Младежки окултен клас - СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1937-1938)
Възпитание на чувствата
Отче наш.
Духът Божий.
Пишете върху „Отношение на прави и криви линии“.
Ще говоря върху възпитание на чувствата, сетивата.
Един важен въпрос е да възпита човек чувствата си. Запример, да възпиташ пипането. Хубавите и лошите неща, които произтичат от пипането. Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава? Вземате един предмет на ръката, усещате каква е неговата тежест. Казвате: Усещам, че е тежък, или че е лек. Какво произтича от леките и тежките предмети? Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати. Много хора са повредени от носене на тежки предмети. Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата си. Този закон е верен и в умствения свят. В умствения свят, ако някой слаб ум се занимава с някои тежки идеи, това не е за него. Има леки мисли и тежки мисли, има леки чувства и тежки чувства, има леки постъпки има и тежки постъпки. Не е лошото в тежките или в леките постъпки. Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата. Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне да пъшка и може да се осакати. При сегашния живот има хора, които се занимават да пренасят тежки предмети от едно място на друго, за да спечелят повече пари. Слабият понякой път се мъчи да носи тежки предмети и след това си създава неприятности, губи. Туй е по отношение на пипането.
По отношение на яденето човек пак трябва да възпита чувствата си. Значи, храната ви въвежда в един свят особен, светът да опитате. Но, ако вие не сте възпитали вашите чувства на яденето, може да преядеш, може да туриш повече отколкото трябва в стомаха, или пък някой път няма да турите толкоз, колкото трябва. Следователно яденето, този въпрос става по-деликатен. Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната си. Рибите направо гълтат храната си, птиците гълтат храната си, някои земноводни, змиите гълтат храната си. Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за да може по-добре да се храни животното. По-напред и хората са били без зъби. Като почнали да мислят, зъбите израстнали. Онези същества, които са измислили зъбите са много културни. Зъболекарството или зъбната наука тогава се появява. Тогава имаме втората фаза. Сега турят изкуствени зъби. Първоначално турят органически зъби, клетки, от които да се образуват тия зъби. Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека. Запример, вземете тия месоядните животни. Много лоши навици и стремежи се развили у тях от яденето, от тяхната храна, която те са изгризали. Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате да се сърдите, да се биете с някого. Боят и най-жестоките чувства са произлязли за яденето. За убийства, крамоли, раздори, все храненето е станало причина за произлизането на тия раздори в живота. Или мнозина от вас се сърдите, че не ви е дадена достатъчно храна, че не е изобилна. Или пък, че нямате тази храна, която искате, не е храната, която обичате, някой път храната не е по вкуса ви. Запример, мнозина се сърдят, ако нямат днес една опечена кокошка, или месце приготвено на кюфтета или, ако не са хубаво опържени. В яденето зъбите играят важна роля. Ние не знаем още произхода, образуването на кътните зъби и на резците. Какви са били причините, които са образували резците, какви са били причините, които са образували кътните зъби? Онези от вас, които са изучавали зоология в тези приживните животни и у месоядните, у кои кътните са по-хубаво направени? Вземете някои от тревопасните, най-първо събират храната си, преживни ги наричат, и след това тази храна после я предъвкват наново. В месоядните този процес е изчезнал. Те не предъвкват храната си, тъй както я вземат, така си остава. Този процес, преживянето, съществува и в човешкия ум. Най първо ти възприемаш в ума си известни факти, то е храна за ума, след туй предъвкваш, преживяш, събираш и в едно друго направиш известни заключения. Вече в този процес ти мязаш на преживните животни, които предъвкват храната си. Ти в умствено отношение, ако не си преживно, ти си месоядно. Онези хора, които не преживят идеите си те са месоядни в умствено отношение. Казвам: Това са аналогии. Трябва да се възпитате.
Ако човек иска да поправи живота си, той трябва да започне с възпитанието на петте си сетива, да ги възпита. Запример, от обонянието в живота са се родили много лоши работи. После от слушането са се родили много лоши работи. И от гледането са се родили много лоши работи. Може да се каже, че падането на много висши същества, падението на някои същества, станало по единствената причина на техните очи. Човешката гордост се е явила от гледането на човешките очи. Виждаме тогава и /падението/ на човека се е родило от желанието му да яде, да опита нещата и от зрението. Защото яденето и зрението в човека са послужили за неговото съвременно падение. Един човек има желание да има някой предмет, в него ще се образува желанието да вземе този предмет. От това желание не може да се въздържи. Той става крадец. Или вижда парите, или дреха някоя, или някоя хубава шапка, или някой балтон, заражда се в него желание да ги задигне. Онова, което човек види, в него се заражда желание да го вземе. Казвате: „Как се зародила кражбата у човека? Произхода на кражбата какъв е?“ Кражбата ние сме я турили. Най-първо, ако едно малко дете види някоя хубава шапка, тури я на главата си.. Питам: Това дете, което взело тази шапка, полезна ли е тази шапка заради него? Тогава, ако вземем в живота си една идея, която не ни е потребна, на място ли е? Или, ако имаме едно чуждо чувство? Има чужди чувства, които понякой път влизат у нас по навик. Вземете някой човек, не е гладен, но от обонянието, замирише му на ракийца или винце, заговори стомахът, казва: „Дай ми една чашка“. Ако нямаш туй обоняние, нямаше да има туй желание. Но като му замирише, у него се роди желание да яде. Та всичкото ви нещастие произтича от вашите сетива, от вашите чувства, понеже чувствата са по-останали невъзпитани. Когато вие възприемете някои неща със сетивата кои неща са ви потребни? Да допуснем, че във вас се заражда едно желание, просто желание да пипнете някой предмет. Но във всяко едно пипване в природата или вие ще дадете нещо, или вие ще вземете нещо. Не са нещата безопасни да ги пипа човек. Има неща много опасни за пипането. В природата тъй както е наредено, не е безопасно пипането. Запример, ако една муха по непредвидливост, пипне една нишка от паяжината на паяка, тя иска да го пипне да види. Но ако се закачи крилцето, какво ще стане с нея? От крилцата на пеперудите, природата дълги години се мъчила да приготви човешките ръце. Тя опитвала един метод, втори, трети да образува човешките ръце. Тя започнала с перките на рибите, тя дала един модел, правила опит за човешките ръце. После в насекомите правила опит за ръце. Природата е правила опит за създаването на човешките ръце и у растенията. Тя започнала да проектира по кой начин от растенията да създаде човешките ръце. Как да ги създаде, по кой начин? Сега, ако разглеждате ръцете, ако изучавате процеса, по който човешките ръце са станали, много интересен процес е.
Та сега какъв беше въпросът? Вкусването е същото. Има неща, ако ги помиришеш са опасни, има неща ако ги вкусиш са опасни. Има неща, ако ги слушаш са опасни. Има неща, ако ги видиш са опасни. В природата има два процеса, които вървят: единият нормален процес на живота, нещата са естествени или ги наричат морални, или хармонични, а другите са неморални, дисхармонични. Фиг. 1.12Да допуснем тази линия „A – B“ представя пътят, който трябва да изходите. /Фиг. 1.12/ Да кажем, какво ще ви застави да изходите този път „A – B“? Една птица за да изходи този път, може да намери своята храна, тя от „A – B“ ще изходи няколко пъти да иде и да се върне назад. Може да изходи този път. Питате: „Каква е идеята?“ Тази идея да изходи пътя „A – B“ има отношение към „Я“. „Я“ – към неизвестна една храна. Тази храна има отношение. Ако отношението към този път „A – B“, да кажем един пътник върви по този път, да кажем един пътник върви към причината. Значи гладът е, който регулира бързината на ходенето. Онзи човек, който ходи по този път, ако е гладен бърза. Гладът е по-слаб и бързането ще бъде по слабо. Сега при бързото ходене се изживява повече енергия. При бавното ходене отива по-малко енергия.
Да кажем един студент излиза от университета, тръгва към гостилницата и много бърза. Щом е гладен бърза. Питам: Kаkво добива от бързането? Ако вървите малко полека? Какъв трябва да бъде нормалният ход, по който човек трябва да върви? Някои хора вървят бързо. Ако вървиш бързо, или ако вземете голями крачки, има дълги и къси крачки. Каква ще бъде разликата? Има една особена наука за ходене – окология се казва. Един човек като ходи, да познаеш каква мисъл има, какво го движи? Още като ходи да знаеш каква е мисълта, с която се занимава той. Запример, ти вървиш бавно с голями крачки, някой върви полека с малки и бързи крачки. Каква е идеята в единия и в другия начин? Вземете в говора. Ако един човек говори плавно, а друг бърза. Каква е разликата сега? Онзи, който бързо върви, бързо говори. Аналогия има, онзи който говори полека, полека и върви. Каква е разликата между бързото ходене и бързият говор? Има аналогия. Но не всякога, който ходи бързо не говори бързо. Но казвам: Aко ходите бързо какво ще добиете? Те са идеи във вас, които ви карат. В ходенето има цяла наука. Зависи как пристъпвате. Ако вие постоянно пристъпвате на пръстите си, ще имате един живот. Ако блъскате петите си няма да се минат 10–15 години, ще станете нервен човек. Вие, ако блъскате петите си ще си разстроите здравето. Тогава имаме, тревопасните блъскат петите си, а пък месоядните стъпват леко. Котката и другите животни стъпват на пръсти, много меко стъпват. Като върви едно месоядно, не може да го усетиш. Някое от тревопасните, като върви отдалече ще го усетиш. Един кон като върви, вдига шум. Тогава извадете една аналогия. Всеки от вас, който тропа, от коя порода спада? Сега кое е по-добре, като кон да тропаш ли или тихо да вървиш. Човек, ако иска да развива своята умствена сила, стъпва на пръстите и после на петите. Тия пръсти са свързани с по-висша нервна система. Ако искаш да събудиш своя ум трябва да мислиш да стъпваш на пръстите си. Някой път вие сте нервен. Много пъти вашата нервност се дължи на ходенето. Нервните хора, ако имам една школа, най-първо ще ги науча да стъпват на пръстите си. Някой път не знаете как да ходите. Вървиш и тропаш с краката си силно, веднага ще станеш още по-нервен. Някои от вас като не стават нещата, ходят силно, тропат. Голeми хора, учени хора, тропат. Нищо не се добива.
Казвам: Mъчните работи в живота може да се добият по един лек начин. Туй тропане е конско. Ти по навик на конете, на тия тревопасните, тропаш. Тропането, ритането дето някой път искате да ударите, то са конски работи. Човек е бил кон. От коня човек се отличава по своята еволюция. Човешката еволюция отива на изток, а на коня на запад. Сега да ви аргументирам защо. Забележете, задните крака са турени отпред, ръцете на човека са те. Ръцете на човека се свиват като заднитe крака на коня. Както се свиват предните крака на коня, така се свиват човешките крака. Значи главата на човека е дошла на опашката на коня. Ако разгледаме главата у животните, как е вървяло издиганeто, ще видим, че у някои тя е срастната с гръбначния стълб, постепенно се повдига, после в жабите се подигнала на 45 градуса, в слона се вдигнала на 90 градуса, а повдигането на човешкото лице е станало на 180 градуса. Лицето на човека е дошло успоредно на гръбначния стълб, когато у змията лицето е сраснато с гръбначния стълб, че няма никакъв ъгъл. После в другите животни започва туй лице и се повдига у човека, дошло да върви успоредно с гръбначния стълб. 180 градуса човек изминал отзад напред. Туй, което у животните е отпред, у човека станало назад. Слизането на животните, този процес го наричаме инволюция. Качването у човека го наричаме еволюция. Човек е станал човек по закона на еволюцията. Думите „инволюция“ и „еволюция“ са непонятни като думите „красив“ и „грозен“. Какво разбирате под думата „красив“ или „грозен човек“? Да допуснем, че туй представя човешката уста, затворена, има две челюсти, две бърни. Ако тази бърна е такава, какъв ще бъде този човек? Ако бърните са един сантиметър и половина и два сантиметра дебелина или ако имате едни половин сантиметър бърни, или три–четири милиметра горната бърна, и три четири долната бърна. Каква разлика има тогава? Дебелината на бърните показва до каква степен са развити чувствата. Дебелината на бърните има отношение към симпатичната нервна система. На някои хора симпатичната нервна система е развита чрезмерно, а мозъчната е слабо развита. В някои мозъчната система е силно развита, а пък симпатичната нервна система е слабо развита. Мозъчната система може да уподобим на корените, а пък клонищата уподобяваме на симпатичната нервна система. В растенията главата е долу, мозъчната система е долу, а симпатичната нервна система е горе. В човека имаме точно обратен процес, мозъчната система е горе, а симпатичната нервна система е долу. Това е пътят, който е изходен. Този път, по който човек слиза е започнал връщането. Каква е първата причина отдето той излезъл? Та казвам сега, че ако във вас бърните са много тънки туй показва, че вашата симпатична нервна система е слабо развита. Следователно може да се яви недоимък. Такива хора са сприхави, нервни, обичат да се дразнят, ще бъдат сухички. А пък, ако са много дебели бърните тогава обичат да си угаждат, да си похапват и да си попийват. Всички онези, които обичат да пият бърните им са дебели. Има желания, които произтичат от симпатичната нервна система. Казвам: Един пияница може да го отучиш да пие, трябва да знаеш как. Може да се направи един опит, но се изисква дълго време. Трябва да пипнеш горната и долната бърни по известен начин, полека-лека ще се отучи. Ще събудиш в него нормалното желание да пие вода, а не да пие ракия или вино. Или пък аз бих излекувал един, който обича да пие вино – досега не съм казвал туй лекарство, ще ви го кажа, но вие да не го давате никому. Ако имате някой, който обича да пие вино, искате да го лекувате. Когато спи вземете една гъбичка и му наквасете с вода устните. Цяла година като мажете, в него ще се възстанови първичният стремеж да пие вода, не вино. Той като започнал да пие вино забравил вкуса на водата. Следователно, ако прекарате през неговите устни водата, ще се зароди желание и той да пие вода. Може със себе си някой път, ако ви се пие винце, вземете гъбичка, прекарайте гъбичката с вода по устните, да видите, влиянието какво е. Някои болни, които страдат намазват с вода устните. Водата действува хубаво. Когато някой път, вие сте болен, водата действува хубаво. Човек да има едно шишенце с вода да намазва устните си с вода. Ако си нервен, сприхав, обичаш да се гневиш, да си имаш една гъбичка. Щом се разсърдиш, извади гъбичката, прекарай по устните. Другояче ще кажеш някоя дума. Тъй още в началото тури гъбичката, 4–5 пъти я прекарай. Хем е здравословно, хем с малко разноски ще те освободи от ненужни глоби, които може да ти наложат. Нали сега човека като каже някоя дума някъде при сегашното съдопроизводство, за обида може да лежи няколко месеца в затвора. А пък тъй за няколко секунди като прекараш гъбичката. Сега вие като слушате ще кажете: „Това ми остана да мажа устата си с гъба“. Ти се въздържаш, но какво нещо е въздържанието? По какво се отличават киселините от основите? По какво се отличава една киселина от една основа? Ще кажете, че изменят лакмусовата книга. Ами, ако нямате лакмусова книга по какво ще познаете? Числото 1 – то е киселина, числото 2 – то е основа. Числото 3 – то е сол. Вие казвате: „Как се образува семейството?“ Има някои работи в живота, трябват киселини, има някои работи, трябват основи. Сега питат някои: „Дали човек трябва да се жени в света или не?“ Какво разбират те? Думата „да се жени“ – значи трябва да работи. Трябва ли да мислиш или не, трябва ли да чувствуваш или не.? Но ти за да мислиш и за да чувствуваш, за да работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол. По какво се отличава киселината? Разединяват нещата, не ги съединяват, но ги разединяват, разлагат ги. Какво правят основите? Основите примиряват, събират, което тази киселина разединила. Като влезе киселината веднага разединява, основата събира сега. Някои хора в обществото са кисели, като влезат разединяват. Киселина има в него. Някои като влезат примиряват, той има повече основа. Всичките морални хора са децата. Само децата са моралните в света. Те не знаят да лъжат. Бебетата не знаят да лъжат, да крадат, да убиват, никакво престъпление не знаят да правят. Морални са децата. Бащата и майката не са морални. Колко кокошки са заклали за децата си. В дома най-морални са децата до една две години, като се родят. Отпосле бащата и майката ги научават да лъжат. Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора да бъдат. Де ще намериш моралност? Кажете ми? Щом имаш достатъчно сол, морален си. – „Ако солта обезсолее?“ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света. Устоят на човека зависи от солта, която има в човека. Сега заключението ще ви се види странно понеже имате известни понятия. Човек как може да стане морален? Ти имаш желание, което може да го изпълниш. Ти си киселина, имаш идея, която искаш да постигнеш за да си пробиеш път. Трябва да разединяваш нещата. Ти имаш известна основа. Да се покаже, че процеса е правилен. Ако в тази киселина след като се съедини с основата произвела сол, процесът е правилен. Не, че сега е лошо, че някой човек е киселина. Туй показва, че тия хора имат повече кинетическа енергия. Те са запалки. Носят огъня на живота. А пък основите те са материала, който трябва да гори. Резултатът вече, който ще излезе от това горене, то вече нито се окислява, то е сол.
Та казвам: Човек трябва да има идея. Идеята в живота е, че човек трябва да има сол. Солта е потребна като основа за добиване на живота. Животът е солта. Единственият елемент, който е условие, за да дойде в човека новият живот. Човек трябва да има толкоз сол, колкото му е необходима. Нали сега много пъти консервират някои храни със сол. Значи солта помага да се консервират някои храни със сол, помага да не се развалят храните. Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва да знае, как да се справи със солта в себе си. Ако яде много солено, той ще пие много вода. В него ще се образува горение. Ако яде сол ще се образува жажда. Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека? Какъв процес става? Горение има. Но практически в живота трябва да имате две идеи. Едно от двете, ако искаш в умствения свят, вие тази философия в живота не я разбирате. Може да ви разправим много работи, в които връзката никога не може да видите. Човек става смешен когато иска научно някои работи.
Така е направено окото. Така е направена човешката уста. Имате и човешкия нос. Те са разхвърляни. Трябва окото да поставите на своето място, устата да поставите на своето място и носа да поставите на своето място. В сегашната наука всичко това е разхвърляно. Очите са на едно място, устата на друго, ушите на трето. След като направят дълги изследвания, трябва да дойде някой голям философ, да събере отвън и да ги постави на местото. Та сега вие казвате, човек да бъде морален. Откъде ще научите морала? Моралът ще го учите от децата. Вие искате да бъдете енергични. Откъде иде енергията? От баща /т/и. Искаш да бъдеш разположен. Ще научиш туй разположение от майка си, от основата. Трябва да го научиш отнякъде. Тогава, ако вие мислите за киселината ще събудите енергия да работиш. Щом мислиш за основите, трябва да се гради нещо. От основата ще добиеш стабилност. Щом искаш да бъдеш морален, устой да имаш, ще мислиш за солта. Сега турят в яденето сол, солено трябва да бъде. Какво показва? Морален трябва да бъдеш. Но за да стане яденето де е бащата? Аз да ви кажа. Сготвеното ядене е детето вече. Огънят, който е отдолу е бащата, на който се готви яденето. Водата, която е сипана в яденето е основата, в която яденето увира. Бащата е отдолу, майката е водата, която се туря в яденето. Къде е вашият баща и вашата майка? Топлината, която усещате в себе си е бащата. Майка ви къде е вътре? Водата, която е в човека съставя голяма част от човека, водата. Пропорция има. За създаването на човешкия организъм едновременно действува и топлината, която е в организма, а самият живот в човека е туй, което искате да сготвите, яденето. Или моралния устой на човека, това е солта. Защото без един морал, животът няма една прицелна точка.
Запример, ако вие вземете четирите струни на цигулката, пък ги опънете. Турете едната струна, турете другата, един цигулар три–четири струни туря. Цигуларят като свири с цигулката имате безброй начини. Четирите струни показват четирите препятствия, които съществуват в света, които притискат човека. Лъкът показва силата, която трябва да провежда този лък отгоре-надолу. Показва победата. Цигуларят, ако знае да кара своя лък по цигулката хубаво, ако не знае от цигуларя нищо няма да излезе.
Та казвам сега: Ако вие знаете да прекарате вашият лък, човек е една цигулка с пет струни, пет сетива. На цигулката са турени четири струни. Човек е една арфа, която съдържа пет сетива. Китарата колко струни има? Пианото, колко струни има? Цигулката е направена според темпераментите. Имаме четири темперамента. Кои са те? Сангвиничен, холеричен, нервен и флегматичен. Това са четирите темперамента, с които цигуларя работи. Сангвиничният кой е? Басът кой е? Той е флегматически. Флегматически в добрата смисъл, защото има и флегматичен патологически.
Аз искам да ви остане идеята. Някой път се спирате върху онова, което ви мъчи. Ако имаш известна киселина турена на ръката, мъчи те. Вземи, че измий, не оставяй киселината отгоре. Ти държиш една мисъл, която те измъчва, тури я настрани. Какво трябва да направиш с киселината? За да укротиш киселината трябва да намериш основа заради нея. Като се съедини с основата тя се укротява. Да кажем вие сте възбудени. Разгневили сте се. Вземи гъбичката понамокри устните си. Щом се разсърдите, вземете че прекарайте 3–4 пъти гъбичката по устните си, да проверите дали е верно или не. Вие не знаете. Направете един път, втори, трети, четвърти, да видите сполучлив ли е опитът. Как ще започнете сега? Вие не знаете надясно ли ще започнете, наляво ли, накъде ще подвижите ръката си – надясно или наляво? Най-първо законът е към лявата страна и после към дясната. Към сърцето наляво ще започнете; ако причината е сърдечна, започваш отдясно и оставаш отляво. Ако причината е умствена започваш отляво и свършваш надясно. Направете това за опит. Неразположен си малко, разсърдил си се някому, казал ти някаква обидна дума, отиваш, мислиш да се караш с него. Вземи гъбичката, започни отдясно-наляво и обратно, попей си: „Аз няма да се сърдя вече, аз няма да се сърдя вече“. /Учителят изпя няколко пъти – „Аз няма да се сърдя вече“/. Гледайте да не е много мокра гъбата да не капе. /Всички изпяхме: „Аз няма да се сърдя вече“/.
Самовъзпитание на чувствата. Помнете, че всички лоши неща в света са излезли от сетивата. Ако се поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако парите поставите не на място ще се роди едно голямо зло. Ако красотата поставите не на място, ще се роди голямо зло. Всичките хубави работи, ако ги поставите не на място, те произвеждат лоши резултати. Следователно, за да се изправи светът всяко нещо трябва да бъде сложено на място. Запример, много хора са станали лоши, понеже солта им не е на място. Силният чивек знае къде да постави силата си. Умният човек знае да поставя на място умът си. И добрият човек знае да постави на място добродетелта си. Ако ти с твоята доброта освобождаваш един лош човек, даваш му възможност да прояви злото, ти правиш престъпление. Казвам: Едно желание да имате, мислете си, човек трябва да поставя нещата на мястото. Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един вълк. Та в себе си по същия начин на възпитание, ще имате някои чувства свързани, някои ваши стремежи ще ги държите вързани. Вие искате да ги освободите. Казвате: „Да дадем ход на своите чувства“. Но всички чувства не са тревопасни. Всички мисли не са тревопасни. Доста мисли има, които са месоядни. Доста чувства има, които са месоядни. Следователно, като дойдеш някога да освободиш нещо в себе си, ще бъдеш много внимателен. При самовъзпитанието някой път ние освобождаваме чувствата, които природата ги свързала. Да държим вързани тия чувства, които природата ги вързала. Някои чувства трябва да бъда вързани. Някои мисли трябва да бъдат вързани. Правила трябва да има при самовъзпитанието. Искате да възпитате хората. При възпитанието, тъй както природата направила, да не пристъпваме нейните правила. Тя е правила хиляди и хиляди опити и е намерила най-добрият метод. Ако ние нарушим едно от нейните правила, ние ще пострадаме.
Та казвам: При сегашните условия трябва да изучаваме условията. Кои са добрите условия? Вземете за един музикант, кои са добрите условия? Вземете за един художник, кои са добрите условия? Един музикант не може да бъде музикант, докато не хармонизира мозъчната система със симпатичната система. Той не може да бъде музикант. Ако в него няма една добре развита и хармонизирана мозъчна симпатична нервна система, той не може да бъде музикант. Тон не може да има. Той не може да бъде музикант, ако ухото не е развито добре. При това и в музиката има вкус. Аз може да ви свиря и да ви накарам да ядете сладко. Има музика, която кара човека да яде сладко. Има музика, която кара човека да спре на едно място. Има музика, която ще ви накара да мислите. Има музика, която ще ви накара да спрете вашата мисъл. Казвам: Сега музиката е едно развлечение. Сега аз няма да ви свиря. /Учителя взема цигулката/, но ще ви дам една идея. В какво седи възпитателното действие на музиката? Ако сами не знаете да свирите или да пеете намерете някой, който знае да свири, пък му платете нещо да ви посвири малко. Дайте му малко пари да ви посвири, не се изисква много. /Учителят свири много тихо./ Колцина от вас може да го чуят? Изисква се вече хубаво да пеете, туй е което ще спаси българите. Това е нов ритъм в живота, разрешение на една мъчнотия. Какво ви прави впечатление? Откъде излиза тона в цигулката? Туй, което слушате не излиза всичко от цигулката. То са обертонове, които идат отвън. В музикалния свят като засегнеш правилно физическото поле, вече има отглас от музикалния свят. Казвам: Сега законът е същият. Ако засегнете една мисъл в себе си веднага ще има едно съзвучие във вас. То ще ви помогне. После, ти не може да туриш пръсти на цигулката, толкоз е деликатно. Как ще туриш пръстите? Най-малкото подвижване на пръстите се отразява на тона, може да бъде много груб или много нежен. Казвам: Ако живеете добре вие може да влезете в контакт с музиката. Има области, гдето само добрите хора може да влезат в контакт, само добрите хора в света ще снемат музиката в света. Каквито са хората, такава ще бъде и музиката, според тях. Има музиканти, които свирят. Музикантите в окултната музика, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат. Ако знаеш как да свириш златото иде. Ако не знаеш, то не се мърда. Сега аз не ви казвам да вярвате в това, но казвам: Златото има един тон. Ако хората го знаят като засвирят този тон, то ще дойде да те слуша, ако не знаеш, няма да се мръдне. Пет пари не дава. Вие сега ще се научите да пеете.
„Злато“, „живот“ и „здраве“ – то са синоними. Ти здрав не можеш да бъдеш, ако нямаш музика. Човек богат не може да бъде, ако няма музика. За да бъдеш богат, да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив. То е основа на богатството. Богатството е един резултат. Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш. Богатството ти трябва да има някаква цена в себе си. И знанието е също. Знанието да има сила в себе си. Да знаеш някои работи като майстор. Онзи капелмайстор знае всичките партитури. Онзи капелмайстор публиката чака, умее да дирижира. Като дигне ръката, сто хиляди събира. Онзи, който не разбира, ще си вземат хората парите назад.
Всяко нещо трябва да се направи според законите, които съществуват в природата. Вън от тия закони нищо не е постижимо. Ако върви по пътищата на тия закони то е разумно. Мислете, че всичко в света е разумно. Има голяма привилегия заради вас, ако слушате природата. Казвате: „Аз съм неразположен“. Но искам вие да бъдете разположени, както природата е разположена. Аз искам вие да бъдете разположени, както светлината е разположена. Аз искам вие да бъдете тъй разположени, /както/ пролетта е разположена. Аз желая вие да бъдете разположени, както цветята са разположени. Цветята много голямо разположение имат.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!
ХVII година 12 лекция на Младежкия окултен клас държана от Учителя на 17. ХII. 1937 г., 5 ч.с. София – Изгрев.