Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943–1944)
Безопасното място
Изпя се песента: „Един си ти, мой Мусала.“
Упражнение за дишане, с движение на ръцете.
Сегашните хора се делят на светски и на религиозни. По какво се отличават едни от други? Външно те се различават доста. Светските мъже и жени обръщат повече внимание на външността си, отколкото религиозните. Една светска дама, като стане сутрин, веднага взима огледалото да се види. После се измива, вчесва, облича се добре и се напръсква с парфюм, отдалеч да ухае. Религиозната жена, ако се парфюмира един път в годината, повече не мисли за това. Тя обръща внимание на своя вътрешен живот. Светският човек обръща внимание повече на материалния живот, а религиозният – на духовния.
Божественият, духовният живот изисква прилагане. Малко да знаеш, но каквото знаеш, да го приложиш. Ако е за знание, много неща зная, но многото знание е забава, увеселение, закуски, сладкиши, каквито приготвяте за празниците. Със сладкиши и със забави светът не се оправя. Ако светът можеше да се оправи само с ядене и пиене, с хубави и нови дрехи, досега щеше да бъде оправен. Ако светът можеше да се оправи само със знание, досега щеше да бъде оправен. Светът е пълен с университети. Истинско знание е онова, което може да се приложи. То не подразбира само тълкувания. Защо духа вятърът, не питайте. Защо грее слънцето, не питайте. Как ще обясните, защо духа вятърът, или защо грее слънцето? Каквито обяснения и да дадете, те не разрешават въпросите. И да ги обясните, и да не ги обясните, резултатът е един и същ. И знаещият, и незнаещият изпитват страх. Знаеш нещо, разбираш го, но пак се страхуваш.
На какво се дължи страхът? То е вродено чувство в човека. Важно е, дали много, или малко се страхува човек. Силата на страха се определя от това, към кое животно човек има по-голяма връзка. Казват за някого, че е страхлив като заек. Значи, той има отношение към заека. Който е по-малко страхлив, има отношение към по-безстрашните животни: мечка, лъв, тигър. Обаче, и най-силните животни изпитват голям страх при вида на кобрата. Достатъчно е лъвът отдалеч да зърне кобрата, за да настръхне козината му. Казвам: Човек е силен и безстрашен при по-слабите от него. Като види, как заекът бяга, той се смее. Обаче, и най-силният човек трепери от аероплани, които пущат бомби. Но всички се радвате, когато виждате постиженията на аеропланите. Щом не пущат бомби, не се страхувате. Ще кажете, че много неща са станали вече обикновени за вас. – Защо са станали обикновени? – Защото са отживели времето си. Днес всички хора се интересуват от необикновени неща. – Защо? – Защото необикновените работи сега идат. От неща, станали вече и отживели времето си, трябва да вадим поука. От неща, които сега стават, трябва да се интересуваме и да ги изучаваме.
Сега седите и размишлявате, кога ще се свърши това, което днес става в света. Кои неща искате да се свършат: добрите, или лошите? Лоши неща няма, има лоши дела. За тях ли говорите? Значи, искате лошите работи да се свършат, а добрите никога да не се свършват. Едно трябва да знае човек: какво иска и как го иска. Първо, езикът му трябва да бъде точен, определен, да знае, какво иска. А тъй, да говорим едно, да се разбира друго, това не е език. Българинът, например, употребява глаголът „казвам“ в безлична и в лична форма: „казвам“ и „аз казвам“. В първия случай той предава нещо, което е чул от други; следователно, то може да бъде вярно, може и да не е вярно. Обаче, „аз казвам“ подразбира, че това, което казва, е вярно, и държи на думата си. Англичанинът има само една форма „аз казвам“. Той никога не говори без личното местоимение „аз“. Българинът има повече време, затова си служи с две форми. Ще употреби първата форма и, ако не го вярват, ще си послужи с втората. Англичанинът няма време, той казва: „Времето е пари“. Затова той си служи с втората форма „аз казвам“. Право ли е, ако разполагаш с повече време, да го употребиш за нищо и никакво?
Под „нищо и никакво“ разбирам обикновената, всекидневна критика. Съберат се десетина души да се разговарят. Щом излезе един от тях, останалите започнат да го критикуват. Излезе вторият, и него критикуват. Най-после остане само един. – Кого ще критикува той? – Или всички, или никого. Според мене, само добрият човек може да се критикува. Как ще критикуваш лошия? Всеки човек, който не прави добро, е лош; всеки, който не прави зло, е добър. Следователно, когато лошият престане да върши зло, става добър; когато добрият престане да върши добро, става лош. Вие мислите, че лошият човек не може да прави добро. Така е в Божествения свят. В човешкия свят, обаче, той може да прави и добро, и зло. Щом влезе в Божествения свят, той прави само добро.
Срещате един човек, казвате: Тоя човек не е разположен. – Защо не е разположен? – Гладен е. Щом го нахраниш, става разположен. Виждаш го добре облечен, с нов костюм, с нови обувки – разположен е. Ако дрехите и обувките му са скъсани, не е разположен. Докато джобът му е пълен с пари, разположен е; щом джобът му се изпразни, той става неразположен. Като говоря за новия костюм и новите обувки, не се обявявам против модата, но казвам: Не разчитай на дървена сабя. Не разчитай на златно перо, което дращи, не пише хубаво. – Златно е перото. – Нищо от това. То е ценно като злато, но не може да пише хубаво. За предпочитане е перото да не е златно, но да пише добре, отколкото да е златно и да не пише добре. Някой човек е добър, но не прави добрини. Той е златно перо, което не пише добре. Друг е лош, но добре пише. Някой е ценен, но не пише. Друг не е ценен, но пише. Какво ще кажете за това? Да се радваме на ценните хора, които пишат добре. Ако твоето перо е златно, но не пише добре, остави го настрана и вземи простото, което пише добре. – Не съм свикнал да пиша с просто перо, само със златно пиша. Това е все едно да кажеш, че не ходиш по неотъпкан път. По какъв път ходи заекът, когато го преследва ловецът? По отъпкан път ли бяга? Той сам си намира път. Като се намериш пред някаква мъчнотия, ще тръгнеш и по най-неприятния за тебе път. Казваш: Не мога да търпя някои работи. – Кои работи не можеш да търпиш? Ако си богат човек, не можеш да търпиш беднотията. Като обеднееш, какво ще правиш? Ще я носиш и ще мълчиш. – Унижиха ме. – Само ти не си унижен. Всички хора ще бъдат унижени – и царе, и патриарси, и светии – всички ще ги заровят в земята. И с тебе ще стане това, което става с всички хора. Това, което не искаш, то ще ти се случи.
Всички хора искат да бъдат свободни. Аз наричам свободен човек оня, който люби Бога. Това е първото условие – да любиш Бога. Учен човек е само оня, който люби Бога. Благороден е само оня, който люби Бога. Който не люби Бога, нито е свободен, нито учен, нито благороден. На такъв човек не може да се разчита. Единственият, на когото можеш абсолютно да разчиташ, това е оня, който има любов към Бога. Той е човек без никакво користолюбие. Величието на човека се заключава в любовта му към Бога. Величието на Бога се заключава в любовта Му към грешните хора. Като ги обича, Той ги повдига, и те стават добри. Христос казва: „Праведните нямат нужда от покаяние, но грешните.“ Защо ще търсите светията? Той има нови дрехи, обувки, шапка, нахранен е добре – всичко има. Той не се нуждае от твоята помощ. Бедният има нужда от помощ: той е бос, необлечен, гладен; децата му са боси, ненахранени. Бедните, падналите, слабите се нуждаят от помощ, на тях трябва да се помага.
Тия неща, за които днес говоря, ще останат за след хиляда години. Хайде да не са хиляда години, да са сто години; да не са сто, да са десет години; да не са десет, да е една година. Питате се, кой е най-добър между вас. – Оставете тоя въпрос настрана. – Кой е най-учен? – И тоя въпрос оставете настрана. Няма защо да се сравнявате. В даден момент може да си умен, но в друг момент не си умен. Какво трябва да правиш? Виждал съм, как деца хващат едно куче, вържат на опашката му една тенекия и го пущат на свобода. Кучето хукне да бяга, тенекията го удря по гърба, и го се смущава. Спре се за малко време, поогледа се натук-натам, мисли, че се е освободило от тенекията. Хукне отново да бяга, и тенекията го следва. Пак спре, не знае, какво да прави. Не му дохожда на ума да прегризе въжето и да се освободи от тенекията. Трябва да дойде някой отвън, да пререже въжето и да хвърли тенекията настрана. Понякога и на вас връзват такава тенекия. Вие хукнете, не знаете, как да се освободите от тенекията. Спрете се за малко, прехапете въжето и ще се освободите от тенекията.
Има важни неща в живота, с които трябва да се занимавате. Сегашният живот на хората е обезсолен и трябва да се осоли. – Как ще се осоли? – Като приемете любовта. Тя е единствената, която носи истинския живот. Не е въпрос да се говори за любовта, като за нещо, което прави човека красив. Това е мода. Казано е, че любовта ражда живота. Значи, човек се нуждае от живот. Без живот нищо не може да направите. Ще кажете, че животът ви трябва да се подслади. Така е, всички обичате сладките неща – сладкиш, мед, захар, но сами трябва да си ги приготвите. Не е достатъчно само да минеш край сладкишите и да заминеш. Трябва да вземеш участие в тяхното приготвяне, да си работил малко. Всеки има право да вземе толкова от сладкишите, колкото сам си е приготвил.
Работа, прилагане се иска от човека. При това, като прилагаш, всички неща трябва да бъдат наред – и отвън, и отвътре. Някой брат се облякъл с чисти дрехи, добре се наредил, но, по невнимание, облякъл горната си дреха наопаки. Върви, мисли, че всичко му е наред, а окръжаващите се смеят. Той се чуди, защо му се смеят. Ще кажете, че това е малка небрежност. Малка е, но и срещу нея има цяр.
Разправят, как генерал Кутузов дал добър урок на един от своите полковници, който имал навик, като стане сутрин от сън, да се разхожда пред палатката си по халат. Така закусвал, така се разговарял с колегите си и след това се обличал в униформата си. Един ден Кутузов дошъл на преглед в тая част на лагера и спрял пред палатката на полковника, който още бил по халат. Той се приближил до него, поздравил го, хванал го под ръка и го помолил да го разведе из лагера, да види, какво е положението. Полковникът се смутил, но нищо не могъл да каже за оправдание. Като се свършил прегледа, Кутузов се върнал с полковника обратно до палатката, сбогувал се и му благодарил за услугата, без да му направи бележка за облеклото. Обаче, полковникът си научил урока. От тоя момент той никога не си позволил да се разхожда около палатката си по халат.
Казвам: Един ден Кутузов ще мине покрай вас и, ако ви намери по халат, ще ви разведе по целия лагер. Не е лошо да бъдеш по халат, но това е дреха, която не подхожда на работния човек. Тя е дреха за мързеливите хора. Достатъчно е само да наметнеш халата набързо и да се явиш пред хората. Същото се отнася и до мислите. Всяка мисъл, която се ражда набързо, не е удобна, не е мисъл за пред хората. Халатът е за специални случаи, както и дървената сабя на детето не е за война.
Всяка мисъл, всяко чувство трябва да се подложат на изпит, да се провери тяхната издръжливост. Всяко перо трябва да бъде удобно, да пише добре. Ако ми подарите златно перо, което не пише добре, ще го приема само за спомен, като злато, но не и за работа. Добре е перото да бъде златно, но да пише хубаво. Като работя с него, да кажа: Ето един човек, който съчетава добре нещата. Една мисъл е Божествена, когато може да се приложи и да даде плод. И знанието е полезно, когато се прилага навреме и на място. Какво ще допринесе войникът на бойното поле, ако знае да прави баници, а не може да се бие? На бойното поле се изисква друго изкуство, а не това, което обикновеният живот налага. Там се иска силен човек, който може да управлява пушка. Всяка работа изисква добре подготвени хора, да знаят, какво да правят, кога да се явяват на работа и кога да се връщат.
В какво се крие силата на добрата мисъл? Добрата мисъл подкрепя всички добри мисли, всички добри желания и всички добри постъпки. Тя е Божествена мисъл. Следователно, вложи Божественото в себе си и не се страхувай. То ще подкрепи всичко добро, към което се стремиш. Възлюби Бога, и всичките ти работи постепенно ще се наредят. Любовта разрешава всички въпроси. Тя е като добрата и разумната слугиня. Остави тая слугиня вкъщи, тя ще нареди всички работи. Важно е да влезе тая слугиня в дома ти. Влезе ли глупавата слугиня, вместо порядък, тя ще внесе пълен безпорядък. Погрешката на човека се крие в това, че глупавата слугиня разпорежда в неговия дом. Внесете ли една крива мисъл в ума си, тя ще разбърка работите. Каквито съвети да й се дават, тя не може да се оправи. Пусни разумната слугиня в къщата си и я остави свободна. Тя сама ще оправи всичко. Единствената, на която не трябва да се дават никакви съвети, е любовта. Щом дойде при вас, поздравете я, дайте й свобода, да свърши работата си, както тя знае. – Искам да я напътя, по-лесно да свърши всичко. – Остави твоето желание настрана.
Откажете се от желанието да господарувате и да давате съвети. Ако влезеш в дома на някой турчин, веднага трябва да се събуеш. Той ще ти даде чехли, да не си бос. Ако влезеш в дома на българина в кално време, няма да се събуеш, но ще влезеш с калните си обувки. Той ще каже: Няма нищо, свободно влез. После ще каже: Много кал донесе тоя човек. – Как трябва да постъпи българинът? – Вместо да заставя госта да се събува, по-добре да му даде едни нови обувки, особено, ако гостът е беден и окъсан. Той деликатно ще му предложи обувките и ще му каже: Обуй тия обувки, докато изчистя твоите. – Да върне ли после новите обувки? – На бедния ще ги подари, а на богатия временно ще ги даде, докато му гостува. Ще кажете, че днес обувките струват скъпо. – Това е задача, която всеки сам ще реши.
Имате три точки 
. Разстоянието от А до В е един километър, а от В до С – десет километра. Ако наблюдавате предметите от А до В и от В до С, кога ще бъдат по-ясни? От А до В предметите ще бъдат по-ясни, отколкото от В до С. – Защо? – Защото разстоянието от А до В е десет пъти по-малко, отколкото от В до С. Знае се, че колкото по-близо е предметът до очите, толкова по-ясно се вижда. Ако сте военен и обстрелвате предмети, които са на разстояние един километър, ще си послужите с един мерник. Ако обстрелвате предмети на разстояние десет километра от вас, ще си послужите с друг мерник. Вие не можете да си послужите с една и съща мярка. Същият закон се отнася и до мисълта. Ако решаваш един въпрос, който стои на един километър от тебе, ще си послужиш с една мисъл; ако въпросът е на десет километра от тебе, ще си послужиш с друга мисъл. Невъзможно е една мисъл да решава всички въпроси. Ще кажеш, че мисълта ти е права. – Колкото по-далечен е въпросът, който решавате, толкова по-високо ще стои мерникът, т. е. толкова по-висока трябва да бъде мисълта. Високата мисъл има отношение към високия идеал, а той – към високия мерник. Великите работи се постигат по велик начин.
Представете си, че в една държава избират министър председател. Най-после назначават едного. – Какъв трябва да бъде министър председателят? – Умен, добър, учен човек, отдалеч да предвижда нещата. Обаче, назначават не толкова умен, не толкова способен човек. Какво трябва да се прави? Оня, който отговаря за тоя пост, но не е избран, нека посещава министър председателя и приятелски да се разговаря с него. По тоя начин той може да го съветва, как да постъпва при трудни въпроси. Кажи му приятелски, какви песни обича неговият народ. Да управляваш една държава, това значи, да бъдеш велик музикант и да знаеш, какви песни обича публиката. Ще свириш и пееш, каквото публиката обича. Важно е така да свири музикантът, че музиката му да носи здраве, да повдигне духа на публиката. Има музиканти, които със своята музика внасят светлина, топлина и сила в човека. Има музиканти, които не внасят нищо добро в слушателя. Слушаш, как пеят и свирят, но излизаш празен, недоволен. Освен че нищо не си придобил, но даже си изгубил нещо.
Радвайте се на всеки добър човек, когото Бог е изпратил на земята. Той все ще свърши нещо добро. Някой се ласкае от мисълта, че, ако стане министър председател, ще свърши някаква велика работа. Не се заблуждавайте. Да станеш министър председател, това значи, да станеш слуга на народа си. Кой слуга е задоволил господаря си? Министър председателят е хлебар, който всеки ден прави хляб. Хората се трупат около него, купуват си хляб и се разотиват. Ако хлябът е добър, ще кажат една добра дума за хлебаря; ако хлябът е лош, по адрес на хлебаря ще се сипят куп думи. Министър председателят трябва да разполага с цялата държава. Има право да разполага, но какво ще направи, какво благо ще допринесе на своя народ? Ще кажете, че той трябва да оправи обърканите работи на народа. Така е, трябва да се оправят работите. Друг министър ще си въобрази, че може да оправи света. – Външният свят е оправен. Човек трябва да оправи своя вътрешен свят. Как ще го оправи? Религиозният казва, че светът ще се оправи чрез молитва.
Какво представя молитвата? – Общение с Бога. Някой сега се учи да се моли. Рече ли човек сега да се учи да се моли, неговата работа е пропаднала. Човек се ражда готов. Той знае, как да се моли. Рече ли човек сега да се учи да мисли, нищо няма да придобие. Правата мисъл е вродена в човека. Той е в положението на добрия цигулар – взима цигулката си и свири. Той не мисли, как се нареждат пръстите, как се тегли лъка. Той свири, хората го слушат с разположение, и парите вървят след него. Дали ще му плащат, или не, той не мисли за това. Добрият цигулар не мисли за пари, а те дрънкат след него, сами го търсят. Лошият цигулар търси парите, а те го избягват. И на вас казвам: Вървете вие напред, а парите след вас. Така можете да направите всичко, каквото желаете. Ако парите вървят пред вас, а вие след тях, нищо няма да постигнете. Докато хората вървят след вас, всичко ще постигнете; ако вие вървите подир хората, нищо няма да постигнете. С други думи казано: Докато вие следвате Бога, всичко може да направите. Очаквате ли Бог да върви след вас, нищо няма да постигнете.
Сега, като се натъквате на страдания, казвате: Не знае ли Бог, че страдаме? – Не е било време, когато Бог да не е знаел, какво прави човек и какви страдания има. Да се мисли другояче, това значи, да гледате на Бога като на човек, който трябва да се учи от хората. Бог всичко знае и всичко е предвидил. Носиш една книга. Той те пита: Какво четеш? – Не зная, не съм я чел още. – Какво е заглавието й? – Не съм прегледал, мисля, че е някаква свещена книга. – Виж заглавието. Поглеждаш и се оказва, че книгата не е от свещените. Тя е романът „Клетниците“ от Виктор Юго. – Каква е основната идея в тоя роман? Три идеи са прокарани в клетниците. Първата идея е срещата на Жан Валжан с Козета, отглеждането и грижите му за нея. Тая идея е добре прокарана. Вторият важен момент е срещата на Жан Валжан с епископ Мариел и открадването на сребърния светилник. И тая идея е прокарана добре. Трети важен момент в романа е влюбването па Жан Валжан в Козета, която се влюби в младия момък – Мариус. И тая идея е добре развита. Жан Валжан пожертва своето чувство. Човек има право да се влюбва, но само в Господа. Само тая любов е вечна и неизменна. Влюбиш ли се в човека, ще се разочароваш. Тая любов се изменя и променя. Докато се влюбваш в хората, ти си на крив път. И човешката любов не е лоша, но трябва да знаете, че слънцето като изгрее, ще залезе. В човешката любов има изгрев и залез, а в Божествената – само изгрев. Земята е така създадена, че като се върти около себе си, настъпва ден и нощ, изгрев и залез на слънцето. Ако слънцето не изгрее, не може да залезе. И обратно, ако не залезе, не може да изгрее.
Какво представят изгревът и залезът? Изгревът е благо за самия човек; залезът е благо за всички. Като знаете това, благодарете и за изгрева, и за залеза. Като изгрява, слънцето носи благо за тебе. Като залязва, то носи своето благо за другите хора. Следователно, ще чакаш с търпение, да изгрее отново слънцето и да ти донесе своето благо. Ако благото не отиде до другите хора, не може да дойде и до тебе. Мислите ли, че ако благото не е дошло до вас, няма да отиде и до другите? То първо е дошло до вас, макар и незабелязано, затова ще отиде и до вашите ближни. Благото на ближните ви е и ваше благо; и вашето благо е благо на ближния ви.
Коя любов трябва да предшества: любовта към Бога, или любовта към човека? Първо трябва да се прояви любовта към Бога, а после – любовта към хората. Питаш: Каква е Христовата любов? За да се произнесете за любовта към човека, първо трябва да сте опитали любовта на Бога. Първо вие трябва да проявите любовта, както Христос я проявил. Как прояви Христос любовта си? – Като срещнал един сляп от рождение, Христос се спрял пред него, плюл на земята, взел пръст и намазал с нея очите на слепия. След това го накарал да се измие, и той прогледал. Някой се опитва да вземе пръст от земята, да намаже очите на слепия и след това да каже: Аз направих това чудо. Така нищо не се постига. Кой от вас, като намаже очите на слепия с кал, може да отвори очите му?
Ще кажете, че сте лоши хора. Не е въпрос за лошавината. Кой човек може да стане лош? Само добрият може да стане лош, и само лошият може да стане добър. Лошият не може да стане лош, и добрият не може да стане добър. Добрият става, лошия сяда. Като става, добрият отива на работа. Лошият има желание да му направят къща, за да седи. Той мисли, че като има къща, всичко може да постигне.
Един ден, през време на бомбардировките, седим с един брат и се разговаряме. Той казва: Не зная, защо съм вътрешно смутен. Не се мина много, бомбардираха София. Той веднага слезе в града, да види, какво с станало у тях, със сестра му и майка му. Безпокойството му се оправда. Близо до тях паднала бомба и разтърсила и тяхната къща. Вратите били изкъртени, прозорците – също, част от мазилката на стените паднала, но майка му и сестра му останали здрави. Един техен познат бил малко контузен. Братът се явил навреме не да утешава, но да помага. Вратата е изкъртена, трябва да се пригоди някак. С отворена врата не може да се спи.
Ще кажете: Дано не дойде до нас. – И до нас е дошло. Като бият магарето по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала.“ Като го бият по главата, казва: „Дойде и в нашата махала.“ В долната, или в горната махала са все до главата на магарето. Като бие тъпанът в долната махала, скоро ще дойде и в горната. Вие мислите, че сте в безопасност. Дали тъпанът бие в горната, или в долната махала, все е опасно. Цели 40 години аз предупреждавах българите, какво ги очаква. Ако ме слушаха, нямаше да дойде това, което вече дойде. Никой не ме слушаше – нито управниците, нито духовенството. Мнозина мислеха, че аз искам да стана министър, да заема висок пост. Нищо не ме интересува. Аз не се боря за човешки пост. Аз дойдох в света и взех най-малката служба, която никой не искаше. Моята идея не се стреми към високи места. На всички големци се радвам, без да се стремя към тяхното положение. Ако царят и българският народ ме бяха послушали, работите нямаше да вземат такъв обрат. Ония, които съветваха царя, не го съветваха, както трябва. Всеки си говореше, както знае. Всички му даваха криви съвети. Аз и на царя казвах: Обичай Бога и на Него служи! Бъди добър с народа. Като служиш ти на Бога, и народът ще Му служи. И българският народ трябва да служи на Бога, както аз служа. Едно зная: Докато служа на Бога, аз съм човек. Щом престана да Му служа, от мене нищо няма да остане. Искам да разбирате нещата, както аз ги разбирам; да правите всичко, каквото Бог прави.
Как ще служите на Бога? – Като внесете любовта в сърцата и в душите си, а изнесете страха навън. И без страх не може, но вложете любовта вътре в себе си, а страха изнесете отвън. Недоволен си, страхът е вътре, любовта – вън; доволен си – страхът е вън, любовта – вътре. Несправедлив си – страхът е вътре, любовта – вън; справедлив си – страхът е вън, любовта – вътре.
Сега всички очакват мира. – Как ще дойде мирът? Светът може да се оправи в 24 часа, и мирът да дойде. Ако всички хора, всички народи възлюбят Бога, мирът веднага ще дойде. Обаче, хората не са готови още да възлюбят Господа. – Защо? – Защото всеки иска да заповядва. Мъжът иска да заповядва на жената; жената иска да заповядва на мъжа; децата искат да заповядват на родителите си, господарите – на слугите, слугите – на господарите. И това не е лошо, но, като заповядваш, да бъдеш готов да оправиш света. Кой ще оправи света? Едни мислят, че Русия ще оправи света; други мислят, че Германия ще го оправи ; трети мислят, че Англия, Америка ще оправят света. Едно трябва да знаете: Народите са слуги, които трябва да изпълняват Божията воля. Една велика държава съществува в света. Бог е създал света. Той знае законите. Той ще оправи света. Всъщност, светът е оправен, но хората трябва да излязат от калта, в която са попаднали. Докато са в калта, нищо не могат да постигнат.
Един ден вървя с един познат в една улица, и срещу нас иде автомобил. Времето беше дъждовно, кално. Като видях автомобила, отдалеч още се отстраних, да не ме напръска. Братът, обаче, остана на мястото си. Автомобилът мина край него и го напръска. Казах му: Благодари, че автомобилът не те блъсна, а само те напръска. Като вървиш в дъждовно време по улиците, отдалечавай се от автомобилите и колите, да не те напръскат. Ще кажеш, че шофьорът трябва да бъде разумен. Кой е неразумният: шофьорът, или ти?
Същественото, което може да оправи човешкия живот, е работата на ума и на сърцето. Това значи, човек да прояви любов към Бога, за която е нужно най-малкото усилие. Както слънцето, в своята малка форма, дава идея за истинската му големина, така и най-малката любов, проявена чрез човешката душа, дава идея за любовта на човека към Бога. Бог не се нуждае от тая любов, но ние се нуждаем. Като се говори за любов към Бога, някои казват, че не е време още за тая любов. Не е време, защото човешкото сърце е користно. Младият момък не е привикнал още да се радва на красотата. Като види младо, красиво момиче, той веднага го пожелава за себе си. Защо не се зарадва на Бога, Който живее в това момиче? Да обикне Бога в момичето. Той казва, че е възлюбил момичето. Всъщност, той сам се заблуждава. Каква любов е тая, която след две-три години изчезва? Докато Бог е в нас, всички ни обичат. Щом Бог ни напусне, и хората ни напущат. Дето е Бог, там мястото е населено и плодородно: и плодове има, и цветя има; там извори текат, и птички пеят. Дето любовта царува, там е животът.
Помнете: Всяка добра мисъл иде от Бога. Тя е в състояние да изправи десет лоши мисли. Божията Любов знае, как да посажда. Пазете се от отлагане. Не казвайте, че не е дошло още времето за любовта към Бога. – Кога ще дойде това време? – В другото прераждане. – Колко пъти сте отлагали за друго прераждане! Второто прераждане, за което отлагате нещата, има отношение към втория ден на Битието. За първия ден е казано: „И стана ден, и стана нощ, и видя Бог, че е добро.“ За втория ден, обаче, нищо не е казано. За останалите дни също е казано, че е добро. – Защо за втория ден не се казва нищо? – Защото е свързан с нашето отлагане. Не може да отлагаш нещата, да не свършваш работата си и да казваш, че е добро.
Сегашните хора живеят в тоя ден, за който Бог не се произнесе, че е добър. Време е вече да се излезе от тоя ден. Ако хората още седят там, нищо няма да се постигне. В първия ден има добро. Хиляди години сте седели във втория ден. Излезте от него и влезте в третия ден. Вашата погрешка се заключава в това, че, като минавате край витрините, спирате се да гледате красивите неща и пожелавате да си купите нещо. Не е време за купуване. Витрините са хубави, но те са били за миналото. Сега е военно време, ще бягаш, с каквото си облечен. Де ще носиш багажа си? И ти, и твоята възлюбена бягате. Никой няма да обърне внимание на облеклото ви. Всеки ще гледа да бяга, колкото може повече. Като се връщахме от Витоша, срещахме стотици и хиляди хора, напуснали красивата София и бягат по периферията. Всеки гледа да бъде далеч от София. Срещаме един инженер, богат човек, има голям апартамент в София, иска да си купи поне една стая някъде в околността, в селата, да бъде спокоен във време на тревоги и бомбардировки.
Сега не искам да ви плаша. Аз плашех света преди 40 години. Каквото предстоеше да стане, аз го казах, с цел да се избегне това, което днес става в цялото човечество и специално в България. Казвате: Кажи нещо ново. – Няма какво да кажа вече. Едно време казвах: Идат сто мечки от гората. Опитайте се да ги хванете и вържете. Ако не успеете, те ще причинят големи пакости. Мнозина ми възразяваха: Възможно ли е мечки да дойдат между хората? Казвам: И мечки идат, и вълци идат. Когато хората са най-щастливи, тогава идат и мечки, и вълци. Дето има кошари с хубави и добре изхранени овце, там идат вълците. Ако кошарите са празни, нито един вълк няма да се приближи. Чудите се, защо иде злото. Много естествено, то има нужда от вас, от вашите овце. Радвайте се, че сте богати, но бъдете будни. Вземете всички грижи, да не дохождат вълците около вашите кошари. Пазете грижливо малкото семенце, което, посадено в земята, след години ще израсте, ще стане голямо дърво и ще даде изобилно плод. Какво ще кажете за бомбите от по 250 кг., каквито днес пущат от аеропланите? Какво ще видите на мястото, дето е паднала такава бомба? Това са делата на плътта.
Вие се стремите към големи работи. Бомбите вършат големите работи. Оня ден, когато бомбардираха града, видяхте, какво правят големите работи. Мислите ли, че ако имате барут в избите си, ще бъдете в безопасност? Мислите ли, че взривните вещества ще стоят мирни във вашите складове? Не разсъждавайте детински. И хиляди да ви обещават, никога не дръжте взривни вещества в себе си. – Ще забогатеем. – Никакви пари не ви са нужни. Дръжте взривните вещества на хиляди километри далеч от себе си! Добри скривалища са направени в околността, но те са опасни, пълни са с взривни вещества.
Кое е най-безопасното място? – Любовта. Да носиш любов към Бога в сърцето си, това е най-безопасното място, дето можеш да се скриеш. С любовта и в палат да влезеш, и в изба да се скриеш, ти си в рая – на най-безопасното място. Ти искаш да бъдеш в рая. Щом любиш, ще бъдеш в рая. Раят е място на любовта. Ако любиш Бога, ти си в рая; ако не Го любиш, ти си в ада. Любовта не е проява на физичния живот. Често философствате: Де е вратата, през която се влиза в рая? – Отвсякъде можеш да влезеш в рая, а не само от едно място. Безразлично е, дали ученият, простият, или детето може да ти каже истината. Любовта прави нещата ценни. Тя не се влияе от външните условия, от външната обстановка. Единствената сила, която не се влияе от нищо, е любовта.
И тъй, единственото безопасно място е любовта към Бога. Щом влезете там, всичко се превръща на добро: противоречията изчезват, смъртта отстъпва на живота, лошите хора стават добри, и слънцето изгрява, без да залязва. Щом любовта напусне това място, противоречията идат едно след друго. Дето е недоимъкът, сушата, там са противоречията. Дето са разрушенията, там са противоречията. Единствената сила, която води от съвършенство в съвършенство, е любовта.
Максима е: от доброто надолу иде злото; от злото нагоре иде доброто. Ония, които слизат надолу, отиват от доброто към злото. Ония, които се качват нагоре, вървят в обратна посока: от злото към доброто. Щом отиваш надолу, ти си в областта на злото; щом се качваш нагоре, ти си в областта на доброто. Доброто и злото са двете посоки на движение. Когато твоите мисли, чувства и постъпки възлизат нагоре, ти си добър; когато слизат надолу – съзнателно, или несъзнателно, ти ставаш лош – влизаш в областта на злото. Като знаете това, опитвайте посоката, по която вървите. Четете надписа и гледайте посоката, надолу ли сочи, или нагоре. Ако отивате нагоре, слънцето ви изгрява; ако отивате надолу, слънцето ви залязва. Това е мярката, с която ще си служите. Казвате: Да станем добри! – За мене ли да станете добри? Аз не искам това, но казвам: Ако сте тръгнали надолу, изменете посоката на вашето движение. Че някой не бил учен, или не бил богат. Това е второстепенна работа. Важна е посоката на движението, накъде се движи тоя човек. Съществената идея за всеки човек е любовта към Бога. Тя е единствената съществена идея, която може да ти помогне и в смъртта. Като дойде часа на смъртта, на кого ще разчиташ? Кой ще ти помогне? Ще викаш към Оня, Който помага на всички. Ще викаш Бога на помощ. В тоя момент никой не може да ти помогне: нито баща, нито майка, нито брат или сестра, нито приятел. Те остават на границата. Ти сам тръгваш към реката на смъртта, и Бог ще те посрещне.
Как различавате, кога слизате и кога се качвате? Има два вида извори в света: извори със сладка вода и извори с горчива вода. Когато слизате в областта на злото, неизбежно ще пиете от неговите извори. Горчива е тяхната вода, но не можете да не пиете. Когато минавате през областта на доброто, ще пиете от водата на неговите извори. Сладка е тяхната вода. Горчивината е признак, че отивате надолу; сладината е признак, че отивате нагоре. Тъмнината е признак, че отивате надолу; светлината е признак, че отивате нагоре. Когато слизаш надолу, ставаш тежък; когато се качваш, ставаш лек. Олекваш, нагоре отиваш; тежък ставаш, надолу слизаш. Ти имаш голям апартамент, ниви, лозя, а казваш, че си олекнал. Не си олекнал. Христос казва: „Който не се отрече от всичко, не може да бъде мой ученик.“ Отричането не е външен процес, но вътрешен; то не е еднократен, но многократен процес. Ще се отречеш от всичко, което те е спъвало, ще олекнеш и ще се радваш на онова, което твоят ближен има. Ще се откажеш от несъщественото и ще живееш със същественото. Богатите имат злато, къщи, но тяхното богатство не дава плод. Ти имаш малки, дребни семенца, но те ще дадат изобилно плод. Бъдещето е в твои ръце.
Вчера, като отивахме на Витоша, към село Симеоново ни настигнаха три деца, които тръгнаха с нас. Ние вървим – аз и още един брат, бързо се изкачваме, но и децата вървят с нас. Братът ги запита, отде са, в кое отделение са, и те отговаряха. Ние се качваме нагоре, и те след нас. Разбрахме, че те имат намерение да ни следват докрай. Накарахме ги да съберат малко клечици за огън. Те събраха доста клечици и, когато стигнахме на определеното място, помогнаха на брата да накладе огън. Братът отиде за вода, и те го придружиха. Седнахме да обядваме. Те се отдалечиха малко настрана. Те казаха, че нищо не си носят, учат се да минават без обяд. Искат да ядат по два пъти на ден: сутрин и вечер. Едното момче си отиде, останаха само двете. От града дойдоха четири сестри – станахме всичко девет души. Започнахме да се храним. С нас заедно седнаха и децата, взеха участие в молитвата. Дадохме им по три ябълки и по една филия хляб. Така прекараха и те целия ден с нас.
Казвам: Добре е и вие да имате характера на тия деца. Без да ги каним, те тръгнаха с нас. Те никога не са присъствали на молитва. Ние се обърнахме на изток, и те се обърнаха, свалиха шапките си и застанаха прави с всичкото си благоговение. Като свършихме молитвата, те се сбогуваха и слязоха надолу радостни.
Казвам и на вас: Без да ви канят, тръгнете сами нагоре, в Божествения път. Не чакайте да ви канят. Като видите, че някой тръгва в Божествения път, тръгнете и вие след него. Чакате да ви канят по няколко пъти. Вижте, как постъпиха децата от Симеоново. Братът на няколко пъти им каза да се върнат, но те вървяха след нас. Едното от децата беше по-интелигентно, минаваше в по-горно отделение с петорка, а другите две – с тройка. Петорката представя майката, а тройката – синът или дъщерята. Значи, майката е любознателна, добре учи, а синът е по-слаб. Когато майката е учена и умна, и синът е учен и умен. Ако днес не е такъв, ще стане в бъдеще. Пак ви казвам: Тръгнете в Божествения път, без да чакате покана. Когато светлите духове тръгват напред, върви и ти след тях. Върви без страх. По пътя ще намериш съчки за огъня. Добрите постъпки са съчките, които ще поставиш на Божествения огън, за да принесеш своята жертва. Огнище без огън не съществува. Огънят е мястото, дето животът се проявява. Влезте в Божествения живот, дето нещата горят, без да изгарят. Влезте в безопасния път, в пътя на любовта.
Радвайте се, че живеете в епоха, когато можете да прогледате. Единствената сила, която може да отвори очите на човека, е любовта. Щом възлюби Господа, очите му се отварят. Щом възлюби Господа, сърцето му се отваря. Щом възлюби Господа, душата му се отваря. Отворят ли се очите, сърцето и душата на човека, всичко се оправя.
Кога идат противоречията в живота? Когато човек има да дава. Имаш много задължения, ще имаш и големи противоречия. Ще плащаш задълженията си. Влезеш ли в Божествения път, законът е строг, трябва да плащаш. Имаш дългове, искаш да се ожениш за богата мома, но не мислиш да плащаш. Щом се ожениш, кредиторите те нападат. Питат те, защо идат тия хора, какво искат от тебе. Ти започваш да лъжеш, казваш, че са твои приятели и познати. Приятели са, но искат да им платиш. Следователно, докато имаш дългове, не се жени, защото ще се принудиш да лъжеш.
Какво означава женитбата? Да се ожениш, това значи, да свършиш най-добрата работа за Господа. Българинът казва: Ожених, ожънах нивата си. Значи, прибрал си узрялото жито от нивата. На кого не е приятно да прибере узрялото жито? Преди да си оженил нивата, трябва да си я посял. Добре трябва да жениш нивата, за да не се пръскат зрънцата.
Мнозина критикуват другите, без да се вглеждат в себе си. – Кой има право да критикува? – Умният и добрият човек. Като критикува другите, той първо критикува себе си. Застани на една и съща основа и, с каквато мярка съдиш другите, със същата съди и себе си. Някой пее, взима фалшив тон. Не го критикувай, но ти започни да пееш. Ако има добре развито ухо, той сам ще се коригира. Ако слухът му не е развит, няма смисъл да го коригираш. Пейте, без да критикувате. Няма по-хубаво нещо от пеенето. – За какво пеене се говори? – За такова, което изправя ума, сърцето и душата. Пеене, което изправя живота, е истинско пеене. Има едно пеене, което не се харесва. За такова пеене или говорене, турците казват: „Много приказки на воденицата.“
Сега, като ви говоря, аз приличам на човек, който забива гвоздеи. Какви гвоздеи забивам: малки, или големи? Ако трябва да забивате в дебели дъски, ще знаете, че малките гвоздеи не хващат, не държат дъските. Колкото пъти и да чукаш върху тях, те не държат добре. Чукнеш ли голям гвоздей, веднага задържа. Малкият гвоздей потъва в дъската и не върши работа. Аз забивам малки гвоздеи, но не чукам много, за да не потъват. И на вас казвам: Не чукайте много върху малките гвоздеи. Като чукнете веднъж, но сполучливо, повече не чукайте. Започнете с най-малките дела – с делата на любовта. Големите дела изискват много удряне. Многото удряне е придружено с голяма енергия, а за голямата енергия са нужни много средства. В тоя случаи, любовта е най-износна. При нея се изразходват най-малко енергия и най-малко средства. Може ли цигуларят да свири, когато се качва на планина? Може ли певецът да пее при изкачване на планината? Цигуларят свири добре, и певецът пее, когато е вътрешно тих и спокоен. Не можеш да се движиш и да пееш. Когато забиете най-малкия гвоздей, тогава ще дойде новото пеене. При забиване на най-малките гвоздеи се чуват най-хубавите песни. При забиване на най-големите гвоздеи се чуват най-лошите песни.
„Всички ще бъдем научени от Господа.“ Няма по-велико нещо от това, всички да бъдем научени от Господа. Това се постига, когато умовете, сърцата и душите ни се отворят за Господа по свобода и с любов.
12. Лекция от Учителя, държана на 22 декември, 1943 г. София. – Изгрев.