Утринни слова - Тринадесета година (1943-1944)
Възприемане и предаване
Съществуват два вида силни хора: едните са силни във възприемането, a другите – в предаването. В главата за блаженствата Христос има предвид ония хора, които възприемат добре и предават добре. Човек, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е учил да свири добре, не може и да предава добре. Младият има здрави очи, добре вижда, но не всякога разбира добре. Старият не вижда добре, но разбира добре. Някога е по-добре човек да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майстор-цигулар е оня, който не прави погрешки и взима правилно тоновете. Всеки негов тон се отличава с чистота, мекота, точност и съдържание. Слушаш някой цигулар, не си доволен от него. Тоновете му са сухи, безсъдържателни, стипчиви.
Често говорим за любовта, мъдростта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трябва да имате ясна представа за тях. Не е въпрос научно да ги знаете – научните работи не ни интересуват. Някой не вижда добре, но знае, какво нещо е светлината, какви са трептенията й, с каква бързина се предава. Предпочитам да виждам светлината, отколкото да зная научно, какво нещо е тя. Някой казва, че познава любовта, но не може, да каже, какво е всъщност тя. Любовта е нещо, за което не може да се говори. И аз няма да говоря за любовта. Тя е нещо, без което никой не може да живее. Тя не е нито въздух, без който не можеш да живееш; нито вода, без която не можеш; нито хляб, без който не можеш; нито дреха, без която не можеш. В момента, в който любовта престава да влиза в човека и прекъсва отношенията си с него, той се вкисва, и животът му се обезсмисля. Вие не сте се вкиснали още, не знаете, какво значи, да се вкиснеш. Да се вкиснеш малко, това всеки е опитал, но изцяло да се вкиснеш, това е страшна работа. Всеки е опитал малкото недоволство, но голямото недоволство малцина са опитали.
Нужна а е способност на човека да приема нещата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Ученият е натоварен кон с различни теории, някои от които нямат никакво прилагане. Какво придобива адвокатът, който знае всичките закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива съдията, който знае да съди хората, а няма кого да съди? Ако хората живеят добре, съдията ще бъде без работа. Съдията съди лошите хора, а не добрите. Какво придобива той? Освен че нищо не придобива, но губи. Днес издаде една присъда, утре – друга, но осъдените не са доволни от него и го кълнат. Тия недоволства му причиняват големи пакости. Казвам на съдиите: Ако искате да не ви кълнат, никого не осъждайте, Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Ако имате ключ от затворите, отворете широко вратите и пуснете затворниците на свобода, да ви благославят. Кажете на затворниците: Излезте вън, на свобода, и повече не грешете. Радвайте се на тяхната свобода, и те да се радват на свободата си. Казвате: Какво ще стане с нас, ако пуснем затворниците на свобода? Питам: Какво ще стане с вас, ако не ги пуснете? Казваш: Какво ще стане с мене, ако направя едно добро? – Все ще стане нещо. – Ако не го направя? – Пак ще стане нещо. Ако правиш добро, ще придобиеш нещо; ако не правиш добро, ще изгубиш нещо. При злото законът е обратен: ако не правиш зло, печелиш; ако правиш зло, губиш. – Какво да правя със злото? – Не прави зло, за да печелиш. Разумният печели и от доброто, и от злото.
Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата – злото. Като правиш добро, ще печелиш; като не правиш зло, пак ще печелиш. Това носи новата година. Чрез нея Господ иска да научи народите да правят добро, за да печелят; да не правят зло, пак да печелят. Сега народите се бият – правят зло. Казвам: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще печелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пак ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Какво повече искате? Повече от това е от лукавия. Друг е въпросът, вярно ли е това. Вярно е 101%, без никакво изключение.
Един абсолютен закон гласи: който прави добро, благославя се; който прави зло, губи. Който не разбира тоя закон, иска да се махне злото от света. Махне ли се злото, половината свят ще изгубите. Злото е потребно, но трябва да се въздържате да не го правите. Като не го правите, ще печелите. За доброто вие ще работите, а за вас ще оставите злото да работи. Досега вие сте били слуги на злото, а Господари на доброто. Сега ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Когато доброто стане господар, то знае, какво да прави. Казвате, че не знаете, как да служите на доброто. Има нещо, което всяко живо същество знае и може да прави. И пиленцето знае, как да яде. Кокошката се обажда на неговия език, и то знае вече да яде. Това, което ви говоря, и вие знаете да го правите. – Как да се въздържаме от злото? – Не питайте, вие знаете това. Турете запалена свещ пред едно малко дете и вижте, какво ще прави. То ще посегне с пръста си да хване пламъка и ще се опари. Така ще направи два-три пъти. След това, достатъчно е майка му да каже "гъш", за да не смее до туря пръста си в запалената свещ. И на вас, като кажат „гъш", ще си оттеглите пръста. Докато ви доказвам научно, защо да не туряте пръста си в пламъка на злото, пръстът ще отиде. Кратка, но съдържателна е думата „гъш".
Светът се нуждае от добри работници, от хора със здрави очи, със здрави уши, със здрав нос, със здрава уста, със здрави ръце и крака. Устата трябва да бъде здрава, сладко да говори; ушите да бъдат здрави, хубаво да слушат; очите да бъдат здрави, добре да виждат; ръцете да бъдат здрави, да работят; краката да бъдат здрави, да ходят. Човек трябва да има здрав стомах, здрави гърди, здрав мозък. Косата му да бъде мека, – Каква трябва да бъде косата на мъжа и каква – на жената? Ако мъжът е с черна коса, жената трябва да бъде с бяла; ако жената е с черна, мъжът трябва да бъде с бяла коса. Белият цвят дава, черният - взима. Който има черна коса, трябва да знае, възприема ли добре; който има бяла коса, трябва да знае, дава ли добре. Ако някой е беден, бялата коса не е на място; ако е богат, бялата коса е на място. На бедния косата трябва да бъде черна, да взима; на богатия косата трябва да бъде бяла, да дава. За бедния белия цвят не е на място; за богатия черният цвят не е на място. Ако косата на богатия е черна, трябва да я боядиса бяла. Какво разбираме под „боядисване"? Да боядисаш нещо, значи, да прекараш през него това, от което се нуждаеш. Това значи, да прекараш инсталация в къщата си. – Нямам време. – Ще намериш малко време да направиш нещо.
Съвременните хора сами се заблуждават. Те постоянно изменят своите теории и учения. Те искат да прикриват нещата. И това е добре, но когато става на място. Да носиш лятно време чадър – разбирам, но зимно време чадърът не е не място. Вместо чадър, природата е турила коса. Като пада светлината на главата, космите я разлагат, и тя става безопасна. Ако носиш чадър, за да се пазиш от слънцето, ти се лишаваш от слънчевата енергия. Сегашната мода лишава човека от много блага. Не се води по парижката мода, която осакатява краката. Направи си удобни обувки, да не се допира кракът до кожата, да влиза поне малко въздух. Ако си направяш тесни обувки, с остри върхове, ти ще нараниш краката си. И високите токове на обувките не са удобни. Обикновено, ниските госпожици носят обувки с високи токове, да изглеждат високи. Който носи високи токове, няма висока идея. Ако токът е три-четири сантиметра висок, на място е, но какъв смисъл има да носиш токове, високи 12-15 см? Не съм против модата, но се водете по модата на природата. Под „мода" разбирам завършена форма, която допринася нещо на човека. Всяка форма, която добре възприема и предава Божиите блага, е на място. Всяка форма, която препятства на доброто възприемане и предаване, не е на място. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които са добри приемници и добри предаватели, са на място. И космите на човешката глава са добри приемници и предаватели. Човек е здрав, когато приема и предава добре слънчевата енергия. Ако косата не приема и не предава добре слънчевата енергия, човек заболява. Докато очите приемат и предават добре светлината, казваме, че са здрави. Ако ушите приемат и предават добре звука, те са здрави. Ако носът приема и предава правилно миризмите, и той е здрав. Щом удовете престанат правилно да възприемат и предават, явява се вътрешен дисонанс.
И тъй, за да бъдете здрави, трябва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Някога човек приема повече енергия, отколкото трябва, а някога дава повече, отколкото трябва. Ако за доброто даваш повече, на място е. Но цял ден да се занимаваш с ядене, това не е на място.
Преди няколко дена отидох с приятели до село Симеоново. Спряхме в една кръчма да си починем. Гледам, кръчмарят се навел, реже месо. Както го режеше, месото изглеждаше крехко. Запитах го, защо реже толкова месо, какво ще прави с него. – Ще го пека; тая вечер ще дойдат много гости, ще ядат и пият. – Не може ли без месо? – Не може, така винцето върви повече. Пък и моята работа върви добре. – Сега е пост, защо ядат месо? – В цялото село е останал само един, който пости; всички останали ядат месо. Наблюдавах известно време кръчмаря и виждам, как си мисли за занаята. Същевременно виждам и последствията, които го очакват от ядене на месо. Помислих си, да му кажа ли нещо за лошите последствия, които го очакват, но реших, че така ще бъде по-добре. Когато един човек страда, сто души се ползват от неговото страдание. Ако той не пострада, сто души около него ще страдат. Вие искате обратното: да предупредите един за последствията, които го очакват, за да не страда. На вас казвам: Не режете месото. Така предпазвам и вас, и ония сто души, които ще ядат. Като предпазвам едного, едновременно предпазвам още сто души.
Защо ви говоря за любовта? – За да бъде добре и за вас, и за ония, които идат след вас. Единствената мощна сила, чрез която човек може да постигне своя идеал, е любовта. Ако искаш да имаш добър приятел, обичай Бога. Ако искаш да имаш добри деца, обичай Бога. Ако си търговец и желаеш да имаш добри клиенти, обичай Господа. Ако обичаш Господа, и като адвокат ще имаш добри клиенти, които ще ти помагат. Прилагайте навсякъде любовта. Ако любовта няма приложение в живота, тя е безпредметна. Аз се интересувам само от ония неща, които се прилагат. Когато възприемам и предавам любовта правилно, тя дава изобилно своите блага. Един любовен поглед спасява човека. Една любовна дума спасява човека. Една любовна постъпка спасява човека. Едно парче хляб, дадено в името на любовта, спасява човека. Любовта, във всички свои действия, се изявява като вечна, мощна, творческа сила.
Сега се явява въпросът: истина ли е това? Първо опитайте любовта, а после разсъждавайте. Не питай, дали те обичат хората. Не се самозаблуждавайте в това, че един те обича повече, а друг – по-малко. Да мислиш, че един те обича повече, а друг – по-малко, това е субективно схващане. Ако шишето ти е малко, малко ще приемеш от любовта. Някой те обича повече, отколкото очакваш, но шишето ти е малко, не може да събере всичката любов. Ти се сърдиш, че малко ти е дал. Кой е виновен? Нямаш по-голям бинлик. Шишето ти е малко, съдържа едва един килограм. Причината е в тебе, не в него. Ако не възприемаме всичката любов, която ни се дава, причината е в нас, а не в природата. Това се дължи на нашите недъзи.
Някой казва, че природата го спъва. Това не е вярно. Трябва да бъдем справедливи! – Искам да обичам някого повече. – Как ще го обичаш, когато шишето му е малко? И да искаш да го обичаш много, не можеш. Ако бинликът му е от 12 килограма, толкова любов ще му сипеш. Ако шишето му е от един килограм, толкова ще му сипеш. Има шишета от половин килограм, от сто грама, а даже и по-малки. Каквато е големината на шишето, толкова съдържание ще влееш в него. Казваш: Много съдържание съм вложил в тоя човек. – Вложил си според големината на шишето му. От него зависи да вложиш повече, или по-малко.
Закон е: Колкото приемате, толкова трябва да давате. Ако искаш да приемаш повече, трябва да си готов да даваш повече. Ако даваш повече, ще приемаш повече. Ако си търговец, ще спазваш следния закон: дрехата трябва да отговаря на сумата, която получаваш за нея. Ако дадеш по долнокачествена дреха, а получиш по-голяма сума, ще се създаде дисхармония, Купувачът ще остане недоволен и ще каже: Излъга ме тоя търговец! Ако дрехата отговаря на сумата, купувачът ще каже: Скъпо платих, но хубава дреха купих. Изпрати ли ти някой една хубава мисъл, отговори му с едно хубаво чувство. Твоето чувство трябва да отговаря на неговата мисъл. Мисълта представя монетата, с която купуваме чувството, т. е. материала, стоката. Материалът трябва да има отношение към парите. Ако на отличните мисли на някого не отговориш с отлични чувства, ти не оценяваш неговите мисли; ако ти му дадеш отлични чувства, а той ти отговори с обикновени мисли, не е оценил чувствата ти. Между мислите и чувствата трябва да има пълна хармония.
Разправят за един богат човек, 45 годишен, че не знаел, какво нещо е благодарност. Каквото добро, или услуга му правили, той на никого и за нищо не благодарял. Случило се един ден, като вървял по улицата, изкълчил единия си крак и паднал на земята. В това време край него минала една млада, красива мома. Като видяла, че човек лежи на земята, веднага му се притекла на помощ. Наместила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръв път той благодарил на момата; за пръв път почувствал, какво значи благодарност. Той често си повтарял: благодаря на тая мома, намести крака ми, и аз можах да ходя.
Казвам: За всичко трябва да благодарим! Да благодарим на Господа, който се спира пред всички и помага. Какво представя Бог и как се изявява? Според мене, младата мома, която наместила изкълчения крак на богатия, е проявеният Бог. Чрез нея Бог му дал един добър урок, научил го да благодари. Доброто в човека е Бог. Любовта в човека е Бог. Разумността в човека е Бог. Силата в човека е Бог. – Какво съм тогава аз, човекът? – Какво съм аз, с тоя въпрос не се занимавам. Щом Бог се проявява в мене, това съм аз. Когато аз се проявявам, това е Бог. Какво съм аз, и какво е Бог? Ето един важен въпрос. Аз съм малкото добро. Бог е голямото добро. Аз съм малката любов. Бог е голямата Любов. Аз давам трошици, колкото да се нахранят птичките. Бог дава изобилно, да се нахранят всички живи същества на земята – от най-малките до най-големите. Моята канализация е малка, а Божията – голяма, дава на всички изобилно. Аз съм ситно сито, по-малко давам. Бог е дармон, изобилно дава. Българинът си служи и с двете. Когато иска да пресява бяло брашно за бял хляб, той си служи със ситното сито. Брашното се пресява много добре – триците остават в ситото. Хубав е хлябът от това брашно, но, според учените, не е хранителен. В брашното трябва да има малко трици, да стане хлябът по-хранителен.
Когато хората издребнеят в живота си, те започват да си служат със ситни сита. Тия сита са малки, лесно се носят. Когато селянинът иска да си свърши работата по-скоро, служи си с дармона. Ако рече да пресява със ситно сито, трябва му много време. При това, колкото повече пресява, повече трици се отделят. Сегашните хора, които си служат със ситни сита, имат много трици за продаване. Години наред те ще продават своите трици. Когото срещнеш днес, все за трици говори. – Не обичам еди-кого си. – Това са трици. – Еди-кой си ми причини пакост. – Това са трици. – Работата ми не върви добре. – Това са трици. – Нямам обувки, дрехи. – Това са трици. – Какво да се прави? – Вземи дармона и с него пресявай. Както и да се мели Божественото жито, то не се нуждае от ситно сито. Както и да го пресяваш това брашно – и през ситно сито и през дармона, и в двата случая е едно и също. Като знаеш това, не си губи времето, да го прекарваш през ситно сито. Ти мислиш, че ако прекараш нещата през ситното сито, ще се освободиш от злото. Божественото жито и брашно не търпят нито дармони, нито сито. Можеш да го пресяваш през каквото искаш. Едно ще знаеш: ако го прекарваш през ситно сито, ще изгубиш повече време. Само в това е разликата.
Къде може да се приложи ситното сито и къде – дармонът? Ако искам да позная, какъв е моят съсед, показвам му и ситното сито, и дармона. Ако вземе като мярка ситното сито, отказвам се от него; ако вземе дармона, приемам го за съдружник. Мога да го изпитам и с хляба. Ако му дам цял хляб, и той го раздели така, че по-голямата част задържи за себе си, отказвам се от него. Той мери със ситно сито. Той служи само на себе си. Човек, който услужва първо на себе си, носи ситно сито; който услужва и на другите, той носи дармон. Ако Бог постъпваше като нас, какъв щеше да бъде нашият живот? Ако по отношение на нашите погрешки прилагаме ситното сито, какво би станало с нас? Ако Той правеше разлика между добрите и лошите хора, какво ни очакваше тогава? Бог постъпва еднакво справедливо и с добрите, и с лошите хора. Що се отнася до човешкия живот, като ограничен живот, и ситното сито, и дармонът са на място. При сегашните условия и двете неща са добри.
Какво означава думата „дармон"? Тя е съставена от две думи: дар и мон. Значи, имаш дар, който си получил само веднъж. Когато иска да направи нещо, българинът прекарва нещата през дармон. Той направил дупките на дармона два пъти по-големи, отколкото трябва. – Кога си служи с тоя дармон? – Когато иска да задържи благата за себе си. Значи, за себе си употребява дармона, а за хората – ситното сито. Ситното сито е по-близко до първичното. Дармонът се отдалечил много от първичния образ. Когато грешиш, ти не виждаш своята погрешка, но виждаш погрешката на своя ближен. За своята погрешка казваш: Малка е – и я заличаваш. Същата погрешка, направена от ближния ти, веднага я виждаш и казваш, че е голяма. За себе си туряш дармона, а за другите – ситното сито. Значи имаш две мерки. Щом си служиш с две мерки, отношенията с близките ти не са прави. Казват за някого, че е прикрит човек. Кой е прикрит, и кой – открит? Прикрит е оня, който мисли зло. Той, и като говори, и като мълчи, все е прикрит. Открит е тоя, който всякога има предвид доброто. И като мълчи, и като говори, той е всякога открит.
В любовта няма прикрити неща. В света на любовта всичко е ясно, открито, отчетливо написано. В любовта всеки може да знае, важно е да знае да чете. В такъв случай, ще знае, колко струва любовта, която не може да се плати с нищо. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да ценят любовта на майка си и грижите, които тя е положила за тях? Могат ли да оценят те грижите и любовта на баща си? Как ще оцените усилията, които някой е направил, за да ви обърне към Бога? Знаете ли, колко енергия е изразходвал той? Знаете ли, от къде е дошъл тоя дух, за да ви помогне? Той е напуснал своето блаженство, само да ви повдигне. Какъв човек си ти, ако след това кажеш, че той нищо не е направил за тебе. Всяко добро, колкото и да е малко, има велика цел. Вие трябва да оценявате доброто, което ви се прави. Трябва да оценявате любовта на всички същества, които идат от далечни светове, за да ви помогнат. За Христа се казва, че е бил богат, но, като слязъл между хората, раздал всичкото си богатство и останал последен сиромах. След като взеха всичкото Му богатство, поругаха се с Него, и най-после Го разпнаха. Така Го изпратиха на оня свят. Трябва ли и ние да постъпваме по същия начин? Като дойде между вас човек, който ви обича, вие трябва да постъпите с него добре. Той иде да помага.
Новата година не търпи хора, които не оценяват любовта на ония, които идват да се жертват. Тая година вие искате мир. Как мислите, ще има ли мир, или не? Пита ме един, ще се ожени ли, или не. Казвам: Искаш ли да се ожениш? – Искам. – Ще се ожениш. И семето пита, ще изникне, или не. То носи възможностите в себе си. Щом му дам условия, то непременно ще изникне. В тоя смисъл, и женитбата зависи от него, а не от мене. Възможностите са в него, а Бог му дава условия. И доброто зависи от нас. Ние носим възможностите, а Бог ни дава условия да ги проявим. В това се заключава нашата свобода. Когато имаш условия да направиш доброто, а казваш, че не знаеш, как да го направиш, ти си несправедлив към себе си. Друг е въпросът, ако нямаш условия.
Новата година е малко строга, понеже има две четворки. Едната четворка представя Божествената мъдрост и Божественото знание, които се придобиват мъчно. Втората четворка представя Божествената истина и свобода, без които човек не може да живее. Четворката е строго число. То не обича лъжата. То е квадратът, върху който може да се гради къща. Значи, то е основа на нещата. Ако основата е добра, цял град може да се постави на нея. Ако не е добра, каквото си построил, лесно ще се развали. Четворката представя още и семейството: бащата, майката, синът и дъщерята. Ако всички са умни, по-добро число от четворката няма. Ако са глупави, по-лошо число от четворката няма. Затова някои хора се страхуват от това число.
Какво виждам днес в света? Много хора са запушили дупките на своите дармони. Има солнички, на които дулките също така са запушени. Разтръсваш солничката, но не можеш да осолиш яденето. Трябва да вземеш игла, да отпушиш дупките. Тая година изисква от хората да си вземат игли и да отпушат дупките на своите дармони. Вината не е в нас, но във времето. Вън е влажно, солта овлажняла и запушила дупките. Оставете всички дупки отворени, да могат Божиите блага свободно да излизат навън. Вие сте оставили отворена само една дупчица и се чудите, защо съществува такава дисхармония в света.
Дармонът е музикален инструмент, както цигулката. Когато цигуларят свири, тоновете излизат през дупките на цигулката. Ако нямаше дупки, никакъв тон нямаше да излезе. Една дупка да се затвори на цигулката, тонът вече се разваля. Благодарете за красивия ум и за красивото сърце, които ви са дадени. Те са инструменти, които трябва да пазите, да не се запушат дупките им. Оставете отворени прозорците на вашия ум, да влиза повече светлина през тях. Оставете отворени отдушниците на вашето сърце, да влиза отвън чист въздух и да излиза навън димът, да става горенето пълно. Ако горенето не е пълно, явяват се сажди, пушек, които причиняват големи нещастия. Трябва да извикаме коминочистач, да отвори комина, да се подобри горенето. Коминът трябва да бъде направен добре, че какъвто вятър да духа, горенето да става правилно. Печката в моята стая тегли добре; само един вятър не й благоприятства. Като вляза в стаята, познавам, кой вятър духа. Ако духа тоя, който не й понася, стаята е пълна с дим. Ако духат другите ветрове от три посоки, тя гори добре. Дойде ли четвъртият вятър, тя започва да дими. Аз уподобявам четирите ветрове на четирите темперамента в човека. Единият темперамент наричам източен вятър - Божията Правда. Вторият темперамент е северният вятър – Божията Истина. Третият темперамент е южният вятър – Божественото добро. Четвъртият темперамент е западният вятър – добрата обхода. – Какво е изток? – Справедливостта. – Запад? – Добрата обхода. – Север? – Истината и свободата. – Юг? – Доброто, което всеки човек трябва да приеме и предаде. Между правдата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората трябва да изучават. Правда без истина не може да се прояви. Истина без добро не може да се прояви. Добра обхода без правда и без добро не може да се прояви.
Първо човек започва с правдата. Тя е подтик, движение напред. Правдата е тонът "ре" – подтикът, движението. Човек трябва да има подтик, да възприеме нищо. Ако не възприемаш добре и не предаваш добре, ти не можеш да се ползваш. Ако не дишаш правилно и не издишаш правилно, не можеш да се ползваш от чистия въздух. Ако и твоята мисъл не може да приеме въздуха, който е минал през дробовете, нищо не се ползваш. Свръхсъзнанието извлича живота от въздуха чрез мозъка и чрез дробовете. Ако не дишаш правилно и ако мозъкът не възприема правилно енергията от въздуха, ти си осъден на заболяване. Ако дишаш и благодариш иа Бога за въздуха, който приемаш, твоето свръхсъзнание правилно приема благата, които въздухът носи, и правилно ги предава. Благодари на Бога и като приемаш въздуха, и като го изпущаш.
Сегашните хора благодарят, само когато приемат, а не и когато дават. Ще благодариш и когато приемаш, и когато даваш. Можеш ли да дадеш хляб, ако не приемеш брашно? Можеш ли да пиеш вода, ако не ти е дадено? Първо трябва да възприемеш Божественото и после да дадеш. Не Го ли възприемеш, нищо не можеш да направиш. Сегашните хора искат да преобразят света, да направят нещо ново. Това е невъзможно. Без образец, те нищо не могат да направят. – Къде е образецът? – В Божествения свят. Човек може само да се води по образеца на онова, което Бог е направил. Ако следваш българско училище, няма да създаваш нищо ново, но ще учиш това, което българите са създали. Във Франция ще учиш това, което французите са създали. В Англия ще учиш това, което англичаните са създали. Ако отидеш в Русия, ще учиш това, което русите са създали. Ти си дошъл на земята. Следователно, ще учиш това, което Бог е създал. Ти няма да даваш тон на нещата, но ще учиш това, което е създадено вече. – Аз имам особено мнение. За себе си казвам: Аз нямам особено мнение. Моето мнение за нещата е такова, каквото е мнението на Бога. Какво мнение ще имам аз? Искам да направя хората щастливи. Как ще ги направя щастливи, когато не зная нуждите им? Аз не зная, какво те обичат да ядат, какви книги четат, в какви къщи искат да живеят. Сготвя хубаво ядене, но не го харесват. Как ще ги направя щастливи?
И тъй, бъдете верни на себе си. Не се отклонявайте от онова, което Бог е вложил във вас. Бъдете благодарни за всичко онова, което Бог ви е дал, и което всеки ден ви дава. Слънцето всеки ден носи своето благословение. Благодарете за ония права, които ви са дадени от Бога. Тая година приложете онова, което носите в себе си, за да бъдете полезни и на другите. Всеки да прояви свободно Божественото в себе си. Някой има стремеж към музика – нека свири. Не го критикувайте. Стари и млади свирете: старите да свирят класически парчета, а младите – весели, игриви. После ще се сменят: старите ще свирят весели, игриви парчета, а младите – класически. Младият възприема, а старият предава. Щом е така, младият трябва да възприема добре, а старият – да предава добре. Младият и старият трябва да живеят заедно. Когато умът възприема добре, сърцето трябва да предава добре; когато сърцето възприема добре, умът трябва да предава добре. Това е правилният процес, който трябва да се извършва във всеки организъм.
Всички хора са дошли на земята да се учат. Някои не искат да учат. Те мислят, че знаят много и казват: Не ни трябва повече знание. Казвам: Вие още не сте започнали да учите. Сега сте едва в забавачницата, много още има да учите. Ако ви дам темата, какво нещо е любовта, как ще я развиете? Или, какво е добродетелта в своето приложение? Ако ви дадат задачата, да влезете между лоши хора и да ги направите свои приятели, как ще решите тая задача?
Един американец се хванал на бас, че може гол да обиколи света. Той съблякъл дрехите си, отишъл в една баня, окъпал се добре и от една тънка, но жилава хартия си направил елече и панталони, които облякъл. Те прилепнали плътно към тялото. Така той изглеждал съвършено гол. Тръгнал от една фирма на друга, с цел да ги рекламира из целия свят. Всяка фирма му дала голямо възнаграждение. Така той обиколил света, рекламирал всички фирми и издържал баса, че може гол де обходи целия свят. Може ли да влезеш в едно общество, без да се скараш с някого? Влезеш в един дом, дето обичат червения цвят. Трябва ли да ги осъждаш за това? Други обичат синия, или черния цвят. Трябва ли да ги осъждаш за това? Различните хора обичат различни цветове. Обикновено младите носят светли дрехи, а старите – тъмни. Значи, младите дават, а старите възприемат. Всъщност, не е така. Младите трябва да възприемат, а старите да дават. Затова старите трябва да носите бели дрехи.
Какво означава червеният цвят? Който носи червен цвят, той се нуждае от живот. Червеният цвят символизира живота. Като възприеме достатъчно живот в себе си, човек не се стреми вече към червения цвят. Един свещеник разправяше, че като юноша обичал червения цвят. Той се чуди, от къде идвало това желание. Това се дължи на стремежа му към живота. Всеки цвят символизира нещо. Когато иска да се индивидуализира, човек се стреми към оранжевия цвят; когато иска да забогатее, стреми се към зеления цвят; когато иска да поумнее, стреми се към жълтия цвят; когато иска да усили вярата си, стреми се към синия цвят. Дали хората знаят това, не е важно. Обикновеният човек не знае тия неща, но посветеният знае всичко. Има неща, които не трябва да се знаят. Какво прави майката, която пече питата? Понеже децата са нетърпеливи, те искат да знаят, кога ще се опече. Докато се опече питата, майката приспива децата си. Ако не ги приспи, те ще я безпокоят. Едно след друго ще се изреждат и ще я питат: Мамо, кога ще се опече питата? За да бъде спокойна, майката казва: Легнете си, мама. Щом ги приспи, тя свършва работата си спокойно и след това ги събужда: станете мама, питата е готова.
Много хора приличат на малките деца; постоянно питат, кога ще постигнат желанията си. Ако си като децата, легни да се наспиш. Като се събудиш, всичко ще бъде готово. Дрехата ти ще бъде ушита, и ти само ще я облечеш. Когато идат светли празници, бащата купува дрехи, обувки, шапка на детето си и, като дойде очакваният ден, детето пита баща са: Татко, имам ли нови дрешки? – Имаш. – Нови обувки? – Имаш. – Нова шапка? – Имаш. Детето се облича с новите дрехи и се радва, че е дошъл светлият ден.
Всяка нова година човек пожелава да придобие нещо. Тая година пожелайте да възприемете добре любовта и да я предадете добре. Да възприемете добре мъдростта и знанието и да ги предадете добре. Да възприемате добре истината и свободата и да ги предадете добре. Да възприемете добре справедливостта и да я предадете добре. Да възприемете правилно добрата обхода и да я предадете добре.
„Блажени нисшите духом, защото е тяхно Царството Небесно”.
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”.
„Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат”.
Желая ви да бъдете нисши духом, за да влезете в Царството Небесно.
Желая ви да бъдете кротки и да наследите земята.
Желая ви да бъдете миротворци и да се наречете Синове Божии.
Благодарете за миналото, което се реализира.
Благодарете за настоящето, което сега става.
Благодарете за бъдещето, което ще стане.
12-то Утринно Слово от Учителя, държано на 2 януари, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.