Рилски беседи - 1942 г.
Единното и неделимото
Размишление.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат". (– 4 ст.) – Кого утешават? – Нажаления. Който никога не е бил нажален, не може да се утешава.
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята". (– 5 ст.) – Защо кроткият ще наследи земята? – Защото само на кроткия може да дадеш нещо, което той да не присвои, да не го строши, или да не го поквари.
"Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят". (– 6 ст.) – Който не гладува и жадува за правдата, не може да бъде здрав.
„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат". (– 7 ст.) – Искате ли да ви милват, бъдете милостиви. Който не е милостив, не може да бъде помилван.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". (– 8 ст.) – С други думи казано: Блажени чистосърдечните, защото те ще видят любовта, в нейната слава и величие. Който не е чистосърдечен, той не може да види любовта. Щом не вижда любовта, той ходи в тъмнина и всякога се спъва. Съвременните хора се спъват, защото не виждат любовта.
„Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат". (– 9 ст.) – Какъв трябва да бъде миротворецът? – Силен. Слабият не може да бъде миротворец. Той иска мир, а се страхува да не го изнудят. Обаче, силният носи мир, затова ще се нарече Син Божи.
„Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно". (– 10 ст.) – Каквото царство искаш, ще бъдеш за него гонен. За да извадите житното зърно от класа, трябва да го гоните с коне на хармана. Конете, които тъпчат житото, представят противоречията в умствения и в сърдечния свят. Житото трябва да мине през много противоречия, за да излезе от него доброкачествено зърно.
„Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно". (– 3 ст.) – Кой е нищ духом? – Който не влага духа си в земни работи. Не впрягай духа си в земни работи подобно на земеделеца, който впряга вола в колата си и го кара да оре. При това положение, както волът не може да бъде свободен, така и духът не може да бъде господар на царството небесно. Бъдете, прочее, нищи духом, за да бъдете вън от ограниченията на материалния свят. Нищият духом не иска нищо от материалния свят, и затова е свободен от неговите връзки. – Може ли да се живее без материални блага? – Щом живее на земята, човек се нуждае от материални блага, но не трябва да се свързва с тях. Кой е занесъл някакво материално благо със себе си на онзи свят? Никой нищо не е занесъл. Даже косъм не можете да занесете на онзи свят.
Един млад момък се оженил за една мома, която постоянно се кичела с жълтици. Като гледал жълтиците, той си мислел, че са от чисто злато, и се радвал, че се осигурил. Какво излязло в края на краищата? Жълтиците били фалшиви. Земният живот е пълен с фалшиви жълтици. Не се женете за мома, която се кичи с фалшиви жълтици, колкото красива и да е тя.
Дръжте в ума си мисълта: реално е само това, което върви след вас. Ако парите вървят след вас, те са живи, те са реални величини; ако не ви следват, те са фалшиви, нереални, на тях не може да се разчита. Не само момата трябва да носи жълтици, но и момъкът. И като срещне своята възлюбена, да окачи на врата й три жълтици: едната да излиза от любовта, втората – от мъдростта и третата – от истината. Ако не окачи трите жълтици на врата й, работите им няма да вървят добре.
Когато проповядвате на някого, пак трябва да окачите трите жълтици на врата му.
Какво означават трите жълтици? – Трите добродетели: любовта, мъдростта и истината. Благодарение на тях, разумните същества създадоха очите, ушите и устата на човека. Понеже те ни обичат, любовта ни създаде устата, мъдростта – ушите, а истината – очите. Кой ни създаде носът? – Бог. Той го създаде, за да приемаме уханието на цветята. Синовете на мъдростта пък ни създадоха ръцете и краката.
Онези от вас, които са дошли на планината, мислят, че са сами, че няма никой около тях. Те се заблуждават, много същества има около тях: слънцето, въздухът, водите, камъните. Ще кажете, че те не са живи, нищо не разбират. Който мисли така, той се намира в илюзиите на живота. Всичко, което ви обикаля, е живо. Но, за да се убедите в това, трябва да минете през илюзиите, да видите, че те нямат това съдържание, което влагате в тях. Докато дойде до мъдростта на живота, до истинската светлина, детето трябва да мине през няколко училища. То постъпва първо в основното училище, дето учителите му откриват буквите; после го учат да срича, да образува цели думи и изречения. Като се научи да чете, да пише и да смята, детето влиза в прогимназията, после в гимназията и най-после в университет. Като свърши науката на земята, едва тогава природата оживява за човека, и той гледа на нея като на нещо живо и разумно. Едва сега той може да предаде знанието си и на другите хора. Който не знае азбуката, не може да пише; който не знае думите, не може да говори; който не разбира законите на живота, няма правилно отношение към нещата, не може да решава задачите си. Като не разбират законите на живота и не знаят, какви връзки и отношения съществуват между душите, мнозина се оплакват, че никой не ги обича. Те не подозират, че всички разумни същества ги обичат. Няма разумно същество в света, което да не ви обича. Всеки момент те ви донасят някакъв подарък, турят го тихо пред вас и незабелязано си отиват. Човек трябва да бъде буден, да приеме подаръците на любовта навреме. Увлече ли се някъде, веднага ще дойдат около него ненапреднали същества, които ще вземат подаръците за себе си. Като знаете това, бъдете будни, да се освободите от неразумните същества около вас, да получите подаръците на любовта и правилно да ги използвате. Как ще се освободите от тези същества? – Като ги приспите. Щом заспят, вие сте свободни и лесно ще се справите с благата, които ви се дават. Като се събудят, вие можете да им дадете, каквото искате.
Коя е причината, дето човек усеща някога сърцето си празно, като че нищо няма? – Мравките, които всичко изяждат, и мишките, които всичко изгризват. Те се интересуват от външни неща и ги нападат. Ако искате да знаете, дали даден човек има такива същества в себе си, вижте го, накъде гледа, като говорите с него. Ако поглежда надясно и наляво, той търси да намери нещо за ядене, както и начин, по-лесно да се домогне до това, което го изкушава. Ще знаете, че тези същества са го нападнали. Той говори, но отвреме-навреме пресича мисълта си. Обаче, каквото и да виждате в събеседника си, трябва да мълчите, както мълчат камъните, които присъстват заедно с вас. И те слушат, но мълчат. Около вас има много слушатели – камъните, вятърът, слънцето и др. Най-малко 12 000 слушатели има тук. Да имате толкова слушатели, това значи, да присъствате на най-големия събор в света. Обаче, те могат да се съберат в един лешник, но могат да заемат и цялото пространство. Същото можем да кажем и за човека. И той е малък и голям. Като дух, може да заеме голямо пространство; като човек, дошъл на земята в плът, той може да се смали. Като се фотографира, човек става малък, едва се вижда.
И тъй, човек живее в пространството като дух, и на земята – като плът. И в двата случая той е потопен в любовта на светлите, разумни същества. Етерът, както и висшите светове, са населени със същества, които имат известно отношение към нас. Каквото е отношението на въздуха към водата, по гъстота, такова е отношението на етера към въздуха. Има среди, по-рядки и от етера. По отношение на тях, етерът е гъста, плътна маса. Светлината се плъзга по повръхнината му като по плоскост. Коя е причината за слизането на светлината към земята? – Някакво напрежение или импулс. Както сгъстеният въздух се стреми да се разшири и да заеме голямо пространство, така и светлата ангелска мисъл се стреми да се разшири, да заеме голям обем и да свърши известна работа. Ние възприемаме тази мисъл като светлина и я използваме. Светлината, която получаваме, не е нищо друго, освен подарък от любовта. Значи, човек се крепи и живее, благодарение на любовта на разумния свят. Който не разбира проявите на любовта, той изпада в големи противоречия. Той търси човек да го обича, и като намери такъв, започва да го ограничава, иска да го задържи само за себе си. Така той се оплита и загубва любовта. Не мислете, че ако някой обича и вас, и други, ще изгубите неговата любов. Колкото повече хора обичате, толкова повече се разширява вашата любов. Ако две къщи са обърнати на изток, имат еднакво число големи прозорци, те ще се огряват еднакво от слънцето, т. е. ще приемат едно и също количество светлина. Същото се отнася и за любовта.
Помнете: Любовта на Бога е еднаква към всички същества, съвършени или несъвършени. Любовта на Бога е вечна и неизменна. Едного обичат повече, защото се отворил повече за светлината и за любовта и приема повече. Друг се затворил, затова получава по-малко – от него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече светлина и топлина. Всъщност, Бог обича еднакво и двамата. Ако се отворят еднакво, ще получат еднакво. Освободете се от заблуждението да мислите, че Бог, като обича всички същества, намалява любовта си към вас. Любовта на Бога, или на което и да е същество, към вас е специфична. Когото и да възлюби, освен вас, колкото и да го обича, никой не може да отнеме любовта Му към вас – тя е ваша и специфична. Правилно е, като обичате и като ви обичат, да се радвате. Радвайте се на проявите на любовта към едного или към всички. Любовта е единна и неделима. Единственото нещо, което не се дели, е любовта. Любовта на всеки човек, на всяко живо същество е и твоя любов. Любовта има еднакво отношение, както към едного, така и към всички. Който обича един вол, обича и човека. Когато младият момък се влюби, става мек, нежен и към животните. Ако преди това е бодял вола с остена си, като се влюби, престава да го боде. Той знае, че и волът е живо същество, което се нуждае от любов, както и неговата възлюбена.
Защо бият човека? – По две причини: или за безлюбието му, или за любовта му към другите хора. Един баща изпратил своя своенравен син на училище и казал на учителя му: Моят син е много упорит и своенравен. Когато се провини в нещо, не го бийте, но си отбелязвайте, колко погрешки е направил и колко тояги му се падат, та като дойда при вас, сложете тоягите върху моя гръб. След това се обърнал към сина си с думите: Синко, бъди внимателен, за да се товарят по-малко тояги върху гърба ми. Тук бащата понася бой и страдания от любов към сина си. Понеже го обича, не иска да го бият. Като бият сина, бащата би страдал повече, затова предпочита да бъде бит вместо сина си. Той приема доброволно страданията и наказанията. Има случаи, когато любовта ви към някого ви причинява страдания, без той да ги желае.
Един млад момък се влюбил в една красива мома, която не отговаряла на любовта му. За да опита силата на неговата любов, момата казала: Ще те обикна, ако извадиш сърцето на майка си и ми го донесеш в кутия. Момъкът изпълнил желанието й. Извадил сърцето на майка си, турил го в кутия и хукнал към възлюбената си с радост, че ще има вече любовта й. В бързината си, той се спънал и ударил силно крака си. В този час още сърцето тревожно запитало: Синко, удари ли се?
Коя е причината за страданията в човешкия живот? – Желанието на хората да делят любовта. Каквито усилия да правите, любовта остава единна и неделима. Който се опитва да я дели, той сам се излага на страдания и противоречия. Следователно, любовта причинява страдания на онези, които искат да я разделят и не разбират, че тя е неделима. Любовта носи радост на онези, които я разбират и знаят, че тя е единна и неделима. Който не разбира любовта, влага в нея качества, съвършено различни на нейното естество. Те играят роля на утайки, които тя туря на работа и, в края на краищата, от тях излиза нещо ценно. Любовта носи и безлюбието в себе си и го туря на работа.
Като се говори за неразбиране на любовта, дохождаме до пророците и виждаме, че и те не са я разбирали напълно. Те се обръщали към евреите с думите: „Бог завинаги ще ви изхвърли от лицето си". Обаче, не излязло така. Достатъчно е било да се разкаят, за да им прости Бог. Това показва, че пророците не са разбирали всякога Божията Любов.
Мнозина се запитват, защо страдат, щом Бог ги обича. Много естествено. Докато се противи на любовта, на Бога, човек е изложен на страдания. След това, той приписва на любовта качества, каквито тя не притежава. Много качества има любовта, но във всичките си прояви тя остава единна и неделима. Безбройни са проявите на любовта, разнообразни са формите, чрез които тя се проявява, но зад всичко това стои единната и неделима Божия Любов. Земеделецът може да посади житното зърно по различни начини, но резултатът ще бъде един и същ – житното зърно ще израсте и ще даде плод. Каквито и да са проявите на любовта, те са еднакво ценни. Едни от тях дават веднага плод, а други – след повече или по-малко време.
– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
2. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера на 22 юни, 5 ч. с., 1942 г.
- Матея, 5 гл.