СИРОМАХ И БОГАТ
Чете се беседата „Поливане”, държана на върха Острец.
Като слушам беседата, ако бях странник, щях да кажа, че е държана при неблагоприятни условия. Времето е било студено, салонът неотоплен, пианото разстроено, хората гледали по-скоро да се приберат на топло. Такова е впечатлението от беседата. Българският език не е за такава беседа, а европейските езици още по-малко. За тая беседа е нужен такъв език, при който, всяка дума да има само едно значение. Представете си, че един велик музикант дава концерт. Пианото е голямо, хубаво, но разстроено. Може ли музикантът да даде отличен концерт? Ще кажете, че той не свири хубаво. Той свири хубаво, но пианото не отговаря на условията, които хармонията изисква. При това, публиката е болна. Един се оплаква от корем, друг – от ревматизъм в коляното. Как ще слушат беседата тия хора? Ще гледат по-скоро да се свърши. Любовта изисква здрави, а не болни хора. Когато дойде тя, ако сте болни, не отивайте да слушате. Ще кажете, че трябва да се спазват известни правила.
Когато човек е далеч от вас, ще говорите високо, да ви чува; когато е близо, тихо ще говорите. Вие постъпвате точно обратно. Когато сте близо, един до друг, високо говорите; когато сте далеч, тихо говорите. Така разбирате вие и любовта – по човешки. Ако сте близо до хората, високо говорите; на отдалечените от вас тихо говорите. Мислите ли, че тая любов е разбрана? Мислите ли, че и едните, и другите ще ви чуят добре? Любовта си служи с най-тихия глас, какъвто съществува в Битието. Няма по-тих глас от нейния. За да чувате тихия глас на любовта, трябва да имате добре развито ухо, добре нагласен ум. Силните звукове, високият говор, грубите изрази на чувствата, запаленото сърце, силната светлина, са неразбрани неща. Те са силни работи. Как вижда Господ в тъмните места? Дето никой не прониква, Господ и там вижда. Той вижда и в най-затънтените места. Според вас, кой човек е по-умен: който туря пет бучки захар в чашата си, или който туря само една бучка? Ако бучката захар струва сто лева, петте бучки струват петстотин лева. Кой от двамата е по-икономичен? Ще кажеш, че си привикнал да пиеш с пет бучки захар. Това е неестествен навик. Друго положение. Как отива човек на баня: с новия си костюм, или със стария? Ако отиваш с новия костюм, като влезеш в банята, ще го съблечеш. С нови дрехи в банята не се влиза. Същото положение е и с оня, който отива със старите си, скъсани дрехи. Преди да влезе в банята, той трябва да се съблече. И в единия, и в другия случай ще съблече дрехите си и ще влезе в банята гол. Ако влезеш със старите, със скъсаните си дрехи в банята, те ще се изперат и ще излезеш оттам с чисти, прани дрехи. Ако влезеш с новите си дрехи, ще развалиш формата и вида им. При любовта невежите излизат учени; учените излизат невежи, с изопачен вид и форма.
Какво е положението на детето в утробата на майката? Докато е в утробата на майка си, детето е облечено с царска мантия, то е в рая. Като сгреши, то се ражда вече. Това, което наричаме раждане, не е нищо друго, освен съгрешаване. Бог пъди детето от рая навън, т. е. то излиза от утробата на майка си. Казано е в Писанието: „Ако семето не се посади в земята и не изгние, не може да изникне, не може да даде плод”. Аналогия е това. Когато си служите с известна аналогия, т. е. с някакво сравнение, трябва да съпоставяте нещата, за да дойдете до право разбиране, каквото съществува в човешкото сърце и в човешкия ум. Сърцето възприема нещата по един начин, умът – по друг начин. Сърцето разбира сладчината, умът разбира красотата. Умът никога не може да разбере, що е сладчина; и сърцето никога не може да разбере, що е красота. Когато сърцето иска да разбере красотата, то се качва в ума; когато умът иска да разбере сладчината, той слиза в сърцето. Ако умът не може да слезе в сърцето, той не разбира сладчината. Ако сърцето не може да се качи в ума, то не разбира красотата. Често се запитвате: Защо човек слиза на земята? – За да разбере сладчината и горчивината. Защо трябва да се качи на небето? – За да разбере красотата и грозотата. На небето се разбира грозотата и красотата, на земята се разбира сладчината и горчивината. Грозотата е сянка на красотата, горчивината е дреха на сладчината. Сладчината е облечена в горчивина. Тя не може да се прояви без горчивината. Ако няма сладчина, няма и горчивина; ако няма горчивина, няма и сладчина. Те вървят заедно. Хората искат сладчина без горчивина. Невъзможно е сладчина без горчивина и горчивина без сладчина.
Какво се иска от съвременните хора? – Да пеят. Всеки да напише най-хубавата песен, по всичките правила, с всичките украшения. За да изпееш, или да изсвириш една хубаво написана песен, се изисква най-добрият певец, с добре развито гърло, или най-добрият музикант, с най-хубав инструмент. Така и без добре нагласено сърце, сладчината не може да се разбере. И без добре нагласен ум, красотата не се разбира. По същия закон, за да предадеш истината, иска се добре нагласена душа и дух. Представете си, че едно дете минава през рекичка, дълбока пет сантиметра. Вие викате да не минава то през реката, да не се удави. Не говорите истината. Не викайте, но кажете на детето: Мини спокойно през рекичката. Друг е въпросът, ако детето минава през река, десет метра дълбока. Там можете да викате, защото детето, наистина, ще се удави. Всякога, когато говорим нещо, трябва да изразяваме истината. Не казвайте, че в плитката вода човек ще се удави. Това са неверни работи. Казваш, че сърцето ти гори. Сърцето не гори. Това, което гори и изгаря, е плитка вода, от четири-пет сантиметра. Ще се удавиш ли в такава вода? Няма да се удавиш. Водата на тая рекичка лесно пресъхва. И тогава, на повърхността на почвата ще се яви тиня. Докато има вода, макар и малко, казваме, че рекичката е плитка. Щом пресъхне водата, явява се пясък и тиня.
Казвам: Когато слушам да четете нещо, аз, странникът, виждам да излиза нещо твърдо от устата ви, като пастърма. То трябва да се вари най-малко пет-шест часа, за да омекне. Четенето отговаря на времето. Вие сте облекли любовта с дрипави дрехи. Тя се възмущава и се явява с мъгла. Тя иска да каже, че трябва да отидете на баня. Как влизаш в банята: облечен, или гол? Ако не съблечеш дрехите си, ти си невежа. Ако влезеш с хубавите си дрехи, ти си невъзпитан, безхарактерен човек. Ако оня, с дрипавите дрехи, и другият, с хубавите дрехи, се съблекат и влязат в банята голи, и двамата са умни. Разликата е само в това, че тялото на оня с хубавите дрехи е по-чисто от тялото на другия, със скъсаните дрехи. Но като се окъпят в банята, и двамата ще бъдат чисти. Банята подразбира Божественото учение. Ако хората са облечени с хубави или със скъсани дрехи, това е земната човешка любов. И едните, и другите се нуждаят от баня. Който не влиза в тая баня, не може да познае Божествената любов. Страданието представя събличане на хубавите дрехи. Примиряването, т. е. окъпването в банята, представя скъсаните дрехи. Излизането вън от банята, това е Божествената радост. Това е новото разбиране, което осмисля живота. Другите работи остават неразбрани.
Сега, ако аз се заема да поправя една беседа, като стенограф, няма да я познаете. И десет пъти да я прочета, няма да ви дотегне. Тя трябва да мине през банята. Който влиза в банята, ще спазва правилото: да се съблече и гол да влезе в банята. Дали си с хубави или със скъсани дрехи, ще се съблечеш, и гол ще влезеш. И Адам беше гол в рая. Голотата е чистота. Обличането, както хората сега се обличат, е греховно състояние. Като поставят в затвор някого, свалят дрехите му, но не го оставят гол; обличат го в халат, а на ръцете и на краката му турят вериги, да дрънкат. Затворникът става тщеславен. Двама-трима адютанти го придружават и отдалеч го препоръчват. Каква е разликата между цар и затворник? И царя придружават, и затворника го придружават. Царят е добре облечен, а затворникът – в халат. И двамата отиват на баня. И двамата се събличат голи и влизат в банята. Защо царят се радва на положението си, а затворникът скърби? Неразбиране е това. Какво ще бъде положението на царя, ако го качат на един слаб, хилав кон? Това ще бъде най-голямата обида за него. Какво ще бъде положението на затворника, ако се качи на хубав файтон? Затворникът ще се радва. Какво ще кажат хората, които гледат отвън? Те ще се възмутят. Какво трябва да се направи тогава? Затворникът трябва да се качи на хилавия кон, а царят – на файтона. Това е естественият ред на нещата.
Какво представя царят и какво затворникът? Царят е богат човек, а затворникът – беден. Бедният трябва да се моли, за да си напълни чувалът. Щом чувалът му се напълни, той трябва сам да го вдигне, няма защо да се моли. Кога трябва да се моли богатият? Когато чувалът е на гърба му. Той се моли да снемат чувала. Щом изпразнят чувала, той ще го вземе и ще бяга. Богатите хора се нуждаят от изпразване на чувалите, бедните се нуждаят от пълнене на чувалите. Богатите имат опитността на пълните чували; бедните имат опитността на празните чували. Когато бедният вика при празния чувал, това е на място; когато богатият вика при пълния чувал, и това е на място. Когато богатият вика при празния чувал, това не е на място; когато бедният вика при пълния чувал, това не е на място.
Сега, като се говори за любовта, вие си я представяте като някакво силно течение. Любовта не е течение. Единственото невидимо нещо в света е любовта. Отгде иде, накъде отива, как тече, не се знае. Тя носи всички блага, но остава невидима. Тя е невидима, не само по форма, но и по същество. Тя иде по най-тих начин и носи най-полезни работи. Вие считате за любов благата, които тя оставя. Това са блага, а не самата любов. Плодът, който взимате, считате за любов. Сладчината, която опитвате, считате за любов. Сладчината се усеща, но какво е всъщност тя? Ябълката виждате, формата й виждате, но сладчината й е невидима. И вие искате да видите любовта, както виждате ябълката. Единственото невидимо нещо е любовта. Тя се опитва, вкусва се, чувства се, но не се вижда.
Значи, това, което чувстваш, което усещаш, което опитваш, е сладчина. Какво представя любовта? Форма не можеш да й дадеш, но чувстваш, усещаш, че сладчина се внася в тебе. Обаче, сладчината на крушата, на ябълката, на сливата се различават. Лесно може да се опише разликата между тях, но сладчината се определя мъчно. Жълтият цвят на крушата не е сладчина; червеният цвят на ябълката не е сладчина; синият цвят на сливата не е сладчина – това са етикети. Плодовете на любовта се виждат, но любовта не се вижда. Когато казваме, че Бог е невидим, подразбираме сладчината. Без да се вижда, тя се чувства реално. Каквото и да говорите, всички имате схващане за Божията любов.
Едно се иска от вас: Като се приближавате до любовта, да бъдете доволни. Яви ли се най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Тя не търпи абсолютно никаква дисхармония. Ако искаш да разбереш любовта, трябва да влезеш при нея гол, както в банята. Съвършеният човек е гол – красота има в него. От голия човек излиза светлина. Той е облечен в светлина. И обикновеният човек може да се съблече гол, но тъмнина излиза от него. Има два вида голи хора: от единия излиза светлина, а от другия излиза тъмнина. И белият човек може да бъде гол. Какво означава белият цвят, и какво означава черният? Черният цвят означава празнота. Черен е празният чувал; пълният чувал е бял. Значи, черното означава празнота, бялото означава пълнота. Празнотата се нуждае от пълнене. Що е светлината? – Пълнота. Като изпразните светлината, образува се тъмнина, т. е. празнота. Това е идейно схващане за бяло и черно, за светлина и тъмнина. В тоя смисъл, сиромахът е тъмнина и празнота, богатият е светлина и пълнота.
Ние говорим за естественото богатство, а не за неестественото. Естествено богатият е доволен. Неестествено богатият е недоволен. – Защо? – Богатство носи на гърба си. Той е в положението на натоварено животно: върви, пъшка, иска да снемат товара му. В живота, богатите хора са натоварени и недоволни. Бедните са разтоварени и доволни. Щом си доволен от знанието си, ти си придобил Божественото благо. Знанието трябва да ни радва. Всичко, което имаме, трябва да ни радва. Това е Божествено разбиране. Когато тъжиш, това показва, че средата, в която живееш, не те оценява. Ти си лекар. Как ще те ценят и уважават, ако си уморил десетина деца? Истински лекар е оня, който не е уморил нито едно дете. Лекар, който уморил десетки деца, носи отговорност, ще го съдят. Той трябва да изучава изкуството на лекуването. Всеки певец, който не се е научил добре да пее, бива освиркван. Десет пъти да се яви на сцената, ще го освиркат. Неправилното пеене на една песен е също, както недоброто лекуване. С песента си и певецът е уморил някого. Който пее добре, по всичките правила, той е бабувал добре, и детето се родило живо. Да бъдеш добър лекар, значи, да бабуваш добре.
И тъй, когато бабувате на вашите мисли, гледайте да не уморите нито една от тях. Уморите ли една от тях, ще ви държат отговорни. Вие сте лекар на вашите мисли; вие сте лекар на вашите чувства; вие сте лекар на вашите постъпки. Ако за една мисъл, за едно чувство и за една постъпка ви държат отговорни, колко по-голяма ще бъде отговорността ви за десет мисли, за десет постъпки. Аз не съдя лекарите. Ако река да ги съдя, и мене ще съдят. Казано е: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери”. Вие искате да се примирите. Докато богатият и сиромахът не влязат в банята, не могат да се примирят. Оня, с чистите дрехи, не може да се примири с другия, облечен с нечисти дрехи. Обоняние има той. Как ще обичате един човек с много недъзи? Казвате: Човещина трябва да има. За да бъдеш обичан, трябва да влезеш в банята. Богатият и сиромахът ще се побратимят, когато влязат в банята.
Закон е: Богатият да се радва, когато се освободи от богатството си; и сиромахът да се радва, когато се освободи от сиромашията си. Тогава и двамата са на едно равнище. Ако богатият съжалява, че изгубил богатството си, и ако сиромахът съжалява, че изгубил сиромашията си, те са пак на едно равнище. Но сиромахът никога не съжалява, когато изгуби сиромашията си. Рядко ще срещнете сиромах, който съжалява, че изгубил сиромашията си. И богатият не се радва, когато изгуби богатството си. Рядко ще срещнете богат, който се радва, че изгубил богатството си. Под „сиромах”, в широк смисъл, разбираме добър човек, който не е извършил никакво престъпление. Под „богат”, в широк смисъл, разбираме човек, който е извършил много престъпления. Да се радва човек, когато се освободи от богатството си; да съжалява, когато изгуби сиромашията си. Сиромашията е богатство на небето, богатството е сиромашия на земята.
Сега трябва да закусим, да дойдем до благото на нещата.
7. Беседа от Учителя, държана на 26 август, събота, 6 ч. с, 1944 г. на хижа Острец, Витоша.