Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943–1944)
Благата в живота
Изпейте песента „Красив е животът.“
Упражнение за дишане, с движение на ръцете.
Мнозина запитват, какво е реалност и какво – сянка на живота. Реалността дава сенки, а сенките не могат да представят реалността. Сянката на предмета не е самият предмет. Значи, сянката не е реалност, но реалността хвърля сенки. На същото основание казвам: Любовта ражда безлюбието, но безлюбието не ражда любовта. – Защо е така? – Това не е ваша работа. Това е философия, върху която не трябва да мислите.
Какво се иска от човека? Да има прави, положителни възгледи. Да говориш за храненето, е едно нещо; да се храниш, е друго нещо. Да говориш за любовта, е едно нещо; да живееш по закона на любовта, е друго нещо. Всички са богати в говоренето. Лесно се говори, мъчно се прилага това, което си говорил. Можеш да говориш, колкото искаш. Говоренето е сянка на твоя живот. Реално е това, което правиш, а не, което говориш. Казваш нещо, но не го правиш – ти не си в реалността. Казваш: Какво съм направил? – Казал си една дума. – Каква пакост може да направи една дума? – Една дума е една кибритена клечка. Знаеш ли, каква пакост може да причини една кибритена клечка, ако не можеш да си служиш с нея? Тя може да запали цял град.
В 1885 г. един американец, по невнимание, запалил града Чикаго. Една вечер той отишъл в обора да издои кравата. Времето било ветровито. Той си служил със свещ. Оборът бил близо до плевнята. Свещта паднала на земята и запалила сеното в плевнята. От плевнята пожарът се разпространил и обхванал почти целия град.
Днес повечето хора мислят за велики неща. Като се стремят към тях, те искат да убедят близките си в това, в което сами не вярват. Наблюдавам някой, как убеждава другите. Казвам си: Чудно нещо, той убеждава хората, да повярват в това, в което сам не е убеден. Колкото и да ги убеждавате, няма да успеете. Друг е въпросът, ако сам си убеден в нещо. Тогава, и без да убеждаващ хората, без да им говориш, те ще ти повярват. Мислите ли, че езикът, с който днес си служите, е реален? Турците имат една поговорка: „Много приказки на воденицата.“
Преди години, около мене се движеха 12 братя, които искаха да станат апостоли, както във времето на Христа. Те нямаха вид на апостоли, но важното е, че нещата не се повтарят. Това, което е било във времето на Христа, не може да стане днес. Няма защо да се повтаря. Интересно е, как се яви това желание в тях, да станат апостоли. Какво ще придобият от апостолството? Някой иска да стане като Христа. Това е още по-мъчно. Няма по-трудна работа от Христовата. Това значи, да бъдеш натоварена кола. Мислиш ли, че ще те славят и почитат хората? Ако остане на грешните хора да те почитат, това значи, да имаш съдбата на една бълха. Какво правят с бълхата? Хващат я и я убиват. Като скача, тя ги безпокои, и те търсят начин да се освободят от нея. Не е лошо да станеш апостол, но не е практично. Практичните неща са на място. Например, приятно и практично е, след като си работил лятно време и си се уморил, да седнеш под сянка и да си починеш. Обаче, зимно време сенките са опасни.
Казвате: Има ли нещо лошо в една дума, или в една клечка кибрит? Една малка дума, казана не на място, може да измени целия ти живот. Ти може да направиш едно малко отклоняване, под малък ъгъл, в началото само, но то ще те заведе далеч от целта, която преследваш. Някои от вас сте от доста години вече в училището и мислите, че сте остарели, че сте се отдалечили от своята цел. Не е така. Вие едва сте започнали да учите. Какво представят вашите години в сравнение с една слънчева година? Какво представя вашето знание, в сравнение с това, което слънчевите жители имат? Едно слънчево дете, едва едногодишно, знае милиони пъти повече от най-учените хора на земята. То е пеленаче, но една негова година е равна на 200 милиона земни години. Вашата мярка е малка, а тая на слънчевите жители е крайно голяма. Когато това дете стане на 200 милиона години, сметнете, на колко години ще бъде един човек на земята.
Да се говори за старост и младост, това са относителни неща. Не е стар оня, който не може да се подмлади. Не е млад оня, който не може да остарее. Вие сте научили изкуството да остарявате, но не можете да се подмладявате. Има хора, които знаят да се подмладяват, но не могат да остаряват. Който знае да се подмладява и да остарява, той е разбрал смисъла на живота. Да мислиш, че си остарял, защото краката ти не държат, това е хилавост, а не старост. Стар е оня, който проявява знание и сила. Младият носи свежест, живот, той придобива капитал. Старият обработва тоя капитал.
Като се събирате, за какво говорите? Старите говорят за оня свят, да отидат таи, за да се подмладят. Това не е живот. Ако не разбирате, какво нещо е светлината, какво нещо е въздухът, какво нещо е водата и какво – хлябът, вие не разбирате живота. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Въпреки това, мнозина искат да ядат, но не се оставят на другите да ги ядат. Не разбирайте тоя стих буквално. Разберете ли го по буква, ще имате такъв резултат, какъвто хората имат. Всеки стих има двояк смисъл: буквален и преносен. Наистина, който е лишен от светлина и не я разбира, губи посоката на своето движение. Който е лишен от въздух и не го разбира, губи обема си. Който е лишен от вода и не я разбира, губи своята пластичност и преждевременно остарява. Който е лишен от хляб и не го разбира, губи основата, върху която гради. В светлината ние разбираме Божията мисъл. Чрез въздуха приемаме диханието на Бога. Чрез водата приемаме топлината, която иде от Божествения живот. Чрез хляба придобиваме благата, които Бог изпраща в света. Седиш отчаян и казваш: Няма хляб. Наистина, без хляб не се живее.
Какъв трябва да бъде хлебарят? – Здрав, чист, без недостатъци. Той трябва да се отличава с външна и вътрешна чистота. Казваш: Моята снаха меси хубав хляб. – Дошла ли е тя до абсолютната чистота? Външната чистота е символ на вътрешната – на чистотата на мислите и на чувствата. Външната чистота е символ на вътрешната чистота на въздуха, на водата и на хляба. Външните работи зависят от вътрешните. Искаш да станеш търговец. Търговецът трябва да има светлина в ума, топлина в сърцето – дихание, вода и хляб – капитал, стока, с които да работи. Ако няма тия неща, какъв търговец ще стане? Дюкян няма, пари няма, стока няма и минава за търговец – само обявления дава. Той трябва да вложи капитала си, да работи с него.
Миналата война, в Америка фалираха около 12 хиляди народни спасителни банки. Един работник внесъл в една от тия банки хиляда долари, да се намират „бели пари за черни дни“. Хората, които внесоха спестените си пари в тия банки, нищо не разбраха, не видяха сладостта на белите пари за черни дни. Десетина години след водната, тия банки отново се създадоха. Де отидоха парите на първите 12 хиляди банки? Кои ги изяде? Не е важно, кой ги изяде; важно е, че парите не се изгубиха, отново излязоха на бял свят.
Казвате: „Да спи зло под камък“, Аз не се възмущавам от злото, но казвам: Да обичаме доброто! Не се възмущавам от неправдата. но казвам: Да обичаме правдата! Не се възмущавам от безлюбието, но да приемем любовта. Не се възмущавам от невежеството, но да приемем знанието и светлината. Невежеството е неорганизиран капитал. Не е лошо да бъдеш невежа, защото ще имаш доверие на хората. Невежата е доверчив човек. Като му дадеш малко зобчица, той е доволен, лесно можеш да го залъжеш. Учения никой не може да излъже. Като го поканиш на гости, трябва да му дадеш най-хубавия хляб, най-хубавото ядене, най-хубавите плодове, най-хубавата вода – не можеш да го излъжеш. Освен това, той иска да знае, кой е тоя, който му предлага хубавия обяд. Ако дадеш една глава лук на учения, той ще го разчопли, да види. колко люспи има, какви са по състав, каква е вътрешността му и т. н. На български език думата „лук“ означава нещо просто, но на английски означава „внимавай, отваряй очите си“.
Учените са умни хора, мъчно се заблуждават. Но когато учен се заблуди, мъчно се оправя. Вчера тръгнахме на екскурзия за Витоша. На Изгрева беше мъгливо, не се виждаше на десет крачки пред нас. Вървим по шосето за Симеоново, срещаме селяни, отиват в града. Те ни казват: Вървете, горе е ясно. Трябва ли да им вярваме? Ще вярваме, защото те идат от ясното към тъмното, а ние отиваме от тъмното към ясното. Селяните отиват в мъглата, но поне на по-топло. Когато вън има мъгла, времето е по-топло. Казват: Замъглен е тоя човек. Някога е добре да бъдеш замъглен, никой няма да те види, ще вървиш спокойно. Ако си много открит, ще те хванат и ще те турят в затвор. Като е мъгливо и те преследват, ще се скриеш някъде. Мъглата освобождава човека от много нещастия. При бомбардировка, в мъглата мъчно се намират обектите. В ясно време всичко се вижда. С други думи казано: Когато виждат погрешките ти, хората лесно те нападат; когато не виждат погрешките ти, мъчно могат да те нападнат. Виждат носа ти и казват: Не ни харесва тоя нос. – Кой е виновен за това? Според мене, вината е в скулптора. Той е направил една статуя, т. е. един герой с лош нос. Авторът трябва да си избере герой с красив нос. Скулпторът трябва да бъде свободен, да не се държи за буквата на нещата; ако носът на неговия модел не е хубав, той има право да го измени, т. е. да го подобри.
Един американец, милионер, заболял сериозно и, в резултат на тежката болест, носът му пострадал. Лекарите били принудени да му турят изкуствен нос. След болестта си, той отишъл в Италия да се разходи. Дошло му на ума да потърси някой виден художник да го нарисува. Намерил такъв художник и го помолил да го рисува. Какво било учудването на художника, който, след няколкодневна усилена работа, не могъл да нарисува носа на своя обект. Тъкмо го нарисува, на другия ден вижда, че нещо е мръднало в носа. Чуди се, де е причината. Най-после той се решил да признае, че не може да нарисува носа му. Той казал: Господине, за пръв път в живота си не мога да нарисувам нос. Не зная, какво има, но вашият нос не ми се поддава. – Много естествено, спокойно отговорил американецът – моят нос е изкуствен, има нещо нереално в него.
Казваш: Не зная защо, но не разбирам тоя човек. – Щом не го разбираш, той не е реален. Реалността се разбира, а нереалността не може да се разбере. Всеки разбира същественото. – Не мога да разбера тоя човек. – Как ще го разбереш? Той е празно шише, а празното шише има само въздух, нищо друго.
Често се говори за любовта. Кои са главните качества на любовта? Първото качество на любовта е, че тя е носител на светлината; второто и качество – тя е носител на въздуха и на топлината; третото и качество – тя е носител на водата; четвъртото и качество – тя е носител на доброто, т. е. на хляба. Под „вода“ разбирам справедливостта. Подвижна, енергична е водата. Тя разтваря твърдите вещества и разваля боите. Водата не обича модерните неща. Тя цени само реалните неща, които не се изменят. Всяко нещо, което се разваля, попада под действието на водата. Някой боядисва дрехата си, но, вместо да я подобри, той я разваля. – Защо я развалил? – Защото боята не е устойчива. Водата разваля дрехите, боядисани с неустойчива боя. Не е лесно да угодиш на водата. Тя е взискателна. Има хора, подобни на водата; на тях мъчно се угажда. Те не обичат да ядат нито солено, нито безсолно. Знаете ли, колко сол да турите в яденето? Ако аз готвя на такъв човек, няма да турям сол в яденето. Нека той си туря, колкото сол иска. Ако туриш малко сол, не е доволен; ако туриш много, пак не е доволен. Да си туря сам, колкото му е нужно.
Погрешките в човешкия живот се дължат на факта, че хората или пресоляват нещата, или ги оставят недостатъчно осолени. Всеки сам да си готви, сам да си осолява яденето. Някой иска да готви боб и се чуди, как да запържи лука, колко зехтин да тури. Няма защо да му мисли толкова. Нека измие боба добре, да го залее със студена вода, да нареже едро лука и да го остави на огъня два-три часа да ври. Бобът не се нуждае от никаква мазнина, той сам съдържа нужното масло. Така ще имате отлично сготвен боб.
Преди години ходихме на екскурзия към Батак. Спряхме се на една планинска местност. Тук срещнахме един говедар, които ядеше боб, варен в едно гърне. Седнахме и ние да обядваме. Предложихме му от нашите маслини и го помолихме да ни даде от своя боб. Той погледна към маслините с недоверие и каза, че не му се харесват такива черни зърна. Виждат му се смачкани, набръчкани, не са като сливите. Едва го убедихме да ги опита и да ни даде от своя боб. Той не знаеше, че маслините са по-скъпи от боба; мислеше, че искаме да го излъжем. Седна близо до нас, разположи се и ни разказа приказка за една мечка.
Преди години, в същата гора се явила една мечка, която влязла между говедата на един говедар, и целият ден прекарвала с тях. Сутрин говедарят дохождал с говедата; мечката излизала от гората и се приближавала към тях. Говедата пасли, движели се, и мечката с тях. Вечер говедата се прибирали в селото, а мечката оставала в гората. На другия ден се повтаряла същата история. Това продължило години наред. Чудя се, казва нашият събеседник, как е възможно, мечка да живее заедно с говеда в такава хубава дружба!
Казвам: Мечката има силни чувства. Тя е крайно отмъстителна и злопаметна, но и крайно признателна. С години помни доброто, което си и направил; с години помни и злото. Един селянин ми разправяше една своя опитност. Един ден отишъл в гората да сече дърва. По едно време измежду дърветата излязла една мечка, която накуцвала малко и се отправила точно към него. В първо време той се уплашил и намислил да бяга. После се спрял, искал да види, защо мечката иде срещу него. Тя се приближила, вдигнала лапата си нагоре и спряла. Тоя се вгледал и забелязал, че в лапата и имало един голям трън. Извадил тръна, завързал крака й и се готвел да продължи пътя си, но тя го повела със себе си. Като дошла до едно голямо дърво, тя погледнала нагоре и му показала пчелно гнездо. С това искала да му каже, че тук има мед. Така тя благодарила за услугата, която той и направил.
Хората мислят, че животните нямат никаква култура, не разбират, какво е доброто и не могат да благодарят. Всъщност, какво нещо е културата? Ако един човек не проявява доброто и не благодари за него, културен ли е? Ако човек не може да прояви правдата, културен ли е? Каква култура има оня, който не може да внесе в живота си любовта, знанието, свободата? Каква култура е тая, която не признава Бога? Ще кажете, че се молите. За какво се молите? Да ви избави Бог от злото? Това е странична работа. Човек трябва да се моли за прославяне името Божие, за идване Царството Божие и Неговата Правда на земята за изпълняване на Божията воля. За тия неща трябва да се моли човек. Вън от прославяне името Божие, всичко друго е личен живот. Да прославиш името Божие, това значи, да имаш еднакво и справедливо отношение към всички хора, към всички животни и растения. Откъснеш един лист, хвърлиш го на земята, казваш: Това е лист на дърво, много листа има дървото. – Не се постъпва така. Листата са дихателната система на растенията. С откъсването на листа, ти нарушаваш нещо в тяхната дихателна система. Не подценявай нещата с твоите повърхностни знания.
Мнозина се запитват, защо ходя често на планината. Ходя да уча тия, които идат да бомбардират София. Съветвам ги да не смущават хората. Знаете ли, че тия, които смущават хората и причиняват страдания, са учени, не са прости хора. Престъпленията в живота се дължат на учените, а не на невежите. Като знаете това, трябва да се отнасяте с уважение и към учения, и към невежата. Срещнеш един учен, ще отстъпиш да мине той, ще му дадеш стола си да седне. Казваш, че достойнството ти не позволява да отстъпваш. Какво ще направиш, ако при изкачването си на планинския връх видиш големи камъни, които се търкалят? Те се движат със сила, ще те смачкат. Искаш, не искаш, ще отстъпиш, да минат първо камъните, а после ти.
Една година минавам през едно село на Стара Планина, Провадийско. Отдалеч съзрях една голяма змия. Тя вдигна глава нагоре, подвижи се с достойнство. Веднага се отбих от пътя си, сторих и път да мине. Ще кажете, че направих това от страх. Аз отстъпих на змията да мине, защото тя по-рано се яви. Влязох в разговор с нея. Казах и: Заповядай, мини ти първа. Аз съм гост на това място, а ти живееш тук. Ти имаш право на тая местност. Аз дойдох за малко, да посетя тая част от планината, да опитам хубавата вода. Най-хубавата вода в Провадийско е на това място. След тоя разговор, змията мина напред, аз подир нея. Това е обхода. Още като видях змията, аз се запитах: Тя ли трябва да мине първа, или аз? Реших в себе си, че тя е канара, която стремително слиза надолу, и аз трябва да и сторя път. Правило е: Първо неразумната постъпка, после разумната. Змията, като ме видя, извади езика си. Така тя ме поздрави. Ако не беше извадила езика си, щеше да ме ухапе. А така, тя показа, че няма намерение да хапе.
Веднъж бях в Борисовата градина. На пътя, по който минавах, видях една змия, излязла да се грее на слънце. Като ме видя, тя извади езика си, да ме поздрави. Аз и казах: Тъй както си застанала на пътя, ще мине някой и ще те убие. Иди някъде настрана, да не пострадаш. Аз нищо няма да ти направя, но не всички хора са добри; ще се намери някой да те пребие с камъни. Тя ме разбра и се отби от пътя.
Казвате: Как се разговаряш с животните? – Говоря на техен език, и те ме разбират. Вие как говорите на френски, немски, английски? Изучавали сте тия езици и се разбирате с французите, с немците, с англичаните. И змията има свой език, на които мога да се разговарям. Тя прави различни движения – нагоре, надолу, наляво, надясно, които също представят говор. Понякога змията съска. Щом чуеш съскането и, веднага трябва да отстъпиш. Ако отстъпиш, след като престане да съска, положението ти е опасно. Съскането е предупреждаване.
Използвайте слънчевата енергия. Ако животните се ползват от слънцето, и човек трябва съзнателно да го използва. Човек трябва да знае, как да излага гърба си на слънцето, под какъв ъгъл, за да могат слънчевите лъчи да оказват своето благотворно въздействие. Има една Божествена площ, върху която човек трябва да застане, за да се ползва от слънчевите лъчи. Без нея нищо не се постига. Някой носи една свещ. За да се ползваш от светлината на свещта, ти трябва да заемеш известно положение. Не попаднеш ли на тая площ, не можеш да възприемеш светлината на свещта. Има разумни светлинни лъчи, има и неразумни. Същото е и с движението на влака. Самото движение е механично. Влакът се движи по релсите, без да съзнава това. Обаче, машинистът, който кара влака, е разумен. И пътниците не са на еднаква степен на разумност. Следователно, и слънчевите лъчи се различават по степента на своята разумност. Разумността на червения цвят се различава от тая на жълтия; разумността на жълтия цвят се различава от тая на синия и т. н. Имаш лампа която, с помощта на бутон, светва и загасва. Кое е разумното в нея? Разумността е вън от лампата; тя е скрита в оня, който натиска бутона.
И тъй, не разчитайте на самата светлина и тъмнина, но на оня, който ги управлява. Той желае да ти даде нещо, но иска да остане незабелязан. Ти можеш да го намериш по посоката отдето идат светлината и тъмнината. Той не прилича нито на тъмнината, нито на светлината – той е нещо реално. Светлината и тъмнината, сами по себе си, не са нещо реално. Оня, от когото излизат, е истинската реалност. Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, тогава ще ме намерите.“ Ще намерите Бога не с ума си, но със сърцето си. С други думи казано: Бог става разбран за нас само чрез закона на любовта. Бог става разбран за нас само чрез закона на мъдростта. Бог става разбран за нас само чрез закона на истината, която внася в човека вътрешен мир и свобода. Имаш ли страх в себе си, ти си далеч от истината. Свободният човек не се страхува, не се стеснява. Любовта изключва всички ограничения, всички недоразумения, всички несгоди. Най-мощната и най-слабата сила в света е любовта. С нея се занимават децата; с нея се занимават и най-слабите същества. Мъдростта е достояние само на боговете. Истината е достояние на Бога. Само Той знае, какво нещо е истината и дава свобода на всички същества. Първият подтик – животът – иде от любовта. Знанието иде от мъдростта, от боговете в света. Свободата иде от истината – от Бога, Който реализира всички неща.
Сега, като слушате да ви се говори така, не се самоосъждайте, не казвайте, че сте прости. Какво означава дамата „прост“? – Простирам, протакам. Лоша ли е тая дума? Ако имаш да даваш, ти протакаш изплащането на дълга. Лошо ли е това? Разгневиш се, пак протакаш. Лошо ли е да протакаш гнева, т. е. да го отлагаш? Кажеш нещо, но го отлагаш, не изпълняваш казаното. Добре е да отлагаш изпълняването на думата си, ако тя е лоша. Например, казваш, че ще биеш някого, но отлагащ думата си. Това е добре. Отлагай злото, а прилагай доброто. Старите работи отлагай, а новите и добрите прилагай. Защищаваш някаква стара кауза, например, своето достойнство. Казваш: Не искам да изложа достойнството си. В какво се заключава то? Истинското достойнство на човека се заключава в любовта, в мъдростта и в истината. Без тия неща човек няма никакво достойнство. Ти си царски син. За какво те почитат хората? За майка ти и баща ти. Ако не са те, ти не можеш да се наречеш царски син. Майка ти и баща ти са любовта и мъдростта. Следователно, любовта и мъдростта те обличат в дрехата на достойнството. Само Бог знае за тая дреха. Само Той може да ни я даде. – Кой е Бог? – Оня, Който ни дава това, което никой не може да ни даде. Само Той може да те направи цар, философ, професор, адепт. Освен Бог, никой друг не може да ти даде това, което душата ти желае. Това значи, да обичаш Бога, и Бог да те обича. Това значи, да получиш благата на своя живот по незнаен начин. Има неща, които трябва да знаем; има неща, които не трябва да знаем. Незнайните неща правят човека доволен.
Питам: Трябва ли да се интересувате от богатството на своя приятел? Той може да има милиони на разположение; важно е, какво е отношението му към вас и вашето отношение към него. Важно е, дали той влиза във вашето положение, и вие – в неговото. Той има милиони, които едва носи на гърба си. Може ли вие да му помогнете да ги пренесе от едно място на друго, или ще го натоварите с някои думи не на място казани? Това е все едно, приятелят ти да се върне от нивата си, дето цял ден е жънал, а ти да искаш да му държиш една сказка. Твоята сказка не е на място. Първо ще дадеш възможност на приятеля си да си почине, после ще му дадеш да се нахрани добре. Най-после ще се разговаряш с него.
Сега и аз ви желая първо да си починете. Почивката подразбира освобождаване от безпокойството. Вие се безпокоите, какво ще стане с вас. Това е новото, бъдещето предприятие, което само Бог знае. Казвате: Да отидем при някой гадател, той да ни каже, какво ще стане с нас и какво да правим. Вие страдате все от гадатели. При гадаенето, едва едно на десетте е вярно. Кой човек може да гадае? Според мене, гадател или пророк без любов не може да говори истината. Пророк без мъдрост не говори истината. Пророк без истина и свобода не говори истината. В него всичко казано е на фалшива основа. Човек, на когото душата е пълна с любов, със светлина и със свобода, той е пророк, той говори истината.
Вие имате голям страх, страхувате се за нищо и никакво. Големият страх не е на място, но и малкият страх не е на място. Трябва да дойдете до средната линия на страха, която е линия на благоразумието. Докато се движиш наляво и надясно в страха, ти всякога ще губиш равновесие. За да запазиш равновесието, ще вървиш по перпендикуляра. Страх те е да не те прицелят отдалеч и да те убият. Ако те прицелват отдалеч и отвисоко, вероятността да те убият е малка. Ако един аероплан се движи с бързина 300 км в час, вероятността да падне бомба върху тебе е малка. За да падне бомбата върху тебе, ти трябва да я привлечеш с мисълта си. Човек привлича добрите, или лошите неща към себе си с мисълта и с желанията си. Забелязано е, че това, от което кай-много те е страх, то ще дойде до главата ти; и това, от което не те е страх, и то ще дойде до главата ти. Значи, страхът не може да те предпази.
Кое пази човека от нещастията? – Молитвата. – Коя молитва? – Която е проникната с любов. Молитва без любов, без светлина и без свобода, не е истинска. Молитва, в която не взимат участие умът, сърцето и душата, не е истинска. Понякога чувам, как се молите. Четете дълги молитви, Господ да ви чуе. Дългите молитви не омилостивяват Господа. И Господ не говори дълго. Като хапнеш хлебец, Господ ти проговаря. Като наблюдаваш изгряващото слънце, Господ ти проговаря. Като духа вятър, Господ ти проговаря. Като вали дъжд, Господ ти проговаря. Какво повече искаш? Бог иде всеки ден при нас, а ние Го търсим по особен начин. Как ще се прояви Той, това е Негова работа. Ние трябва да се съобразяваме със закона на любовта, която носи мир, здраве, подмладяване. Любовта е единствената сила, която носи благата, необходими за живота. – По какъв начин ги носи? – По непринуден, естествен начин. – Как става това? – Не питайте. Ако не питате всичко става добре; ако питате, нещата не се нареждат. Тури нужната марка на писмото, напиши адреса и го пусни в пощенската кутия. Как и кога ще стигне писмото на определеното място, не питай. То може да обиколи целия свят и да отиде, дето трябва. Ако човешкият свят е уреден, колко по-уреден е Божественият свят. Ако на едно твое желание, или на една твоя мисъл залепиш марката на любовта, тя ще обиколи целия Божествен свят и пак ще се върне при тебе. Как ще стане това, не е важно. По-добре е да не знаеш.
Какво ще кажете за човек с дълъг нос? Какво ще кажете за човек с къс нос? Оня с дългия нос ще те нахрани добре. Оня с късия нос няма да се занимава с тебе; той ще те набие, ще вземе, каквото имаш, и ще те пусне да си вървиш. Когато учен човек те измъчва, продължава страданието ти; когато глупав те измъчва, жестоко постъпва, но бързо работи. Казват за някого, че има хубав нос. Ако тоя нос мъчи, не е хубав. Ако устата мъчи, не е хубава. Ако очите мъчат, не са хубави. Много нещо се крие в човешките очи. Физиономистите са казали много неща за очите, но още много има да се говори за тях. От очите на някого излизат черни, тъмни лъчи, а от очите на друг – светли лъчи. Защо престъпниците излизат вечер? Те вършат престъпленията си вечер, при по-малко светлина, с по-малки разноски. През деня се изразходва повече енергия. Христос казва: „Ония, които правят добро, обичат виделината. Техните дела са явни пред Господа. Ония, които правят зло, обичат тъмнината.“ Като върши престъпление в тъмнина, престъпникът не го вижда. Щом не го вижда, той не се измъчва. Ако през деня извърши престъпление, в паметта му ще остане един мъчителен образ, от който няма да се освободи през целия си живот.
Добрият прави добро през деня, за да не се измъчва. Ако прави добро вечер, няма да го види и ще се мъчи, че нищо не е направил. Доброто оставя красиви образи, които се запечатват в паметта на човека. Дави се някой, и ти го извадиш от водата – радваш се, че си направил добро. Нарисуваш една хубава картина и я подариш на някого – пак се радваш. Светлината отпечатва красивите образи на доброто. – Де се крият тия образи? – В миналото. Срещаш един човек, приятен ти е, искаш да му направиш едно добро. – Защо искаш да му направиш добро? – Защото в миналото той ти е помогнал нещо, и ти искаш да му благодариш. Минаваш край него и казваш: Тоя човек не заслужава внимание. Всеки, който ти е направил добро, заслужава внимание. Не се отказвай да услужиш на оня, който ти е направил някакво добро. Всякога да благодарим за доброто, което ни е направено, и да сме готови да отговаряме по същия начин. Понеже Бог ни е възлюбил с всичките недостатъци, и ние трябва да любим като Него. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни.“ Бъдете готови да проявите любовта, както Бог я проявява. Бъдете готови да проявите знанието и свободата, които Бог ви е дал. Вие се молите и казвате: Прости ни, Господи, че не знаем, как да се молим. – Много знаете, много сте учили. Как не знаете да се молите? Бог ви изпитва по различни начини. Някой ви донесе цял хляб. Ти мислиш, че е само за тебе – лъжеш се. След малко съседът ти иде при тебе и казва: Моля ти се, дай ми малко хляб. Ако не му дадеш, не си разбрал закона. Колко хляб ще му дадеш? Обикновено българинът дава малко, той не е готов да даде половината от своето благо на ближния си.
Един наш брат казваше: Аз давам малко, но от сърце. Ако даваш малко, но от сърце, то се благославя. Ако даваш много, но не от сърце, даденото се намалява. Никога не съжалявай за постъпките си. Ако постъпката ти е добра, радвай се; ако не е добра, не съжалявай, но я изправи. Радвай се, че си научил нещо. Ако окаляш новата си дреха, не съжалявай; опери я и радвай се, че си научил, какво нещо е чистотата. Че си окалял дрехата си, съжаляваш; че си окалял душата си, не съжаляваш. Че си наранил някоя душа, не съжаляваш; че си скъсал дрехата си, съжаляваш. Бъди внимателен към душата си, както си внимателен към дрехата си. Ако съвременните християнски народи имаха такъв морал, работите щяха да вървят другояче. Не ги съдя, но питам: Какъв трябва да бъде животът на хората? Всеки народ трябва да се изправи. Човек е свободен да греши, но няма право да греши. Той е свободен да прави добро, но не прави.
В какво се заключава истинският живот? – Да се ограничаваме в правене на зло и да се изявяваме в правене на добро. Свободата се изявява в два акта: във въздържане от злото и престъплението и в правене на добро. Ако можеш да се въздържиш от най-малкото престъпление, и ако правиш най-малкото добро, ти си свободен човек. Най-малкото и най-голямото добро ще дойдат сами по себе си. Ако изпуснеш случая да ги направиш, нищо не може да те извини. Виждаш на пътя си червей. Ти можеш да го стъпчеш, никой няма да те съди – няма закон в защита на червея. Обаче, човекът на любовта ще се отбие настрана, да не го стъпче.
Някой казва: Големи страдания имаме. Като гледам лицата ви, нито един от вас не е минал през такива страдания, които да са оставили отпечатък. Мислите, че страдате, но не знаете, какво нещо е страданието. Някой иска да ме убеди, че е минал през големи страдания. Възможно е, но на лицето му не е изписано нищо. Оня е страдал, който е съзнал, че не е направил най-малкото добро и не се е въздържал от най-малкото престъпление, или от най-малката погрешка. Малките погрешки и престъпления носят големи последствия. Любовта, в своите най-малки прояви – положителни и отрицателни, е условие за всички възможности и противоречия.
По какво се отличават положителната и отрицателната свобода? В отрицателната свобода трябва да се откажеш да даваш, а в положителната – трябва да се откажеш да взимаш. Това значи: в злото ще се откажеш да даваш; в доброто ще се откажеш да взимаш. Рече ли човек в положителната свобода да не дава, а в отрицателната да дава, той върши престъпление. Минаваш покрай един човек, искаш да ти даде малко хляб, но той не ти дава. – Какво трябва да направиш? Покани го у дома си, нагости го и не споменавай за случая. Никога не отказвай една услуга на приятеля си. Кажеш ли, че ще му дадеш урок да те помни, ти отговаряш на отрицателното с отрицателно. Правилно е да отговориш на отрицателното с положително. Не повтаряй неговата погрешка. Какво ще придобиеш, ако на погрешката отговориш с погрешка? Ние идем на земята, за да изправим погрешките на миналите поколения. Това е една от задачите на новото поколение. Христос казва: „Изправете погрешките си, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“
Изпейте песента: „Аз ще се подмладя.“
Мирът, който всички очаквате, ще дойде, както Бог желае, и по начин, както Той намира за добре. Ако се молите за мир, не очаквайте човешки мир, но Божествен, който ще дойде по незнайни пътища.
10. Лекция от Учителя, държана на 8 декември, 1943 г. София. – Изгрев.