НОВОТО В ЖИВОТА
Човешкият живот има смисъл, само когато човек го разбира. Говоря за живота, като за велико благо, чрез което Бог се изявява. Цялото бъдеще на човека зависи от разбрания живот. За да се разбере животът, нужни са известни условия. Да кажем, че човек има желание да ходи, но няма накъде, простор няма. И светлината пътува, но за нея е нужна цялата вселена.
Живот без мисъл няма израз.
Живот без свобода не може да се изяви.
Живот без любов не може да се осъществи.
Искам да ви говоря за съществени неща. Много от научните работи са „научни залъгалки”. С каква бързина се движи светлината? С триста хиляди километра в секунда. Това число за вас нищо не значи, понеже не можете да схванете тая бързина. Обаче, светлината, която е минала покрай вас, след една секунда ще бъде далеч 300 000 километра. Това пространство от 300 000 км е незнайно за вас. Тоя въпрос има друга научна страна. Например, човешката мисъл се движи с бързина три квадрилиона и 600 билиона километра в секунда. С тая бързина ти можеш да бъдеш навсякъде в материалната вселена. Остава да мислиш, какво нещо е квадрилион. Хиляди години да мислиш, няма да го схванеш. Това са научни термини, които много от учените не разбират добре.
Често вие произнасяте думата „любов”. Между думата любов и самата любов има такова разстояние, каквото между небето и земята. Мнозина са ми говорили за любовта. Някой казва: Сърцето ми гори. Ако сърцето на човека гори, това не е любов. Ако е за горене, и огънят гори, и лампата гори. Едно от качествата на любовта е, че тя ражда живот, но не живот на страдание. Да страдаш, това не е любов. Някой казва: Ако ме обичаш, ще страдаш. Това е насилие. Ти хващаш една кокошка и я колиш. Казваш й: Ако ме обичаш, трябва да умреш, да станеш жертва за мене. Какво означава умирането? Да умре човек, това значи, да отиде в другия свят. Когато слугата излиза от дома на господаря си и отива на нивата, и той умира. Като се върне, оживява. Слънцето, като залязва, умира; като изгрява, оживява. Вие мислите, че като умре нещо, изчезва. Не, в друг свят влиза.
И първите хора, от много знание, станаха много учени – влязоха в друг свят. Господ ги облаче в дрехи и ги изпъди вън от своя дом. Той им каза: Идете да учите! Адам и Ева бяха първите студенти, които излязоха от бащиния си дом и влязоха в университета на земята, да се учат. В рая те носеха царски дрехи, мантии, а на земята се облякоха в здрави, кожени дрехи, да не се късат. В тоя свят законите са съвсем други. След като напуснаха рая, между първите хора се започна борба – от нищо нещо стана. Родиха им се три мъжки деца. Тогава им дойде на ума, да служат на Бога и казаха: Трябва да се прави нещо, да не забравим учението на рая, да турим някакъв ред. Единият от синовете беше земеделец. И принесе в жертва на Бога от най-хубавото жито, което имаше. Като гореше житото, димът му не отиваше нагоре, към Бога, а пъплеше по земята, като мъгла. Другият син беше овчар. И той принесе едно от своите агнета в жертва на Господа. Димът от жертвата му възлизаше нагоре. Тогава Каин си каза: Извадих най-хубавото жито от земята, принесох го в жертва, но защо димът пъпли по земята? Ето, и брат ми закла агне, но димът му отива нагоре. И започна Каин да разсъждава научно: Материалът на моята жертва е по-долен от материала на брата ми. Ако принеса брата си в жертва на Бога, Той ще погледне към мене благосклонно. И принесе брата си в жертва. Това, което беше теория в неговия ум, стана действителност. Тогава Господ го запита: Каине, къде е брат ти? – Не съм страж на брата си, отговори Каин. Бог му каза: „Кръвта на брата ти вика от земята. Ти направи едно престъпление, не попита брата си, иска ли да стане жертва”. Каин се обръща към Господа с думите: „Ти ме пъдиш, но който ме срещне, ще ме убие”. Господ му отговори: „Който те убие, върху него ще дойде седмократно отмъщение. Аз ще ти туря белег, никой да не те убива”.
Казвам: Греховете на света са смъртни, не се изкупват. Единственото нещо, което изкупва, е любовта. Никакви мерки, никакви пари, никакво жертвоприношение, никакви молитви, никакво разкаяние не са в сила да изкупят греха. Отнемеш ли живота на човека, който Бог му е дал, ти трябва да му го върнеш. Първият морал е: Не отнемай на човека благата, които Бог му е дал. Ако искаш да благуваш, не препятствай за умственото развитие на човека; не препятствай за духовното развитие на човека; не препятствай за физическото развитие на човека.
Сега някои от вас сте дошли от далеч и казвате: Ние имаме любов, иначе не бихме дошли. Значи, вие, които дойдохте тук, имате любов. А онези, които не дойдоха? И светлината, която иде от 150 милиона километра от слънцето, също присъства на събранието. Всяко присъствие, лишено от любов, не носи никаква полза; всяка мисъл, лишена от любов, няма сила; всяко чувство, лишено от любов, няма съдържание; всяка постъпка, лишена от любов, не може да се реализира. Любовта е великият закон за постигането на онова, за което сме дошли на земята.
Трябва да се живее, трябва да се яде, трябва да се работи! – Как? – В яденето има две крайности: когато преяждаш, това е разточителност, прегрешение; когато не си дояждаш и постиш, за да пестиш „бели пари за черни дни”, то е друго прегрешение. Ще ядеш и ще благодариш на Бога. Ще ядеш толкова, колкото ти е определено, нито грам повече. Ако ядеш много, ще работиш много. Сегашните хора много работят. Някой поет или философ е написал много книги. Какво е допринесъл със своите книги? Тая храна, която философът предлага на хората, е твърда и мъчно смилаема. Какво ще разбере простият човек от понятията „субстанция, есенция”, или от теорията на Канта? Какво ще разбере той, ако му се каже, че сярната или азотната киселина се съединява с различни вещества? Киселината съдържа известни елементи, които могат да изядат човека. Киселините са Каиновците в света; основите са Авеловците, които стават жертва, а солите са Ситовците. Казва се в Писанието: „Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?” Когато Каин уби Авела, тогава дойде Сит – солта в света. Трябва да се тури друга основа. Ако поставите любовта за основа на живота си, върху какво ще градите? На камък трябва да се гради, но на камък се гради земна сграда. Живот, който не е съграден върху любовта, носи най-големите нещастия. Живот, съграден върху любовта, носи най-големите блага.
Когато говорим за любовта, ние подразбираме светлината в човешкия ум. Щом мислиш, любовта е проникнала в ума ти. Щом чувстваш, любовта е проникнала в сърцето ти. Щом си здрав, любовта е проникнала в тялото ти. Болестта показва безлюбие. Хора, които не мислят, живеят в безлюбие; хора, които не чувстват, живеят в безлюбие. Те не могат да очакват нищо в живота. Аз говоря за любовта, като единствена сила, с която човек може да постигне всичко, което желае; може да постигне всичко, за което мисли; може да постигне всичко, което чувства.
Представете си, че съм беден човек, нямам пет пари в джоба си, но нося в себе си една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка. Значи, аз зная законите на светлината и законите на живота. Срещам човек, болен от неизлечима болест. Неговият живот е в моите ръце. Аз имам възможност да го излекувам. Тоя еликсир, за който се говори в Писанието – еликсирът на вечния живот – е любовта. Една капка от любовта струва милиарди. Взимам една капка от първичната материя на любовта и капвам в неговия ум, в неговото сърце и в неговата душа. От тая капка се добива светлина в ума и благородни чувства в сърцето. Когато капне в твоята душа, тя създава благородни постъпки, които правят човека силен, да постигне всичко.
Някой казва: Не мога да направя това, или онова. Как се бият хората сега? Как правят това? Казва се, че хората не могат да изпълнят Христовото учение. А сега, все се бият, 20-30 милиона хора, всеки се жертва, напуща и баща си, и майка си, и жена си, и къщата си – всичко напуща.
Ние не искаме хората да умират за нас. Досега беше така, хората умираха, а сега искаме хората да живеят. Ние не искаме хората да страдат за нас, но да благуват. Дойде някой човек между близките си и веднага го заставят да работи като вол. Понякога вие мислите, че сте по-учени от другите. Това е заблуждение. Няма нито един човек по-учен от другите. Според мене, учен човек е тоя, който изпълнява Божията воля, който изпълнява закона на любовта, който служи на любовта. Човек, който не служи на любовта, той е първокласен простак. Светът страда от тия големи простаци. Казват за някого: Той е владика, има корона на главата. Оставете тая корона. Ако човек няма короната на любовта, на мъдростта, на истината, на добродетелта, какво значение има другото? И ако той не носи знанието на истината в своите ръце, какво значение има неговата стойност? От ръката ти трябва да излиза нещо хубаво: да напише нещо хубаво, да изоре земята хубаво, да ушие нещо хубаво. Ако погледнете ръката си, ще видите, че Бог е положил всички закони на нея. На ръката са написани законите и на любовта, и на мъдростта, и на истината. И Библията е написана на ръката, но всичко е написано много ситно. По ръката врачуват. За да ти кажат бъдещето, трябва да отидеш при тоя, който разполага с това знание.
Сега аз да ви кажа бъдещето: Ако сте лишени от любовта, голямо страдание ви чака. Ако сте лишени от мъдростта, голямо страдание ви чака. Ако сте лишени от истината, голямо страдание ви чака. Казвате: Какво да се прави? Ако сте запознати с любовта, очакват ви най-големите блага, които можете да си представите. Ако сте запознати със знанието и с плодовете на знанието, най-големи блага ви очакват. И, ако сте запознати с истината, също големи блага ви очакват.
Знаеш ли какво да кажеш, това е врачуване. Кога един човек се нарича баща и кога – майка? Бащата трябва да мине през един етап – да се откаже от своя егоизъм. Някой иска да живее само за себе си, не иска да има разправия с хората. За да бъде баща, човек трябва да роди един син и една дъщеря. Ако не може да роди син и дъщеря, той не е баща. Оная майка, която не може да роди един син и една дъщеря, не е майка. Първо ще родиш син в Божествения свят, там ще го намериш. После ще го родиш в ангелския свят, между ангелите, и най-после ще го родиш на земята, между хората. Аз не говоря за децата на земята. Син, който не обича баща си, син ли е? Баща, който не обича сина си, баща ли е? Майка, която не обича дъщеря си, майка ли е? Дъщеря, която не обича майка си, дъщеря ли е? Най-голямото благо за бащата е синът и дъщерята да го обичат. И най-голямото благо за сина и за дъщерята е бащата и майката да ги обичат. Ако бащата и майката обичат дъщерята, тя и като се задоми, ще бъде добре. Но, ако няма благословението на бащата и на майката, всичко е напразно. Другояче казано: Ако нямаме Божието благословение и благословението на Неговия Дух, нищо не можем да постигнем. Ако не виждаме Бога в светлината, която ни праща, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, и в хляба, който ядем, де е Той? Като ядем хляб, ще благодарим. Господ е скрит в хляба и ако ядеш с любов, ще Го чувстваш. Ако ядеш без любов, Господ ще те накаже. Всъщност, ти сам се наказваш.
Казано е в Писанието: „Аз съм пътят, истината и животът”. Пътят е свързан с движението. Път без движение няма смисъл. Хората трябва да се движат по път. Истината е свързана със свободата. Истина без свобода няма смисъл. Да обичаш истината, значи, умът, сърцето и душата ти да са свободни.
Сега се заражда между хората спор. Всички спорят и казват: Не ме обичат хората. Отде знаете, че не ви обичат?
Ще ви приведа един анекдот. Върви по един път богат човек, милионер. Среща го един беден и му казва: Господине, не минавай по тоя път, опасен е. – Това не е твоя работа, свободен съм да минавам, отдето искам. – Казвам ти като на брат, мини отстрани на пътя. – Да мълчиш! Бедният продължил пътя си, но по едно време, чул вик за помощ: – Братко, извади ме, голямо нещастие ме сполетя! – викал богатият. – Познаваш ли, кой съм? – запитал бедният. Не те познавам. – Аз съм оня, който ти казвах, да не минаваш по тоя път. Аз те познавам, ти си голям кожодер. Ще те извадя от кладенеца, ако се подпишеш, че няма да искаш сумата, която баща ми ти дължи. Ти падна в кладенеца, за да научиш закона на щедростта. Ако си щедър и прощаваш дълговете на длъжниците си, ще те извадя; ако не си щедър, ще те оставя в кладенеца. – Ще ти дам половината от богатството си, ако ме извадиш.
Един английски милионер влязъл в скривалището си, дето било богатството му, но по невнимание, вратата се затворила след него и не могъл да излезе. Той бил осъден на гладна смърт. В последния момент на живота си, той написал една бележка: Половината от имането си ще дам на оня, който може да ми даде парче хляб. Умира и дава само половината от богатството си.
И съвременните хора дават само половината от своето богатство. Дайте цялото си богатство, за да живеете. Кой ще ви помогне?
Цар Ирод, за да бъде благоугоден на евреите, издал заповед, да затворят апостол Петра, да турят букаи на краката му и да го принесат в жертва, както Авела. Но 120 негови братя-християни се молеха за него, да се освободи. Една нощ влезе при него един ангел, бутна го и му каза: Стани и се облечи. В тоя момент букаите паднали от краката му, и двамата се намерили пред вратата, която сама се отворила. Ангелът изведе Петра навън и му каза: Повече да не се показваш пред очите на Ирода. Апостол Петър мислеше, че това е сън, но като видя, че е свободен, зарадва се. Това направи любовта на 120 души. Ако твоят ум, твоето сърце и твоята душа не работят за тебе и за твоя ближен, и ангелът няма да ти помогне. Съвременните вярващи трябва да впрегнат ума, сърцето и душата си, да се молят едни за други.
Често ме питат, кога ще дойде мирът. Молете се, мирът ще дойде. От вас зависи. Ако всички се обърнат с ума, със сърцето и с душата си към Бога, мирът ще дойде веднага. Сега всички искат да победят. Мъже и жени се бият. Мъжът иска жената да отстъпи; и жената иска мъжът да отстъпи. Мъжът казва: Аз съм мъж. Жената казва: Аз съм животът, аз съм нивата. Какво струва твоето семе без нивата? Ще стои в хамбара. Де ще го сееш? Мъжът казва: Какво струва нивата без семето? Нивата излезе от Адама. Тя беше в Адама и от него излезе. И Адам не е глава. Едно време и той беше някъде. Господ го взе оттам и каза: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Кое беше образът и подобието на Бога? – Законът на Божествената любов, на Божествената мъдрост и на Божествената истина. Тоя закон вложи Бог в човека. Да обича човек любовта, от дето животът иде! Да обича човек знанието! Да обича свободата, за да не изнасилва никого.
Някой пита: Как се служи на Бога? За да служиш на Бога, не изнасилвай мисълта на човека, не изнасилвай неговите чувства и постъпки. Остави го свободен. Казваш: Да му дам просвета. Не сме ние, които просвещаваме хората. Бог ги просвещава чрез нас. Всички ние трябва да бъдем проводници на Неговата светлина, на Неговата топлина и на Неговата сила. Ще мислим, че всеки човек е излязъл от Бога, а щом е излязъл от Бога, той носи любовта. Щом е излязъл от Бога, той носи знанието, което е потребно за всеки човек. Щом е излязъл от Бога, той носи свобода.
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Всеки, който ме яде, има живот в себе си”. Достатъчно е да погледнеш тоя хляб и да го изядеш с любов, за да дойде в ума ти една светла мисъл. Така и неразположението ти ще изчезне. Ще вземеш ли тогава да пишеш: „парице, парице, всесилна царице”? Живият хляб има отношение към любовта. Ако човек не изпълнява законите на любовта, в мозъка му се деформира известен център. Всеки трябва да знае това. Ако човек не върви по пътя на мъдростта, мозъкът му започва да се деформира на друго место. Ако човек не изпълнява законите на истината, главата му започва да се деформира на специфично място. Какво струва главата, на която е деформирана предната, задната или горната част? Глава, спитена горе, прилича на змийска глава, на която горната част е срастната с гръбначния стълб. В такава глава липсват моралните чувства. Ако търсиш съчувствие в змията, няма да го намериш. Наблюдавал съм, как змията хваща жабата за крачето. Жабата кряка, но змията спокойно си я хваща и поглъща. Което животно да хване жабата, тя не кряка; хване ли я змията, кряка. От любов ли кряка, или от страх? Някога и змията си получава урока – учител й е таралежът. Той я хваща за опашката, свива се и показва само бодлите си. Змията се увива около таралежа, но нищо не може да му направи. Тя става негова жертва. Турците казват: „Каквото правиш, това ще намериш”.
Преди няколко дена една сестра ми казва за друга, че е упорита, ленива, обича много да говори. Казвам: Тая сестра е добра артистка, представя една ленива жена. Нали ще я представи, както трябва? Ако не я представи правилно, публиката няма да я хареса. Ако я представи, както трябва, ще й ръкопляскат. Жена, която не може да бие мъжа си, не е артистка. Мъж, който не може да бие жена си, не е артист. И двамата са на сцената, играят ролите си. Ако добре ги изиграят, публиката им ръкопляска – счита ги герои. Ако не копаеш нивата, какво ще ти даде тя? Боят е копан. Погрешката на мъжа е, че копае на гърба на жена си. Когато мъжът се разсърди, иска да копае на гърба на жена си. Не, нека вземе мотиката, да отиде на нивата и да каже: Това правя заради жена си. Когато жената се разсърди на мъжа си, и тя да вземе мотиката, да отиде на нивата да копае и да каже: Това правя заради мъжа си. Или, да изпере дрехите му и да ги изглади. Това е новото разбиране, новият начин на живеене. Така постъпва и Бог с нас. Той ни най-малко не прави въпрос за нашите погрешки. Че си пил много, Той не прави въпрос за това, но казва: Пий! – Какво? – Вода. Не пий спиртни питиета, но пий от най-чистата вода.
Първото нещо: Новото учение изисква взаимно почитание. Ако не се научиш да почиташ хората, и те няма да те почитат. Трябва да ги почиташ, защото Бог живее в тях и чрез тях ни изпитва. Кажеш ли, че някой човек е лош, отговарям: Той е артист, играе на сцената.
„Няма нищо скрито-покрито”. Мъжът, който бие жена си, има някои характерни линии на лицето си, специално на скулите. И жената, която бие мъжа си, има същите линии на лицето си. Ако мъжът бие жена си, като отиде в другия свят, ще го питат, какво е научил. – Научих да бия жена си. – Каква песен съчини, като я биеше? Боят е свирене на някакъв инструмент: вземеш един акорд, втори, трети – трябва да се чуе нещо. Песен има и в биенето на барабана. Той дава основния тон на целия оркестър. Ако не можеш да биеш човека по закона на любовта, по закона на мъдростта и по закона на истината, това не е бой. Човек, бит по закона на любовта, придобива живот; човек, бит по закона на мъдростта, придобива знание; човек, бит по закона на истината, придобива сила. Ако си бит така, радвай се, че са те били. Първите християни се радваха, че са бити по закона на истината. Съвременните хора не познават тоя закон. Ще кажете, че това са елементарни работи. Според мене, цигулар, който не може да свири добре, нищо не разбира от музика; певец, който не пее добре, нищо не разбира от музика; оратор, който не може да говори, не е оратор.
Велики блага ни е дал Бог! Като срещнеш един човек на пътя си, ако не го погледнеш красиво, ти не си разбрал законите на живота. Казваш: Срещнах една жена, която никога няма да забравя – 20 години минаха оттогава. Един поглед само ми даде, но като си спомня за него, всичките ми страдания изчезват. Това е изкуство, знание! Не само да се оплакваме, че страдаме, но да се радваме, когато страдаме.
Господ казва: Не считайте мъчнотиите в живота за наказание! – Те са бичът на благословението.
Не считайте несгодите в живота за наказание! – Те са подтик към повдигане.
Не считайте нещастията в живота за наказание! – Те са целителен балсам в ръката, която повдига.
Следвайте повеленията на моя Дух.
Слушайте моите светли духове и вървете по пътя, по който те ви водят.
Ходете по пътя, по който Бог ви води.
Слушайте светлите духове и ще бъдете благословени.
Когато обичаме някого, трябва да му дадем най-хубавата храна; когато обичаме някого, трябва да му дадем най-чистия въздух; когато обичаме някого, трябва да му дадем най-меката и приятна светлина. Тая лампа показва, какви трябва да бъдем ние. Тя е най-хубавата лампа в Мърчаево. Ние искаме всички Мърчаевци да бъдат светли като тая лампа. И другите да бъдат светли като тая лампа. Благодарение, че се намери тя, да замести електричеството.
Най-великото нещо е любовта.
Няма по-велико нещо от това, да възприемем Божията любов, Божията мъдрост, Божията истина.
Няма по-велико нещо от това, да възприемем Божието знание и свобода.
Единственото нещо, което трябва да ни радва, е присъствието на Божията любов в нас, присъствието на Божията мъдрост в нас и присъствието на Божията истина в нас.
Единственото нещо, което трябва да ни радва, е присъствието на новия живот в нас, присъствието на знанието в нас и присъствието на свободата в нас.
„Аз съм пътят, истината и животът”. Пътят е в нас – Бог е вътре в нас. Всеки, който познава тоя път, тая истина и тоя живот, има всичките Божии благословения. Това е Христовото учение. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон”.
Какво по-хубаво от това, да бъдеш Чадо Божие, Син Божи! Какво по-хубаво от това, да бъдеш Дъщеря или дете на Бога! Нищо не може да се сравни с това. Ако си Син Божи, имаш всичко на разположение – сега и в бъдеще. Ако си Дъщеря Божия, имаш всичко на разположение – сега и в бъдеще.
Досега вие сте спали. Какво ви очаква в бъдеще? Божията любов. Ще опитате Божията любов на земята във всичката й пълнота. След това ще опитате любовта в ангелския свят. Най-после ще опитате любовта в Божествения свят. Тогава ще разберете връзката между човешката, ангелската и Божествената любов; те са части на едно и също нещо – пъпка, цвят и плод.
Започнете с човешката любов. В Господнята молитва е казано: „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници”. Мъчно е да обичаш някого. Много естествено – има причина за това. Но има начин да обичаш. Кажи: Господ ни обича такива, каквито сме. Не можем ли и ние да обичаме така? Мислите ли, че вие сте много чисти? Защо ви обича тогава Бог? – За любовта и за истината в човека. Бог обича истината и в грешния. И, ако Бог е снизходителен към вас, и вие трябва да постъпвате като Него. Ще има препятствия, но не говорете само теоретически: Да обичаме! Изкуство е да обичаш. Ония, които обичат, са крайно взискателни. Като разбере някой, че го обичаш, става много взискателен към тебе. Ако в първо време той не е доволен от 5-те лева, които му даваш, после няма да бъде доволен и от повече. Най-после, той ще иска да се жертваш за него. Не можеш да се жертваш за човека, ако не си сигурен, че ще оживееш. И Христос се пожертва за хората, но вярваше, че ще оживее в новия живот. Жертвата не иска смърт. Ние трябва да се жертваме при мисълта, че ще влезем в новия живот. Ако някой иска да се жертва, трябва да разбира закона: да умрем за стария живот и да оживеем за новия.
Да престанем да живеем в стария живот, но да възприемем любовта и да влезем в нея. Да престанем да живеем в стария живот на невежеството и да влезем в знанието. Да престанем да живеем в закона на робството и да влезем в свободата. Ако тия контрасти не съществуват, няма правилно разбиране. Каже ли някой, че някога обичал, а сега не обича, това значи, че не иска да работи. Давам му пет, десет лева, не иска да работи. Постепенно увеличавам, пак не иска да работи. Като му дам хиляда лева, иска да работи. Той казва: Аз работя с пари.
Как трябва да се работи: с пари, или без пари? Ние не проповядваме работа без пари – за всичко ще плащаш. Ако те обича някой, ще платиш за любовта му; ако ти предава някакво изкуство, пак ще платиш. Исайя казва: „Елате и си купете”. Какво ще купиш без пари? Ще плащаш със звонковите монети на любовта, на мъдростта и на истината. Трябва да се плаща. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте”. Божието благо се възнаграждава с Божие благо. Казваме „карма и дихарма”. Думата „дихарма” има ватански корен. Тя има връзка с думата „дар”. Под „дихарма” християните разбират благодат. Щедро дава изворът, но ако не пиеш от него и не благодариш, нищо не придобиваш. Пий от извора и благодари на Бога. Дето минеш, разказвай за тоя извор. Ако болният пие от тая вода и не благодари, нищо не се ползва. Ако благодари, ще оздравее. Трябва да благодарим на Бога за най-малкото благо, за най-малкия светъл лъч. Трябва да благодарим за извора, за цветето, за красивия поглед, който ни е отправил някой.
„Аз съм пътят, истината и животът”. Пътят, чрез който знанието иде; истината, чрез която свободата иде; животът, чрез който любовта иде. Това е новото, което иде вече в света. Като вървим по пътя на любовта, на мъдростта и на истината, Бог ни нарича свои Синове и Дъщери.
Сега не ви казвам Бог да бъде с вас. Вие сте в Бога и оставете Бог да действа във вас. Слушайте Бога. Слушайте Го във вашия път. Ако слушаш, радостен си; ако не слушаш, не си доволен, чувстваш, че не си постъпил правилно. Когато изпълняваш Божията воля, всякога си радостен; ако не я изпълняваш, никой не те съди, но Бог ти казва: Изправи погрешката си. Трябва ли да откъсваш от заплатата на слугата си по един-два лева? Не късай нищо, но дай един-два лева повече. Към някой си много щедър и казваш: Обичам те. – Това са празни думи. На някого не искаш да кажеш, че го обичаш – въздържаш се, скриваш чувството си. Право е, не трябва да се говори за любовта, но нека тоя човек чувства, че любовта ти е абсолютно безкористна. След това да почувства, че е приел живот, знание и свобода и да каже: Благодаря, че Господ ми даде възможност да срещна тоя човек.
Сегашният свят се нуждае от хора, които носят Господа навсякъде. Казано е: „Така да просветнат делата ви”... Без любов, без знание и без свобода делата не могат да просветнат. С други думи казано: Без любов, без мъдрост и без истина делата не могат да просветнат. Когато делата ви просветнат и прославите Отца Вашего, Който е на небеса, тогава да кажете, като Христа: „Господи, изпълних Твоята воля, прославих Те. Сега прослави ме и Ти, Отче, със славата, която имах преди създаването на света”. Какво означават думите „Бог е приготвил нещо велико за вас?” Това значи: „Нито на ума, нито на сърцето на човека е дохождало онова, което Бог е приготвил за него”.
Това са далечни работи. А сега, при тия усилни времена, само Божията любов може да ни помогне да носим тежкия товар. Само Божията мъдрост и Божията истина могат да ни помогнат да носим тежкия товар. Бог ще бъде на наша страна, и ние ще носим Божието благословение. Няма по-велико нещо от това, да носиш Божието благословение, и ангелите Божии да слизат и възлизат и да пазят Божите избранници.
Сега ние се молим, Божията любов да обхване целия свят. Божията мъдрост и Божията истина да обхванат целия свят и да дойде новият живот. Днес хората се бият, защото им липсва любов, знание и свобода. Щом дойдат животът, знанието и свободата, войната ще се прекрати.
Съвременната война е война на смъртта и на безлюбието. След нея ще дойде войната на любовта. Това са майките, които трябва да раждат, да заместят убитите синове и дъщери. Майките ще пресъздадат света. Той се нуждае от майки, които раждат, и от деца, които ходят по Божия път, да носят Божествения живот. Да раждаме, без да разрушаваме !
„Аз съм пътят, истината и животът”.
„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.
Любов, мъдрост, истина.
Живот, знание и свобода.
Движение, учение и работа – това е новото в света.
Кажете в себе си: Господи, да проявим най-малката любов, най-малкото знание и най-малката свобода, които излизат от Духа.
2. Беседа от Учителя, държана на 22 март, сряда, 5 ч. 1944 г., с. Мърчаево, Софийско.