Силна вяра, силна надежда и всесилна любов

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА (1941-1942)

КНИГА: Две Божествени посещения

Силна вяра, силна надежда и всесилна любов

Отче наш.

„Благост“.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме./

Пишете върху темата: „Ползата от твърдите и течните тела или ползата от твърдите и течните вещества.“

Какви бяха положенията на миналата лекция?

Разликата между знание и приложение в какво седи? Човек знае, не знае да го приложи. Някъде прилага, без да знае, теория няма, прилага без да знае. Някъде знае и не може да приложи, някъде прилага, без да знае.

Имате 1. 10. 20. 27. 2. 4. 5

Какво отношение имат тия числа към човека? По система са разхвърляни всички тия числа. Човек има едно тяло. Туй тяло има десет пръста на ръцете, има още десет на краката – 20 пръста всичко. Две очи, две уши, две ноздри и една уста правят 7 и 20, всичко 27. Числото две какво отношение има към човека? Човек има две очи, две уши, два крака и две ръце = 4. Човек има пет пръста. Казвате 5. Но 5 има отношение към тебе. То са живи числа. Ако вземете числото статически, друго значи. Единицата означава тялото. 1 е равно на 3. [1 = 3] Как ще го докажете? Човек е разделен на три части. 3 е равно на едно. Туй тяло има глава, която мисли; дробове, които дишат, има след туй стомах, който работи. Как може да докажем, че едно е равно на три? Или че три е равно на едно? Как е възможно това? В какво седи мъчнотията? Мъчнотията седи, че казваме, че законът не може да се престъпи. Престъпва се един закон. Казва: „Законът не може да се престъпи.“ Законът постоянно го престъпват и наказанието иде. Казва: „Законът не може да се престъпи.“ Щом законът не може да се престъпи, не може да има и наказание. Ние твърдим, че законът не може да се престъпи. Какво подразбираме? Ако не може да се престъпи този закон, не може да има и наказание. Щом има наказание, подразбира, че този закон се престъпва. Престъпва се законът и следствие на това има наказание. Сега имате идеята, която не е вярна. Казва: „Божият закон не може да се престъпи.“ Престъпва се. Какво има тогава? Наказание. Наказанието иде логически. Понеже законът е престъпен, иде страданието. Защо е страданието? Защото има закон. Законът защо е? За ред и порядък. Защо ни е порядъкът? Защото животът без порядък не може да се прояви. В порядъка животът се проявява. В безпорядъка животът се проявява със страдание, в порядъка животът се проявява с радост. Сега това са логически разсъждения.

В една неделна беседа двама журналисти се разговарят, аз ги слушам. Казва: „Че какво ще казва, че има невидим свят. Къде е този свят? Реално е туй, което виждаме. Кой е видял онзи свят?“ Чудна работа! Той мисли, че е много учен човек. Той вижда ли всичко? Колко неща има, за които се говори, но не се виждат. Атомите виждат ли се? Но има атоми. Електричеството, магнетизмът виждат ли се, не се виждат, но виждаме последствията. Целият свят е невидим. Видимото, то е духовното. Като се види, стане видимо. Ще кажете: „Видимият свят е физическият.“ Какво подразбирате под „физически свят“? Под „физически свят“ разбираме всичка оная материя, която (е) под контрола на нашите сетива. Може да опитаме. Видимото наричаме физически свят. Или видимият свят е твърдият свят. Духовният свят е жидък, подвижен е духовният свят. Под думата „жидък“ не разбираме вода, нещата са подвижни. Във физическия свят нещата са устойчиви, не се мърдат. В духовния свят са подвижни. Като го поставиш и като мръднеш очите си, не може да го намериш. Той се движи. Сега вие казвате: „Физически хора.“ Тях ще ги намериш, където си ги оставил, духовните ще ги търсиш и не може да ги намериш. Питам сега: Ако имате един слуга, духовен ли искате да бъде или физически? То са ред разсъждения сега. Ние говорим за физическия свят по отношение на духовния. Физическият свят се отнася към духовния, както духовният се отнася към физическия. Отношение има между тях, като сравняват двата. Света е движение, може да го сравняваш с друг, но трябва да имаш една устойчива точка, от нея да излизаш. Ако нямаш тази точка, може да сравняваш, но няма да знаеш накъде е движението. Ако си в пространството и нямате опорна точка, няма да видиш движението, ще видиш, че светът е статически. Сега ние мислим, че сме в покой. Цялата наша земя се движи близо 30 километра в секунда. Цялата земя се движи, пък и цялата слънчева система, и тя се движи с още по-голяма бързина. Пък и цялата вселена се движи. Имаме три движения: едно – движение на земята, едно движение на слънчевата система и едно движение на цялата вселена. Ние съзнаваме туй движение. Ние седим на едно място и виждаме само промените, които стават. Че земята се движи, показват промените в климата. Ето отвън имаме статично положение на водата. Но тази вода от какво е станала така? – От движението на земята. Понеже земята се движи около слънцето, пък се движи и около себе си, поставя се в такова положение, че не приема достатъчно топлина и вследствие на това водата замръзва. Онези, които не знаят законите, ще кажат: „Така направил Господ.“ Какво разбирате тогава под думите „Така направил Господ“? Ученият ще каже: „Така направил Господ“, но ще каже как обикаля земята, в кой месец кога се движи. Периодически се движи. Лятно време сняг не иде. Есенно време не иде, но зиме без изключение иде. Значи казваме, че има закон, който регулира движението на този сняг. Да допуснем някой път във вашия живот иде сняг. От какво зависи? Вие сте неразположени или нападат ви лоши мисли, как си го обяснявате вие? Всеки ще каже: „Условията са такива, обществото.“ Не е виновато обществото. Значи земята като се движи около себе си и като се върти около слънцето, тя донася снега, тя донася тази беля. Някой изстине и казва: „Такъв свят защо е направен, да се простудяват хората? Свят ли е това?“ Кой те накара да идеш в студените места, иди на екватора. Студените места са за по-умните хора. Един американски професор доказва, че раят бил на северния полюс. Като съгрешил човек, изпъдили го из рая навън, Господ затворил северния полюс, натрупал сняг, за да не може никой да иде. Всичкото богатство е там. Цяла една книга има написана, събрани данни отвсякъде.

Казвам: 10. Ти ще мислиш за пръстите си. Щом мислиш за ръцете си, за пръстите си, ще знаеш за какво ти са. Ти бараш пръстите си и не знаеш тяхното предназначение. Казваш: „За работа Господ ги направи.“ За много работи Господ ги направи, не само за една работа. Един пианист, като седне да свири на пианото, казва, че Господ създал пръстите за пианото само. Онзи, който взема перото и пише, ще каже че за писане са създадени пръстите. Защо пише с трите пръста, защо не хване перото с петте пръста? Защо поетите пишат с трите пръста и двата държат в запас? Той е щедър, казва: „От 5-те пръста, които имам, трите пръста ги давам за общото благо на човечеството, двама за мене.“ Това е сега тълкувание. Пианистът, той е щедър. Казва: „Всичко за хората.“ Щом свърши да свири, пак оттегля пръстите си за себе си. Свири, свири, и пак остави два за себе си и 8 за другите. Поетът пише с три пръста, с двата работи заради себе си, с трите работи за ближните си. Пианистът работи с 10-те си пръста и най-после, като оттегли двата пръста, казва: „8-те за хората, двата задържам за себе си.“ Казва: „Човек ще работи за себе си.“ Но ако не поставиш двете на мястото, дето трябва, какво ще дойде? Ако вземете един цигулар, той свири с 4-те пръста, с палеца държи ръчката. Палецът е като капелмайстор, показва на другите пръсти къде да стъпват, как да свирят, наблюдава да не би да направят погрешка. Всеки трябва да стъпи на мястото си. Ако не стъпи на мястото, тонът не излиза. Казвам: Вземете изкуството в музиката. Вземете един цигулар и вземете един пианист – колко време ще вземе докато научиш пръстите, докато го възпиташ този глупак, който не мисли, да ги накараш да мислят, да ги научиш на музика. 30 години като го учиш, като му пошепнеш, на място стъпя, мислят вече. Той, като затвори очите, те отиват на местата си. Ако вие може да накарате вашите пръсти да свирят, да разбират изкуството, как може да кажеш, че от тебе нищо няма да излезе? Мислиш ли, че и Господ, както ти си накарал твоите пръсти да те слушат, че Господ няма да накара твоята дебела глава няма да я накара да слуша? Господ ще те накара да мислиш по същия закон. Сега казвате: „Какво ще излезе от нас?“ Аз да ви кажа. Пита ме някой какво ще излезе от него. На пръстите ще кажете, че музиканти ще станат. На палеца казвам, че капелмайстор ще стане, ще дирижира тоновете. Дясната ръка ги кредитира, тя разклаща жиците, четирите пръста ще хващат рибите. Знаеш всичките колко са хитри? Пръстите хващат тоновете, те като ги хванат, ти ги схващаш с ушите. Онзи, като свири, аз схващам тона, аз се ползувам. Казва: „Ползуват се хората.“ Наполовина е верно. Аз, като свиря ползувам себе си. Може да имам някакво неразположение, като свиря с пръстите, имам някакъв мотив, излекувам своето неразположение.

Казвам сега: 27. На какво е равно 27? В 27 вече имате Божествената майка на нещата. Двете е Божествената майка на нещата, 7-те е Божественият баща. 2-те астрологически е на Луната, 7-те е на Сатурн. То е едно отношение. В числото 7 имате един завършен процес. То е число на почивка. Шест деня ще работиш, седмият е на Бога твоего. В шест дни Бог създаде света и в седмия си почина. В шест дни значи Бог по закона на Любовта работи, на седмия си починал. Сатурн си дал мнението, видял, че каквото Бог направил, е добро. Казва: „Заслужава да си почине.“ Почивката показва, че всичко е хубаво направено. Щом не можеш да почиваш, работата не е добре направена. Само човек, който мисли добре, който чувствува добре и който постъпва добре, има право да си почива. Той си почива. Щом си почиваш, ти всичко може да постигнеш. Щом не си почиваш, то е друго болезнено състояние. Вие нямате едно разбиране. Казвате: „Почива си.“ Но за вас няма смисъл почивката. Почивка значи всичко е направено добре. Спреш се някъде, то е временна почивка. Хубаво си ходил. Пак вървиш, някъде пак спреш. Значи добре си направил.

Та сега хората вървят по един път и не знаят смисъла. Казва: „Аз не зная защо живея.“ За какво живее музикантът? – Да свири. Защо живее художникът? – Да рисува. Защо живее каменарят? – Да чука камъни. Защо живее дърварят? – Да сече дърва. Защо живее слугата? – Да слугува. Защо живее господарят? – Да господарува. Защо живее свещеникът? – Да служи на Бога. Защо живее учителят? – Да учи другите. Защо живее ученикът? – Да се учи. Сега вие задавате въпроса: „Защо ни е знанието?“ Тогава аз ви питам: Защо задавате този въпрос? Питаш: „Защо ни са краката?“ Ти казваш: „Защо ни е знанието?“ Аз ти отговарям: Защо ни са краката? – Да ходим. Не може ли без крака? Може и без крака. Змията ходи без крака. Но тогава ще се огъваш. Змията се огъва. Тя си направила изкуствени крака, като се огъва, тя се движи. Сега другият въпрос: „Защо трябва да живея?“ Питам: Защо питаш? Ти задаваш въпроса, тогава отговори на втория въпрос. Ако ти отговориш на втория въпрос, само тогава може да ти отговоря на въпроса защо живеете. Ако вие задавате един въпрос, друг може да ви зададе друг въпрос: „Защо питаш?“ Тогава отговори ми, защо питаш. Искам да зная. Защо ти е знанието? Може да се отговори така. Философски може да се отговори. Казва: „Защо живея, защо ми е животът?“ Въпросът не е там. Какво е предназначението? Животът ми е даден. – „За какво постижение ми е даден животът?“ Физическият живот е кратковременен. Един ден ще дойде други живот. Ако в този живот не можеш да живееш, ти в другия живот няма да бъдеш готов. Хората мислят много повърхностно, нямат ясна представа. Мислят, че като умрат, ще идат в другия свят. В никакъв друг свят няма да идат оттуй гледище. Детето, което не е свършило първото отделение, може ли да иде във второто? Детето, което не е свършило второто отделение, може ли да иде в третото? Оня свят е едно отделение. Като свършиш един свят, тогава ще идеш в другия. Без да си свършил първо отделение, не може да идеш във второ. Такъв порядък не съществува. Казва: „Защо ми е даден животът?“ То е първо отделение, да влезеш във второ. – „Ами защо ми е второ отделение?“ – Да влезеш в третото, после в четвъртото, като свършиш него, ще влезеш в класовете, в прогимназията, като свършиш курса на прогимназията, ще влезеш в по-висшия курс, в гимназията. Като свършиш гимназията, ще влезеш в университета. Като свършиш университета, ще влезеш в света, той е училище. От земята къде ще идеш? От земята ще идеш в другия свят, в първото отделение ще влезеш. Като свършиш всичките дипломи, които вземеш от земята, ще живееш няколко милиона години. След като живееш 10, 20 или 100 милиона години на земята, като добиеш всичкото знание, което можеш да добиеш на земята, ще се удостоиш да влезеш в първото отделение на другия свят. То е само едно понятие за раздвижване на мисълта ви. Вие седите и мислите изключително за един кратковременен живот, който имате. Не виждате, че вашият живот е само един лист, едно клонче на едно велико дърво, не виждате, че вашето благо зависи от състоянието на цялото дърво. Вие, като живеете на това дърво, добре ще ви бъде. Другояче, ако не живеете добре, ще ви извадят от този порядък на нещата.

Казвам: Тия числа имат разни качества и разни свойства. Каква е разликата между качество и свойство? Качество на един елемент и неговото свойство. Качеството на захарта е сладчината, свойство на захарта е да се разтопява, да взема известно място, пространство. Имаме свойства – искаме да завладаме. Качества имаме, искаме да се проявим. Да се проявим в света е качество. Да искаш да завладееш, то е свойство на човека. Не е лошо да завлада човек. Не е лошо човек да има една цигулка и да я завлада. Ние мислим криво за нещата. Свойствено е на човека да завлада. Да завладаш цигулката е на място. Имаш перо да знаеш да пишеш. Туй е свойство. Качество е да напишеш хубавите мисли. Ние казваме, че не трябва да имаме собственост. Под думата „собственост“ ето аз какво разбирам: Никога не обременявай своя живот с излишни неща, които са непотребни. Бъди благодарен само на онова, което Бог е вложил в главата, в сърцето и в тялото. То е достатъчно за тебе. Всичките ненужни неща, не се обременявай с тях. Има нещо, което ще спечелиш. В свободата трябва да забогатяваш. В доброто трябва да забогатяваш. В знанието трябва да забогатяваш, в здравето, в силата трябва да забогатяваш. Не трябва да бъдеш слаб. Може да пръкне идеята във вас да бъдете всесилни. Потребно ли е на вас всесилието в дадения случай? Представете си, че имате желание с една тънка връв да потеглите цялата земя. Туй желание във вас потребно ли ви е? Ако искате да потеглите земята, потеглете една ваша мисъл. Една мисъл, която не се поддава на вашата воля, свържете я с този конец. Ако вие може да потеглите една ваша мисъл, ако вие може да потеглите едно ваше желание и една ваша постъпка. Вие може да потеглите и цялата земя, благодарение, че има 45 милиона коне, впрегнати да теглят тази земя. Всеки кон има по 45 милиона конски сили. Онова, което притегля земята, е равно на 45 милиона коне, всеки кон има по 45 милиона конски сили. Сега ние нямаме ясна представа. Казваме: „Закон на теготението.“ Има някакво налягане. Представете си, на едни везни турят от едната страна 4–5 кила захар, на другото блюдо аз туря ръката си, колко кила захар ще уравновесят силата на дясната ми ръка? Най-малко 25 кила. Туй налягане теготение ли е? Аз налягам на везните отгоре. Налягането е един разумен закон. Ние го поставяме като неразумен. От планинските върхове водата се стича надолу. Когато се събират плодовете или когато се събира житото в хамбарите, това жито само ли влезе? Разумни същества го туриха. Туй разумното същество напълни хамбара. Ако дойде някой, който не разбира, ще се чуди по кой начин житото влязло в затворения хамбар. Дошло едно разумно същество, което поставило житото. Този процес може да се обясни.

Та вие сега се намирате в едно противоречие със старите възгледи. Нито със старото сте, нито с новото. Старото и досега не го разбирате какво е. Питате: „Защо сте дошли на земята“. Питам: Защо се качваш на един параход, който отива от Европа за Америка? Отиваш в Америка. Щом си се качил на земята, отиваш в някое пристанище. Къде ще излезеш от земята? Следната близка станция къде е? Ако вземем астрологически земята като точка, имаме Венера, Меркурий, имаме Слънцето – те са вътрешните планети. Тогава имаме Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, те са външни планети. Три вътрешни и пет външни. Оставяме сега Луната. Тия външните планети представят условията. Вътрешните планети и Слънцето се изявяват в човека в напрежението. Вътрешните се изявяват отвътре навън, от центъра към периферията. Външните – от периферията към центъра. Те са условните работи. Сега не вадете криви заключения. Всички ония хора, които влизат във вашата сфера, това са възможности за вас. Всички хора, които ви ограждат, вие попадате в тяхната сфера, вие сте възможности за тях, те съставят за вас условия. Сега да кажем: Има един човек, който вас ви обича. Какво е той за вас? Щом вие обичате, какво е той за вас, възможност ли или условие? По видимому се схваща движението на земята. Слънцето спада в сферата на земята, тия планети образуват едно полушарие, кръг. От гледище на Слънцето всичките планети са условие на Слънцето да се прояви. Щом вие обичате, какво са хората? Щом те обичат, ти си в техния кръг. Ти си възможност за тях. Щом те обичат, те са условие, ти си възможност. В дадения случай онзи, който те обича, той е едно условие за тебе, ти си една възможност заради него.

Задава се въпросът: Какво отношение има възможността и условието? Външните и вътрешните условия, то са разумни същества. Ония същества, които мислят в нас – вътрешният кръг – създават възможностите. При това ние може да направим експеримент, ще опитаме нашата любов каква е, какво произвежда. Ония хора, в кръга на които падаме, те са условия заради нас, ние ще бъдем възможности за тях, те да проявяват качествата на своята любов. Вътрешният живот е да проверите качеството на любовта, която съществува в света. Условията какво ще ви дадат? От условията иде животът. Външният кръг носи живота, суровия материал е той. Вътрешните възможности обработват този живот. Като любиш, ти даваш възможност, за да се прояви любовта, суровия материал внасяш. Да ме разберете хубаво, да разберете закона, когато те обичат и когато ти обичаш вътрешно, кога си условие и кога възможност. Когато говорим за условията на любовта, разбираме суровия материал, който любовта ни донася. Външните условия на любовта разбираме суровия материал, който любовта внася. Когато говорим за възможности на любовта, разбираме материала вътре. Следователно, трябва да имаме материал, който да обработваме. Като го обработим, тогава става една разумна обмяна и ние се подигаме. Това е еволюцията на човешката душа или подигането на човешката душа, минаването от едно състояние в друго. Ако дадената любов не се обработва по закона на възможностите, тогава тази любов не може да се реализира. Вследствие на това нереализиране на любовта идат страданията. Ние означаваме даденото с плюс, това, което има да се обработва – с минус. Имаме минус, плюс, после плюс, минус. Дал съм, ще взема. Ще обработя, ще дам. Имаме минус, плюс. Той нищо не е дал, иска да вземе. Ти имаш гладория, искаш да ядеш. Ще страдаш. Първия случай има какво да ядеш, ще го сготвиш. Хората нямат ясна представа, че страданието произтича от недоимък. Нещо не е дадено. Ако нямаш храна, ще страдаш. Плюс, минус, то е естественото пложение. Минус, плюс – ще страдаш. Казва: „Защо ще страдам?“ Щом няма какво да ядеш, ще страдаш. Ако има какво да ядеш, не можеш да ядеш. Третото положение какво ще бъде? Минусът показва, че не можеш да ядеш. Всякога, когато вие се отказвате да направите нещо, вие сменяте знаковете. Дойде ти една хубава мисъл и ти не я приложиш, знаковете се сменят. Имаш плюс, то е един подтик. Щом се поколебаеш, веднага минус имаш. Решиш веднага, изменя се положението, имаш плюс. Съблазниш се, минус. Поправиш погрешката, плюс. Пак се поколебаеш, минус. Знаците показват промяната на състоянията: плюс, минус, плюс, минус, плюс. Така може да се редят. Може да имаш минус, плюс или може да имаш плюс, плюс, минус, минус и пак плюс. Това показва колко си изпълнил и колко не си изпълнил, колко ти е дадено и колко не ти е дадено.

Та като ви гледам, виждам колко способности има във вас, не са обработени, колко чувства, колко сили има, които не са обработени. Много пъти човек не е работил, иска да му плащат. Цяла година нищо не е работил, иска да му платят. Когато уволняват някого, има закон, три месеца трябва да му платят, без да работи. В природата такъв закон няма. В природата законът е: работиш – плащат. Спазваш закона на любовта, любовта иде; не спазваш закона на любовта, любовта не иде. Спазваш закона на мъдростта, мъдростта иде; не спазваш закона на мъдростта, мъдростта не иде. Спазваш закона на истината, истината иде; не спазваш закона на истината, истината не иде. С неидването на любовта, страданието иде. На неидването на мъдростта, страданието иде. На неидването на истината, страданието иде. Щом не дойде истината, лъжата иде. Щом не дойде мъдростта, невежеството иде. Щом не дойде любовта, безлюбието иде. Няма празно пространство. Ако не тече чиста вода, кална ще потече. В човешкия организъм всички пори се запушват. Всичките хора умират от кал, задръстват се порите. Ако текне жива, чиста вода, човек лесно живее. Ако не текне, започва да се проявява такова твърдо вещество, то запушва порите на живота, човек не може да се прояви.

Първото нещо: Пазете се от постоянното недоволство. Вие сте недоволни. НЕ – ще турите запетайка, доволен. И в недоволството ще създадете едно доволство. Ако вие свирите на един инструмент, мислите ли, че вие още първия момент ще вземете верни тонове? Колко пъти ще вземете неверни тонове. Много пъти ще вземате неверни тонове, може би учителят по музика да ви наругае, ще ви нагруби. Какво означавате с думата „ругае“? Казвате: „Изруга ме.“ „Из-рог“ какво означава? Той намерил нещо тънко през този рог. Водата минава през рога. После през рога на устата излиза нещо. Казва: „Неспособен си.“ Какво означава „неспособен“? Не, тури запетайка, способен. „Неспособен“ от какво произтича? Закъсал си. Не е закон на противоречие. Искаш да идеш по моста, мостът е развален. Не си отишъл навреме. Казва: „Навреме не си отишъл.“ Като дойдеш до реката, трябва да имаш аероплан да хвръкнеш. Пак да си способен. Неспособен си да минеш моста. Пита те той: „Неспособен ли си?“ Човек е неспособен, когато не направи работата. Подразбира, не употребява своята способност на място. Кое е по-хубаво сега: Да вземеш един тъпан да го биеш или да вземеш един инструмент да свириш? Не е лошо да имате по един тъпан всички. Щом не можеш да направиш нещо, започни да биеш тъпана. Не можеш да направиш някаква работа, вземи тъпана, окачи го на врата и го бий. По-хубаво да биеш тъпана, отколкото да напишеш писмо, да наругаеш. Набий тъпана, кажи: „Хубаво ще даваш ли тон, капелмайстор ще бъдеш ли?“ Трябва да имаме един тъпан за класа. Ще бъде привилегия, който бие тъпана. Всеки месец може да се смените. Може един път в годината да го даваме някому. 12 месеца за десет години всички ще бъдат тъпанари. В целия оркестър тъпанът дава тон, важна рол играе. Всяка мисъл, която няма тъпан, липсва ѝ нещо; когато има тъпан, всичко е на място. Под думата „тъпан“ разбирам всяка мисъл, която побеждава мъчнотиите, за нас тя има тъпан. Всяка мисъл, която не може да побеждава мъчнотиите, няма тъпан. Тъпан имате в ушите. Природата взела предвид. Не мислите, че тъпанът е изкуство. Природата е турила две тъпанчета в ушите. Като удари този тъпан, ти се свестиш. Като ти говори с тъпан започват хората. Но този тъпан, който говори, слушайте го.

10 – мисли за ръцете, за краката. 1 – мисли за главата, за дробовете, за стомаха. 27 – ще мислиш за ръцете, за краката, ще мислиш за очите си, за ушите си, за устата си. Известни числа имат отношение към нас. Да си спомни човек в себе си хубавото, което има. Ние не се спираме върху ония богатства, от които зависи човешкото щастие. Щастието зависи от ушите. Щастието зависи от очите. Щастието зависи от устата, от носа, зависи от ръцете ти, от краката ти. Всичко онова, което има, той носи възможностите за своето щастие в себе си. Това са новите хора. Казват: „Светът е така направен.“ Не е светът така направен. То е наше разбиране. Когато един ден разберем, ще видим, че светът не е така създаден. Щом сме в противоречие с нашия Божествен свят, светът не е така създаден. Щом дойдем в хармония с този свят, светът е така създаден.

Сега имате една нота „до“. Какво означава „до“? „Ла“? Ако аз садя едно семе, какво означава? „До“ са корените. В природата семето най-първо пуска корени, после клони. Имате „до“, „си“. „Си“ в дадения случай е, който посял. Преходен тон е. „Ла“ значи да пусне корени надолу. Над „ла“ кое ще дойде? То е „ре“, стъблото. Първото отклонение на стъблото, то е „ми“.

Та казвам: Всичките процеси в природата са разумни за тоя, който разбира. Когато човек не разбира тия разумните процеси, той се намира в едно преходно положение. Навсякъде има една последователност. Ако не можеш да вземеш вярно „до“, не можеш да вземеш вярно и „ре“. Ако „до“ не можеш да вземеш, и „ла“ не можеш да вземеш. Ако „до“ не можеш да вземеш, и „ре“ не можеш да вземеш. Ако „ре“ вярно не можеш да вземеш, и другите тонове не можеш да вземеш вярно. От „до“ имаш опорна точка да вземеш вярно и другите тонове. Мярка ще бъде в музикално отношение, подтик ще бъде. Ако не можеш да вземеш един верен тон, аз зная причината къде е. Ако ти си в чисто музикален свят, щом вземеш вярно „до“, и другите тонове са верни. Щом „до“ не можеш да го вземеш вярно, и другите тонове не са верни. Щом не можеш да вземеш вярно тоновете, някаква мисъл се явила по-гъста, затуй не е верен. Щом имаш погрешка, не си в музикалния свят, срещнал си много груба материя, не резонира хубаво. Затуй, като започнете да пеете, ако започнете да мислите за други неща, не излиза. Ако музикално ви занимават тоновете, ще бъдат верни. Значи в музикалния свят няма препятствие да вземеш тоновете. Щом се яви препятствие, не можеш да вземаш вярно тоновете. Някой дойде, вземе някой тон от третата октава или „фа“, или „сол“. Ако се разколебаеш или се страхуваш, веднага този страх е внесъл нова материя и ти не можеш да вземеш вярно тона. Ако се яви надежда, ще вземеш вярно тона. Всичките ония неща, за които нас ни разколебават вътрешно, не може да ги постигнем. Всичко, в което се разколебаваме, ще правим погрешки.

Ако питате сега: „Защо ви е главата“, какво ще кажете? Понеже главата е по-тежка, на човека му взело милиони години, докато се научи да държи право главата. Много тежка е главата. Природата му дала едно тяло много неустойчиво. Най-голямото изкуство, което човек придобил на земята, то е да ходи. Няма по-трудна работа от нея. Тази е най-трудната работа във физическия свят, която човек е направил – да се научи да ходи на два крака. Като изгуби равновесие, падне. Сега втората стъпка, втората мъчнотия, която се е явила, е да държи чувствата си, сърцето си. Сърцето и то ходи на два крака. И умът на два крака ходи. Три мъчни работи, които се е учил. Със сърцето не е постигнал и с мисълта не е постигнал. Издигне се да ходи и падне. В умствено и в духовно отношение, той в умствено отношение пада и в духовно отношение пада. В духовно и в умствено отношение човек е в неравновесие. Идеалът е да не пада. Птицата не може да падне, когато крилата са нормални. Като се спусне, мислиш, че ще падне. Като подигнете един човек и го пуснете, той няма свободата на птицата. Никой от вас не е свободен в мислите. Като се издигате във високите места, надолу се сгромолясвате в мисълта си. Във всичките трудни положения трябва да излезете успешно. Като не можеш, не се качвай нависоко. От каква височина скача човекът? Кое е най-безопасното скачане? От 25 сантиметра най-добре скачате. От метър може да скачате.

Кракът ви на три места се прегъва. Първото прегъване е за умствения свят, второто – при коляното – е за духовния свят и третото – при бедрото горе – за физическия свят. Най-първо в скачането и в ходенето ще упражняваш ума, ще прегъваш крака в стъпалото. Свиването при коляното е за сърцето и горе е за тялото, за физическия свят. Имайте това в съображение. Свиването при стъпалото има връзка с ума, свиването при коляното има връзка със сърцето и горе има връзка със стомаха. Ако коляното се движи добре, сърцето функционира добре, дробовете функционират добре. Ако горе свиването е добре, тогава стомахът функционира добре. Някой казва: „Защо трябва да стъпвам?“ Стъпването има отношение към мисълта. Ако не знаеш да си свиваш коляното, ще повредиш сърцето. Ако не знаеш горе при бедрото да си свиваш крака, ще повредиш стомаха. Всичко трябва да знаеш, кое за какво е. Вие технически трябва да знаете всяка част за какво е.

Досега всички са проповядвали магията. Магите са носили под ръкавите магическата палка, ръкавите са били широки. Палката е главата, то е неговият ум, единицата. Умът има ръководството. И на ръката имате три свивания, същият закон е. На всеки пръст пак имате три свивания: за умствения свят, за духовния и за физическия. Всички тия свивки имат отношение към някой от удовете. Някой път питате: „Защо не ми върви?“ Казва: „На мене не ми върви на физическото поле.“ Виждам горе, че кракът не може да се свива или при коляното, или при стъпалото. Това указва влияние на някой уд. Туй свиване има отношение съзнателно и това да ти е приятно. Ето какво разбирам: като свиваш ръката си, да ти е приятно. Когато свиваш ръката и не пораждаш приятност, това е аномалия. Свиеш ръката си, да ти е приятно. Като мръднеш лакета, да ти е приятно. Като мръднеш рамото, да ти е приятно. Заболи те рамото, да ти е приятно. Някои хора на физическото поле, като им върви, да видиш как си махат ръцете, движат ги от рамената. Когато е закъсал, свие си рамената, не си движи ръцете. Цигуларят, като свири хубаво, движи си ръцете. Като закъса, не свири свободно с ръката. Препоръчвам ви хубаво да си свивате ръцете, не анормално, но много хармонично. Казвам: Ако мислите хубаво, ако чувствувате хубаво, ако постъпвате хубаво, всичките ви удове ще функционират нормално. Всичките удове имат свои функции и носят известни блага. Сега вие искате да оправите живота си, без да знаете как да свивате ръцете, краката. Като ходиш, да знаеш как да ходиш. Като махаш ръцете си, да упражняваш ръцете си във всички направления.

Сега направете един опит. Един ден, като сте неразположени, вижте откъде зависи неразположението, къде е погрешката, от краката ли зависи, от ръцете или от главата. Ако зависи от краката, тогава свиването не става правилно или долу в стъпалото, или в коляното, или горе при бедрото. Хармонични трябва да бъдат движенията. Сега по този закон енергията от ходилото може да влезе в коляното или от китката може да иде в лакета, от лакета може да иде в рамото. Не е безразборно. Енергията може да се измества по цялото тяло. То е прогресът на човека. Ако не може да пестите тия енергии, тогава идат противоречията. Та изводът: Изучавайте живота тъй, както музикантите го изучават. Изучавайте живота тъй, какво художниците го изучават, да рисуват с боите, с четките. Изучавайте живота, както техниците го изучават. Когато строи един автомобил, той знае всичките части. Един шофьор трябва да разбира частите на автомобила си. Всякога, щом се яви някое противоречие, знае как да го поправиш.

Това е доста материал за смилане. Ще кажете: „Това ни е останало. Въглища нямаме.“ Не можете да се оплачете, че нямате въглища. Когато няма въглища и двете соби горят. Който няма въглища, да дойде тук да се топли. И двете соби горят постоянно.

Ако бих поискал от вас, в какво седи неразбраната музика да ми кажете, всеки може да ми изпее него. Ако е неразбрана музика, всеки може да пее. Ако поискам една разбрана песен, малцина могат да пеят. За вас е свойствено да пеете една неразбрана песен. Отношението на тоновете е много трудна работа. Да се вземе един тон верен, не е лесно. В тоновете има морал. Човек, който не е чист, не може да пее добре. Всички онези певци, които не са чисти, изгубили са гласа си. Човек, който пее хубаво, той е морален. Човек, който не пее, той не е морален. Човек, който мисли, може да пее. Човек, който чувствува добре, може да пее. Казвам: Чистотата е едно условие за здравето, за мислите, за чувствата, едно външно условие. „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Какво означава? Който види Бога, като види Бога, той ще придобие всичко. То е възможност. Ще бъде поставен на най-хубавото място, дето да го постигне. Земята, като е поставена на своето място, постоянно пътува, не седи на едно място, постоянно се движи. Човек, който види Бога, ще се движи в правата посока, ще постига. Не ще постигне, но ще постига онова, което желае.

Какъв тон бихте турили на главата, на човешкото сърце и на човешкия стомах? Трудна работа. Как бихте изпяли „глава, сърце и дробове“? Главата е скрита като орех в твърда черупка. Забележете, имате три обвивки на ореха. Не може ли да има една обвивка, но три. Една зелена обвивка, първата обвивка е свързана с физическия свят, втората – с духовния свят, а самият орех е Божественият свят. Първата сама по себе си пада. Втората трябва да я строшиш или като посееш ореха в земята, тя се пръска. В препятствията, които имате в живота, доста обвивки има човек. Някои обвивки трябва да паднат. Първата обвивка трябва да падне, физическите препятствия трябва да паднат, да останат духовните препятствия. Вие трябва ядката, която извадите, да я изядете или да я турите на работа. Ще извадите ядката, ще я обелите. Докато ядката е в черупката, тя е в безопасност.

Три неща помнете: Непреодолима надежда, непреодолима вяра, непреодолима любов. Или другояче турено: Дръжте се за всесилната надежда, дръжте се за всесилната вяра, дръжте се за всесилната любов. Или другояче: Дръжте се за силната надежда, дръжте се за силната вяра и за всесилната любов. След като направите този рабор, ще дойдете до основите неща: Силна вяра, силна надежда и всесилна любов. Всесилна любов в сърцето, силна вяра в мозъка, силна надежда в тялото.

Направете едно резюме на сегашната лекция, едно хубаво резюме. Трябва да се направи опит. Има една опитна страна.

Отче наш.

XXI година. 15 лекция на Младежкия окултен клас. държана от Учителя на 30. I. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта. София – Изгрев.