Младежки окултен клас - СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1937-1938)
Идеален, реален и материален порядък
Отче наш.
Пишете върху темата „От какво зависи успеха на човека?“ – Имате ли зададена тема? – /Нямаме./ – Каква беше основната мисъл на миналата лекция? /Каза се/
Сега вие приближавате ли се или се отдалечавате? Защото като ви гледам вие всички сте надути за щастие. А щастието това е нещо непостижимо. Ako го търсиш никога не може да го намериш. Щастието ако го търсим, няма да го намерим. Ако го оставиш то само да те намери е по-добре, отколкото ти да го търсиш. И накъде ще го търсиш? Щастието не живее в никой човек, в никоя земна форма не може да го намериш, щастието е като светлината, всичко осветява и постоянно се движи, никъде не може да го намериш. В постоянно движение е щастието. Следователно, ако вие искате щастието, вие трябва да се движите като щастието. Щастието посещава всички хора и стават щастливи, а други нещастни. Защо? – Понеже те искат щастието да остане при тях, пък то е невъзможно. А ония стават щастливи, които като го видят казват: „Добре, че го зърнахме.“ А пък другите скърбят и са нещастни, как да не остане това щастие при тях няколко минути. Пък то една секунда не може да остане. То едва ли може да остане една хилядна от секундата. То минава и заминава, но уханието, което остава у тебе може да иде с векове. Ти се ще мислиш за него. Сега вие не може да разберете едно нещо, не може да разберете как да прилагате нещата.
Три порядъка има в света. То е цяла философия. Единият порядък е идеален, другият – реален, а третият порядък – материален. В материалния порядък протичат всичките недоразумения. Любовта, всичките велики добродетели, добродетелта, великото, красивото, възвишеното, винаги произтичат от идеалния порядък на нещата. А осъществяването на всичко зависи от реалния порядък. Трябва да знаете, че щом започнете да страдате, щом направите една погрешка, вие сте в материалния порядък, сега не е лош материалния порядък. Той е следният – То е човешката мозъчна система, лимфатичната система, дихателната система, стомашната система. Ядеш някой път нещо несъответно, веднага заболи ви коремът. Кой е виноват? Или дойде някоя противоречива мисъл в умът. Ти си чел някоя книга, която не трябва да четеш. Има книги, които не са за ума. Защото всяка философска книга или религиозна, или духовна, или социална книга, или обществена книга, върху който и да е предмет, тя трябва в дадения случай да бъде подходяща за ума. Тогава тя е като храна. Казва: „Всичко аз чета“. Не, всичко не може да се чете. – Аз, казва, всичко чувствувам. Всичко не можеш да чувствуваш. Невъзможно е да чувствуваш всичко. Ти едновременно не можеш да чувствуваш радостите и скърбите на хората. Но знаете ли, човек, ако чувствува всичките радости на хората, той ще се стопи. А пък да чувствуваш всичките им скърби, ти на прах ще станеш. Казва: „Аз нося“. Ти носиш 10–20 кила, но 100 кила ако ти турят или ако ти турят цялата земя на гърба, какво ще стане? – На прах ще станеш, сега и туй не разрешава въпроса.
Знанието, запример, което до сега сте учили, къде ще го приложите? Дайте ми една песен, която да представлява свят за музиката. После изпейте песента, която представлява реалния свят и коя е песента на материалния свят. За музикантите да изпеят. Пеят певците, но те не знаят. Една песен за да бъде изразителна, ти трябва да разбираш законите на музикалния свят. Музиката трябва да бъде идеална. Говорят за хармония. Хармонията може да бъде идеална, може да бъде реална, може да бъде и материална. Кой от съвременните професори по музика е разглеждал този въпрос така? Може би след 100 години да разберат. Каква ще бъде идеалната хармония? Хармонията може да бъде идеална, може да бъде реална и може да бъде материална. Материалната е най-близо тук на земята. Материалната разбираме, защото всеки ден боравим с материалност. И в материалната музика се случват всички противоречия, дисонанси. В идеалната музика никакви дисонанси няма, абсолютно никакъв дисонанс няма. В реалната – има само един дисонанс. А в материалната – на половина дисонанси и на половина сонсоанси. Трябва да знаете, че щом дойдете до материалния живот, ще срещнете толкова противоречия, колкото и радости, толкова и скърби, на половина. На всеки дисонанс следва един консонанс. Какво значи консонанс? – Съзвучие. На български как ще преведем дисонанс? – „Неблагозвучие“. Хайде да вземеме дисонанс и съзвучие, ще турим една чуждица и една българска. Нали дисонанс дава идеята и имате съзвучие.
Сега, най-първо вие искате да бъдете щастливи. Но вашата погрешка е там, че щастието е идеално, непостижимо. Ти за да бъдеш щастлив, то е идеалното, непостижимото. Непостижимото след колко време може да се постигне. Да живееш и хиляди и милиони години, никога не можеш да го постигнеш. То е непостижимо. То е в един Божествен свят и вие ще си помечтаете, ще се радвате, че някой път може да мислите, че има един идеален свят. Дали ще можеш да влезеш в него, дали ще го постигнеш, но сега само като го зърнеш е достатъчно. Само като мислиш туй да те радва. Да мислиш да влезеш в него, засега оставете го. Та вие казвате: „Да започнем да живеем идеално“. Та вие още материално не сте се научили да живеете, а ще живеете идеално. То е невъзможно. Най-първо ще се научите да живеете материално. Да живееш в мозъка, да живееш в дробовете, ще се научиш да живееш там. Ти влизаш в стомаха, виждаш тия поданици как работят, попитай ги: „Как сте вие, как работите?“ 20–30 години работят и ти не се интересуваш даже как работят, само даваш заповеди; това ще правите, oнoва ще правите. После на дробовете даваш заповеди, на мозъка даваш заповеди. Не става тъй. Ще влезеш в дробовете, ще влезеш в мозъка, ще влезеш в стомаха. Кой от вас е влизал в стомаха? Някой път, като вдигнат революция, току се хванете за корема. Търсите някой лекар отвън да ви помага. Вие не знаете причината защо се бунтуват. Казват: „Господарю, такива работи няма да ни даваш, дотегна ни вече да работим“. И след туй всички вие сте станали много учени. Освен, че не може да оправите себе си, ами казвате: „Защо природата направила така работите?“ После си давате мнението: „Не може ли Господ да ни направи свят другояче“. Защо еди кой си е учен човек, казва така? Това е един учен човек, но и той е като вас. Той е един способен ученик в класа, но разгледано от гледището на идеалния живот, и от реалния живот, този учен, той е още в материалния порядък, занимава се с малки буболечици, с някои микроби. Един описва в геологията пластовете на земята как се изкривили, мисли, че е някой много учен човек. Че как се изкривили пластовете, нагоре-надолу. Те са хубави работи, но то е материален порядък, то е един резултат. Казва: „Докажи“. – Ще го видиш. Като се стопят всичките пластове на земята, първичните и последните пластове на земята, каква наука ще проповядваш на хората тогава? Тогава ще влезеш в реалния свят. Ами един ден реалния свят и той ще се стопи, тогава къде ще идеш, какво ще проповядваш? – Ще идеш в идеалния свят. Идеалният свят само се обновява, реалният се развива, а материалният се изменя. Ако искате сега една малка дефиниция. Туй, което се изменя във вас, непостоянното се дължи на материалният свят, на материята. За туй усещаш една промяна, която става. Растенето във вас се дължи на реалния свят. А онова устойчивото – то се дължи на идеалния свят. Казвам сега на вас: Да проучвате материалния свят, не да се възмущавате от противоречията. Да кажем: Вие не разбирате някого. Защо не го разбирате? Защото е точно като вас. Неспособният, не може да обича неспособният. Неспособният може да обича способния. И способния може да обича неспособния. Но способния не може да обича способния. Заражда се едно състезание. То е в материалния порадък така. Сега аз като говоря ще имате едно разрешение на материалния порядък на нещата: Способния не може да обича способния. Невежата не може да обича невежата, но невежият може да обича способния и способния може да обича невежата. Следователно, в материалния порядък ще търсите противоположното на себе си. В материалния порядък двама силни хора не могат да се обичат. Не, че е невъзможно, но условия няма. В материалния порядък двама силни хора на един стол не могат да седнат. В материалния порядък от един хляб двама силни хора не може да се нахранят. Невъзможно е. В материалния порядък всеки човек трябва да се задоволи, всеки сам трябва да си има стол. Някой казва: „На моя стол, не може да седиш“. Може, когато ме няма, но щом съм аз, никой не може да седи. Щом дойде, ти седиш, той вече може да бъде недоволен. Казва: „Защо е недоволен?“ – Защото седиш на стола му. Като се говори така, казвате: „Виж, изобличава“. Що е изобличението? – Стани от стола. Аз още преди да дойде ще стана. В материалния свят, той още като иде, аз ще стана от стола и казвам: Заповядайте, аз гледам да намеря моя стол. Всеки един от вас в материалния свят трябва да седи на своя стол.
Ясна ли е идеята? Вие, тук, никой не учи, материално не учите. Какво сте научили до сега? Кaто казвам не учите, какво разбирам? Какво се подразбира? Много пъти учителят ще ви каже: „Не учите“. Хубаво да обясня. Ако никак не съм учил да рисувам и един ден искам да рисувам един човек, ще мога ли да нарисувам. Фиг. 1.6Туй, което направих е първично изкуство. Казва: „Аз зная да рисувам“. Съдържанието какво е? Онзи, който нарисувал, не знае какво означава нарисуваното. От чисто органическо гледище, този ъгъл на устата има известен смисъл. /Фиг. 1.6/. Фигурата е дадена, на туй лице устата е изразителна вече. Какво означава този ъгъл? Той показва любопитство. Когато се изучава физиономията, когато се затваря и отваря устата, какво означава? То е материалната страна. От материалното ще съдите за идеалното. Казвам: Хармоничният живот на земята седи в това да приведете реалното, материалното и идеалното в нас, тия порядъка да ги съгласувате. Като живеете в материалния порядък, да имате едно разположение, идеалния и реалния свят да ви помагат. Тогава ние може да уподобим само за изяснение тъй. Представете си, че светлината е идеалния свят, въздухът представя реалния, а земята и водата – материалния. Значи ти реалния свят ще опиташ чрез дробовете си, идеалния свят ще опиташ чрез ума си, а материалния свят ще опиташ чрез стомаха си. Ако стомахът ти е здрав, подразбира, че материалният свят, материалният порядък, ти си в хармония с него. Ако дробовете са здрави, ти си в хармония с реалния свят. Ако умът ти е здрав, ти си в хармония с идеалния свят. Вас ви боли глава и вие не знаете защо. Защо те боли главата? Защото сте в дисхармония с идеалния свят. Тебе те болят дробовете, защото сте в дисхармония с реалния свят. Боли те стомахът, защото си в дисхармония с материалния свят. За вас като ученици, каквато болест имате, ще ви покаже с кой свят сте в дисхармония. Вие разглеждате нещата много едностранчиво. Може да ви приведа много примери.
Казвам: В миналото един млад момък бил въздържател, както вие сте въздържатели, носил си вода в едно шише, като вървял по пътя легнал да си почине под едно дърво, заспал. Като минал друг един човек, изпил му водата от шишето, пък го напълнил с вино. Момъкът до тогава не пил вино. Като станал, гледа шишето с вода и се чуди как водата се превърнала на червена течност. Мисли, разсъждава, казва: „Аз турих вода, какво е станало с водата?“ Не му иде на ум, че някой му изпил водата и му турил вино. Мислил, мислил, философствувал, и най-после казва: „С философия не може да стане нищо, но да опитам“. Глътнал малко, казва: „Не мяза на водата, но има някакъв вкус“. Пил още една, после още две глътки, не мяза на водата, но нещо предразполага. Като изпил шишето пак заспал. Като се събудил, гледа няма му дрехите, останал по бели дрехи, казва: „Чудно нещо, легнах да спя, водата изчезна и стана на нещо червено, изпих го и ме приспа. Като ме приспа, изчезнаха ми дрехите, останах по бели дрехи“. Ако водата се променила на вино, какво трябва да правим с това вино. Не го знаеш, че е вино, какво трябва да правиш? Вие ще кажете: „Как тъй, туй какво означава?“ – Ето какво означава. Да направя мисълта си ясна. Ти имаш хубаво чувство, то е шишето. Хубавата вода е то. Заспиш, след туй се събудиш, видиш хубавото чувствo се е променило, превърнало се на нещо червено – ти вече имаш едно неразположение. Какво трябва да правиш тогава с твоето неразположение? Ако някой ти сипал вино в шишето, какво трябва да правиш?
Но сега на въпроса. Вие сте живели, живели на земята, много сте видяли, много сте учили. Аз ви считам като големи търговци, коитo сте правили големи операции с милиони, имали сте фирма голяма, големи търговци сте били, но в края на краищата с милиони като сте правили обръщение, нито пет пари не останали на фирмата ви, останали някои платове, някои остатъци, той мисли че едно време бил богаташ, някой голям търговец, някой знатен човек. Има такива учени хора, които като учили, на стари години всичко забравили, оглупел. Знае, че бил учен човек, бил виден астрoном, но всичките данни изчезнали, нещо смътно останало. И той не може да си представи, къде отиде всичко туй. Често вие срещате сегашните хора да казват: „Остарях“. – Че защо си остарял? – Кажете ми защо остаряват хората? Остарява човек защото иска да оправи света. Бърка се в чужди работи, бърка се и най-сетне, онова рало, което го туряш да оре хиляди ниви, какво ще остане от него? То ще светне, но то постоянно се изтрива. Най-после погледнеш, развалило се ралото. Вие остарявате по единствената причина, че искате да оправите целия свят. Не седнете да учите какво Бог е вложил във вашата глава, какво е вложил в стомаха, във вашия организъм, ами се занимавате с други неща и имате големи претенции като някой цар – кат кажете нещо, да стане. Ако искате цар да станете, аз ще ви кажа един метод. Искате ли всички царе да станете? Цар всякога може да станеш. Вие може да станете цар на знанието. Ако искате цар да станете, оженете се. Ще имате поданици, ти си вече цар. Влезеш в дома, ще имаш една царица, вече съставляваш основа на една бъдеща държава. Така се е създала съвременната държава. Ще имате религия, ще имате наука, всичко туй, и професор ще бъдете, и държавник ще бъдете. Оженете се. Вие сте оженени за тялото, потопени сте в тялото си. Казвате: „Да се освободим от туй тяло“. Като се освободите оттуй тяло къде ще идете, кажете ми? Сега понякой път мислите за женитбата това, което не е. Някои мислят, че като четат някоя книга, ще станат учени. В учението книгите са само спомагателно средство, но ако човек не се научи да се сближава с учените хора, той учен човек не може да стане. Най-първо науката почва другаде. В идеалния свят започва. Тогава ще се срещнеш с един човек, който има наука в идеалния свят. Ще влезеш в контакт с него, ще влезете в реалния свят и най-после в материалния свят, тогава ще дойдат книгите. Ако вие искате да станете учени, вие като четете някоя книга, не можете да станете. Може, но ако вие искате да разбирате смисъла на живота, вие трябва да дойдете в контакт с умовете на великите хора, които са разбрали. Вие трябва да дойдете в контакт с ония хора, които имат велики сърдца и които имат здрави велики тела. Великите хора са другояче организирани. Не мислете, че гениалността на човека може да се прояви в едно обикновено тяло на човека.
Та сега благодарете, че сте на физическото поле, ще работите. Трябва да разбирате физическия живот. Всичко онова, което може да го правите на ден правете го. Вие седите, скръстили сте ръце, казвате: „Нямаме работа“. Аз наблюдавам и гледам тези които казват, че нямат работа, турили си ръцете отзад. Но знаете ли какво означава, когато си турите ръцете отзад? Не ги туряйте. Много мъчно е човек да знае, къде да си тури ръцете. Недоволен е, върви има разхвърляни книги пред него, казва: „Кой турил тези книги, не държат чисто?“ – Създали ти работа, ето твоята длъжност, вземи една книга, втора, трета. После шишарки нападали, дигни ги и то е работа. Ако може книгите и шишарките да оправиш, то и онези, които те гледат, и те ще ти помагат. Природата те опитва. Вие мислите, че сте господари и никой не ви наблюдава. Искате от Господа да ви се оправят работите. Да станете музикант да свирите. Не само трябва да свирите, но трябва така да свирите, че да има идеен израз, да има реален израз, да има и материален израз на музиката. Или някой математик изчислява някои формули. Хубави са тия работи, но има една идеална математика, има реална математика, има и материална математика. Идеална математика е онази, която предвижда всичките неща, веднага знаеш. Щастието си има формула. Каква е идеалната формула на щастието? Каква е реалната формула на щастието? Каква е материалната формула на щастието? Как си представяте материалната формула на щастието? Нали го търсите. Поне него ще знаете. Вашата формула на щастието каква е? Вие се боите сега да не се изложите. Че я ми напишете щастие. УЗС – Това е формулата на щастието УЗЕСИ. Не знаете? Как да не го знаете? Тази формула туруту: здрав ум, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Но то не е правилната формула. Здрав мозък, здрави дробове. Щастието на физическия свят зависи от здравия мозък, от здравите дробове и от здравия стомах. Но то не е формула, то е едно повторение. Когато имате формулата на една сила, запример, как се проявява една сила? Ако имате формулата на материята тя заема място. Но имате вече една сила. Как се проявява едно вътрешно напрежение, как ще напишете формулата на една сила? Тя се проявява във време. Значи има условия, в какъв размер може да се прояви, колко може да продължи. После тази сила има своя скорост в своето движение. Искате да определите количеството на силата, каква е силата, какъв е нейният размер? Скоростта ѝ искате да определите, после продължителността на времето. Те са елементи, които влизат вътре. За щастието на земята трябва да имаме една формула заради него. Всички от вас си имате формула на щастието. Вие мислите, че като сте богати ще бъдете щастливи. Но то е само един елемент. Богатството е само един елемент, едно условие. Вие мислите, че ако сте здрави ще бъдете щастлив. То е само едно условие, един елемент. Вие мислите, че трябва да имате храна. То е един елемент. Казва: „Трябва да имам простор, трябва да имам въздух да дишам“. На физическото поле за щастие непременно трябва да имате, какво трябва да имате? – Пари трябва да имате. Сега някой път ние говорим, че без пари не може. Да, оттуй гледище без пари не може на материалния свят, но в реалния свят парите са непотребни. Но на земята те са един проводник. Обаче в парите има същото нещо, ако ти не разбираш тяхната вътрешна стойност, ти може да се подкупиш и те да произведат зло. Ти с парите може да се подкупиш. С парите хората на земята се подкупват да работят. Я ти извади на един работник 20–30–40 лева, туй не е подкуп вече, поредна подбудителна причина. Tой казва: „За пет лева не работя“, за 20, 30, 40, 50, 60, 70, за сто лева казва: „Добре готов съм, ще видим“. За 120 ще работи вече. Значи работи вече за 200 лева. Двеста петачета, ако са сребърни, всеки лев става по десет лева, значи две хиляди правят. Но две банкноти по 200 лева, ако са книжни пари, колко струват? Следователно той работи за книжни пари. Но хората са се ухитрили, тия книжни пари може да се запалят. Може ли книжните пари да заместят сребърните пари? Виното може ли да замести водата? Може ли тези залъгалки, разни закуски, които нямат хранителност да заместят храната? То е невъзможно. И следователно, какво трябва да работиш? Ако разбираш материалния свят ти трябва да туряш в ума си да работиш само за златни пари, не за книжни. Ти казваш: „Каквото и да е“. Не, ти в ума си ще имаш, че работиш за злато. Златото трябва да бъде турено в ума ти да работиш. То е вече един проводник. Ако ти туриш в ума си, че работиш за злато, ти ще бъдеш здрав. Не мислете, че туй злато, което е турено в земята е произволно, или че среброто е произволно. Всяко нещо, което съществува в природата си има своето предназначение. Туй е предназначението за златото. Златото е за човека и среброто е за човека. Всичките елементи, които съществуват в света, то в материалния порядък са за човека, ние трябва да ги изучаваме. Тия книжните пари, то е човешкото. И без златото може, с книги, но то е друг порядък, не е порядъка на природата. Златото може с хиляди години да остане в природата, а книгите колко време може да стоят?
Та сега знание трябва. Сега не трябва да схващате, че омаловажавам, но има едно знание, което не може да се приложи. Запример, като изучаваш една наука, като изучаваш физиогномика, причинява ми радост и веселие, понеже там са материални работи. Зная какво означава устата, носа, очите, веждите, дали са дебели или тънки, ушите. Един геололог, като изучава пластовете, като разглежда въпросите на материалния свят, то е вече един материален порядък на земята. Тия пластове на земята те са дошли от реалния свят. В реалния свят те са дошли от идеалния свят. Нещата, първоначално казваме, че са от материалния свят, след това отиваме към реалния и идеалния. Ако ти като геолог изучаваш пластовете на земята, всеки един от вас трябва да изучава пластовете на земята, защото телото на човека е построено точно тъй както е построено телото на земята. Всичките геологически пластове са в човека. Цяла геология е човек. Ако човек изучава земята, ще изучи себе си, защото човек не може да изучи себе си. Земята е увеличена, затуй ние по-лесно може да се изучаваме на земята. Сега да се повърнем. Понеже сега живеете повече в сегашния свят, какво трябва да се прави? Нямате работа, какво трябва да правите? Да кажем учили сте по рисуване, учител не може да станете, или ако сте учили музика, пак не можете да станете учител по музика. Тогава какво трябва да правите? Или пък някой архитект си, какво трябва да правиш? Или учител си по земеделие, но земя нямаш. Каквото и да си учил, какво трябва да правиш сега? Като се намерите в едно трудно положение, какво трябва да правите? Човек трябва да бъде малко хитър. Върви един пътник и насреща си вижда един лъв. Видял, че ще го достигне, той дошъл до една канара, свил се долу при канарата, а на канарата отгоре турил шапката на бастуна си. Лъвът, който се хвърлил на шапката, паднал долу в пропастта. Шапката да иде, човекът да остане. Вие сега трябва да знаете как да вдигнете шапката. Лошите условия, които те гонят, то е един лъв, ти трябва да го измамиш. Нека идат на шапката отгоре пък ти да останеш жив. Казвате: „Ние не искаме лъжа“. Че каква лъжа е то? Ти опитваш противника си умен ли е или не? То е един неприятел, който иска да те изяде. Не дойде като един човек да ти каже: „Господине не можеш ли да ми услужиш с малко хляб?“ Но той те настига като един разбойник, казва дай всичко тук! Той ще изяде и телото ти, всичко. Питам, ти трябва ли да вдигнеш пушката? Сега мнозина идват при мене и ме питат, какво да правим? На синца ви казвам – дигнете шапките си. Някой като вдигне шапката си я снема от главата. Дигни шапката си! Когато дойдеш да мислиш, снeми шапката си от главата защото тя е едно препятствие. Седнеш някъде, снеми шапката си. Посетете верующите, като отиват в църква, снемат шапките си, пък свещениците отиват с килимявките. Значи верующите мислят повече от свещениците. Ти не бъди такъв свещеник, снеми шапката си. Защото тази шапка, която сте турили на земята, представлява един временен порядък, не е Божествен. Снеми материалната шапка. Влезеш в една топла стая, снеми шапката си. Тебе те е страх да не се простудиш. Щом е топло остави дрехата. Аз, ако бях на ваше място, ето какво щях да направя. Ако се намирах в трудно положение, знаете ли какво щях да направя? Вие като се намирате в трудно положение какво правите? Аз, ако се намеря в трудно положение, ето какво ще направя. Ще тръгна из града, ще вървя и ще гледам, ще изучавам хората, кой е сиромах, кой е богат. На никой богат няма да се оплаквам, че условията са лоши. Гледам някой богат човек купува нещо. Най-после му казвам: Господине, може ли да ви услужа? Ще взема да нося и ще си поприказваме малко. Първия път ще му занеса, нищо няма да му приказвам. На втория ден пак ще ида, пак ще го намеря, пак ще му услужа. На този богатия услужа, запозная се с тях. Ще образувам връзка. То значи да бъдеш умен сега. Вие сега искате изведнъж да се изкажете. Човек има едно чувство да се изкаже – недоволство. Но целият материален свят е пълен само с недоволство. Всичките хора са пълни днес само с недоволство. Но много естественно, самата материя трябва да бъде организирана. Половината от материята е неорганизирана. Ние трябва да я организираме. Има нещо материално, което трябва да организираш. Вследствие на това, ще дойдеш в един живот, във втори, трети. Докато ти не организираш тази материя, ти не можеш да се избавиш. Една задача ти е дадена. Казваш: „Да се освободиш“. Ти не можеш да се освободиш от живота. Другите неща са средства, пособия, но онова във вас трябва да го реализирате. Така, ако мислите ще образувате една връзка. Казвате: „Не зная защо Господ ме е пратил, природата си играе с мене“. Баща ми се оженил, трябвало му деца, народил ги тези деца. В природата нещата не са игра. Те са една сериозна работа. Когато Бог създал света то е една идеална работа. Когато природата създала нещата то е реална работа. Когато човек създал нещата, то е вече материална работа. Сега Бог създал света идеално, природата създала света реално, човек създал света материално. Ние страдаме от нашия материален порядък, който ние сме създали, нашите идеи от които се мъчим. Кой ще дойде да ни помогне? Ние самите сме създали това, и ние сами трябва да го изправим. Както Бог се грижи за идеалния свят, както природата се грижи за реалния свят, така и човек трябва постоянно да видоизменя материалния свят. Нашата работа е в материалния свят. Понеже вие не си гледате работата казвате: „Господ ще ни научи“, искате да дадете ум. Тия несгоди, които имате, премахнете ги. Вие нямате пари. Намерете ги в земята, има толкоз заровено злато, толкоз сребро. Казвате: „То не е наша работа“. Как не е ваша работа, ваша работа е. Ами, че като не е ваша работа защо искате пари? Значи искате пари, защото е ваша работа. Нали като искате пари трябва да идете в банката, да смените чека. Иди в банката извади парите.
Сега в какво седи окултния ученик? Че ако аз съм един окултен ученик ще се науча да шия. Иде ми отръки, ще ида да се науча да шия най-хубавите обуща, ще науча дрехарството, да шия най-хубавите дрехи, шапки, връзки, яки, каквото и да е. Една малка работа каквато и да е, да я направя в света. Ако съм един окултен ученик, ако няма какво да правя, ще правя клечки за зъби, ще ги турам в кутии, ще тръгна на пазара, ще ги продавам. Ще направя стотина кутийки, хубаво направени, ще ги продавам. Вие седите и казвате: „Нямам работа“. – Клечки правете. Докато дойдете до онова положение да имате в изобилие. Умният човек и клечките ще тури на работа. Туй, което можем да направим в дадения случай, онова малкото, клечките за чистене на зъби, нека направим. След клечките, които може да направите, ще дойде и друга работа. Вие искате да направите поезия. Но то е идеална работа. За поезия много малко абонати има. Като дадеш клечките някому, той ти благодари, понеже има с какво да си чисти зъбите. Та в туй отношение аз похвалявам светските хора, които са много изобретателни. Ще го видиш взел малко макари, игли, ходи, ходи, продава ги, не го е срам. Работи човекът. Ние сега мислим, че работата, която може да вършим, ще урони нашия престиж. Когато човек се намира в трудно положение, той трябва да седи и да мисли какво да направи. Не да подражава хората, той какво може да направи в дадения случай. Аз например, ако бях ученик ще си намеря хубави книжки, ще ида при някой книжар, ще кажа: Имате ли хубави съчинения, можете ли да ми дадете на консигнация? Ще взема десетина книжки от някой виден автор и ще започна да ги предлагам на този, на онзи една книга. Най-първо ще препоръчам на учените хора. Аз сега говоря на онези които нямат никаква работа. На онези, които имат работа друго бих им дал. Казвам: Онези, които нямат работа, които са празни шишета, как да се напълнят. Онези, които са напълнени та прелива, тази вода да не я изливат. Изобилието да го прелеят в други шишета. Туй, което не ти трябва дай го на други хора. Всяко нещо, което на тебе ти трябва, запази го за себе си. Но онова, което на тебе не трябва, дай го на другите. Всяко нещо, което ти трябва не го давай. В материалния порядък всяко нещо, което ти трябва на тебе, не го давай. Всяко нещо, което на тебе не ти трябва – дай го на другите. Всяка книга, която на тебе ти трябва, не я давай на другите. Книга, която на тебе не ти трябва, имаш два екземпляра от една и съща книга, дай я. Но щом имаш един екземпляр, дръж го за себе си. В материалния свят, ако искате да запазите нещо, не го давайте. Защото онзи, на когото ще дадете книгата може да я намери за хубава и няма да ви я върне. Тогава се заражда един спор. Той не може да се ползува, казва: „Подари ми я“. Какво ще правиш тогава? Ти да се покажеш идеален, идеалното носи съвсем други условия. Има закони, които регулират идеалния свят и реалния свят. В материалния свят не може да живеем според законите на идеалния свят. Най-първо трябва да се научим да живеем според законите на материалния свят и тогава на идеалния.
После научете се да се не обезсърчавате. Например, някой се обезсърчава. Питам: Защо се обезсърчил? – Ти си се обезсърчил понеже няма кой да те обича. И ти не можеш да обичаш, казваш: „Няма кого да обичам“. Че как няма кого да обичаш? Иди, че обичай една река, която тече, обичай едно дърво, което расте, обичай един цвят, една мушица. Ако искате да обичате има хиляди работи, които можете да обичате. Обичай нещо, ти търсиш това, което не можеш да постигнеш. Започни с дървото, то ще те препоръча. В реалния свят всички ония, които обичаш, те ще те препоръчат. Препоръката зависи от онези, които обичаш, за онези, които трябва тебе да обичат. Ако ти нямаш препоръката на онези, които ти обичаш, никога тебе не може да те обичат.
Вие мислите, че нещата може да станат произволно. Не, нищо не може да стане произволно. Онези, които ти обичаш ще те препоръчат на онези, които тебе обичат. Ако кажеш, че никой не те обича, значи че няма никой да те препоръча. Щом няма кой да те препоръча, значи ти не си обичал. Щом имаш препоръка, значи ти си обичал. Туй е закон. Ако така не мислите вие ученици не може да бъдете. И нищо в света не може да постигнете. Само по този начин може да се постигнат нещата. Тогава ще се образува връзка между вас да си помагате. Защото някои от вас се намирате в затруднение. Най-първо човек трябва да се осланя на себе си и после на приятелите. Щом като се осланя на себе си, да започне да работи. Ние сме готови на физическото поле, всеки човек, каквато работа да започне да му помагаме. Но не мислете, че ако във вас няма желание да работите друг ще дойде да ви помогне. Не може по никой начин. Един баща, една майка работи за своите деца, но имайте предвид, децата има да работят за тях. На физическото поле този порядък е тъй. Един човек, той дава пари на заем и той мисли, че този човек ще му ги върне. Ти не мисли да му ги не върнеш. Тури в ума си туй правило – Туй, което си взел, трябва да го върнеш. Кога ще го върнеш е друг въпрос, но онова, което си взел, трябва да го върнеш. Туй, което ти трябва запази за себе си. Онова трябва да върнеш, което не ти е потребно. Онова, което ти си възприел, чел си от някой професор, благодари на този философ, благодари на пространството, кажи „Много ти благодаря, че твоята книга ми даде голяма светлина, направи ми една услуга, благодаря ти“. Дай нещо от себе си, благодари на човека. Вие никoму не благодарите, пък искате вас да ви благодарят. Туй е невъзможно. То са окултни ученици това. Тъй, както вие вървите, то не е никакъв окултизъм, това е дресировка. Дресиране само. Благодари! Чел си някоя книга. Благодари! Слушал си някой музикант. Благодари. То е положително. Благодари за всичко. Видиш някой беден човек хубаво постъпил, благодари, поблагодари на този човек. Благодари за всяко нещо, което видиш в света. Благодари за да те препоръчат на тия добрите хора; благодари за да ти тръгнат работите. Ако искате да ви тръгне напред, това е пътят. Аз ви давам правилото как да ви тръгне. Вие сeдите и чакате, не върви работата. Седи някой и казва „Не върви работата“. Че не върви, не върви. Факт е, че не върви. Защо не върви? Спре, казва, воденицата. Спре воденицата, защо? Аз като съм минавал съм правил ред наблюдения. Минавам някъде, гледам воденицата спряла. Гледаш воденичаря тръгнал по вадата някъде водата се отбила, запуши вадата и след един час погледнеш колелото се върти. Казвам: Mоята воденица, ако спре някъде, трябва да взема мотиката, да оправя вадата, да тръгне колелото. Колко вади във вас има, които са отбити? Ще вземеш мотиката ще оправиш вадата, да се върти колелото, да върви воденицата. Работа трябва да се върши. Каквато и да е работа трябва да се върши. Каквато работа и да ви дадат на физическото поле, правете я, не се срамувайте, каквото и да е, малко нещо, направете го. Туй са правила за един добър живот на физическото поле. Правете доколкото може да бъде, понеже той е свят на големи противоречия. Казвате: „Трябва да бъдем много умни, много предприемчиви трябва да бъдем“. Сега каkто ви гледам, вие туряте в ума си: „Мъчна е тази работа“. Щом мислите, че нещо е мъчно, вие сте един лаком човек. В мъчнотиите аз винаги подозирам лакомия. Много работи са мъчни, натоварил той един цял чувал, казва: „Mъчно е“. Лакомия е това. Казва: „Не се носи“. Що му трябва цял чувал, пет кила са достатъчни. Казва „Мъчна работа, този чувал как ще нося, няма как да го дигам“. Пет кила вземи, те са ти достатъчни. С пет кила просо колко декара земя може да посеете? Много ситно е. Малко носете, ще свършите много повече, отколкото много ако носите. Малкото знание приложено придобива повече отколкото многото знание. Запример, седите и проповядвате как е създаден света, какво има на слънцето. Ама какви елементи има. Много добре, ама че ние още не сме изучили светлината, която иде от слънцето. Светлината и топлината, която иде от слънцето не сме проучили, пък искаме да проучим самото слънце. Тази светлина, ако бяхте проучили, щяхте да знаете как да употребите светлината, щеше да ви помогне хиляди пъти повече отколкото ако знаехте, какво има на слънцето. На нас ни трябва не материалния свят, но светлината, която иде от слънцето. Сега да изучаваме светлината на слънцето, пък като дойдем в реалния свят, ще изучаваме вътрешността на слънцето. Реалният свят е вътрешността на слънцето, то е в друг порядък на нещата. Много пъти вашето нещастие се дължи, че не знаете, как да възприемете светлината, не знаете под какъв ъгъл да я приемете. Как приемате светлината? В окултната наука има обикновено правила за приемането на светлината, за приемането на топлината. Идеш до една соба, топлиш се. Вие не знаете от слънцето как да приемате светлината и топлината. Има окултни правила за приемане. Може и без правила да приемате светлината и топлината, но и резултатите ще бъдат такива, без правила. Ако неправилно възприемеш и резултатите ще бъдат без правила. Природата е турила една мярка. Ако светлината е много силна, веднага очите се свиват, зеницата на очите се свива, клепачите се свиват. Ако светлината е слаба веднага очите се отварят и зеницата се отваря. Значи природата показва начин за приемане. Окото се свива и се разтваря съобразно светлината. Туй око постоянно се свива и се разтваря и клепачите от силната светлина се свиват. Светлината винаги прави клепачите да се свиват и разпущат. При малката светлина се разпущат. Казвам: За да има човек здрави очи той трябва да знае как да възприема светлината. Тогава не трябва само да гледате слънцето като изгрява, но трябва да гледате слънцето и вечерно време, ще знаеш къде е. Вие къде търсите слънцето вечерно време? Научно къде го търсите? Простият човек мисли, че е под земята. Пък то не е така. Слънцето обикаля, то се движи по хоризонтална линия. По перспектива, привидно се казва, че е горе. Туй е една плоскост, по която слънцето се движи. Следователно слънцето къде е? То наближава вече да се покаже на изток, то като дойде, като че ли има една плоскост, изгрява отгоре. Значи този обръч така се вижда. Казвам сега: В даден случай да можете да го виждате слънцето къде е. Като станеш вечерно време да го знаеш къде е. Да знаеш къде е слънцето и да можеш да го намериш. Да знаеш да възприемаш светлината, когато слънцето е горе и когато слънцето е долу. Окултният ученик трябва да ги знае тия работи. Вечерно време да знаете как да възприемате светлината. Донякъде за вас да знаете, не да го проповядвате на другите. Но когато вече имате една опитност, че сте убедени сто на сто, че е тъй, да знаете да го предадете.
Добре, какво заключение ще извадите? Вие сега мислите, че сте прости. Аз не искам да остане мисълта – „Колко прости хора сме били“. Но целта ми не е това. „Колко малко ние знаем!“ – И то не е разрешение. Ако бях на вашето място бих казал: Колко малко се уча. Не че съм ленив, но колко малко се уча. Но има какво да уча. Това е разрешението, трябва да го знаете, изостанали сте, не сте го учили. Вие сте го отлагали, отлагали. Дойде ви на ум да бъдете добри. Казвате: „То в света не може“. Дойде в ума една идея, отлагате я. Не отлагайте всяка мисъл, която дойде във вашия ум, всяко чувство, което дойде във вашето сърце, всяка постъпка, не отлагайте, нищо не отлагайте! Казвате: „Не зная какво да работя“. Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя. Срещна някоя друга сестра и тя закъсала. Казва: „Ще се оправят работите“. Раздвижвам въздуха, казвам: Ще се оправят работите. Тя ще иде ще каже: „Ще се оправят нашите работи, аз зная, ще се оправят нашите работи“. Тя се радва. Вие тръгнете и казвате: „Закъсах, нашите работи няма да се оправят“, онзи каже: „Нашите работи няма да се оправят“ и не се оправят, оставете тия работи настрани. Ще се оправят тия работи. Ние сега не разбираме добре, добре не се учим.
Запример, аз бих желал всички да знаете по един език. Вие толкоз години седите и колцина знаете по един език да говорите, кажете ми. Може един–двама да знаят, но другите знаят ли? Всеки един от вас да знае един език хубаво, да знаете френски, немски, английски. Вие като знаете един език, вие влизате във връзка с тия хора, те имат една хубава черта. Всеки народ си има по една хубава черта. Ако искаш да развиеш в себе си един солиден характер, изучавай английски. Ако искаш да бъдеш трудолюбив изучавай немски, немците са хора на труда. Немците като се хванат, всеки си знае работата, 200–300 души един надзирател, всеки си знае работата. Ако искаш за пеене, за музика – изучи италиански. Ако искаш маниери – учи френски. Ако искаш да бъдеш умен – учи английски. Ако искаш да си трудолюбив – учи немски. Бих ви препоръчал, като няма какво да правите да учите език. Тук гледам, като учите английски, вие всички оставате до „Хай дуду“. Най-първо гледам са много и после започват да окапват, най-после останат 4–5 души и дойдат до „хай дуду“. Мъчно става, мъчен език е. Има един закон на езиците. Всеки един народ си има свое ударение. Но има известни правила. Казвам: Ако дойде човек в хармония с един англичанин върне го, има едно чувство, което нашепва, къде да туриш ударението. Ако имаш любов към езика ударението ще бъде на място. Понеже образуването на езика върви по един определен закон. Та един език трябва да го разберете. Започнете. Най-първо изучавайте български. Научете български. Аз ви препоръчвам, всеки един от вас да знае хубаво по един език. И още един защото с един не може. Една сестра има един брат. Братът има един език и сестрата има друг език, тя не може да разполага с езика на брата си, значи тя трябва да научи езика на брата си. Ще научи своя език и после ще научи езика на брата си, ще услужи. Казвам: Всеки един трябва да знае още един език. Задавам една задача: Всеки един от вас да учи един език. Кой какъвто език му е обичен, но да учи един език. То е една придобивка. Не всичкото си време да употребите, не се изисква много време, за да учиш един език. Ако по половин час, по един час дадете на ден за езика, в годината правят 366 часа. В това време човек може много да научи. Ако научаваш по пет думи в 366 дни, колко думи ще запомниш? Тъй щото за една година ако учите редовно, може да научите 1825 думи. Често някои идват и казват: „Нямам разположение“. Оставете разположението настрана. Ти нямаш разположение, знаеш ли какво значи? Като дойдеш горе на планината, нямаш разположение, това значи – мъчно е нагоре. Като слизаш, имаш разположение. Неразположението показва, че нагоре се движиш, пък разположението показва, че надолу слизаш. При неразположението придобиваш повече, учиш повече, придобиваш повече, повече усилия имаш. Ако вие смените вашето неразположение, неразположението не показва, че сте неразположени, но имате една мъчнотия в дадения случай, която не искате да разрешите. Разрешете мъчнотията, не всичката, част разрешете. Сега, тъй ако схващате, ще бъдете здрави и мъчнотиите постепенно ще започнат да се отварят. Тъй ледът се разтопява, както снегът се разтопява. Другояче, ако не вървите по тези правила снегът трябва да го разтопите по другия начин. По този начин ти сам ще дойдеш до онази зона, дето мъчнотиите сами се стопяват, на нас ще остане само малката работа, която ние трябва да свършим.
Сега какво разбрахте? – Има три порядъка: Идеален, реален и материален. Разбрахте, че се намирате в материалния порядък на живота, дето половината е противоречия, половината е от дисонанс и половината е от разположение. Щом половината е от разположение и половината от неразположение, да знаете, че сте на физическото поле. Светът е така устроен. Каквото и да мислите и да се отчайвате и да не искате да живеете, вие сте свързани. Вие сте свързани така, че никой не може да ви освободи. Нито смъртта може да ви освободи, нито животът може да ви освободи от вашите заблуждения. Смъртта връзва и животът, и той връзва. Ти в живота не си свободен. Само смъртта те прави роб, пък животът казва: „Ще ти дам свобода, ако ме слушаш“. Смъртта казва: „Ти ще работиш това, което аз казвам“. Сега като имате смъртта как ще работите? Кое е по-хубаво, при смъртта ли да бъдем или при живота? При живота е по-хубаво, понеже животът казва: „Ако ме слушате, свобода ще ви дам“. А пък смъртта казва: „Всичко каквото казвам ще правите, никаква свобода няма“. Не си туряйте за идеал да умрете. Турете си за идеал на земята да живеете. Не се обезсърчавайте, кажете: „Ще живея“. В живота се придобива свободата, в смъртта се придобива робството. Казвам: Oт смърт в живота. Писанието казва правилно: „Oт смърт в живот“. Вече въпросът е разрешен. Но от живот в смърт, въпросът не е разрешен. Тогава трябва да съпоставим тия двете, от смърт към живот и от живот към смърт. Тия двете положения разрешават тогава онези, които от живота в смъртта минават, за да разрешават въпроса. Трябва те сега от смъртта да минат в живота. Вие досега сте минавали от живота в смъртта. Сега ви казвам: Обърнете, от смъртта в живота идете. И там е погрешката, че сте отивали в смъртта. Вие сега искате смъртта, да умрем, да се отървем, да оставим този свят. Не, да живеем, от смъртта в живота да идем. Сила се изисква сега. То е окултния ученик да разбира. Та целта сега да поставим да минем от смъртта в живота; от смъртта в живота, не сега да минаваме от живота в смъртта. Доста, вече проглушиха се моите уши не искат да слушат повече това. Този свят трябва да умре. Този свят постоянно е умирал, кога не е умирал. Погрешката е там, че смъртта царува, не животът. Животът в нас трябва да царува. В себе си да дадеме място животът доброволно да царува, не смъртта. От идеалното – в реалното и материалното. Те трябва да царуват сега в живота. В материалния живот, не сега да се умира, но като се намериш в затруднение промени си мястото, не може на едно място, на второ, на трето, качи се, там дето можеш да видиш слънцето. Не стой на едно място. Постоянно във физическия свят трябва да има промяна.
Сега няма да кажете: „Лекцията беше много добра“. Това не ме интересува. – „Днес учителят държа една отлична лекция“. Не, не, мен това не ме интересува. Кажете: „Днес учителят държа една лекция, която ще приложим“. Онова, което чухме, ще направим на опит. Започнете сега. Сега като излезете да си създадете работа. Клечки ли, каквото намерите работете, измислете, каквато работа искате. Кой каквото измисли, всичко е хубаво. Идете изчистете вашата стая, вода донесете, направете си един поменик, каквато работа и да свършите. Аз не препоръчвам на музиканта с мотика да копае, да свири хубаво. Тогава казвам: Tи не ходи само на богати да свириш, свири и на сиромасите, не само на здравите, но и на болните. Когато си взел много пари, дето не ти трябват дай ги на по-бедните цигулари. Казва: „Да се научат и те да свирят. Както аз се научих, тъй и те да се научат“. Пейте. Как се пее материално? Учителят пее: „Колко обичам париците, колко обичам хубавите дрехи, хубавите обувки, хубавата шапка. Пък какво е да живея в една стая с голям прозорец, пък да има столове всеки ден да ги мия. Пък зимно време шал трябва да имам и шапка, главата ми да не изстива.“ То е материално пеене. Хората пеят, но музикално не пеят. Всеки, който няма дрехи да започне да пее: „Колко ми са скъсани обущата, какво да ги правя?“ Ако ти попея една песен, ще ли ми купиш едни обуща? Знаеш защо ви пея сега? Понеже започваме с идеалния, реалния и материалния свят. Сега това е едно материално пеене. Сега трябва да знаете, че не сме в идеалния и реалния свят, но сме в материалния. Работите няма да вървят леко, ще се учиш. Казвам: Пеене трябва. В материалния свят как ще пеете? Пей на себе си. Но казва: „Скъсаха ми се обущата“ – пей на скъсаните си обуща: „Скъсаха ми се обущата, трябва да ги направя, трябва да намеря някой обущар да ги закърпи. Нямам пари, откъде да взема; не зная, имам един много добър приятел от него на заем ли да взема, хе, хе-е.“ На себе си ще пея. Щe попея ще се развеселя. Весел трябва да бъде човек. Ще се посмея. Музикално се смей. След като проработи законът, приятелят ще дойде при тебе, ще зашие обущата. Ти пак си попей една песен, че обущата ти са зашити. Изпейте сега една песен в реалния свят. Него няма да ви го кажа.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!
XVII година 6 лекция на Младежкия окултен клас държана от Учителя на 5. XI. 1937 г., петък, 5. ч.с. София – Изгрев