Праведният

Праведният

„Прааедният чрез вярата ще бъде жив""1)

„Праведният чрез вярата ще бъде жив". –Това е едно от важните изречения на Свеще-яото Писание. Върху него са говорили много проповедници от старите времена; върху него гово-рят много проповедници и от новитк, от сегашните времена. Думата „праведен" може да се вземе в широк смисъл, а може да се вземе и в тесен смисъл. Думата „вяра" пък често се употребява в смисъл на вярвания. Обаче, казано е, че праведният чрез верата ще бъде жив, а не чрез верванията. Ако съвременните хора разбираха дълбокия смисъл на живота, тогава нямаше защо да бъдат праведни; тогава не-.маше да се говори нито за Правда, нито за вера. Жи-вотът щеше да тече и да се развива правилно. Нима вълците и лисиците, които нямат понятие за Правдата, за верата, не живеят? Вълците не-мат нито храмове, нито владици и папи, нито свещеници и проповедници, и въпреки това жи-зеят самостоятелно.

Някой назна: без религия не коже дз се живее. Лз пък казвам: може да се живее без религия. Когато се казва, че не може да се живее без нешо, това подразбира, че при известни условия само не каже да се живее. „"Може" и „не може" са относителни положения. Ако религията представя система, която държи нещата в из-вестен ред и порядък. то е е-но нещо; ако религията поедстзвя зеконность, Правда във висшия живот, това е друго нещо. Обаче, що се отнася до нашите мисли и идеи, до нашия ред и поеядък в света. тия неща не могат да бъдат вечни. Само Бог е вечен. Когато философите гозорят за вечните кещз, за вечността,. тази идея у тех е съвсем неопределена. Човешките мисля нито могат, нито требва дз 5ж-дат вечни, защото вечните неща са неопреде-лени, а определените неща са конечни и гранични. Ако на един съвр-вменен човек се даде безконечен, вечен живот, какво ще придобие той от него? Когато се говори за безконечность. това понятие се свързва с физическия живот, защото той продължава в вьчноаьга.

Сега аз се спирам върху думата праведен. Зълкът не може да бъде праведен, згщою няма тези качества, които се изискват от праведния,, лии които Правдата изисква. И овцата не може да, бъде праведна, защою няма тези качества, които се изискват от праведния, или коию изисква Правдата. Праведните хора требва сега да се създадагъ! В този смисъл. именно, праведнияг чр-кз върата ще бъде /кив. Това не подразбира, че в света няма Правда. Има Правда в света, но в прочетени» стих се говерл за никаква специфична Правда,, коя го се отнася към Вечния живот. За тази-Правда се изисква и съотвъ-тстуваща вера, а не веоа на обикновенит хора. Днес кой н"вма вера?" Съвременните духовни хора са толкова вереаши,. че отиват дори до суеверие. И най-ученият чо-век, ако се намира в затруднено материално положение, може да се убеди, че на известно-место, още от турско време, има заровена тенекия с злаю. И тпзи учен човек, който е свър-шил два факултета, ще остави всичката си работа и ще дойде заедно с вас да копае пари. Ако види, че няма никаква тенекия с пари, тей няма да се усъмни в истинносгьта на вашите думи, не* ще каже: навеоно друг някой е дохождал преди мене и е изкопал парите. Често учените хор» са мнего суеверни. Обаче, верата, за която се говори в цитирания стих, не се отнася за преходните неща в този свет. Има специфична правда, която се занимава само с материални работи; има специфична вера, която се занимава само с материални работи. Има специфична Правда, която се занимава само с духовни работи; има специфична въра, която се занимава само с духовни работи. Има специфична Правда, която се занимава само с Божествени идеи; има специфична въ-ра, която се занимава само с Божествени идеи. Тъй щото, всеки чов*бк тръбва да пръ-мине през тези три гами на правдата и на вярата. Нъ-кой казва: аз имам въра. – Каква вера имаш? Ако имаш въра на материята, тя включва в себе си всичко видимо и осезаемо, всичко живо и мертво. Нъкои хора верват в свъта, а не върват в Бога. Такива хора по отношение на свъта са праведни и вярващи, а по отношение на Бога са неправедни и невърници. Друг небкой казва: аз подържам висшата Правда и вервам в Бога. Такъв човек по отношение на свъта е неправеден и безвърник, а по отношение на Бота е праведен и върващ. Въз основа на този закон ние можем да си обясним психологически, защо като тръгне някой чов-бк в Божия пъть, колкото и да е учен, хората го оплюват и наричат извеян. Вземете пример с Толстоя, който бъше такъв виден писател и щом изнеса своите убеждения пръд свъта, всички казаза: чудно нещо, Толстой, който беше толкова умен и интелигентен човебк, като остар, започна да оглупява и да въ-рва в такива неопределени не-ща! Толстой им отговоои: аз живъх вече по правдата и в-врата на свега, т. е. по материалната поавда и вера, опитах ги и зная, какво носят теб за човека. Огбд това живъх по правдата и в-врата на духовния свът, и тех опитах, но и те оставят човека обиден,онеправдан и на-скърбен. И най после аз поч<елах да живея спорец Правдата и върата на Божгствения свът. Казвам: сега, именно, тръбва да се внесат Божествената Правда и въра в свъта. Божествената Правда иде за пръв път на земята. Колкото хора до сега са се опитвали па внесаг Божествената Правда и Любов в света, веччки са били. пязп-кдяни Тпия «ижпямр вт, игтлпиьта на пачвитието на човечеството. Сега, обаче, свътът ще бъде разпнат, а Божествената Правда. Божестве-ната вера и Любов ще се въдворят.

Сега ще приведа един малък разказ из индуския живот. Знаменитият поет и мистик, Толсида, вглъбен в своит-б размишления, тръгва един ден по течението на реката Ганг де разр-вши един важен житейски въпрос. Увлечен в своит мисли, той дохожда до местото, дъто индуситъ1 изгарят своит-б покойници. До тялото на един мъжъ-покойник той вижда жена от високо произхождение, добр облъчена и ъа~ редена. Като вижда поета, с изглед на светия, женага става от мъхтото си. приближава се към него и му казва: Учителю, позволи ми да придружа мъжа си до небето! Учителътъ-поег я поглежда и запитва: Дъше, зашз искаш да напуснеш земята и да отидеш на небето? Рано е още за тебе, толкова повече, че не те викат оттзм. Тя му отговорила: Яз не се интересувам толкова за небето и за живота там, но искам да отида при кжжа си и дз остана при него. Значи, тазе жена не се интересува от небето, но тч не искала да се раздъля от мъжа си. Мнозина запи-тват: има ли мъже и жени на небето? Казвам: тия хора, които задааат такъв въпрос, не се интересуват изобщо от небето, дъто има въз-вишен живот. но се интересуват от това небе, дъто е тяхният мъж или тяхната жена. Значи деето е гвхният мъж, или жена. там е небето, там има и рай; дъто не е мъжът или жената, там н-вма небе, невма рай. Дето има пари, там е небето, там е оаятъ; д-бто няма паои, там нъема небе, няма рай. Д-бто е службата на чов-вка, там е небето, там е саят: д-бто н"Ема служба, там няма небе, няма и рай. Изобщо, дъто н-Бма мъже и жени. дъто няма пари и служба, там няма небе, няма рай, няма никаква въра, никзква Правда. Често хората се запитват едни други: ти от коя въра си–от православната, евангелската или от католическата? Казвам: в свъта има три вида православни, три вида евангелисти и три вида католици. Към първата категория се отнасят верващит в парит, към втората категория– върващите в службитъч но от третата категория малко хора има. Към тази категория спадат върващит в Бога. Веднага ще запитате: тогава, какво нтзщо е Бог? Ако ви кажа., че Бсг има три лица, това е материален Бог. Това е спръ-дъление за Бога по отношение на. материалния свът, даже и по отношение на духовния свът, но не и по отношение на Божествения свътъ- Дой-дем ли до стиха, че праведният чръз върата ще бъде жив, ние си пръдставяме Бога без лице, за да не се опетнява. Всъко нъщо, което има лице, се опетнява. Мислите ли, че лицево на Христа днес не е опетнено? Мислите ли, че майка, която родила двъ–три дтзца, не е опетнена? Мислите ли, че храната, която влиза в устата и от-там пръз ц"елата пкщеварителна система, не е опетнена? Всъко нъщо, което се е проявило и се проявява на физическия свът, е опетнено. Когато храната влъзе в стомаха, езикът, външният инспектор, погледне към нея и казга: добро е това нъщо, може да се приеме. Това значи: до-бър е този законопроект, той може да се приложи. Обаче, когато храната огвзе в стомаха, в долната камара, дъто са депутатит, всички заедно, на чело с пръдседателя на камарата, казват." не може да се приложи този законопроект, мъ-стото му не е тукъ! Скоро да се изхвърли навънъ! След дълго разглеждане и разискване върху за-конопроекта, удобрен от първата комисия, излиза ръшение на долната камара: законопроек-тът не се удобрява и се изхвърля навън.

Нвкои казват: трябва да се говори по меко на хората, за да не се породи някакво недоволство между тях. Често недоволството се поражда от храната. Кой съвременен човек, като седне пръд трапезата да са храни, се вглъбява в ядензго и се разговаря с хлъба и с всичко, което е сложено пръд наго? Той трвбаа да се поразгозори пьрво с хлеба, да разбере, какъв човек го е пзавил, после да провъри, кой воденнчар е млял брашното, и по този начин да проследи целия път, през който хлябът е минал. Чозък тръбва да знае, каква храна приема. Жената казва на мъжа си: добър е фурна-джията, ог койго взгх хлвба. Фурнаджията е добър, но брашното не е добро. Или воденича-рьт, е добъо човек, нз сзлянинът, койго е сел и жънал жито го, не е добър. Достатъчно е един ог тия хора, през които е минал хлебът, да е внзсъл нещо лошо от себе си, за да бъде и самияг хлеб опорочен. Човек тр"е-баа да злаз Исгинзга, Правдата ог единия до другия край нз живога. Преди всичко Правдата, Йсти.чзга требва да имаг отношения към разумния, към реал.чия живог. Тоза не значи, че материалния жлвог не е ргален На1рогив, ма-териалнияг живог е същественият живог за чо-въка. Дко той на мзже да се спрази с тьлото си, как ще може да се справи с духовния и с Божествения свет, които не вижда? Физическияг, духовният и Божественият живот са степени, фази, пръз които съзнанието на чозъка требва да пръмине. Ячо човек нг мина най-напрьд през магериадния живот, а посл пръз Правдата и върата на духовния живог, как ще разбере той Правдата и върата на Божествения живот? „Праведният чръз върата ще бъде жив". Това значи, че праведният е минал вече пръз фазага на материалния живот, вслъдегвие на което той е господар на тълото си, може да прави с него, каквото иска. Той може да обнови гблото си, както иска и когато иска. И на 120 години ла стане, той моментално може да обнови тялото си. За обикновения човек това е чудно, но окул-тистът, кой го се занимава «_ еаконит ма жива-.та природа, разполага с методи и начини, чрез които може да се подмладява. За такива хора ние казваме, че т са два пъти родени. Христос казва: „Ако се не родите от вода и дух". Той не товори за обикновеното раждане на хората. „Ако се не родите ог вода и дух". Роденият от вода и дух е свободен ог веекакъв порок било в тялото си, би по в сърцето си, било в ума си, било в душата си, или най-посл- и в духа си. Той е абсолютно чисг и съвършен човек. Днес много ог съзременните хора, били г -вярващи, учени, или философи мислят, че подобна на тех няма. Ученият мисли, че като неговата научна теория друга не»а. Религиозният миел, че като неговото върую доуго нъ-ма. Филосо-фът мисли, че няма друга каго неговата философска система. Обаче, не се минаваг сто години, и ние виждаме, че теорията на учения пропа-ла, веруюто на религиозния човек се замества < друго, философската система на филсофа се обявява за невалидна. Питам: могат ли да се счи-тат за прави тия учения, които само в продължение на сто години претърпяват такова крушение? Онази теория или онова учение могат да се яарекат донекжд поави, които са изнесли на плещитъ- си поне б.ОСО годишен живот. Кажете ми поне един философ, теорията на когото да е преживъ\ла 6,00') години. Има една мисъль, изказана от Хермеса, коя го е преживела 6,000 години. Тя е следнага: .Както егоре, така е и долу". Това значи: какъвто е човек на небето, тзкъв € и на земята. И обратно: какъвто е човек на земята, такъв е и на небето. Ако облечете вълка в нзй-добрата човешка фоома, той пак ще си покаже вълчия характер. Българите дълбоко вярват в тази философия. За потвърждение на тази мисъль, ще ви приведа следния пример. В древността един царски син се разхождал един ден из града, дето срещнал една млада, хубава циганка, която, с дисаги на гърба си, ходила от кжща на кжща да проси. Като я вид-бл, той я харесал и пожелал да се ожени за нея, и по този начин да я освободи от това тежко положение. И, наистина, той се оженил за нея и я поставил в положението на царица. Тя имала на разположение и дрехи, и храна, и прислуга, всичко, каквото пожелала. Обаче, скоро след оженването си тя почувствувала скръб за стария си живот, особено, че не може да проси. Един день, в отсжтствието на мъжа си, тя взела из-въхтно количество брашно, което насипала по сто-ловеге, и тръгнала от стол на стол да го събира. Така тя подържала в себе си илюзията, че ходи от кжща на кжща да проси. Турила това брашно в дисагите си и направила от него една питка. Като хапнала от питката, тя си казала: сладка е питката от изпросеното брашно.

Казвам: не е лесно да се откаже човек от своите стари навици, които носи от миналото. Той носи тия стари навици от хиляди и милиони години на своя живот, така че в един, ден не може ла се откаже. За да се освободи от миналото си, човъек требва да се ражда и преражда много п,?>ти на земята, което индусите наричат странствуване на душата. Някои философи криво разбират въпроса за слизането на човешкия дух на земята. Един дух сам не може да слезе на земята. Обикновено слизат по няколко заедно, свързани един с друг, във вид на верига. Като дойдат до някое място, едни от тия духове срещат среда, която не могат да преминат, и затова остават на това място. Други пък успяват да преминат тази среда и слизат по-надолу. Като дойдат до тази среда, пак някои ог духовете остават на това място, не могат да преминат тази среда, а други я преминават. Така се обяснява слизането на дуовете на земята. Значи, духовете слизат винаги групово и то само до тази среда, която те могат да преодолеят. Има духове, които по никой начин не могат да преминат пр-кз гж-стата среда, и затова оставатъда живеят в по ртчдкз среда. По същия начин става и качването, т. е. възлизанего на душите нагоре, или еволюцията им. Те пак се качват групово, при което едни успеват да преминат по-редната среда, а други не могат да я преминат. Всека душа спира там, додето тя може да преодолее средата, кояю се изпръчва на пътя й. Така се образува непрекжсната верига от души и духове, които се намират на различна степен на развитие. Някой казва: аз мога да се кача или да слеза изведнъж. Така мислят само децата. За-децата всеко нъчдо, в всъки случай, е възможно, но за мъдреца има неша, които са верни и възможни само при дадени условия. Мъдрецът знае, че това, което е невъзможно за физическия свят, е възможно за Божествения. Физическият живог се обуславя от Божествения, който тръ-бва да се изучава. Кой го иска да има цветуще здраве, непременно той фъбва да бъде свързан с Бога, да има адин нйпръкжекат приток в себе си от Божествена енергия. Ще кажете: ние можем и без Божественото. – Не е така. Знаете ли, каква хармония ще съществува между тъ-лото, сърцето и ума ка чов-вка, ако тялото ку е свързано с физическия свът, сърцето – с духовния и умът – с Божествения? Тялото, сърцето и умът на човека представляват три категории сили, които той тр-вбва да влада. Влада ли тия сили, само тогава той може да се нарече истински човекъ- Сл-бд ума нагоре идват душата и духа–висшето начало у човека. И затова, когато се говори за красивото в човека, за ангела, който живее в него, ние разбираме неговите копнежи към позназане-на своята душа и»

12

дух. Дето няма душа, там няма и духъ; д-кго няма дух, там н.ем_а и душа. Дето има душа, там има духъ; де го има дух, там има и душа. Дух и душа, това са две основни положения на Битието. Те не съществуват едно без друго. Те са така свързани, чкакто умът и сърцето. Изключим ли ума от сърцето, имаме безумие; изклю-'Чим ли сърцето ог ума, имаме безчувствие. За-пример, какво ще ни ползува философията без «.чувство?

Ще кажете: отмерената, материалистическата философия има смисъл днес. Казвам: в отмерените неща няма живот. Ако математиката на материалния живот, която се занимава само с неорганическа материя, сравните с математиката, която се занимава с величини от човешкия живот, ще видите, че те имат диаметрално противоположни методи. В материалиегичната математика всеко нещо е точно измерено. Дълго неема живот, там всички нъчцз са точно измерени, прецизни. Колкото по-точно са измерени нещата, това показва, че там действува материята. Когато материята има предимство нац духа, тогава разумността е по-слаба. Когато някой химик изучава отровните, избухливите газови, той требва да бъде много точен, много прецизен, но когато изучава човека и проявите на неговото сърце, на неговия ум и на неговата воля, той не може да приложи същите правила и методи. Тук вече взима участие закона на свободата.

И тъй, за да може човек да се ползува от законите и правилата на живата математика най-напред той требва да е минал през материали-стичната математика, после през духовната и най-после през Божествената. Значи, има три вида математики в света, законите и методите на които коренно се различават. И след всичко това вие срещате един духовен човек, който не е проучил още тези математики, но се гордее с „своите знания и казва: знаете ли, кой съм аз?

13'

Знаете ли, че аз говоря с Господа?'–Кой не говори с Господа? И вълкът, и заекът, и малка»-та мушица говорят с Господа, защото и техни-ят живот е произлъзал от еога. Дето има живот, там е Бог. И в растенията, и в ми* нералите е проникнал Бог. Обаче, като гово-рим за същкната на Бога, ние разбираме възвишения, красивия живот, който е проникнал и прониква в човешкото сърце и в човъшкия ум. Хубазото и красивото в човька се дължи, имен-" но, на този възвишен и благороден живот, в който няма смерть, нито разрушения. Някой казва аз изгубих първата си любов. Казвам: това, което се губи, което се опорочава, не е Божествено. Божествените неща нито умират, нито се губят, нито се олорочавьгь. Дойде ли Божията Любов у човека, всички противоречия за него изчезват. Човекът -на Любовта, като види, че някой вълк яде овца, той ще го помилва и ще му каже: няма нищо в това, че ядеш овца. Дз нъмам право да те сждя, но искам да ти кажа, че не ядеш правилно, музикално. Невидимият свът не сжди вълкът за това, че изяжда овцата, но че яде неправилно. И музиканта ще сждят не за това, че не свири, .но че не свири правилно. И вас ще сгкдят не за това, че сте направили никакви погрешки, но че не сте ги направили по всичките правила на музиката. Животът е музика, в кояго не се поззолява никаква дисхармония. Ако някой бъден човек открадне един кило-грам хлеб да се нахрани, държавата ще го сж-ди за кражба и ще го постави в затвора. Пи-там: д- е онова жито, което Бог изпраща с милиони тонове на земята? Бог е определил, по колко килограма жито се пада на всеки чо-в-бк през годината. Получава ли той житото, което му е определено? Не го получава. Де отива то? В хамбарите на търговците, които чака г благоприятни моменти, да поскжпне житото, и то* газа да го продават. След всичко това ние кл-

П4

зваме, че имаме държава, която следи за реца и порядъка на страната; от друга страна ние се хвалим с религия и казваме, че сме християни и върваме в Христа. Каква е тази държава, която не слъди за житото на всеки човек поотделно? Каква е тази религия, която оставя да взимат житото на този или на онзи? Щом е така, ще излезе, че правилото на Хермеса, какво всичко, което е гор*е, това е и долу, не е върно. „Праведният чръз вярата ще бъде жив". Божията Правда има пръд вид не само хората, но и всички живи слицества, от най-голъмите до най-малкит. Бог е пръ\цвидил храна за есич-ки същества, и то не само за една година, но за пръз цълия им живот. Питам: кой човек от свъта е изпратил едно благодарително писмо до Бога за благата, които Той му е дал? До сега аз не съм срещнал нито един човек, който да е благодарил на Бога за всичко, което е по-лучил от Него. Говорил съм и с индуски жреци, и с владици, и с свещеници, но нито един от тях не е изпратил такова благодарително писмо. При това, не е достатъчно само да изпратите своето благодарително писмо, но' да получите «а него обратна разписка, че в невидимия свът дъйствително е получено такова писмо. И слъд всичко това хората имат смелосгьта да разискзат, кой бил Христос, защо е дошъл на земята и т. н. Казвам: тоза, което Христос пропов-БЦваше преди 2,000 години, остана неразбрано на връмето си. Неговото учение и слъд дв хиляци години пак остана неразбрано. От учението на Хоиоа лорага мазораха тъкмо това, което Той не е говорил. Ученицкт на Хоистз чзсто Го запитваха: ззшо говориш на тия хо?а с притчи? Христос им отговарял: Аз им говоря с притчи, за да не разбеоат думит-е ми, га след ьуьме да гм изопачат. Аз не мога да дам оожжието си в ръцете на един невежа, който утр" 7-це го объеке проти? мене. Докато

15

оржжието ми е в ржцът, аз съм силен чо-вък. Оржжие на заем не се дава. Ум на заем не се дава. Съоце на заем не се дава. Спо-ред Божията Правда пазете ума си неопорочен, никому не го давайте. Той е свещен нож, с който всбки сам требва да си служи. Докато чо-в-бк е с ума си, дотогава само той е силен. Въоржжим ли се един день, ние ще се браним с своя ум и с своето сърце. Имаме ли сърце и ум неопорочени, нъмаме нужда от никакви други оржжия. Освън тези дв"Б оржжия, на по-мощ иде и волята ма човька. Невма по-страшна бомба от сърцего и по-разрушителна сила от волята, проявени в физическия свът.

Следователно, човек требва да умЕе правилно да манипулира с силит в своя органи-зъм. За да може да дъйствува правилно с гкх, той тр-вбва да придобие Божествената Правда и Божествената въра. Това значи да придобие чо-век Божествения живот. Тъкъв човек никога не се съмнява, никога не се колебае нито в себе си, нито в другите хооа. Той знае, кога му се говори истината, и кога не. Когато някой чо-зек ви говори от гледището на земната правда, той ви казйз сагс една трета от истинзта; когато ви говори от гледището на духовната Поавда, той ви говори дв трети от Истината и най пос-л, когато ви казва н-вщо от гледището на Божествената Правда, той ви говори ц-влата Истина. При Готама отива един млад човек и му казва: Учителю, искам да сл-вдвам твоето учение, ца ми покажем пътя към великата Истина. Учи-тельт му отго-юсил: много искаш, млади чо-з1=че. Това учение е само за браминигв, за вели-китъ1 и благоооячи души, коит-> имзт висок ппо-иеход. Какъв а твоят произVодъ':> Онзи, чойто кска да намезои Истината и да я следва, той тръ-бва да е от царски, а не от цигански произход. Мнозина от вгс, като чуват тезк думи, протестират в себе ся, но и аз повтарям, че

16

може да следва Истината само онзи, в жилите на когото тече царска, а не циганска кръвь. Лод думите „циганин, циганска кръвь", разбирам чов"ек, който се намира в паднало, в греховно състояние.

Сега, като обърнем погледа си към живота на всички хора, млади и стари, виждаме, че всички търсят щастие. Да търсите щастието, това е добро нещо, но човек не знае, какво го очаква утрешния день. Той не знае, какво му носи животът, изобщо. Н-бкой казва: аз не искам да зная своето бъдеще.–Ти можеш да не зна-еш своето бъдеще, но непременно требва да знаеш пжгя, по който вървиш. Този път ще ге доведе до предназначението, което имаш, като човек, като душа, като част от целою. – Яма аз се числя към еди-коя си църква.–Това още не е гаранция, че ти си намерил своя пъть. Всички хора имат крака, но тона сще не е гаранция, че тези крака могат да вървят. Краката на много хора могат да бъдат парализирани. Всички хора имат умове, но това още не е гаранция, че те могат да мислят правилно. Всички хора имат сърца, ьо това още не е гаранция, че техните сърца чувствуват правилно. Питам: ка>во ни ползват свещените кгака на парализи--г дните хора? Или какво ни ползват свещените умове и сърца на парализираните хора? Какво ж. ползват свещените ржце на парализираните хора?

Какво означават краката и ржцете на хората? Краката представляват технит добродетели. За да влезе човек в Царството Божие, той непременно требва да има крака, изтъкани от живата материя на добродетелите и да бж-дат чисти, свети и непорочни. Ржцете на човека поедставляват-ц Вожргтврнатз Пеаздз Ко"то в""е?*? в Божествения свет, той требва да познава Бо-жествечат?. Правда, която е мощното начало в неговия живот. В това отношение ржцете на човека требва да бъдат чисти, свети и непороч-

17

чи. Поглевне ли чов-бк горната част на ржката си, на нея той требва да пречете правдата на физическия свет. Там е написана тя. Погледне ли ржката си отвътръ\ както и горната част на пръстит си, там е написана Божията Правда. Като погледне на ржката си, всеки човек може да кяже, постжпвал ли е правилно в миналото, постжпва ли справедливо и днес. У всички съ-вземенни хора липсва законът на Правдата. От единия до другия край на св-вта сжшествува насилие» а насилието ражда всички нещастия в живота. Насилието не е наложено от природата, но човек, с своята лакомия, сам го налага и върху себе си, и върху своит ближни. Ако човек има желание да стане богат, за да облагодътел-ствува своитъ' ближни, това негово желание е на место, но ако той иска ва стане богат, за да се удоволствува, неговото желание не е на место. Този чор-бк не е сазбрал смисъла на богатството. Ако ученият събиоа знания, за да просвещава умове-тъ- на своите ближни, неговото желание да стане оше по-учен е на место, но ако той събира знания за слава и почести от хората, това желание не е на мъ-сто. Ако нъ-кой иска да стане добър, за да се ползуват и неговите ближни от тази до-бгота, кзто ги поощрява в светост и чистота, то-вя желание е на местото си, но ако той иска да стане дебър, за да го турят като икона в църква и да му се кланят, това желание не е на мъчгто. Божествената Правда изключва всякаква слава и почести. всякакви богатства и знания за г.ични облаги. В Божествения свъег не съще-ствувет учени, философи, поети, музиканти, като тия на земята. Като наблюдавате съществата от Божествения свет, вие не можете да кажете, кой е философ, кой е поет, учен, музикант и т. н. Всеки гражданин от Божественото Царство ед-новременно е и философ, и поет, и учен, и музикант, тъй щото вие !е.о::<ете да го насечете и с едно име, а можете да го наречете и с мно-

18

го имена. Обаче, какви са неговите дарби, вие не можете точно да опръделите. Вие казвате за неной човек: този човек е много учен, той е от-личен биолог. За друг казвате: този е отли-чен астроном. За трети: този е отличен хи-мик. Питам: докжд е стигнала биологията, астрономията, както и химията на т-бзи учени? Ученит каззат, че на слънцето имало кисло-род и водооод. Най-новите учени, обаче, отка-зват това. Т казват, че, наистина, има кислород и водород на слънцето, но не така, както нашигй учени твърдят. Съвременната наука опр-вделя некои неща механически. То е, защото тя разглежда явленията в материалния сввт, без да ги свързва с тия от духовния и от Бо-жествените сватове. Запример, съвръменнит учени химици казват, че водата е съставена от водород и кислород. Верно е, че водата е съставена от водород и кислород, но тя окществу-ва и независимо тия два елемента. СъврБменнит естественици пък казват, че животът се проявява от сеединението на дв клетки. Това е толкова верно, колкото и твърдението, че водата е образувана изключително от сеединението на водозода и кислорода. Животът е абсолютно не-зависим, той не произтича от сеединението на две югбтки. Да мислим обратното, то е все едно да кажем, че затворникът е извършил пръ-стжплението в затвора. Не, той е поставен в затвора само за изправяне, а престжплението е извършил, когато е бил свободен, в широкия свет.

И тъй, ние тр-вбва да знаем, отд иде на-шият живот. Ако знаете, отд- иде животът ви, вие ще гледате на всички хора с свещен тре-пет като на души. Щом вие обичате хората като души, и т-б ще глецат по същия начин на вас.

От прочетената глава виждаме, че Мария помаза краката на Христа с миро. Защо?–Защо-

13

то възкреси брата й. Питам: можете ли да огне--еете тази нейна постжпка към Божествената Правда? Коя жена не би помазала нозете на своя Учитель, ако той възкреси умрелия й брат? Тя «е само, че ще помаже краката му с миро, но ще ги целува и ще му благодари. Така щото, по-стлшката на Мария в този случай беше похвал-.на. Тя беше израз на голяма благодарность. Обаче, един от учениците на Христа, като ви-де, какво направи Мария, каза: защо требва да се разлива това миро по краката на Христа, когато можеше да се продаде и парите да се раздадат «а бедните? Защо се породи това користолюбие в него? Съвременните хора все за сиромасите говорят. В църквите се проповядва за грешните. Педагозите говооят за непослушните, за извратените деца. Майките искат да намъ-рят методи за възпитанието на своите деца. И при всичко тоза светът и до дкес още не е изправен. Каква е тази философия? Ако някоя добродетелна майка роди дете, то може да изпадне в най-«изко и недостойно общество, но няма да се опо-рочи. Има случаи в живота, когато хората от най-низко общество са излизали най-добродетелни, и такива от най-високо общество са излизали най-безхарактерни и са пропадали. Как може да се обясни този факт? Добродетелният, умният човек от нищо не може да се поквари, с нищо не може да се подкупи. Като не се спират върху дълбоките причини за падането и за въздигането на човека, хората казват: отиде младото поколение! Развоатиха се младите! Според тех, младите се развалят, а стаоите са светии, Кой покваоя младите? Ако старите хора, свещеници, възпитатели, майки и баши беха. наистина, чисти и свети хора, те щеха да бъдат в сила да спасяг младото поколение. Днес виждаме точно обратното: всички млади хора бегят от дърквите. Ако свещениците и проповедниците са <вети хора, защо младите бегат от църквата?

20

Ако майкит- и бащит ся; свети хора, защо децата им бвгат от домовет-в си?

Сега ще приложим този закон по-ната-тъкт». Мнозина казват: ние не сме обични на нашата среда, близкит ни не ни обичат. Питам: дали ли сте си огчет, защо вашите близки не ви обичат? Ако в едно общество не ви обичат, н-бколко души това показва, че в вас има не-що нехармонично, с което гк не могат да се слравят. И от гехна страна може да има нешо нехармонично, но и вие не сте безпогрешни. Щом съзнаете това, отстранете причината за тази дис-хармония, и всичко ще се нареди добр. Често, като сз срещате, вле се измервате от главата до краката. Така измерват и мене. Не, тъй не се измерва човек. Ако искате моята точна мерка, аз мога да ви 9, дам. Това не е скрито нъщо, то ст?ч физически данни. Вз бих дал на всекиго своята мерка, стига той да е в състО5Ние да направи нъщоот нея. Бихъ-ви дал подробно мер-ки\ на дължината и широчината на гелото си, на краката и на ржц-втб си, на ушиге, на очит,. на носа си и т. н. Ще кажете: ние искаме приблизителна мерка. Когато искате да се произнесе-/е за един човекь, вие трьбва р.а имаге гочни м"ерки за него. Койго м"ери нашата приблизително, и той сам не знае, защо прави това. Как си. обяснявате следното явление? Нексй измерва човека от главата до краката, и там спира; дпуг пък го измерва от краката до главата. Този, койго мъои от глгаата до краката, с това той иска да каже: ти от кои хора си? От тия, които започват с Божественото и свършват с чо~ в-бшкотс, или обратно?" Този, който мери от краката до главата, с тоза иска да каже: ти от кои си? Ог тия ли, които започват от човешкото и сзършззт с Еоеестзенотс? Какъв чсз1;к съм, ще познаеш от товг, какво ще направя, като влъза у до.ча ти. Нае-напред ти ще ме наго-

21

стиш, като човек, а после ще се поразговорин, и аз ще ти покажа правия пъть.

Сега ще продължа по-нагатък разказа за Толсица и вдовицата. На молбата на вдовицата да остане при .мъжа си на небето, Толсида отгово-рил: Върни се дома си и там чакай мъжа си; той ще се върне след един месец. Тя се върнала дома си малко успокоена и разправила на некои от свеите близки, че мъжат й ще се върне след един месец. От този ден Толсида започнал да я посещава редовно и да й обяснява смисъла на живота, като й посочвал правия, истински пъть, който тя требвало да следва. Сльд изтичането на месеца. Толсида я за-яитал: Какво ще кажеш сега? Мъжът ти върна ли се?– Върна се. Той живЕе вече в моето сърце.

Казвам: докато търсите нъщата вън от себе си, вие сте в материалния свет, и всъки може да ви вземе благата, които имате. Влезаг ли благата в сърцето ви, вие сте намерили вече вашия възлюбен, както тази вдовица го намерила. Това е Божествената Правда, която дава ста-билносг на човека. В това се заключава истин-скатата философия на живота. Ако някой иска да бъде истински поет, той требва непр-еменно да има в себе си тази Божествена Правда и Божествена в"ера. Ако някой иска да стане истински яудожник, той требва непременно да живее в Божествената Правда и в Божествената вера, да се шири в тяхната безграничность. Живее ли по този начин, човек ще бъде свободен от всякакви съмнения и подозрения. Колко мъже и жени са се огорчавали и обиждали само от съмнъ-ния и подозрения! Един мъж отишъл с жена си на гости, дето били поканени други мъже и жени. По едно време един от гостите започнал да говори с жената на първия. Той имал навик да намигва с окото си. Този човек гоао-рил с женага по един, по втори въпрос, и по

22

свой навик намигвал. Жената слушала внима-телно разговора. Мъжът забелъзал това нещо и започнал да се съмнява, че т си правят никакви знаци. Не се стърпял и казал на жена си: какви са тъзи знаци, тъзи наговаряния, които-правиш с този мъж? Докато жената се приготовлявала да каже нещо за свое оправдание, събеседникът й се намъхил в разговора и казал на мъжа й: извинете, господине, аз от дете още имам навик да затварям от време на връеме окото си, за което много пъти съм вече. бит, но не можах и до сега да се откажа отт» него. Знайте, че не правя това нарочно, с зла уми-съл. Често и вие, като този мъж, прибързвате в своитъ1 изводи и давате криви заключени за движенията, за погледите или за постжпкитй на хората. Не бързайте в заключенията си, но се научете да оценявате дълбоките пориви, които се крияг в душага на човека. Лесно е да оеждите човека, но аз виждам, как и най-големият пръттжпник вечер плаче, моли се, съжалява за своята погрешка. Значи, има две същества, които-живеят едновременно в човека. Единият гръ-ши, а другият съжалява за това и плаче. Истински човекк е онзи, който сам оежжда своите по-гр"ешки и преспкпления. Сжцете за хората спо-ред технит- дълбоки пориви и виждайте у тех Божественото. Не гледайте на човека само от-гор- и не се произнасяйте, че той нищо не струва. Дойде ли при вас някой човъ-к, кажете му, както Готама каза на своя млад ученик: иди. попитай родителите си, от какво произхождение си. И, наистина, този млад ученик тръбваше да отиде при майка си, да я пита за своя произход, защото би могъл да бъде приет за ученик,. само ако е от високо произхождение, ако е про-излезъл от Божествената Правда и Божествената вера.

„Праведният чрез верата ще бъде жив"_ божествената Правда освобождава човешката ду-

23

ша от всички пороци. Божествената вера пък върви заедно с Любовта. Око Любовта, вера-та, надеждата и Правдата се сеединят в едно, т" ще освободят човека от всички ограничения. Свободният човек е Божественият човек. Който има любозь, той има и въра; който има в"БРа, той има и надежда. Въоа, надежда и лю-бовь, това са три велики добродетели, основа на целокупния живот. Който има вера, той може да разбира всички науки. Аз не говоря сако за тия науки, коиго днес се изучават, но има още ред науки, които за в бъдеще ще се разработват. Който има трите основи на живота–верата, надеждата и любовта, той ще бъде истински поет. Истински поет наричаме този, който, слъд като издекламира едно езое стихотворение вечерь, в тъмен салон, веднага от светлината н.ч неговото слово целият салон се освътли. От слушателите му пък започва да излиза светлина. Това значи да чуете истинската поезия и да я разберете. Не я ли разберете, никаква светлина няма да излезе от главата ви. Когато дойдат бъде-щите хора, ог главите на които ще излиза светлина, светът няма да се нуждае от никакво доуго осветление. Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната. Така ще действува и музикантът с своята музика. Първият тон ще предизвика запалването на една лампа; втория г тон – втора лампа; третият тонъ–трета лампа. И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава. Ще кажете, че това са приказки от 1001 ношь. Днес е така, но нима всички открития, с които сега се ползуваме, не са били некога приказки от 1001 нощь? Вземете, например, грамофона, който Еди-сон е изобретил.. На времето си това беше чудо. И наистина, не е малко чудо да накараш една игла да говори. От лжковете на бъдещи-те музиканти и от перото на бъдещите псети и

24

писатели ще излиза светлина, която ще освътява целого пространство. Днес е векът на елекгри-чесгвото; бъдещето е въкът на човьшкою сърце- Енергията, кзяго ще излиза от човъшкото сърце, ще осветлява и отоплява свъта. Божествената Поавда, която иде сега в света, тя ще стопли човешкит сърца. Само така можете да се повдигнете. Само така можете да постигнете истинското знание. Това е идеалът на човешката душа.

И тъй, съвзъменнит научни теории и факти за в бъдеще ще се развияг в стройна, велика наука. Всички досегашни открития няма да оти-дат напразно. За в бъдеще ще дойдат истински гениалните хора, които ще използуват всички досегашни открития и придобивки на науката, ще ги разясня г от ново гледище, от нова светлина и ще покажаг на съюъменчит- хора, че г се н/ждаят главно ог повече свътлина в съзнанието си. Ще дойде истинската въра, която ще обедини всички хора, като братя, като деца на един Бог, на еаин Баща. И тогава истински върващ ща бъде този, който включва в себе си три нъща: изобилие на вечен животъ; изобилие на светлина, коя го никога не загасва; изобилие на абсолютна свобода, в която човек може да мисли, да чувствува и да дъйствува по Божест-вените начала, без никакво ограничение. Обаче, тази свобода е възможна само при абсолютната Божествена Правда и абсолютната Божествена въра.

Сега, поставете за основа в живота си положителната наука и работете в това направление, без да се тревожите. Не мислете, че ако отидете н-бкжд-б да прекарате в пост и молитва, ще придобиете много нещо. Само с пост нищо не се постига. Не мислете, че ако раздадете имането си на бъднит, ще постигнете много нъщо. И с това много не се постига- Мпостол Павел е казал, че има само един начин за постигане

25

«а съвършенство. За тази цель, като първо стж-оало на вашия живот, поставете Божествената Правда, в която влиза любов към всички сж-щества: хора, животни и растения. Придобиете ли това, дтзто и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли навред доброто, то предизвиква в душата ви свещен трепет. Тогава ще кажете, че Бог царува навсекжде в живота: и в .мислите, и в желанията, и в действията на всички същества. Следователно, щом Бог царува навред, аз ще живея, както Той ми диктува. Казвам: само по този начин вие ще създадете правилна система за възпитание на младото поколение, съвършено различна от тази, по която днес го възпитават. За в бъдеще ще се <ъздадат съвършено нови отношения между майки и бащи, между бащи и синове, между майки и дъщери, между приятели, между учители и ученици. Знаете ли, какво н-бщо е майката и бащата? – Те са символи, които требва да се разгадая г. Знаете ли, какво нещо е братът и приятельт и какви отношения требва да имате към тех? Брагът е близък по кръвь, а приятелът – по яуаства. Значи, дето брат ти може да те изостави, там приятельт ти може да ти помогне. Затова вие требва да започнете ст братството и да вървите към приятелството, т. е. от краката, от материалния свет и постепенно да вървите към духовния, а след това към Божествения свет, към главата. Следователно, основата на живота требва да бъде братството и да се върви към приятелството. Братството представлява кръвьта – чистотата, възвишеното, благородното в материалния живот. Ако не започнете от брата и от сестрата, нищо не можете да постигнете. Втората сгжпка, второто стжпало на живота е приятелството – разширение на любовта. Трегатз стжпка на живота е мъдростта; всички требва да станете мъдреци, или както ги наричат източните нзре-ди–брамини. Брама значи Божествен е

25

Син Божий. Синът Божий носи в себе си абсолютната справедливост и в ера, израз на Божията Любов в света. Днес Божията Любов се опорочава по причина на това, че хората нямат въра в Бога. При най-малката мжчнотия в живота си, те стават недоволни. Сиромахът е не-доволен от сиромашията си; невежата е недо-волен от своето невежество; неспособният е недоволен от своята неспособност и т. н. Как ще превърнете недоволството в доволство? Радвайте се на богатството на другите, каго на ваше! Радвайте се на учеността на другите, като на ваша ученосгь! Радвайте се на способностите на другите, като на ваши способности! Радвате ли се на чуждото благо, и вие ще придобиете това. Днес вие сте една затворена плшка, която утре ще се разцъвти. Едни пжпки се разцъвтяват по-рано, други – по късно. Първата пжпка е плакала, молила се е, дигала шум, но Господ й казал: „Почакай малко, и твоето време ще дойде!"– Боя се, да не пропусна момента.–Не бой се, аз съм до вратата, чакам да дойде момента на твоето разцъвгяване, и веднага ще отворя вратата да из-лезеш навън и да се проявиш. Тогава всички ще знаят, че ти си се оазцъвтел и надалеч разнасяш своето благоухание. Това значи роден отново.

Някой казва: какво ще стане с мен? Дали ще се проявя и аз некога? – Почакай още малко скрит в пжпката си. Господ чака пред твоята врата, и когато дойде часа ти. Той веднага ще отвори вратата, ще ти се усмихне и ще те изпрати вън, да разнесеш миризмата на твоя цзет далеч от тебе. Тогава ще те посетят безброй мушици, ще забоъмчат наоколо ти и ще кажагь: дай ни сега малко от твоето благо, което си крил до сега в себе си! За да постигне-те този момент, требва да поставите за основа на живота си великата Божия Правда и великата Божествена веза. Придобиете ли т4зи доброде-

27'

тели, вие ще се освободите от емертта, от всички отрицателни качества и ще влезете е Божествения свът.

Казвате: как ще се оправи светът? Кажете дълбоко в себе си: „Праведният чрез в-б-рата ще бъде жив". Как требва да произнесете тази мисъль? Като православните ли? Нито като православните, нито като евангелистите, нитс като будистите, нито като католиците, но тъй как-.то сега ви обясних смисъла на праведния, смисъла на Божествената Правда и Божествената ве-ра. При това, с никого не се сравнявайте, не иманге пред себе си само един велик идеал – Бога, както Той живее в .вас. Следвайте Неговите мисли, Неговите чувства и Неговите по-стжпки! Христос е казал: „Огец никого не сж--ди". Когато престанете ,да еждиге хората, вие ще добиете тази Правда. Казвате: как да не еждим, когато постлшките на хората не са прави? Който иска да намери Баща си, той требва да престане да ежди. Докато еждите. вие сте далеч от своя Баща; престанете ли да еждите, вие сте близо до вашия Баща. Философствувате ли много, вие сте далеч от Мъдростта, от своя Учитель; престанете ли да философствувате, вие сте близо до Мъдростта, вие сте при нозете на своя Учи-тель. Не еждете, за да бъдете близо до своя Баща. Не философствувайте, за да бъдете при нозете на своя Учителъ! Това са закони за праведния, който иска чрез верата да бъде жив.

„Праведният чрез верата ще бъде живъ*. Нека тези думи се втълпят в ума ви, та когато се намерите пред най-големите мжчнотии в живота си. или когато се намерите на върха на най-гол емата опасность, кажете си: слушах не-кога Учителя да казваше: „Праведният чрез веоата ще бъде жив". Направете опит с тези думи.' Те са Божествени. Тези думи имат смисъл не когато сте в добро разположение, на само когато" се намирате в безизходно положе-

28

„ние в живота си. -Когато важете, не праведният чр-вз вярата ще. бъде жив, лицето «а Кого ще

видите?–Няма да кажа името. Той е без име. Ние Го наричаме Баща, но Той е нещо повече от Баща. Ние Го наричаме възлюбен, но Той е нещо повече от възлюбен. С хиляди имена можем да Го наречем, ло «ито едно от тях не може да изрази това, коетоее Той в същность. Той е повече от всичко. За сега Той минава като наш Баща, като наш възлюбен, като наш приятель.

«Праведният чрез В1врата ще бъде жив".

Животът означава връзка с Бога. Следователно. Правдата и Вярата са необходими за нас, за да нидадат живота, който изтича от нашия Баща.

Веседа ог Учителя, държана на 20 февруари, 1927 г. цв -г. София.