Младежки окултен клас - СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1937-1938)
Мозъчни центрове
Отче наш.
Зададена тема имате ли? – /Имаме./ – Четете. /Чете се темата „Отношение на слуха и зрението“./ – Пишете върху темата „Взаимното отношение на храненето и дишането“. Изпейте „Изгрява слънцето“. Публикувано изображение Фиг. 1.33Има много работи, които човек трябва да учи. Да си представим, че това е един светилник, /Фиг. 1.33/. Едно малко дете се ражда, вижда, че има светлинка, иска да опита да хване. Майка му запалила тази свещ. Вижда, че запаля, иска да я хване. Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“. Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката. Питам сега, как ще си обясните туй противоречие. Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута. Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си. Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта. Какво нещо е свещта? Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна. След туй детето се научава горе-долу да бута свещта. Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети. Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ. Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош. Какво отношение има? Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо. Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо. Да кажем, че си недоволен някой път. Един певец е недоволен, защото му липсва нещо. Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо. Искате да знаете защо сте недоволни. Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай. Туй, което ви липсва ви прави недоволни. Може да е микроскопическо, една иглица да е. На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат. В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен. Казвате: „Защо той да не е предвидлив?“ Оставете вашата предвидливост. В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти. Ти се безпокоиш, че копчето на твоите гащи е скъсано. Другите не се безпокоят, защото тяхното копче е на място. Може би на някоя сестра да са се скъсали копчетата на роклята, не се държи същия закон. Казвам: Това са отношения.
Вие понякой път казвате: „Защо животът е такъв създаден?“ Как трябва да се създаде животът? Запример, вие искате да бъдете обичани някой път. Не искате ли всички да ви обичат? Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му. Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест. Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза. Представете си, че столът иска да седнете отгоре му. Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас. Казвам, че столът се нуждае от храна. Всеки, който седи отгоре му го храни. Верно ли е туй? Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее. Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее. Казвам: Има една вътрешна обмяна. Туй е вярно по отношение на битието. Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни. Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят. Този стол живее. Докато живее столът, той е цял. Столовете са живи. Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират. Отвътре започва едно гниене на нещата. Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас. И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас. Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда. Понякой път наблюдавайте, може да направите опит. Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са. Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата. Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата? Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече. Като дойде някоя друга може да хване. Как ще обясните този факт? Какво е станало в съзнанието на тази риба? Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал. Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят. Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба. Аз гледам рибата хванала въдицата разнася из водата. Туй дете премести се от туй място, онази риба пак дойде, пак хване и разнася въдицата. Значи една риба, която придобила една опитност да нагълта въдицата в устата си, помни тази болка. Докато се извади из нейната уста, придобила едно впечатление.
Вие казвате, че имате една опитност. Каква опитност? Защо са страданията? Страданията – това е въдицата. Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица. Доста въдици има. Мислите ли, че всички червейчета са за ядене? Някои червейчета са много опасни. И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“. Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин. Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу. Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“. Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо. Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа. Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата. Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат. Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време. Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие. Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят? Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо? Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече. Та онези, които разискват. Сега аз правя една аналогия. Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“. Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре? Как ще я посрещнат хората? Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи. Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън. Тя има съзнание, не е умряла. След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга. Те казват, ти като не си допечена, не си културна. За да влезеш между нас, трябва да станеш културна. Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес. След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста. След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи. След туй рибата ще влезе в ада. Аз ви разправям един процес, който е верен. В ада ще влезе тази риба. Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад?“ Ще кажат: „Голямо е прегрешението, че Господ те тури в този ад, големите риби гълтат малките риби, малките риби по-малки, на общо основание“. Като дойде някоя риба глътне малката. Понякой път ще видите една голяма риба глътнала по-малка, малката глътнала още по-малка, някой път се случва три се нагълтали една друга. Защо е влязла в стомаха, в ада вътре?
Всяко страдание показва, че ти си излязъл от една среда в даден случай и си минал в друга, която на тебе не подхожда. Има нещо, което те мъчи. Някаква мисъл те мъчи. Може тази мисъл да е била полезна. Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни. След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе. Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува. Два–три дни ще минат, ще се подуе. Детето след като яло дини, иска да направи един опит, като тури семката в ухото, какво ще излезе. Какво ще излезе? – Ще причини болка.
Та понякой път аз гледам хората, някой зная защо страдат. Казвам: Той преди 2–3 дни ял дини и след туй турил в ухото семката. Че семката трябва да се посади, вярно е, трябва да се посади, но не трябва да се посади в ухото, но трябва да се посади в земята. Детето, като не знае това изкуство я посажда в ухото. Допуснете, че вие чувате една дума, която ви обижда. Тази дума е една семка. Тази дума може да е посадена на место, но ако една дума ти посадиш там дето не трябва, тя ще ти причини страдание. Фиг. 2.33/Фиг. 2.33/ Публикувано изображение Това е геометрическо обяснение. Представете си, че имате един център. Какво ще бъде положението? Ако кажем един предмет се движи по тази плоскост, откъде ще има движение? Ако е отдясно, ще има движение наляво, надолу ще се движи. В първия случай движението отива към центъра, във втория случай движението излиза от центъра. Имате две положения. Значи имате двама души, може да бъдат в същия център, единият се движи към центърът, другият излиза от центъра. В дадения случай те не могат да се разбират.
Докажете кой човек е духовен и кой човек е материалист? Като ги събереш не може да се споразумеят във вярването. И двамата са прави. Материалистът излиза из центъра навън, религиозният в центъра се връща. Казваме: Той е материалист. Под „материалист“ разбираме излиза от центъра навън да добие някаква опитност. Ти ставаш материалист, да се отделиш от своя център, да добиеш някаква опитност, да се учиш. Казвам сега: Друго обяснение има. Фиг. 3.33/Фиг. 3.33/ Публикувано изображение Тук имате първа степен на честолюбие. Тук имате втора, трета степен и обратно. Имате седма степен. Тук имаме четвърта степен. Този човек е крайно докачлив, той е като един огън. Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут. Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва. Динамит е той, взривно вещество. Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва. Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“. Той не се обижда, в него честолюбие няма. Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие? Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш? По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек. Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш? Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора. Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър. То ни най-малко не е така. Езикът трябва да бъде дълъг. Красноречивите хора, доста дълъг език имат. Казва: „Дълъг му е езикът“. И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите. Има известни сенки, които показват силата на речта. Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му. Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той. Не е лошо човек да има дълъг език. При това езикът има няколко функции. Езикът има три функции. Едната функция е да опитва нещата. Той е изпитна комисия. Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише. Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата. Той е най-големият директор митничар. Каквото той подпише ще мине. Тогава се пуща да влезе. Във всичките животни е така. Някой път мислите, че петлите са много глупави. Не са толкоз глупави. Директорът, езика, разбира. Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята. Директорът казва: „Това не е за ядене“. След туй езикът има друга служба. След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче. Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“. Той инспектира нещата. Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“. Това е втората му служба. И най-после, третата му служба е да говори. В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи. Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“. А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има. Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже. Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже. Ръката може да те удари и да забравиш този удар. Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“. Ти помниш тази бомба. Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“. Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи. Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене. Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо. Този, който може да говори лошо може да говори добро. И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо. Вас ви се вижда някой път странно. В какво седи лошото сега? Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“. Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича? Но в тази дума едно изпитание има. Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита. Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича. Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича. Ти му казваш: „Не ви обичам“. Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича. Как ще примирите двете неща? Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“. Законът е верен. Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината. Той лъже. Щом вие го обичате и той ви обича. Мислите ли, че аз не обичам боба? Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам. Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам. При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам. Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш. В него има нещо, което обичаш. Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го. Кое ви заставя в дадения случай да го обичате? Музиката в него. Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество. Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето. На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета. Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея. Тя се чуди откъде дойдоха тия деца. Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета. Някой път с вас вървят такива патета. Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден. Пуйките са много тщеславни. Хубаво нещо е тщеславието. Който не е щеславен да яде пуйки. Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки. Пуйчиното месо усилва тщестлавието. Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде. Като му дадат цяла крина с жито, научно търси да научи нещо, навсякъде рови. Според едно научно изследване, кокошката като ровила земята, изкарала житото из земята. Тя няма понятие как се сажда житото, казва: „Като рових земята го извадих“. Туй е научно, научни данни.
Сега да дойдем до въпроса. Вашият живот е несносен. Ако имате самоуважение, ако задната част на главата е издигната и предната е снишена, вие ще се намерите в противоречие. Казвате: „Той е смел човек“. Смелият човек има нещо в главата. Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът. В смелия има нещо. Онзи, който не е смел, липсва му нещо. Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо. Причинява вреда на себе си и на другите. Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи. Какво е разликата между страхлив и боязлив? Страхливият човек от всичко се стряска. Боязливият, когато каже нещо е внимателен. Страхливият го е страх да не направи нещо. Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление. Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят. Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека. Вземете, запример, вниманието на какво се дължи? Вниманието е степен на страха. Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш. Ти седиш отдалече да не би да го обидиш. Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен. Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен. Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел. За да придобиеш нещо. Всички не сте еднакво внимателни, защо? Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат. Стяженолюбието е на физическите работи. Искаш да те обичат хората. – Същият център. Искаш да станеш музикант. – Същият център. Много предразположения. Някой казва: „Аз нямам желание“. Трябва да имаш желание. Ако нямаш желание ти не може да се избавиш. Но туй желание, за да се избавиш действува в трите свята едновременно. Трябва да го изявиш на физическото поле, трябва да го изявиш на духовното поле и трябва да го изявиш в умствения свят. И всичките способности, които имаме функционират в трите свята. Та оттуй гледище, всяко нещо, което имаме, трябва да го разбираме.
Някой човек казва, че е груб. Но грубостта произтича от смелостта. Без смелост ти нямаш никаква инициатива. Грубостта е, че се образува повече смелост, излишна енергия, липсва ти друга някоя способност, да употреби/ш/ тази енергия. Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те. Трябва да се създаде една школа да се възпита човек. Да кажем, някой иска да стане набожен. Някой човек е доверчив, развито е това чувство. Някой е недоверчив, той е страхлив. Казва: „Аз не вярвам“. Но неверието се дължи на страха. Щом не вярваш, ти си страхлив. Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване. Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи. Ще се занеса в друг свят“. Няма какво да се занасяте. Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот. Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство. Има една ценна обхода. Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство. Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство. Казваш: „Липсва ми нещо“. Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи. Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив. Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“. Какво ти липсва? Някому липсва нещо. Някой път не наблюдава, не разсъждава. Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори. Да си помилва окото отдолу. Вие понякой път не си барате очите. Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло. За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека. Три начина има за възпитание. Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето. Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека. Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш. Третото възпитание е умствено. Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си. Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните. Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли. Мисли, турил си пръста до челото. Той бута трите пръста, които му дават материал. От всяко място, което бутне на главата излиза нещо. Тече нещо вече, пише. Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“. Когато пишеш, отзад не бутай главата си. Онзи, който пише трябва да знае къде да бута главата си, челото си. Тя е особена школа. Аз само давам пример.
Та казвам: Бог ти дал едни ръце, да знаем как да се възпитаваме. Ако ти се намираш в трудно положение, ако разумно буташ челото си, веднага от разумния свят ще ти отговорят. Ако бутнеш където и да е, ако разумно буташ ще ти отговорят. Целият свят аз го наричам разумен. Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна. Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива. Започнете от себе си, като едно предметно учение. Запример, някой път мислите защо е създаден вашият нос. Някой път мислите защо е създадено вашето ухо. Мислите ли защо са създадени вашите очи?
Ако вие не се интересувате от музиката, значи този център е слабо развит, ако се интересувате, развит е. Ако се интересувате от религиозни работи, от лика на Бога, развит е съответният център, ако не се интересувате, не е. Ако философия ви интересува, значи този философски център е развит; ако не се интересувате от философия, този център не е развит. Или ако изкуството не ви интересува, значи липсва ви нещо. Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо. Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“. Много работи не те интересуват, много ти липсва. Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват. Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел. Трябва да бъде и малко страхлив. Казва: „Безстрашен“. Безстрашните хора са разумни. Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна. Ученият човек трябва да го знае. Страхливият като види змията ще бяга от нея. Учения ще се приближи. Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна. Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае. Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив. Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита. Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе. Онзи, невежият ще каже: „Такъв го е Господ създал“. След като си оцапал дрехата с петна, дрехата не е така създадена, тя отпосле се оцапала. Човек трябва да я очисти. Казвам: Нещата, отношенията в живота се дължат на един вътрешен недоимък.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!
Всичките качества на човека имат геометрическа проекция. Може да се намери едно качество в човешката глава за в бъдеще. Може да е една стотна от милиграма. Всички неща са реални.
ХVII година 33 лекция на Младежкия окултен клас държана от Учителя на 27. V. 1938 г., петък, 5 ч.с. София – Изгрев.