За цигулката-Извънредно слово

1944г.

Препоръчвам ви музиката като възпитателен метод. Цигуларят, като свири, говори, а публиката слуша. Има цигулари, които с музиката си лекуват: един чрез музиката си оздравява десет на сто, друг – 20 на сто, трети – 30, 40 или 50 на сто. Малцина могат да оздравяват всички болни. За съвършен музикант се счита оня, който може да излекува 75 на сто от болните.

Често хората се обезсърчават, правят усилия, но намират, че работите им не вървят добре. При какъвто цигулар да отидете, той първо ще ви научи да нагласявате цигулката – отношение има между четирите струни. Има известни закони, по които те се нагласяват. На цигулката първо е поставен основният тон „сол”, след него иде „ре”, после „ла” и най-после „ми”. Ще нагласите струните по възходящата линия на четирите тона и тогава ще свирите. Нагласяването е външната страна на живота, върху която трябва да мислите. Какъв е основният тон на вашата мисъл? Вие искате да любите, но не знаете, какъв е основният тон на вашето чувство. Искате да постъпвате добре. Какъв е основният тон на вашата постъпка? Отсега нататък вие трябва да се занимавате с основния тон на нещата.

И цигулката е жива, интелигентна е, съставена е от живи клетки. Когато цигуларят търка върху струните, цигулката понася всичко с любов. Някой цигулар свири тихо, лекичко, а друг по-грубо. Цигулката предава и грубите, и леките тонове. Когато някое велико същество свири на твоята цигулка, все ще изпиташ някаква приятност. Първоначално, като свири със своята ръка, ти си неразположен, не разбираш музиката, не я чувствуваш. Но като минат година, две, ще свикнеш, ще чувствуваш музиката и ще благодариш.