1937 г.
На своето място и на своето време
Две важни нгкца се изискватъ отъ чо¬века : всЬко нЪщо да постави на своето м-Ьсто, и всЬка идея да се роди и реализира на своето време. Ако детето не се роди на определеното време, то се лишава отъ животъ. Ще кажете, че разбирате тия н-Ьща, че не е нужно да се го- ворятъ. Въ сжщность хората страдатъ отъ не¬разбиране на нгЬщата. НЪкои мислятъ, че много н-Ьща знаятъ и много работи разбиратъ. Не¬щата могатъ да се разбиратъ по два начина: по човешки и по Божественъ начинъ. Докато се разбиратъ по първия начинъ, чов4жъ вся¬кога е ограниченъ. Н-Ькой разбира, че ще умре. Какво придобива отъ това разбиране? Кое по¬ложение е по-добро за човека: да разбира, че ще умре, или да разбира, че ще се роди ? При първото положение човъкъ напуща местото си, а при второто — заема м-Ьстото си. Който напуща м-Ьстото си, той умира; който заема местото си, той се ражда. Следователно, ко¬гато напуща мЪстото си, чов'Ькъ страда; ко¬гато заема местото си, той се радва. Въ това отношение радостьта и скръбьта представятъ естествени състояния, които взаимно се см'Ь- нятъ. За да не скърби, чов-Ькъ требва добро¬волно да напусне м-Ьстото си, съ съзнание, че
20 отива на по-добро мгЪсто, отдето никога пакъ ще се върне на земята. И тъй, всЬка идея требва да дойде точно на своето време: нито по-рано, нито по-късно отъ определения за нея моментъ. Казано е въ Писанието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята". Земята е била създадена, но липсва¬ло й н-Ьщо. По-нататъкъ се казва: „Земята бгЬше неустроена и пуста, и Духъ Божий се носЬше надъ бездната". Сжщото може да се каже и за човека. И човгЬкъ е билъ създа- денъ, но липсвало му е н'Ьщо — не е билъ устроенъ. Нещата се устройватъ, когато идеи¬те слизатъ отгоре и се въплътяватъ. Съ други думи казано: Н-Ьщата се устройватъ, ко¬гато Божиятъ Духъ сл-Ьзе и започне да работи. Не сл-Ьзе ли Духътъ да работи въ човека, на последния все ще липсва н-Ьщо. Какво липсва на умрелия? — Животъ. Какво тр-Ьбва на детето, което е въ утробата на майка си ? — Да се роди. Това може да се каже за всЪки чов-Ькъ. Чов-Ькъ тр-Ьбва да се роди и да придобие живота. И едното, и другото се придобива, само когато чов-Ькъ ликвидира съ старото и вл-Ьзе въ новия жи¬вотъ. Чов-Ькъ требва да ликвидира съ стария порядъкъ на нещата и да вл-Ьзе въ новия по- рядъкъ. Да ликвидира чов-Ькъ съ старото, това значи, следъ като е дошълъ до бр-Ьга на мо¬рето съ колата си, да остави колата на¬страна и да потърси лодка, която да го пре¬несе до гол-Ьмия параходъ, опредгЬленъ да пре¬
21 карва потници по океана. Докато пл^тувашъ по суша, колата е на своето м-Ьсто. Обаче, щомъ напуснешъ сушата, колата е безпредметна. Дой- дешъ ли до морето, тамъ други превозни сред-ства те чакатъ, по-хубави отъ колата. — Ама колата ще ми е нужна, следъ като изл-Ьза отъ морето или отъ океана. — Тамъ, отвъдъ океана, има по-съвършени, по-модерни коли отъ твоята стара кола. Речешъ ли да я пренасяшъ презъ океана, това ще струва по-скжпо, отколкото да си купишъ нова, модерна кола. Защо човЪкъ се държи за своята стара кола, т. е. за старото ? Той не знае, като влЪзе въ новия животъ, какво го чака, Той се нами¬ра въ положението на умиращъ, който иска да го облЪкатъ съ хубави дрехи, да турятъ на рлщетЪ му пръстени, но въпреки това има вжтрешенъ страхъ да не го обератъ. Какво показва това? — Че и като умира, чов-Ькъ пакъ се държи за старото. Какво е останало отъ старото въ него ? — Само отрицателното: умраза, зависть, недоволство, обиди, обезсърд- чавания и т. н. Обаче, чов'Ькъ не може да вл-Ьзе въ свгЬта на любовьта, въ новия жи-вотъ, докато абсолютно не се откаже отъ умразата, отъ завистьта — отъ всичко отри¬цателно. Който дойде до I раницата на лю¬бовьта, той ще бвде подложенъ на щателно пречистване, да не остане никаква следа отъ умразата или завистьта. Въ новия животъ ни¬що отрицателно не се допуща. Отрицателните лрояви въ живота на човЪка, това е вълкътъ,
22 Щ вълчиятъ характеръ. Умразата е вълкътъ въ чо в-Ьшкия животъ. Следователно, тр-Ьбва ли да мислите, какво ще стане съ умразата, т. е. съ вълка, ако е дошло време да вл-Ьзете въ свгЬта на любовьта ? Какво прави вълкътъ? — Души овцет-Ь. Значи, вълкътъ представя смъртьта, а овцата — животътъ. Когато нападне овцата, вълкътъ жи- в-Ье, а тя умира. Какво тр-Ьбва да се прави,, за да не умира овцата ? — Вълкътъ не тр-Ьбва да напада и яде овцет-Ь. Ще кажете, че все таки единъ отъ т-Ьхъ тр-Ьбва да умре. Ако не яде овце, вълкътъ ще умре. Ако яде овце, вълкътъ ще живЬе, а т-Ь ще умиратъ. Кое положение е за предпочитане: вълкътъ ли да жив-Ье, или овцата? Какво виждаме днесъ въ органическия и въ психическия животъ на чо¬века? — Ние виждаме, че навсЬквде овцата ста¬ва жертва на вълка. Безъ да мисли много, чо¬в-Ькъ жертвува своит-Ь възвишени идеи, свои¬т-Ь красиви мисли и чувства — своит-Ь овце, на вълцит-Ъ въ себе си. — Какво да правимъ, когато и вълкътъ тр-Ьбва да жив-Ье?—Това е не¬справедливо. Право е да се даде възможность. и на овцата, и на вълка да жив-Ьятъ. Съвре- меннит-Ъ хора отдаватъ по-гол-Ьмо право на вълцит-Ъ. Христосъ е изразилъ тази идея съ сти¬ха, отправенъ къмъ фарисеит-Ь: „Взехте клю- човет-Ь на Царството Божие, и нито вие вли¬зате, нито другит-Ь пущате да вл-Ьзатъ." Важ¬но е, чов-Ькъ да прави разлика между овце
23 и вълци. Той требва справедливо да отда¬ва на всекиго правото. Овцете иматъ пра¬вото на вълците; и вълците иматъ правото на овцете. Обаче, не защищавайте правото на вълците, защото те сами прокарватъ своето право. Силните всякога сж имали право. Вре¬ме е да застжпимъ страната на слабите. И до днесъ, обаче, хората се кланятъ на силните, на богатите. На богатия се даватъ угощения, почести и внимание. На бедния нищо не се да¬ва ; ако му се даде нещо, то е веЪкога малко. Всеки гледа да даде нещо на бедния, за да се освободи отъ него. Това различно отнасяне на хората къмъ богатия и къмъ бедния създа¬ва редъ противоречия. Като изучава живота си, човЪкъ намира големи противоречия въ него. И децата, и въз-растните се иатъкватъ на противоречия, въ които се спъватъ. Единъ евангелски пропов-Ьд- никъ въ Америка ималъ обичай, следъ недел¬ната си проповЪдь, да взима по едно бедно дете у дома си, да го нахрани дсбре и тогава да го изпрати. Преди обеда той прочиталъ за¬едно съ детето молитвата „Отченашъ" и следъ това започвали да ядатъ. Това прав-Ьлъ той ня¬колко години наредъ и билъ доволенъ отъ себе си. Той считалъ, че по този начинъ изпълнява волята Божия. Обаче, единъ нед-Ьленъ день, споредъ обичая си, пакъ взелъ съ себе си едно бедно дете, което съ поведението си го на-учило на нещо ново. Коленичили, той и детето, и започнали да четатъ молитвата: „Отче нашъ,
24 / Който си на небето." Той чете молитвата, а детето повтаря следъ него. „Да се свети име¬то Твое". ПроповЬдникътъ чете, а детето мъл¬чи. — Повтори тия думи! Ако не ги повто- ришъ заедно съ мене, н-Ъма да ти дамъ обЪдъ. Детето пакъ мълчи. — Защо мълчишъ? Кажи, коя е причината, че престана да се молишъ? Детето го запитало: В-крно ли е, че Господъ, Който е на небето, е нашъ Баща ? — В-Ьрно е. Господъ е Баща на всички хора по лицето на земята. — Щомъ Богъ е нашъ Баща, ти си мой братъ! Детето казало т-Ьзи думи на про¬поведника и дълбоко се замислило. То искало да каже: Ти искашъ сега да ме заставишъ на¬сила да чета молитвата „Отче нашъ", преди да се убедя въ истинностьта и правотата на отношенията между хората, отъ една страна, и т-Ъхнит-Ь отношения къмъ Бога, отъ друга страна. Какъвъ братъ си ми ти, когато днесъ ще ме нахранишъ, а следъ това ще ме оста- вишъ на улицата, да се скитамъ голъ, гладенъ и босъ? Следъ разговора си съ бедното дете, про- пов-Ьдникътъ дошълъ до една нова идея, че хората вършатъ волята Божия механически. Който иска да върши волята Божия, той треб¬ва да обича хората, да обича всички живи съ¬щества така, както Богъ ги обича. — Възмож¬но ли е това ? — Не зная. Азъ не отговарямъ на васъ, на себе си отговарямъ: Възможно е. Това, което Богъ може да направи, и азъ мога да го направя. Ще кажете, че е см-Ъло да се
25 говори така. — Доколко е см-Ьло това за васъ, не зная; за мене, обаче, не е см-Ьло. Веднъжъ • следвамъ Божия пжть, азъ мога да направя всичко, каквото Богъ прави. Това, което Той не може да направи, и азъ не мога да го на¬правя. Когато предприемамъ н-Ьщо, азъ се до- питвамъ до Господа, мога ли да направя това, което съмъ намислилъ. Ако Богъ ми отговори, че мога да го направя, тогава само пристжп- вамъ къмъ реализиране на това, което съмъ намислилъ. — Господи, мога ли да любя всич¬ки хора ? — Можешъ, разбира се. Да любишъ хората, това е най-лесната работа. — Господи, мога ли да запаля свещите на хората ? — Мо¬жешъ да ги запалишъ. Както азъ паля свЬ- щитгЬ на хората, така и ти можешъ да ги палишъ. Въ това н'Ьма никаква мъчнотия. Мъч¬нотията се заключава въ разбиранията на хората. Следователно, когато казвамъ, че каквото Богъ прави, и азъ мога да го направя, имамъ предъ видъ всички хора. Каквито възможности имамъ азъ въ правене на доброто, такива въз¬можности иматъ всички хора. Има н'Ькои мъч¬ни н-Ьща за човека, но само когато е вързанъ. Вързаниятъ човЪкъ съ верига, или съ н-Ъкое дебело вжже не може да ходи, не може да се движи. Свободниятъ, обаче, може да ходи, да се движи безпрепятствено. Когато човЪкъ е свободенъ, тр'Ьбва да внимава, да не направи никаква погрешка, съ която самъ да се върже.
26 Единъ голЪмъ английски параходъ спр-Ьлъ една вечерь на едно пристанище. Н-Ьколко млади моряци сл-Ьзли въ града да се разходятъ и завър- • зали лодката, съ която дошли до пристанище¬то, за единъ гол-Ъмъ колъ. Т-Ь обичали да пиятъ, да се веселятъ. Като влезли въ града, т-Ь се от¬бивали ту въ една, ту въ друга кръчма, и неза- белязали, какъ минало времето. Като се вър¬нали на пристанището, т-Ь се качили на лод¬ката и започнали усилено да гребатъ, по-ско¬ро да стигнатъ на парахода. Ц-Ьла нощь уси¬лено гребли. Какво било очудването имъ, когато на сутриньта вид-Ьли, че съ на също¬то м-Ьсто, дето била вързана лодката. Понеже главигЬ имъ били замаяни, тЪ вл-Ъзли въ лод¬ката и забравили да я развържатъ. Така греб¬ли ц-Ьла нощь на едно и също мЪсто. Та¬кова е положението на всички хора, които съ завързали лодката си за н-Ькой колъ. Докато лодката на човека е вързана за нЪкакъвъ колъ, всичкигЬ му усилия оставатъ напразно. — Къ¬де е погргЪшката? — Въ колцигЬ. Извадете всички колци, които сте забили покрай бр^га на морето, за да изпълните безпрепятствено своето предназначение. Сега ние празнуваме 22 мартъ, като за- бележителенъ, като знатенъ день презъ годи¬ната. Защо е знатенъ този день ? Споредъ ме¬не, всЪки день е дотолкова знатенъ за насъ, доколкото ние сме извършили н-Ъщо вели¬ко. или доколкото ние сме се проникнали отъ никаква велика идея. Какво по-велико отъ
27 »«- А това, да отвори чов-Ькъ душата си и да даде ' ходъ на Божествената любовь въ себе си ? Щомъ тази любовь влезе въ човека, тя започ¬ва да работи въ него и го преобразява. Често хората грешатъ, като се наематъ за работа, която не могатъ да свършатъ. И като не мо- гатъ сами да я свършатъ, не даватъ и на дру¬ги да я свършатъ. — Защо постжпватъ така? Защото нЪматъ доверие едни на други. Не- кой баща има красива дъщеря, но се страхува отъ хората, да не би н'Ькой да я обикне, или да се влюби въ нея. Той не верва въ човеш¬ката любовь. По какво се отличава тази лю- бовь? Когато човЪкъ обикне никого, той иска да го задържи само за себе си. Злото не е въ любовьта, но въ желанието на човека да задържи за себе си онова, което обича. Въ това седи опасностьта. Обаче, любовь, която заграбва, която обсебва нещата, не е истинска любовь. Тази любовь не може да се нарече Божествена. Споредъ мене, такъвъ родъ про¬яви на чувствата се наричатъ .влюбване". Гра¬мадна е разликата между любовь и влюбване. Любовьта дава свобода на човека, а влюбва¬нето го ограничава. При любовьта човгЬкъ да¬ва, а при влюбването — взима. Когато чов^къ взима само, безъ да дава нещо, раждатъ се безброй противоречия. Ако десеть души се влюбятъ въ единъ чов1жъ и всеки иска да го задържи за себе си, те ще се натъкнатъ на про-тиворечия, на големи страдания и мъчнотии.
28 Сега азъ говоря така, за да излезете отъ стария порядъкъ на нещата, отъ порядъка на насилието. Азъ съмъ противъ всякакво наси¬лие, било то физическо, умствено или сърдечно. Докато жив-Ьете на земята съ старигЬ разби¬рания за живота, насилието може да се при¬ложи само въ краенъ случай. Обаче, съвърше- ниятъ животъ абсолютно изключва насилието. Божествениятъ законъ изисква отъ чов-Ька да не прави насилие нито върху себе си, нито върху своит-Ь ближни. Мнозина задаватъ вь- проса, защо Господъ не оправи св-Ьта ? Богъ може въ единъ моментъ да оправи свЬта, но Той не иска да насилва съзнанието на хората. Той е готовъ да чака хиляди и милиони го¬дини още, докато човечеството дойде до съ¬знание, да приложи закона на любовьта. Чо¬в-Ькъ тр-Ьбва да дойде до такова съзнание, че каквото прави, да става съ любовь, съ радость, че върши волята Божия. Докато се събуди Божественото съзнание въ чов-Ька, той ще ми¬нава презъ гол-Ьми страдания и изпитания. Съ- временнит-Ь хора се страхуватъ отъ страдани¬ята. — Н-Ьма защо да се страхуватъ отъ стра¬данията. Който люби, той отъ нищо не се стра¬хува. Любовьта изключва вс-Ькакъвъ страхъ. Който разбира страданията, той гледа на т-Ьхъ като на благословение. За праведния страда¬нията съ благо, за гр-Ьшника — т-Ь съ неща¬стие. Който съзнателно приема кръста на стра¬данията, той всЬкога се благославя. Който ги лзб-Ьгва, т-Ь непрестанно го следватъ.
29 За една царска дъщеря се явили трима кандидати. И тримата искали ръката й. Тя имъ отговорила, че ще се ожени за онзи, кой¬то се изложи на нейния мечъ, да бъде про- боденъ отъ нея. Който отъ т-Ьхъ остане живъ, той ще б;аде нейниятъ избранникъ. Тримата кандидати се явили въ опред^ленъ часъ предъ царската дъщеря. Като вид-Ьли светлия мечъ въ ръката й, двамата отъ т^Ьхъ веднага отстъпили, отказали се отъ кандидатурата си за царската дъщеря. Те се отказали отъ страхъ, а не отъ никаква висока идея, да отстъпятъ на третия кандидатъ. Третиятъ, обаче, оста- налъ на местото си спокойно, безъ никакво смущение въ себе си, като си казалъ: Ако е въпросъ да умра, по-добре да бъда убитъ отъ ръката на своята възлюбена. Така поне ще й покажа, че я обичамъ, че съмъ готовъ да се жертвувамъ за нея. Следъ това ще замина за другия св^тъ. Царската дъщеря се прибли¬жила до него, ударила го съ меча си въ гър¬дите. Като вид-Ьлъ, какъ царската дъщеря за- махнала съ меча си и го пробола, младиятъ момъкъ помислилъ, че е прободенъ вече и по- гледналъ, тече ли кръвь отъ раната. Каква била изненадата му, когато не вид-Ьлъ никаква кръвь, па и болка не усЬтилъ. Следъ това тя забила меча си въ гърдите му и втори, и тре¬ти пъть, но пакъ нито кръвь потекло, нито болка усЬтилъ. — Защо ? — Защото любовьта мушка безъ болка. Помнете следното: Лю¬бовьта не причинява болки. Дето любовьта
.30 присътствува, тамъ нЪма страдания, нгЬма ни¬какви противоречия. Ножътъ на любовьта не причинява никакви болки. — Защо ? — Защо¬то е книженъ. Такъвъ е билъ и ножътъ на царската дъщеря — ножъ на любовьта. Като видели, какво направила царската дъщеря съ третия кандидатъ, другите двама казали: И ние можахме да издържимъ на тези ножове. — Не, т'Ь не биха могли да издържатъ. Те отъ страхъ ш/Ьха да умратъ. Ще дойде день, когато въ действителния животъ ще ви прободатъ съ истински ножъ, а не съ книженъ, както този на царската дъ¬щеря. Съ такъвъ ножъ прободоха и Христа, и отъ раната Му потече кръвь и вода. Следъ това Христосъ възкръсна. Кой възкръси Хри¬ста ? — Онзи, Който Го обичаше. Силата на Христа се заключаваше въ любовьта Му къмъ Бога и къмъ Неговите ближни. Христосъ по¬несе греховете на хората и умре заради т^хъ. Той се пожертвува за ц-Ьлото човечество. Лю¬бовьта и в-Ьрата Му въ Бога Го възкресиха. Следователно, каквото Христосъ преживе, това и вие ще преживеете: ще бъдете подигравани, оплювани, бити, докато единъ день ви зако- ватъ на кръста. Тамъ ще викате, ще се мо¬лите и най-после, като Христа, ще кажете: „Господи, въ Твоите ръце предавамъ духа си." Христосъ казва: „Не дойдохъ да изпълня своя¬та воля, но волята на Онзи, Който ме е про- водилъ\
31 И тъй, колкото и да се страхуватъ хо¬рата отъ страданията, тгЬ неизбежно требва да минатъ презъ гЬхъ. Въ края на краищата, всеки чов^къ требва да умре за човешкото, за старото, и чрезъ възкресението да влезе въ новия животъ, въ живота на любовьта. Значи, чов4жъ требва да умре, за да възкръ¬сне. — За какво ще възкръсне? — За любовьта. > Който иска да възкръсне, да влезе въ закона на любовьта, той требва да е готовъ да умре. Така е станало съ Христа. Така ще бжде и съ всеки, който следва Христовия пжть. Въ това отношение хората требва да бждатъ като овцете. Когато една овца влезе въ водата, останалите овце отъ стадото тръгватъ следъ нея: една следъ друга се хвърлятъ въ водата. Това, което е добро за едного, добро е и за другите. Това, което е добро за мене, добро ► е и за васъ. Това, което е лошо за мене, ло¬шо е и за васъ. Ако ме последвате, сами ще проверите, добъръ примеръ ли съмъ далъ, или лошъ. Тъй щото, и въ живота, и въ смъртьта, както и при раждане и умиране, човекъ треб¬ва да дава добъръ примеръ. Това не се отнася до васъ. Азъ говоря за себе си. Азъ съмъ х длъженъ при всички случаи въ живота си, ка¬то се раждамъ и като умирамъ, да давамъ до¬бъръ примеръ. Не давамъ ли добъръ примеръ, моятъ животъ е безпредметенъ. Това пожела- вамъ и на васъ: и като се раждате, и като умирате, да давате добъръ примеръ. Като говоря за смърть, за умиране, азъ
32 нгЬмамъ предъ видъ физическата смърть. Не се страхувайте отъ смъртьта, за която ви го¬воря. Азъ говоря за смърть на стария животъ, на всичко човешко. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на греш¬ника." Това значи: всЬко нещо требва да се постави на своето место, и всека идея требва да дойде на своето време. — Какво да правимъ съ своето верую? — За веруюто си не ми¬слете, нито уповавайте на него. Дръжте се за верата. Веруюто ограничава човека, а верата го освобождава. Искате ли да имате некакви придобивки, започнете тази година съ най- малкия опитъ въ Божествения светъ — съ на¬деждата. Като приложите надеждата, минете къмъ верата; отъ верата --- къмъ любовьта; отъ любовьта — къмъ мждростьта; отъ мж- дростьта — къмъ истината и отъ истината — къмъ Духа Божий. Щомъ приложите всичко това, животътъ ви ще придобие другъ изразъ. Този е възходещиятъ пжть, който човекъ требва да поеме. Той ще мине отъ залезва- нето на стария животъ къмъ зазоряване на новия. Той ще мине отъ края на старата епоха къмъ началото на новата. За да влезе въ но¬вата епоха, човекъ требва да ликвидира съ всичко старо, съ всички отрицателни, наслед¬ствени чърти. За да дойде до това положе¬ние, той требва да се ползува отъ своите опитности, както и отъ тия на своите ближни. Като гледамъ погрешките на хората, азъ счи- тамъ, че сж и мои погрешки и търся начинъг
33 • • какъ по-лесно, по-незабелязано и за гкхъ са- мигЪ, да ги изправя. Като видя доброто въ хората, радвамъ се, считамъ, че тяхното добро е и мое добро. Казано е въ Писанието: „Богъ бЪше въ Христа и примиряваше свгЬта съ се¬бе си, .като не обръщаше внимание на гргЬхо- вегЬ имъ". Богъ сл-Ьзе на земята да оправи св4уга. Затова е казано: „Богъ толкова въз¬люби св-Ьта, че даде въ жертва своя Едино- роденъ Синъ, за да не погине всЪки, който в-Ьрва въ Негоа. Христосъ дойде на земята и даде примеръ на хората, какво значи жертва, какво значи любовь къмъ Бога и къмъ ближ¬ния. Той показа, какъ може да се помогне на хората. Затова, именно, Той понесе гЪхнитЪ гра¬хове. Тъй щото, когато видите, че н-Ькой грЪ- ши, не го оставяйте въ това положение. Ако той не може да се изправи, вие поправете по- гр^шката му вм-Ъсто него. Едно тргЬбва да се знае: Никой не може да вл-Ьзе въ Царството Божие съ своигЬ ста¬ри разбирания. До прага на Царството Божие може да стигне, но по-нататъкъ по никой на- чинъ не може. На всички съвременни хора е платенъ билетъ до вратата на Царството Бо¬жие. Оттамъ нататъкъ всЬки самъ тр-Ьбва да си плати билета. Само една стъпка остава до влизане въ Царството Божие, но тази стъпка е най-мъчна. За да направите тази стъпка, вие тргЬбва да отговаряте на известни условия. Щомъ видятъ, че се отправяте къмъ Царство¬то Божие, веднага ще отворятъ книгата на
34
вашия животъ и ще видятъ, обичали ли сте всички хора. Ако се укаже, че всички хора сте обичали, а само едного не сте обичали, ведна¬га ще ви върнатъ назадъ. Мнозина мислятъ, че като видятъ Христа, животътъ имъ ще се измгЬни изведнъжъ, и т-Ь ще обикнатъ всички хора. — Възможно е, но това тр-Ьбва да се пров-Ьри. Други пъкъ ми¬слятъ, че като видятъ Христа, ще съзнаятъ своята слабость и нищожество, ще признаятъ гр-Ьховет-Ь си и ще пожелаятъ канаригЬ да се съборятъ върху т-Ьхъ, да ги убиятъ. Трети пъкъ ще започнатъ да разправятъ на Христа за свои¬т-Ь в-Ьрвания. Какво ще имъ каже Христосъ? Първото нЬщо, което ще имъ каже е, да се отрекатъ.отъ всички свои в-Ьрвания и да оста- ■ натъ само съ в-Ьрата си. — Какво ще кажатъ хората за насъ? — Ще кажатъ, че сте безв-Ьр- ници. Какво лошо има въ това? Ще бъдете безъ вЬрвания, но ще имате една абсолютна в-Ьра, която отъ нищо не се колебае. — Ами после? — После ще дойдете до положението, въ което се намира житното зърно. Външно то н-Ьма никакви дрехи и украшения. Неговото богатство е вътрешно. То казва: Посадете ме въ земята, за да видите, какво крия въ се¬бе си. Наистина, щомъ житното зърно се по¬сади, следъ известно време започва да покъл¬ва, подава своето малко стръкче надъ земята. То започва да расте и да се развива: дава цв-Ьтъ, плодъ, който скоро узр-Ьва. Отъ едно зрънце въ земята се явява класъ съ 30, 60 или 120
35 зрънца, последователи на едното. Така правя и азъ: Влизамъ въ земята, посаждамъ се и следъ време пакъ излизамъ, но вече не съмъ самъ. Следъ мене вървятъ най-малко 30, 60 или 120 последователи. Сега, желая на всички да бждете като житното зърно: да се посадите въ земята и като изл-Ьзете оттамъ, да имате поне 30 души последователи, които да вървятъ въ вашия Пжть. „Богъ е Д у х ъ> и Божиятъ Духъ носи свобода на чов-Ька".
- 'л-^
Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1937 г. София. — Изгр-Ьвъ.