Акордиране на човешката душа - том 1
Физиономика и френология
Братята и сестрите се интересуваха от цяла палитра науки, касаещи развитието на човека като една жива Монада, и влизаха в разговор по тези въпроси. В течение на един такъв разговор Учителя засегна следните мисли от областта на физиономията и френологията:
Във всеки един живот човек трябва да внесе нещо в Невидимия свят, за да му направят с този материал едно по-добро тяло. Със своите мисли, чувства и постъпки той внася горе капитал и от това ще зависи бъдещето му тяло. Каквото изплете и изтъче, това ще носи. Лицето може да се раздели на три части, които трябва да бъдат равни на една трета: челото представлява Разумния свят, носът – Чувствения свят, а частта под него – до края на брадата – физическия свят. Или веждите са граница между Божествения и Духовния свят, а мустаците са граница между Духовния и физическия свят.
Чрез работа човек може да възбуди известни способности – някои центрове на мозъка. Да кажем, че нямате правилен череп и правилно лице. Но ние можем да ги променим, като изменим нашите мисли, чувства и постъпки. Казвате: „Условията са лоши!“ Че са лоши условията, така е, но трябва да ги преодолеем. Това е една задача. Едно дебело въже не можете да го скъсате наведнъж, но ако имате игла, ще го скъсате за четири-пет часа – конец по конец. Ако имате недъг, изведнъж не можете да се освободите от него, но като работите постоянно, за известно време може да се получи освобождаване. Няма мисъл, която да не влияе върху органите. Мислите влияят даже и върху ухото, но по-малко, а на носа те могат да влияят по-бързо.
Някой път си упорит, но нямаш идея, а на всичко отгоре си и злопаметен; вгледай се и ще видиш, че по лицето ти се явяват някои животински черти. Ако изучавате човешкия и животинския образ, ще забележите в човека някои животински линии. Човек става ту красив, ту грозен. Има едни малки движения в мускулите на лицето. И фотографията не може да схване подробностите, не може да улови човешката душа. Със самовъзпитание може да си направите лицето каквото искате.
Ако човек почне да става нервен, алчен или нетърпелив, всичко това изменява лицето. Постъпките се отразяват върху брадата, чувствата – върху скулите, средната част на лицето, а мислите – върху челото. Някой човек има високо чело, но тясно отстрани; значи има много идеи, но тесни схващания. Някой има чело ниско, но настрани широко; той има широки схващания. Физическите способности, например, наблюдателността са развити по най-долната част на челото. Духовните способности са по средната част на челото, а умствените и Божествените са най-горе. Когато у някого е развит центърът на времето, той не е тактичен. За всяка погрешка има един признак. Хиляди признаци има. И всяка добра черта, както и всяка дарба, си има свой признак. Ако на челото между веждите има отвесни черти, този човек има две релси и по тях кара колата и работата му върви добре, честен е. А друг има една отвесна черта и е по-умен. Не казвам какво означава, когато човек има на челото три или четири отвесни линии.
Човек е най-интересната книга, която е написана. В нея има много да се учи – може да четеш много работи.
Венера прави лицето средно между валчесто и елипсовидно. Най-валчесто го прави Луната. Хора с валчесто лице вървят по пътя на най-малките съпротивления. Марс прави лицето широко.
Камперовият ъгъл трябва да бъде повече от 90 градуса, за да бъде човек гениален. При сегашното развитие той е около 80 градуса. Челото ни трябва да бъде успоредно на гръбначния стълб, а сега е наклонено с 10 градуса. Човек е изминал 180 градуса в своята еволюция. При рибите лицето е успоредно с гръбнака, само че е отзад. При жабите е на 45 градуса, а при човека – на 180 градуса.
Веждите са свързани с Астралния свят, с чувствата на човека. Веждите могат да имат една от тези три форми (виж Фигура 4). Космите на веждите са антени. Космите на дясната вежда са отрицателни, а на лявата – положителни. Хора, които имат по-тънки вежди, са по-досетливи, повече схващат вътрешния свят, а тези, които имат по-дебели вежди, са по-възприемчиви за физическия свят.
Като изучавате човека, животните, растенията, кристалите, скъпоценните камъни, тогава ще видите какво нещо е Божията Мъдрост. Какъв ум, какво разбиране, каква предвидливост, каква дълбочина! Има дълбоки работи. Има много за учене. Непостижими работи. Радвайте се, че има какво да учите.
Носът физиологически показва доколко дробовете са здрави, дали нервната система е нормална. Отвърстията показват дали стомашната система е нормална. Нормалният нос е вътре в човека. Като се освободи от ненужните натрупвания, нормалният нос в човека ще се прояви. Гръцкият нос е правилен и показва, че гърците са имали много хубави условия. Широкият нос е нос на удоволствието. Човек с такъв нос иска като животните – като се наядат, легнат си и спят. Изучавайте какъв нос искате да имате. Ако носът е изкривен към лявата страна, това показва, че в чувствата на човека има недоимък, а ако е изкривен надясно, това показва, че има недостатък в неговата воля, в неговата сила. Ако носът на върха е много изтънен, не е хубаво, не е здравословно. Ако носът на върха е много остър, а не малко закръглен, това показва нервно състояние. Носът не трябва да е много остър на върха, а там трябва да има една крива линия. Дължината на носа показва електричеството и ума, а широчината му показва магнетизма и сърцето. Умът е работил върху дължината на носа, сърцето – върху основата на носа, а волята – върху масивността на носа (виж Фигура 5).
В широчина носът трябва да е развит и ако е много стеснен, тогава не е хубаво. Музикалният нос има особена форма (А). Има и религиозен нос (В); после, има учен нос (С). Всеки нос си има особено качество. Ако носът е прав, умът господства, ако е вдлъбнат – вкусът господства, а ако е изпъкнал, чувствата господстват.
Къде е първият човек, къде е оригиналът? Сега виждаме копие. Когато виждате един човек, когото Бог е направил, като че някой извор тече, като че нещо от Небето иде. И понеже виждаме нещата не така, както Бог ги е направил, затова пред нас са противоречия. Щом видите, че у някой човек почват да падат двете крила на носа отстрани, тогава той не е от въздържаните. Също така, ако му се мърдат двете устни. Щом челото е много наклонено назад, носът е много изпъкнал напред. А щом челото се изправя, то и носът добива по-малък наклон и става по-близо до отвесно положение. В това е тенденцията на развитието. При една правилна уста (В) трябва да има две изпъкнали повърхности и една вдлъбната (виж Фигура 6). Ако долната устна е по-дебела от горната, това показва, че човек много възприема и малко дава (А). Такъв човек е по-пасивен. А ако горната устна е по-развита, човек е по-активен, повече дава (С). В Природата няма произволни неща.
Една сестра запита: „Защо някои си облизват устните?“
Устните трябва да са влажни. Когато човек се облизва, то е, за да ги мокри, та да бъдат добри проводници на електричество и магнетизъм. Стиснатите устни или много отворените устни са лош признак, но ако едвам се допират е добре. Тънките устни са лош признак. Когато устните станат много тънки, това е анормално състояние. Устните схващат най-деликатните вълни, които с нищо друго не могат да се схванат. Та всякога трябва да пазим устните си. У някои хора усетът е станал много слаб и тогава устните са много тънки. Ако устните станат много тънки, тогава умът трябва да се развие, но ако той не е развит, тогава се върви по кривия път. Ухото има три основни части: горна, средна и долна. После, важи как е устроено ухото вътре и как е поставено то – дали е високо чак над веждите, дали е срещу веждите или под тях. Когато горният край на ухото е под веждите, това е хубав знак и показва по-високо духовно развитие. Когато горният край на ухото е срещу веждите, това е пак горе-долу хубаво, а когато е над веждите, това не е толкова добър признак. Малките уши са по-будни, по-интелектуални. Малките уши имат малък капитал, а големите уши са с голям капитал. При големите уши човек има голям замах и е по-щедър. При малките уши няма много разноски, но и те имат известни дефекти и трябва да се знае колко сантиметра е дължината им. Има си известна мярка. Пет сантиметра не са малки уши. Преди всичко ухото трябва да е голямо. После, не е хубаво ухото да е залепено до главата – трябва да е свободно отзад. Разгледайте Фигура 7. Горната част АВ е Умственият и Божествен свят, средната част ВС е Духовния свят, а долната част СО – физическият. А върхът на ухото А е Нирвана. Долната част СО трябва да е голяма и месеста, а не да е тънка; това показва здраво тяло. СО представлява цялото тяло и то така: цялата средна месеста част са гърди и бели дробове, долната част на СО е стомах и коремна кухина, а външният ръб МИ е главен и гръбначен мозък. Частта на Божествения свят АВ трябва да има кръгли контури, без пречупвания; и това е хубав признак. Ушната гънка по ръба трябва да бъде по-широка; това е хубав признак. Когато е много тънка, човек е обеднял. Частта ХУ трябва да има една вътрешна извивка, паралелна на външния контур, което показва развит човек. В средната област външният ръб РС) трябва да има до себе си един друг паралелен вътрешен ръб; някои го нямат. В долната част СО ако има неправилности и пр., то неизбежно се минава през катастрофа. Зависи дали е в лявото или в дясното ухо и дали е във външната или вътрешната му страна; и може да се пресметне кога ще се случи или се е случило. Когато човек почне да става умен, става промяна в ухото. Горната третина на ухото показва степента на ума и на мъдростта в човека. Ако тя е доста широка и правилно очертана, без чупки и неправилности, това показва, че човек в духовно отношение е по-напреднал.
В ушния канал има косми, които, освен своята физиологическа служба, представляват антени, които приемат вълните. Тези антени служат за трансформатори, но сегашните физиолози не вземат това под внимание. Те вземат под внимание само простите звукове, които удрят върху тьпанчетата. Тези антени в ухото приемат всички видове вълни от видимия и Невидимия свят – близки и далечни, къси и дълги.
Ако искаш да знаеш как постъпва един човек по ум, изучи носа му. Ако искаш да знаеш какви са неговите чувства, изучи устата му. Ако искаш да знаеш каква е неговата обхода, виж ушите му. На един човек ще му дадеш това, за което говори ухото му.
На народните учители съм казвал често, че децата са им станали скучни, защото не четат по тях, не изучават техните уши, очи, уста, нос, коси и пр.
Ухото е счетоводна книга; когато я отвориш, познаваш с колко капитал разполагаш. Носът е капитал в обръщение, а умът е вътрешен капитал, който е вложен. Някои хора мислят повече и свършват по-малко; значи носът е по-голям. Някои хора мислят по-малко и свършват повече; значи ушите са по-големи. Ушите имат известни излъчвания – през известно време на годината излъчват особени видове лъчи. Носът също излъчва особен вид лъчи. Сега му е времето да изучите елементарни работи и да не се вплитате в подробности. И тъй, когато носът е по-голям от ухото, тогава човек е развит умствено – много мисли, но малко изпълнява. А когато ухото е по-голямо от носа, тогава човек повече изпълнява, повече е активен, а по-малко мисли. А най-добре е, когато носът и ухото са еднакво развити; тогава човек и мисли, и изпълнява едновременно и това е прекрасно. Носът е проекция, плоскост от Умствения свят, но както казах, в него са изразени освен това сърцето и волята. Очите са проекции на Причинния свят и са израз на Истината. В човека има проекции, плоскости, линии от разните светове. Формата на главата е проекция на целия свят.
Волята на човека се познава по устройството на тялото. На волевия човек брадата и палеца са добре развити. Палецът е волята, разумното в човека. Ако брадата има чупка, тогава тя е устойчива (А) и не е устойчива, когато волята не се задържа и всичко изтича (В) (виж Фигура 8). Постъпките на човека са изразени от носа надолу – до края на брадата. Умът е изразен в челото.
Някой казва: „Грозен съм.“ Ще туриш ума, сърцето и волята си на работа и ще имаш правилно лице, правилна глава, ще имаш една съразмерност.
Често едната страна на лицето не прилича на другата. Тогава лицето е асиметрично. У някои едното око е по-меко, а другото е с по-твърд поглед.