Акордиране на човешката душа - том 1
Възвишеното в човека - ББ
На 14 юли 1928 г. потеглихме с автобуси за Боровец, а Учителя – с автомобил. Бяхме около 150 души от София и провинцията. Пристигнахме и веднага потеглихме нагоре по пътеката. Тук-там правихме спирки, за да получим нещо от тези чисти места. Долу гърмеше реката, която оставаше ту отляво, ту – отдясно. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и х. Мусала, направихме почивка за по чаша чай. До нас достигаше грохота на един водопад, който малко по-горе се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потеглихме отново. Когато се показа далечното видение на връх Мусала, в нас се пробуди чувството, че сме тръгнали да се потопим в един свят на святост. Следобед пристигнахме при долните две Мусаленски езера. Там се издига мачка хижа. Някои братя и сестри се настаниха в нея, други – на палатки, а трети си построяват навеси. В първите години на нашите излети на Рила не бяхме все още така обзаведени, както по-късно при Седемте рилски езера. До вечерта прекарахме в нареждане на нашия стан, обикаляхме двете езера и съзерцавахме околните върхове. „Сфинксът“ се издига като вечен страж на тези места. От другата страна по билото е „Незнайния връх АБ и БА“, който е свързан със скъпи спомени от летуването ни там през август 1924 г. за около десетина дни. Там Учителя държа и беседи.
В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Наредихме се на дълга верига, тук-там бляскаха електрически фенерчета и като едно фантастично видение, извито на спирала и гъвкаво, се носехме напред. Десетина минути преди изгрева вече бяхме на върха. Беше доста хладно. Тогава все още не беше построена наблюдателницата. Небето бе чисто и слънчевият изгрев бе величествен. Само ниско в долините се тълпяха мъглите. Изпълнихме молитвена програма, придружена с песни. След изгрева стана по-топло. Вятърът престана. Всички поздравихме Учителя с новия ден. След като насядахме, почна разговор.
Всеки да отправи ума си към Бога и да помисли какво иска да постигне. Има хубави места надолу по пътя и като слизаме, няма да бързате, ще си напълните торбите – всеки колкото може да носи. За да ви се кажат нови работи, трябва да се разбере това, което досега е казано.
Най-великото нещо на Земята е самообладанието. Достигне ли човек до него, той е станал господар – ще се върне в онова първоначално състояние, в което Бог го създаде. Първо той е бил господар на себе си, после е изгубил своята Свобода. Всяка отрицателна мисъл, колкото и да е малка, подронва моралните устои и тогава човек казва: „Празна работа“ или „Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж; той се вплита нишка по нишка. И красивото е там, че се добива нишка по нишка. Всеки път мъчнотиите идат, за да се види, дали може да се самообладава човек.
Страданието е Божествен огън, който чисти човека. То внася нова Божествена струя на Живот. Най-напред мислим, че губим нещо, но после забелязваме една малка придобивка. Тежко е да се носи скръбта, но два пъти по-тежко е да се носи голямата Радост. Онзи, който те обича, ще ти даде толкова подаръци, че ще се умориш да ги носиш.
Учителя погледна отсрещните върхове на Скакавците, западно от Мусала и каза:
Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една Нова култура. Чакат за Божието благословение.
Температурата беше 11 градуса. Станахме и разгледахме околността. Ясно се виждаше връх Ел-тепе в Пирин, южно от връх Мусала са двете Маричини езера, изворите на Марица. Долината на Маричините езера е циркус, останал от ледената епоха. Това място нарекохме „Олтар“. До „Олтара“ се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме Великата рилска пустиня и по която тече началото на р. Марица, има още няколко циркуси и върхове – Малкият Мусала, Чадър-тепе, Налбант, Белмекен и пр.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното Мусаленско езеро, наречено „Окото“. Беше 7 ч. Като погледна рекичката, Учителя каза:
Всеки да си измие тук лицето и косата и при измиване да каже: „Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели.“ Измиването на лицето тук има значение.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:
Като погледне човек тази вода, която тече, ако е неразположен духом, веднага ще почувства подем.
Като застанахме на снега под „Окото“, Учителя каза:
Тук е Светилището на Рила. Връх Мусала е кубето на Рила. Светилището е триъгълник, образуван от езерото „Окото“, Маричините езера и връх Мусала. Светилището обхваща всичката тази местност от езерото „Окото“ до Маричините езера.
Като днешният ден на сто години веднъж се случва.
Върнахме се в нашия стан при долните Мусаленски езера. Там стояхме малко и в това време Учителя каза в разговор:
Трябва да придобием извоюване на Свободата си; тогава каквото искаме, ще можем. Където искаме да отидем – на Марс ли, на някоя друга слънчева система ли, всичките ще можем да ги посетим. Каквото искаш, ще го постигнеш. Земята в своя строеж трябва да се измени. Има нещо в строежа ѝ, което не достига, но за в бъдеще ще се постигне.
Решихме да обядваме при езерото „Окото“. Тръгнахме в 10 ч. и през целия ден до 18 ч. стояхме там. Каква тишина цареше! Леки вълни играеха по синята езерна повърхност. Духът на Вечното изпълваше душите ни. При това свещено езеро Учителя каза:
Изучавайте психологически планините. Това става като на всяка местност в планината ще прекарвате известно време и ще видите какво разположение ще имате, какви идеи и подтици ще се родят във вас. По това ще познаете какво е психичното действие на мястото.
Отначало на Земята е съществувала Слънчева култура. Всичко хубаво, което имаме днес, е останало от тогава. После е станало падението, което обхваща дълъг период.
В нареждането на камъните някъде се забелязва обърканост, а някъде са така разположени, че се забелязва разумност. Тук, при „Окото“, има нещо хубаво. Дойде ли в размишление, човек ще почне да вижда картини от миналото – грандиозни и хубави. Тук трябва да направим един опит. Мястото съдържа много магнетизъм, ще ви покажа в какво положение да поставите гърба си и ще видите какво влияние ще усетите. Тези скали наоколо са складирани енергии за бъдещето. Ако хората биха имали знания за тези енергии, какво тичане би имало насам! Това място по някой път действа електрично, а някой път – магнетично; променчиво е. „Окото“ разполага за мисъл, творчество; също и „Олтарът“. Водата на „Окото“ е много хубава.
Всички изпяхме песента „Мусала“.
Когато човек прави нещо, да го направи така, както другите не са правили никога. Трябва труд. Природата на мързеливите хора нищо не дава. Всяко нещо, което човек мисли, се реализира. Няма нищо, което човек мисли, и да не се реализира. После ще дойдат последствията – добри или лоши. Каквото поискаш от Бога, ще добиеш, но ще имаш и последствията. Има известни тайни, за да се създаде интерес на хората да работят.
На следния ден, 16 юли, се изкачихме пак на Мусала. Времето беше хубаво. Доста време прекарахме на полянката на върха. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:
Тялото на човека не е реалност, а Реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата – с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждате, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум и вашето сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съществено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки един човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползваш. Всеки човек трябва да знае своето име. Доста скъпоценни камъни има в човека, но трябва да дойде златар и да направи брошки от тях. Силата на човека стои в неговото име. Колко разумно е създал Бог света – хората да имат нещо ценно, поради което да се привързват един към друг. По-хубав свят от този няма. За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности. И за в бъдеще Напредналите висши същества са намислили нещо още по-хубаво. Така като се гледа на Живота, той е приятен. Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Някой път човек се съмнява в себе си. Кое е онова, което се съмнява в него? Съмнението произтича от човешкото, а има нещо по-възвишено в човека, нещо Божествено, което знае нещата. В Небето бяхте гениални, но като слязохте на Земята, станахте други. Причината е вашата инсталация. Във всеки човек се крие Божественото; ако не е то, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в човека. Всички хора са написани Божествени книги. В следващата епоха ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо всички вие трябва да съзнаете, че сте добри. Всеки да казва: „Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човекът-животно се мъчи, животното-човек се двоуми, човекът-човек мисли. А Божественото в човека е съвършено.
Човек е безкрайно малка част от това, което е. Неговият Дух на Небето изпраща само една малка част от себе си, чрез която черпи опитност и ако Духът изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Под обикновен човек разбираме този, който не е развил дарбите си; талантливият ги е развил, а геният вече твори. Сега извадете вашите таланти. Например някои от вас имате глас, с който може да дадете концерт на няколко хиляди души, но не сте го развили. Някои от вас имате таланти по художество. В Новата култура ще има нужда от хора подготвени. В Новата култура ще дойдат не обикновени хора, но талантливи, гении и светии. Някои от вас можете да бъдете първокласни, гениални поети. Много ужасно е положението, когато човек мисли, че е сиромах.
В първа степен на магнетичния сън магнетизаторът заповядва, във втора степен също, но щом прекара лицето в четвърта степен, вече не може да му заповядва, то е свободно. Тогава той става ясновидец, вижда нещата. Ако повикаш един болен, като лекар, той ще каже диагнозата на болестта и много сполучливо ще предпише лекарства. Събудиш ли го, нищо не знае. Природата е направила хората свободни, но трябва да минат в четвъртата степен.
Страданието на човека произлиза от неговото низше животинско естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания, там са всички заблуждения.
Всеки човек, като идва на Земята да се преражда, минава през едно място, дето го потопяват в една река, за да забрави всичко, защото ако помни всичко, той няма да учи новото. И като се връща, пак го потопяват в тази река, за да си припомни всичко.
Една сестра попита: „Кога душата се показва такава, каквато си е в своето истинско естество?“
Само на този, когото обича, а се крие от онзи, когото не обича. Душата се показва такава, каквато е, само на онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича. Само като обичаш някого, душата му се разкрива пред теб. Ние често постъпваме спрямо хората според тяхната външна проява, а не според това, което имат дълбоко в душата. Аз виждам как и най-големият престъпник всяка вечер плаче, моли се, съжалява за своите погрешки. Значи има две същества, които живеят едновременно в човека. От гледището на Любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самите тях. Достатъчно е човек да дигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.
На слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място близо до под върха. Като дойдохме до рекичката, която излиза от „Окото“, Учителя каза пак да се измием с тази вода. Той намокри една кърпа и напръска всички, които бяхме около Него.
На 17 юли прекарахме в стана при долните Мусаленски езера.
На 18 юли сутринта пак се изкачихме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Единство и общност“, която е отпечатана в тома „Добри и лоши условия.“ Към 10.30 ч. изпълнихме Шестте гимнастически упражнения. След това направихме едно друго упражнение. Преди него Учителя каза:
С това упражнение ще пратим поздрав до всички братства, които се намират на изток в Азия и на запад в Европа, също и на тези, които са на север и на юг, поздрав до всички братства, които съставляват ордени на Великото Всемирно Братство, поздрав до всички пробудени души.
Упражнението е описано на страница 240 и 241 в същия том.
На 19 юли, четвъртък, пак се изкачихме на връх Мусала за изгрев и Учителя държа беседа „Закон на Доброто.“ Тя не е още отпечатана.
На 20 юли, петък, сутринта Учителя държа на връх Мусала лекцията „Вътрешно спокойствие“, която също не още отпечатана. След нея слязохме долу в стана и оттам потеглихме за Боровец.
Спряхме се при моста между Боровец и Мусала. Там запалихме огън. Към 7.30 ч. вечерта на това място Учителя каза в разговор:
Напредналите същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства, са от Ангелска йерархия. Такива Същества водят и всички човешки раси. Всеки народ си има задачи, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница. Черната раса е развила съзнанието до известна степен. Червената и Жълтата раса са продължили развитието. Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде Раса на сърцето. Вечерно време от хората на тази раса ще излиза приятна мека светлина – ореол и лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка. Новото ще бъде още по-величествено.
Една сестра попита: „Кога ще бъде това?“
Има вече родени от тази раса, има вече готови типове от нея. Към това бъдеще се стремят хората.
Един брат попита: „Какво е определено да развие българският народ, може ли да знаем програмата?“
Най-първо трябва да се създадат стройни тела, стройни сърца и стройни умове. Това е една задача.
Стана дума за молитвата и Учителя каза:
Молитвата е хубаво нещо. Тя е едно мистично, особено състояние на душата. Няма по-хубаво състояние от това и никога не трябва да дотяга на човека. Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна. Човек трябва да се моли и за другите. Да се моли човек, това е една привилегия. Молитвата е дишане на душата. При нея става пречистване на мислите и на кръвта. Едно правило: когато човек се моли с известни молитви, всеки път трябва да прибавя и от себе си нещо.
Там прекарахме нощта и на следния ден се върнахме в София.