Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942–1943)
КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ
СТАРАТА И НОВАТА КОМАНДА
Отче наш
Духът Божи
(Направихме упражненията с ръце и дишането.)
Сила, здраве е богатство
“Слепият, когато прогледа, надалече вижда” – казва една българска пословица. Човек, ако излезе от низше състояние, като прогледа, много надалече вижда. И туй е неговата спънка. Или аз считам, че човек е присаден, долу корените са дивачка, а горе клонете са питомни. Като се счупи присадката, дивачката веднага се появява. Човек без тази присадка е формено животно или съдържа положителни качества на животното.
По някой път хората мислят, че светът е лош, че трябва да се поправи – децата трябва да се възпитават – майки, бащи, всички тъй мислят. Туй е погрешна идея. Светът е толкоз добър, че децата няма какво да се възпитават. Майките няма какво да възпитават. Всичко в света е команда. В света има лоши команди. От излишни команди страда светът. Всички войници са добри. Командата е лоша. Казва: “Утрепайте този човек”. То е лошото. Казва: “Ще заколиш тази кокошка”. Полковникът заповядва и войникът веднага я заколва. Командата е лоша. В света съществува една лоша команда, на която вие се подчинявате. Какво трябва да правите? Да се молите на Господа, да се смени командата. Да дойде нова команда – овци няма да колите, това няма да правите – и веднага войниците са готови да изпълнят командата. Изорете нивите си – изорат ги. Съградете болници – съградят ги. Помагайте на другите – готови са всичко да направят. Всичко лошо във вас е, че си давате лоши команди. Да се молите на Господа, да се смени командира. Вие казвате: “Аз съм командир!” Лъжеш се, че си командир. Нито един от вас не е командир. Нито един от вас не е свободен, условията са такива. Казваш: “Нали аз съм свободен”. Отгде накъде си свободен? Ако си свободен, защо боледуваш? Ако си свободен, защо си сиромах? Ако си свободен, защо не ти стига ума да направиш работата? Ако си свободен, защо ти са парите? Ако си свободен, защо ти е знанието? Под думата свобода разбираме да живееш в Истината. Тази Истина е Божественият свят. Всичкият свят е там нареден. Щом си под тази команда на Истината, щом служиш на Божията команда, ти си свободен. Вие, когато ви говори Божествената команда, не я слушате. Вашето радио е с дълги вълни, а Божествената команда се предава по къси вълни. Дългите вълни ги слушате, каквото чуете, прилагате.
Сега не ви намирам на вас махана, командата е лоша. Заповядват ви, казват ви какво да изпълните. Другото положение. Вие казвате: “Аз това не може да направя, онова не може да направя”. Туй, което ти не може да направиш, то е като да си хванал слона и да му заповядваш, да дадеш заповеди на слона. Той не те слуша. Хвани най-първо комара. Ще ходиш да хващаш слона и да казваш: “Не може да му заповядвам”. Кой от вас не може да заповядва на един комар? Като кацне един комар, ти няма да почнеш да му се молиш, да му казваш: “Моля ти се, махни се”, но ти ще го духнеш и той ще отскочи. Често един комар кацне на ръката ви и четири реда сълзи ви потекат, ухапал ви комарът. Как тъй да ви ухапе, не знае ли той вашето високо произхождение, вашето царско произхождение. Че един такъв комар – малко, просто – да си подложи да ви ухапе. Щом кацне, махнете го.
Сега всички искате да оправите света. Оставете се от тази идея. Извадете я от ума си. Не е ваша работа да оправите света. Нито е ваша, нито всичките реформатори може да го оправят. Две команди има в света – на дълги вълни и на къси вълни. И двете са добри. Казвате: “Това не може да направя”. Никога в живота си не казвайте това! Само за едно нещо можете да кажете, че не можете да го направите. Кое е то? Аз ще ви го кажа. Ви казвате: “Аз това не може да направя”. Вървите по улицата и виждате една малка книжка. Вие сте министър на България, с големи работи се занимавате – една книжка е паднала там и вие казвате, че тази работа не е ваша, а с големи работи се занимавате. Тази малка книжка да я дигнете. Вие не сте чели Библията досега. Като дигнете книжката, ще прочетете: “Бог е Любов”. Има един анекдот. В България като дошли евангелистите, като проповядвали Евангелието, казвали, че който приеме Божия Път, всичко ще му тръгне напред. Един българин купува една Библия и мисли, че всичко ще му тръгне напред. Като взел Библията, всичко му тръгнало назад и за 5-10 години е оголял човекът. Най-после си казва: “Като взех тази книга, назад ми тръгна” – и иска да се освободи от нея. Хвърлил я в огъня, да изгори, и искал по-скоро да изгори. Като горяла книгата, отскочило едно малко парче от нея и той като го взел, прочел: Бог е Любов. Той си казва: “Аз четох, всичко научих в Библията, а туй не съм научил, че Бог е Любов”. Туй малкото парче го взел, турил го в джоба си и всеки ден чел – Бог е Любов. Дотогава нямал деца, млад бил, като турил в джоба тази книжка, родило му се момченце. След три години ражда му се момиченце. Момчето красиво и момичето красиво. Той все чете Бог е Любов. Като го изважда от джоба си и го чете, с жена си не се кара, с децата си не се кара, подобрява се положението и той става виден българин. Питат го: “Как стана тази работа? До едно време всичко ти вървеше назад, а сега всичко ти тръгна напред?” Той казва: “Не си казвам късметя”. – “Как ти тръгна напред?” Той се тупа по джоба, в който е тази книжка, на която пише Бог е Любов. Казва: “Всичкото е тук”. Те го питат, а той се тупа по джоба. Вложил човекът Любовта в сърдцето си. Вложи Любовта в сърдцето си, не влагай Любовта в ума си, вложи я в сърдцето си! Живата душа се ражда в сърдцето. Най-първо човек е станал жива душа, а после животворящ дух. Вие се хващате най-първо за голямото постижение в света. Искате да бъдете ангели. Ангелите по някой път се занимават с много дребни работи. Ако ангелът би направил една като вашите погрешки, за 10 хиляди години няма да искат да го видят на Небето. За 10 хиляди години ще изчезне от Небето. А вие тука правите на ден по 5-6 погрешки и не изчезвате. Вие искате да бъдете ангели. На ангела не се позволява да направи никаква погрешка. Щом направи погрешка, изчезва. Вие искате доказателство. Адам и Ева бяха кандидати за ангели, последният изпит държаха. Адам държеше последния изпит, Господ искаше да го опита ще иска ли жена си, Господ искаше да опита Ева, и тя ще иска ли да яде. То е изпит. Казвате: “Бива ли за една ябълка да изхвърлят цяло едно поколение из Рая?” И двамата бяха кандидати за ангели, направиха погрешка. На Ева ў каза: “Ако ядете, като Бога ще станете”. Вие не знаете какво е казала Ева на мъжа си. Тя му е казала: “Ако ядеш от този плод, ще имаш моята Любов, ако не ядеш от този плод, няма да имаш Любовта ми”. Той яде, за да не загуби Любовта на своята възлюблена. Значи вие не се плашите да изгубите Любовта на Онзи, Който ви е създал. Втората команда слушате. Вие казвате: “Господ не Го знаем”, а този, вторият командир, го знаете. По някой път като дойде някой и се оплаква от някаква болест – има мъжки болести, има и женски болести. Гледам, иде някой и на ръката кацнал комар. Казва: “Какво мислиш за този безобразен комар, от който ме е хванала маларията?” – “Духни го”. – “Не се духа” – казва. Какво лошо мнение има заради него? Значи окото ти е достатъчно ясно да схванеш какво мислят хората заради тебе, а че десет други хора са казвали за тебе Божествени работи, ти затова казваш: “Празна работа е. Няма Любов. Пари, пари”. Къща имаш, ниви имаш, дрехи имаш, да бъдеш облечен, не знаеш да заповядваш. Как ще заповядваш, кажете ми? На вас аз бих ви казал така: искаш да се жениш, ако е млад момък, той трябва да бъде честен, справедлив, благороден, интелигентен човек. На този човек тия работи му трябват. Честността на първо място, на второ място справедливостта, на трето място благородството и интелигентността. Иска някой на Земята да се жени, дойде, на някоя мома предлага и казва: “Знаеш, сърдцето ми гори”. Тя трябва да каже: “Готов ли си да слушаш команда, защото ти вече имаш един командир. Аз съм новият командир, аз каквото ти кажа, ще ме слушаш ли?” Новият командир какъв трябва да бъде? Какво ще ви заповядва – “Ще бъдеш сляп за погрешките на хората. Ще бъдеш сляп за погрешките на майка ми, баща ми, сестра ми и за моите погрешки. Заповядвам ти, командир съм”. Досега командирът заповядваше да си отвориш очите и да виждаш най-малките погрешки. Кой от вас не вижда най-малките погрешки?
Сега туряте идеята и казвате: “Сега туй да стане от България, онуй да стане от България”. Нищо няма да стане от България. Ако дойде новият командир, ще го слушате. При стария командир трябва да се възпитавате, че това, че онова. Тия работи съществуват.
Да ви приведа един пример. Вчера ходих на Витоша на почивка. Питат ме: “Как беше”. – “Духовна работа. От запад, от север”. Казват: “Говори ли?” – “Не говорих”. – “Какво?” – “Спах. Два часа спах, почивах. Не почивах, ходих из слънчевите места, дето Земята се върти. Аз спах и другите спаха”. Казват: “Пяхте ли?” – “Не пяхме”. Ядохме много хубаво, отлично ядене. След като се наядохме и се върнахме. С нас дошъл този нашият Мурджо, без него не може. Туй е правило у него, мълчи, не си казва мнението. Каквото правим ние, и той прави. Идем отдолу и току изведнъж се затича, нещо е недоволен, започна да вдига шум, че някой направил погрешка из гората. Гледам няма нищо, а Мурджо мърмори: “Бау, бу, бу”. Гледам да е вол, не е вол, да е вълк или заек, не е. За какво се тревожи Мурджо? Той видял една кукувица и за кукувицата се тревожи. Като излезе горе на изсеченото, отиде да гони кукувицата. Тази кукувица има ли право да кука? Да мълчи трябва, днес е ден на мълчание, никакво кукане. Връщам се отгоре, избирам един широк път да мина. Случило се, че деца от село Симеоново са там и те познават Мурджо. Слизаме оттам, вървим. Най-първо срещна говеда, иска да ги изплаши. То му обърне рогата, отстранява се. Най-първо говедото се отстранява, после му обърна рогата. Докато бяга, той е герой, гони ги. Щом му обърне рогата, Мурджо бяга. Децата, като познавали Мурджо, вързали го. Казват ми – вързали Мурджо. Иска да се освободи. Аз мислех, че не знае да се освободи. Едно дете като му казало името, хванало го, турило му един каиш. Казват: “Хванаха Мурджо”. Той мълчи горкият. Казват: “Хванаха Мурджо”. Казвам: “На курорт ще остане. Оставете го. Тук овчарите имат хляб. Тук на Изгрева е Рай, нека поседи там”. Хванаха го и каиш му туриха на врата. Минават други две сестри и те се застъпват за Мурджо. Четат морал на децата, да хранят хубаво Мурджо, да го не бият. Казват ми, че хванали Мурджо, аз им казвам, че най-много четири деня ще бъде вързан, като го пуснат, пак ще дойде на Изгрева. Идваме на Изгрева, ето го Мурджо дошъл. Казвам: “Убеждение има Мурджо”.
Та казвам: не считайте животните за низши. Животните, това са изостанали души. Доста напреднали души и някои от тях са изостанали за леност, за неподчинение на нещо, което Бог е заповядал да направят. Всичките животни не са просташки духове, но духове напреднали, които учат уроци. Не искам да ви разправям тия работи. Гледам някой вол седи спокоен. Волът казва: “Като изправим тази погрешка, ще се освободим от туй положение”. Вие гледате външната страна на животните, муцуната им. Животните имат интуиция. Едно животно веднага те познава, че не си разположен. Много чувствителни са. Даже на птиците може да проектирате мисълта си. Аз съм правил опити, доколко може да възприемат мислите. Много добре възприемат човешката мисъл. Една зима бях във Варна, бях край брега на морето и гледам цяло ято, около 200-300 птици над морето. Пращам им една мисъл, че има хубава храна на брега, и виждам цялото ято, иде на брега. Няма нищо. Изведнъж пращам друга мисъл, че ги дебнат, да ги убият и веднага избягаха в морето. После пращам друга мисъл и около половин час ги развождах. Не мислете, че каквото вие мислите, не влияе на другите. Никой в света не е свободен от тия закони, които съществуват. Не си туряйте идеята, че вие сте свободни и че всичко можете да направите. Всичко е направено и онова, което е направено, ние сме длъжни да изпълним Волята Божия. Като не я изпълним, страдаме.
Как ще се поправи светът? Светът ще се поправи, когато доброволно се подчиним на закона на Любовта. Сега законът е насилие. Ако не изпълниш законите, ще те арестуват час, два, три, ден, два, три. Може да те турят под арест. Не искате да изпълните Волята Божия, ще ви заболи стомахът. Не искате да изпълните Волята Божия, ще ви заболят гърдите, краката, ръцете. То е за неподчинение на закона на Любовта. Всичките болести в света произтичат от противодействието на Любовта. Господ казва: “Нова команда има в света”. За погрешките в света ще бъде смешно, когато си бил сиромах, да си дал на 100 души по един лев, ще бъде смешно, като забогатееш и имаш 10-20 милиона, да отидеш да търсиш своите длъжници, на които си дал по един лев, да им кажеш: “Дайте ми лева”. Ти ще кажеш: “Аз забогатях и сега аз ще ви дам 1000, 2000”. Ти казваш: “Имаш да ми даваш”. Ти виждаш погрешката на един човек. Ти дължиш нещо. Ти си станал богат, Бог те е благословил. На този човек, не виждай погрешките. Вие мислите, че някои хора не са умни. Много умни са. На мене ми казват: “Не зная как да направя Волята Божия”. Ако него го обидят, знае. Ако не го погледнат, както трябва, ако не му кажат сладка дума, знае. Божият закон е още по-лесен. Вие сте в един порядък на нещата и вие не може да влезете в Царството Божие, да бъдете съграждани на Царството Божие, ако не възприемете Божията Любов. Ние ще бъдем в този свят за хиляди години. Заповядва командирът тия камъни да пренесеш нататък. Какво ще правиш? Има хора, които са побъркани, но не са побъркани. Разправя един лекар – има един от тези побърканите, и в зданието, дето са побърканите, събирал сламчици и направил цял куп. След това започнал този куп сламка по сламка да ги пренася. Целият ден разнася сламките и после пак ги прави на куп. Вечерта легне да спи и на другия ден, като стане, пак тия сламки ще ги носи.
Сега идеята е да се обичаме, да живеем добре, да има радост, да има мир. Сега тия неща съществуват. Ние ходим, от бакалина да купуваме ябълки. Имаме право, да идем от дървото да оберем хубавите ябълки. Искаш хубава вода, ще идеш на извора, няма да чакаш с някоя каруца, да ти донесат хубава вода. Едно време от Европа носеха вода. Вие чакате да дойде Христос. Що е Христос? Вие Го очаквате, както момата очаква да дойде нейният възлюблен. Любовта е като Слънцето. То е надалече, но светлината е за всички – и за тревици, и за насекоми, и за човека. Любовта е една и съща. Само че животните я употребяват по един начин, човекът – по друг. Любовта е като Слънцето. Ако очаквате да дойде във вашата къща, то е невъзможно. И да ви кажа защо е невъзможно. Възможно ли е Слънцето да ви дойде у вас на гости? Слънцето и на Земята да го повикате, не може да дойде на гости. Невъзможност има, понеже един милион и 500 хиляди пъти е по-голямо. Да рече да дойде на гости, Земята къде ще го тури? В коя стая ще турите Слънцето на гости? Христос в тази форма не може да дойде. Обаче въздухът, светлината, топлината може да дойдат. През най-малкия прозорец, който имаме, тази светлина и топлина могат да влязат. И през най-малките дупки вятърът влиза. Благодарение, че хората имат дупчици, не зная какво би станало, ако не можеше да влезе Божественото в нас. Сега мислите, като идем в оня свят, какво ще стане. В оня свят ще бъде това, което е било в този свят. Ти в оня свят като идеш, пак ще се събереш с тия, с които си бил на този свят. Подобното подобно привлича, не еднаквото. Хора, които подобно мислят, те се привличат. Двама хора, които се обичат, пак се привличат. Някой казва: “Как спечели тия пари?” Всеки иска да знае как се печелят тия пари. Всичкият порядък, който съществува, той не е лош. Ние сме го отживели. Не мислете как трябва да обичате. Трябва да обичате кого? Кой от вас не е извършил убийство? Няма нито един от вас, който да не е убил един комар; няма нито един от вас, който да не е откъснал главата на една муха, като е бил малък. То е убийство. Казвате: “Не убивам”. Някой път и аз съжалявам – някоя муха, кацнала някъде, махна и счупя ў крилото, тя падне долу, взема, че я изхвърля навън. На тази муха трябва да поправя крилото, не съм свободен. На комара, като счупя крилото, пиша в тефтера: имам да поправям едно крило. Вие казвате: “Да си вървят”. На колко мухи, на колко комари, на колко кокошки крилцата не сме счупили? Сега вие ще кажете: “Туй не е така лесно”. Този Рай, който хората търсят, то е ад. Че и сега сте в Рая. Когато двама души се влюбят, един момък залюбил една мома, те са в Рая. Когато се оженят, влязат в ада вътре. Отвън е Рай, а отвътре е ад. Сега най-първо трябва отвън да бъде ад, а отвътре да е Рай. Понеже знаем външния Рай, вътрешния да го изучаваме. Да влезем във вътрешния Рай.
Няма друг начин, по който може да се поправи светът. Никога не може да поправиш един човек, когото не обичаш. Невъзможно е. Може да повлияеш на онзи, когото обичаш. Всеки човек може да ти повлияе, който те обича; никога един човек, който не те обича, не може да ти повлияе. Казвате: “Какво да правя, не може да го обичам” – там е всичкото нещастие. “Не може да уча” – там е всичкото нещастие. “Не може да спя”. Защо не можеш да спиш? Младата мома не може да спи, влюбила се в един млад момък, той е княз, безпокои се дали може да го вземе, дали ще може да се ожени. Не ти трябва този княз, с княз не се живее добре. Той е полковник. Утре полковникът може да го разжалват. И ангел да е, колко ангели са разжалвани. Земята е пълна с разжалвани ангели. Вие сте разжалвани ангели, излезли от Рая. Какви бяхте едно време, а сега сте редови. Едно време вие заповядвахте, а сега ви заповядват.
Та казвам: един нов порядък има, в който трябва да влезете. Както сте изпълнявали заповедите на командира: “Убий го” – и ти убиваш, така и вие ще изпълните новата заповед. Старият порядък съществува. В този порядък, ти като убиваш, си добър човек; като не убиваш, ти си лош човек. Законът е такъв. Всеки, който убива, е добър. Доброто е в убийството. Като не убиваш, ти си лош човек. В новия порядък, като убиваш, е лошо, а като не убиваш, е Добро. И там е всичкото неразбиране – като се подчиняваме на командата на един човек, каквото да ни даде един човек, кажете ми...
Имате приятел един цар, докато сте на Земята може да направи много нещо, но след като умрете, какво може да направи? Може да ви направи паметник, от който няма да се ползувате. В света, в който влизате, в онзи свят, ще видите вашите заблуждения. Не са тия командири, които заповядват в света. Друг е, който заповядва. Неговата заповед не е изпълнена. Дал ви някой 1000 лева, да ги предадете някому. Вие ги предавате, но вземате 1 лев и го туряте в джоба си. Не е голяма погрешка, наместо 1000 лева вие давате 999 – употребявате една малка лъжа. Казвате: “Не зная, тъй ми ги дадоха, не ги четох”. Човекът казва: “Няма нищо за 1 лев”.
Гледам сега турят нещо, което никога не съм казал. Казват: “Учителя тъй каза”. Някой, за да си даде авторитет, казва: “Аз тъй съм казал”. Друг казва: “Учителя позволява жената да се бие, да я постивосва малко”. Жени има, които казват: “Учителя позволява жената и тя може да плесне някоя и друга плесница на мъжа”. Казвам: тъй е. Щом мъжът е по-силен, може да стивосва; щом жената е по-силна, тя може да бие. Не че аз заповядвам това, но това е старата команда. Старият командир е онзи, който казва на Ева, че не са разбрали Божия закон и че в който ден ядат от плода, ще бъдат като Бога и целият свят ще се поправи, мед и масло ще потече. И тогава казвам: да изпълним Божията Воля. Не отивайте да проверявате дали Господ е казал. Ева казва: “Ако ти не хапнеш от плода, не може да имаш моята Любов”. Сега е време да станем кораб.
Не говорете за Любовта. Говорете колкото се може по-малко за Любовта. За Любовта говорете, когато помислиш, когато почувствуваш, когато направиш нещо. Говорете тъй, както говорят градинарите. Посадят едно дърво и от плода се познава дървото. Не ходи да изваждаш семето и да казваш – то е излязло из Рая, то е това, то е онова. Те са празни работи. Посей семката и от плода да се види каква е. Сега вие ще кажете така: “Хората гледам на лотариен билет вярват и чакат всичките им работи да се оправят”. Няма по-голяма илюзия от това. Тук на Изгрева имало няколко кандидати и от доста години все чакат да им се падне милиона. Мисля на Изгрева им се падна на двама души по 250 000 лева. На едного мисля, че още веднъж се падна по 250 000 лева, не съм проверил. Как стана тази работа? Върви им на тях. Турците казват тъй: “Туй, което е късмет, на крака да ми дойде”. Да не ходиш да търсиш късмета, а той сам да дойде. Турчинът така разбира. Второто правило е: никога не казвай тъй! Искате да учите музика, ще си кажеш: “Всичко, което най-великите музиканти може да направят, и аз мога да направя; каквото хората не може да направят, и аз не мога да направя. Каквото Бог прави, и аз ще го направя”. Казвате: “Много е казано”. В туй е служенето на Бога. Бог прави най-малките работи. Вие искате големи работи. В най-малките работи Бог помага. Един беден човек умира, закъсал е. Кажете му: “Ще оздравее” и ще оздравее. По два начина ще оздравее. И като оздравее, ще оздравее, и като умре, пак ще оздравее – ще се освободи от робството. Всичките богати хора, каквото имат, те ще се разтоварят.
Има един анекдот за магарето. В света като се явило магарето, Господ искал да го извади от големите несгоди в света, знаел как ще постъпят хората и дал му малък ръст, да не бъде забелязано. Било пратено много учен човек да стане. То казва на Господа: “Ти всички почете, на слона даде голяма форма, а на мене даде такава малка форма”. – “Какво искаш” – казва Господ. – “Искам да ми дадеш гласовит глас, като запея, да ме слушат хората, пък да бъда и виден”. Станало видно. Най-първо го турили стражар, да пази една градина, да гони птиците, да не ядат семената. Като гонило птиците, магарето изпотъпкало градината. Дошъл градинарят, набил го и го изпъдил. То излязло, напуснало тази служба. Намира един селянин изгубеното магаре и взел, че го натоварил с дърва. То си казва: “В градината беше хубаво”. Сетне той започва да го побива малко, пренасяло дърва, пясък, разни неща. Един ден го натоварил със сол и го прекарал през една река. Туй магаре си казва: “Толкоз време баня не съм правил, чакай да вляза да се окъпя”. Клекнало във водата, стопила се солта, олекнало му. Казва: “Лесно, като направиш баня, всичкият товар отива. Разреших вече въпроса”. Вторият път обаче го натоварили с вълна и пак го прекарали през реката. Като клекнало във водата, не може да стане. Човекът искал да не удря магарето, разтоварил го. Магарето дошло до две заключения: има едно нещо, което като влезеш във водата, олеква – то не знаело какво е сол, но има едно нещо, което като клекнеш във водата, не можеш да се изправиш и тогава Господ трябва да дойде, да поправи работата. Вие като сте натоварени с вълна и като влезете във водата, казвате: “Каквото Господ е казал”. И като сте натоварени със сол, казвате: “Каквото аз казвам”. Когато сте натоварени с вълна, казвате: “Да дойде, да снеме тази вълна”. Ако не дойде да снеме тази вълна, ще се удавиш в реката. Досега вие носите теориите на тези ученици на миналото. Когато солта се стопи, е лесно, но когато вълната дойде, трябва да се намеси и Господ.
Команда има сега. Казва: “Каза ми да го убия. Каза ми да го затворя, каза ми да отрежа главата на кокошката. Ако аз не отрежа главата на кокошката, моята глава ще отрежат”. Солта в дадения случай е Доброто, което се топи, а вълната, това е грехът. По някой път казвате: “Прави Добро”. Доброто се топи, то само слиза от гърба. Злото, като се качи на гърба ти, не слиза и Господ трябва да дойде, да те освободи от вълната. От греха в света само Господ е в сила да ни избави. И ангелите не знаят как да се освободят. От греха, от злото никой не може да ни освободи, освен Бог. От влиянието на злото само Бог има прерогатива да освобождава. Казвам: щом клекнете с вълната, ще чакате Той да ви разтовари. Щом ви натоварят, въпросът е сол ли, или вълна е. Ако е вълна, не клякайте във водата. Ако е сол, клекнете, ще се стопи солта във водата и ще се осоли. Всичките тия магарета, които минаха през водата, натоварени със сол и клекнаха във водата, осолиха океаните със сол. Колко сол е пренесло магарето, което пренасяше сол. Сега изваждат тази сол от водата, благодарение на тия магарета, които осолиха. Не съжалявайте за стопената сол. Стопената сол е на място. Знаете, че наквасената вълна не се преде. Сухата вълна се преде и хубава дреха става. Но вълната има едно свойство, че е користолюбива. Че користолюбие не е потребно за нас. Користолюбието всякога се поправя, но трябва [сушене]. Мокрите дрехи не помагат, сухите дрехи са потребни. Сухите неща стават по закона на Любовта. Хармоничното става по закона на Любовта.
Извадете из ума си идеята, че светът е лош. Туй, което Бог е създал, е Добро: “И в начало Бог създаде Небето и Земята, и Земята беше неустроена, беше неоправена.” Бог започна да я устройва. В творението си Бог има само един ден, за който не се е произнесъл. За първия ден е казано: “И видя Бог, че е Добро”. За втория ден нищо не е казано, замълчал е Бог. За третия ден е казано: “И видя Бог, че е Добро”. За четвъртия ден е казал: “И видя Бог, че е Добро”. За петия, за шестия и за седмия ден – е Добро. За този, за втория ден, не си давайте мнението. Господ нищо не е казал за втория, нито че е лош, нито че е добър. Защо е така, оставете. Дръжте се за другите дни. В седмия ден, като ти дойде на ум да правиш зло, защото и злото е работа – него ден направи го свещен ден, почивай. Когато искаш да направиш Добро, направи го неделя, ден за почивка. Празничен ден свири, пей и разхождай се, ходи по екскурзия, на курорт иди някъде. Облечи се хубаво. Дойде ти на ум да направиш зло, облечи се с най-хубавите си дрехи, накичи се. Защото, ако не се накичиш, ще направиш зло.
Сега чета във вашите очи, като че казвате: “Аз съм готов да работя, но колко ще ми платиш”. Не се пазарете. Искате да ме познаете, можете в един ден да ме познаете какъв човек съм. Аз, когато искам да позная характера на един човек, отивам и му ставам слуга за един ден. Един ден като му слугувам и по ум, и по сърдце, и по душа, зная какъв е. Един ден му слугувам без пари. Елате и вие един ден и ми слугувайте. Ако искате отдалече да ме изучавате, празна работа е. Един ден ако слугувате, ще видите. Ако вие не искате да дойдете при мене, аз ще дойда при вас. При мен като дойдете, не искам повече от един ден. Един ден, като дойдете при мен, правете тъй, както аз правя. Аз съм слугувал при Бога. Не ви говоря нещо, което не зная. Сега говоря онова, което Той прави. Аз съм слугувал при Него, намерил съм най-хубавото слугуване. Няма никаква команда. Направя някаква погрешка, Той погледне, поусмихне се малко; направя Добро, пак се поусмихне. Виждам, на една моя погрешка се усмихне, но виждам, дето съм направил погрешка, дойде и поправи. Някой художник дойде и казва: “Къде е погрешката?” Най-хубавите неща, Бог е, Който ги прави. Хубавото, красивото – във всяка мисъл е Той. Там, дето поправя погрешката, Той ще тури Своя характер, Неговият Дух е там. Вие казвате: “Дали Господ ще се занимава с нашите погрешки?” Щом поправя една моя погрешка, Той няма да каже, няма защо да каже. Щеше да бъде цяло нещастие да изправя погрешките по този начин, както ние искаме да се изправим. В света много малко погрешки има. Един ден ще видите да услужите. За един човек трябва да чакате най-малко десет години той да направи една погрешка. Сега този свят е богат с погрешки. Сега трябва да чакате десет години, да ви направят едно Добро, а всеки ден погрешки, колкото искате. Сега аз ви говоря за това и виждам, че искате да бъдете учени, искате да бъдете добри, искате да не остарявате. Без Любов ще остареете, ще оглупеете. Вие оглупявате, връзват ви. Ти имаш добро желание, но не може да се поправи. Глупавият човек не може да се поправи. Глупав е, който не може да се поправи. Той казва: “Туй не искам, онова не искам”. Като минете някъде и намерите тази книжка за Любовта, турете я в джоба си и като българина, тупайте се по джоба.
Направете поне за един ден да се не дразните. Ако не, направете за един час сутрин като станете, да се не дразните и на обед един час, и вечер един час. Един час като седиш, да обикнеш всичките хора и като ги гледаш, да ти е приятно, мед да ти пада на сърдцето. Да видиш, светът е красив, да ти бъде приятно. В каквото положение и да се намираш, да ти е приятно. И цар да си, и слуга да си, и комар да си, и вол да си – да ти е приятно. Казвате: “Той е един вол”. Воловете са щастливи, понеже Господ със Словото Си е казал една дума за тях: “Да бъдат”. Всичките волове се радват на онова, което Господ е казал. Да се радваме на онова, което Бог е казал. Една Божия дума струва хиляди думи на човеците, на ангелите и на боговете. Една дума да каже само Онзи, Който ни е създал. Вие ме гледате и разсъждавате.
Туй е животът, долу са корените, а горе са клонищата. Адептът, като отиде при Ева, ў казва: “Не само няма да умрете, като ядете от забранения плод, но като Бога ще станете”. Аз харесвам тази черта, че Ева му повярва, отлична черта е, ни най-малко не е лоша, ни най-малко не я осъждам. По същия начин, като повярва, че като Бога ще стане, по същия начин да повярва и думите, които Бог сега казва: “Ако възприемете Любовта Ми, като Мене ще станете”. Писанието казва: “Да бъдем подобни Нему”. В Любовта е вече единство, тя не се дели. Ти като любиш, не може да се отделиш от хората и хората като любят, не може да се отделят от тебе. Единствената сила, която опазва, е Любовта. Като приемеш Любовта, ние не се делим. Няма да кажеш: “Аз съм по-друг от хората”. Достатъчно е да бъдеш като Любовта. Любовта е, която поддържа целия Божествен порядък. Любовта е, която поддържа блаженството. Любовта е, която поддържа щастието. Любовта е, която поддържа честността, справедливостта, благородството, разумността. Всичките Добродетели, които съществуват в света, Любовта ги поддържа, тя е храна за всичко в света. Три сили в света се кооперират: Мъдростта се кооперира с Любовта и Истината с Любовта. Там, гдето работи Любовта и Мъдростта, и Истината работи. Ще кажете: “Тъй както можех да правя зло, така може да правя и Добро!” Вие казвате: “Злото направих, а Доброто не може да направя”. Всичката погрешка е там, гдето казвате, че аз не може да любя. Значи безлюбието може да направиш, а Любовта не можеш. Любовта е естествено състояние на човешкия дух. Любовта е естествено състояние на човешката душа. Любовта е естествено състояние на човешкия ум, естествено състояние на човешкото сърдце, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта е естествено състояние, тя прави малките работи велики в света. Сега да хванем туй малкото. Когато говоря за подмладяването, разбирам – без Любов никой не може да се подмлади. С Любовта възкръсва, а без Любовта – умира. С Любовта умен става, а без Любовта оглупява. Трябва да приложим Любовта, за да се прояви нашият ум. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашето сърдце. Трябва да приложим Божията Любов, за да се прояви нашата душа, за да се прояви нашият дух и всички трябва да се проявим. Написаната книга трябва да се чете. Защо ще бъде затворена книга. Човек е една отворена книга и когато хората започнат да четат, от нас да се учат. Един от друг трябва да се учите. Всеки човек е Божествено написана книга, ще отвориш, ще четеш. Не всичко ще четеш, най-хубавите работи са написани в човешката душа. Най-хубавите работи са написани в човешките умове, най-хубавите работи са написани в човешките сърдца, най-хубавите работи са написани в човешките тела. Всичко туй очаква да го четем със закона на Любовта. Като четем, по малко да приложим. Сега няма да ви кажа да приложите.
Старият командир да се уволни, старият полковник, уволнява се. В запас ще го турите и ще му дадете голяма пенсия. На новия полковник, и на него ще му плащате добре. На новия полковник ще му изпълните заповедите добре, както и на стария, ни повече, ни по-малко. И двамата ще обичате. Няма да казвате: “Онзи изедник беше”. Ще кажете: “Много добър човек беше, защото той ни създаде поле за работа”. Когато обвинявали дявола, той казал на един проповедник, който обичал да говори лошо заради него: “Ти – казва – да не ме злословиш, защото дето си проповедник, на мене се дължи. Ако не бяха грешни тия хора, на кого щеше да проповядваш?” Една майка се оплаквала от дявола и на нея казва: “Ако тия хора не биха съгрешили, нямаше да се прераждат. Да не ме злословиш, аз на всичките съм създал работа”. Не го злословете! Тази история не е понятна. Вие оставете този въпрос. Дяволът като се яви при Господа, и той трепери, изпълнява Волята Божия. И той има Любов. Той в света само се сърди. Който не го обича, го бие. Като дойде дяволът, казва: “Ще ме любиш, ако не, дърво има”. Той е сянката на Любовта.
Сега турете новата команда: Престанете да четете Стария завет, а Новия завет. Знаете ли какво е Новия завет? В Стария завет е писано тъй – “От другите да замине”; в Новия завет е писано – “От мене да замине”. Сега ще кажете: “От мене да замине”, нищо повече. Аз пръв трябва да започна със закона на Любовта, да се подчинявам на новата заповед. “От Дървото за познание Добро и зло няма да ядете”. Сега заповедта е друга. Туй Дърво го знаете, познавате го. Понеже сега забраненото Дърво е на Живота, сега заповедта е положителна, в положителен смисъл. Яжте от Дървото на Живота, яжте от плодовете на Любовта. Всичко, каквото желаете, ще го получите.
Ще ви дам един пример, той е следният. Наскоро беше, ще ви кажа как го разреших, да видите защо трябва да изпълните закона на Любовта. Един ден една сестра иска да ми направи една услуга, направила таратор с мляко, много хубав. Аз като видях таратора, намислих да го дам друг да го яде. Турил съм чинията на едно място и съм забравил. Отивам на това място и без да видя, бутнах таратора, повече от половината потече на земята и половината остана. Какво направих? Като видях половината, останалата половина я изядох. Казвам: излятото е неизпълнения Божи закон. Казва: “Няма да ядете” – то е Старият завет. Новото, което остана, не отивам да го дам на другите, но го изядох. И намерих, че този таратор е много хубаво направен. Този таратор, който остане, го задръжте.
Добрата молитва
33 -та лекция от Учителя, държана на 12.V.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.