Трите пътя
Матея 4:1–12
Има три пътя, чрез които човек се проявява в живота: пътят на волята, която е свързана с физическия свят; пътят на сърцето и неговите желания; пътят на ума, който има отношение към умствения свят.
Казано е в Писанието, че сатана изкушавал Христа. Сатаната разбирал добре човека, затова се домогнал до Христа чрез трите пътя на прояви. Той изпитвал волята, сърцето и ума Му, да види, каква устойчивост има в Него. Сатаната каза на Христа: „Ако си Син Божи, превърни тия камъни на хляб”. Христос му отговори: „Няма защо да изменям естеството на камъните. Казано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което излиза от устата на Бога”. Разбра сатаната, че пред него стои човек със силна воля. После изпита сърцето Му, като каза: „Хвърли се от тоя храм. Нали е казано, че ангели ще те носят на ръце, няма да те оставят да се препънеш в камък”. Той мислеше, че Христос е суеверен човек. Отговори му се: „Махни се оттук, сатано! Казано е, да не изкушаваме Господа”. Най-после се изпита и ума Му. Сатаната Му каза: „Виждаш ли всички тия царства? Ако ми се поклониш, твои ще бъдат”. Христос му отговори: „Само на Господа можеш да се поклониш и Нему да служиш”.
Мнозина биха желали да превърнат камъните на хляб. Защо искат това? Да забогатеят. Приложи волята си, и ще бъдеш богат. В земята, в моретата и океаните има доста злато. Ако си учен човек, ще намериш, де е златото, и ще забогатееш. От тебе зависи да бъдеш богат, да бъдеш обичан. Някой иска да го обичат. Той не знае, че ако не е обичан, не би дошъл на земята. Веднъж живее на земята, пръв Бог го е обикнал. Иначе, той не би съществувал. За кого е създаден светът? За човека. Светът е предметно учение, от което всеки придобива нещо. Всяко нещо, с което в даден момент можеш да разполагаш, е за тебе. Хубавата цигулка е за цигуларя, който свири; боите и четките са за художника; пианото е за пианиста. Кой е певец? Който пее добре. Кой е оратор? Който говори красноречиво и туря Всяка дума на нейното място.
Сега, като се запитвате, какво представя животът, ще знаете, че той е велико благо и се проявява в три области: в областта на волята, в областта на сърцето и в областта на ума. В обикновения, физически живот, волята има отношение към обикновените работи – към яденето и пиенето. В областта на сърцето, човек търси приятното, както котката, която гледа да се настани добре. Щом намери добро място, тя започва да преде самодоволно. Ако мине човек край нея, тя започва да се гали, да мяучи, иска нещо за ядене. Приятните и неприятни чувства имат отношение към сърцето. Искаш ли да познаеш човека, виж, как се проявява в малките работи.
Изучавайте себе си, изучавайте и своите близки. Ще познаете човека и по почерка. Някой започва писмото си с големи, едри букви. Накрая той свършва с дребни, ситни букви. Това е човек, който много обещава, малко изпълнява. Обикновено младият много обещава. Като остарее, той казва: Да беше на млади години, всичко можех да направя, но сега не е така. Той прилича на Настрадин Ходжа, който казвал: Когато бях в Багдат, прескачах големи трапове, 20 м широки и 20 м дълбоки. Казали му: Прескочи такъв трап и тук. Не мога, тук въздухът не ми помага. Какво представя въздухът? Условията. Значи, ако условията бяха добри, от тебе човек щеше да излезе.
Сегашните хора няма защо да се оплакват. Ако е за условия, днес има условия за всички. Ако е за дарби, никой не е лишен от някаква дарба. Ако някой е разпилял богатството, силите си, дарбите си, сам е причина за това. Първоначално човек е бил създаден добре, с дарби и способности, физически добре и правилно развит. И ако днес има недостатъци, физически или психически, причината се крие в него. На едного очите са кривогледи, на друг – ушите са малки или големи, ръцете – къси или дълги, раменете неправилни. Първоначално и мъжът, и жената са имали еднакво дълги коси. Сега обаче, мъжът има къса коса; и жената подражава на мъжа. Понеже мъжът работи повече в умствения свят, косата му е къса. Умствените енергии препятстват за растенето на косата. В жената работят повече чувствата, затова косата й е дълга. Който има гъста, черна коса, работи повече със сърцето си. Когато главата започне да оголява, умът взима надмощие над сърцето. Правилно е и умът, и сърцето да бъдат еднакво развити. Американците са повече гологлави, защото мозъкът в тях е крайно активен. Те са бързи, подвижни хора. Дето ходят, все тичат, като че ги гони някой.
Ако сравните човека с животното, на пръв поглед ще видите едно отличително качество – брадата. Животните нямат брада, т. е. нямат воля. Казват за лъва, че е смел. Смел е, но воля няма. Той, макар и силен, е страхлив. Достатъчно е да го погледнеш в очите, за да се парализира неговата нападателна сила. Черните хора знаят това и лесно се справят с лъва и тигъра. Ако един черен срещне на пътя си лъв, той не бяга от него, но го фиксира с погледа си, докато лъвът отстъпи. Макар и невярващи, англичаните използват способностите на индусите да парализират силите на животните, за да не ги нападат. Някой индус седи на брега, но акулите не го нападат. Ако на брега няма някой индус, англичаните не смеят да минат край реката. Индусът ги управлява с волята си. Той знае езика им и се разговаря с тях. Това знание индусите са придобили с усилена работа. Много поколения са работили в миналото и днес предават знанието си на своите деца.
Един англичанин описал опитността си с един индуски адепт. Той попаднал в една планина, дето се срещнал с тоя индус. Англичанинът забравил да си вземе хляб и, като усетил глад, обърнал се към индуса с думите: Гладен съм, може ли да ми услужите с малко хляб? Индусът нямал хляб, но запитал англичанина: Какъв хляб искате и каква форма? Англичанинът казал, какъв хляб желае, и очаквал да получи поне парче хляб, да задоволи глада си. Индусът извадил някакъв плат, прострял го и след време на плата се явил хубав хляб, какъвто англичаните ядат. След малко англичанинът пожелал да си хапне някакъв плод. Какъв плод ядете? запитал индусът. Не се минало много време, и англичанинът видял на плата плода, който пожелал. Англичанинът описал и двата случая – с хляба и с плода, но как е станало това, и той не знае. Само едно знае, че ял пресен, топъл хляб, като че в тоя момент го извадили от пещта, и пресен плод, току-що откъснат от дървото. Ще кажете, че това е някаква илюзия. Обаче, илюзията се отличава от реалността. Когато храниш човека с илюзия, той всеки момент губи от теглото си. Колкото и да му внушаваш, че яде, а го държиш гладен, теглото му ще покаже истинското положение. Илюзията отнема от теглото, а реалността предава. Ако храните човешкия ум с илюзии, той отслабва; ако храните сърцето с илюзии, то отслабва; ако храните волята с илюзии, и тя отслабва. Реалността винаги предава. И микроскопично да е предаването, в края на краищата, малкото ще се увеличи, ще стане голямо. Малкото семенце, посадено в земята, едва дава признак на живот, но животът постепенно се проявява, и след време от него излиза голямо, добре развито дърво.
Казвам: Всичко зависи от волята, резултат на човешкия ум и на човешкото сърце. Когато се говори за волев човек, разбираме човек с добре развит ум и добре развито сърце. Лъвът е силен, но не е волев. Даже слонът, който е най-умен между животните, не е волев. Ако обърнем слона няколко пъти на гърба, той е готов вече да слугува – подчинява се на човека. Докато не го обърнат на гърба, мъчно могат да го подчинят. По какво се отличава светията? По своята устойчивост и воля. Едно време светиите са били подлагани на мъчения: ушите им рязали, краката и ръцете им рязали, но те устоявали на всичко. Първите християни били подлагани на огън, но те с песни отивали на кладата – издържали на всичко. Воля имали тия хора. Наблюдавам, как носят страданията някои от сегашните герои. Едва ги понагреят малко, и те отстъпват – не издържат на мъчнотиите. Какво трябва да правиш, като дойдат изпитанията? Да пееш. Дойде беднотията при тебе, пей; дойде болестта, пей. Трябва ли да вярваш на болестта? В Божествения свят болест не съществува. Човек създава болестите, а не Бог. Първоначално човек е бил надарен с воля, с добър ум и добро сърце, но отпосле той станал безволев и дал място на глупостта и на злото в себе си. Как разбират днес, кой човек е умен и кой – глупав? Казват за някого, че е умен, че наредил работите си добре, създал си добро материално положение. Оправил работите си, но го осъдили на 20 годишен затвор. Наместо да краде и да губи свободата си, по-добре да развие обонянието си, да намери скритото злато в земята. Златото и останалите благородни метали имат специфично ухание, по което може да се открият в земята. Който е развил обонянието си, лесно ще намери, де е златото, и там ще копае. Ще си вземе, колкото му е нужно, и пак ще закрие следите му. Никой няма право да вземе всичкото злато. Ще вземе най-много две-три парчета. Ще кажете, че мъчно се развива обонянието. Ако това е мъчно, пей! С пеене ще изкараш прехраната си. Важно е да имаш хубав глас, да пееш, а не да кряскаш. Ако не можеш да пееш, свири – роден си за музикант. Каквато дарба имаш, приложи я. Дали си художник, скулптор или поет, приложи знанието си. Ако разбираш от земеделие, посади няколко плодни дръвчета или лозови пръчки, да видиш резултата на своята работа.
Преди няколко години дойде при мене един малджия от Нова Загора и ми каза: Слушал съм за тебе, че познаваш, де има заровено злато. Искам да ми кажеш точно мястото, защото аз копая от пет-шест години, изкопал съм едва един километър на дължина и намерих малко злато – трудът ми не се плаща. Преди пет месеца сънувах, че един ходжа дойде при мене и ми каза: Толкова години се молиш на Господа да ти открие, де има злато в земята, но нямаш отговор на молитвата. Върви след мене, аз ще ти покажа, де е заровено златото. Тръгнах след него, но в това време моят съсед ме хвана за дрехата и ми каза: Върни ми хилядата лева, които ми дължиш. Аз го помолих да ме пусне, защото ходжата няма да ме чака. Като ми покаже, де е златото, веднага ще си платя дълга. Съседът не искаше да ме чуе, държи ме за дрехата. Сбихме се, сборичкахме се и се събудих. Така изгубих ходжата, изгубих и парите. Сега ще те моля, ти да ми кажеш, де е това място. Аз му отговорих: Питай ходжата, той ще ти каже.
Какво представя волята? Наука. Следователно, всеки има право да работи върху себе си, да развива своята воля в прав смисъл. Бог благославя всеки човек, който има воля. Всеки, който познава законите на природата и се вслушва в тях, има воля. Волевият човек е съработник с природата. Той има предвид своето сърце, затова избягва тревогите. За нищо и никакво не се безпокои. Повечето хора се безпокоят за неща, на които не трябва да обръщат внимание. Те се оплакват, че нямат въглища, нямат обувки, дрехи. Това са временни неща – всичко ще се оправи. Сега ще носят дървени обувки. Ама били груби, тежки, тропали много. Други се безпокоят, че нямало достатъчно хляб, гладни щели да умрат. Ако е определено да умреш, и да имаш хляб, пак ще умреш – нищо не може да те спаси. И богат да си, пак ще умреш. С пари не можеш да се откупиш. Страшно е да не изгуби човек живота си.
Казвам: Корените на живота са в сърцето. Ако сърцето се развали, и животът се разваля. Човек умира от дисхармонията, която настъпва между сърцето и ума. Тя показва, че човек е влязъл в разрез с Първата Причина на нещата. Сърцето има отношение към храненето. Каквато храна употребяваш, такъв ще бъде животът ти. Отровната и нечиста храна разрушава организма. Първа Ева внесе отрова в човешкия организъм. Така дойде смъртта между хората. И днес още хората употребяват нечиста храна и все Ева обвиняват. И до днес още те ядат от забраненото дърво и все Ева обвиняват. Те не виждат дявола, който им нашепва да намразят тоя-оня, да направят зло на някого, а обвиняват Ева за нещастията си. Не търси вината в Ева, но вглъби се в себе си и чуй тихия глас, който ти нашепва: Направи добро на тоя човек, помогни му да се повдигне.
И тъй, задачата на човека е не само да развива волята си, да усилва топлината на сърцето си, но и да усилва светлината на своя ум. Умът на сегашния човек е отвън светъл, отвътре тъмен. И нашият салон е светъл. Едва ли ще се намери другаде толкова светъл салон. Трябваше да отворим и горе прозорец, да бъде още по-светъл. Колкото по-голяма е светлината на ума, толкова по-добре. Няма по-приятно нещо от светлината. Тя открива красивите неща в живота. На нея зреят всички плодове. Красотата в света се дължи на светлината. Тя е разумен акт на Божествения свят. Защо някои неща не са ясни? Защото не са на фокус. Като попаднеш на фокуса, там всичко е светло и ясно. Ако си изгубил фокуса на нещата, това показва, че мислите, чувствата и постъпките ти не са прави. Тогава ще повикаш някой добър и разумен човек, да ти помогне, да вземеш точно това място, което води към фокуса.
Много хора се срамуват, да не се изложат пред другите като невежи. Няма защо да се срамувате – всичко е написано на черепа. Достатъчно е да погледнете черепа на човека, за да разберете, какъв е и как е живял. Преди години, когато правех своите научни изследвания, посетих Рилския монастир. В една от стаите имаше много черепи на калугери. Взех един череп, разгледах го внимателно и казах, че тоя човек не е бил за калугер. Запитаха ме, как познах. Взех една свещ, запалих я и я турих в черепа, точно под оня център, дето е религиозното чувство на човека. Оказа се, че черепът на това място е много де-бел, никаква светлина не минава през него. На това место е и центърът любов към Бога. Като местих свещта, светлината проникна през оня център, дето е алчността на човека. Наистина, оказа се, че тоя човек обичал да пие, да пооткрадва, да се удоволствува. Които ме слушаха, съгласиха се с мене. След това поставих свещта в друг череп, в който светлината проникваше през няколко места. Казах: Тоя човек е бил религиозен, имал любов към Бога и към своя ближен. Той е бил добър калугер. Другите калугери потвърдиха същото. Те казаха, че за всички калугери е писано, как са живели и какви характери имали. Човек не може да се скрие – всичко е писано на черепа му.
Казано е в Писанието: „Няма скрито-покрито в света”. В бъдеще по черепа на човека, още приживе, ще се определи, какъв е той. И по космите се познава човешкият характер. Погрешките не трябва да ни плашат. Вие се плашите от неща, от които не трябва да се плашите. Погрешките са богатство, което трябва да се обработва. Те представят суров материал за работа. Ако погрешките и слабостите на хората не могат да се използват като благо, Провидението не би ги допуснало. Под „слабост” разбираме всеки суров, необработен материал. Например, алчността е слабост, която се проявява различно в различните хора. Някой има слабост към марки, събира ги с цел да забогатее. Някога може да ги продаде, някога не успява. Друг събира гвоздеи, петала, железа, без да ги използва. Той мисли, че като ги държи в дома си, ще му донесат някакво щастие. Какво прави с петалото, което е намерил? Той го закове пред прага на къщата си: в един случай с отвора навън, а в друг – с отвора навътре. Не е лошо да туриш петало пред прага на къщата си, но по-добре е, ако петалото е златно. Ако намериш четири златни петала, ще се осигуриш за цял живот. Някои се пристрастяват към растенията. Не е лошо това, но те трябва да се изучават като лечебни средства. Има растения, които лекуват и най-опасните и мъчно лечими болести. Който не ги познава, страда. Затова казваме, че хората страдат поради своето невежество. Изучавайте растенията и техните лечебни свойства.
Има хора, които разбират езика на животните. Те знаят, какво внасят различните животни в човека. Например, конят предава особена енергия, от която неразположението се превръща в разположение. Ако си неразположен, качи се на кон, да видиш, как ще се смени състоянието ти. Ако си нетърпелив, купи си два вола и работи с тях. Ако искаш да придобиеш благородство, купи си два гълъба. Ако искаш да станеш певец, купи си една пойна птичка. Големи артисти са птиците. Един познат ме запита, какво ще прави, като отиде в другия свят. Казах му, че никой не може да отиде в другия свят, докато не изучи добре растенията, пеперудите, рибите, птиците, животните. За всяко нещо ще държи изпит. Пеперудите представят картинна изложба на ангелите. Като посетите тяхната изложба, ще разберете, какъв смисъл крие тя. Художникът трябва да изучава пеперудите, да види, в какво малко пространство са поставени толкова много краски. Учете изкуството от пеперудите и цветята.
Ще кажете, че се стремите към опростен и скромен живот. Как мислите, човешкият живот опростен ли е? Не само, че не е опростен, но за нисшите същества, той е подобен на рая. Какво разбира мухата от човешкия живот? Тя няма представа за живота на хората, нито за онова, което ги обикаля. Какво представя слънцето, какво звездите, какво цветята, пеперудите, тя не знае. Тя нищо не разбира от красотата. Както мухата няма представа за човешкия свят, така и човек няма представа за рая, за възвишения свят. В тоя свят живеят разумни, съвършени същества, без никакви слабости. Срещнеш ли един жител от възвишения свят, той е готов да ти услужи, да се жертва за тебе, без никакво възнаграждение. Възвишените същества са абсолютно безкористни. Те са богати, от нищо не се нуждаят. Какво можеш да дадеш на царския син? Какво може да ти вземе той? Друг е въпросът, ако в тебе не тече царска кръв.
Един царски син се оженил за една млада, красива циганка. Какъвто хляб да й слагали, все не я задоволявал. Тя искала да си хапне хляб, направен от изпросено брашно. Един ден тя взела брашно и го сипала на десетина стола. След това турила дисагите на гърба си и тръгнала от един стол на друг да проси брашно. Като напълнила дисагите си, прибрала се в стаята си, омесила хляб, опекла го и си хапнала до насита. Тоя хляб й бил вкусен.
Питате: Какво трябва да правим ние? Започнете да живеете, както жителите на рая. Не се съблазнявайте от парите на банкера. Не се съблазнявайте от красотата на когото и да е. Ако си мъж, не се съблазнявай от красотата на жената; ако си жена, не се съблазнявай от красотата на мъжа. Не се съблазнявай от силата на човека. Силен е само Бог. Всеблаг, всемъдър е само Бог. Всички разумни същества вървят от съвършенство към съвършенство; обикновените хора вървят от несъвършенство към съвършенство. Обикновеният човек не може още да върви от съвършенство към съвършенство.
Какво виждаме днес в човешкия живот? Отвличане на вниманието. – Кой отвлича вниманието му? – Животът. За да не се отклонява, човек трябва да постави дарбите си за основа на своя живот и да работи върху тях. Развивай светлината на своя ум, да придобиеш повече светлина. Развивай топлината на сърцето си, да придобиеш повече топлина, да усилиш пламъка на свещения огън, който разрешава всички мъчнотии. Когато мъчнотиите не се разрешават лесно, това се дължи на недостатъчната топлина в сърцето. Нищо в света не е в състояние да измени тая топлина. Кой може да противостои на 273° студ? Такова нещо е топлината на сърцето, която наричаме топлина на живота. Силата на човека се крие в неговата воля.
И тъй, върху три Божествени неща гради човек живота си: върху светлината на своя ум, върху топлината на своето сърце и върху силата на своята душа. Човек е дошъл на земята да изяви доброто, което носи в себе си. Ако е добър, умен и силен, ще има приятели; ако не е добър, не е умен и не е силен, няма да има никакви приятели. В приятелството става истинска обмяна между душите. Ако ядеш плод, който обичаш, между тебе и плода става правилна обмяна. Любовта към даден плод е в състояние да подобри неговото качество. Ако ядеш един плод няколко години наред с любов, ще видиш, че дървото се подобрява. Ако един глупав човек яде от един и същ плод няколко години наред, без любов, състоянието на дървото се влошава. Това е закон.
Добрите и умни градинари изкарват добри плодове. Користолюбивите градинари развалят плодните дървета в своята градина. В дърветата се явяват различни животинки, които изяждат плодовете. Всички хора са минали през училище. И вие сте свършили университет, гимназия, прогимназия или първоначално училище. Знаете, кои ученици обича учителят. Учителят обича прилежните, способни и даровити ученици. Даровитият ученик е добър. Невъзможно е неспособният, глупавият ученик да бъде добър. Даровитият ученик има силна воля, може да решава трудните задачи, които учителят дава. Колкото и да е мъчна задачата, той не се отчайва, но работи върху нея, докато я реши. Като говори, той си служи с думите на справедливостта. Има думи на справедливост, които излизат или от ума, или от сърцето, или от душата на човека. Ако не може да си служи с тия думи, той трябва да се учи, докато станат негова плът и кръв. Човек живее и се ползва от онова, което са придобили всички хора колективно. Онова, което цялото човечество е придобило, то е станало живо дело. Всичко друго е само опити. Онова, което всички хора са придобили, става общо достояние; от него ще се ползват и бъдещите поколения. Всичко, което нашите майки и бащи, деди и прадеди са изработили, се унаследява. Като знаете това, не се обезсърчавайте. Един ден и най-големият невежа ще стане гениален. Как? Чрез усилена работа. Който иска да постигне нещо, трябва да работи. Лекият живот и безработицата не дават добри резултати. Ако тоя живот даваше нещо на човека, други щяха да бъдат резултатите. Ако с леснотия се постига нещо, пръв Христос щеше да приложи тоя метод. Какво по-лесно от това, да дойдеше Христос като цар, да издаде един закон и да застави всички хора да приемат учението Му? Защо Бог избра толкова тежък път за Христа? Защо Го изпрати като син на едно семейство с незавидно положение, да няма къде глава да подслони?
Труден е пътят на човешката душа. Още по-труден е пътят на великите души. Това, което душата желае, не се постига на земята. Тук тя прави опитите си, копае, разработва, а плодовете жъне другаде. Земята не е място на щастие. Тя е велико училище, в което човек развива своя ум, своето сърце, своята душа. В бъдеще земята ще се преустрои, ще даде условия за правилното развитие на човека. Тогава хората ще бъдат щастливи, но днес това е невъзможно. Имаш богатство, щастлив си; изгубиш богатството си, ставаш нещастен. Докато си здрав, щастлив си; щом изгубиш здравето си, ставаш нещастен. Ако не си умен, добър и силен, всичко ще ти вземат; ако си умен, добър и силен, всичко ще си запазиш. Кой може да бъде най-умен, най-добър и най-силен? Това е човекът, който вижда ясно и в миналото, и в бъдещето, както в настоящето. Достатъчно е да насочи погледа си две хиляди години назад, в миналото, за да знае, какво е било тогава; и като отправи погледа си две хиляди години напред, да вижда, какво носи бъдещето. Сегашните астрономи, със своите далекогледи, проникват пространството и виждат това, което за обикновените хора не е достъпно. Те се радват на простора, на необятната вселена. Чрез своите телескопи, те говорят на хората за съществуването на множество слънца и планети, като жилища на разумни същества. Ще дойде ден, когато жителите на земята ще пътуват от една слънчева система в друга. – Кога ще бъде това? – Някога. Ако едно време кажехте на хората, че човек ще хвърчи с машина, щяха да ви разглеждат като луд, но днес това е факт. От най-далечни краища идат хора с аероплани, извършват някаква задача. Колко нощи ви посещават тия хвърчащи машини и внасят страх и трепет между вас!
Сегашните хора са дошли до положение, дето обикновената разумност нищо не струва. Едно време паякът беше специалист по предачното изкуство, надминаваше човека, но днес човек го превишава. Паякът пропадна в изкуството си, защото се предаде на ловене на мухи: хване една муха, изсмуче кръвта й и чака втора. Като влезе тоя предач в къщата ви, вие взимате метлата и го изгонвате навън – не ви харесва. Човек трябва да се препоръча с някакво изкуство или знание, с което да помага на ближния си. С какво ще се препоръчате вие? Ако е вечер, ще се препоръчате със светлината на своя ум. Ако вън е студено, ще се препоръчате с топлината на своето сърце. Ако някой се намира в трудно положение, ще се препоръча със силата на своята душа. Силният всякога има бъдеще. Той е полезен на всички живи същества. Добрият и разумният всякога имат бъдеще. Човек не може да бъде умен и силен, ако няма надежда. Не може да бъде добър, ако няма любов. Не може да бъде силен, ако няма вяра. Надеждата е свързана с физическия свят. От надеждата зависи здравето на човека. От любовта зависи състоянието на сърцето. От вярата зависи състоянието на ума. Без вяра не можеш да бъдеш умен. Без надежда здравето не е истинско. Здравето има отношение към слънцето, носител на живота. Понеже и златото е проводник на живота, затова здравето на човека се определя от количеството на органическото злато в неговата кръв. Здравият има достатъчно количество злато в кръвта си. Започне ли да боледува, златото се намалява в организма. Когато се лекувате, турете една златна монета във вода, да стои известно време, и след това пийте от нея по една чаена лъжичка на ден. Ще кажете, че това е суеверие. Да пиете лекарството на лекаря, не е суеверие, а да пиете вода, в която има злато, това е суеверие. Помнете: Вярата лекува. Дайте на болния чиста вода, да пие по лъжичка, и вижте, какъв резултат ще има. Колкото по-силна е вярата му, толкова по-скоро ще оздравее.
В миналата война дойде при мене един беден войник, който заболял от треска и, понеже нямал средства да се лекува, искаше от мене съвет. Казах му да отиде мислено в една аптека и да поиска една доза хинин. След това да си представи, че взима хинина вътрешно. Като изпълни съвета ми и не оздравее, да дойде при мене, аз ще му помогна. Войникът не се върна втори път при мене, което показва, че е оздравял. Всеки, който е приложил тоя съвет с вяра, се е излекувал. Всичко в живота зависи от вярата. Всеки, който вярва в богатството, богат става; който вярва в силата, силен става.
Един американски студент отишъл да гледа, какви упражнения прави един от видните американски борци. Като гледал, как играе, той казал нещо по негов адрес. Борецът се засегнал, ударил две плесници на студента и го повалил на земята. Студентът не казал нищо, станал, изтърсил праха от дрехите си, върнал се в дома си и започнал да мисли, как да отговори на бореца. Решил да изучи живота му, да види, как е постигнал това изкуство. И след туй започнал всеки ден да се упражнява, докато развил мускулите си толкова, че с едната си ръка могъл да вдига един кон с кончето заедно. Един ден след шестгодишна усилена работа, студентът отишъл при големия борец, хванал го за краката и го вдигнал с една ръка във въздуха, после го сложил на земята, пак го вдигнал, сложил го отново на земята и го запитал: - Познаваш ли ме? – Не те познавам. –Аз съм оня студент, на когото преди шест години ти удари две плесници. Благодарение на тия плесници, аз станах такъв борец, какъвто си ти. Вярата ми, че мога да постигна желанието си, се оправда.
Благодарете на оня, който ви е ударил две плесници. Благодарете и на дявола, който ви е ударил две плесници. Не се обезсърчавайте от това, но изучавайте характера му. Той е добър педагог. Покрай лошите методи, той си служи и с добри методи. Много работи на земята са все от него създадени: съдилищата са от него създадени. Той внесе крамолата в света и раздели хората на прави и криви. На кого щяха да проповядват свещениците, ако нямаше грешници? Той е причина да се раждат деца. Как щяха хората да изправят погрешките си, ако не се раждаха и прераждаха? Дяволът казва на хората: бъдете внимателни към мене. Аз създадох професиите, за да има с какво да се занимавате и да учите. Бог се отнася с почитание към мене. Какво остава тогава за вас? В един от съборите на боговете, Бог запитал сатаната: Обърна ли внимание на раба ми Йова, да видиш, че няма подобен на него? Сатаната отговорил: Позволи ми да го изпитам, после ще се произнеса, дали е такъв, какъвто казваш. Умен е дяволът, нетрябва да се мисли лошо за него. Какво правят хората? Ако се случи нещо лошо, все на дявола го приписват. Не е така. Често човек греши по свой почин, без намесата на дявола.
Адвокат защищавал един обвиняем, когото съдели за кражба. Защитникът казал: Господа съдии, моят повереник нямал намерение да краде. Съдят го, че откраднал сто лева. Той не е професионален крадец. Там, дето били стоте лева, имало още 60000 лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само сто лева. В това време обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че той се разкайва за кражбата, която извършил, и го запитал: Защо плачеш? Плача за 60-те хиляди лева, които не видях. И така ме съдите, поне да бях взел всичките пари, а не само сто лева.
Не говорете неверни неща. Те носят след себе си голяма отговорност. Не вярвайте на всичко, което се говори или пише за хората, за развиване на известни събития. Ако от всичко казано и писано има десет на сто истина, благодарете и за това. Има една история, в която са писани само хубави работи. Но има една история, която хроникира нещата точно, както времето ги хроникира. Там всичко е поставено на филм. Поставят филма, и вие гледате картини от най-ранното си детство до 120 годишна възраст. Там всичко е отбелязано: какво си говорил, как си постъпвал. Съдиите само гледат и се усмихват, без да кажат нещо. Всеки, който вижда своя филм, казва: Искам да се върна на земята, да изправя погрешките си. Тоя филм продължава цели 45 години, след което човек отново се връща на земята, да изправи погрешките си и да продължи учението си.
Няма по-велико нещо за човека от това, да се занимава с Божествените мисли, които носят светлина за ума. Няма по-велико нещо за човека от това, да се занимава с Божествените чувства, които носят топлина за сърцето. Няма по-велико нещо за човека от това, да се занимава с Божествените сили, които укрепват душата и духа.
Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашия ум. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашето сърце. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашата душа. На него разчитайте и за него работете. Това е правият метод на работа. Той води в правия път на живота.
2. Беседа от Учителя, държана на 17 октомври, неделя, 10 ч. с., 1943 г. София – Изгрев.