от ПорталУики
Съдържание
1922г.
- И тъй, като направите една погрешка, не оставяйте цигулката и лъка настрана, но продължавайте, правете опит след опит, докато най-после тоновете на вашата цигулка се слеят с тоновете на цигулката на вашия учител. След това продължавайте напред. Какво е цигулката за човека? Цигулката представя човешкото тяло. Какво пра¬вят учениците но музика? Като не им върви, те продават цигулката си. Пазете свещено следното правило: И при най-мъчните условия на живота не продавайте цигулката си! Цигулар, който при трудните условия на живота продава цигулката си, е осъден на големи страдания. Имал дългове, които трябвало да плати. Щом има дългове, нека свири. По този начин той по-лесно ще изплати дълговете си, отколкото ако продаде цигулката си. От окултно гледище не е позволено на ученика да продава цигулката си. Ако продаде цигулката си, той ще се намери вън от училището. Всеки ученик трябва да има своя цигулка, училището не дава цигулки на заем. Следователно каквото да е тялото ви, каквито недостатъци да има, те могат да се изправят. Как? Чрез упражнения. Както цигулката чрез упражнения се все повече обработва, така и човешкото тяло чрез упражнения, чрез работа се изправя и развива.
"[[]]"11.10.1922г.
Допирни точки в природата, том 1
1924г.
- Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
"Новите схващания на ученика*"19.09.1924г.
Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)
1926г.
- Някой иска да стане музикант. Нека си представи, че има хубава скъпа цигулка и всеки ден свири по пет-шест часа. След това излиза на сцената и започва да свири като виден музикант. По този начин мисълта му ще слезе на физическия свят и ще започне да влияе върху музикалното му чувство. Друг пък иска да стане виден писател или лекар. И това може да постигне, като си представи, че пише велики работи или че лекува болести, за които съвременната медицина се оказва безпомощна.
"Здраво мислене"16.05.1926г.
- Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. – Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си, цигуларят трябва да свири и, като дойде деня на заминаването му, да каже на цигулката си: Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си. Човек трябва да слезе на земята с импулс към работа, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине. Иначе, той ще изпадне в областта на еднообразието, което умъртвява човека. Красотата на живота и обновяването на човека седи в разнообразието, във великото единство, в стремежа към Бога, като към център. Живее ли по този начин, човек става мощен. И при това положение, той ще се обезсърдчава, ще се съмнява, но ще бъде в състояние да използува силите, които се крият в отрицателните прояви на човешкото естество. Разумният се учи и от лошите и горчиви опитности.
"Любов и вяра"17.10.1926г.
- В човека има една точна цигулка, с която проверява нещата. Ние наричаме тази цигулка “доброто, разумното сърце”. Ние го наричаме още “интуиция”, или Божествено начало в човека. То никога не лъже. Неговите тонове са чисти, ясни, абсолютно верни. Искате ли да разберете дали известно положение е вярно или не, отнесете се до вашето добро сърце, като към отличен съветник. Неговите врати са всякога отворени за онзи, който искрено се интересува за нещо. Доброто сърце разрешава и най-трудните въпроси. През каквито мъчнотии и страдания да минава човек, в края на краищата Божественото ще победи. В човека Божественото побеждава, а човешкото остава победено. Това е закон, в който няма никакво изключение.
"Придобиване на търпение"07.11.1926г.
КНИГА: Посока и растене - Жануа
1928г.
- Докато мисли, че свири хубаво и няма като него друг музикант, той е на крив път. За да стане добър цигулар, той трябва да свири много, да придобие голяма техника и изпълнение, Обаче, над неговата техника има друга, по-съвършена. Човешкото знание, както и животът на хората е забава за възвишените същества.
"Външни и вътрешни влияния"14.09.1928г.
1929г.
- Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце? Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт. До деня на концерта остават още десет дена. До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение. Други ще кажат, че е случайност. Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата. Те не съдържат никаква философия в себе си.
- Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi. Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела. Тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина. Най-дълга от тях е струната la. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят. Който пръв е направил цигулката, той знае, защо струната la трябва да бъде най-дълга. В струнника, отдето струните излизат, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължините им са различни.
- Четирите струни на цигулката представят четири свята, от които идат мислите и чувствата в човека. Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му. Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него. Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории.
- Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже от концерта и от цигулката си за десетте милиона долара? Външно погледнато, второто положение е за предпочитане. Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот. Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее. От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие. Ако той би предпочел да свири, да не се разделя с цигулката си, всякакво препятствие ще се махне.
- Какво отношение съществува между десетте милиона и цигулката? Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона. Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си. Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му.
"Природни гами"22.11.1929г.
1930г.
- Цигуларят свири на цигулка - копие на самия човек. Разгледайте цигулката, за да видите, че наистина е копие на човека. Тя има глава, дръжка или шийка, труп - резонансът на цигулката и крачка, които са много скъсени. Струнникът на цигулката е свързан с крачката й. Значи, това което излиза от разумната и права мисъл, трябва да е свързано с краката. Магарето на цигулката показва, че човек трябва да има търпение и достойнство. Всичкият прах от лъка пада върху магарето, но цигуларят не мисли за това. Той свири и не обръща внимание на магарето. Добрият цигулар разбира инструмента си и знае, какви трябва да бъдат размерите на неговите части. Магарето на цигулката не трябва да бъде много голямо, нито много ниско. Понеже магарето е символ на човешката твърдост, трябва да бъде толкова голямо, колкото да произвежда правилни тонове. Значи, твърдостта е на място, когато произвежда правилни тонове. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да се познава, както цигуларят познава цигулката си. Човек е един от най-съвършените инструменти, направен от Природата. Ако не познавате добре този инструмент, изучавайте го. Първата ви работа е да изучавате мозъка си. След това ще слизате надолу, да изучавате всички външни и вътрешни органи, тяхната служба и законите, които ги управляват. Ако човек не познава устройството на своя организъм, как ще знае по-сложните работи?
- Като изучавате човека, вие дохождате до талантливия, до гениалния и се питате, на какво се дължи различието между тях и обикновения човек. Гениалният човек владее принципите на живота, талантливият - някои от своите дарби и способности, а обикновеният едва сега започва да учи Законите, които управляват живота и Природата. Светията познава Законите и принципите на живота и ги прилага, а гениалният живее повече в умствения свят. Геният всякога се нуждае от светията. - Защо? - Защото светията прави цигулката и свири с нея, гениалният свири само, без да разбира изкуството да прави цигулки. Светията прави това, което геният не може.
- Мнозина казват: Трябва да се живее. - Това не е достатъчно. То е все едно, цигуларят да каже, че трябва да свири. Важно е, как трябва да се живее и как трябва да се свири. Когато свири, цигуларят туря подбрадника под врата си и започва да тегли лъка по струните. Така поставена цигулката, тя показва, че първо волята взима участие в свиренето. Самият цигулар е умът, с неговите способности. Цигулката пък представя сърцето на човека. Когато цигуларят свири, цигулката излива неговите чувства. Откъде идат чувствата на човека: от сърцето, или отвън някъде? Отде иде тонът на цигулката: от струните, или отвън някъде? Откъде иде сладостта на плода: от самия плод, или отвън някъде? Струната произвежда тона, но тя е взета от някое живо същество. Следователно, и тонът е живо нещо. Който знае законите на музиката, той сам може да произвежда тоновете. Когато казваме, че някой цигулар свири с вдъхновение, ние имаме предвид, че той е свързан с Разумната Природа, откъдето взима тоновете и ги произвежда на цигулката си. Има нещо в човека, което го прави музикант, поет, учен, художник, добър и т.н. Щом това нещо напусне човека, той става обикновен. Това значи, да изгуби човека вдъхновението си. Всички хора търсят вдъхновението, но не знаят, отде иде то. Да се вдъхнови човек, това значи, да намери основният тон на живота.
"Показване"02.05.1930г.
- Говорът е музика. Колкото по-добър и разумен е човек, толкова по-музикално говори. Когато слушате някой виден цигулар, казвате, че цигулката му не свири, но говори. Значи, инструментите, с които хората в миналото и днес си служат, не са нищо друго, освен методи за разрешаване на мъчни задачи в живота. Всеки инструмент има началото си през известна епоха, в известни народи, които са го използвали като метод за работа, за решаване на някои задачи. Цигулката и начинът, по който човек свири на нея, представя кръстът. Значи, като свири на цигулка, човек търси правилен метод за разрешаване на страданията. Всички инструменти представят методи за работа. Единственият инструмент, който се обработва толкова повече, колкото повече се свири на него, е цигулката. - Какво показва това? - Това показва, че колкото повече даден метод не губи силата и качествата си, а все повече се усъвършенства, толкова по-ценен е той. Този метод е Божествен. Човешките методи са временни и нетрайни.
"Освобождаване"04.07.1930г.
1931г.
- Ето защо, ще знаете, че огъването е неизбежен процес. Ръката се огъва, а понякога се проточва. И огъването и проточването й носят благословение. Когато огъваш ръката си, за да спасиш давещия, това е благословение. Ти правиш добро на този човек. Когато проточиш ръката си, ти пак можеш да помогнеш на човека. Същевременно, огъването и проточването на ръката могат да произведат лоши резултати. Когато цигуларят обтяга струните си, той има предвид да изкара нещо хубаво от тях. След това той поставя пръстите си на струните, огъва ги, прави различни скъсявания на разстоянията, удължава ги и с това произвежда чисти хармонични тонове. Който го слуша да свири, казва: Добър цигулар е този човек. Цял виртуоз! В това отношение всеки може да бъде виртуоз, да свири на своята цигулка - тялото си. За тази цел той трябва да знае законите на своя ум, на своето сърце и на своето тяло, да знае, как да огъва и проточва силите, които действуват в тях.
"Красивите линии"26.06.1931г.
КНИГА: Методи на самовъзпитание
1932г.
- То е все едно да имаш една хубава цигулка и хубав лък, а не знаеш да свириш. Изваждаш цигулката от кутията, дръпнеш струните, погледнеш я и пак я затвориш – не можеш да свириш. След време пак я извадиш, погледнеш я, пак я затвориш. Казваш: Сложна работа е цигулката. – Сложно нещо е наистина; ако не си учил, не можеш да свириш. Има цигулари, които свирят десетки години и пак срещат мъчнотии, някои произведения не могат да свирят.
"Фактори в природата"19.02.1932г.
- Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката на детето. В първо време, тоновете са нечисти, неправилни. Много време трябва да свири детето, докато започне да изкарва чисти, верни тонове от цигулката си. Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. – Трябва да се мъчим. – Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. – Що е доброто? – Път към живота.
"Контрасти в живота"11.11.1932г.
- Слушаш един виден цигулар. Той свири повече на струната „сол“. Какво представя „сол“и той не знае. Това е синият цвят – цвят на вярата. Следователно, не можеш да свириш на струната „сол“, ако нямаш вяра – основният тон на живота. От „сол“минаваш на „ми“- жълтият цвят – крайният предел. Жълтият цвят представя разумността. Значи, започваш с вярата и свършваш с разумността. Между струните „сол“и “ми“на цигулката стоят струните „ре“и „ла“; “ре“представя оранжевия цвят – цветът на индивидуализирането. Като свириш на струната „ре“, ти искаш да се индивидуализираш, да придобиеш по-голяма смелост. „Ла“представя тъмносиния цвят. Следователно, като свириш, ще започнеш първо от „сол“, после ще минеш на „ре“, оттам – на „ла“- мелодията и ще свършиш с „ми“. След това ще преплиташ четирите цвята в хармонични съчетания. Това е музикален говор. Ако говориш на човек с развито естетично чувство, той ще те разбере и ще те слуша с удоволствие.
"Музикален път"09.12.1932г.
1933г.
- Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много. Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове.
"Времето на доброто"23.01.1933г.
- Аз не свиря за другите, аз свиря за себе си. В съвременната музика има голямо изкуство. В целия гриф на цигулката има девет позиции, има цяло изкуство. Но това не е още музика. Това е акробатство. Или вие може да свирите на пиано и то да е хубаво. Външната техника е необходима. Техниката е богатство, но това богатство в ръцете на един човек може да послужи за добро. И техниката в музиката е едно богатство, но при един добър музикант, но на този, който не е разумен, тази техника никаква полза няма да допринесе. И на самия него няма да принесе никаква полза.
- Има един такъв пример. Примера само ви давам. Кубелик бил роден за музикант. Той бил изпратен отгоре да свири, за да даде нещо хубаво на човечеството. И той, като забогатява, казва: „Музиката не е за мене." И става търговец. Но от невидимия свят правят тъй, че той загубва всичкото си състояние. Тогава пак започва с музика. Кубелик е изостанал сега. Това, което е имал, не може да го достигне. Никога не прекъсвайте една своя постъпка, защото втората ви постъпка няма да бъде по-добра. Щом се скъса една корда и после я свържете, то свързаната корда няма да бъде така трайна както първата корда. Ако вашата цигулка се пукне и се поправи, каквото и да ми кажат, то пукнатата цигулка не може да даде същия тон както здравата цигулка. Че може да се поправи, то е хубаво, но пазете да не се пукне.
"Закон за музиката"29.12.1933г.
КНИГА: Перпендикулярно отношение
1934г.
- Колко октави има цигулката? Онези, които свирят на цигулка, колко октави има? Аделина Пати е вземала 4 октави, три тона по-високо е вземала от цигулката. От сол до сол една октава. От второто сол до горното сол втора октава. Постоянно трябва да практикувате пеенето. Ако на физическото поле не може да пеете, поне в ума си може да пеете, една репетиция направете. И умствено може да правите репетиции, не само физически. Вие не сте правили една умствена репетиция на три октави или на четири октави. Разбира се, в този случай музиката ще бъде само едно условие, за да се тонирате. Трябва да вземете музиката като средство за тониране. Не да ви вземе цялото време, но най-първо човек трябва да се тонира с музиката, за да може да работи в каквато и да е област.
"Практическо приложение на музиката"23.05.1934г.
КНИГА: Перпендикулярно отношение
1935г.
- Вземете един инструмент, цигулката физически е направена да има съчетание и отношение. След туй, по закона на скъсяването на струните, техните трептения предизвикват тонове. Да знаеш как да съкращаваш – при всяко съкращение се произвежда тон. Съкращаването на струната удвоява трептенията. Когато струните се удължават, какво става с тоновете? /"Понижават се"./ А когато струните се съкращават, тоновете се повишават. Добре. Тогава в музиката, с удължаването на линиите в едно отношение печелиш, в друго губиш. Като се удължава струната - печелиш струна, тонът се понижава – губиш, имаш по-нисък тон. Когато съкращаваш струната, тоновете се повишават, тогава печелиш в тоновете, а губиш в струните. Следователно, когато цигуларят свири, в едно отношение той губи, а и в загубата печели в друго отношение. Скъсяваш струната – губиш в струната, а печелиш в тона, защото тонът се повишава. И обратното. Тогава имате две печалби и две загуби. При печалбата на струните, губи[ш] в тоновете, тоновете стават по-ниски. Ниските тонове не могат да дадат този смисъл, както високите тонове. Във втория случай става съкращение на струната. Той губи физически, но духовно печели. Сега, загубата в какво седи? В първия случай удължаването на струната е печалба физическа, поне[же] с физическата печалба, с дългата струна ще направиш по-добър възел. Но от тона не можеш да направиш, от тона губиш. Във втория случай физически губиш, а в тона печелиш. Сега, представете си, че този тон представлява слабия чук. Защото с удължаването на струната, този чук е слаб, не може да пробие стената, но със съкращаването на струната, този тон може да пробие стената. А пък тебе ти е потребно да пробиеш стената. Или, високите тонове се чуват по-далече, отколкото ниските. И тогава, когато искате вашият приятел да ви чуе надалеч, какво правите, удължавате ли струната или я съкращавате? Съкращавате ги. Сега изводите. То е закон, който съществува. Правим изводи, паралел има в явленията в природата. Ти в морално отношение не може да [се] подигнеш, ако на физическото поле не изгубиш. Ти на физическото поле не можеш да спечелиш, ако в морално отношение не изгубиш. Изводът сега. За да се проявиш, някой път ще чувствуваш, че има понижение. То е струната, която се съкращава и се удължава. Изменят се тоновете по някой път. Не можете вие едновременно да имате и печалба на физическото поле, и в духовния свят. Искате да имате приятелство с някого. Но можете ли да имате приятелство, без да имате някаква жертва? Невъзможно е. То се дължи все на някакъв малък повод. Ти завързваш приятелство при известна обстановка. Оказал си услуга, след туй се завързва приятелство на една малка жертва, която си направил. Или създаваш неприятел по единствената причина, че си направил една малка погрешка. Пак се зараждат известни противоречия. Казвам сега: Един цигулар как си поправя погрешката? Фактически, като удължи струната, произвежда по-нисък тон. Направил ли е прегрешение? Не е направил никакво прегрешение. Но в дадения случай този тон нас не ни интересува. Този тон, тази погрешка, при съчетанието на високите тонове иде някак си в хармония. Някой път необходимо е да се удължи линията, да се произведе нисък тон, да [се] направи погрешка, за да се даде ефект на високите тонове, които са се произвели чрез ськратяване на струната. Моралът има две страни. Тогава, за да се образува приятелство, в музикално отношение какво трябва да направиш? Трябва да съкратиш струните. Ако искаш да си създадеш неприятел, трябва да ги удължиш.
- Един цигулар на цигулката си не може да вземе повече от три октави и половина. Няма възможност да вземе повече от три октави и половина. Тоновете на трите октави са ясни, може да вземате и повече, но така ясни не са. На пианото колко октави има? /"Седем-осем"./ Навсякъде съществуват известни закони, които ограничават. Възможностите в цигулката са ограничени. Може да се създаде за в бъдеще цигулка, с която да [се] вземат осем октави. Но засега тази цигулка, както е създадена, не може. Аз вземам от основния тон три октави и половина. Три и една втора не е хармонично, числото четири е за предпочитане. То е щастливо число. Ако един цигулар може да вземе четири октави, той е близо до първостепенен цигулар, ако може да вземе четири и половина, той е гениален. Образува числото девет, то е крайният резултат: 4 + 5 = 9.
"Подядане и ощетяване"22.11.1935г.
- Да ви обясня. Допуснете, че един майстор прави цигулки по модела на Страдивариус. Работи година, две, три върху цигулката и още не е направена, остава вече полировката. Като завърши цигулката, какво ще направи? Ще дойде вторият процес. Той, като направи цигулката, всички ще говорят за нейната направа. Някой казва: "Аз мисля, че като направи цигулката след това няма нищо." Като направи една цигулка ще започне друг един процес. Ще опита какъв тон има тази цигулка. Ще дойде големият майстор, ще опъне четири струни на цигулката, ще почне да свири върху направената цигулка. Ще вземе един тон, втори, трети, ще опита всичките позиции. След като опита, ще намери, че е добре направена. Завършен е този процес. Какво ще стане? Ще свири едно класическо парче, второ, трето, четвърто. Колко време ще е необходимо да изсвири на тази цигулка всичките написани музикални парчета? Не се знае. Колко години ще ви вземе да изсвирите десет милиона парчета?
- Онзи, който философски разсъждава, казва: "Направи Господ земята. Какво от това?" Или някой път аз съм слушал някого: "Човек, след като умре, къде ще иде?" Ще иде в оня свят. Какво има? Ще живее хиляди години. След като живял хиляди години, какво е постигнал? Дошъл е до края на хилядата години, значи от извора е излязъл, влязъл е в морето, образувал река. По тази река ще започнат да функционират кораби, ще има работа. Излязъл си хиляда години, направил си цигулка, ще свириш, ще слушаш. Цигулката и цигуларят ще имат работа. След хиляда години някой казва: "Какво ще стане?"
- Какъв късметлия! Онзи, който е направил цигулката, късметлия ли е? Той употребил две–три години, работил, тънко изработил. Някой път може да оценят цигулката няколко милиона, някой път може да оценят много малко работата му. Казват: "Как му провървяло!" Как няма да му провърви? Направил нещо хубаво. Всеки от вас може ли да направи цигулка, ако вземе три–четири парчета дъска, тури ги едно до друго, закове ги. Искаш да продадеш това за цигулка, не ти върви. Че как ще ти върви? Казваш: "Това е една цигулка, на която можеш да свириш." Не отричам, може да е цигулка, но какви ще бъдат тоновете, които излизат?
- Всяка една мисъл, която се образува в човека, трябва да бъде завършена, хубаво направена. Всяко едно чувство, което се заражда, трябва да бъде завършено, не заковани четири дъски с гвоздеи. Завършени трябва да бъдат нещата, добре изработени. След туй ще започне един процес.
"Незавършени, преходни и завършени процеси, 26.07.1935"
КНИГА: Права обхода и права постъпка
1943г.
- Кога един цигулар е добър? Ако искате да знаете, ще гледате кутията на цигулката каква е, какво положение, цигулката в какво положение се намира. Как ще познаете дали е правдив, справедлив? Да допуснем, че вие сте музикант и искате да знаете добър ли сте или не? По музикален начин как ще познаете дали сте добър? Искате да се проявите. В музиката може да проявиш дали си добър или не, може да проявиш дали си справедлив или не, музикално да провериш дали си добър или не. Как ще познаеш музикално дали си добър, дали си справедлив и дали си разумен? Те са първите психологически наблюдения.
"Съотношение на тяло и придобивки"23.01.1943г.
КНИГА: Минало, настояще, бъдеще
- Имаш една цигулка, носиш я, и тя си мълчи. Щом я вземеш в ръката си и засвириш, тя може да ти направи такова добро, каквото никой друг не ти е правил. Тя ще те запознае с най-видните хора в света. Когато свири, цигуларят се разговаря с цигулката си. Хората слушат тоя разговор и се поучават от него. Цигуларят декламира с цигулката си нещо от Бах, Бетовен, Моцарт, и всички слушат и се възхищават. Това значи, да бъдеш цигулар. Цигуларят обича цигулката си, но и тя го обича. Често хората се питат един друг: Обичаш ли ме? Колко ме обичаш? Майката пита детето си, обича ли я и колко я обича. То разтваря постепенно ръцете си, докато стигне ъгъл 180°. Значи, и любовта има степени.
"Добрата дума"05.11.1943
1944г.
- Представи си, че, като цигулар, имаш две цигулки. На едната свириш повече, отколкото на другата. Трябва ли втората цигулка да се сърди на цигуларя? Вината е в оня, който направил цигулките. Той направил едната по-хубаво, а другата – по-лошо. Естествено е тогава, цигуларят да свири повече на хубавата цигулка. От нея ще излизат чисти, меки тонове, които ще задоволят цигуларя, както и окръжаващите. Следователно, радвай се, когато приятелят ти има друг приятел, когото обича повече от тебе. Твоят приятел е цигулар, който свири на хубавата цигулка. Ти слушаш, как свири той, но понеже не обичаш новия приятел, не виждаш неговата добра страна.
"Ново разбиране"07.01.1944г.