Акордиране на човешката душа - том 1
Ела с мен при извора
Разговорите с Учителя почваха съвсем неочаквано и импровизирано. Надвечер братята и сестрите обичаха да се разхождат на Изгревската полянка. И по някой път Учителя излизаше там и почваха разговори.
При всяка добра постъпка човек чувства в себе си една радост, влиза в един нов свят, усеща се силен, мощен. Намира се израснал и като че ли завеса след завеса се вдигат пред него.
Защо човек при Доброто се чувства радостен? Защото е в хармония с основния закон на Битието – Единството. И тогава приток на сили от целия всемир се влива в него.
В процеса на злото изобилието се превръща в немотия, а в процеса на Доброто немотията се замества с изобилие. Доброто е капитал, с който в бъдеще ще се функционира. Всяко направено добро е щастие за човека. Не се отказвай да направиш добро, за което в дадения момент ти се явява случай. Друг път може да направите друго добро, но именно това добро повече никога няма да имате възможност да го направите. Като направите добро, то ще се върне към вас. Същото важи и за злото.
Когато човек умре, нищичко от своето имане не може да пренесе от този свят в онзи. На границата има митничари, които всичко спират и задържат. Обаче светиите знаят начин да пренесат всичкото си имане на онзи свят – става чрез правене на добро. Да бъде човек добър, това е здравословно състояние. Ако не бъдеш добър, нищо не можеш да постигнеш. Всички най-добри постижения почиват върху Доброто.
Някой казва: „Никой не ме приема. Не ме почитат хората.“ Че как ще те почитат хора, на които нищо не си направил? Иди, излекувай един човек и ще те почитат. Като влезеш в едно място, дето се карат, виж защо се карат. Единият има да дава, а другият има да взема. Ще им кажеш: „За колко се карате?“ – „За хиляда лева.“ Тури ги там и им кажи: „Вземете ги и се почерпете!“ Има закон: когато правите добро някому, вие го събуждате. И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка, ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие. Може да ти се струва за нищо, но една твоя светла мисъл, изпратена към някого, като някой Ангел ще дойде при теб, когато си в най-голяма нужда, и ще ти помогне. Ако направиш едно малко добро на някое същество от Невидимия свят, ще се уредят вашите въпроси за цяла година. Болен или не, ти се наведи, вземи падналата ръкавица и я подай на човека. На един човек не му вървяло никак в живота. Веднъж се препънал в един паднал човек, чийто крак бил счупен и си казал: „Досега не съм правил добро.“ И го занесъл на гръб в града. А този човек бил виден. И оттам насетне тръгнало на първия.
Всякога можеш да правиш добро. Например някой има нужда от помощ, но си болен; насочи мисълта си да му помогнат. Тогава все ще се намери кой да му помогне. Има голямо разнообразие в това. Начинът, по който ти можеш да направиш добро, е само твой; всеки да прави добро, както знае. Аз минавам покрай някого, давам му една ябълка и си отивам. Друг ще му даде нещо повече и ще поговори с него. Трети ще му даде нещо, но и ще му каже: „Ела с мен“, ще го заведе вкъщи на обяд. Никой друг не може да направи така доброто, както ти можеш да го направиш. Красиво е вечното разнообразие в Доброто.
Веднъж един добър човек пропаднал, отчаял се и си казал, че не струва да се прави добро. Казал си: „Вече никому няма да правя добро.“ Един ден той попаднал в една разбойническа банда и разправил на главатаря живота си от игла до конец, като не пропуснал да каже, че не си струва човек да прави добро. „Аз съм правил, правил добро и какво от това?“ Главатарят му казал: „Благодарение, че си правил добро, сега главата ти няма да падне от раменете ти. Едно време ти ми направи добро и затова сега те пощадявам.“ Онзи го попитал: „Като ти направих добро, защо стана хайдутин?“ Другият му отговорил: „Аз станах хайдутин, а ти стана предател. Защото като се отказваш от доброто, ти си предател. Аз съм хайдутин, но още не съм станал предател. Хайде да си вървиш у дома и да правиш добро както по-рано и аз ще напусна хайдутлука.“
Малките подтици на Доброто постигат големите работи в света. Мислете първом за хората и после за себе си. Като направиш едно добро, 25 хиляди години ще жънеш последствията.
Една сестра каза: „Моят мъж дава дрехи и пари на другите.“
Това е нищо. Това не е благодеяние. Дадеш дрехи, пари, хляб – добре, но кое е по-ценно? Да дадеш от своята душевна Любов и Светлина, тогава си добър. Новото схващане не стои да направиш добро някому по обикновен начин. Срещам някой човек. Няма да му отворя моето шише и да му дам, защото после пак ще има нужда от вода, но ще го заведа на извора. Ще му кажа: „Ела с мен при извора.“ Трябва да го заведа при извора! Преведете този символ. Дай някому книга да чете и ще му кажеш: „Ако изучиш тази книга, всичко ще имаш.“ Не искаме сега щастие, но щастието е резултат. Първо, човек трябва да се научи да прави добро някому; второ, щастието ще дойде след ученето и трето, другият също ще последва с правене на свое добро на някой друг и т.н.; това е то отворено, живо добро.
Има добро над кармата. Има добро, което е за ликвидиране на едно зло. Тогава ти правиш добро по кармични причини. Но има друго добро за самото добро, не по кармични причини. Това е вече дихарма. Това е истинско добро. Има вода само за миене, а има друга вода, по-чиста – за пиене. Доброто, което някой прави по кармични причини, т.е. като отплата за добро, сторено нему в миналото, е ценно за Небето, обаче най-ценно е това добро, което става не по закона на кармата, но по Свобода и от Любов. Не само веднъж на годината да правиш добро, а всеки ден, макар и да бъде микроскопическо добро; тогава умът, сърцето и душата ти ще работят отлично. Където и да си, при каквито и условия да се намираш, имаш възможност да направиш добро. Зад Доброто се крият придобивките на човешкия Живот. И при най-лоши условия имаш възможност да направиш добро. Защо светът да се пълни с тези думи: „Аз не мога, нямам условия.“ В Природата, откъдето минеш, можеш да направиш нещо. Видиш някой камък и се спънеш; я го тури на място. Или видиш някоя книжка да се търкаля по пътя; я се наведи, вдигни я и я прибери настрана. Всичко това, което правиш, се отбелязва в Природата. Има една книга, в която се записва.
Ти питаш как да правиш добро. Като го правиш, никой да не те знае. Направеното добро е като оазис, в който маже да се спре някой жаден. Вие всички сте от едно семейство, но не се познавате. Никога не съжалявай, че си направил добро. Борбата между доброто и злото е една голяма тайна, с която се занимават Великите духове.
Прочетете тома „Царският път на душата“ и открийте това, което е най-важно и което може да се приложи.