Акордиране на човешката душа - том 1
Чрез страданията човек се усъвършенства
Цигулката е направена от дърво, което е пострадало. Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар. Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки. Поправяш се и ставаш радостен, пред Бога се реабилитираш. Страданията се дават в пътя на човека за изправление. Ако искате те да се отстранят, трябва да премахнете погрешките. Иначе, който наруши нещо и не може да се изправи, турят го в затвора – един вид в ограничение, в страдание, за да се повдигне. Но има начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание. Ако материалът, който е предвиден за петнадесет години, той мине успешно за три години и го научи, освобождава се за три, съкращава се срокът. Това е за всеки вид страдание. На една сестра, която е много остра, казах: „Небето ти даде това страдание в краката, за да се развие твоята мекота.“ Страданията не са произволни. Някой е много апатичен и ще му се създадат много мъчнотии, които да го приведат в дейност и да го извадят от апатията, в която се намира. Човек трябва да разгадае тайните на страданията, да научи защо страда. Трябва да счита, че засега едно страдание е особена привилегия и щастие. Някой път имаш голямо страдание, много плащаш, но опитността, която добиваш, струва повече. Добиваш знание, което струва твърде много. Тази опитност влиза като златна нишка в процеса на твоето развитие и изиграва своята работа. Като влезете в Духовния свят, ще разберете, че всички неприятности на Земята са били все за добро и ще се коригирате. Някой път човек пада духом, обаче страданията му не са толкова големи, колкото той си мисли. Във всеки по-низш свят има много по-големи страдания. Страданието не е толкова съществено, защото когато страдаш, мислиш, че няма да го забравиш, обаче щом мине, намираш го като някой далечен сън. Но който е страдал, той може да цени нещата, а който не е, няма оценка за тях. Някой може да се оплаква от живота на Земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. В Небето, в Астралния свят ще добие това, което е свойствено на съответните светове, но онова, което е характерно за Земята, там не може да го добие. За това, което знаете, благодарете на Бога. Сега пътят на човешката душа е такъв.
Мнозина от вас имате убеждение, че трябва да бъдете гледани внимателно, дъжд да не ви навали, никой да не каже нищо лошо за вас. Трябва да знаеш, че има една друга страна: не можеш да добиеш една опитност, докато нямаш външни противоречия. Ако пък имаш външни благоприятни условия, ще имаш вътрешни противоречия. Ние не разбираме и мислим, че страданията са безпредметни. Те изграждат света. При радостите ние се намираме вече в един уреден свят. Някоя опечена пита е сложена пред теб; питай я през какви страдания е минала, за да дойде на трапезата. Всички несгоди в живота са все за опознаване на хората, другояче не биха се сближили. Някой падне и си счупи крака; ти минаваш, помагаш му и се сближаваш.
При скръбта става разтоварване на парахода, разтоварва се ден, два, три. Когато една сестра е тъжна, нека друга да отиде да ѝ попее, да ѝ занесе подарък. После да я посети втора, трета, десет сестри и тя ще се промени. Така ще стане едно сближаване. Който страда е много силен човек. Само силният може да страда. Аз говоря за съзнателното страдание – носиш страданието и не падаш духом. Ако си слаб, нямаш избор, страдаш по неволя. Който страда, се калява, а който стои в покой, става крехък. Разбира се, тези, които насила искат да станат мъченици, правят погрешка.
Горе, в Невидимия свят, човек ще даде угощение на тези разтърсвания, които са му правили на Земята. Страданията са задачи. Нашите страдания са много малки, те са сто пъти повече преувеличени. Вие благодарете на Бога. Колко пъти сте спасявани от Невидимия свят от големи нещастия. Уповавай на Бога, а не на хората. В мъчнотиите вървиш отгоре на косъм; ако знаеш да пазиш равновесие, тогава си майстор. Ние разбираме човек да страда, но да разреши един велик въпрос в света. Бог, като е допуснал всички мъчнотии, дал е и тяхното разрешение. Няма мъчнотия, която да няма разрешение. Бог е дал на човека сили да се справи с всички мъчнотии, но човек трябва да изучава по кой начин. Който не е страдал, остава назад. Винаги характерът на човека се изработва чрез страдание. Колкото повече е страдал, толкова и се е повдигнал. Когато настане тъмнина, ще почиваш външно, ще се качиш горе със своето съзнание. Страданията са неутрализация против отровата на греха. Онези хора, които постоянно са страдали, стават много еластични и устойчиви против всички болести, а онези, които не са, като ги хване някоя болест, заминават. Кажете си: „Бог когото обича, наказва го!“ Хубавите камъни ги дяла каменоделецът, а простите ги оставя настрана. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. Сега Божественият скулптор работи върху вас и извайва статуя, вие страдате, вдигате шум, но когато статуята се привърши, няма да има вече такива удари на Природата. Страданията са едно облагородяване. Те са метод за растеж. Като се увеличат противоречията, мъчнотиите и страданията, хората мислят, че това е лошо, но то е един успех, понеже се издигаш високо – първо борбата се увеличава, има бури, но оттам насетне настава особен, хармоничен живот.