Законът на ограничението и законът на свободата
Размишление.
Ще прочета първата глава от Посланието към Коринтяните.
В природата съществуват два велики закона, неизменни, общи за всички същества, без разлика. Единият закон е законът на абсолютната свобода, другият – закон на абсолютното ограничение. Никой не може да ги избегне. Когато човек постъпва разумно, той е в закона на свободата, никой не може да го ограничи. Когато постъпва неразумно, той е в закона на ограничението; там никой не може да му помогне. Защо е така, не питай. Досега никой не е отговорил на въпросите: Защо хората се раждат и умират, защо вярват и не вярват, защо ядат; защо се радват и скърбят. Много обяснения се дават на тия въпроси, но никой не може да обясни, как радостта се обръща в скръб, любовта в омраза. Това не може да подтикне човека да изяви едно или друго чувство, нито може да го унищожи. Това е самочувствие. Така се дохожда до идеята, че цялото не може да се разложи на своите части. То може само да се проявява, но не може абсолютно да се разложи на своите части. И човек не може да се разложи. Той може само да се проявява, и така частите се проявяват поотделно. Проявяването става в добро и зло, а също и съединяването става в добро и зло. Не говоря за химическото съединяване, дето отделните елементи представят нещо, различно по свойства от цялото. Двама души, мъж и жена, могат да се съединят; двама разбойника също се съединяват, за да извършат една работа. За да се осмисли земният ви живот, абстрахирайте се от сегашните си разбирания. Някой иска да разбере нещата отвън. Казвам: Колкото повече остарявате, толкова повече съзнанието ви се замъглява, докато най-после оглупеете.
Какво означава думата „оглупяване“? Когато иска невъзможни неща, човек оглупява. За всеки даден случай, две неща са възможни за човека: едното е положително, а другото отрицателно. Значи, възможно е да направиш нещо и невъзможно е да го направиш. Когато се намериш в положение, че не можеш да направиш нещо, откажи се от него. Че въпросът оставал неразрешен, нищо не значи. Така постъпва разумният. Например, искаш всички хора да мислят като тебе, или да бъдат добри като тебе. Това е невъзможно. Не можеш да заставиш човека да бъде добър или лош. Можеш да повлияеш на някого, но ако мислиш, че той ще върви в пътя, в който ти вървиш, лъжеш се. Слугата може да се кланя на господаря си, но в първия ден, когато вземе властта, той ще му покаже, доколко се е подчинявал. И синът се кланя на баща си, подчинява му се, но, като порасне, казва: Ако постъпваш с мене така, както досега си постъпвал, ще ти дам да разбереш. Той се заканва на баща си.
Днес всички хора – и светски, и религиозни се бият. Силният бие слабия; слабият бие по-слабия от себе си. Всеки иска да заповядва, да влияе на другите. Хората не си дават свобода един на друг. Който не иска да му влияят, сам не трябва да влияе на другите. Да влияеш, това значи да изразходваш енергията си напразно. – Слънцето не ни ли влияе? – Не ни влияе. – Бог не ни ли влияе? – И Той не ни влияе. – Защо? – Бог работи с любовта. Дето действува любовта, там има свобода. Любовта помага на хората, без да им влияе. Влияе се на слабия, а не на силния. Слабият има условия да се подава на изкушения и пороци, обаче, силният се справя лесно с тях. Силният разполага с много енергия, от която дава и на другите.
Религиозният казва: Толкова много се моля на Господа, но Той не отговаря на молитвата ми, нищо не ми дава. Ето, този светски човек не се моли, и всичко получава. Защо е така, аз давам следното обяснение: Религиозният става сутрин рано и започва да се моли. Че слънцето изгряло, той не обръща внимание. Прозорците му са затворени, и чистият въздух не може да проникне в стаята. Светският не се моли, но става сутрин рано, отваря прозорците, и в стаята му прониква светлина и чист въздух. Бодър и освежен, той отива на работа, и работата му се благославя. Ако чакаш ангел да слезе от небето и да отвори прозорците ти, много ще чакаш. Отвори прозорците, и светлината ще влезе, без да се молиш. Молитвата не е механически процес. Някой разглежда нещата механически и минава за идеалист. Друг мисли, че с насилие се разрешават въпросите. Не, насилието подразбира отсъствие на всякаква идея. Убийството подразбира отсъствие на всякаква идея. И в природата, между живите същества, има насилие, но това не е правилно. Единствен човекът е започнал да се обявява против насилието. Човешкият дух търси път да се освободи от насилието. Докато насилваш, и тебе ще насилват. Който си служи с насилие, не може да бъде господар на себе си. Ти се поддаваш на известни сили, както дилафът, който човек пъха в огъня. Казваш: Аз хванах огъня. – Не, ти си дилаф, други те пъхат в огъня. – Какво да правя тогава? – Ще се откажеш да служиш като дилаф. Ти не си дошъл на земята да бъдеш дилаф. Щом приемеш една отрицателна идея в себе си, ти се влияеш вече от хората. Омразата, съмнението, това са влияния от хората. Отслабваш, остаряваш, това става под влияние на хората. Ето защо, първо трябва да се освободиш от всички човешки влияния. И отрицателните неща в природата се дължат на човека. В това отношение, той е гениален. Леността, невежеството, сиромашията, болестите са създадени от човека.
Сиромах си. Защо? – Защото мислиш, че си такъв. Щом престанеш да мислиш за сиромашията, тя ще те напусне. Ако искаш да се освободиш от сиромашията, застани на онова място, на което Бог те е поставил. Всеки момент ти можеш да поставиш бент на водата, която тече, или да премахнеш бента. Всички имате бентове на мислите, чувствата и постъпките си. Те препятстват на вашата работа. Махнете тия бентове, да потекат водите свободно. – Трябва да мисля. – Отде ще дойде твоята мисъл? Човешката мисъл е под влияние на луната. Затова мисълта на човека лесно се раздвоява. Чувствата са под влиянието на слънцето. Казват за някого, че умът му е студен. Много естествено. Той се намира под влияние на луната. Умът поглъща голяма част от енергиите на сърцето, затова именно, той се повдига и засилва, а сърцето се понижава и отслабва. Студенината на човека се дължи на гордостта. Днес в света има студ около 30, 40, 50 градуса под нулата. Дето мине, горделивият замразява всичко. Който подчинява, заповядва на човека и го ограничава, е студен. Работили ли сте при 150° студ? При гордостта температурата се понижава до 270°. Когато се казва, че във физическия свят студът може да достигне до 270°, това се дължи на гордостта. Какъв живот може да има при такава температура? Казват: Човек трябва да има достойнство, да не се унижава. – Какво достойнство ще имаш на северния полюс? Достойнство има човек, само когато плодовете растат и зреят в него. Там, дето всичко е замръзнало, не може да става дума за достойнство. Смъртта е студът в живота. Произходът и се крие в човешката гордост.
И тъй, желанието на човека да стане господар, да заповядва на всички хора, да стане божество, е създало гордостта. Това е неразбиране на законите. Горделивият нищо не е дал на хората, а всичко изисква. Бог, Който е създал целия свят, е дал всички блага, от никого нищо не иска. Той не държи хората отговорни за това, което им е дал. Той е вложил любовта в сърцата на хората и ги оставил свободни. Щом се отклонят от Любовта, в тях се явяват омразата, вътрешното недоволство, което постепенно ги смразява. Работете върху себе си да развиете Божественото съзнание, което никога не се помрачава. Човешкото съзнание, обаче, се ограничава и помрачава. Най-малкият външен повод е в състояние да го помрачи. Тази е причината за промените в човека.
Аз говоря за неща, които добре познавам. Много неща зная аз. И вие може да ги знаете, но не правите усилия. Вие очаквате да ви дойде знанието наготово. Истинското знание е скрито във вашата душа. То ще излезе от нея, но работа се иска за това. Като ви наблюдавам, аз виждам всичките ви недостатъци, зная и причините за тях. Ето защо, няма нищо в света, което може да ме изненада. Виждам вашите стремежи, които още на другия ден след реализирането им, ще ви разочароват. Като се разочаровате, иде свършекът на вашия живот. – Ами после? – Ще се преобразите. Дето хората свършат, там ангелите започват. Дето ангелите свършват, там Бог започва. При това, човек започва добре, а свършва зле. Няма човек на земята, който да е свършил добре. Дето човекът свършва, ангелът започва. Наистина, ангелите започват зле, а свършват добре. Бог започва добре и свършва добре. Вие искате доказателства за това. Доказателствата са детински работи. Това значи, да ви поставя в магнетичен сън, т. е. в областта на илюзиите и, като се събудите, няма да намерите нищо пред себе си.
Стремете се към абсолютна свобода. Това значи да се радвате на свободата на всеки човек, на всяко живо същество. Можеш да очакваш нещо само от свободния. От ограничения нищо не можеш да очакваш.
Един лъв бил хванат в примка, дето прекарал цял ден гладен. Минал край него един човек и лъвът започнал да му се моли: Ще ти бъда признателен цял живот, ще си променя естеството, само да ме освободиш. Човекът извадил халката на примката и освободил лъва. Лъвът си разтърсил гривата и казал: Каква полза, че си ме освободил. Сега съм осъден на глад и ще те изям. Човекът се намерил в чудо и възразил: Слушай, ще питаме три същества, как трябва да постъпиш за направеното добро от мене. Ако те кажат, че трябва да ме изядеш, ще се подчиня на твоето желание.
Срещнали едно голямо куче и го попитали: Има ли признателност за направено добро? – Няма – отговорило кучето. Едно време, като младо, здраво куче, господарят ме използваше да му пазя стадото. Като остарях, той ме изгони от дома си. По-нататък срещнали един стар кон и го попитали: Има ли признателност за направено добро? – Няма признателност – отговорил конят. Когато бях млад, господарят ме товареше и ме гледаше добре. Като остарях и не можех повече да работя, той ме изгони. Най-после срещнали лисицата и я попитали: Какво ще кажеш, има ли признателност за направено добро? Тя отговорила: Не разбирам за какво ме питате. За да разбера добре работата, турете отново крака на лъва в примката и тогава ще се произнеса. Лъвът турил крака си в примката и останал там. Лисицата се обърнала към човека с думите: Глупако, върви по работата си! Лъвът е бил длъжен да отваря очите си. Щом ги e затворил, ще носи последствията.
Не освобождавай злото, затворено в тебе. Нека стои на мястото си. Ако го освободиш, първо тебе ще нападне. За да се справиш със злото, трябва да мислиш. Не че не мислиш, но ти се намираш под различни влияния. Болният оправя живота си по един начин, а здравият – по друг начин. Болният казва: Да мога да си хапна чорбица! Дано по-скоро ми донесат. Здравият не чака да му носят храната на крака. Той скача от мястото си, облича се набързо, запалва огъня и започва да си готви. Отде е дошла в ума на болния мисълта, че трябва да му услужват? Когато дохождат при мене гости, всички искат да ми услужват. Но аз зная законите. Няма по-опасно нещо от това, да ти услужват хората. Сам ще си услужваш, сам ще задоволиш изискванията си. Така ще пестиш времето си.
Вие искате да бъдете свободни, но друг да ви освободи. Това е стара философия. И досега още мислят, че Христос ще дойде на земята да освободи хората. Ако трябваше да ги освободи, Той щеше да направи това още преди 2000 години. Сега е почнало друго освобождение – вътрешно. Свободата е вътрешен акт на човешкото съзнание. А хората днес си въобразяват свободата по стар начин, но това става само по вътрешен път. Но и вие имате нещо, с което разполагате. Силата е в човешката мисъл. Има нещо, което може да пробуди човешката мисъл към работа. Какво е това, няма да ви кажа. Важно е да се пробуди човешката мисъл. Досега аз не съм видял нито един да е донесъл плод от своето дърво. Всички носите все чужди работи. Много пъти са ми донасяли баници с развалени яйца. Аз нищо не казвам, благодаря им. Не казвам, че зная коя кокошка е снесла яйцето. Но ти си крадец, искащ да се препоръчаш пред мене. Аз си записвам в моя тефтер: Блажена е тази кокошка, която е снесла яйцето; нещастен е човекът, които носи яйцето наготово. Когато даваш нещо, дай го от себе си; да извира то от твоето сърце и от твоята мисъл. Така вложена мисълта, тя възкръсва. Ние стоим пред две затворени врати. Истината е в затворените врати на човешката душа и на човешкия дух. Съвременните хора са затворили вратите на своята душа и на своя дух, а са отворили вратите на своя ум и на своето сърце – там, отдето спасението никога не може да дойде. Спасението ще дойде през вратата на човешката душа и на човешкия дух. Там е силата. Сега вие ще искате да ви дам признаци. Мога да ви дам признаци, да ви определя диагнозата.
Да кажем, че страдате от ревматизъм. Що е ревматизмът? Той е последствие на човешката леност – умствена и сърдечна. Ще кажете, може би, че работите. Но работата е разумен акт. В работата трябва да намериш удоволствие. Вдигаш едно камъче, но това малко камъче може да ти причини хиляди добрини, а вие искате да вършите велики работи.
Никой не може да освободи човека. Русите освободиха българите от турско иго. Но освободиха ли ги? – Тези, които господаруваха в турско време, и днес господаруват. Станеш християнин и пак грешиш. Има, разбира се, един малък прогрес, но като човек, ти нищо не се ползваш. Аз говоря за същината на човека. За пред хората, може би, човек се ползва, но за себе си, всъщност, нищо не се ползва, а губи. Ако вървите по другия път, ще отворите вратата на вашата душа, ще дойде това, което очаквате. Много пъти вие не се разбирате помежду си. Срещнеш един познат; той е гладен, а ти му говориш. Аз му казвам: Ти страдаш от стомах, аз съм лекар, ще излекувам стомаха ти. Изваждам едно хапче от торбата си, после – второ, трето. Като ги приемеш, казваш: Твоите церове действат много добре. Значи, ще взимаш по три хапчета на ден.
Да се върнем към идеята за свободата. За да бъде мисълта ви права, в съзнанието ви трябва да има малка светлина и малка топлина. Това, което искате да направите на някого – да го освободите, тази свобода, именно, трябва да бъде ваше достояние. И нея не трябва да давате. Някой казва: Аз жертвам себе си за другите. Жертвата е метод, който показва истинския път, по който свободата идва. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не се ползвам.“ Може да се жертваш, но ако не покажеш на хората правия път към духовния живот, ти не можеш да ги освободиш. Ще хвърля семето в земята и ще го заровя. Ето един начин, по който съм му показал пътя. След една година, като се върна, семето ще бъде вече израснало и ще ми каже: Много ти благодаря! Ето плодът на твоята услуга.
Често вие се оплаквате от страданията и несгодите на своя живот. Заедно с вас и аз се оплаквам. Аз не се оплаквам като вас, но търся правилен, разумен начин да се освободя от препятствията, които срещам на своя път. Правили ли сте опит да се освободите от препятствията и мъчнотиите в своя живот? Болен си, викаш лекар. Той ти дава известни наставления, но намира, че няма да оздравееш. Викаш още лекари, и те казват същото. Най-после се свиква консулт от 12 лекари, които единодушно ти подписват присъдата. Трябва ли да се спреш на тяхното мнение? Ако турят въже на врата ти и го теглят, какво трябва да правиш? Вземи нож, отрежи въжето и кажи: Онзи, Който е създал света, Който е създал и мене, е по-силен от всички. Той ми е дал живот, и аз ще живея. Въжето не трябва да бъде на моя врат!
Един наш познат разправяше следната своя опитност: Един ден той пътувал през една гора, дето отдалеч съзрял няколко разбойници. Помислил си: И мене ще нападнат, но какво да им дам? Нямам нищо в джоба си. Като дошли до него, разбойниците започнали да обръщат джобовете му, но той казал: Колкото и да търсите, нищо няма да намерите. Аз съм беден, гладен човек, нямам хляб да се нахраня, – Щом е така, ние ще те нахраним – отговорили разбойниците. Няма да оставим човека да умре от глад. Нашата работа се заключава в обиране на богатите и даване на бедните. Ще кажете, че от гледището на сегашния морал, това, което правят разбойниците, е престъпление. Питам: Сегашните хора не се ли обират едни други? – Бог е наредил живота по точи начин. – Ако Бог е наредил нещата така, вие щяхте да бъдете щастливи. Обаче, вас ви залъгват с идеи, които нямат отношение към Божественото.
Днес всички цитират думите на Христа. Така казал Христос, иначе казал. – Важно е сега, какво ти можеш да направиш. Можеш ли от твоите кибритени клечки да извадиш една и да я дадеш на своя ближен? Това е най-малкото добро, което можеш да направиш. Няма защо да се извиняваш че си беден, че някога си имал пари. Можеш ли сега да дадеш една жива клечка на човека, да си запали огъня? Останалото само по себе си ще дойде. Вие сте богати, но казвате, че нямате пет пари в джоба си, че баща ви не оставил никакво наследство. Ако искаш да знаеш какво е оставил баща ти, отвори вратата на своята душа, вземи телефона и по указания номер, извикай баща си, да ти каже, какво наследство ти е оставил. – Той знае ли истината? – Според мене, умрелият всякога говори истината. Умрелият не се интересува от това, с което вие живеете, затова всякога говори истината. Под „умрял“ разбирам онзи, който е ликвидирал с лъжата. Той е умрял за лъжата, а е жив за истината. Друг е въпросът за разбойника. Той е голям камък, който се търкаля от височината, и каквото срещне на пътя си може да го спъне.
Казано е: „Истината освобождава човека.“ Добавям: Правата мисъл също освобождава човека. – От какво? – От заблужденията. Следователно, всяка мисъл която не освобождава човека, не е права.
Като говоря по този начин, нямам предвид вашите стари възгледи. Ако със старите си възгледи може да разрешавате въпросите на живота, дръжте се за тях. Ако не ви ползват, приложете новите възгледи. Казвате: Каквото не можем да поправим в това прераждане, ще го направим в следващото прераждане. – Не се разсъждава така. Ако днес не можеш да решиш задачите си, в бъдеще по-мъчно ще ги решиш. Тогава ще имате по-трудни задачи. Да се преродиш, това значи да предприемеш една експедиция, свързана с големи разходи. Можеш ли да посрещнеш тези разходи? Теорията за прераждането е индуска. В нея има нещо истинно, но много неща не са вярно предадени. Едно е вярно: Каквото днес ти е дадено да свършиш, не трябва да го отлагаш. Отлагаш ли днешната работа за утре, скъпо ще платиш. Който не реши задачите си в този живот, ще остане назад. Страшно е положението на онзи, който е изостанал в развитието си. Той попада в закона на абсолютното ограничение. Днес повечето хора живеят по този закон. Още малко остава, докато излезете от този закон и влезете в закона на свободата. Иде епохата на абсолютната свобода. Тя се представя от разумни същества, които разполагат с големи капитали. Те идат на земята, да вложат капиталите си в работа и да покажат на хората правия път. Готови ли сте да използвате пътя на абсолютната свобода?
Мнозина казват: Учителят ни говори само за любов. Пукнат ли главата на някого, Той казва: Любов трябва да имаш. Глава те боли – любов да имаш. Неврастения имаш – пак за любов се говори. – Така е. Говорил съм, говоря и ще говоря за любовта. Не трябва да боледувате, не трябва да мразите, да изпадате в безверие. Ще прилагате любовта, да се освободите от болестите и от отрицателните си качества. Това е непотребен баласт, който трябва да се изхвърли. Щом се освободите от него, ще влезете в един нов свят – в света на любовта.
Учител си в първоначално училище в едно село, но не си доволен от положението си, искаш да станеш гимназиален учител. Станеш гимназиален учител, но и от това не си доволен; искаш да станеш министър. Какво ще спечелиш от това? Нищо друго, освен завистта на хората. Ако имаш къща, ще кажат, че си я направил с крадени пари. Да станеш министър, или висок чиновник, това значи да се огрешиш. Каквото положение и да заемеш, първо трябва да станеш господар на себе си. Само тогава можеш да заповядваш на другите. Който е придобил изкуството да заповядва на себе си, само той може да заповядва на хората; който не познава това изкуство, нищо не може да постигне. Казвам: Дай свобода на човека и виж, какво може да направи. Той казва: Щом имаш доверие в мене и ми даваш свобода, така ще служа, че най-малко сто години ще помниш доброто ми. Ако нямаш доверие в мене и ме ограничаваш, най-малко сто години ще помниш злото, което ще направя.
Велик е Бог в своите прояви. Ние грешим, Той ни гледа, дава ни свобода да се проявим. Той свързва двата полюса на живота – деня и нощта, свободата и ограничението, и прави от тях верига на щастието и нещастието. Когато сте щастливи, Бог казва: Това е резултат на закона на свободата. Когато сте нещастни, Той казва: Това е резултат на закона на ограничението. Отвън никой не е виновен за нашето щастие и нещастие. Хората са условия за вас, а вие сами сте причина за всичко, което ви сполетява. Човек сам си пакости. Ако нямаше свобода, нямаше да греши.
Като ви изучавам, виждам, че в много неща вярвате и в много неща не вярвате. Вие вярвате в това, което не може да стане, и не вярвате в това, което може да стане. Момъкът казва на младата мома, че ще я направи царица. Тя вярва на думите му и очаква деня, да стане царица. Тя вярва в това, което няма да стане и, в края на краищата, остава излъгана. Ако той я направи царица, пак той ще я свали от престола. Който те е качил, той ще те смъкне, Докато уповаваш на хората, всякога ще се разочароваш. Вярвай във възможното, а не в невъзможното. Ако вярваш в невъзможното, ти сам се насилваш. Невъзможното остава всякога невъзможно. Например, можеш ли да изпиеш водата на Великия океан? Можеш ли да туриш в лешник всички хора на земята и да ги носиш на гърба си?
Математиката си служи със закона на вероятностите и закона на невероятностите. Според първия закон, вероятно е, че 2 X 2 = 4. Невероятно е обаче, 2 да бъде равно на четири. Един син се върнал от чужбина, дето учил, и казал на баща си: Татко, знаеш ли, че две е равно на три? – Възможно е, синко, но това трябва да се докаже на опит. – Днес ще направим опита. Бащата казал на жена си да сготви две кокошки за обяд. Седнали да се хранят. Бащата казал: Жена, едната кокошка ще бъде за тебе, втората ще бъде за мене, а третата – за сина. Две не може да бъде равно на три. Колкото и да се доказва обратното, човек не може да не се съмнява в това. Всяка мисъл, в която има най-малкото съмнение, не може да се реализира. Всичко може да се реализира, когато човек се освободи и от най-малкото съмнение. Изхвърли съмнението вън от себе си. Когато изгуби съзнанието си, човек престава да мисли. Той е свободен от всякакво съмнение и смущение. Ето защо, човек лесно се лекува, когато изгуби съзнание, или когато съзнанието му мине в по-високо поле. Когато искаш да се освободиш от една идея, трябва да я заместиш с по-висока. Същото се отнася до мислите и чувствата. Така лекува природата. За да освободи човека от мисълта, че е болен и няма да оздравее, тя внася в съзнанието му една възвишена идея, която го отклонява от обикновените мисли.
Какво се разбира под природа? – Сбор от съзнания на същества от човешки род. Под човешки род разбираме същества, които населяват всички слънчеви системи. Разумните същества участвуват във всички прояви на живота. Свържеш ли се с тях, те са в сила да те освободят от всички мъчнотии. Достатъчно е да поставят болния в магнетичен сън и да му внушат мисълта, че ще оздравее, за да стане от леглото си. Какво направи Христос със слепия? Той взе кал, намаза с нея очите му, вложи в съзнанието му мисълта, че ще оздравее, и слепият прогледна. – Защо дойде Христос на земята? – Да направи връзка между човешката душа и Бога. Христос показа на хората как трябва да живеят.
Как ще отговорите, ако ви питам какво разбрахте досега? Може да отговорите като слушателите на един селски свещеник Като свършил проповедта си, той ги запитал: Разбрахте ли ме, братя християни? – Нищо не разбрахме. – Щом не сте ме разбрала, няма защо повече да говоря. – Разбрахме те. – Щом сте ме разбрали, пак няма какво да ви говоря. Питам: Каква философия е тази? – Софистика, т. е. обикаляне на истината.
Като си дошъл на земята, ще се изучаваш, за да имаш ясна представа за себе си като човек. Не се сравнявай с никого, не казвай, че този или онзи са по-добри от тебе. Не казвай, че този или онзи ти е неприятен, но виж защо е така. Когато имаш еднакви качества с някого, този човек ти става неприятен. Особено, ако иска да ти се наложи. Ти си горделив, но той е по-горделив от тебе; ти си сприхав, но той е по-сприхав. Изобщо, неприятен ти е всеки, който те превъзхожда, особено в отрицателното. Всеки, който се опитва да ти се наложи, също ти е неприятен. Когато се говори за свързани души, имаме предвид естествената вътрешна връзка между тях. Има три места, дето хората се свързват: едното място е под лъжичката; второто място е на главата, дето е центърът на милосърдието; третото място е в душата. Срещнат ли се двама души, свързани по един от трите начина, те взаимно се вдъхновяват. Който дава, живее в закона на свободата; който само взима, живее в закона на ограничението. Всякога давай, за да освободиш хората от ограничението. Значи, положителната любов, която дава, освобождава; любов, която само взима, ограничава.
Срещаш един свой приятел и се питаш: Обича ли ме приятелят ми? Който те обича, никога не се стреми да проникне в тебе. Той се радва, че те е видял и те оставя свободен. Който обича, никога не критикува. Той слуша, без да рови грешките, как се изказваш, как поставяш думите. Любовта има особен език. Който люби, той говори правилно. Като изучавам български език, аз често превеждам, правя опити, да го повдигна по-високо, да го пригодя към езика на любовта. Ред години работя върху българския език, да избера положителните думи, да ги повдигна в по-висока степен, да усиля техните вибрации. Някога ще взема трима души между вас, двама братя и една сестра, най-способните, да направя опит с тях, да видя, как се отразяват положителните думи върху тях. Като говоря за опити, вие очаквате някакви чудеса. Какво чудо искате да направя? Според мене, няма по-голямо чудо от това, да убедиш човека, че Бог съществува, или че Христос е възкръснал.
Да убедиш човека във възкресението, това значи, ти сам да си възкръснал. Възкръсналият е абсолютно свободен. Той никога не туря бент на Божествения живот, оставя го свободно да тече и да се проявява. Той не роптае, не критикува, приема всичко с любов. Той е огън, който запалва всичко, което срещне на пътя си. Като работи върху себе си, заедно с това, той работи и за другите. – Как може човек да се освободи от ограничението? – Чрез вярата в Бога. Обаче, вярата трябва да бъде силна, мощна, да върши чудеса.
Съществената мисъл в тази лекция се отнася до двата велики закона: закон за свободата и закон за ограничението. Бог живее в абсолютната свобода, а човек – в закона на ограничението. Когато законът на свободата работи в човека, той познава Бога, познава любовта и живее в щастие и блаженство. Свободен е само онзи, който живее в любовта.
Т. м.
38. Лекция от Учителя, държана на 7 юни, 1933 г. София. – Изгрев.