Съдържание
За Невидимия свят - Младежки Окултен Клас
1924 година
13 януари
Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от Херувимите и Серафимите – Съществата на Любовта, които седят по-горе, отколкото Ангелите изобщо. Някой път думата Ангел се употребява в смисъл на Светло същество, колкото да означи естеството на тия Същества. В този случай под понятието Ангел влизат всички Светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, Съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
Разумният живот (Четири книжки)
1926 година
30 май
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет. Това са елементи, характерни елементи. Всички тези числа, тези елементи имат известни съотношения. Сега представете си – това са само характери. Но представете си всички, това са живи същества, които слизат по инволюционен начин, висши същества с идея, знания. Това са йерархии на висши същества, които слизат от невидимия свят да се въплътят в материалния свят. Значи първите се наричат с числото 1, които слизат първо на земята. Втората йерархия – 2, 3, 4 и т.н., и всяка една йерархия си има специални качества. Законът е такъв, че единицата (1) колкото повече слиза в материалния свят, се смалява. Най-първо губи от своята интелигентност, губи от своята сила, губи от своя обем, смалява се, смалява се тази единица, докато се смали дотолкова, че се обърне в една точка. Образува центъра на геометричния кръг на видимата геометрия. Следователно всеки от вас, който казва „аз съм човек", ти трябва да можеш да се смалиш, да станеш един център на един кръг, на един специален живот, значи. Или казано в друг смисъл, да имаш онова съзнание да трансформираш енергията си от едно високо състояние в едно по-ниско състояние. Или от един по-обширен кръг в по-тесен кръг да реализираш своето знание.
Втората йерархия (2), която слиза, слиза да помогне на единицата (1). Защото единицата не е в състояние да се повдигне, тя се е обърнала на един център. Втората йерархия слиза да посочи пътя на единицата да се развива. Следователно числото 2, това е път за развитие. Човек, който иска да знае пътя на неговия живот, трябва да разбира числото 2. Следователно в числото 2 ще се поляризира. Най-първо имаме светлината. В числото 1 нямаме никаква светлина, сянка няма, външна светлина, не може да виждате нищо, всичко е вътре в съзнанието. С появяването на числото 2 имаме два центъра. Тогава почва борбата. 2, това е път на 8, 8=2[3]. Значи двете в три измерения. Образува се осем пъти. Следователно сега 8, енергията на тези разумни същества, има специални качества. В тях са по-сложни качествата. Това са отвлечени работи. Силата на всяка една единица зависи да бъде скачена с известна среда. В природата съществува една абсолютна среда, абсолютно разумна среда, с която единицата трябва да бъде съединена. Всяко едно разумно същество трябва да бъде скачено по кой да е начин: по съзнателен, подсъзнателен, самосъзнателен или свръхсъзнателен – по кой да е начин трябва да бъде съединено с тази абсолютна разумна среда.
1927 година
8 май
Най-първо, всички трябва да се научите, в клас и където и да се срещнете, и в поздрава си между братя и сестри – да имате доверие. Като ходите, да спазвате известно самоуважение. Вий ходите двама, а целият невидим свят гледа на вас. Когато вий любите, цялото небе гледа на вас. Бог насочва Своя поглед, вий проявявате любовта си – вий сте едно видно лице, вий извършвате един от най-видните актове на вашето съществувание и всички ви наблюдават. Като проявявате любовта си, то е един свещен акт. От този акт ще зависи как вий ще се повдигнете – не в окръжающите, а пред онези, невидимите очи, които ви наблюдават. Като се върнеш дома, усещаш се радостен и весел, сърцето ви се е разширило, умът ви – повдигнат и дойдат новите идеи вътре. И тогава казваме тъй, фигуративно: «Бог простря ръцете Си и ви благослови.»
Аз не говоря за обикновената любов, но за любовта, която има за обект истината. Когато говоря за любовта на истината, то трябва да бъде един свещен акт. Дойдеш ли дотам, твоят ум, твоето сърце, всичките тези противоречия в света, трябва да ги примириш. Пред лицето на всички онези, които са завършили своето развитие, пред Бога, Който те гледа – от този момент зависи твоето бъдеще. И само най-малката гримаса, която би направил и се провери (?) - свършено е. Няма по-страшно нещо от любовта на истината. Щом нямаш истината, никой не може да те обича. Любовта, това е един свещен акт за всички ви – свещен, общ. Дойдеш ли ти да боравиш с любовта, цялото небе е отворено и всички се радват като един човек. Когато видят, че ти обичаш, всички от невидимия свят те похваляват. Когато те видят, че не обичаш, всички обръщат гръб и те забравят. А щом ти обърнат гръб, ти се усещаш малък, по-малък и от най-малката буболечица, без никаква идея, без стимул, отпаднал духом.
КНИГА: Посока и растене - Жануа
1931 година
13 март
Справедливостта има отношение към всички светове - видими и невидими. Тя има отношение и към вечността.
Видим и невидим свят, вечност, това са понятия, които стават толкова по-разбрани, колкото повече съзнанието се пробужда. За човек с пробудено съзнание и видимият, и невидимият свят са на едно и също място. Той живее едновременно и в двата свята.