Акордиране на човешката душа - том 1
След страданието иде радостта
През един хубав майски ден бяхме седнали на външните маси на общ обяд. Леските навеждаха клони, окичени със слънчеви лъчи. Небето бе чисто и лазурно. Розите бяха нацъфтели и пълнеха със своето благоухание тихото пространство. Свежест, радост лъхаше от нашите лица. Пред масата на Учителя един брат свири на цигулка, а ние му пригласяхме. Малко по малко братята и сестрите от другите маси се събраха пред тази на Учителя. Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор.
Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото. Радостта е мекият елемент, който винаги привързва болките на страданието. Страданията са подготвителен период, а Радостта е картина, изложена на показ, където всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това. Защо скърбиш? Защото не разбираш. Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде!“ Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на Радост. След страданието иде нещо радостно за нас, понеже сме работили. Страданието е работа и като не разбираш, мърмориш. Никога нещата не стават така както мислим, а всякога се нареждат от добре по-добре. Радостта, като дойде след скръбта, ще те компенсира десет пъти. Някой път мислиш, че светът се е разрушил и че всичко е отишло напразно, но после виждаш, че това е съграждане. Не можеш току-така да разбереш онзи магически закон, по който нещата се рушат и създават. Трябва да прекараш сто скърби, за да можеш да издържиш една хубава радост и да я разбереш.
Иди при някое дърво, погледни го, помилвай го. То ти казва: „Ти седиш по-горе от мен!“ и ти се радва. Есенно време листата му окапват. На дървото това приятно ли му е? Но като дойде пролетта, пак се облича. Бог му казва: „Листата ти окапаха, но пак ще поникнат.“ Съшият закон е и с хората, няма изключение. Ще минат пет-шест месеца и ще напъпят нови листа. Майката излиза от къщи и на дечицата им е скръбно, но тя отива по работа, купува топъл хляб и книжки и ги донася. Значи скръбта се превръща в радост. Трябва да се издигнем до един живот, който да е над скърбите и радостите. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-високо поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих: „Аз пак ще ви видя и ще имате Радост, която никой не може да ви отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме, и след нея ще дойде пак скръб. Така скърбите и радостите ще се сменяват една след друга в теб. Но като се издигнеш до по-високо съзнание, ще имаш Радост, която никой не може да отнеме, и именно тази висша категория Радост е над смяната на обикновените скърби и радости. Тази висша категория Радост ще бъде постоянно състояние на Новото съзнание.
Една сестра попита: „За тази Радост трябва ли да чакаме да отидем на онзи свят?“
Не, тук, на Земята, всеки път можеш да имаш тази Радост. Да чакаш онзи свят, това значи да мислиш по физически начин и докато мислиш така, невъзможно е да имаш тази висша категория Радост, която ще дойде в човека, чак когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
Бяха се приближили птички до нас. Учителя им хвърли на няколко пъти трохички хляб. След това каза, че в техните вестници вече пише, че неизвестен благодетел ги е нахранил. Каза също, че малките добрини всеки може да ги направи.