Глава 9
1 И като свика дванадесетте свои ученици, даде им сила и власт над всичките бесове, и да изцеляват болести.
2 И проводи ги да проповедват царството Божие, и да изцеляват болните.
3 И рече им: Не носете нищо за в път, ни тояга, ни тържик, ни хлеб, ни сребро, нито по две дрехи да имате.
4 И в която къща влезете, там седете, и от там излезвайте на път.
5 И които не ви приимат, когато излезвате от онзи град оттърсете и праха от нозете си за свидетелство против тех.
6 И те излезоха и ходеха от село на село та проповедваха евангелието и изцеляваха навсекъде.
7 И чу Ирод четверовластник всичко що биваше от него; и в недоумение бе, защото некои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 пък други, че Илия се е явил; а други че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 И рече Ирод: Иоана аз посекох; но кой е този за когото аз таквизи неща слушам? и искаше да го види.
10 И като се завърнаха апостолите при Исуса, изприказваха му все що беха сторили, и той ги взе при себе си и оттегли се на страна в едно пусто место на града нарицаемия Витсаида.
11 А народите като разбраха, подириха го; и той ги прие и говореше им за царството Божие, и които имаха потреба за изцеляване, изцеляваше ги.
12 И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто место.
13 А той им рече: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Ние немаме повече от пет хлеба и две риби, освен ако би да идем ние и да купим ядене за всичкия този народ;
14 защото беха до пет хиляди мъже. И рече на учениците си: Турете ги да наседат на купове по петдесет.
15 И сториха така, и туриха всичките да наседат.
16 А той взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови ги, и ги разчупи, и даваше на учениците си да сложат пред народа.
17 И ядоха и наситиха се всички; и дигнаха това що изостана от укрухите, дванадесет коша.
18 И когато той се молеше насаме, с него беха учениците му; и ги попита и рече: Кого ме казва народът че съм?
19 А те отговориха и рекоха: Едни казват че си Иоан Кръстител; а други Илия; други пък че е възкръснал некой от старовременните пророци.
20 И рече им: А вие кого ме казвате че съм? Отговори Петър и рече: Христос Божий.
21 А той им запрети строго и повеле да не кажат това никому.
22 И казва че Син Человечески требва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и в третия ден да възкръсне.
23 Казваше още на всички: Ако иска некой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва.
24 Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, той ще го спаси.
25 Защото какво се ползува человек, ако спечели всичкия свет, а погуби или отщети себе си?
26 Защото който се усрами за мене и за думите ми, за него ще Син Человечески да се усрами когато дойде в своята слава и в славата на Отца и на светите ангели.
27 И казвам ви истина: Има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
28 И след тези думи минаха се до осем дни; и взе със себе си Петра и Иоана и Якова, и възлезе на гората да се помоли.
29 И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха.
30 И, ето, двама человеци се разговаряха с него; и те беха Моисей и Илия,
31 които се явиха в слава, и говореха за смъртта му, която имаше той да изпълни в Ерусалим.
32 А Петър и онези които беха с него беха отеготени от сън; и когато се разбудиха, видеха славата му, и двамата мъже стоещите с него.
33 И когато те се разделиха от него, Петър рече Исусу: Наставниче, добре е да сме тука; и да направим три шатри, една за тебе, и за Моисея една, и една за Илия, без да знае що дума.
34 И когато казваше той това, дойде облак и засени ги; и уплашиха се учениците като влезоха те в облака.
35 И стана глас из облака и казваше: Този е Син мой възлюбеният: него слушайте.
36 И като стана гласът, намери се Исус самичък. И те млъкнаха, и никому не казаха в онези дни нищо от това що видеха.
37 А на другия ден, когато слезоха от гората, срещна го народ много.
38 И ето, человек некой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден.
39 И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него.
40 И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха.
41 А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука.
42 И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му.
43 И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си:
44 Вложете вие в ушите си тези думи; защото Син Человечески ще бъде предаден в человечески ръце.
45 Но те не разумеваха тази реч, и покрита бе от тех за да я не разберат: и боеха се да го попитат за тази реч.
46 И влезе в тех помисъл такъв: Кой ли от тех ще да е по-голем.
47 А Исус като виде помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си;
48 и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голем.
49 А Иоан отговори и рече: Наставниче, видехме некого си който изгонваше бесове с твое име, и понеже не следва с нас забранихме му.
50 И рече му Исус: Недейте му забранява; защото който не е против нас откъде нас е.
51 И когато се изпълниха дните да се възнесе, той утвърди лицето си да пътува към Ерусалим.
52 И отпрати пред себе си вестители, които отидоха и влезоха в село Самарянско да му приготвят место.
53 Но там го не приеха, защото лицето му бе на пътуване към Ерусалим.
54 И като видеха това учениците му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?
55 А той се обърна, та им запрети, и рече: Вие на кой сте дух не знаете;
56 защото Син Человечески не е дошел да погуби души человечески, но да спаси. И отидоха на друго село.
57 И като вървеха, рече му некой си в пътя: Господи, ще дойда след тебе дето и да идеш.
58 И рече му Исус: Лисиците легла имат, и птиците небесни гнезда; а Син Человечески нема де глава да подклони.
59 А на другиго рече: Върви след мене. А той рече: Господи, дозволи ми да ида първом да погреба баща си.
60 А Исус му рече: Остави мъртвите да погребат мъртвите си; а ти иди та проповедвай царството Божие.
61 Рече и друг: Ще дойда след тебе, Господи; но първом дозволи ми да се опростя с домашните си.
62 И рече му Исус: Никой който е турил ръката си на рало и гледа назад не е способен за царството Божие.