Красиви движения

Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942–1943)

КНИГА: Факти, закони, принципи, том І

КРАСИВИ ДВИЖЕНИЯ

Добрата молитва

Красив е животът

(Ръцете настрани. Лявата ръка пред дясната с допрени пръсти. Движи се лявата ръка по дясната пред гърдите и настрани. Същото движение с дясната ръка. Няколко пъти.

Ръцете изопнати горе, над главата, с допрени пръсти. Сваляне ръцете до над главата, допиране до темето, като дланите образуват една плоскост. Пак нагоре ръцете и заемат същото положение.)

Човек, за да се храни добре, трябва да има здрави зъби. Щом зъбите му не са здрави, стомахът започва да страда. За да мисли човек, има основни правила. Не може да мислиш без основни правила на мисълта. Три лъча трябва да има, за да мисли умът правилно. Всичките хора се занимават с много обикновени работи. Запример вие се занимавате с обущата си, да ги лъснете сутрин, после снемете чорапите, дрехите си. Пък не са важни обущата, важни са краката. Някой от вас, като стане сутрин, не си погледне палеца, първия пръст, втория, третия, не си помилва коляното, но е като някой аристрократ. На краката гледа като на нискостоящи, парии, които ходят по земята. Кой ще се занимава с тях. С големи работи се занимава. Като идем в Небето, ще може ли да видим ангелите, светиите, с тях да дружим. На какъв предмет ще говорите, като идете при ангелите? Кое е, което интересува ангелите? От вашето гледище бих желал да ми кажете. Или да направите една приказка, от какво се интересуват ангелите, според вашето разбиране. От какво се интересуват ангелите най-много? Гладният човек от какво се интересува най-много? Или жененият човек от какво се интересува най-много? Или който иска да стане богат, от какво се интересува?

Ние трябва да се учим да оставяме миналото. Ние носим целия минал багаж, та се уморяваме. Снемем раницата и гледаме само миналото. Чоплим, чоплим и пак го турим на гърба. Цял битпазар – гащи на дядо ти, сукман на баба ти, всичко туй разглеждаме и очакваме някакъв пазар да стане, да се продадат, да вземем парици, че да си уредим живота. Хубави са всички тия работи. В света всичко е интересно, но животът на дядото не е интересен. Но си е изиграл ролята вече. Един лист, който се е сформирал на едно дърво, е интересен; новите листа, които ще дадат потик; новите пъпки са, които дават живот. Неразпукнатите пъпки са, които дават новия живот. В нас трябва да се развият онези пъпки, които не са се развили. Онези, които са се развили, са дали и на тях може да се радваме. Но онези, които не са развити, в тях е Божественото. Всяка пъпка, която е в зародиш, носи Божественото. В китайския език ударението пада на първия слог, защото думите им не са много сложни. В европейските езици ударението е на третия слог, в някои езици – на втория, на първия слог.

Та казвам: учете се да пазите своята младост. Не ставайте стари. Няма по-голямо нещастие – да станеш стар. Да станеш стар, не зная какво нещо е, няма по-голямо нещастие – да станеш стар. Старият човек е натоварен кон, пъшка, носи товара. Младият никакъв товар няма, върви. За да се развива човек, трябва да бъде млад, да няма никакъв товар. По възможност, умът ви да е свободен, сърцето ви да е свободно, душата ви да е свободна. Тъй се служи на Бога. У българите има обичай по Великден да ходят да се изповядват и млади, и стари. Един калугер дошъл от Света гора в едно прочуто село във Варненско. Отиват две млади момичета при него, да се изповядат. Той извадил една голяма пила, казва: „Аз ще ви изтъркам греховете с тази пила“. Те като видели пилата, избягали. Грехът не се пили с пила. Той тъй направил, знаете защо. Посръбнал си малко винце и тогава казва: „Елате, аз вашите грехове ги зная и ще ги изпиля“. Сега оставете вашите пили. Като дойдете тук, изплашвате младите с пили. На младия човек няма какво да туряш пила. Той е млада фиданка, расте сега. Не е старо дърво, да го изглаждаш, младото само по себе си е гладко.

Да не осакащаме Божественото. Младостта е Божествено състояние, да не го осакащаме. Щом го осакатим, никой в света не е в състояние да го поправи. Божественото трябва да го пазим. Като остарееш, напука се кората на дървото и да го пилиш, тогава нищо не помага.

Нали имахте една задача зададена. Сега направете три линии: една крива линия на светлината, една линия да представя светлината, друга линия да представя добротата и трета – силна линия. Как ще ги представите? Може да не може да ги направите. Като се каже да нарисувате един добър човек, как ще го нарисувате? Този не може да бъде добър. Добрият човек не може да има такова малко чело. За този образ за красота не може да се говори. Един художник, който знае, може да направи нещо красиво. Ходих на изложба. Гледам, нарисували голи тела. Защо турили голотата? Художникът няма идея. Голото тяло трябва да бъде красиво. В това тяло няма никаква красота, отпуснато. Ако е красиво, както гърците са ги имали, разбирам красиви линии да има. Красотата може да бъде дреха на голотата, но грозотата никога не може да бъде дреха на голотата. Вие по някой път се оглеждате в огледалото, искате да бъдете красиви. Трябва да бъдете красиви, да имате красив поглед. Гледаш, в погледа има раздвояване. „Тебе гледа, мене вижда“ – турците казват. Не трябва човек да бъде раздвоен. Той не знае кой е добър. Кой е добър, и децата го знаят. Питайте и най-малкото дете, ще ви каже кой е добър. Питайте майка му добра ли е, ще ви каже. Ако майка му го бие за нищо, ще каже: „Че не е добра майка ми“. Веднага има понятие какво е добро. Ако направи погрешка, че го бие майката, признава вината си, но някой път за нищо и никакво го бие. Мине детето, бутне я по лакътя, тя го плесне. Сега не плескайте вашите мисли.

Ние водим един живот, който не е естествен. Какви са били светиите? Сега минавате по пътя на светиите. През какво голямо изпитание са минали светиите. Вие мислите, като минете по пътя на светиите, няма да имате мъчнотии. Вие ще минете през мъчнотии, дето не сте ги сънували, и изпитания ще имате, дето не сте ги сънували. Сегашните ви изпитания са много малки, те са необходими изпитания. Казвам: понеже светиите са минали по един път и те са готови да ви помагат, благодарение че те вземат участие в нашия живот. Много пъти казвате: „Аз да напусна Земята, не се връщам“. Вие не знаете, вие сте на Земята, не заради Земята, но заради хората, които са на Земята. Тази Земя е станала Земя заради хората. Хората, ако не бяха като идея в ума, да ги създаде, в ума на Бога, светът не би бил създаден. Хората, които излязоха от Него, даде им място за възпитание, дошли са на Земята. Какво ще учат сега? Първото нещо, вие искате като ученици да имате шест, да ви тури учителят да имате най-доброто [му] мнение. Хубаво е желанието, но трябва учение, разбиране. Отиваш при един учител, професор по музика, с обикновеното „Цвете мило, цвете красно“. Не отива тази работа. Като те види, трябва да му мръдне сърцето. Като те погледне, като му мръдне сърцето, знае, че си даровит. Като те гледа, че нямаш музикалност, гледа само да те прекара.

Сега по някой път мислим да бъдем религиозни. Че то е едно от най-свещените чувства. Да бъдеш религиозен, не е така проста работа. За да бъдеш религиозен, трябва да гледаш всичката Божествена красота, хубавите красиви неща и да вземеш участие. Човек, който обича Бога, взема участие във всичко. Вие считате за Божествено само съзерцанието. Туй съзерцание има смисъл, когато онзи, който съзерцава, трябва да наблюдава нещо. „Азан тук, умът му го няма“. Помнете: аз искам да имате едно свещено чувство. Има неща, които са като сенки. Истинският живот е едно, сенките на живота са друго нещо. Някой път говорите за Любов, но има една Любов на сенките. Има една Любов, която носи живот. Тази Любов, която носи живот, то е като Слънцето, като изгрее сутрин, снеме всичкия товар. Любовта, която носи живот, снеме всичкия товар. Веднъж като те зърне, няма страдания, всичките страдания изчезват. Ние страдаме дотогава, докато дойде първият лъч на Любовта. Житото като посеят в земята, с туй страданията му не се свършват. Като го овършеят, турят го под хромела*, да го направят брашно. Като минава този хромел отгоре ти, какво знание ще добиеш? Житото търпи туй страдание, понеже ще дойдат две нежни ръце на една млада мома, тя ще вземе туй брашно, ще тури малко вода, че като го пипа, то са Любовните ръце. Тия страдания на хромела имат смисъл, когато младата мома дойде. Ако не дойде младата мома, на вятър е тази работа. Без Любов животът е едно мъчение. Като дойдат младите ръце, тази мома ще тури брашното в нощвите, ще тури кваса, ще го подмеси, като вкисне, ще го раздели, ще го тури в пещта. Като излезеш оттам, не се свършват страданията. Ще дойде житото, да опита нейните хубави зъби, казва: „Добре дошъл“. То счита за чест, че влиза в нея. Докато не минеш през нейните ръце, през нейния огън, не може да влезеш в нея. Тя, като те погледне, ще се усмихне, тогава ти ще забравиш всичките страдания – на нивата, под хромела колко си страдал. Казваш: „Струва си човек да влезе в такава уста. То са царски врата“. Тогава трябва да имате една идея.

Ако човек не може да възприеме Божието благо, тогава устата са безсмислени. Ако от устата не излиза най-хубавото слово, ако от устата не излизат най-хубавите думи и ако не приемаш най-хубавата храна, безпредметна е устата. Три неща: доброто слово, въздухът, който трябва да приемем, и хлябът или храната. Като влиза храната, да благодарим за всяка хапка. Като влезе хапката вътре, какво казва? Всички тия живи същества, които влизат, носят Божието благословение.

Мнозина са говорили за подмладяването. В какво седи тайната? Тайната седи в яденето. Ако ти, като ядеш, не знаеш как да ядеш, никога не можеш да се подмладиш. Някои казват: „Като ядат, да пукат ушите“, бързат. Някой яде полекичка, като че ангария го карат. Като седнете да ядете, да има една усмивка. Като погледнеш яденето, да му поприказваш малко. Вие досега сте се научили да благодарите на Бога за благословенията, които ви дава, за голямата светлина. Дал ви добър баща, добра майка, братя, сестри, приятели, както на Йова говеда, камили, овци, всичко това. Дойде Сатана и казва на Бога: „Неговата Любов е доста материална. Кой няма да Те обича, като му дадеш всичко. Я дай аз да му взема всичко това, синовете и дъщерите да му взема, да пипна и тялото му, че ще те обича ли Тебе?“ Ще се опита Любовта. Как ще се опита Любовта? Вие търсите много лесна Любов. Човешките страдания са път на Любовта, да се покаже къде е. Най-големите страдания съответстват на познанието на най-голямата Любов. Най-малките страдания съответстват на най-малката Любов. Значи онзи цигулар, който знае, естествено върви.

Сега вие седите и казвате: „Новото Учение, като идем в оня свят“. Че вие сте в оня свят. Отдавна сте в оня свят. Какво сте научили? Има един разказ в древността. Един ученик искал да знае какво прави неговият учител. Като се запознал, учителят имал едно магаре. Сутрин щом стане, отива при магарето, помилва магарето по гърба, погрижи се за храната. Ученикът и той си купил едно магаре и той като стане сутрин, и той помилва магарето. Първият урок е, да погалиш магарето. Учителят го гали и ти ще го галиш. Сутрин като изгрее Слънцето, гали това магаре, тия лъчи погалват и Земята. Ние виждаме, че в магарето няма никакъв живот, има един Божествен живот, скрит вътре. Този учител ще [го] пипне по врата, по челото го погали. Да допуснем в дадения случай, вие имате една болка на коляното. Цяла нощ не сте спали. Като станеш, поглади магарето, поглади го по челото, по гърба, поблагодари на Бога, че си имал едно страдание. Знаеш колко мъчно е човек да благодари! Като дойде болестта, да благодариш. Боли те кракът, поглади крака си – за Добро е. Ти не си първият, който страдаш. Сега тия работи трябва да ги правите съзнателно. Ако не ги правите съзнателно, ще дойде насилствено. Вземете сегашната война, някоя граната падне, откъсне крака, ръката откъсне. Ние седим и казваме: „Бият се хората“. Слушали ли сте воят на хората, които викат. Този вика майка си, вика баща си. Казвате: „Да се свърши войната“. Трябва да се развие един усет вътрешен.

Всички ние ако се научим да обичаме Бога, Той ще поправи тия работи. Казва: „Ще избърша сълзите им“. Той ще върне удовете на всички, на които са откъснати ръцете, краката, ще оправи сърдцата, които са разстроени, ще ги тури на място. Господ ще каже така: „Ходете по пътя на Любовта“. Сега се приготовлявате за този път. Без този път на Любовта не можете да влезете в живота. Разумен, човек може да бъде само в Небето. Всички вие сега имате възможности. Не отделяйте Божествения живот. Турете в себе си мисълта, да служите на Бога, тъй както вие разбирате. Аз не искам да служите както аз разбирам.

   – една буква може да я пиша така. По някой път пиша така         . Защо го пиша така А-то? Защо не го пиша така     ? Какви са моите съображения или вашите съображения?      – тази линия показва да бъдеш богат и добродетелите ще ги носиш отпред. Отзад      , тук ще туриш погрешките, ще ги изхвърлиш да си вървят. Доброто, което имаме в себе си, задържаме в лицето, погрешките отподире изхвърляш. Доброто го задържаш отпред. Хубавите работи трябва да ги задържаме в ума си,  хубавите работи трябва да ги задържаме в сърцето си, хубавите работи трябва да ги задържаме в душата си. Онези, непотребните, с метлата навън, без да видят хората. Навън! Ще им кажем: „Да си вървите!“ Погрешките ще ги пратим в училище, ще турим хубави торби на врата, да идат да се учат. Ако не знаем как да изпратим нашите погрешки в училище, няма да може да се освободим. Мнозина питат как да се освободят от погрешките. Ще ги пратите на училище: в забавачницата, отделенията, прогимназията, гимназията да учат.

  Туй е египетско рисуване. Те не са били художници. Гърците са имали понятие за крива линия. Египтяните геометрически са представяли. Големи геометрици и математици са били. Ако вие живеете като египтяните, вие искате да бъдете геометрични, лицето изгубва ония потънкости. Тогава се образува геометрически нос, геометрически вежди, геометрическо чело, уши – всичко става геометрическо, всичко изсъхне. Геометрическото е изсъхване, ошав става.

Този, вторият образ, е недоволен. Има навици и е недоволен: „Как така да не постъпят“. Първият образ си свил устата и не знаеш дали е недоволен, или доволен. Като някой стар дядо на 120 години, очаква само смъртта да дойде, да го преобрази – тя му е възлюблената. Като няма кой да го обича, казва: „Дано тя да ме обича. Досега не я обичах, сега я обикнах“. Старите хора се влюбват в смъртта и пристават. Като умре някой стар човек, се радваме, но като умре младият, скърбим, понеже смъртта го е задигнала, откраднала го е. Старият е съгласен. Младите не трябва да позволяваме да ги краде смъртта. Като дойде смъртта при дядото на 120 години, тогава той ще пристане. Като дойде при младия, да каже: „Да дойдеш, когато стана на 120, тогава ще ти пристана, на 120 години ще бъда готов с всичката си прикя*. Сега имам работа“.

Всеки от вас искам да проучи три песни. Изберете си от репертоара три песни да заучите. Като кажа да изпеете песента, и млади, и стари да пеете. Кой както знае. Няма да пеете музикално, тъй както сте научили песента, никой няма да си дава мнението. Кой както я изпял, няма да казвате добре или зле изпял песента. Като я изпее, ще кажете: „Много добре изпя песента братът или сестрата, макар и да кряка. Много добре пее“. Сега по закон не ви го налагам. Но по закона на Любовта, ако сте готови, Любовта има един закон, по Любов ще пеете. Доста добри певци сте вие. Някои може да излезете горе на сцената.

Имате песен „Аз мога да любя, добър да стана“. Добри станахте ли? „Аз мога да обичам, силен да стана“. Силни станахте ли? После третото положение – слуги станахте ли? Три неща. Добри да станем. Основа трябва да имаме. Силни да станем и след туй да дойде слугуването. Ако не добием тия качества да слугуваме, животът няма смисъл. Изражението на живота е в слугуването. Слугуваш на буквара – ще четеш, ще учиш буквите буква по буква, смирение ще имаш.

Сега вие искате да ви разправям за оня свят. За оня свят ви разправям. Изложение няма да правите.

От тази и горната картина на кого повече да разчитате. (2) – този има малко любопитна линия. Очаква нещо. Очаква нещо за себе си. (3) – при този намаля се малко тази линия. Казва: „Неразбрани хора, не могат да те разберат“. Седи той и е недоволен, не може да ги научи. Горната бърна не е хубаво развита, художествено не е турена. Той е скържав, обича повече да му дадат, отколкото да даде. И двамата са скържави. В приемането много искат, но да дадат, не дават.

Сега да се занимаем малко с музика. Човек не трябва да бъде мълчалив като глистия. Да не бъде мълчалив, но като жабата да кряка. Голяма е разликата между глистията и жабата. Глистията с години мълчи и като риба тя мълчи. Като стане жаба, има право да пее, артист е. Много музикални са жабите. В материалния живот ние прекарваме жабешки живот.

Как може да представите музикално едно движение на човешкото сърце, че минаваме във всички области по един прашен път, в зелени поляни, в планински места, при цъфнали цветя, при ясно небе. Лакътят представя човешката воля. Ръцете ви трябва да бъдат свободни. Човек, който няма свободна ръка, волята му не може да бъде добре развита. Ако краката му не са стабилни, липсва стабилност на волята. Ако погледът не е устойчив, волята не е устойчива. Очите допринасят нещо на волята, на човешката душа. Ушите допринасят, говорът допринася, движението на ръката допринася. Затуй трябва да оформим движението на ръцете си. Всеки един от вас трябва да има едно красиво движение. Никога да не правите движение, което е погрешно. Има движения погрешни. Сега аз ще ви свиря на вас като на артисти. Вие сте даровити, скрити сте. Вие сте скрити музиканти. След като слушате нещо, ще се върнете и ще кажете: „Не пя хубаво, не свири хубаво“. Тук минавате, като че не знаете нищо. Ще ви свиря нещо: движението на съзнанието, движението на сърцето, движението на ума, хода на човешката душа и работата на човешкия дух в проста форма. (Учителя свири на цигулката.) Долини, неприятности, всичко туй е предисловие в живота. (Учителя пее: „Сега аз съм готов да слугувам в живота. Аз ще вложа Любовта на Бога в своя живот, пример да дам на всички как трябва да се живее. Тогава животът се подига, тогава животът успява. Радост, радост е потребен за него, за да диша свободно“.) Една ария имате. Мислите тия движения са лесни. Работа, работа трябва. Хубавите работи време изискват. Да се радваме, че имаме време. Сега имате най-хубавото време, инструменти, певци даром пеят. Едно време нямаше тия работи. Певците сега сами идват, концерти дават. Цигулари идват, пианисти идват, арфисти идват, какви ли не на крака идват. Сега книги имаме, едно време бяха затворени. Всичките тия книги са на наше разположение. Сега страдаме от изобилие.

Да благодарим, че сме в най-трудните времена и в най-добрите времена. По-лоши времена от тия не са наставали и по-добри времена не са наставали. Всичко туй, лошото, Бог ще го превърне на Добро. Този оптимизъм трябва да имаме. Ще се превърне на Добро, туй е 101%. Как? Не се знае. Като изгрее Слънцето, въпросът се разрешава. Докато не е изгряло Слънцето, се чудиш: „Без соба* не върви“. Като изгрее Слънцето и без соба става. Като дойде Божественото в нас, ще усили, ние ще бъдем зрители на онова, хубавото. Да бъдем готови. Не трябва да си правим илюзия, че няма да ни засегне. На щрек ще бъдем. Седиш, но онази кобра като мине, ще се пазиш, всякога може да те клъвне. Ще бъдеш най-малко на 2-3 метра. На една педя няма да бъдеш, може да си проточи шията, но на 2-3 метра да си надалеч.

Втория път ще има концерт от вас, аз ще слушам. Вие тук сте артисти. Всеки по Любов да си избере по една песен и ще пее. Ако искате може някои сестри да идат на пианото. Който иска без пиано, който иска с пиано, свободно. Ще пеете, да се не смущавате. Как си го изпял, то е друг въпрос, но кажи: „Изпях го“. Че не си го изпял добре, то е друг въпрос. „Че го изпях, изпях го. За бъдеще ще го поправя.“ Да бъдете свободни.

Днес имаме повече поети, повече музиканти, повече философи, повече певци, повече оратори от всякога. От всички имаме толкоз много, че в сегашните времена трябва да ги използваме. Никога в света не е имало толкова певци, колкото сега.

Отче наш

19-та лекция от Учителя, държана на 27.I.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.