Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)
КНИГА: Разумните същества, том 2
Поясът
"Отче наш"
Четоха се работи по темата "Най-добрият метод за самовъзпитание".
Пишете върху темата: "Функциите на стомаха." Прочетете някоя книга по физиология, за да проучите и изложите по-обстойно функциите на стомаха.
Сега ще ви задам въпроса може ли умрелият да помага на живия и може ли живият да помага на умрелия? Когато живият помага на умрелия, каква услуга му допринася? От какво се нуждае умрелият, какви са обичаите? Първо, след като човек умре, започват да го оплакват. Каква е подбудителната причина на плача? Когато някой се роди, какво правят около него?...
Може ли 6ез самовъзпитание в света и кой е главният фактор на самовъзпитанието? Ако вземете думата в тесен, човешки смисъл, самовъзпитание значи питая, т. е. храня се сам. Има ли човек, който да не яде сам? Самовъзпитанието, тъй, както се разбира психологически, е един доста сериозен въпрос. За да се самовъзпитава, човек трябва да разбира много добре и храненето, и дишането, и мисленето - това са въпросите, които лежат в самовъзпитанието. С други думи, енергиите, които работят в стомаха, в белите дробове и в мозъка, трябва да знаеш как да ги управляваш, т. е. да разполагаш с енергиите, които природата е дала.
Да допуснем, че имате едно неразположение. Какво разбирате под думата неразположение! Не си разположен да говориш, понеже няма какво да говориш; не си разположен да ядеш, понеже няма какво да ядеш; не си разположен да харчиш, понеже няма какво да харчиш; не си разположен да отидеш на разходка, понеже краката ти не държат и т. н. Има случаи, когато си разположен, но не можеш да отидеш на разходка: един затворник, например, е разположен за това, но е затворен. Друг пък е свободен да иде на разходка, но е болен, ревматизъм има в краката. Каква е съществената разликата между двамата? Единият има органическа пречка и не може да изпълни желанието си; другият е здрав, но има външни препятствия, има известни закони, които не го пущат. Кое бихте предпочели, кое е по-малкото зло - да имате ревматизъм или да бъдете здрави в затвора? Ако си в затвора, има преимущество, че си нагости - ще те хранят даром, че ще те възпитават - там има директор. Въобще, в затвора човек е като в един пансион. Обратно, ако си свободен, ти не си на пансион, а си при баща си и при майка си. Кое положение е за предпочитане - ревматизмът или затворът? Ако разсъждавате буквално, в дадения случай има два избора между две злини и две неприятности. Коя трябва да изберете? Може да ви представя въпроса другояче: представете си, че нямате ревматизъм, краката ви са здрави, но имате една слабост - обичате да крадете. Тогава кое е по-хубаво - да останеш на пансион или да не си на пансион и да грешиш? Кое е по-хубаво - да бъдеш свободен да крадеш или да те турят в пансион, т. е. да нямаш никаква болка и да крадеш или да те боли кракът и да не можеш да крадеш? Онзи, който може да краде, е здрав човек, а който не краде, е болен.
Сегашният морал почива на един вътрешен страх: даден човек не краде, защото го е страх да не го хванат, да не се компрометира. Той няма ясна представа, че постъпката не е добра сама по себе си, но мисли, че ще иде в затвора, ще изгуби своята чест пред хората, ще го бият или ще изгуби много неща. Затова всички са морални и казват: "аз не съм крал!" Ако оставите една купа със сладко и пуснете десетина деца да минат покрай нея, колко от тях няма да бръкнат? Или пък, ако оставите една чиния с хубави череши и оставите децата в тяхното естествено положение, какво ще направят те? Най-първо ще проявят едно любопитство, за да видят какво съдържа чинията, т. е. ще направят една експедиция до северния полюс, за да го открият. После ще изучат естеството на черешите - това пак е експедиция. Експедицията може да бъде сполучлива, може да бъде несполучлива. Следователно на северния полюс много трудно може да се работи. Около една чиния може да се тури жица, да се пусне ток и всяко дете ще види, че е опасно да се пипат черешите. Всичките ви страдания в света се дължат на такива чинии, които природата е турила и ако си позволите да пипнете нещо, усещате страдание. Всичките ви страдания се дължат на бързането да пипнете това, което не ви е позволено да бутате. Казвам: при самовъзпитанието човек трябва да бъде свободен, да ходи само при свободните чинии. Никога не отивайте при чиния, която не е свободна. Свободата ражда свобода - такъв е законът. Любовта ражда любов, безлюбието пак ражда безлюбие. Идете при един умен човек - той е една свободна чиния. Щом идете при глупавия, той е чиния, заградена наоколо. Казвате, че някои хора са глупави. Който лежи в затвора, умен ли е или не? От ваше гледище какво е престъплението. Думата престъпление на български има две значения. Майката се радва, когато малкото дете направи прощапулник, т. е. когато направи първа стъпка. Каква е разликата, когато човек направи едно престъпление? Кога човек може да знае, че е направил престъпление и кога - не? В престъплението човек става по-тежък. вземете едно дете, претеглете го преди да е откраднало; след като го хванете в извършеното престъпление, пак го претеглете и ще видите, че тежи повече. Ако имате точни везни, можете да установите колко череши е изяло - дали една, или две, три, четири, пет, или десет, или едно кило. Други престъпления са по-фини, но и те се познават.
Защо престъплението започва с яденето? вие не сте първото дете, първото дете отишло да яде от един плод. Следователно въпросът е за един плод. Представете си, че има изкуствено направени плодове - например, хубаво направени изкуствени череши; детето не може да ги различи, бърка и ги туря в джоба си. То не ги изяжда, обаче това, че ги е откраднало, е престъпление. Ако вие сте съдия, питам как ще го осъдите? Ето какво наказание ще му наложа аз още същия ден. Ако е на десет години и го хвана, че е изяло петдесет череши, ще му дам една петкилограмова стомна, ще го накарам да донесе петдесет стомни вода - за всяка череша по една стомна - и да полее черешовото дърво, за да си плати. Питам сега черешовото дърво изгубило ли е нещо?
Можем да направим такъв опит: изяждате череши, във вас се събужда съзнанието и се запитвате какво наказание да си наложите. Наказанието трябва да си го наложите сами: вземете една стомна и полейте черешата с петдесет стомни вода! Колко време ще ви отнеме? Предположете, че чешмата е на един километър разстояние; на отиване - един и на връщане - един, стават два километра; умножени по петдесет - сто километра трябва да изходите, за да донесете петдесет стомни. Колко дена ще ви трябват за това? след като работи два дена с водата, това дете ще стане здраво, краката му ще станат по-здрави, в него ще се роди една мисъл. Дете, което носи бистра вода, се възпитава.
Сега, представете си, че един ден кажеш някаква дума не на място; как трябва да я поправиш? - Наложи си едно наказание от десет-петнадесет стомни! Десет стомни по един километър - това са двадесет километра път. Къде ще налееш водата, която носиш? Например, ако искаш да накажеш езика, къде ще налееш водата? щом кажеш една дума не на място, ще туриш десет стомни на главата си и ще видиш какво влияние ще упражнят. Върху тази дума никога повече няма да се подхлъзнеш; друга дума можеш да кажеш, но тази дума така ще е запечатана, че произношението й всякога ще бъде малко по-различно... Така се възпитават някои неща в детето. Понякога светлината на пламъка му прави впечатление, види нещо красиво, иска да го хване, но щом го барне веднъж, два, три пъти, повече няма да го пипа. Щом барне три пъти, детето вече не пипа този пламък. Добре, за човек, който получи десет бани на главата си, това е едно възнаграждение. Но вие сте много несправедливи, защото употребявате законите само за тези, които правят погрешки, т. е. само тях възнаграждавате. А ако сте направили нещо хубаво, тогава с какво трябва да се накажете? Когато някой направи добро, с какво го възнаграждавате?
Един селски учител вървял по улицата, нещо се замислил, поясът му се развързал и паднал. Едно дете го намерило, видяло, че е на учителя, но не му казало, че си го е изгубил, а рекло: "намерих един пояс, не зная на кого е". Учителят видял, че е умно това дете. Вие как бихте постъпили? Когато съдите някого, който е направил погрешка, т. е. който е изгубил пояса си, вие всъщност намирате този пояс.
Това, че учителят е изгубил пояса си и детето го е намерило, е действителен пример. Сега, аз съчинявам друго едно положение: детето намира пояса, отива да краде череши, хващат го и го завързват с него. Питам учителят има ли смелост да каже, че поясът е негов? Аз поне не помня в моята опитност някое дете да е намерило пояс и да е завързало друго дете, измислих го. Възможно е да е станало. Но как ще постъпи учителят тогава? Какъв превод бихте направили?
Понеже времето изтече, преводът ще остане за другия път.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.
29-а лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 18 юни 1937 г., петък, 5 ч. с, София, Изгрев