Акордиране на човешката душа - том 1
Нашите по-малки братя, животните
Кошерите бяха наредени край западната ограда на Изгревската полянка и един ден Учителя заедно с група братя и сестри ги премести в южната градинка, при полянката, в няколко реда. Таи имаше по-добри условия за тях. След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните.
Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него. Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси. Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота. У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи.
Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите.
Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов. После, има растения, които живеят дълъг живот, по 5-6-7 хиляди години.
Ние вървим в посока, обратна на животните, отдето идват те; ние отиваме натам и накъдето отиват те, ние идем оттам. Животните са изостанали души в развитието, скъсали са ги в този клас, в онзи клас и са изостанали. Природата е унищожила големите допотопни животни, понеже не е износно с голяма форма; те са изместени от малките форми, в които Природата вложи по-голяма интелигентност.
Птичките работят по закона на внушението. В едно лястовиче гнездо беше влязло едно врабче. Лястовиците минаваха покрай гнездото и му казваха „черик, черик“ и най-после го изпъдиха. Те викаха „черик“ по особен начин, на който слухът не може да издържи, и най-после врабчето излезе навън.
Животните са степени, по които човек се е качил. Всички животни са малки деца, които не мислят. Животните са души, които не мислят за последствията. Много малки наказания има за техните престъпления и дори не се съдят за престъпления. Някои от тях имат наченки на мисъл. Животните нямат развита брада. И най-свирепите нямат брада, значи те са страхливи.
Префинената възвишена природа на човешката душа не може направо да влезе в контакт с тази груба среда, а го прави посредством животинската душа. И сега човек е наполовина животно, наполовина – човек. Обаче след време животинската природа на човека ще бъде преодоляна и ще дойде моментът, когато ще се въплъти истинският човек. Дошъл е вече век за освобождение на млекопитаещите. Автомобилите, тракторите и пр. ги освобождават от големия труд и робство. Това е в реда на нещата. Невидимият свят иска да ги освободи и туря на работа една машина, която върши работа за хиляда коня. Сега в Разумния живот ние вече влизаме в условия – с по-малко работа да свършим повече нещо.
Мравките, пчелите, изобщо – насекомите се съобщават едно с друго по радиото. Предават си телеграми чрез въздуха. Пчелата от пчела приема. Всеки кошер си има специфични вълни, различни от тези на другите кошери. Пчелите знаят 2-3 часа по-рано развалянето на времето и се връщат навреме. У пчелите има ясновидство. Те работят в кошера, който е добре запушен и отвън не влиза никаква светлина. Човек би помислил, че работят в тъмнина, обаче те работят в мека, астрална светлина и не пущат външна светлина, защото тя би им попречила. Те са ясновидци.
Когато петелът се качи на плета да пее, то времето ще се подобри. Когато ще се развали времето, свинята лапва една пръчка и се върти с нея на кръгове; жабите крякат, пиявиците се дигат, мухите слизат по-ниско и хапят, а лястовиците хвърчат по-ниско, за да ги ловят. Така се познава, че времето ще се развали. Или пък когато на един параход му предстои да потъне, плъховете го напущат. У животните има много разумни неща, за които в бъдеще ще пишат.
У коня има известно ясновидство, той има известни предчувствия. Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви и господарят едвам и насила ще го накара да тръгне напред.
Охлювът схваща мисли: казвам му да яде долните листа, а не горните и тогава отива при долните, тях да хрупа.
Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните. Някой вълк три-четири дни е гладувал; като попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига. Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ.
Някои неща животните знаят повече от човека. Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка. Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии? Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може. Това изкуство човек не го знае. Той се е научил да придава електричество чрез мъртвата материя, а може и чрез живата материя да се прави това. Когато човек се приближи до свръхсъзнанието, ще придобие повече. Човек трябва да знае, че всяко животно има своя специалност. Едно колибри, една райска птица седи по-горе от човека по дрехите. Кой човек може да направи такива пера, с такива краски и с тези преплетени линии? Тази птица има изкуството да боядисва перата си чрез кръвта; че това е наука. Човек трябва да съзнае, че във всяко живо същество има дарбица, а той я пренебрегва. Казва: „Това е инстинкт.“ Медът може да се съхрани много години без да се развали – хубава изработка, а човешките консерви колко ли изтрайват? В това отношение човек е изостанал назад.
В Средиземно море има една риба с остра муцуна, която образува в себе си сярна киселина. Тя се храни с морски таралежи: излива върху морския таралеж киселината и чака от известно разстояние, след това излиза втори път и варовитата черупка се разяжда, образува се дупка.
Рибата си завира муцуната в нея и се храни с вътрешността на таралежа. Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки. Човек стои по-високо от животните в някои отношения, защото в него има много възможности.
Учителя погледна котката, която минаваше покрай нас, и каза:
Тази душа е изостанала назад, трябва да побърза. У котките ухото им е много остро горе, което показва, че у тях има някои низши елементи. Една котка хвана птичка и я изяде; казах ѝ: „Защо изяде птичката?“ А тя ми каза: „За това не говори сега.“ Като дойде котка у един дом, домът прогресира. Здравословна е котката. Като дойде, тя пъди болестите.
Аз наблюдавам животните и вадя заключения – случай след случай. Някоя буболечка, като я бутнеш, престори се на умряла и после, като я оставиш, пак тръгне. Гледам два бръмбара търкалят една топка – единият със задните си крака притегля, а другият с предните бута и успяват, топката се търкаля.
Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека, защото човешките очи са много силни и кучето се плаши от тях. До една пейка един паяк направи паяжина и хвана една мравчица. Друга мравка дойде, скъса паяжината от всички страни, отиде в дупката, изгори паяка с мравчена киселина, нападна го и той избяга. Отде знаеше втората мравка, че паякът е хванал в паяжината другата? – Получила е съобщение по радиото. Мравките си пращат мисли една на друга чрез пипалата – чрез тях изпращат и приемат радиовълни. Дето има мравки, змии няма, понеже мравките ги хапят и изливат върху тях мравчена киселина. При река Камчия видях голям смок, около два метра. Той се спря и аз се спрях. Казах: „Мини ти.“ Той ми каза: „Мини ти.“ Но аз понеже го поканих пръв, той мина. Веднъж в Борисовата градина видях змия; и тя ме видя, изправи си главата. Казах ѝ мислено на нейния език: „Не стой тук на пътя, ще те претрепят. Хората не разбират твоя поздрав.“ И тя си отиде.
Ако има мухи в стаята, отвори прозореца и им говори мислено, че вън има хубави работи за тях; няма да мине и половин час – всички ще са излезли вън. Във варненско видях над главата си, че едно голямо ято птици хвърчи в известно направление и тъй като знаех, че се носят към голяма опасност, с мисълта си им казах да променят посоката и всички извиха в друго направление.
Правил съм опити, от които се вижда как животните приемат мислите на хората. Ако им представя нещо умствено и картинно, те се движат в надлежащата посока. Една буболечка влезе в дупката на червея, за да го изкара. Обаче аз пратих мисъл, че мога да запуша дупката с вестник, та да не може да излезе, и тогава буболечката видя, че има опасност, излезе и отиде на 4-5 метра разстояние. Докато чакаше, видя, че няма опасност, върна се пак и изкара червея. Веднъж в стаята влезе муха и един паяк я плени. Казах му: „В мое присъствие не искам да извършваш престъпление; ако не ме послушаш, ще се намериш вън.“ Паякът ме послуша, откъсна нишките и пусна мухата.
Бях на Витоша и видях, че един копой гони заек. Казах на копоя: „Престани да го гониш.“ Копоят се спря, помисли си малко и след това се обърна назад да си ходи.
Миналата година видях как един сокол сграбчи гарга. И двете птици паднаха на земята, понеже се бореха една с друга. Казах на сокола: „Защо си хванал тази гарга?“ Тогава соколът я пусна и отлетя.
Като кацне една мушичка на ръката ми, аз мисля добре за нея и тя мисли, че е в Рая и се върти много приятно. А щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, мисли си, че е студено. Чувства, че не са добри условията; не го отдава на мен, а казва, че Природата е такава, но аз зная, че нейното състояние се дължи на мен.
Пакостите, които правят животните, са много малко в сравнение с добрините. Кои животни са най-напреднали? Душите на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр.
Един брат каза: „Какво значение имат скъпоценните камъни?
Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало същество. Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога. Който не знае, ще стъпи отгоре върху един камък, в който има кристали от гранат, няма да обърне внимание. А това е един велик свят и когато човек се одухотвори, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал. В Откровението, 21-ва глава се говори за дванадесет порти, направени от скъпоценни камъни: яспис, сапфир, халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хрисолит, вирил, топаз, хрисопраз, якинт, аметист. Те символизират дванадесетте Добродетели.
Една сестра запита: „В какво се състои еволюцията и кои са факторите на еволюцията?“
Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Смисълът на еволюцията е да се създават все по-висши форми, чрез които Божественият Дух и великите заложби на Монадата да се проявят по един съвършен начин. Божественият Дух в минерала се проявява в по-малка степен, в растителната и животинската форма – в по-голяма, а в човешката форма – в още по-голяма степен, докато в ангелската форма – още по-добре и т.н. В това е именно смисълът на еволюцията. Еволюцията е основен закон в Битието. Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната биология. Има т.нар. психични фактори на еволюцията. Външните условия влияят, но начинът, по който организмът реагира на външните условия, е психичен. Подсъзнанието работи в тъканите. От една страна, то се ръководи от Монадата на самия организъм и от друга страна – от Напредналите същества.