Утринни слова -Дванадесета година (1942-1943)
Учител мой
„Добрата молитва“
„Аз мога да любя“
Ще прочета двайсет и трети псалом, тъй както е писан. Ако бихте го чели другояче, бихте го чели сега. За деца е писан. И понеже вие се готвите за малки духовни деца, затуй вие ще го съчините наново. (Прочете го.)
„Духът Божи“
Най-първо, когато малките деца постъпват в училище, нямат думата, нямат никакво мнение. Каквото им каже учителят, го слушат. Обаче когато се запознаят с буквите, учителят ако направи погрешка, веднага ще го коригират. Казват: „Господин учителю, тази буква не се пише така.“ Ако сега учите български, ще го коригирате. Но ако учите английски, как ще коригирате? Научите английски, ще коригирате по английски. Ще кажете: „Не се пише тази дума така.“ Когато преподават френски, там мълчите. Като научите френски, ще си давате мнението.
Сега трябва да изучавате духовния език. Вие сте духовни хора, но от духовния език много малко знаете. Учили сте аритметика, математика, но ако ви зададат въпроса що е точка или математическа точка, или що е математическа права линия, или що е математическа плоскост, или какво е триизмерен свят, какво бихте казали? Може да кажете, че правата линия се образува от точката. Точката от що се образува? Две точки, които са перпендикулярни на себе си, дават правата линия. Давам едно ново определение. Две прави линии, които са перпендикулярни на себе си, дават плоскост. Две плоскости, които са перпендикулярни на себе си, дават куб. То не е според сегашната математика. В една сфера точката е перпендикулярна на всички точки в сферата. Те са тъмни работи, които нямат никакво отношение. Но в духовния живот всеки един човек, ако не е перпендикулярен на себе си към някоя друга точка, той няма отношение. Казвате: „Той не се отнася с мен добре.“ Те не са перпендикулярни на себе си. Двама души, които не са перпендикулярни на себе си, не могат да дадат права линия. Защото правата линия се образува от две точки, които са перпендикулярни на себе си. Две линии, които са перпендикулярни на себе си, дават плоскост. В света това е едно общество. Едно общество, ако не е перпендикулярно на себе си, ако не е перпендикулярно в прав ъгъл, не може да образува плоскост.
Сега казвате, че Господ тъй казал. На какъв език говореше Господ? На български език, на английски език, на санскритски език. Всички езици са преводи. Кой е превеждал и как? Мнозина, които превеждали Божествения език, не са разбирали математика и геометрия. Ето аз какво подразбирам. Човек, който не може да разбира, не може и да приложи. Човек, който разбира, всякога го прилага. Човек, щом разбере нещо, в две посоки ще го приложи: или като добро, или като зло. По-ясно да ви кажа, че да може да го приложите. Вие говорите за любовта. Любовта е още непонятна за хората. Какво нещо е любовта всъщност, то е непонятно за вас. Някой път вие имате някакво разположение вътрешно в сърцето си. И това вие го наричате любов. То е отражение на любовта, защото любовта е нещо реално. Защото ти не можеш да говориш, че обичаш един човек или че всичките хора обичаш. Да допуснем, че обичаш един човек повече от другите. Защо обичаш едного повече? Защото ти дава повече. Обичаш едного по-малко, защото ти дава по-малко. Обръща повече внимание на тебе, обичаш го повече. Обръща по-малко внимание, и го обичаш по-малко.
Какви са другите подбуждения? Детето обича майка си, защото му дава обич. Обичаме Бога, понеже Той ни е дал. Сега, да кажем, вас ви предизвикват да докажете има ли Господ, или няма. Или ти кажат: „Обичаш ли този човек, или не?“ Как ще го докажеш? Любовта не се вижда. Как ще покажеш, че го обичаш? Тя е нещо невидимо. Туй, което изпълва цялата вселена – любовта, нито се дели, на нищо не става. Всичко прави, а тя еднакво прави. Всичко от нея излиза, всичко прави, а пък тя никога не се изменя. Казва: „Мене не ме интересува дали някой ме обича, или не. Какво ме интересува?“ Казваш: „Аз не се интересувам за неговата любов.“ Да кажем, аз съм гостилничар. Ти три дена си гладувал. Как ще се интересуваш, ще се покажеш любезен, ще искаш моята любов.
Представете си, че продавам въздух, пък имате нужда от въздух. Казва: „Не се нуждая от любовта.“ Ще се нуждаеш, и оттатък ще минеш. Задушаваш се. Нуждаеш се от светлината. Трябва да ме обичаш, другояче не давам. Трябва да дадеш пари, да ти дадат свещ. Сега петнайсет лева струва една свещ. Сега, вие като нямате електричество, по петнайсет лева на вечер скъпо ще ти струва.
Вие казвате: „Това са елементарни работи. Какво има в оня свят?“ Оня свят е като този свят. Ако един от вас иде в оня свят, нищо няма да види: нито ангели, нито светии. Ще види хора, подобни на него. Като влезе в другия свят, той ще се привлече от такива хора, какъвто е той. Каквато е неговата разумност, такава разумност ще привлече. Волът ще привлече волове, мравката ще привлече мравки, свинята ще привлече свини, рибата ще привлече риби, птицата ще привлече птици. Представете си земния край. Като дойде птицата, какво ще прави? Тя сегиз-тогиз ще ги глади, ще хвърка с тях. Аз не искам да ви обезсърчавам. Вие се радвате на това, което не разбирате. Туй, което не разбираш, на него ще се радваш. Туй, което разбираш, оставяш за себе си. Туй, което не разбираш, към него ще се стремиш. Туй, което ние не разбираме, има по-напреднали същества, които го разбират. И следователно целият свят е пълен със същества, които нас не ни виждат. Мравите виждат ли човек? Не го виждат. Те по главата му се качват, в къщата му влизат, но никога не го виждат. Лицето на човека не са видели. Те казват, че той е една голяма мравка. Те нямат едно истинско понятие за човека, че знае да свири или че има религия. На мравите, като им поговорят за слънцето, страшно им се вижда, че има такова голямо слънце.
Сега Писанието казва, че Господ е Пастир мой. Господ не може да бъде в този смисъл пастир, както един овчар е пастир на овцете. Ако кажа: „Господ е Учител мой.“, кое е по-добро да кажа, че е пастир мой или че е учител мой? Ако е пастир, носи тояга, уроци не преподава, само пасе говедата. Води ги да пасат трева и да пият вода. Както казва псалмопевецът, на зелени пасища да бъдат. Какво учат овцете? Може би изучават ботаника? Виж, там са специалисти по тревите. Изучават и водата. Изучават донякъде и въздуха, изучават и светлината. Пък изучават и характера на вълците.
Сега вие, след като ви се говори, ще запитате: „Какъв е смисълът на говоренето?“ Във всяко едно говорене трябва да има близка цел, която трябва да се реализира. Цигуларят, който носи цигулката, защо я носи? За да се учи да свири. Понеже със свиренето развива своя слух. Ако нямаше говор, ако нямаше свирене, ако нямаше промяна на човека, би се атрофирало неговото ухо. Следователно, за да не се атрофира, трябва му песен, трябва му свирене, трябва му духане на вятъра, разни звукове да слуша, за да се развие ухото му. В неговото съзнание да стават известни промени. Да разбира отношението на тези звукове.
Помнете, че в тия времена, когато псалмопевецът е писал, хората са се намирали в много големи противоречия, в много големи изпитания. Сега тия изпитания са се отдръпнали. Злото е излязло на повърхността на живота. Тогава злото е било на самия живот. Сега злото е на повърхността, тогава злото е било невидимо. Гледам, вземете простия пример: купувате хубава стомна. След като седи една седмица, строшавате стомната, стане ви малко криво. Че какво ви дава повод да ви бъде мъчно за стомната? Този, който я счупи, може да му кажете някоя неприятна дума. Защо не внимава? Може да се намерите в положението на Настрадин Ходжа, който веднъж, като се качил горе на къщата, да я покрива, било влажно времето, хлъзнал се и паднал. Изкълчил си крака. Питали го: „Как падна? Защо не внимаваше?“ Разправил на едного как се качил и как паднал, разправил на други и като го питали мнозина, най-после казва: „Абе, между вас няма ли някой, който да е падал, да знае как се пада?“ След като им казал как паднал, питали го защо не внимавал, защо не турил стълба, че как се подхлъзнал. И ние сега, след като направим погрешка, казваме: „Че защо я направи?“ Направена е. Всяка една погрешка, която се направи, е едно добро. Всяко добро е едно благо. Всяко направено зло е едно благо.
Може да дадете друго възражение: „Защо светът е така направен?“ Аз няма да говоря защо светът е така направен. Казвам ви, вие как бихте направили света? Щом казвате: защо светът е така направен, трябва да имате план. Вие как бихте го направили? Не само да намираш махна на някого, който свири, но ти сам да свириш. Казвам, я свири, да видим ти можеш ли да свириш от него по-хубаво? Не да казваш, че не свири, не само ти да критикуваш, но и ти да свириш. Някой никак не може да свири, пък критикува. Казва, че имал ухо. Ти, щом имаш ухо, ще се научиш да свириш. Щом не знаеш да свириш, ухо нямаш. Трябва да дойдем до положението в живота да знаем това знание, върху което почива животът. Има неща неверни. Казвате: „Може ли да се приближи огънят до вашата дреха, и тя да не изгори?“ Най-първо, ще се понапече и след като се понапече, после ще се запали, ще изгори. Сега всяка направена грешка има своя причина. Каква е причината? Всичките погрешки произтичат от желанието човек да печели. Да допуснем, че ти имаш мед, сладък е. Мислиш ли, че този мед, ако го знаят децата, и когато тебе те няма, няма да бъркат вътре? Ще бъркат. Мен ми разправяше един свещеник, който имал едно момиченце. Той бил много добър човек. По време на гроздобера направили петмез с тикви. За бащата го направили, понеже го обичал. Наближавало Коледа и бащата казва на дъщеря си, чието име било Марийка: „Марийке, иди да извадиш малко петмез с тиквите в една паница.“ Отива Марийка, минава половин час, и не се връща. Отива до гърнето, сяда и не мърда оттам. Той казва на другарката си: „Я иди виж какво стана с Марийка.“ Майката казва: „Тя седи при гърнето и не мърда, защото нито една тиква няма в гърнето.“ Всичките тикви били изядени, само петмез било оставено. Марийка не иде, защото няма тикви. Бащата казва: „Къде отидоха тиквите?“ На гости. Марийка изяла тиквите. Бащата казва: „Нали има други тикви, направете ги и турете наново в петмеза, та втори път да има.“ Ако първите тикви са изядени, светът е пълен с тикви, ще направят втори. Тиквите ги прекарват през киреч, сваряват ги, и пак в гърнето ги турят.
Познанието на Бога, то е новият начин на възпитание на хората. Вървим по стария начин, тъй както са писали псалмопевците. Хубави работи са. Каквото са писали те, ние се възхищаваме. Сега гледам, възхищават се от Омир. Какво е писал Омир? Какво гениално е писал Омир? Гениални работи за времето. Писал е какви борби се водили, писал е хубави работи. Но ако в нашето време би бил Омир, какво би писал? Съвсем друго би писал. Ако някой поет описва живота на една млада мома, как ще го опише? Ще я опише, че е хубава, с хубави дрехи. Но когато тя се оженила и има три–четири деца, каква поезия ще пише? Ще пише за младите години: как е играла на хорото, как е била спретната, как е погледнала на момците, как играели очите ѝ. Че очите трябва да играят. Какво лошо има да играят очите? Има очи. На млади години гледа, има много добри очи, навсякъде гледа, здрави са очите. Здрави очи имат младите моми и младите момци. Старите, понеже не гледат насам-натам, стават слаби очите им, недовиждат. Аз бих препоръчал на вас, старите, да идете на хорото, и да гледате. Вие ще кажете: „Тъй не се говори.“ Че как се говори? Ти като видиш един момък, отразява известна светлина, ти още не си запознат с неговата душа, с неговия ум, с крайните цели, които той има. Нито той може да се изяви. Той сам на себе си не е познат. Сега ние обвиняваме младите моми. Много чистосърдечни са младите моми, защо ще ги обвиняваме? Види един момък, когото Господ е създал, тича да го види. Отива на едно изложение. Момъкът някой път не е доволен, че са като стражари. „Стражар има, казва, претърсете добре.“ Щом човек не оставя да го гледат, той има пазител.
Тази книга, Библията, колко милиона хора не са я чели? Тя казва: „Да ме четат, които ме разбират.“ Четат я, които разбират и които не разбират. Всеки чете кой как разбира. Защо нашият живот да не е достъпен? Животът на всинца трябва да бъде достъпен, понеже всинца ние сме Божествено написана книга. Ако разбираме добре тази книга, ако разбираме правилата, по които книгата е написана, може да се ползваме от нея. Ако разбираме характера на един човек и ако той ни разбира, ние можем да се ползваме един от друг. Щом не се разбираме, не можем да се ползваме. Щом аз не разбирам другиго, той е затворена книга. Щом той не ме разбира, и аз съм затворена книга за него.
В Откровението има едно място, дето Йоан видял една книга, затворена със седем печата. И нямало кой да я отвори. Той плакал за запечатаната книга. Най-после му казват: „Не плачи, намери се едно същество, и това е Агнето.“ Огънят разрешава въпроса. Когато някой човек е замръзнал, не може да се движи. Топлината е, която развързва ръцете. Любовта чрез своята топлина отваря сърцата на хората. Без топлина не може да познаеш един човек, той е затворен в себе си. Къде е лошото, че е затворен? Щом се стопли, ще се отвори. Едно семенце без топлина и без светлина остава затворено. Като го посеете, отваря се, завързва, дава плод. Тогава ние се запознаваме с него. Вие се готвите за един свят, но този свят ще ви бъде дотолкова приятен, доколкото вие го познавате. И доколкото вие се интересувате, дотолкова ще се ползвате. Сега тия работи, които в сегашния живот ни интересуват, един ден ще бъдат минали и няма да ни интересуват. Ние ще ги преживеем, както сме преживели своето детинство; ние ще ги преживеем, както сме преживели нашето юношество; ние ще ги преживеем, както сме преживели нашата възмъжалост; ние ще ги преживеем, както сме преживели нашата старост. Човек ще дойде в ново положение. Защото децата са предмет на учение за по-напредналите същества. Детето не съзнава този живот, защото други го проучват, други се учат от него. Старите хора са предмет на децата. Без старите хора децата не могат да се изявят. Което дете и да попитате, то, като се интересува от своите другарчета, все за дядо си говори. И дядовците са много внимателни с децата. Те са по-внимателни от бащата и майката. Дядото, ако има една ябълка, орехче, за малкото дете ще ги даде. Разбира, че детето се нуждае от много малки работи.
Ние в живота цитираме някои стихове: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.“ Ние чакаме сега, но какво се добива с чакането? Ако ти си на гарата и чакаш трена, да кажем, отишъл си пет минути по-късно, ще трябва да чакаш следващия. Първия си пропуснал. Излезеш за пет минути, пропуснеш, и вторият заминал. Пак чакаш. Та казвам, не трябва да пропущаме условията в живота. Колко пъти вие не оценявате хората? Срещате някой човек на пътя, направи ви впечатление. Но този човек може да произведе цял преврат във вашия живот. Минават десет–петнайсет години, вие се спирате. Срещате някой човек, може би сте се запознали с някого, направите някакъв скандал, и двайсет години не можете да се примирите. Като се срещнете, той е зле разположен и вие сте зле разположени. Казвате, че това било карма. Вие двамата не се обичате по единствената причина, че и ти много вземаш, и той много взема. Един друг се обирате, затова не се обичате. Нищо повече. Много проста е причината. За да бъде човек обичан, той всякога трябва да дава. Не безразборно, но като дойде някой, никого да не връща. Дойде някой човек, иска да купува ябълки. Не искаш да му дадеш. Дай му две–три. Няма да му напълниш една кошница, но поне една ябълка му дай, достатъчно е. Сега на вас какво ви коства да кажете една добра дума на човека? Дойде някой човек, оплаква се: „Зле съм, болен съм.“ Ти му казваш: „Иди при някой лекар.“ Може да му кажеш, че може да намери някой лекар, но в дадения случай може да му кажеш: „Ще оздравееш.“ Ако не може да намери лекар, кажи му: „Ще го намериш, почакай. Че не си го намерил в дадения случай, то си има свои добри причини. Болестта не трябва веднага да се премахне. Всяка болест, която веднага се премахне, не е хубаво. И всяка болест, която много продължава, и то не е хубаво. Има едно отношение, и ти трябва да го знаеш. Една болест е като един масаж. Остави да ти изтрие всичката кир хубаво, не да ти притрие кожата. Щом ти изтрие кожата, и кирта да престане.“ Кой как дойде, в дадения случай казва: „Ще се оправи.“ „Какво ще стане с мен?“ Ще се оправи. „Какво ще стане с войната?“ Ще свърши. „Отгде го знаеш?“ Не ме питай отгде го зная. На мен ми го казаха, и аз ви го казвам. „Вярно ли е?“ Вярно ли е, че се бият хората? Щом е вярно, че се бият, вярно е и че ще се примирят. Всичките хора, които сега се бият, после ще бъдат много добри приятели.
Чудни са хората. Казват: „Аз не мога да се примиря. Има един човек, комуто има да давам. Той не може да ме гледа.“ Ще ви приведа един пример из американския живот. Един човек – много набожен, бил една вечер на съживително събрание. Връща се вкъщи и както върви, гледа на едно място отворен прозорец и една торба, пълна със златни монети, оставена на прозореца. Като вижда торбата, задига я и си казва: „Господ е заблудил тоя богатия човек да остави тези пари, те са за мене. Той има повече, отколкото му трябва.“ Задига торбата, занася я вкъщи. Мисли, че най-после Господ чул молбата му. Седи, приятно му е, че има тия пари, да си уреди работите. Но рече да се моли, и молитвата му отива до парите. Дотогава, като се моли, молитвата отивала нагоре, а сега като се моли, молитвата отивала до торбата с парите и се връща при него. Така минали ден, два, три... десет дена и той взима торбата с парите и я занася на богатия. Казва: „Твоята торба ме лиши от благото към Бога. Вземи парите, аз искам да си отворя път към Бога.“
Та казвам, онзи човек, комуто имам да давам, аз спъвам себе си, спъвам и него. Дай му парите, та да няма нищо пред очите ти. Той рече да се моли, аз изскоча пред очите му, и молитвата му се връща към него. Религиозният човек трябва да върне тази кесия с парите. Ще помогне на него, ще помогне и на себе си. При това не се занимавайте с погрешките на хората. Един човек, който има две успоредни линии на челото между веждите, не можеш да го наречеш лъжец. Който има една линия, и него не наричайте лъжец. Не казвайте: „Ти не говориш истината.“ Не казвайте, че един човек, който крие нещо, че лъже. Той има право да крие, той има право да се преструва. Защо да няма право? Всеки има право да се преструва. В Евангелието има пример, когато двама души пътували от Йерусалим за Емаус. Христос пътува с тях и се преструва. Те му казват: „Остани с нас.“ Не го познават. Лошо ли е това? Преструва се, като че не иска да яде. Често човек казва: „Не съм гладен.“ Не че не е гладен, но учтивостта го изисква. Лъжата е от съвсем друго естество. Лъжата, това е най-страшната отрова, която съществува в цялата вселена. Няма по-страшна отрова от нея. Не външно привидно, но вътрешно тя е най-страшната отрова, която най-мъчно се лекува. Следователно защо ти е? Ти може да криеш нещо, може да криеш орехите. Ако не ги криеш, ще дойдат и ще ти ги вземат.
Ще ви приведа един пример защо трябва да се крие. Един свещеник си направил сладко от рози, да има. Един ден оставил свещеникът къщата си отворена. Влизат две млади момчета, намират гърнето със сладкото. Яли, яли, че после ги хваща диария. Има неща, които не се ядат. В Америка обичаят не е както тука, когато дават сладко. Там носят една лъжичка със сладко, не както тука – носят една купа със сладко. Като дошъл един американец в България, дали му сладко в една купа от вишни. Той взима купата и започва да яде. Домакинята го чака. Като изял сладкото, туря я. Трябва да имаме еднакви обичаи. Не можем да се съдим, ако нямаме еднакви обичаи. Да чувстваш в дадения случай кое е право. Американците ги харесвам, по-хубаво е така. Турят една лъжица в една чинийка. Туй нашето е по-непрактично – пестене на време. Десет души гости, десет панички с лъжички, а тъй – една купа и всеки взима с лъжичките.
Казвам, в новия живот, в който влизаме, всички трябва да избираме да се срещаме с хора, които допринасят на нашето умствено, духовно и физическо развитие; влиянието на хората, което може да се отрази добре върху духовния живот, което може да се отрази добре върху ума, върху сърцето и върху тялото на човека. Тия хора са изостанали. Какво ни ползва нас ледът? Ледът по отношение на нас, то е консервирана вода. Трябва да се стопи, за да бъде полезен. Някои хора в света са като лед. Не са лоши хора, само не трябва да бъдем близо до тях. Има хора, които са толкова горещи, че могат да ни изгорят. И те не са заради нас. Значи само онези хора, които са помежду, които носят онази температура, която е необходима заради нас. Помнете, че всяка една мисъл има отношение към нас. Мислите, чувствата, постъпките са храната на човешкия живот. Хората страдат, когато не мислят добре. Когато хората мислят добре, то е храна за ума. Когато хората обичат, то е храна за сърцето. Когато добре постъпват, то е храна за душата. Ето в какво седи храната. Ще ядете най-хубавата храна, най-прясната. Ще имате най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. И с тях трябва да оперираме ние към своите приятели и нашите приятели към нас. То е Божественият закон.
Тъй както сега се събираме, често казвате: „Кой колко знае?“ Наскоро имах една опитност. Разработвах един образ. За да го обработя във всичката негова красота, намерих, че ако на този образ му дам всичката красота, ще направя една пакост на себе си. Защо човек ще направи пакост на себе си? Представете си при сегашните условия: една млада мома тури огърлица за двеста, триста или петстотин хиляди лева. Мислите ли, че нейното положение ще бъде безопасно? Ни най-малко. В съвременния свят ние страдаме от пресищане, а в някои случаи нещата нямат еднаква стойност. За да имат еднаква стойност, всеки от вас трябва да разбира културата. Ако вие не можете да използвате слънчевата светлина и да бъдете благодарни на слънцето, как ще се ползвате от нея? Според старите вярвания казват, че някои се покланят на слънцето. То е друг въпрос. Слънцето не създаде света, нито месечината създаде света, нито звездите създадоха света. Те са създадени за години и времена. Слънцето е отлична книга, която трябва да четем. При тия условия трябва да се чете. Светлината е необходима за нас при сегашните условия и зависи какво количество светлина прониква в ума ни. Много пъти умовете на хората са оградени с една влага, както първоначално земята е била неустроена. Сега тепърва има да се устройва нашият мозък, разбъркани работи има. Сега ние мислим, че старите хора са по-умни. Въпрос е това. Има стари хора, които са по-умни, но има млади хора, които са по-умни от старите. Човек се ражда с възможността за знанието. Той носи знанието. Музикантът се ражда музикант, но ако той не носи музиката за себе си, то и за другите не може да я даде. Качествата на едно житно зърно са в самото него. Светлината и топлината му дават само условия да расте. Някой ще каже: „Аз това придобих.“ Туй учение, което сега придобиваме, то не е отсега.
Запример какъв е пробният камък на любовта? Пробният камък в християнството кой е? Още псалмопевецът е казал, че Христос е пробният камък на любовта. И за да покаже, Той трябваше да плати всичките дългове на хората, да слезе между тях. И след като Го обиждаха, да няма никаква омраза към тях. Да им желае доброто. Да не се измени. Разправяха един пример. Един лекар прави един разрез, една операция на едного на ръката му. Така го заболяло, че пациентът дигнал другата си ръка и му ударил един плесник от болка. Той от болка не може да се контролира. Лекарят му е мислил доброто, но той в дадения случай е мислел, че го измъчва и му удря една плесница. Той може да му удари и две плесници. По някой път и вие като един лекар, като хирург, започвате да правите операция на някого. Че тази погрешка, онази погрешка, предизвикате го и хайде, той ви удари един плесник. Че онези, конските лекари, са по-умни от човешките лекари. Те завързват краката на конете, че като правят операция, да не ритат. Най-първо ще видиш този човек, ще го погледнеш дали може да търпи. Ако не може да търпи, ще му вържеш ръцете. Онези лекари, които се занимават с умопобърканите, колко от тях са бити? Лекарят върви, а онзи, отзад като го нападне, налага го. Много са хитри тия болни.
Има задачи в света, които не са разрешени. Разрешението е много лесно, но ние не го знаем. Един такъв умопобъркан турил си пръста на дясната ръка между пръстите на лявата и показалецът се издава над лявата. Той иска да хване пръста си, извади дясната ръка, посегне да го хване, но пръста вече го няма. Минало много време, и той все търси начин как да улови пръста. Отива при един лекар, при друг, да му кажат един начин. Всички лекари протакали, но един умен лекар му казва: „Ти ще разрешиш задачата.“ В момента, в който болният извадил пръста си от лявата ръка, лекарят бутнал показалеца на своята ръка в лявата на болния и тогава болният могъл да хване пръста. И така задачата била разрешена. Та казвам, има задачи на любовта неразрешени. Този пръст на любовта никой не може да го хване. Когато хванеш, то ще бъде чужд пръст. Аз ви навеждам тия примери, понеже вие често казвате: „Ние не живеем добре.“ Не знаете кой живее добре. Ако съдим кой живее добре, знаеш колко противоречия има.
Аз по някой път нося по две кърпи и когато искам да плюя, плюя в кърпата си. Случило ми се, че веднъж, като излизала една сестра, току тя заминала, и аз съм плюл на земята. Тя чула това и свързала това плюене с нейното отиване. Помислила, че аз плюя от нея. Казва: „Учителят плюе отподире ми.“ Възможно е. Та казвам, никога, когато заминава някой, не плюйте отподире му. Тогава ще дойде изкушението. Не бързай да плюеш. Или някога обядвате, вземете кърпата, и се изсекнете. Това не е хигиенично. Или някой мъж седи в общество на жени и започне да суче мустаките. Остави мустаките. Както влязъл, така да излезе. Когато излезе, да оправи мустаките. С каквато мисъл влезеш, остави мисълта така. Между хората остави мислите естествени. Да бъдем естествени. Няма да бъдат загладени мустаките. То е по-малка погрешка. Щом започнеш да ги въртиш, то е по-лошо. Забелязал съм, някоя мома извади огледалото си, и започне да си черви устата. Няма лошо в това, нека си тегли тегела, но да боядисва къщата, като излезе отвън. Нека си боядисва устата. Един ден гледам ръката си – червена. Чудя се откъде е дошло това червеното. Сетих се и казвам на сестрата: „Сестра, вземи хас червило, да не излиза.“ Добро е желанието. Аз намирам добрата страна. Аз не съм против мазането. Мисля, че червеното носи здраве. Като намаже устата и като се погледне в огледалото, мисли, че е много добре. Като не са червени устата, като че ли е болна. А като са червени, по-спретната е. Туряйте много малко, не туряйте много. Малко турете, да се изтрие, да е хубаво, да може да се погълне от кожата. В умствено отношение имаме доста такива червенини. В умствения свят и духовния свят има доста червила.
Та най-първо, като излизате от къщи, имайте будно съзнание. Ако излизате при Господа, вас не ви е срам, но от хората ви е страх и срам. От Господа не ви е страх, че ви вижда. Пред Господа ходите неглиже, а пред хората сте спретнати. Човек, като стане, като излиза, да е спретнат. Дето и да бъде, има същества, които го гледат. Ако се докарваме, трябва пред всички да се докарваме. Да бъдем облечени добре за всички. Да бъдем добре облечени за Едного, за Бога, Той е Единият. Щом сме добре облечени за Едного, то това обличане важи за всичките. Щом мислите добре само за Едного, това мислене важи за всичките еднакво. То е законът на любовта. Когато аз говоря за Бога, подразбирам Едного. Щом имаш правилно отношение за Едного, ще имаш правилно отношение за всички. Невъзможно е да обичаш Бога, и да не обичаш всичките хора. Той, като Го обичаш, живее в тебе, и ти не можеш да не обичаш хората. Невъзможно е един християнин, в пълния смисъл на думата, да не обича хората. Ако някой път не ги обичаме, то е съвсем посторонно: той не е облечен хубаво, не мирише хубаво, не е вчесан. Трябва да го пратим на баня, да се умие хубаво, да му дадем чисти дрехи.
Та казвам, Господ е Учител мой. Досега Господ бил пастир и ви е пасъл. Сега Той е Учител и всичкото ви знание се дължи на общото състояние, в което сте научили много малко. Сега Господ трябва да бъде Учител, да се научите на разумните отношения. Гледам, има едно куче тук, научило се да скимти, като е гладно. След като му се даде хляб, то си замине. Аз мислех, че само при мен скимти. Снощи го гледам, скимти и на друго място по същия начин: пред вратата на една сестра. Ако е някой ревнив мъж, може да ревнува. Като изляза на поляната, усети ме, че съм там, дойде при мене, започне да скимти. Аз му разбирам езика защо скимти. Той е един познат, който влязъл в кучето, съвсем загазил. Казва: „Загазих, гладен съм.“ В него е една човешка душа, не е куче. Моли се: „Малко хлебец ще има ли?“ Казвам: „Втория път, като дойдеш на земята, трябва да се учиш да живееш добре.“ Доста видно лице е било в миналото, не искам да му казвам името. Кой от вас ще вярва в тия работи? Казвате: „Как може човешка душа да влезе в едно куче?“ Защо човешката душа да не може да влезе в един кучешки хотел и да спи там? Всички животни, това са хотели от разни степени. Душите влизат вътре на почивка. Вън от животните животът е по-тежък. Някои влизат в дърветата, някои влизат в цветята, да живеят. За предпочитане е навсякъде, отколкото извън – извън цветята, извън животните. Сега казвате: „Защо е така?“ Бог е навсякъде в света. Там, дето е Бог, е хубаво. Какво лошо има, че сте в едно куче? Какво лошо има, ако те турят в затвора: турят ти един халат, турят ти букаи на краката. Представете си, че ви затворят в затвора и ви турят златни букаи от три–четири кила. Седите в затвора една година и след това ви изпратят с букаите заедно навън. Не си ли струва да носите тия букаи една година? Кой от вас не би стоял една година в затвора за три–четири килограма злато? Направиш една погрешка, погрешката се плаща. Казвам, ония положения, в които ние сега се намираме, нас провидението сега ни изпитва доколко сме честолюбиви. Ние правим погрешки, и нас не ни е срам. Че си влязъл в някоя къща, срам те е. В една бедна душа си отишъл на гости. Господ ти е направил. Какво лошо има? Казва: „Много ми е приятно, че дойдохте при мен, че ме посетихте.“ Аз го погладя по гърба, помилвам го, то се радва. Какво лошо има, че съм влязъл в нея, в къщата му? Ако вляза в една циганска къща, има ли нещо лошо? Някой аристократ не би влязъл в някоя циганска къща, не е заставен. Онзи, който разбира, той разчопля работата.
При сегашните условия трябва да разчепкаме нашия минал живот. Всичко онова, което е хубаво, да го турим на работа. Всичко трябва да стане явно. Всичките погрешки на миналото трябва да се извадят, да се поправят. Всички ония мисли, които са неестествени, всички ония желания, които са неестествени, да се поправят. Всички ония постъпки да се поправят. Да се заместят с нещо много хубаво. Казано е в онази формула: „Ако не се родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ Роден, значи трябва да се пресъздаде. Онзи, малкият зародиш, трябва да влезе в утробата на майката и сам да стане дете. Туй дете трябва да се учи, да придобие знанието, за да покаже същината, която туй дете съдържа в себе си.
В двайсет и трети псалом е казано: „И ще живея в дома Господен на дълги дни.“ Аз бих го турил: ще уча в Божието училище дълги дни. Живеенето е друго. Сега ние сме в епохата на учението. В изправянето на живота. Животът, който сме живели, трябва да се изправи, да се обнови. Ако обновим живота си, ще се освободим от голямото противоречие. Ще останат, но ще останат малки противоречия. Ако изправим сега живота си – двайсет и пет може на стоте да останат, но седемдесет и пет трябва да изправим. Сега имаме много малко изправление. В много неща сме останали много назад. Когато някое страдание дойде върху нас, ние се възмущаваме. Когато страданието дойде върху другите хора, казваме: „Нека да го носят.“ Когато страданието дойде върху нас, да кажем: „Да го носим.“ Защо да не кажем така? Да ни е приятно. Не е така лесно да кажеш, и всъщност да ти е приятно. Сега, представете си, че аз ви чета следното, отварям една книга и на една страница ви чета: двеста и тринайсета страница от книгата „Божествената мисъл“. Ще я прочета, да видим каква връзка има. (Прочете я.)
Пазете едно правило. Всякога човек, щом реши да мисли правилно, всеки ден да казва: „Искам да мисля правилно.“ Всеки ден внасяйте нова струя. Казвайте: „Искам да чувствам правилно.“ Като кажете, не че ще го постигнете, ще имате едно малко, микроскопическо постижение. Тия безбройните малки корекции образуват дебелите въжета на човешкия характер. Защото всеки ден, при всичките противоречия, които имаме сега, да казваме така. Сега сме в епохата на второто пришествие, това е епохата, когато се ликвидират всичките кармически противоречия. Този живот, който сега имаме, той е минал. Него като преобразим, ще дойде нов живот.
Казвам: „За новия живот, в който сте влезли, трябва да продължите.“ Вие сега казвате: „Като идем в другия свят, като умрем...“ Не очаквайте да умрете, очаквайте да живеете. Не очаквайте да остареете, очаквайте да се подмладите. Смисълът на живота е вечното подмладяване, не е вечното остаряване. Вечното подмладяване, вечната любов е, която трябва да функционира в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкото тяло. Това е смисълът на живота. Всеки един от вас, тъй както разбира любовта, прилагайте я. Не като приложиш, да мислиш дали е право, или не. Приложи. Кажи: „Това е така.“ Като дойде любовта, да нямате правила как да любите. Аз ви давам съвет: не търсете съвет от хората как да любите. Тъй както Господ ви е научил, така постъпвайте. Семето нека израсте. Ябълката да израсте като ябълка, лозето да израсте като лозе. Не питайте прав ли съм аз. Кажете: „Господ е Учител мой, кой ще ме заблуди?“ Туй, което ви говоря, вас ви се вижда така особено. Това са Божествени лъчи. Като влязат във вашата душа, във всички ония добри зародиши, те ще обработят и ще създадат новите плодове.
Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.
Пето утринно слово 25 октомври 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев