Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
ИМЕТО БОЖИЕ, ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, ВОЛЯТА БОЖИЯ
„Добрата молитва " „Махар бену аба "
По утъпканите пътища лесно се ходи. Лесно се ходи, но и там има една неприятност, че в сухо време много прах се вдига, пък и кал се образува, когато е мокро. Следователно прахът спира пътниците. И по калните пътища мъчно се ходи.
Какво разбирате сега? След като един говорител е говорил, питам, какво си разбрал? Проста работа – говорителят размърдва въздуха, а пък този въздух, като допира до ушите на слушателите, прави някакво впечатление. Той размърдва въздуха, а онези Казват, че добре говори. Ти знаеш да размърдваш въздуха, но за това размърдване на въздуха те държат отговорен.
д А Ще ви дам един монограм – вие сте учени хо-
11^–\ ра, всички сте завършили. Всичките тайни,
всичката философия седи в туй. Препишете си го, няма да го обяснявам.
Колко пъти влиза радиусът в една окръжност? Шест и нещо. Колко пъти влиза диаметърът? 3,14. Каква е разликата между правите и кривите точки?
Понякога вие се спирате върху едно положение, безпокоите се. Като няма хляб, какво ще стане? Ще гладувате. Като няма вода, ще пожадувате. Като няма пари, недоволство ще има. Нямате дрехи – стават тия работи. Какво ще стане? Като те оберат, какво ще стане? Като ти дадат пари, какво ще стане? Някой път казвате, че трябва да се дава. Добре, да разсъждаваме. Мислите ли, че всякога даването е едно благословение? Казвате: „Трябва да се дава". Хубаво, ако кажа за някого: „Я го налегни, че му дай двадесет и пет на неговата възглавничка", ще бъде ли той доволен? Някой път казвате, че не трябва да се взема. Мислите ли, че всякога, когато се взема, е лошо? Ако ви взема болестта, лошо ли е? Че вие ще се радвате в дадения случай. Тъй щото вие общо говорите, казвате: „Трябва да се дава". Не, не всякога трябва да се дава; и не всякога трябва да се взема. Някой път трябва да се вземе.
Всички вие искате да бъдете щастливи. Ако всички бяхте щастливи, щеше да бъде най-голямото нещастие. Трябва да разсъждавате. Вашето щастие зависи от нещастието на много същества. Вашето щастие се обуславя от нещастието на хиляди същества. Казвате: „Да бъдем щастливи." Щастието се обуславя от нещастието на тия същества, които трябва да пострадат. Всички питате как ще се оправи светът. Аз мога да ви направя едно възражение. Господ го направил, че не може да го оправи, та вие ще го оправите. Вие искате да се оправи един свят, който не може да се оправи. Някой път искате един умрял да оживите. Един разбойник изклал хиляда души; защо ще го съживявате, хубаво, че е умрял. Казвам: Хубаво стана, че умря, да си върви! Вие вземете този, умрелия, само отвън. Но и във вас има някоя характерна лоша черта. Лошата черта е героят вътре във вас. Лошовината е, която прави човека силен и смел. Ако не е лош, не може да се прояви. Ако е много кротичък, той е като тиха водичка, тихо тече, никому зло не прави.
Влезете в училище, учителят винаги казва на учениците: „Вие трябва да учите." Когато учителят влезе, тогава казват: „Учителят трябва да преподава." Когато сиромахът отиде при богатия, той му казва: „Трябва да работиш." Сиромахът, като излиза, казва: „Ти трябва да бъдеш щедър." Сиромашията с работа се оправя, а пък богатството с щедрост се запазва. Ако не си щедър, ти не можеш да запазиш богатството. Сега вие не разсъждавате. Някои от вас сте сиромаси – няма какво да пазите вашата сиромашия. Сиромашията с методите на богатството не можете да пазите. Не проповядвайте на богатия, че той трябва да работи. Вие сега мислите, че богатият не работи. Работи, как да не работи човекът. Богатите хора работят повече от вас. На неговата трапеза ще видите най-малко десетина блюда, различни работи и той ги свършва в половин час. Десет блюда да свършиш за половин час, за това се изисква ум. Каква химическа лаборатория – да извади всичките тия елементи, главата му побеляла от мисъл! Работа е това. Бедният човек седнал, една чиния има, малко пиперки турени, малка работа. Защо осиромашал? Не работи човекът. Една чиния работа ли е?...
Сега вие искате да ви кажа нещо. Вие искате да ви кажа нещо за оня свят. Ще ви кажа един анекдот. Пристигнал е един знаменит цигулар и ще дава първия си концерт: Всичките му слушатели имали здрави очи, но били глухи. Насядали те, а той не знае, че са глухи и започнал да свири, Те го гледат как си мьрда ръката. Като свършва, няма ръкопляскане. Гледа ги: доста интелигентни хора, а седят и гледат. След като свършва концерта, казват му, че много хубаво си мърдал ръката. За музиката нищо не му говорят. Не го оценяват, не го чули. Каквото видяли, само за това говорят.
По някой път трябва да се говори не само за това, което си видял, но и за това, което си чул. Казвате: „Да не чуе човек, защо чух това?" Кое е по-хубаво, човек да чува или да не чува? Да страда ли човек в света или да не страда, кое е по-хубаво? Всички искате да не страдате. Тогава, като тръгнахте от вашето отечество, нали имахте разписание, нали изучавахте историята на този свят, нали ви разправяха, че като дойдете тук, на земята, няма да бъде така, както е във вашето отечество? Тези, които са ви изпратили тук, на земята, ви казали, че на земята е рай Божий. Вашата работа мяза на случая с онова, малкото ангелче. Когато Господ създал земята, разнесло се из вестниците на ангелите, че Господ създал нов свят с особени същества. Туй ангелче отива при един голям ангел и му казва: „Заведи ме в новия свят да видя тия прекрасни същества, които Бог бил създал." Големият ангел го турил на своите големи крила и го донесъл на земята. То казало: „Казах ти да ме занесеш в този, новия свят, дето Господ го създаде, а ти ме занесе в ада!" „Че това е новият свят!"
Сега се изисква една мисъл. Ние мислим, че адъг ние го създаваме, че има мъчение в ада. Не, ние не си представяме ада такъв, какъвто е. Какво е вашето понятие за рая? Как бихте го описали? Представете си, че ви дам да говорите по темата за рая. Как ще го опишете? Ще го опишете някак си, но всички, които ви слушат, ще останат недоволни. Сега едно разсъждение. Вие искате да идете в другия свят, в рая да идете, но в мястото на мъчението никой от вас не иска да иде. А раят и адът се проявяват едновременно, заедно. Корените на живота се намират в ада, клонищата се намират в рая.
Да кажем, вие вземете едно житено зърно. Представете си, че туй житено зърно седи в хамбара. Тия зърна си приказват за рая и раят е външният свят, дето растат. Житното зърно казва: „Аз искам да ида в рая." Мислите ли, че ако извадите житното зърно от хамбара и го изнесете из света, то ще види рая. Нищо няма да види! За да му покажеш рая, трябва да посадиш туй житно зърно в земята, да го туриш на мъчение, да мине през страдание и като израсте, тогава ще види рая.
Аз не зная кои са най-големите мъчнотии, които ви спъват. Вие казвате, че има много големи мъчнотии. Толкова години търся мъчнотии и не мога да ги намеря. Има мъчнотии, но те са много умни. Ако речеш да буташ мъчнотията, като погледнеш, офейкала някъде. Виждаш мъчнотията; щом искаш да боравиш с нея, изчезва. Да кажем, че мнозина от вас сте имали големи мъчнотии, страдания. Де са остатъците от мъчнотиите сега? Да кажем, че сте страдали от мъчнотията на глада. Как ще опишете глада, тази мъчнотия? В какво седи мъчнотията на глада? Във време на глад от невидимия свят искат да ви направят светии. Човек, за да стане светия, трябва да гладува. А пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на земята. Мислиш ли, че като ядеш онази кокошка, която е излязла от курника, й правиш добро? Мислиш ли за онова агънце, което вземаш от неговите другарчета и го туряш на своята трапеза? Казваш: „Много хубаво е това агънце!" Мислиш ли, че е хубаво и за него? За вас е добре. Ще ви разкажа един анекдот. Седи един турски бей и минава едно погребение. Един гръцки поп пее: „Ии-ии-и." На турски „и" значи добре. Турчинът мисли, че попът казва на умрелия „много добре" и го пита: „Папаз ефенди, на тебе ти е много добре, но на умрелия дали му е много добре?" И вие, като ядете яденето, на вас ви е много добре, но на онзи, който е умрял, на него дали му е много добре? Всичко седи в разбирането на нещата. Всичката философия на живота в дадения случай, в дадения момент зависи от това какво е вашето разбиране за онова, което Бог е създал. Всичките страдания в живота произтичат от оня факт, че в даден случай ти не схващаш нещата, схващаш, че Бог те е създал, то е благото, то е радостта. Всичките страдания са в това, че ти мислиш, че те не са за твое добро. Вас ви се вижда, че това е противоречие. Как го схващате, то е ваша работа. Като страдате, то е ваша работа. Защото в страданието работите. Радостта според мен е оценка на нещата. В страданието любовта ни се предава, а в радостта ние оценяваме любовта. Следователно, когато ни говорят за страданието, казвам: Любовта се дава. От това произтича страданието. Дава ми се нещо, с което аз не зная да се справя. Радостта е, за да оценя. Щом се оценява любовта, хубаво е – произвежда се радост. Щом не се оценява, произвежда се страдание. Страданието е, което дава. Ако добре възприемете причината, радостта ще дойде; ако не възприемете добре причината, произвежда се страдание.
Сега всички искате да бъдете щастливи. Няма нито един от вас, който да не мисли да иде в рая. От сутрин до вечер все за рая мислите. От голяма мисъл за рая сте остарели. Искате да идете в рая, пък пари нямате. Мислите ли, че да идете сега в Америка е безопасно? Та вие може да намерите дъното на океана. Ако пътувате сега в Европа, за седем-осем дена ще ви побелее главата. Ако ви пратят до Америка, и вие идете и се върнете, ще бъдете с побеляла глава. Параходът ви ще се натъкне на някоя мина и ще потъне, а вие ще се намерите седем-осем дена на лодка в океана из тия вълни. Като се върнете, какво ще кажете? Вие сами се плашите. Казвате: „Ще измрем гладни." Казвате истината. Всичките хора все от глад умират. И сиромаси, и богаташи умират от глад. Богатият при всичкото имане, умира от глад – не може да яде. Но хората не умират от глад. То е заблуждение. От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. Умират от незнание как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат. В яденето има едно благо.
Три неща ви трябват: мисъл, чувства и постъпки. Те са неразбрани думи. Светлина, топлина и сила трябват на човека. Без светлина мисълта се спъва, без топлина чувствата се спъват, без сила тялото се спъва. Не само да има сила, но тази сила човек трябва да знае да я запазва. И не само да я запазва, но да я увеличава. И топлината – и нея трябва да знае как да увеличава и да я запазва. Много малко топлина се иска, но тя трябва да се увеличава и човек да се приспособява към топлината. Ако човек не знае как да се приспособява към топлината, тя ще произведе дисонанс. При това човек трябва да се приспособява и към светлината, която функционира в неговия ум.
Сега какво е потребно? Какво мислите за този монограм?
Мнозина от вас казват, че трябва да обичаме Бог. Но знаете ли каква е философията да обичаме Бог? Всички си имате едно вътрешно определение. По някой път вие говорите за безлюбието в света. Но от какво произтича безлюбието? Когато човек има само любов към себе си, то е безлюбие в света. Когато има любов към всички, то е любовта в света. Следователно ние говорим много пъти за безлюбието. Ако ти обичаш само себе си, то е безлюбие. От туй целият свят страда, понеже всеки обича себе си. Преди всичко всеки трябва да направи едно самопожертвуване да обикне поне едного отвън. Идва някой и казва: „Обикнах!" И минава за Господ. Досега се е учил само себе си да обича. Казва, че се е влюбил в някого. Ти в едного да се влюбиш, то е нищо. Като се влюбиш в него, ти му казваш: „Аз направих една жертва заради тебе, но ти трябва да се подчиняваш. Понеже те обичам, каквото ти кажа, трябва да ме слушаш!" Аз наричам лична любов любовта към ближния. Любовта към цялото, любовта към Бог разрешава въпроса. Ако човек не започне с онази любов, която включва всичко, въпросът остава неразрешен. Казва се: „Да обичаш Бг." – „Как мога да обичам Бог, как да го науча?" – „Ще идеш при Господ да се учиш. Тук не си дошъл да страдаш, но не си дошъл и да благуваш. Дошъл си да се учиш, да различаваш какво нещо е страданието, какво нещо е радостта, какво нещо е смъртта, какво нещо е животът, какво нещо е силата, какво нещо е безсилието, какво нещо е тъмнината, какво нещо е светлината, какво нещо е топлината, какво нещо е студът.
По някой път седите и разрешавате въпроса: всички искате да ви обичат. Нали така? Че всички все от любов страдате! Любовта е, която причинява всичките страдания на хората в света. Който и да е от вас, ако му дам петдесет хиляди лева за един ден, ще се радва, но щом му взема петдесетте хиляди лева назад, той ще стане нещастен. Питам, какво са пет хиляди златни лева? Оценил ли ги е той? В какво седи щастието? Петдесет хиляди – това е едно понятие. С петдесет хиляди лева той се счита за щастлив. Мисли си нещо. Каква мисъл седи в ума му? Каква идея има богатият човек? Ако е богат ученият човек, къщата му ще бъде пълна с хубави книги. Той ще се радва, че има какво да учи. Ако е някой търговец, ще се радва, че дюкянът му ще бъде пълен със стока. Ако богатият човек е някой касапин, в неговия дюкян ще бъдат окачени животни с одрани кожи, той ще седи със своята престилка и със своя нож. Всичкото му богатство е там. Когато ходите в нашите хали, там има такива животни. Казваш: „Я ми отрежи едно парче." Той дойде с ножа си, отреже едно парче, тури го на терезията, премери го. Като го вземеш, прегърнеш го, туриш го под мишницата, носиш го на своята възлюблена. Казваш: „Едно килце месце." Тя казва: „Много е добър – как го наричате, аз го забравих – много е добър моят възлюблен."
Аз бих ви говорил, но тук вие сте влезли в едно статическо положение. Мислите ли, че ако вие имате една болка в тялото – да кажем боли ви кракът или ви боли гръбнакът, или бъбреците, стомахът, вратът, главата, – и аз ви донеса една копринена дреха, а вие я облечете, мислите ли, че ще бъдете щастливи. Вие се превивате от болки. Ще кажете: „Защо ми е?" Тази, хубавата дреха при такова болезнено състояние не струва. Най-първо тялото трябва да бъде здраво – да не чувстваш никаква болка. Като вземеш тази дреха, ти искаш да я разхождаш. Като вървиш, при всяко помръдване усещаш болка, не можеш да се радваш на дрехата; чуваш само един шум.
В турско време имаше една такава мода: като правеха обуща, туряха в гьона някакви неща да скърцат. Като минава някой, чуваш го на двеста метра. Казват: „Много му скърцат обущата" – и по това го харесваха. Туй не се отнася до нас. Да спи зло под камък! То е външният свят. Вие сте в друг свят, не внасяйте оня свят тук. Че хората ядат месо – имат право да ядат. Че някои гладуват и страдат – имат право да страдат. Благуваш – имаш право да благуваш. Осиромашаваш – имаш право да осиромашаваш. Обогатяваш – имаш право да обогатяваш. Поумнял си – имаш право да поумняваш. Считайте, че каквото човек прави, има право да го прави. „Сиромах съм сега." Каква идея туряте вие в сиромашията? Болен си. Болестта е едно благо. Благо е, че като те заболи кракът, започваш да мислиш за другите хора – стават ти мили на сърцето, отваря ти се сърцето, искаш да бъдеш щедър. Дойде някой болен човек, казваш: „Върви си, не искам да се занимавам с болни хора." Някои от вас имате деца. Нали един баща изисква синовете му да бъдат добри? Учителят иска неговите ученици да бъдат прилежни, да учат. Един капелмайстор изисква всичките музиканти да свирят хубаво, да не правят погрешки, всичко да върви добре. Щом се спира на погрешките, работата не върви. Аз считам майстори в един оркестър само онези, които свирят добре след една репетиция. Като погледнат нотите, да започнат да свирят. Сегашните музиканти само повтарят. Гледам: два-три часа повтарят едно и също нещо. Повтарят, защото се е изгубил смисълът. Как ще му дадеш смисъл? Ако тялото ви не е музикално, вие музикант не можете да бъдете. Ако вашият ум не е музикален, вие музикант не можете да бъдете. Ако вашата душа не е музикална, вие музикант не можете да бъдете. Ако вашият дух не е музикален, вие музикант не можете да бъдете. Аз считам за музикант този, на когото духът е музикален, душата е музикална, сърцето е музикално. Ако трябваше тепърва да ставате музикални, то е изгубена работа. То е невъзможно.
Вие искате да станете добри. То е една погрешна идея. Човек има заложбите в духа си, в душата си, в ума си, в сърцето си; има заложби да бъде добър. Следователно трябва да проявите онова, което е заложено в ума ви, в духа ви, да проявите и това, което е заложено във вашето сърце. Всички вие носите заложби.
Казваме: „Да се свети името Божие." – То е Божественият свят. „Да дойде царството Божие." – То е духовният свят. „Да бъде волята Божия." – То е физическият свят. „Да се изпълни волята Божия" – то е на земята да знаем да живеем добре. А в духовния свят трябва да се въдвори царството Божие. А „да се освети името Божие" – то е в Божествения свят. Ние сега седим в една идея и искаме да осветим името Божие тук, на земята. На земята трябва да се изпълни волята Божия. Как се изпълнява волята Божия? Щом си здрав, ти си изпълнил волята Божия. Щом не си здрав, ти не си изпълнил волята Божия. Щом стомахът не функционира правилно, ти не си изпълнил волята Божия. Щом дробовете не функционират правилно, ти не си изпълнил волята Божия. Щом мозъкът не функционира правилно, ти не си изпълнил волята Божия. Щом нямаш хубаво кръвообръщение, ти не си изпълнил волята Божия. Щом те боли гръбначният стълб, ти не си изпълнил волята Божия. Щом те болят рамената, ти не си изпълнил волята Божия. Щом те боли врагът, ти не си изпълнил волята Божия. Щом те болят пръстите, ти не си изпълнил волята Божия. Че какво искате друго? Каква философия искате? Казвате: „Да изпълни волята Божия." Първо ще изпълниш волята Божия така, че да нямаш никаква болка. Ще внесеш ред и порядък в тялото си. Ако те заболи пръстът, като кажеш, че искаш да идеш при Бога, духни на пръста и кажи на болестта да си иде. Кажи й: „Да си вървиш!"
По някой път се уединявам да мисля, уединявам се да си почина. От дълъг път иде човек, все трябва да си почине малко, да се освободи, да погледа Божествения свят. За почивка аз считам да излеза да видя какво Господ е създал. Някой път таман река да погледам какво Господ е създал, носят ми някоя човешка работа. Таман река да погледам Божественото, друг дойде. Вчера, като съм седнал да видя Божествените прозорци, ето, носят ми едно писмо. Казвам: „В туй писмо има нещо." Отварям, тя е една млада, бледна мома, заболяла от туберкулоза, ходила в Искрец, изписали я от болницата, изписали я и не я пратили в Горна Оряховица, откъдето е тя, пращат я при мене аз да платя данъка. Казва: „Препоръчаха ме до тебе, Учителю." Няма пет пари, пък ми носи един хляб и в писмото пише, че трябват триста и двадасет лева да иде до Горна Оряховица. Сега аз ви казвам! Вие, ако бяхте на моето място, какво щяхте да направите? Работата е, че като я изписват от болницата, не я пращат в Горна Оряховица, но я пращат в София. Аз извадих поуката. Казва: „Бързам." Още като дошла, и бърза. В себе си рекох: „Ти от това бързане страдаш." Аз зная защо е заболяла – не е изпълнила волята Божия. Казвате: „Да я съжалим." Как ще съжаля един човек, който не е изпълнил волята Божия? Гледам, лицето дряхло*. Казвам: „Остани да ядеш." Тя бърза. Казвам да остане да яде – това пък е друга беля, друга опасност. Някои настръхват: била охтичава, можела да ги зарази. Хайде друга беля! Трябвало да кажа вън да я турят. Казвам: „Влез вътре." Турят й да се храни. Мислено казвам: „Трябва да се изпълни волята Божия." Аз не й говорих, пратих другите да говорят. Като я погледнах, казах: „Ти страдаш, защото не си изпълнила волята Божия." Туй е вярно. Всеки човек, който не изпълнява волята Божия, страда. Тя си е направила много добре сметката. Трябват триста и двадесет лева, за да си иде. Аз като търговец искам да спестя малко от парите. Нямам достатъчно брашно, мисля каква операция да направя. Казвам: „Триста и двадесет лева ти трябват с кой трен да пътуваш?" „С експреса." „А с пътническия?" „Двеста и седемдесет лева." Рекох: „С него ще идеш." С пътническия да пътува, защото по-малко ще дам. С експреса – триста и двадесет лева. Веднага решавам с пътническия. Сега какво да направя?" Спестих малко. Но освен тези пари трябват още петдесет лева – има да пътува с автомобил. Казвам: „За автомобила ще ти дам двадесет лева, та всичко двеста и деветдесет лева." Казвам: „Той, автомобилджията, ще отстъпи. Аз давам двадесет, пък той тридесет да отстъпи. Двеста и деветдесет лева дадох и се освободих. Тя гледа, гледа. Казвам: Това е правият път.
Сега и с вас искам по същия начин да се освободя. Искам да се освободя, разбира се. Учете се да бъдете благодарни в душата си. Ако страдате – да благодарите за страданието, защото страданието носи нещо хубаво. То е най-мъчното изкуство: като ти е мъчно – да благодариш.
Много трудна работа е то. Още като я видях да идва, рекох: „Кой я е пратил, де ми намери адреса? Има благотворителни дружества, които помагат, аз не съм банкер, не съм богат." Казва: „Изпратиха ме при теб." Похвалили ме, за много добър ме препоръчали. Добър съм, ако давам пари. Щом не давам пари, не съм добър. Страшен банкер. Всичката добрина седи само в парите. Даваш пари, добър си. Гледам лицето й, докарва се пред мене. Казвам й мислено: „Да изпълниш волята Божия. Ако изпълниш волята Божия, ще те турят на едно голямо изпитание. Ще загубиш смисъла на живота си. Тъй, както си мислила, ти си дошла да се радваш, искаш да се жениш, да имаш деца, да имаш свой възлюблен, да се разхождаш. Сега ни къща имаш, ни дрехи, ни апартамент. Ако й кажа тъй, тя ще се обиди. Говоря й мислено, тя ме гледа и се чуди, какво казвам. Говоря на душата й: "Ще изпълниш волята Божия, досега не си изпълнявала."
Сега и на вас казвам: Изпълнявайте волята Божия, това е физическият свят. Това е Бог на физическото поле. Бъди здрав. Като се разболееш, търси причината за заболяването, за да премахнеш болестта. Изучи на какво се дължи болестта. Всичките болести се дължат на малки причини. Някой може да ти каже: „Ти си лош човек." Това е жаргон – „лош човек". Може да ви кажат, че всички вие сте добри, но това не е вярно. Може да ви кажат, че всички вие сте лоши – и това не е вярно. Според мене добър човек е всеки, който изпълнява волята Божия на земята. Подразбирам, че той ще бъде здрав човек. Ако боледуваш, болестта трябва да бъде един начин за лекуване. Всеки човек боледува, за да се лекува. Ако не боледуваш, не можеш да се лекуваш. Ако вие не турите в действие мисълта да изпълните волята Божия, на физическото поле не можете да се лекувате. Турете си за задача да изпълните волята Божия. Вие тичате при лекар. Дойде някой и ме пита – кажи при кой лекар да ида? При който лекар и да ви пратя, той няма да ви излекува. Той ще ви проповядва вяра. Лекарят казва: „Ако вярваш в това лекарство, което ти давам, ще оздравееш; ако не вярваш, няма да оздравееш." Лекарят иска да бъдеш малко щедър. Той казва: „Ти не си се научил да даваш, скържав си, тази болест е да се научиш да даваш." Щедро ще даваш... на лекаря. Ако не даваш, той, като те прегледа, втори път не иска да дойде. Ако някой от вас е болен, трябва да дойде лекар, но този лекар, който идва да ви лекува, той ви дължи едно добро, а вие имате да му плащате. Ще се срещнете с лекаря, за да ликвидирате вашата карма. На земята всичките работи са приключване на известни сметки.
Считайте, че срещата с всеки един човек е на място. Четете една книга – радвайте се. Виждате трева израснала – радвайте се. Виждате изворче да тече – радвайте се. Духа вятър – радвайте се. Вие сега казвате: „Много духа вятърът." Че духането на този вятър има свой смисъл. Или времето е тихо – това си има свой смисъл. Тихото време и то прави своите планове да свърши някаква работа. Целият външен свят е едно предметно учение за вярващите. Преди всичко искайте всички да бъдете здрави. Изпълнявайте волята Божия. Заболи ви кракът – намерете причината защо ви е заболял кракът. Ако имате неразположение в сърцето, то е малка болка в духовния свят. Намерете причината за туй неразположение. Ако имате малко неразположение във вашия ум, пак намерете каква е причината. Мъчна е тази работа.
Аз гледам задачата, която дадох на сестрите. Всички ми дадоха изработени подаръци. Всевъзможни чешити. Виждам всичките начини и методи, по които светът може да се поправи. Там има чорапи, шалчета, ризи, има гащи, има шарени шалове, после сестрите си дават мнението и какъв цвят да се употреби. Направил съм доста голяма камара. Казват: „Какво ще се прави?" Лесна работа. Една сестра дошла да нарежда, намерила една хубава риза и казва: „Учителю, много хубава риза, за тебе са дадени тези, хубавите работи." Този е старият дявол – за себе си да задържа. „Какво ще се прави всичко това?" Лесна работа, ще се уреди. Че ако е лотария, за всички няма да има. Ще се уреди тази работа. Тя е уредена. У всинца ви има добро желание. Аз не обичам да повтарям нещата. Гледам на живота много широко. Някои от вас мислите, че животът на един учител е много лесен. Аз бих желал да ви туря на моето място, да видите какво нещо е учителството. Да бъдеш учител, да ти дадат две-три деца, то е нищо; дават ти две–три хиляди деца. Ти си дошъл в света да помагаш. Дойде един човек и ти предаде всичкото свое разположение, ти трябва да го опиташ. Лошият като дойде, чувствуваш в себе си всичката лошевина. Представете си, че един човек е облечен в нечисти дрехи, има миризма. Той е дошъл да го разгледаш – докато го разгледаш, какво ще изпиташ. Ако дойдат десет души и ти целият ден се занимаваш с тях, ще се заразиш. То е ужасна работа. Като дойде един добър човек, той носи благословение, той е като цвят с ухание – влязъл си в една градина, може да разглеждаш този цвят. Аз желая да бъдете добри. Не е в мой интерес да бъдете лоши. Понеже сте минали през всичките мириси, минали сте през всички гниещи неща, сега поне някои от вас искам да станат цветя, да цъфнат – да стане една смяна. Тази смяна не е за мен, но е за вас. Туй, което е добро за мен, е добро за вас; туй, което е лошо за мен, е лошо и за вас. Вие идвате при мен и казвате: „Искаме да ни спасите." Знаете колко мъчно се спасява човек. Казвате: ,Христос спаси света." Не го е спасил, спасявал го е. Христос спасява света, но всички ще минете по пътя на Христа. Човек, който не мине по пътя на Христа, не може да се спаси. Христос казва: „Аз съм вратата." Вратата на страданието е за любовта. Христос е пътят. Ако не влезете в този път на страданието, по който той е минал, не можете да бъдете спасени. Ако не влезете в пътя на радостта, по който той е минал, не можете да бъдете спасени. Той, след като разгледа този въпрос, каза: „Не разбирам тази работа, но да бъде волята Ти тъй, както Ти си предвидил, така да бъде." Зарадва се Христос в себе си. Не да бъдем индиферентни, но да вярваме, че онова, което Бог е създал, макар че не го разбираме, за добро е. Няма нищо в света, на което като погледне Бог със своето око, да не се оправи. Всичко ще оправи! Там, дето Бог оттегли своя поглед, нещата стават лошо; дето Той поглежда, нещата стават добре. Там, дето е насочен Божественият поглед, нещата стават добри; там, дето се оттегля Божественият поглед, там е лошото. В туй моментално оттегляне на Божествената светлина в човека, човек става лош. Затуй аз желая да имате Божествената светлина, понеже само тогава може да растат всичките цветя на земята. Благодарение на оня нежен поглед, който слънцето им праща, те растат. Ако слънцето престане да гледа към тях, тия нежни цветя не могат да растат.
Вие имате статическо разбиране. Желаете Христос да дойде на земята да създаде най-добрите условия. Ако сега не Му благодарите за това, което имате, как ще Му благодарите за бъдещето? Сега вие сте уморени от една неестествена мисъл. Мисъл имате. Казвате: „Болка имам в крака!" – Доброто ти страда. „Болка имам в ръката!" – Правдата ти страда. „Болка имам в сърцето." – Сърцето ти страда. „Болка имам в мозъка." – Умът ти страда. Туй страдание може да бъде в мозъка, в сърцето, в краката, всичките ти удове могат да страдат. Страда някоя добродетел – възстанови добродетелта!
Сега съм взел един уред, наблюдавам с увеличително стъкло, появяват се някакви явления. Забелязвам появяването на някои цветове. Като гледам един предмет, появяват се цветове. Като се появи един цвят, аз зная причината. Защото мнозина страдат, изгубват зрението си. Известни лоши мисли на вашите деди и прадеди идат и ако не вземете предпазителни мерки да пазите очите си, те веднага ще заболеят. Наслояват се в зрителния нерв. Натрупват се такива вещества, че зрението започва да се затъпява, започваш да не виждаш. Или ако не слушаш правилно, тази светлина започва да се наслоява в слуховия нерв и тогава човек оглушава. Изисква се цяла една философия да разберете, че мислите в света, чувствата в света и постъпките съставят или благото, или нещастието на човека. Трябва да мислиш добре, понеже в тази мисъл ще създадеш външните условия. Ти трябва да чувствуваш добре, за да използуваш вътрешните възможности добре, и трябва да постъпваш добре, понеже това е разумният живот. Условията – това е физическият свят – съзнанието е отвън. Вземете този часовник: той е разумен, показва времето. Този часовник сам по себе си не познава дали времето е право; ако направи някаква погрешка, разумното същество коригира погрешката. Значи разумността е отвън. Следователно тази разумност постоянно коригира физическите погрешки. Когато ни боли тялото, разумността е отвън. Щом то направи една погрешка, вярвайте, майсторът ще дойде, ще види колко е останал назад часовникът и ще поправи погрешката. Онези, които са създали вашите тела, ако вие не живеете добре, ако има някакъв дефект, – те, като дойдат, ще ги поправят. Щом почувствувате болка, тя, пък и всяка болка във вас, се отразява в невидимия свят, в разумния свят. Тогава тия същества знаят, че времето ви не е право и ще дойдат да коригират погрешката. Понеже в техен интерес е да живеете добре. Който живее добре, показва правилно време. Който не живее добре, показва лъжливо време. Вие трябва да бъдете здрави, да показвате правилно времето, което Бог е положил. Защото от туй време, ако вие сте здрави, вие помагате на вашите ближни, помагате и на себе си; това е в полза и на цялото човечество. Ако боледувате, спъвате себе си, спъвате ближните си, спъвате и човечеството. Казвате: „Не трябва да страдаме." Въпросът не е там. Сега вие сте дошли в живота да отпратите вашата мисъл към Бога, за да дойде да поправи погрешките. Тъй щото, каквато и болка да имате, не ходете да търсите лекар, изпратете мисълта си към Бога. Господ има хиляди лекари. Той ще ви изпрати някой лекар. При мен идват мнозина да ги лекувам. Аз съм малко своеобразен. Казвам: Ти нямаш никаква болка, болка не виждам. Много си мазен, не си отънял, не ти е хлътнало лицето. Той казва: „Пълен съм, но не съм здрав." Казвам: Тази болка мъчно се лекува. Ще ти трябват две години и половина, за да оздравееш. По никой начин не може по-рано. Тя е турена на служба две години и половина. Ти не можеш да я уволниш. За да я уволниш, трябва да направиш някое голямо престъпление. Ако живееш добре две години и половина, може да се освободиш от нея. Вие например можете да накарате един кон да не рита, като го бутате отзад. Колко време се изисква да научите един кон да не рита? Вие сте нетърпеливи. Тази нетърпеливост носите от минали години. В миналите съществувания сте били във формата на слон. Вие махате с ръцете това са все животински състояния. Дойде някой, казва: „Знаеш, като те ударя, какво ще стане." Това е ритник. „Като те ударя." – „Ами аз като те ударя?" Започва един удар, други удар. В Европа се дуелират със своите шпаги, единият мушне, другият мушне... Като престанат, ръкуват се и оттам насетне станат приятели. Трябва да се намушкат с шпагите, да почувствуват болка: единият го бутне, другият го бутне – хубаво, сприятеляват се. Когато се дуелираш, ако ще мушкаш, мушни хубаво. Не го мушкай така, че да го убиеш, но като го бутнеш, да почувствува болка, да го накараш да страда. Аз се радвам, че вие страдате, понеже сте се дуелирали на бойното поле.
Вие сега, като си идете, ще кажете: „Много лоши хора сме." Аз ще туря по-меко: много се потривате. Това е лошото във вас. Като ви дадат една работа, не се завземете да я свършите, но се потривате. Каквато работа и да ти дадат, направи я хубаво. Дадат ти да измиеш един леген, измий го хубаво. Не сядай да мислиш: „На мене ли се намери да ми дадат да го мия, на друг защо не го дадоха?" Вземи сапун, вземи топла вода, измий го отвън и отвътре хубаво. Този леген само ти можеш така да го измиеш. Ако трябва да се калайдисва, дай го на калайджията и пак го измий. Друг не може да направи това. Всяка една погрешка е един леген, който трябва да се измие. Не се потривай. Не му търси причините.
Ще ви приведа един пример. Един българин, който свършил в Америка, бил много религиозен. Един от Най-религиозните българи. Като религиозен човек имал изпитания. Осиромашал, нямал нито пет пари. Американците са много практични – не обичат да помагат. Трябва да ти създадат работа и така да ти помогнат. Американецът ще ти създаде работа и тогава ще ти помогне, ще ти даде пари. Българинът седял по български и не искал да работи, чакал да влезнат в положението му. Той ми разправи тази своя опитност. Три-четири дена гладувал и се молил на Господ. Една вечер, като минава по улиците на град Бостън, вижда в краката си кесия. Взема кесията, гледа че вътре има доста крупна сума. Сега иска да знае на кого е кесията, тьрси и намира, че тя е на един студент от университета. Този студент ходил да влага хиляда долара в банката и останалите пари турил в кесията си за хърчлък. Като турял кесията в джоба си, тя паднала отвън. Българинът си мисли, че работите му вече се оправят; мисли, че като даде кесията на студента, той ще му предложи една сума. Отива, намира студента, дава му кесията и онзи му казва само едно „благодаря". Гладува още четири дена и тогава отива на един бит пазар. Разхожда се и гледа как хората си пазаруват. По едно време гледа на земята долар, а хората го тъпчат. Взема долара и вътре нещо му казва: „Не му търси господаря." Казва: „Не търсих на този долар господаря, взех го и отидох да се нахраня."
Не търсете господаря на погрешките. Не търсете господаря и на добродетелите. Ползувайте се от всяко благо в света. Ползувайте се от всяка погрешка. Защото всичко в света е Божествено. Ако знаеш как да използуваш условията, те са от Бог. Използвайте външните условия, използвайте и вътрешните възможности. Изпълнете и Волята Божия. Туй е, което не знаехте досега. В изпълнението на Волята Божия седи здравето на човешкото тяло. От въдворяването на Царството Божие зависи доброто разположение във вас. И от прославянето на името Божие зависи красотата на нашия ум. Като вършим всичко за славата Божия, ние живеем за ума. Като се молим да дойде Царството Божие, ще въдворим ред и порядък в нашите чувства. Когато се освети името Божие, ще уредим нашия ум. Като дойде Царството Божие, ще се уреди нашето сърце. Като изпълним волята Божия, ще бъдем всички здрави, ще бъдем безсмъртни, ще можем да живеем тъй, както искаме. Ще познаем, както сме и познати. Ще познаваме Бог, както Той ни познава. То е смисълът на живота: да познаем Бог, както Той ни познава. Бог, Който ни познава, мисли нашето добро. Всеки ден ни дава хубави условия и възможности, за да можем да живеем.
Да се свети името Божие в нашите умове.
Да се въдвори Царството Божие в нашите сърца.
Да бъде волята Божия в нашето тяло.
„Отче наш"
25 лекция на Учителя,
държана на 20 март 1940 г., сряда, 5 часа сутринта,
София, Изгрев.
- Немощно, отпаднало (б.р.)