Младежки окултен клас - ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1938-1939)
Основен тон
Отче наш.
Какви бяха основните положения на миналата лекция? – /Организиран и неорганизиран живот./
Светът на красотата към кое спада? /Към организирания свят./ Грозотата е към неорганизираното. Злото е към неорганизираното. Доброто е към организираното.
Ако само се напише една точка, към кой свят спада точката? Има видими и невидими. Кои неща са видими и кои невидими? В обикновения живот хората се движат, значи имат математическо отношение. A:B. Туй е едно отношение. Туй отношение как може да го преведете в геометрическа форма? Публикувано изображение (Фиг. 1) Каква форма имат отношенията? Сега вие се натъквате на една мъчнотия. Говори се за изкуство. В какво седи изкуството? Един художник има линия в изкуството. Например, Борис Георгиев има линия в своето художество. Красотата седи в линията. Той има деликатна линия на своето изкуство. Всичкото изкуство на него седи в линията. Някой човек има красиво лице. Художествено е направено лицето. Но туй лице, за да бъде тъй, то е вече първата степен на красотата. Тази красота трябва да има съдържание. Ние вече си служим с аналогия. Но аналогията сама по себе си нищо не доказва. Те се доизясняват само до известна степен. Да кажем, имате едно красиво шише. Приятно ви е. Но после това шише, не ви интересува само външната форма, вие се интересувате какво има вътре в шишето. Питам: Ако шишето е красиво, пък туй шише е празно, какво ще ви ползува това шише? Най-първо всички имате по една глава, нали? То е външната страна. Имате и лице. Но с какво е пълна вътре главата ви? Най-първо в главата ви има мозък, но в мозъка какво трябва да има? Имате външна коруба, имате външно вещество. В туй вещество трябва да се намери друго нещо, което е важно. Динамика трябва да има във веществото, дето се произвежда човешката мисъл. Защо ви е една глава, в която няма мозък, в който няма никаква динамика? Или другояче да уподобим, да си послужим с аналогия: Имате свещ добре направена, но тази свещ не гори. Защо ви е свещта? Какво е предназначението на свещта? – Да гори. Ами изгорялата свещ защо ви е? Има ли престъпление, когато свещта е изгоряла? Ако свещта гори и вие четете една книга, туй горене е на място. Ако тази свещ не гори, вие не може да четете, тази свещ не е на своето място. Няма предназначение за вас. Свещта е важна дотолкоз, доколкото може да ви служи. Може свещта да е хубаво направена, но не гори, тя няма отношение към вас. Казвам: Вие сте влезли в света на отношенията. Дотолкоз един човек има отношение към вас, доколкото може да ви бъде полезен в даден момент. Кое вие наричате „момент“? Което е част от времето, което е неизмеримо. То е един момент. Казва: „Моментално стана.“ Значи става в известно време, дето не може да се измери. Моментът се взима за единица мярка, с която вие мерите отношенията на хората, които имат към вас. В един момент може да бъде разположен и неразположен спрямо вас. Туй време вие нито сте го виждали, нито сте го почувствували. Кой е видял онзи момент? Виждали ли сте кога се запалва огънят? Вие виждате едно, вие виждате резултата – запаленият огън. Но онзи момент, в който във вас се заражда дълбоко една мисъл, виждали ли сте го? Казваш: „Искам да имам огън.“ Но виждали ли сте го? Имаш някаква идея за огъня. После започваш да мислиш как да го произведеш. Тогава вече имате една кибритена кутия, една клечка вземете, тогава имате някакво понятие как се палят клечките. След туй имате един резултат.
Казвате: „Аз искам да мисля.“ Какъв е законът на мисълта? – Същият закон. Аналогията е същата. Искате да мислите. Но как се мисли? Мисли се тъй, както се палят печките. Ти, за да мислиш, най-първо трябва да имаш един обект. Нали вие казвате някой път: „Може ли човек да мисли, без да има някакъв обект?“ – Не. – „Защо?“ – То вече е философски въпрос. Казваме: „Отвлечено да мисли човек.“ Трябва да има известен предмет, трябва да има някаква реалност, върху която човешкият ум трябва да се спре. Да кажем, ние толкова време говорим за любовта. Любовта видима ли е? Кой досега е видял любовта? Каква форма ще ѝ дадеш? Например, имате любовта на майката или любовта на брата, или любовта на сестрата. Вие имате само един външен резултат. От резултата съдите за някакво си отношение на някой си човек, което има към вас. Какви са най-елементарните отношения на онзи, който ви обича? Какви са елементарните отношения на гладния към хляба? Какви са отношенията на бедния към парите? Какви са отношенията на невежия към знанието? Невежият има отношение към някой си професор. Казвате: „Той е невежа човек.“ Какво означава невежеството? Какво вие давате на невежеството? Като как си представлявате невежеството конкретно? Аз разсъждавам сега много конкретно. Казвам: Силен и слаб. Невежият е слаб, ученият какъв е? – Той е силен. Контраст сега. Имаме слаб и силен. Имаме същото отношение между невежия и учения. Но понякой път туряте: „Той е невежа, той нищо не разбира.“ Едно дете може да е невежа. Може да е просто или учено. Каква дума можем да турим вместо тази дума? Децата учени ли се раждат? Хората добри ли се раждат? Сега вие, слабият, искате да станете силен. Вие усещате, че сте прост. В какво отношение сте невежа? Ако човек е невежа, има ли нещо лошо, че е невежа?
Нали знаете, децата играят на една игра „сляпа баба“. Нали сте играли на „сляпа баба“? Завържат очите на едно дете, след туй крият една клечка някъде, детето със завързаните очи трябва да намери къде е скрита клечката. Нали сте играли? Не е голямо нещастие, ако някой от вас не е играл. Туй е, доколкото детето е прозорливо да намери клечката, де са я скрили. Светът мяза на тази игра. Много неща в света има скрити, вие, които сте били със завързани очи, сега трябва да ги намерите. Търсите къде са скрили клечката, ако я намерите, вие минавате за сведущ по предмета.
Добре е сега, имате точка. Какво отношение има точката към правата линия? Какво отношение има правата линия към плоскостта и какво отношение има плоскостта към тялото? Сега как ще ми изразите? Двама души имат отношение. Имате две успоредни линии. Публикувано изображение (Фиг. 2) Двете линии са успоредни, но другите две успоредни ли са? В практическия живот така ли е? Философски може да се докаже, че тия двете линии са успоредни, но в действителния живот има едно изключение.
Тези линии успоредни ли са? – Не. – Защо? – Пресичат се. Ако и двете ги пресечем с друга линия, тогава ще стане фигура, значи образува се триъгълник. Публикувано изображение (Фиг.3) Това е сега непонятно, понеже сега туряме движението в една и съща посока и да има три пресичания. Как ще станат тия пресичания? Допуснете сега отношението A:B, в колко отношения може да бъде? „A“ може да бъде твърдо тяло, може да бъде течно, може да бъде въздухообразно тяло. Какви ще бъдат тогава отношенията? Щом кажем, че A се отнася към (B ); A и B в какво отношение се намират сега? Твърди тела ли са? Щом имаме триъгълника ABC, какво показва? ABC в дадения случай е резултат. Но тия трите линии, които са се пресекли, имаме три същества, живи същества, които образуват един триъгълник. Какви ще бъдат тогава техните отношения? Допуснете, че A е учител, B е ученик, какво е C? Или в този триъгълник A е майка, B е баща, C е детето. Ако A и B са учител и ученик, какво е C тогава? Баща и майка като ги разгледате, те са на физическото поле. Следователно, на физическото поле имате твърди тела. Имате учител и ученик, не е такова отношението, както между бащата и сина. Сега ние не знаем какво е C. В дадения случай C е знанието, което е добил ученикът. То е синът вече. В един ден, ако ти се учиш и не можеш да се научиш, какъв си ти тогава? Ако шишето не може да се напълни, какво е туй шише? Ако едно шише се пълни и се изпразва само по себе си, какво понятие ще имате за това шише? Ако го напълните, запушите го и после виждате, туй шише се изпразва, гледате отгоре запушено, какво мнение за това шише ще си съставите? Шишето да е изпило водата не може, да я продало някъде, не може, да е злоупотребило, не може. Какво е станала водата в шишето? – Изтекла е. Значи шишето е пукнато, изтекла е водата. Де е погрешката в шишето, в шишето има ли някаква погрешка?
Вие сте дошли до едно положение, дето разглеждате въпроса на физическото поле. A равно на B. Как ще обясните Божествения свят? Ако вземете формата да означава физическия свят, ако съдържанието означава духовния свят, тогава смисълът на нещата, силата, която се съдържа във веществото, означава Божествения свят. Тогава, ако кажете, че отношението на формата към съдържанието се отнася както съдържанието към смисъла. Как ще го представите? Ако ви кажа: Я нарисувайте един учен човек, как ще го нарисувате?
Но нека засегнем един въпрос. Имате единица. Как се пише двойката? II, 2 – на тази двойка имате и друга форма. III, 3 – има пак две форми. В природата къде е двойката? – В очите. Къде е тройката? Къде е единицата? Четворката къде е? Четири, имаме четири единици в живота. Млекопитаещите представляват четворката, защото четири крака имат. Но къде е тройката? Явно доказателство, къде е трите? Тройката представлява един резултат. Но 1 и 2 = 3. 1 и 2 и 3 равно 6. Трите имат триъгълник. Де е шесте? Имаме още един триъгълник, обърнат, то е вече резултат, точно обратно на първия. Публикувано изображение (Фиг. 4) Триъгълникът, който е с единия връх нагоре, е Божествено състояние, движението е нагоре, а пък другият триъгълник движението ще бъде точно обратно, надолу. Всякога вие все търсите едно ваше високо поетическо настроение, едно много добро настроение, което имате. То ще се съедини с едно противоположно движение. Всякога след една голяма радост, ще дойде скръб в душата ви. Вие сега искате да се освободите от скръбта в живота. Но не знаете, че скръбта е една необходимост в живота. Посока на движение е. Защото вие може ли да се движите само нагоре, да не се движите надолу? Някой иска да бъде само щастлив. Вие като се движите нагоре, казвате: „Той е на високо положение.“ Публикувано изображение (Фиг. 5) Допуснете, че той е тръгнал от тази плоскост и се движи нагоре. Ако се движи надолу, вие го считате унижен. Вие мислите, ако се движите към Бога, то е възвишен живот, ако се движите надолу, вие го считате за унижение. Откъде накъде? Обосновете защо. Ако се движите нагоре и надолу, де е лошото? Понятието за добро и зло, де е отношението? Доброто е организирано, а злото не е организирано. Злото е неорганизиран свят. Следователно, когато вие ставате лош, вие се дезорганизирате, отслабвате, губите сила. В неорганизирания свят човек всякога губи сила, губи знанието, светлината, губи здравето. В света на злото човек постоянно губи. Като каже човек, че не трябва да прави зло, подразбира, не трябва да губи това, което той има. Злото е туй, което лишава човека от неговите блага. Питам: Вълкът, който лишава овцата от нейния живот, от една възможност, къде е овцата? Изяде я вълкът. Тази овца съществува ли вече? Ако вие размесите в една смес желязо и чисто злато, наполовина смесите половин кило желязо и чисто злато, мислите ли, (че) златните частици ще станат железни? Представете си, че желязото изяло златото. Къде е златото? Мислите ли, че един вълк може да изяде една овца? Той се лъже, овцата остава овца. То са философски въпроси. Казвате: „Ние знаем, че вълкът изяде овцата.“ Той само формата разрушил, лишил овцата от нейната форма, но не съумял да преобрази овчия живот, да го направи да мяза на вълчия живот. След като я изяде, той става кротък и спокоен като овцата. Казва си: „Защо изядох овцата?“ Но после, като дойде в него гладът, онази овца вече се освободила от него. Тя си е заминала, след туй той понеже обикнал овцата – сега философски разсъждения – той веднъж като яде овца, казва: „Чакай да намеря онази овца, която ми даде разположение. Аз бях неспокоен, имах лошо разположение, като я изядох, станах спокоен, да намеря друга овца, да ми даде туй същото разположение.“ Не е ли във вас същото някой път? Вие вървите, дойдете до някой студен извор, загоряло лицето, изпръхнало, като го наквасите, стане ви приятно. Като изсъхне наново, казвате: „Чакай пак да се наквася, да си напръскам лицето.“ Де е лошото, че вие напръсквате лицето с вода? Ето къде е моралът. Човек няма право да разрушава това, което не е създал. Престъплението на вълка седи в това, не че той изял овцата, но че той разрушил една форма, която той не е създал. Следователно в света нямаме право да разрушаваме това, което не сме създали. Туй, което ние сме създали, може да го изменим. Но това, което не сме създали, нямаме право да го бутаме. Или другояче казано: Нямаме право да разрушаваме Божествената форма, която Бог е създал.
Сега правилното положение в какво седи? Ако за едно празно шише кажеш, че то е празно, има ли престъпление? Няма никакво престъпление. Кажеш: „Шишето ти трябва да се напълни.“ На друг кажеш: „Шишето ти е пълно.“ Де седи преимуществото? Ако кажеш: „Това шише е пълно, онова шише е празно.“ В какво седи преимуществото? Ако кажеш: „Ти си празно шише“, по-малка е цената. Ако кажеш, че е пълно шише, по-голяма е цената. Като ти кажат, че си лош човек, ти си празно шише, като ти кажат, че ти си добър човек, ти си пълно шише. Следователно, в дадения случай цената ти е по-малка, в другия – цената ти е по-голяма. Сега, какъв е философският извод? Какво трябва да кажеш на себе си? Ти ще кажеш на себе си тъй: „Много си прост, голям простак си.“ Или: „Ти си празен.“ Какво трябва да направиш? Ще кажеш на себе си: „Ще станеш учен.“ – Напълни се значи. На себе си ти ще си кажеш, че не е лошо, но ти кажеш: „Трябва да бъдеш добър.“ – Грозен си. Какво означава грозотата? – Неорганизиран свят. Щом си неорганизиран, организирай се. Онзи, който не е учен, да каже на себе си: „Трябва да учиш.“ Под думата „трябва да бъда добър“ разбира наука. „Ти трябва да бъдеш богат“, разбира наука. Всички тия динамически процеси показват организиране. Да се учиш, то е процес на организиране. Когато вие занимавате тия малките деца, които не знаят да четат, нали най-първо ще им откриете буквите, след туй пристъпвате да ги учите да ги съединяват буквите, изучават химия. Б съединено с А. Или С, или Д. Една дума, която вие образувате, от колко елемента е направена. Думата „добре“ от колко елемента е направена? – От пет. Те са Д О Б Р О. Имате елементът Д, елементът Б, елементът Р. Елементът О два пъти е даден. Тогава на химически език какво ще кажете? Водата от колко елемента е направена? Имате два атома водород и един атом кислород. Казвам: „Добро“ и „добър“. Какво означавате под думата „добро“ и „добър“? Казвате: „Той е добър човек“ и „Доброто в нас“. Доброто е динамично, доброто е динамика. Добър е статично положение. Добрият човек е твърд човек. Казвате: „Как човек ще стане на вода?“ Щом ти се движиш, щом ти тръгваш в една посока, движението е водата. Водата се движи. Значи мисълта е, която има движение. Всяка една мисъл, която е в статично положение и вие се измъчвате, понеже не сте в движение. Имаш желание да се движиш, да направиш нещо. Имаш желание да пееш, не можеш да пееш. Намираш се в едно статическо положение. Щом започнеш да пееш, вече има динамика.
Казваш: „Добър човек съм.“ Доброто показва, че трябва да се организираш. Доброто е вече процес на движение. Злото е един разбойник на пътя. Какво ще направи сега? Който и да е разбойник в гората ще каже: „Стой, дай каквото имаш в джобовете си.“ След туй този разбойник е доста благороден човек, казва: „Ти си един пътник, голям товар имаш, дай товара си, аз ще ти услужа, дай ми хляба, парите, ти ще вървиш по-лесно, няма да се уморяваш в дългия път.“ Питам сега: Разбойникът мисли ли тъй? То е наше тълкувание сега. Откъде е дошло туй желание на разбойника да ти вземе парите? В нас не е ли същото? Вие, като идете в училището, вие нямате ли желание да вземете знанието на учителя, не го ли обирате? На общо основание го обирате. Да обереш учителя си, учен ставаш, това не го считате за лошо, но да обереш един човек в гората, ти престъпник ставаш. Защо? Как ще оправдаем? Защо в дадения случай е престъпление, а в другия случай не е престъпление?
Във всинца ви има желание, вашите съкласници в училището искате да имат добро мнение заради вас. То е един добър почин, един добър подтик. Кога вашите другари могат да имат добро мнение заради вас? Ако сте един от най-способните в класа, ще имат много добро мнение. Каквото преподаде учителят, веднага го знаете, способен сте. Тези ученици, които не са разбрали, ще ви викат да им разправяте. Някои не са разбрали нещо по математика, ти започваш да разправяш. Тогава другите ученици смятат, че ти си способен, имат уважение. Добре, вие искате да имате доброто мнение. Значи трябва да бъдете най-способният в класа. Допуснете сега, че вие всички сте способни в еднаква степен, какво отношение ще имате тогава? Ще образувате едно трио, ще образувате един квартет, ще образувате един оркестър. Някои мислят, че хората като станат съвършени, няма какво да правят. Като стават съвършени, тогава започват да работят. Защото само съвършените хора работят. В съвършенството няма еднообразие. В съвършенството има разнообразие. Онзи човек, който е съвършен, той навсякъде ще си намери работа. Вижте онзи, ученият грънчар, като вземе тази пръст, вземе я, мачка я, суши я, прави хубави съдове, продава ги навън, сближава се с хората. От нищо нещо прави. Или вземете онзи художник, взел един лист и един молив, нарисува, направи нещо смислено. Ученият човек осмисля нещата навсякъде.
Та казвам: Вие в живота, за да бъдете учени, трябва да можете всякога да разрешите една мъчна задача, да излезете от едно мъчно положение, да излезете из едно трудно положение. Аз да ви представя един пример. Представете си, че вас ви дават една кибритена кутия само с една клечка кибрит. Зимно време, вие се намирате в някоя хижа, всичко има, и дърва има, всичко има, но вие имате само една кибритена клечка. Вие трябва да бъдете много внимателни, защото имате само една клечка кибрит. Като седнете, няма да бързате да дращете, но ще видите дали няма течение, ще гледате да няма никакво течение, после да няма влага, вземате всичко предвид. Тогава с най-голямо внимание ще драснете клечката, ще гледате да запалите огъня. Ако направите това, тогава работата е сполучлива, огънят се запалва. И вода ще имате, и ориз ще сварите, ще приготвите за ядене. Но ако изгасне клечката, отиде работата. Следователно вие в живота имате само една светла мисъл. То е една клечка. Казвате: „Защо ми е тази клечка?“ От тази клечка зависи вашето щастие. Ако тази мисъл турите в едно динамическо положение, ще имате и вода, и варен ориз, ще пристъпите към един процес на ядене. Ще се освежите. След туй ще бъдете готов за път. Вие казвате: „Какво може да ми направи една кибритена клечка?“ Добре, да кажем, вие имате само един молив. С този молив може да направите и голямо добро, и голямо зло. Ако вземете, че напишете сладки думи приятелски и ако напишете най-лошите думи, от молива може да изкараме и добро, и зло. Вашето щастие седи във вашия молив, във вашето перо. С него вие може да си създадете и щастие, и нещастие. Вашата ръка, която носите в дадения случай, може да ви причини и най-голямото добро, и най-голямото зло. Вашето око може да ви причини и голямо зло, и голямо добро. Вашата уста, вашият нос, всичко в дадения случай може да ви бъде едно добро или едно зло. Вие може да го употребите за добро или за зло. Казвам: Използувайте условията, които ви е дал Бог. Използувайте ръката си, направете най-хубавото. Ами че вие станете сутрин и казвате: „Господи, защо така ме създаде да страдам?“ Вие пишете едно писмо на Господа. Какво ще ви бъде? След като кажем на Господа, че светът е лош, знаете какво ще ви бъде? Вие, старите, имате един метод, искате да сплашите Господа. Казвате: „Аз вече не вярвам в Бога.“ Вие искате да го заставите да каже: Чакай, не може. Оставете този прийом. Ти искаш да заставиш твоя Учител да ти говори, ти нищо не знаеш, да го накараш, че той да знае. Първото нещо, научете се да използувате всеки един случай, оценявайте благата, които имате. Да кажем, имате в себе си едно неразположение. Неразположението в един случай е най-малкото препятствие, което може да ти се случи в света. Пък то е потребно. Всякога неразположение човек може да има, когато се намира на границата на някаква опасност. Неразположението е една граница, зад която седи голяма опасност. Туй неразположение трябва да дойде, да те спре. Щом се спреш, значи пред тебе има голяма опасност. Неразположението спасява от едно голямо зло. Ти казваш: „Защо ми се случи това неразположение? Аз трябва да бъда разположен.“ Ако ти беше разположен, ти щеше да си създадеш най-голямото зло. Ти ще се спреш да мислиш. Щом си неразположен, трябва да се върнеш назад. Как ще ме разберете „назад“? Но откъдето си тръгнал, тази посока, която си хванал, ще се спреш. Посоката, към която се движиш, не е правилна. Нали често разрешавате една задача по един начин, виждате, че не се решава. Ще вземеш, ще избереш друг един метод.
Вземете в музиката, например, ако имате „до“, „ми“, „сол“. От „до“ до „ми“ е терца, от „ми“ до „сол“ е пак терца, от „сол“ до „ми“ е пак терца, от „ми“ до „до“ е пак терца. Какво искате да кажете? От „до“ до „ми“ е от физическия свят до духовния. От „ми“ до „сол“ е от духовния свят до Божествения свят. От „сол“ до „ми“ – от Божествения до духовния, от „ми“ до „до“ е от духовния свят до физическия свят. „До“, „ми“, отношение съществува от физическия свят до духовния, „ми“, „сол“, от духовния до Божествения. После се връщате. Сега има ли някакво престъпление, че си се върнал назад? Сега нали сте писатели, поети, тук всички пишете, всички сте литератори, няма нито един от вас, който да не е литератор. Се сте писали по едно писмо. То е едно съчинение. Натопиш перото, след туй пишеш съдържанието. Туй съдържание изтича от перото. Перото остане празно, казва: „Не мога да работя.“ За да го накараш пак да работи, ти го натопяваш в мастилото. Дотогава, докато топиш перото, какво означава? То казва: „Ако ме нахраниш, ще работя.“ Топенето на перото в мастилото е хранене. На перото е приятно, че го храниш. Като го храниш, то работи вече. Казвам сега закона. Онзи закон, върху който трябва да построите живота си, е толкова елементарен и прост, че ако всички бихте вървели по този път, нещата не щяха да бъдат трудни, както сега. Вие седите и мислите: „Защо природата мене не ме е надарила така, както другите хора?“ Отде знаете, че не ви е надарила? Ако всинца беше еднакво надарила, какво щеше да стане с вас? В разнообразието е именно смисълът. Двама души не може да намерите с еднакви способности. Много тънко различие има между хората. Хубостта на живота седи в голямото различие, което съществува между хората. Вземете един човек, може да е посял един бор преди 120 години. Той е посял една семка. Друг дошъл след 120 години, че туй дърво го отсякъл. 120 години съхнало. След това го вземат, че направят един инструмент. Значи, 300 години са се минали, откато семката е посята, която израстнала на един голям бор, от бора, който беше отсечен и който изсъхнал. След 120 години дойде един майстор и направи един инструмент и след 400 години виждаш на туй дърво отгоре свири някой. Сега вие искате нещата да стават механически, да се посее семката и да израсте. И аз бих желал да има в този свят, дето го мислите. Той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности? Той съществува, този свят. Запример, един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте като пеете, мислите, че сте щастлив. Седите, всичко наоколо пее. Дойде една малка причина и целият ваш свят се срути, съдържанието, всичко туй хубаво изчезне, отиде вече, отчаете се, не искате да живеете. Питам сега: Къде отиде вашият свят? Вие сте в света на замръзналото. Нали зимно време стават такива цветя по прозорците. Зимно време съм минавал през гората. Когато вали сняг, цялата гора се е окичила със (снежни цветя). Казвам: Да имам една фотография. Но към обед слънцето изгрее, туй украшение, което струваше милиарди, всичко туй окапе, изгуби се. Природата си играе като някой художник. Рисува и сменя своите картини.
Помнете, един закон има: След всяко страдание, което природата ви дава, тя ви готви нещо по-хубаво, и след всяко благо, което ви отнема, тя ще ви даде нещо по-хубаво. Сменя се сцената. Взема една картина, да ви даде друга. Ако остави старата, новата няма да дойде. Вашето заключение е, вие мислите, че туй, което ви е взето, лишени сте от едно благо. Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо благо. Трябва да се учите. Трябва да разбирате закона на материята. Вие не сте изучавали себе си. Вие не сте изучавали вашия мозък, не сте изучавали вашето сърце, не сте изучавали вашето тяло. Вие не знаете закона на вашето сърце. Не разбирате езика на вашето сърце, езика на вашия ум, не го разбирате. Тепърва има да се учите да разбирате езика на вашето сърце. Сега тук-там знаете по някоя дума. Като някой, който не знае френски език, но само казва: „Парле ву, парле ву.“ То са само забавления, че знае нещо. Да знаеш едно изречение е хубаво, но то не е да знаеш френски език. Казвате: „Имам добро разположение на сърцето си.“ Това не е езикът на сърцето. Езикът на сърцето, то е цяла култура. Трябва да знаеш какво да говориш. То е като една домакиня, която взема брашно, масло, сирене, точилката и след туй ще направи една хубава баница. Веднага ти стане приятно, че знае да направи баница. Питам: Каква е тази домакиня? Казвам: Не е ли все същото нещо? Ти носиш буквите, знаеш ги, но не знаеш как тези букви да ги наредиш. Не знаеш какво да наточиш с буквите. Каква баница ще направите? Една умствена баница, едно съчетание ще направите. Казвам: Тепърва има да изучавате законите на формите, законите на съдържанието, законите, които осмислят нещата. Първо ще проучавате главата с вашия мозък, ще проучавате сърцето си, ще проучавате тялото си. Запример, ако ти седнеш, ако те слушат твоите пръсти, всеки един от вас може да седне на пианото, да свири като един виртуоз. Каже на пръстите: „Я ми посвирете“ и те веднага го слушат. Пръстите започват да свирят. Ако знаеш езика, само ще кажеш: „Еди-кое си парче, посвирете ми.“ Каквото искаш, пръстите знаят точно кое парче. Като кажеш, всеки пръст знае кой тон да вземе. Кажеш на пръста да вземе „до“ и взема „до“. Каквото кажеш, прави. Това е Божественият свят. Ти какво искаш? – Кажеш: „Аз искам да стана добър човек.“ Никакъв няма да станеш. Специфично в дадения случай трябва да определиш.
Най-първо научете се да вземате основния тон. Кой е основният тон на живота? Я ми вземете основния тон на живота. Основният тон е при най-лошите условия на живота си да не изгубиш разположението си. Това е „до“. То се изисква опити, опити. Казва: „Невъзможно е“. Аз съм гледал тия, които играят на въже. Привеждал съм на вас и друг път примера, пак ще ви го приведа. Турят едно въже на Ниагарския водопад. Най-първо един акробат върви по въжето с една върлина. Какво равновесие се изисква. Най-малкото изменение, ще намери пропастта долу. Втори път този господин минава без върлина. Третият път туря на гърба си още един и двамата минават по въжето. Кой е по-сръчен, който носи, или който седи на гърба му? Какво доверие трябва да има онзи, който е на гърба, когото носят. Пък и другият, какво доверие трябва да има в себе си, колко измерено трябва да стъпва, че да мине по въжето над водопада. Ако един акробат туй може да го направи, ние ще кажем ли, че не можем да го направим? Още по-хубаво ще го направим, то е знание. Този човек се е учил да пази равновесие. Като го гледах, казвам: Браво.
Та казвам: Всички вие (сте) горе, акробати на въжето. Понеже не сте научили изкуството, често падате от въжето, че сте се изпоплашили да се качвате. Аз ви съветвам, не туряйте въжето нависоко. Най-първо опънете въжето на половин метър височина, качете се отгоре на ниското. Трябва да се научите най-първо на ниското, после малко по малко подигайте, докато дойдете до най-голяма височина. Не упражнявайте изведнъж на десет метра. То е опасна работа. Тъй, ниско, най-напред първо на 25 сантиметра ще го туриш. Лесно човек ще се научи да седи.
Сега вас бих ви попитал: Може ли вие да имате една майка много добра, много учена и здрава, вие плачете и имате нужда, и тя да седи спокойна и да ви гледа, няма да се интересува от вас? Невъзможно е. Може ли тогава ние да седим в света и да мислим, че Бог, Който е създал всичко, когато ние страдаме, Той седи спокоен и ни гледа? Но някой път Той ни показва пътя, ти не искаш. Каквото ти каже, направи го. Тръгни малко напред.
Започнете едно възпитание на вашия език. Някои хора и като мълчат, пак говорят. Да се възпита езика е много мъчна работа. Някой мълчи, но вътре мърда си езика, мърмори. Ще го възпиташ, тъй както ученик. Ще му диктуваш хубаво. Не допущайте на езика си да произнася никакви празни думи, ако искате да бъдете човек в пълния смисъл на думата. Много пъти човек ще произнесе много думи, за които плаща. Ние сме говорили, говорили такива празни думи, за които сега плащаме глобите. Обидиш някого, дошъл стражарят, глоби те. В Америка или в Англия, който не се подчинява, веднага го глобяват. Ако не платиш, глобата се увеличава. И в природата има глоби. Щом направиш погрешка, ще платиш. В Америка американските стражари, знаеш колко са взискателни, онзи стражар е 6 лакти висок, вдига 50–60 килограма с едната ръка. Ако ти се противиш, той казва: „Не може, който е дошъл в Америка, трябва да се подчинява. Какъв си бил ти, нас не ни интересува. Порядките в Америка трябва да се пазят.“ И природата, и тя казва: „Ти си дошъл с цел да се подчиняваш на земята.“ Ако не се подчиняваш, ще те набие. Питаш: „Защо ме биеш?“ – Защото не слушаш. Казвам: Подчинявайте се доброволно на онези закони, по които вашият ум работи, подчинявайте се на онези закони, по които вашето сърце работи. Изпълнявайте законите, по които вашето тяло работи. Това е едно благо. Има закони, които регулират вашето тяло. Има закони, които регулират вашето сърце. Има закони, които регулират вашия ум. Тия закони изучавайте ги. Характерът на човека се образува като намери тези три закона, да знае техните потънкости, да знае как да се обхожда. То е човекът.
Сега какво разбрахте вие? Ще кажете: „То тъй се говори, ние ще живеем, както ние разбираме.“ Питам: Ако имате едно движение, пътят от 1 до 2 откъде е? 2-то е пътят към едното и 3-те е пътят към двете. Следователно, двете ще иде до едното и трите ще иде до двете. Ако по този път не вървиш, ще те сполети нещо зло. Двама души може да се карат, само ако те се движат един срещу друг, ако не отиват в една посока. Двама души се карат, понеже отиват един против друг. Ако единият е двойката, а другият е единицата, и двамата вървят към тройката, животът има смисъл. От физическия свят ще се движиш към духовния, от духовния към Божествения. От Божествения имаме онова слизане към физическия. Постоянно имаме едно хармонично движение. След като си се качил към Божествения свят, онова, което си придобил, го туриш в действие. Отново трябва да слезеш във физическия свят, да вземеш материал, веднага да обработиш, да влезеш в духовния свят и в Божествения свят. То е едно колело, имаме постоянно слизане и възлизане. Този процес навсякъде го имаме в природата. Туй го виждаме в растенията, соковете от корените отиват в клонищата и от клонищата слизат в корените. Има една постоянна обмяна. И благодарение на тази обмяна се раждат плодовете. Ако тази обмяна не ставаше, никакви плодове не биха се родили.
Но казвам: Успехът на човека зависи от здравословното състояние на тялото, от здравословното състояние на сърцето и от здравословното състояние на човешката мисъл. Значи, когато мозъкът функционира правилно, когато симпатичната нервна система функционира правилно, човек е здрав и способен за всяка деятелност, за всяка работа. Когато органите не функционират правилно, тогава се раждат големи противоречия. Някой път не знаеш какво да мислиш. Някой път не знаеш какво да чувствуваш. Някой път имаш тъмнина в ума си. Туй е неправилно състояние на твоята мисъл. Или някой път се заражда едно инертно състояние на тялото, органите нямат простор за движение.
Тогава законът казва тъй: Не може да изпълниш волята Божия без любов. Щом изпълниш волята Божия без любов, вече има насилие. За да изпълниш волята Божия без насилие, трябва да имаш любов по свобода. Ние туряме любовта като един свободен процес за човешката мисъл, свободен процес за човешките чувства и свободен процес за човешките действия. То е любов. Туй, което дава свобода на чувствата, туй, което дава свобода на действията, туй, което дава свобода на мисълта, това е любов. Една сила, която освобождава човека от противоречия, които се явяват в живота като една необходимост.
Я изпейте песента „Мощният, Силният“. Вие изпяхте „Мощният, Силният“. Петолинието го имате на ръката. Пръстите на ръката представляват петолинието. Под Меркурия кой тон се намира? – „Ре“. На първата спомагателна линия е „до“. Между Меркурий и Слънцето е „фа“. На слънчевата линия е доминантата „сол“. Между Слънцето и Сатурн е „ла“. – На Сатурн е „си“. Между Сатурн и Юпитер е „до“. На Меркурий е „ми“. Значи Меркурий се занимава с терцата. Той е много практичен. Терцата е първата хармония между трима души. Той е търговец. Трима души трябва да имат съдружие, триъгълник. В Слънцето втората терца от „ми“, от Меркурий до „сол“, от Меркурий до Слънцето. Трябва да разбирате закона на хармонията. Искате да имате едно хубаво разположение. Тогава трябва да дойдете на слънчевата линия. Та казвам: Аз поставям доминантата „сол“ на третия безименен пръст, на слънчевия пръст. „Ми“ е на Меркурий. „Ре“ е под Меркурий отдолу, в материалния свят. Спомагателната линия е в гъстата материя. Отгоре имаме „ми“. „Фа“ е между Меркурий и Слънцето. Всичките блага се раждат на земята, от една страна е Слънцето отгоре. „Фа“ е всичките плодове: Ябълки, круши, сливи, то е все „фа“. Всинца сте запознати, няма някой, който да не е ял плодове. „Фа“ е череши, ябълки. След като ядете плодовете, вие имате известно разположение. Понякой път вие си гледате линиите на вашата ръка. Вие всякога имате следното отношение. На някой способен ученик, на някой учител по музика му е приятно да му преподава. Който не знае, той се страхува. Най-първо взема само струните, учителят нагласява цигулката и ученикът прекарва лъка върху струните „сол, ре, ла, ми“. След туй иде другото изкуство, да вземеш да съпоставяш тия струни. Да вземеш „до“ на спомагателната линия е доста трудна работа. В живота казват: „До“ е основният тон. И при най-лошите условия да не изгубиш своето разположение за работа. „Ре“ е вече при най-големите болки да можеш правилно да вземеш „ре“. Тогава като дойде Меркурий, спасява положението. „До“ е най-трудно да го вземеш. Като дойде Меркурий, започва умът да работи. Като вземеш „ми“, „ми“ е спасителното положение. „Ми“ спасява положението. Ти ще излезеш от две противоречия: От противоречието на „до“ и от противоречието на „ре“. Какво е разрешението на противоречията на живота и на страданията в живота? То е една разлика. Меркурий – малкия пръст ще го хванеш, ще кажеш: „Много ти благодаря.“ Казва: От големи страдания останах малък, не можах да порастна. Трябваше аз да помагам, той работил повече. Тез, другите, те са израснали, не са били тъй поставени при тия страдания. Казва: „Колко много се опъвах, докато се спра.“ Сега имате при най-лошите условия да вземете „до“. Значи да се не поколебае твоята воля и при най-големите страдания, да не изгубиш надеждата си, да дойдеш до любовта. Веднъж стъпи ли кракът на любовта, то е светът, от който идат всичките блага, които съществуват на земята.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът!
Вярвам, че отсега нататък вие ще станете по-добри музиканти.
XVIII година. 17 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 3 февруари 1939 г., петък, 5 ч. с. София – Изгрев.