Младежки окултен клас - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
Студ и топлина
„Отче наш“
Имате ли зададена тема? „Имаме.“ Четете. (Прочете се темата „Качества на студа и на топлината“.)
Пишете върху темата „Съобразности“.
Топлината и студът, това са контрасти. Какво общо има между студа и топлината? За какво са полезни студът и топлината? Студът сам по себе си какво е? Енергия ли е някаква? Да допуснем, че студът и топлината са две сили, които действат. В светлината вие имате цветните лъчи, имате червен цвят, портокален, жълт, зелен, син, виолетов. Има още цветове, които ние не ги знаем. Всеки цвят има известен образ, в който той прониква. Имате наредени седем цвята. Цветът, това е пасивно състояние. Цветът сам по себе си е пасивната страна на светлината. Ако някой път при изявяването на светлината се явят две свойства, студ и топлина, разбира се, те имат отношение към човешкото съзнание. Защото, ако човек няма съзнание, да съзнава всичките тия промени, които стават в човека от студа и топлината, той няма да ги познава. Запример, ако нямаш съзнание, тогава няма да имаш понятие какво нещо е студ и какво нещо е топлина. Значи голямата топлина се ограничава от студа. Големият студ се ограничава от топлината. Кой е онзи абсолютен студ? Минус двеста седемдесет и три градуса. Има ли абсолютна топлина? Защото студът е определен минус двеста седемдесет и три градуса, а топлината не е определена. При минус двеста седемдесет и три градуса съзнанието на човека престава да функционира.
Запример студът има една хубава страна. Ако имаш известна болка и дойде студът, той става катализатор, престава болестта. Но да кажем, като престава болестта, същевременно искаш да възстановиш първото състояние, веднага ще ти причини болка. В какво седи измръзването? Някой път човек измръзва, трябва да му режат удовете. Всъщност, ако се остави човек, не може да му измръзнат ръцете. Ако един човек, който е замръзнал, ако започнеш постепенно да го отмразяваш, нищо няма да му стане. Ако пренесеш един замръзнал човек направо в топлината, ти ще го повредиш, но ако постепенно намаляваш студа, ще възвърнеш живота отново.
Сега ние, ако свържем студа със злото и топлината с доброто, какво заключение ще извадим? Тогава ще бъдат ли заключенията ни верни? Нали най-страшното нещо е адът? Място на студ ли е, или място на топлина? В ада има място на студ и има място на топлина. Всеки един от вас е опитал ада на топлината. Нали сте се изгаряли някой път. То е адът. Често сте опитвали и ада на студа. Като малки деца сте се връщали вкъщи с измръзнали пръсти, ръцете увиснали и се образува ужасна болка под ноктите. Като мине болката, усещате едно сгорещяване на пръстите. Разбира се, тия болки са едно състояние на съзнанието, съзнаваш, че нещо неприятно има в организма.
Та казвам, умният човек трябва да изучава студа и топлината. Сега каква форма бихте дали на студа? Геометрически как бихте го представили? Как кристализират телата? В остри форми. Кристализацията става при изстудяването на някои тела. Сега, когато изучавате студа, с какво го измервате? Според Целзий имаме минус двеста седемдесет и три градуса абсолютен студ. Сега наближават да получат този студ. Мисля, че в Германия са достигнали до минус двеста седемдесет и един градуса. Според теорията нещата, като дойдат до този абсолютен студ, те се разсипват. При студа и топлината става една промяна. Студът и топлината, това са полюси. Имаме и други такива полюси: светлина и тъмнина, зло и добро.
Нали когато имаме някаква болест, често правите компреси. Какви компреси туряте? Някои турят студени компреси, после ги сменяте. Туряте студен компрес, щом стане топъл, пак го сменяте, туряте студен. Други пък турят топли компреси. Щом стане компресът студен, сменят го, турят нов – топъл компрес. Каква е разликата между топлите и студените компреси? Запример вас ви се подула страната, какъв компрес ще турите? Ако се турят топли компреси и се държат по две минути, след половин час ще падне подутината, ще престанат болките. На туй, подутото, място може да турите студени компреси. Какви ще бъдат резултатите? Ще имате в двата случая различни резултати.
Това са методи на лечение. Когато човек е възбуден, какъв компрес има? Топъл. А когато е тих и спокоен – студен. Студът има известни свойства. Този студ изменя донякъде вътрешните форми, които съществуват вътре в природата. Вие при какви условия употребявате студа? При хладнокръвие човек топъл ли е, или студен? Значи студът и топлината, това са две положения на една и съща енергия. Студът придава ли нещо на човека, или отнема?
Можем да го уподобим на паница, която събира нещата. На какво да уподобим топлината? Тя дава. Топлината е банкерин, който дава, но по някой път и голяма лихва взима. Изгарянето, това е висока лихва. Следователно той е един банкерин, който нито стотинка не дава повече. Ако вземеш повече от стотинка, много взема. Ако вземеш толкоз, колкото трябва, добре го дава. Щом вземеш стотинка повече, той ще те изгори. Вземете, при сегашните условия човек на каква топлина в организма издържа? Той издържа до четирийсет и два градуса, при четирийсет и два градуса той си заминава за оня свят. Че каква топлина е четирийсет и два градуса? На нея може ли да свариш едно яйце? При колко градуса се сваряват яйцата? Четирийсет и два градуса, това е анормална топлина. Нормална топлина е трийсет и седем градуса. В електричеството имаме две хиляди волта. Ако ги прекарате в човешкия организъм, човек умира. Престъпниците ги убиват по този начин. Ако прекарат петдесет хиляди волта, няма да го убият. Защо при две хиляди волта убиват човека, а при петдесет хиляди не го убиват, нищо не му става? Обясняват го, че електричеството е една течност, която тече. Частиците при две хиляди волта са много едри, че като минават през порите, разкъсват ги. Частиците при петдесет хиляди волта са много дребни, минават през порите, та никаква вреда не принасят. Тогава за бъдеще, ако добият двеста хиляди волта и ги прекарате през човешкия организъм, какво ще стане? Те са общи заключения, умувания. Ние философстваме върху въпроса. Двеста хиляди волта електричество през вашето тяло не е прекарвано. Сега ние влизаме в една област на духовния свят. Всичкото различие седи, че ние не разбираме силите, които действат в природата, не разбираме и техните закони. Най-първо, трябва да разбираш промяната на една сила фактически – както се проявява в най-малките изменения. След туй ще намериш закона на пътя, по който тази сила се проявява. Тогава ще дойдеш до принципите. Един принцип образува един закон, законът образува фактите вече. Да кажем, често казвате: това е един факт. Факт е нещо, което е станало, което се проявило.
Да кажем, имате факта: имате червен лъч, известна енергия от светлината. Онзи, който разбира законите на светлината, когато иска да стане активен, той ще отдели част от светлината на червения лъч, и тогава те ще внесат в него повече живот. Червените лъчи внасят живота. Ако дойдем до портокалените лъчи, те дават индивидуализиране на един факт. Човек в портокалените лъчи започва да се самосъзнава. Ако дойдем до жълтия цвят, той спомага вече на човешката мисъл. Колкото повече жълти лъчи има в човешкия мозък, човек мисли по-здраво. Когато мисълта не е будна в него, той е лишен от жълтите лъчи. Може да подразделим светлината, тя има седем лъча. Ако първите три лъча имат влияние върху физическия живот, вторите три лъча влияят на духовния живот. Под духовен живот разбираме съзнанието на човека: да осъзнаеш нещата вътре в себе си; във физическия живот както се проявяват и както се проявяват вътре.
В музиката имате седем тона, и в светлината имате седем цвята, както са наредени. То има и една втора гама на светлината. Вие може отвън светлината да я прекарате в съзнанието си. Ако прекарате в съзнанието си червения цвят, да го виждате, може във вашата мисъл червения цвят да го виждате в много по-хубава форма, отколкото вън в дъгата. Първата гама седем цвята са на физическото поле. Щом минем във втората гама на светлината, вече идваме до съзнанието. Обективно схващаме седемте тона. Онези, които правят опити, като минават от едната гама в другата, минават през една тъмна зона. Често има едно явление, че някои хора изгубват зрението си. Една госпожа ми разправяше. Тя била в Швейцария и казва: „За два часа загубих зрението си.“ Казва: „Уплаших се и изгубих зрението си.“ След два часа пак се повръща зрението ѝ. Хората, като започнат да умират, казват, че им става тъмно. Като минат първата гама на светлината от седемте тона, то е физическият свят. След това иде тъмната зона. Затова, когато хората умират, казват: „Тъмно ми стана.“ След това някои минават тъмната зона и казват, че светло им става. Той ще мине от първата гама на светлината във втората гама на светлината. Като мине, влезе в другия свят. А светлината на оня свят е по-мека и по-хубава. В сравнение с нея физическата светлина е по-остра.
Казвам, има един начин на концентриране. Вие може да минете от едната гама на светлината в другата, но за да минеш, ти трябва да се освободиш от всичките впечатления на физическия свят, трябва да изолираш от ума си всичките впечатления, които физическият свят има във вас. Щом изолираш ума си от тях, ти ще минеш в другия свят. Щом има нещо да тревожи съзнанието ти, ти не може да минеш в другия свят. И затова, когато умира някой, не иска да го смущават. Казват: „Преполовили го, не може да умре човекът.“ Когато човек умира за другия свят, че му плачат наоколо, смущават го. Той не може да замине, щом плачат или говорят наоколо, внасят смут в съзнанието на онзи, който иска да иде в другия свят. Той трябва да освободи съзнанието си от всички впечатления на физическото поле, той трябва да остави и страха. Като кажеш: ако ида в оня свят и не мога да се върна – ти вече се страхуваш. Който е умрял без страх на физическото поле, може да се върне. Който е умрял със страх, не може да се върне. Ако умирате и си кажете, че пак ще се върнете, ще се върнете. Ако умирате и си кажете, че няма да се върнете, туй ще внесе едно разногласие. Тези, които правят опити, са опитали това.
Напразно ние се безпокоим в света. Запример вие се плашите от болестите. Всичките болести произтичат от един по-нисш живот. Висшият живот произвежда здраве, нисшият живот произвежда болести. Когато един нисш живот се прекомандирова при един висш живот, образува един недъг. Когато едно паразитно растение се увие около друго, кой живот е по-висок, паразитният ли е по-висок, или другият? Кой седи по-високо, човекът или въшката? Тя се качи на високо място на главата ти, скрие се и седи. Въшката е двуизмерно същество, тя няма понятие за третото измерение, но все таки доста умна е въшката. Тези въшки, които живеят в главата, са пъстри. Какъв е цветът на въшките, които са в главата? В главата бели въшки няма, тези белите са по тялото. Има едни, които не се качват на главата, те остават в тялото, в меките части, под мишниците, на гърба – като извадите ризата, ще ги намерите. Питам: защо онези, които се качват на главата, са черни, а онези, които не се качват на главата, са бели?
Да направя една аналогия, не че тази аналогия е вярна, но едно уподобление дава. Онази въшка, и тя е като плъховете. Някой път в пристанището влизат параходите, мишките влизат в тях и когато влязат в морето, скриват се долу в парахода. По някой път искат да ги изгонят и правят голямо изстудяване. Тия сивите плъхове от голямото изстудяване побеляват, но не излизат вън от парахода. Обаче е забелязано, когато белите плъхове излизат от парахода, този параход назад не се връща, всякога тия параходи потъват. Параход, в който сивите плъхове влизат, влез и ти. Дето белите плъхове излизат навън, бягай. Хората са наблюдавали тия неща. Когато белите плъхове излизат навън, не се качвайте на този параход. Сега злото на какви плъхове ще го уподобите, на сиви плъхове или на бели плъхове? Там, дето злото влиза, влез и ти. И там, дето доброто излиза, излез и ти. Онези, които разорават земята, добри хора ли са? Доброто ли разорава земята, или злото я разорава? Когато се сече едно дърво, доброто ли го сече, или злото го сече? Когато обирате един плод, доброто ли го обира, или злото го обира. Когато измъчвате един човек, кой го измъчва? Вие сега често си служите със злото. Вие биете някого – с доброто ли го биете, или не? Тогава какви са движенията на злото? Ако искате да покажете една добра черта, как ще я покажете, с добро или със зло? Вие запример виждате един човек, комуто нещо е неприятно, свил вежди. Туй свиване добро ли е, или зло? Или пък някъде ще стане едно подвижване. Когато ти е неприятно, помръдваш долната или горната устна, правите едно движение.
Когато съвременните хора говорят за злото, мислят, че злото е вън от тях. Пък едни движения се дължат на доброто, а други движения се дължат на злото. Те са две сили, които работят. Зло е, когато известна сила не знаем как да я употребим. Показвали на един евреин един револвер. Той казва: „Не го насочвайте към мене, хата става.“ Някой път човек може да държи празен револвер, но може и някой куршум да е останал и хата става. Някой път някой иска да те уплаши, но работата става сериозна. Но имате едно оръжие в себе си, което често се пълни. Няма човек в света, който да не е въоръжен с оръжие. И най-добрият от вас, ако ви обидят, ще извадите оръжието си. Ако ви обидят, ще се появи помръдване в очите, в устата. Някой път, ако физически засегнат крака или ръката, ръката се движи; ако засегнат чувствата ви, устата се помръдва; ако е засегнат умът ви, носът ви започва да ви сърби.
Та казвам, вие по някой път искате да се самовъзпитават хората. Много мъчно е да се самовъзпитава един човек. Като се самовъзпитаваш, най-първо, трябва да възпита ръката си да се мърда съзнателно. Често някой път седите и кракът ви се мърда несъзнателно. Или някой говори и в това време дращи на книгата. Какво ще ви допринесе, ако дращите? Най-първо, трябва да възпитавате ръката си, че тази ръка да се движи хармонично. Сега, ако набързо свиете ръката си, направите някакви бързи движения, хармонични ли са? Всичките органични движения трябва да стават по една крива линия. На тази крива линия точките ѝ не са произволни. Щом имате една идея, всичките ваши постъпки трябва да седят на еднакво разстояние от вашата идея. Да кажем, имате идеята за доброто. Всяка ваша постъпка, която направите, трябва да седи на еднакво разстояние от този център на доброто. Ако седят на еднакво разстояние, казваме, че този човек е добър. Ако не седят на еднакво разстояние, този човек не е добър. Тази линия може да бъде елипсовидна, параболична или хиперболична. За да станат движенията хиперболични, трябва да бъдеш някой гениален човек, за да може да ги примириш. Един гениален човек може да примири тия противоречия. В български буквата ж показва закона, по който може да примириш противоречията в живота. В ж-то долу са корените, горе са клоните. Едната от тия сили е потенциална; едната е минус, другата е плюс. Това са сили, които в даден случай се проявяват.
Да кажем, имате едно състояние, страхлив сте. Каква енергия е страхът? То е една форма на съзнанието. Понеже в света имате хиляди опасности, имате едно чувство. Страхът е едно чувство, което показва: внимавай! Дойдете, при някой водопад или при някоя голяма канара, страх ви е да не паднете, в падането може да си строшите крака.
Та казвам, за да бъде човек добър в света, той трябва да разбира законите на доброто, трябва да разбира и законите на злото. В Писанието има един стих, в който казва Бог: „Аз съм, Който творя злото и доброто.“ Как ще го разберете вие? Ако вие сте силен човек, носите револвер, искате да убиете някого, хващат ви ръката, извъртяват я, вземат ви оръжието, блъснат ви на земята. Казвам, туй лошо състояние ли е? Ако сте силен, как бихте обезоръжили един, който носи оръжието? Не само това, но един адепт, който е силен, има силна мисъл, силни трептения има, ако идете някъде с един револвер, той може да изпрати една силна мисъл и веднага да ви парализира. Като си дигнете ръката, няма да можете да стреляте. Та казвам, вие сега не сте достатъчно силни.
Докато човек не може да парализира злото, да го спре, той е слаб човек. Да допуснем, че вие някой път обичате да се гневите. Не е лошото в гнева, но ще се научите да обуздавате гнева си. Вие се страхувате да се научите да обуздавате гнева си. Вие сте честолюбиви, научете се да обуздавате честолюбието си. Вие сте страхливи, научете се да обуздавате страха си. В сегашното време говорите за самообладание, казвате: самообладание трябва на човека. Колко работи трябва да влязат, за да се самовладее човек. Когато говорим, има известни думи, които произвеждат студени вълни, има други думи, които произвеждат топлото в човека. Има известни думи, които произвеждат светлина – като кажеш думата, стане ти светло. Има думи, които произвеждат в нас тъмнина. Вземете един беден човек, който е седял четири–пет деня гладен. Щом донесете хляба и му го покажете, произвежда обнадеждване, малка топлина дойде. Щом отнемете хляба, веднага изстудяват се краката му.
Та казвам, единственото нещо сега е да научите законите на самосъзнанието, всичките противоположности, които съществуват в живота, да ги хармонирате. Да хармонирате противоречията.
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Тридесета лекция на Младежкия окултен клас 14 юни 1940 г., петък, 5 ч сутринта София – Изгрев