Утринни слова -Дванадесета година (1942-1943)
Плодовете на любовта
„Отче наш“
„В начало бе Словото“
Ще ви прочета едно послание на апостол Павел, едно от най-добрите писма послания, които той е писал – посланието към Филимону. Онисим е роб на Филимона, избягал от господаря си, и отива при Павел. Във време на Римската империя всеки можел да постъпи с роба си както с едно говедо. Апостол Павел моли Филимона да приеме Онисима, който без позволение е отишъл при Павел, и да го приеме с любов, а не според правата, които има.
„Аз мога да любя“
Ще ви прочета няколко думи от последните съборни беседи „Опорни точки в живота“ – беседата „Дом на блаженството“, стр. 66:
Не се опитвай да победиш Всесилния.
Не се опитвай да надхитриш разумния.
Не се опитвай да ограничиш свободния.
Стани слуга на любовта.
Стани ученик на мъдростта.
Стани придворен на истината.
По-добре любов, отколкото омраза. По-добре знание, отколкото невежество. По-добре свобода, отколкото робство.
„Венир Бенир“
Във времето на апостол Павел и в наше време имаме едно неясно понятие за живота. Какво нещо е животът и как трябва да се прояви? Всеки един човек е затворен в себе си, както лайденова стъкленица. Всеки носи един товар. Хубави и лоши работи носи. Отвън го гледаш – едно, а пък отвътре е друго. Отвън е благоугоден, а пък отвътре е обратното. Някой път отвън няма каяфет, а пък отвътре е друго.
Когато си млад, като дете плачеш, носи те майка ти на ръцете и те милва и целува. Държи те близо до гърдите си. Но след известно време трябва да те остави в люлката, и си заминава. Ти мислиш: кой знае какво е станало. А пък тя е отишла да работи, за да придобие храница, за да те нахрани. А пък като дете разсъждаваш, че майка ти трябва да седи при тебе като слугиня и да не се отдалечава.
Ние мислим за духовния свят. Някой иска да проникне в духовната музика. Но за духовна музика се изисква духовно ухо. И за духовния свят, за да се види, се иска духовно око. Ако отидеш с тези очи и уши, нищо няма да видиш и да чуеш и ще кажеш: „Там няма нищо, нищо не виждам.“ С физическите очи ще видите неща само които са физически.
Има съвременни учени хора, които казват: „Аз вярвам само в това, което виждам.“ Има микроби, които образуват болестите и трябва да се гледат с увеличение две–три хиляди пъти, за да се видят. Ти не виждаш микробата с обикновени очи. И тя не те вижда. Тя вика и роднините си, и те идат при тебе и ядат, и пият от тебе. А ти пожълтяваш. Те ядат на общо основание. Та всеки човек, който е болен, той прави угощение на хиляди нисши същества. Те ядат и пият, а пък той плаща за тях. Те са цяла рота, цял полк, цяла армия същества са те. Сега са фигури на речта. Ти усещаш болката някъде в корема си. Усещаш някой път главоболие, а някой път болка в гръбнака си или в някоя става на крака си. Почнеш да куцаш, не можеш да ходиш, причината е много малка.
Апостол Павел от прочетеното разрешава един важен въпрос. Онисим бил роб. По едно стечение на обстоятелствата Павел, както казва, го е родил. Той го е обърнал към Христа. И Онисим е вече християнин. Но римският закон поддържа, че тоя роб трябва да е роб. Онисим, макар и християнин, не може да постъпи сега, както иска. Филимон има права над него и може да го продаде и тури на наказание, дето е напуснал господаря си без позволение и отишъл при Павла. Апостол Павел сега постъпва така. Казва на Филимона: „Постъпете с Онисима така, както че с мен постъпвате.“ Сега, ако вие сте на мястото на Филимона, как ще постъпите?
Две сестри има тук. Някой път едната сестра се отпусне и каже една дума и те обиди. Минава се ден, два дена, три дена, цяла година и ти казваш: „Тази сестра ми изстина от сърцето.“ Значи една дума казана, и ти се изстудило сърцето. Аз не зная какъв е този огън, когато една дума може да изстуди сърцето ти. Тогава тази печка е съвсем слаба. Ако тази сестра беше те обидила на френски език и ако ти не разбираш френски, не щеше да се сърдиш. А пък тя ти каза на български и затова ти разбра обидната дума. Да допуснем, че тя ти е казала така: „Ти само гурели носиш.“ Какво идва от това? Хората не носят ли гурели? Които са здрави, носят по-малко гурели, а които са болни, носят повече. Какво нещо са гурелите? Това е много дребна работа, която седи на очите. Казват: „Той е гурелясал.“ Ще кажете: „Това са малки погрешки.“ А малките погрешки са опасни. Една малка погрешка, една малка искрица само върху барута може да причини цяла катастрофа. Но като знае човек как да постъпи, тогава нищо.
Българинът, който няма съвременните удобства с кибритената кутия, има си кремък, огниво и прахан. Ще извади кремъка, ще извади и праханта, и ще цъкне едно малко парче с огнивото. И като цъка, изважда от кремъка една искра, и искрата пада върху праханта и подпалва праханта. И с тази прахан българинът запалва огън или цигарата си. Но цъкането на кремък върху барута е друг въпрос. Кремъклия пушка е създадена по същия закон. Там се запалва снаряд, за да се убие някого. Кремъклия пушка българинът я нарича още и кавал. И когато ти каже българин кавалджия някой път, значи се разбира, че носи пушка кремъклия.
Та казвам, всички ние сме изпратени на земята да се учим и да изучаваме живота от просто материално гледище. Защото в материалния живот ние боравим само с количеството на материята. От материално гледище една идея е по-добра, колкото е по-материална, колкото повече материал има на физическия свят, толкова по-добре. Ако влезем в духовния свят, една идея, колкото е по-динамична, колкото повече сила има, толкова е по-добре. А пък в Божествения свят една идея, колкото е по-разумна, толкова е по-добра, по-силна. Значи в материалния свят важно е количеството на материята. В духовния свят е важно количеството на силата. А в Божествения свят е важно количеството на разумността. Когато свържем материя, сила и разумност, тогава Божественият свят има преимущество. Да кажем, че една идея има три единици материя, две единици сила и една единица разумност. Как мислите, тази идея потребна ли е? А ако има една идея по три единици материя, сила и разумност, тогава тази идея е хубаво съчетана.
Ние виждаме, че в създаването на човека има известно съотношение между всичките му удове. И това съчетание, това съотношение образува красотата. Ако носът е по-дълъг например, ако носът е дълъг петнайсет сантиметра, какво щеше да бъде? Или ако горната устна е дълга петнайсет сантиметра и дебела пет сантиметра, или ако очите са големи като ябълки, какво щеше да бъде? Тогава човек щеше да бъде страшилище. Но и ако очите са много малки, пак не е добре. Има една съразмерност в очите. Някой път, като виждам красиви очи, красива е формата. Двата клепача правят очите красиви. И ако премахнете клепачите, не можете да забележите никаква усмивка. Очите са едни врати, които са отворени и затворени. Затворените очи показват някой път, че човек е тъжен или скръбен, отворените показват някой път радост. Мътните и бистрите очи са две състояния. Бистрите очи показват, че атмосферата на душата е чиста. А пък мътните очи показват, че много мъгла има, доста пара.
Та казвам, съвременните хора разглеждат живота много отблизо. Това е така, когато сме млади. На пълна възраст пак го разглеждаме отблизо. И като остареем, пак отблизо го разглеждаме. Ти седиш, и имаш особени понятия. Искаш да те обичат хората. Но конкретно за какво трябва да те обичат? Най-първо, ти се нуждаеш от храна. Донесат ти храна. Жаден си. Донесат ти вода. Имаш нужда от дрехи и обуща. Донесат ти тези неща. Като ти донесат всичко това, като ти услужат във всичко това и след като имаш и един слуга, който може да ти услужи, ти пак си недоволен. Някой път слугата всичко прави за тебе, но ти пак си недоволен. Има нещо, което той не може да ти направи. Има слуга, който може да те направи щастлив. Ако той е сам щастлив, той може да направи и господаря си щастлив. Ако слугата не е щастлив, той не може да направи господаря си щастлив. Никога човек не може да предаде това, което няма. Ако имаш нещо, можеш да го предадеш. И една истина, и любовта можеш да предадеш, доколкото ги имаш. И една мисъл можеш да я предадеш, доколкото я имаш.
Обичта и любовта са две различни състояния. Под думата любов аз винаги разбирам в Божествено отношение да дадеш. И да не държиш никаква сметка. Това е като една река, която тече. Нищо повече. А пък обичта е едно човешко състояние – това, което си взел, което си възприел и си го разработил. Да любиш, това е Божествено състояние. Да обичаш, и това е пак Божествено състояние. При обичта човек е работил. Любовта е по-чиста, тя идва кармично от Бога. Но някой път любовта е минала през човека и носи утайки. Тя носи утайките на онези пластове, през които е минала. Когато любовта минава от един мозък в друг, Божествената любов приема от утайките на хората. Зависи през колко човешки умове е минала любовта. И от човешките мозъци тя носи утайките. Чувствителните хора усещат някой път, че любовта не е такава, каквато са я очаквали. Тогава трябва да се филтрира. Знаете ли колко мъчно се филтрира любовта?
Вземете идейната любов на Христа, която слиза от Божествения свят. Той е бил богат и всичкото си богатство раздал, за да изкупи света, за да помогне на света. И после взема един робски образ и се излага на унижение, преследване. Всички онези религиозни хора, които са на чин, Му приписват работи верни и неверни. Колко от нещата, които приписаха в Негово време, бяха верни? Присмиваха Му се. Казваха Му: „Той заблуждава народа, нарушава Мойсеевия закон и пророците и пр.“ Като че пророците и Мойсей седят по-високо от Него. А пък онези вземат пророците и Мойсея за авторитет. Често ние казваме: „Той не постъпва по любовта.“ Какво е правото да се постъпва по любов? Това е една смътна идея. Какво значи да постъпваш по любов? Че този човек не ни е дал това, което ние очакваме. Щом ни даде това, което ние искаме, казваме, че е постъпил по любов. А ако не го даде, казваме, че не е постъпил по любов. Но това са наши понятия.
Да допуснем, че един съвременен професор християнин отива да предава на студентите си една лекция, а пък ти искаш той да ти услужи. Ти трябва да го спреш по пътя, и той не трябва да си държи лекцията, за да ти услужи. Представете си, че ти си млада мома и се развързали обущата ти и искаш той да се спре и да ти свърже обущата. Питам: защо тази мома си е турила тези връзки? И моите обуща са свързани. Връзвам ги, защото, ако не ги свързвам, ще излязат обущата из краката ми. А без тези връзки те ще са халтави и ще излязат. Младата мома да свърже обущата си с една хубава връзка. И ще погледне някой обущата ѝ, че хубаво ги е свързала. Има особен начин за това. Аз още не знам как да ги свързвам. Аз ги свързвам един път, а пък трябва по два пъти да ги връзвам, така че да седят равномерно от двете срани, като рогчета седят от двете страни, както вратовръзката на мъжете. Ако професорът ти свърже обувките, щеше да бъде хубаво, обаче ако знае, но ако не знае, ще ти каже: „И да искам да ти услужа, не мога.“ Срещаш една мома, тя иска да бъде мома млада, червендалеста. Тя сега е малко пожълтяла. Представете си, че аз съм професор и отивам да държа лекция. И козметическите работи аз не ги нося със себе си. Нямам ги. Но тя ме срещне и ми каже: „Моля, услужи ми с козметически средства.“ Но, представете си, че аз живея четири километра далеч от града и ако отида да взема козметическите средства и да ги донеса, и аз ще загубя, и тя ще загуби. И ѝ казвам: „И без тази козметика ще стане.“ Представете си друго едно положение. Срещаш едного, и ти си носиш хубав хляб. Даваш му едно парче, но той казва: „Да има една чашка червено винце.“ Виното нищо няма да му даде, но той го иска. Сега ти четири километра трябва да се върнеш, за да вземеш вино и да му дадеш. Някой път ние сме много взискателни за неща ненужни. В Божествения свят обръщат внимание само на нужните неща. За хубавия хляб, да. Той е нужен. И ако ти си жаден, една чаша вода би била на място. Но една чаша вино не е на място. И без него може.
При сегашните условия вие проучвате законите на любовта. С любовния свят вие се занимавате така, както с лотарийните билети. Любовта не е лотариен билет. В любовта всички номера печелят. Няма номер в любовта, който да не печели. И печели повече, отколкото искаш. Най-малкият номер носи по-голяма печалба, отколкото се очаква. Единствената лотария, в която всички билети печелят повече, отколкото очакваш, това е любовта. Любовта е това, в което всичките билети печелят повече, отколкото очакваш. Повече от един милион. В обикновената лотария най-голямата печалба е един милион. А пък при любовта най-малката печалба е повече от един милион. Струва си да вземеш билет от такава лотария. В сегашната лотария някои казват: „Искам да взема милиона.“ Можеш. Когато купя всичките билети, тогава ще взема милиона. Но тогава аз ще платя повече, отколкото ще спечеля. Ще дам пет–шест милиона повече. Онези, които са създали лотарийните билети са били по-умни. Те знаят своите сметки. Аз употребявам тези примери като едно изяснение. Любовта може да се изясни и по друг начин.
Човек, който не знае как да люби хората, петни себе си. Нищо повече. Неразбраната любов, най-първо, опетнява този, през когото минава, а пък разбраната любов облагородява. Под думата разбрана любов аз разбирам любовта чиста, такава, каквато е излязла от Бога, така, както е излязла от Първия извор. Ако я приемеш любовта такава, то ти се повдигаш, а инак слизаш, и остава в тебе любовна кал. И много мъчно се чисти любовната кал. Човек любовната обида мъчно прощава. Да пази Господ от това, онзи, който те обича, ти да го обидиш. Любовта не допуща обида. В любовта онзи, който те обича, не може да те обиди. И ние някой път мислим, че някой, който ни е обичал, ни е обиждал. Не е право. Онзи, който ни обича, не може да ни обижда. И защо ще ни обиди? Не можем да допуснем, че Бог иска да ни обиди в нещо, да ни унижи. Бог, Който е създал човека, да иска да го унижи? Невъзможно е това. Бог иска да изправи човека, да го повдигне, а не да го унижи.
Да кажем, че ти си сиромах. Хилав си, нямаш къща и мислиш, че Бог за тебе не мисли. Ние не разбираме Божиите блага. Най-първо, в любовта има вече съединяване на човешката душа с човешкия дух. Това е Божествената любов. Първичното на човешкия ум и сърце, това е проявление на Божията любов. Това са дарове, които Бог ни е дал. Умът е син на човешкия дух, а сърцето е дъщеря на човешката душа. В един дом, каквато роля играят синът и дъщерята, такава роля играят в духовния живот умът и сърцето. Сърцето дава мекота. Умът е свързан с по-гъста материя. Сърцето е свързано със светлината, с топлината, а умът е свързан с човешкия студ. Мозъкът има много ниска температура. Ако остане да обичаме умствено, ако някой умствено го обича, вие ще замръзнете. Само с ума щяхме да бъдем чисти като снега, но студени. А на този сняг нищо не расте. Казваме: „Да бъдем чисти.“ Но ако сме чисти, както снегът.
Сега ще ви говоря за една любов, която има отношение не само към човека, но и към целокупния човек. Любовта има отношение към човешката душа, към човешкия дух, към човешкия ум и сърце и към целия организъм френологически. Ако ние сме приели Божията любов, така както сега слиза, както се проявява, щяхме да бъдем здрави, добри. Сърцето ни, умът ни, душата ни, духът ни щяха да бъдат здрави, и тези тъмни точки в живота, които преминаваме, щяха да бъдат по-малки. То не може без промени. Страданията в света от моето гледище са една фаза. Някой път промените са големи и вследствие на това не можем да ги изнесем. Някой път температурата може да е толкова голяма, че да не можеш да издържиш. Като стане сто градуса, сто и двайсет градуса, какво ще правиш? Ти ще почнеш да се задушаваш при сто и двайсет градуса.
Та казвам, всинца ние трябва да бъдем носители на Божествената любов в света. Някой път вие говорите за ангелите. Но знаете ли какви същества са ангелите? Колко са знатни, каква интелигентност имат? Колко са досетливи? Един ангел, като се доближи до тебе, той знае от какво имаш нужда и запълня всичките ти нужди. Но понеже човек е лаком, той иска да знае повече и тогаз, щом дойде ангелът, ти ще се простреш на земята. Значи ти си взел в този случай повече, отколкото трябва. Ти при един малък товар ще издържаш, но при голям товар ще се простреш на земята. Защото си взел повече, отколкото можеш да издържиш. Любовта, понеже има силни трептения, и когато дойде в човека, който е слаб, то нервната му система не е в състояние да издържи трептенията на любовта. Затова при закона на любовта трябва да се калява постоянно нервната система. Вие искате да дойде Божията любов. Любовта трябва да дойде както светлината, отначало по-малка и постепенно по-голяма. Както при зазоряването. И човек постоянно трябва да се приспособява. И човек трябва да цени и ако не я цени, образува се най-лошото състояние. Например съмнение. Например съмняваш се дали те обича някой, или не, или мислиш, че той обича повече някого другиго, отколкото тебе.
Какъв закон има в света, който регулира любовта? Любовта няма никакъв закон. Ние сме направили тези закони. Онзи хлебар изважда хляб. Има, да кажем, трима души хлебари. Единият от тях меси хубав хляб. Вади хляб, хубав по форма и по съдържание, и по хранителност. Тогава аз отивам при този хлебар, и вземам от него хляб. Но ти казваш: „Ти при нас не идваш.“ Онзи изважда хубав хляб. И аз го ценя. А пък другите не изваждат хубав хляб. И казвам: „Като почнете да изваждате хубав хляб, и при вас ще идвам.“
Ако обичаш някого, има за какво да го обичате. В градината има повече плод – отиват повече хора. Като идеш при някого, и той като те съпосрещне със сладки думи, повече го обичаш. Ако те хука днес, утре, можеш ли да го обичаш, като те хука постоянно? По-мъчно може да се обича.
Аз гледам самия живот, както е сега в света. Най-първо, двамата млади, скоро оженени, много добре се обичат. Той е взел месо и го носи вкъщи. Тя погледне месото и казва: „Не е хубаво месото.“ Нему му стане мъчно. Той купил лук и донесе. Тя казва: „Не е хубав лукът.“ Донесе чесън. Тя казва: „Не е хубав чесънът. Не са големи главите му.“ Днес намери махана, утре намери махана, и всичката любов изчезне. А пък тя, като види месото, да каже: „Много хубаво е месото.“ И тогава ще му падне мед на сърцето. Той купи някоя дреха, и тя казва: „Не е хубава.“ Пак нещо го резне. Цветът не е хубав. Не така. А тя да каже: „По-хубава дреха от тази нямам.“ Важна е любовта, която е вложена в дрехата. Ти гледай любовта, която е вложил, а не самата дреха. А пък тя казва: „Не е хубава дрехата. Избелява ѝ цветът.“ И пак го резне по сърцето. Щом избелява цветът ѝ, тя да го боядиса пак. Да вземе дрехата, да я тури в своя кюп и да я боядиса, както тя иска.
Това сега са аналогии. Ние не разсъждаваме правилно. Има много работи да решим. Срещал съм някои да казват: „Аз знам да пея.“ Че знаеш да пееш, знаеш, но за мене пеенето има три мерки. Най-първо, ще те заведа при един болен човек и ако той оздравее, ти добре пееш. Или при някой неразположен – и ако пееш и той се поразположи – ти добре пееш. Или има помрачение на ума и като му пееш, и му светне на ума, тогава добре пееш. Някой казва: „Едва изтърпях пеенето му.“ Ще дам един анекдот. Отива един виртуоз да дава концерт в Париж. Той свирил дълго време. Всички слушатели излезли от салона и той останал сам да свири. Отива при него вратарят и му казва: „Ти, като свършиш да свириш, вземи ключа и затвори салона.“ И вратарят си отишъл. Та ние не трябва да дойдем до това положение да ни дадат ключа на салона да затворим ние салона. Не се изисква дълго време да свирим. Трябва да изучаваме малките качества на любовта. Любовта трябва да се разбира в нейните малки изявления. В закона на любовта един човек, който е готов да ти направи една малка услуга, той е готов да ти направи и една голяма услуга. Някой път една малка услуга да направи, е по-мъчно, отколкото да направи една голяма.
Някое дете пише. Учителят дойде при него, вземе и му написва буквата, и после минава нататък. Така този учител ще напише една буква или една дума на ученика и той ще му направи и много други услуги. На този ученик написва, на онзи ученик написва. Аз съм гледал учителката по рисуване, седне при някой ученик, и почне да му коригира рисунката. След това дойдат другите ученици при коригираната рисунка и казват на ученика: „Тази е по-хубава.“ И на ученика му стане приятно. А пък това е благодарение на учителя. Но това говори за благородството у този учител. Но всички не са така.
Някой път нарисувате картина, поправи я учителят ви и вие се радвате на нея, като че вие сте я нарисували. А всъщност вие сте ученикът, и учителят ви е помогнал.
Във всеки едного от вас има един Онисим, който е роб. И трябва да го помирим с неговия господар. Има известни мисли, известни чувства в нас, които трябва да ги примирим с нашия дух. Духът е господар. Знаете ли колко е мъчно да примирите една мисъл и чувство с духа си? Какво значи да се примирим с Бога? Как ще се примирим? Какво ще дадем на Бога, за да се примирим? Някои казват: „Бог не мисли за мен.“ Някой мисли, че Господ не постъпва добре. Как ще се примири тогава той с Бога?
Допуснете, че вие имате един длъжник тук, на земята. Той дойде при тебе и ти разправя своето положение: „Аз имам всичкото желание да ти платя, но съм голям бедняк, че не мога да ти платя. Заплатата ми е много малка.“ И като дойде този длъжник и ти разправи какво е неговото положение, ти си готов да му направиш една услуга. Но да кажем, той седи горделиво и казва: „Какво ще ми направи той? Да ми прости дълговете.“ Но това е наше схващане.
Защо не можем да изтърпим една бълха? Някой път бълхата е влязла под ризата. И там, дето е влязла, не седи бълхата, но почне да чопли. И ти искаш да идеш някъде, да извадиш ризата и да видиш къде е бълхата. Или някоя въшка седи на главата ти, и тебе те сърби. Тази въшка не е глупава. Тя изпуща известно вещество, известна киселина. И въшката има киселина. Тя има това изкуство да изпуска тази киселина и разтваря кожата, за да може тя да черпи повече. Ти тогава вземеш гребена. Въшката не знае, че ще дойде закон – правото, с гребен ще я вземат и ще я турят в огъня. И смъртно наказание ще има. И тя казва, че много сме жестоки, нямаме никакво търпение, не я оставяме на главата си да седи. Сега това са сравнения. Не е виновата въшката.
Има хора, по които въшките не могат да се качват, понеже тяхната повърхност е толкова гладка, че бълхата или въшката няма къде да се захване. Ако положителната енергия на човека е много голяма, ако мозъкът е динамичен, ако има достатъчно електричество, то достатъчно е да изпратиш електричество в космите си, за да накараш всичките бълхи да избягат. И няма да остане нито една въшка на главата ти. Но като не знаеш това, ще търсиш гребена. Достатъчно е да изпратиш тази сила и да накараш всичките бълхи да изскочат. Но като нямаш тази сила, трябва да изваждаш ризата и сам да се изчистиш от бълхите.
Аз често съм правил опити. Мога да кажа, че повече от четири–пет пъти съм правил опити с мухите. Някой път съм изваждал мухите с кърпа от стаята и ще ми вземе за това повече от половин час. Но някой път отворя прозореца си и си концентрирам мисълта, всичките мухи да излязат. Изваждам часовника си. Някой път за десет–двайсет минути, и те като овце една след друга си излизат – всички, до една. И нито една муха не остане вкъщи. И си казвам, кое е по-хубаво: с кърпа ли, или с мисълта да ги изгоня? Сега има една друга опасност. Ако ти концентрираш ума си да излязат мухите, то ти имаш приятели, то и твоите приятели ще излязат заедно с мухите. Ти с тази енергия ще изгониш и приятелите си. Защото и те като мухите ще приемат мисълта ти и ще си вървят. Та затова предпочитам кърпата, отколкото да ги пъдя с мисълта си. Като имам приятели, не изпъждам мухите с мисълта си, защото, ако изпъдя мухите, ще изпъдя и приятелите.
Някои работи са лесни. Но лесните работи някой път причиняват неприятности. Ние някой път седим и не знаем в какво седи любовта. В един художник в какво седи художеството? Той четири–пет години рисува картини, и най-после направи изложба. Ако той четири–пет години е мислил и нищо не е нарисувал, няма нищо черно на бяло? Ние, силните хора, какво бихме сложили, нали картини имаме нарисувани? Колко картини на любовта бихте изложили вие? Ти, като си се занимавал пет години с любовта, и не можеш да създадеш едни хубави черти на своето лице? Казваш за някой човек: „Този човек има много хубави устни, много хубави очи.“ Това се дължи на любовта. Любовта създава хубавите очи и хубавото ухо, хубавите уши. Хубавите очи, хубавите косми и пр. се дължат на любовта, която минава от Бога в човека. И ако ние бихме любили, както Бог иска, ние щяхме да приличаме на светии, на ангели и щяхме да бъдем толкова красиви и мощни. А пък сега с нашите съмнения ние ставаме хилави. Щом се усъмниш в любовта си, казваш: „Аз съм разочарован от любовта.“ Ставаш хилав. И от всички чувства да се разочароваш, и от всичко друго, но не и от Божията любов. Дойдеш ли до Божията любов, никакво съмнение да нямаш. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да има нещо в света постоянно. Божията любов да бъде нещо, в което никога да не се съмняваш. И в ангелите, и в светиите можеш да се съмняваш, но в Бога – никога. Има лоши и добри ангели.
Та казвам, аз различавам сега: в човешката любов се допущат много неща неестествени; щом дойдеш до Божественото състояние, трябва да бъдеш съвършен. Казано е: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни.“ Щом дойдеш до Бога, да ти е приятно, че си се примирил с целия свят. Като отиваш при Бога, какво има да Му се сърдиш? Като отиваш при Бога, не отивай да Му се оплакваш от Драгана, Петкана, Стояна. Безпредметно е това. Безпредметно е да се оплакваш на Бога, че се бият германци и руси. Ако дойде Божията любов, всички тези германци и руси умрели ще възкръснат и ще бъдат здрави. Ако дойде Божията любов, всички мъртви ще възкръснат. Мъртвите хора ще станат красиви, а лошите хора – добри. Но като дойде любовта. Нищо повече.
Тогава има много неща, които губят Божията любов. Ако имате стая със счупени прозорци, зимно време при 25 градуса студ може ли да отоплите стаята си? Ако прозорците на стаята са затворени, ще я отоплите по-скоро, но ако са отворени прозорците, не зная дали ще я отоплите. Та прозорците на нашия ум и сърце не трябва да бъдат счупени.
Ние сме свободни да се примирим както искаме. Някой е беден човек, сиромах. Той е свободен, но той има право да се съмнява, обаче това носи своите последствия, своите сетнини. Ти си свободен, и само по свободата на любовта няма закон. И няма лоши последствия. Няма противоречия.
Божествената любов по това се отличава, че щом достигне до нея противоречие, те престават. До Божията любов има много противоречия, но щом достигнем до любовта, противоречията ще изчезват. Тогава ще видиш добрата страна на нещата. Като пристигнеш в Божествения свят, то е лесна работа, но сега, като сме на земята, какво трябва да се прави? На земята, ако те мъчи някой, трябва да намериш друг, който да те обича. Защото онзи, който те мрази, той ще ти навреди. Той е динамичен. Когато има един, който те изтезава, трябва да се намери друг, който да те обича – по-силен, за да се застъпи за тебе. Онзи, който те мрази, той за тебе съставлява нож, а пък онзи, който те обича, той ще ти стори добро. А някой път ние и сега се измъчваме. Ти седиш и измъчваш сърцето си, седиш и измъчваш ума си. Ако имаш една рана, превържи и остави на организма, той скоро ще заздрави раната. Не се меси в раната. Ако сърцето е направило една погрешка в чувствата ти, ти остави на съзнанието да поправи тази погрешка, ако умът ти е направил една погрешка, той е в състояние да я поправи. Остави го той сам да я поправи. Има някои мъчнотии, които сърцето не може да поправи. Тогава остави на Бога да ги поправи.
ранени сърца, ум и тяло мъчно се живее. А със здраво тяло, здрав ум и здраво сърце лесно се живее.
Апостол Павел се обърна към Филимона много деликатно. Той му пише деликатно. Аз виждам психологически как цялата епоха израсна пред мене. Той му пише така, че да не го обиди, да не нарани неговото честолюбие, нито да го накърни. Той му пише така: „Ако ме обичаш, тогава направи така от любов към мене.“ И Онисим, като се връща при господаря си Филимона, му занася посланието на апостол Павел. И ако Филимон няма любов, ще постъпи както римляните, ще постъпи както господарят на Епиктета. Той бил роб на римски патриций. И този патриций имал няколко хиляди роби и ги биел. Веднъж патрицият дошъл при Епиктета, а последният седи смирено. Патрицият го хваща и му натиска крака. Епиктет казал: „Господарю, така както натискаш крака ми, ще го счупиш. И тогава аз не ще мога да ти служа.“ Господарят продължава да натиска крака му и го счупил. Римският патриций се трогнал от погрешката на Епиктета и го освободил и му дал една доста крупна сума. Епиктет отишъл в Гърция, където прекарал последните дни на живота си. Колко е мъчно да бъдеш като Епиктета, на когото натискат крака и да го счупят, и да кажеш много спокойно, както е казал Епиктет?
В Америка при обида се разправят много лесно. Когато обидят някого, той не дава другия в съд, а тук в България го дават в съд. Там ще се срещнат и единият ще каже на другия: „Ти си казал обидни думи за мен.“ Ще се боксират. Набият се хубаво, и единият каже: „Още веднъж да си държиш устата затворени.“ После хващат се и се ръкуват. Там двамата се съдят така. А пък тук, в България, с години отиват да се съдят по съдилищата. А американците лесно решават въпроса. Този американски начин по-лесно разрешава въпроси. Слабият не трябва да обижда силния, нищо повече. Глупавият не трябва да критикува умния, нищо повече. Защото не е практично да кажеш на силния човек една обидна дума.
Сега да дойдем до същественото. Аз полагам любовта като една основа, за да се създаде у нас едно здраво тяло, едно здраво сърце, един здрав ум, една мощна душа и един мощен дух. Ако не са тези подбудителни причини, тогава любовта е безпредметна. Казват, да живеем добре и пр. Не. Любовта трябва да ни създаде здрави тела. Трябва да бъдем разположени в сърцето си. Защото тогава можем да възприемем слънчевите енергии. И умът, който е добре разположен, може да възприеме светлината от сърцето. А пък душата, като не е готова, няма да знаеш как да постъпиш в живота си. Няма да знаеш как да ги употребиш без светлината и топлината.
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего, Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ Христос какво би казал днес за света, за петстотин милиона християни, които се бият сега? Какво ще каже Христос? Петстотин милиона християни се бият по правилата на християнството. Снарядите са християнски, аеропланите са християнски и автомобилите, и куршумите са християнски. Какво ще каже Христос, като се бият? Ти казваш: „Защо не дойде Христос да оправи света?“ Ето какво има. Христос казва така: „Мене стари дрехи не Ми трябват вече. Трябват Ми нови дрехи.“ За стари дрехи няма да правя въпрос. Ако намеря някой човек със стари дрехи, ще го облека с нови. Ако той е взел стари обуща и ги е хвърлил и ходи бос, няма нищо. Няма да правим въпрос. Ако си е хвърлил старата шапка, пак няма нищо. Ще му дадем нова шапка, нови обуща. Защо сме хвърлили стария хляб, старите шапки и дрехи? Много естествено – да бъдем сега готови за новото, което иде. Ще хвърлим обущата си или ще ги държим, то е наше право. Всеки да постъпва, както той иска. Но като дойде новото, старото трябва да отстъпи на новото. Старата дреха трябва да отстъпи мястото на новата дреха. Старите обуща, старите шапки, всичко трябва да отстъпи мястото на новите обуща, шапки и дрехи. Всичко старо трябва да излезе и да се облече с ново, в новото.
Така всички ваши стари разбирания за любовта, за правото, трябва да си отидат. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си...“, значи от непотребното, от старото да се отрече човек. Ако не се отречем от него, не можем да приемем новото. Не че е лошо старото, но то е непотребно. Със старото другите могат да се ползват. Но ние, в които е дошло новото съзнание на Божествената, новата любов, ние не може да се ползваме със старото вече. Ние ще приемем Божествената любов, която да внесе красота на нашето тяло, на нашия ум, на нашето сърце, на нашата душа и на нашия дух. Няма по-хубаво нещо от това.
Доброта, чистота, красота и разумност в света, това е нужно. Това носи новата любов, която иде в света. Тя разбира това.
Та онеправдания Онисим да го прием и да му дадем свобода. Да не притесняваме нито ума си, нито сърцето си, нито душата си, нито духа си. И да не се съмняваме в Бога. Но като дойдем до Бога, да кажем: „Да бъде волята Ти, да дойде Царството Ти, както горе на небето, така и долу, и да се освети името Ти. “
„Добрата молитва“
Да бъдат отворени очите ни и ушите ни, за да възприемем истината и мъдростта.
Осемнадесето утринно слово 21 февруари 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев