от ПорталУики
Версия от 06:45, 14 август 2011 на Valiamaria (Беседа | приноси) (Добро, справедливост, разумност)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Утринни слова - Единадесета година (1941-1942)

Близо и далеч, том 2

Добро, справедливост, разумност

„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

„Изгрява слънцето“

Ще прочета двайсет и трета глава от Йеремия. Една глава доста интересна, показва как са гледали хората в това време. (Учителят прочете главата.)

„Духът Божи“

Съвременният християнски свят е построен на критика, най-модна критика. Младите красиви момци и младите красиви моми като се облекат, има едно състезание кой е по-красив. Вестниците пишат: този, онзи е красив, дават премия за красотата. Хубаво нещо е да се дава премия за красотата. Трябва да има премия за красотата, да има премия за добрите качества, премия за доброто, премия за разумността, после – премия за честността и справедливостта.

Пророкът малко пресилил, пресилено говори. Като голям патриот, казва какво лъжат пророците. И днес пророците и гадателите лъжат, днес е пълен светът с пророци. Ако идете в Англия и Америка, пророци колкото искаш. Искаш да започнеш някоя търговия, ще идеш да питаш някой астролог, някой хиромант, ще ти върви или не. Доста скъпо се плаща. За една сделка ще ти пророкува, ще му платиш пет английски лири; всяка една струва три хиляди, три хиляди по пет – петнайсет хиляди за едно пророкуване. Колко време ще му вземе да ти пророкува? Петнайсет минути. Сега има пророци на кафе, обърне кафето, пророкува. Има пророци на боб, на чер и бял боб. Видял съм бабата – извади боба Вие се смеете, но наука има, като раздели боба, знае да смята, започва тя да приказва.

Сега пророкуването е като зрението. То е нещо, което човек вижда. Аз гледам много реално. Някои хора са късогледи, някои надалече гледат. Късогледият вижда една педя пред себе си, далекогледите са онези, които надалече виждат. Онези, лъжливите пророци, той видял, недоволен е пророкът. Най-първо, човек, за да бъде пророк, трябва да има светлина в ума. Пророк, в ума на когото не влиза светлина, той е загазил. Пророк, в сърцето на когото не влиза топлина, той е загазил. Пророк, в когото не влиза сила, той е загазил. Ако пророкът е болен, той никакъв пророк не е. Идеш при един болен пророк, той ти предсказва бъдещето. Не ходи, да си губиш времето.

Някой казва: „Как да се подобри животът?“ Във всеки един човек Бог е вложил начин как да се подобри животът. Три неща има, от които човек може да се подобри: неговата глава, неговите дробове и неговият стомах. Макар че в Евангелието наричат стомаха търбух, то е неразбиране. Стомахът представя физическия свят, гърдите представят духовния свят и главата представя Божествения свят. Следователно на физическото поле, ако ти не ядеш храна, каквато трябва, ти ще се намериш в противоречие. Ще ядеш най-хубавата храна, ще пиеш най-хубавата вода, ще дишаш най-хубавия въздух, не такъв въздух, който е пълен само с дим. С очите си възприемай най-хубавата светлина. Ще виждаш най-хубавите неща, които съществуват в природата. Сега някой път един художник се разгневява за много малко работа. Види, ученикът нацапал платното, не турил краските на място, казва: „Така не се турят краските.“ Сенките турил не на място, сенките ги нацапал, очите ги направил такива изпъкнали, носът направил голям. Казва: „Така не се рисува.“ „Аз така го виждам.“ Някои хора има, които виждат човешките носове по-дълги, отколкото са, някои виждат човешките носове по-къси, отколкото са. Някой път виждате с едното око предметите по-големи, а с другото – по-малки. Затвори едното око, ще видиш предметите по-малки. Кое е по-хубаво: да виждаш предметите по-малки или по-големи? Лявото око някой път предметите вижда по-малки, дясното око вижда по-големи. Има пак раздвоение. Захващаш някоя работа, казваш за някого: „Красив като ангел.“ Аз не виждам никаква красота, казвам: „Къде е ангелското в нея?“ Аз наричам всеки човек ангел, който може да ти запали чергата. Човек, който не може да ти запали чергата, никакъв ангел не е. Човек, който вкъщи не може да ти запали огъня, какъв ангел е? Вие се плашите, като се запалите, че ще изгорите. То е друг въпрос да се запалиш, и друго е да изгориш. Казва: „Запали огъня.“ Какво лошо има, като ти запалят свещта или ако завърти ключа? Дойде светлината. Какво лошо има, ако се запали слънцето? Учените хора казват, че има милиони градуси топлина на слънцето, какво лошо има? „Лошото е, казва, милиони градуси, ще изгорим.“ Нека да имаме милиони градуси. Благодарение на тия милиони градуси приемаме светлината и живеем добре. Ако се намали светлината на слънцето, и на нас ще бъде лошо.

Този пророк, той е пресилил. Един от добрите пророци у евреите е Исая. Ако ние бяхме във времето на Йеремия, как бихме говорили? Сега всеки се интересува и пита: „Кой ще победи?“ Българите, като питат кой ще победи, имат предвид себе си, англичаните имат предвид себе си, германците имат предвид себе си. Всичките питат кой ще победи. Силният ще победи. Досега как е било? Винаги силният е побеждавал. Кога са побеждавали зайците, кога са побеждавали мухите? Ние в света искаме едно право. Ти си заек, искаш правото. Тежко ти и горко ти, да ти го дадат. Вие търсите едно право извън Господа: да дойде Господ, да ви даде правото. Ако ти сам не си в сила да си дадеш правото, никой няма да ти даде право. Ти сам трябва да съзнаеш своето право, после, сам трябва да имаш сила да изпълниш правото. Сега вие уповавате на Господа отвън. Отвътре хората още не са се научили да уповават на Господа.

Сега ще ви направя един малък разбор. Имате понятие за човешкото сърце, много криво понятие. Малко християни съм срещал, които имат ясна представа за сърцето. Казват: „Нечисто е сърцето.“ Че е нечисто, нечисто е, но туй не е голямото зло на сърцето. В сърцето на човека са вложили най-голямото богатство. Всичкото злато, което има, е вътре, окаляно е отвън. Че е оцапано, оцапано е. Ако се очисти, е чисто. Самите материали са здрави, няма нищо калпаво. Отвън е оцапано, трябва да се изчисти. Външно животът на човека е позлатен. Нечистото сърце ако не се чисти, златото не излиза. Затуй човек страда. Като се очисти, иде Божественото благо. Казвате: „Не е добро сърцето.“ Ако не е добро, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Господ казва: ще очисти греховете отгоре, ще очисти сърцето. В сърцето е вложен капитал, който отгоре е оцапан, златото и всичките хубави работи са оцапани. Бог казва да Му дадем сърцето, за да го очисти. Бог вложил най-хубавите работи в него, затуй сега трябва да го очистим. Има пари жълтици, които са оцапани отгоре. Гледат да ги изчистят, но да останат старите надписи. Тези монети струват много скъпо. Ако се изтрие написаното, не струват. Какъв е законът? Ако не изчистите сърцето си, ще страдате. Ако изчистите лицето, което е позлатено, пак ще страдате. Ако не очистите сърцето, ще страдате, понеже, като очистите лицето, което е позлатено, ще излезе медта отдолу, отровата. Да готвиш в една медна тенджера, некалайдисана, е отровна. Казвам, не чисти само лицето, което е позлатено. Като го изчистиш, ще излезе лошото. Лицето отвън е златно, отвътре не е. Сърцето си трябва да чистиш, понеже, като изчистиш отвън сърцето, ще излезе златото отвътре. Под думата злато, разбирам знанието, мъдростта вътре. А пък под думата лице разбирам онези предохранителни неща, които Бог е турил отвън, не ги премахвайте.

Срещаш ти по пътя си една замръзнала змия, защо ще я съжаляваш, ще я туряш в пазвата да ѝ направиш добро? Тя, като се съживи, ще те ухапе. Що ще съжаляваш онази кобра, що ще съжаляваш един лош замръзнал човек? Нека си седи замръзнал. На лошия човек ти като му направиш добро, като го събудиш, той на сто души ще направи пакост. Защо в себе си ще дадеш ход на една лоша мисъл, тя на сто твои мисли ще причини зло? Не ѝ давай ход, нека стои замръзнала. Майката иска да бие детето си. Има педагози, които казват, че не трябва да се бие. Трябва да се бие човек, нищо повече, но да знаеш как да биеш. Пианистът не бие ли пианото? Знаеш колко удари има: бум-бум, но бие човекът на свят, музикално бие. Да знаеш къде да биеш човека и как да го биеш. Не бий човека с дърво, но с ръката си, понеже, като го удариш, намагнитизираш го. Хубаво е майката да дигне задницата на детето и да започне с ръката. Дъщерята и синът казват: „Мамичко!“ От ръката излизат онези, благородните, сили: от първия пръст, от втория, от третия. Не с дърво, не с камшик. Даже на болните хора препоръчват да се бият, новото лекуване е да се бият. То е само метод – болния, като го биеш, да оздравее.

Често човек се уплаши, и от своя страх носи една болест. Преди няколко години мисля беше, имаше един случай в Южна Америка. Двама паралитици лежат в една болница. Лекарите ги лекували, но ги оставили като неизлечими. Седят двамата паралитици, разговарят се. Казват: „Няма да ни бъде, ще се мре.“ Туй градче било близо до планината. Влязла една боа и като я подгонили, влязла в болницата, и после в стаята на тия паралитици. Те, като я виждат, изскачат навън. Забравили, че са болни, хукват да бягат. Питам, каква сила ги оздрави, кажете ми? Хубаво е по някой път да се уплаши човек, понеже този парализ ще изчезне. Трябва да се уплаши. Страхът от Господа е хубаво нещо. Тези двама души казвали: „Благодарим, че влезе онази скопосница, другояче досега щяхме да лежим.“

Ако едно зло влезе в дома ти и те изкара от туй паралитично положение, не е ли туй едно добро? Мина вчера този аероплан, и виждам как трепери сърцето на този, който е вътре. Отгоре ходи уж да хвърля бомби, но и нему сърцето трепери. Той има страх, знаеш какъв страх – еврейски страх. За герой минава. Казвам, няма човек, който да не се страхува в света. Всякога слабият, като дойде силният, се страхува. Но при силния като дойде по-силният, и него го е страх. Един голям пехливанин, който завалил двайсет души – дойде друг по-голям пехливанин. Като го хване, вижда онези ръце, ония мускули. Като го разглежда, започва да му тупа сърцето, казва: „Тази работа е сериозна, казва. Всичката слава, която имам, този ще я вземе.“

Казвам, ние сме пред невидимия свят. Някои искат, от невидимия свят, да видят кой е герой. Ако твоят ум не може да побеждава тъмнината, ако твоето сърце не може да побеждава студа, ако твоето тяло не може да побеждава безсилието, тогава в какво седи твоето знание? Със силния не се борете, упражнявайте се. Много пъти големите борци се борят с големи борци, но той най-първо се предаде, като че ги учи на методите как да се борят, и падне на земята. Погледнеш, младият борец се намира под големия, уж ще го победи, но го побеждават. Майстор е, показва – има начини на борбата.

Да кажем сега, вие сте страхливи. Казват: „Не се страхувай.“ С какво трябва да замениш страха? Според съвременните научни изследвания отгоре на страха е поставено онова, Божественото, чувство на справедливост. Животните са дошли до страха, човек от страха минава в справедливостта. Не може да бъдеш безстрашен, ако не си справедлив. Следователно, за да станеш безстрашен, трябва да бъдеш справедлив. Всеки човек, който не е справедлив, той е страхлив. Страхливият не може да наследи Царството Божие. Ако искаш да лекуваш своя страх, трябва да бъдеш справедлив. Ако искаш да лекуваш безлюбието – безлюбие е, когато главата отпред е ниска, отзад висока. Високата глава отпред, отзад ниска, то е любов. Да ви наведа този пример не като аргумент. Силните течения стават при по-големите наклони; дето полето е равно, теченията са слаби. Следователно, когато става наклонено, големи пороища стават. Големите пороища показват голямо безлюбие, което съществува в света. Затуй всякога човек трябва да има една мисъл, трябва да има съчувствие, накъдето ходи. Минаваш покрай някое бръмбарче, като му съчувстваш, ти подигаш главата нагоре. Всеки ден като имаш съчувствие – да придобиеш този характер. Бог обръща внимание на най-малките работи. Бог като дойде при него, и бръмбарът Му се оплаква. Той се поусмихне, погледа го, и бръмбарът оживява. Дойде някой човек, погледа го, оживява. Всички ги оживява. Идват, заминават, Той всички ги оживява. Страдаме на земята без Него. Той на всички дава живот. Бог не мори никого, но наказва. Ето в какво седи наказанието. Щом идеш при Господа – имаш десет гвоздеи, забити в тялото – като ги тегли тия гвоздеи да ги извади, то е болката. Той извади една лоша мисъл из ума, ти страдаш, извади друга мисъл, пак страдаш, казваш: „Пострадах.“ От сърцето ти извади лошо желание, ти пак страдаш. Но тия страдания носят живот.

Следователно, когато в живота, в природата, имаме страдания, радвайте се на вашите страдания. Вие се осакащате, като казвате: „Защо трябва да страдаме?“ Една млада сестра от няколко години казва: „Защо трябва да страдам?“ Щом не искаш да страдаш, не идвай на земята, никой не те повикал. Баща ти страда, майка ти страда, братята ти страдат, ти искаш да правиш изключение, да не страдаш. Казва: „Аз не искам да страдам.“ Казвам, има гадатели, да ги попиташ. Кой ще ти каже как да не страдаш? Като платиш двайсет лева, циганки има, започнат да лъжат, казва: „Ти имаш пет кила късмет.“ На младата мома казва: „Ти ще се ожениш за богат и късметлия момък, като княз.“ Като се ожени за този княз, по три пъти я бие на ден. Казва: „Защо лъже?“ За пари. Един бакалин казва: „Първо качество е този ориз.“ Аз го виждам, че не е първо качество, защото в първо качество няма нито едно строшено зърно, всичките зърна здрави. Преглеждам ги и виждам: две здрави, три счупени. Той казва: първо качество. Казвам, не е първо качество това, не е и второ качество, защото във второто качество две са цели, едно счупено, а в третото качество почти всички са начупени.

Може да ви кажа така: вашето щастие седи във вашето гърло, вашето щастие седи във вашето чело. В челото има известни чакри, така ги наричат индусите. Религията седи отгоре на главата, там има хилядолистник. Ако този хилядолистник е развит, той има хиляда листа. То са всичките Божии благословения, които се включват. Ако твоят хилядолистник не е развит, целият ти живот е нещастен. Ядеш някой път, като си здрав, като че мед капе. Като ядеш онази баница, като ядеш онези сливи, ябълки, като пиеш сладко винце, водица. Казвам, езикът ти да е в нормално състояние, да не е побелял, да е червен. Като ядеш втори път, пак да ти е приятно. Трети път, като ядеш, още по-приятно да ти бъде. Не да бъде култ, но да бъде един стимул във вас. Аз наблюдавам често тук, като ядем, не виждам весело състояние, сериозни хората. Като погледнеш празната паница, да се усмихнеш, че си я изпразнил. Като погледнеш, че е пълна, тогава трябва да се начумериш. Като погледнете сега празната паница, свиете вежди. Достатъчно е една паница, два пъти не става. Аз не съм за два пъти ядене, аз съм за едното. Като ти сипят една паница, достатъчно е. Направете този опит където и да сте, направете този опит: колкото и да ти сипят, не казвай нищо, но като изпразниш паницата, да се усмихнеш, не искай втори път да ти дадат. Ако ти напълнят паницата и я оставиш празна, тогава готвачът е сериозен. Когато не изпразниш паницата, готвачът не се радва. Като излезеш, дълго време да се радваш на празната паница. Много хубаво е туй ядене, много хубав е този хляб. Да носиш в себе си Божиите благословения.

Една сестра ми разправяше за този аероплан. Тя не чула първата тревога, но чула, когато свирили отбой. Помислила, че то е тревога и се молила. Когато дошла първата тревога, не се молила. След отбой се молила, аеропланът заминал. Когато другите престанали да се молят, тогава тя се молила да я избави Господ, тя чула отбоя и се молила двайсет минути да я избави Господ от злото. Питам: в началото ли трябва да се молите, или в края? В края благодарете, че са си заминали. Сега, когато трябва да благодарим, да се молим да ни избави Господ не е на място. Казвам, когато идат аеропланите, бъдете будни да слушате първата тревога, да слушате и последната, да знаете в началото как да се молите и в края как да благодариш, да измените тази молитва. Казва: „Напразно се молих, те отбой свирили, аз се моля. Излязох вън, гледам, тази работа се е свършила. Моля се за нищо и никакво.“ То значи праните, чистите дрехи да мислиш, че си ги опрал. Не бутай чистите дрехи, не ги пери наново. Нечистите да се перат, разбирам, но чистите защо ще ги перете?

Та казвам, вложете във физическия живот доброто за основа като една сила. Тялото при доброто всякога може да бъде здраво. Доброто е една мощна сила за органическия свят. Трябва да го знаете. Доброто е свързано с тялото. Дотолкоз, доколкото човек е добър, дотолкоз е по-здрав. Справедливостта е за духовния свят. Колкото човек е по-справедлив, толкоз вътрешното разположение на сърцето е по-добро. Разумността е вече здравословното състояние на човешката душа. Колкото има повече светлина, толкова животът е по-лесен.

Та казвам, да приложим доброто за основа, която Бог е вложил, за да подкрепим тялото. Справедливостта ще поддържа ритъма на нашето сърце. Да поддържаме Божествената светлина, ще поддържаме здравословното състояние на нашия ум. Тогава Божиите благословения ще дойдат. Според мене доброто и разумността, това са ръцете на човешката душа, с които трябва да работим, това са очите, с които трябва да гледаме, ушите с които трябва да слушаме. Без добро, без справедливост и без любов, всичко в света е анормално. В тях Бог се проявява. Някой път вие искате да знаете дали обичате някого. Не говорете дали обичате някого. В човешката любов, за да ви обичат, най-първо гледайте добър ли е, справедлив ли е, разумен ли е. Ако е добър, справедлив и разумен, тогава може да разчитате на него. Но ако той не е здрав, ако е болен, ако винаги е кисел – каквото да му направите, все е недоволен. Нахраниш го, казва: „Кой знае дали ще ме нахрани.“ Като ме нахрани човекът, трябва да му благодаря. Днес, като му благодаря, да помня това ядене. Направил ми най-малката услуга, подхлъзнал съм се някъде, подал ми ръка. Казваш: „Какво направил?“ Ако не беше ти дал ръка, щеше да изгубиш живота. За всяка една малка услуга, която ви направят, благодарете. Ние трябва да благодарим за хилядите добрини, които всеки ден изливат ония, разумните, братя отгоре. Хиляди добрини правят на ден. Вие сте недоволни, ходите кисел целия ден. Че защо има да се сърдите? Очите ви са здрави, ушите ви здрави, ядете, пиете. От какво има да се безпокоите? Заплатата била малка – две хиляди и петстотин, казвате: „С две хиляди и петстотин живее ли се?“ Някои американски милиардери имали един милион долари на година. Мислите ли, че те по-сладко спят? Цяла нощ се върти като пържена риба. Един от големите милиардери в Америка се оплаква, казва: „Три години ме храниха като кон с овесена вода, дотегна ми.“ Де му е щастието на този милиардер?

Та казвам, щастието на живота седи да възприемаш Божественото, поне да чувстваш да ти е приятно и да мислиш приятно. Да живееш с ума си, да живееш със сърцето си и да живееш с тялото си. Да живееш трите живота, това е сега. Да живееш в доброто, да живееш в справедливостта, да живееш в разумността. Или да живееш в Божията любов, да живееш в Божията мъдрост и в Божията истина. Няма по-хубаво нещо в света, то е най-хубавото в света. Тази наука сега трябва да добием. За другите работи, туй, което ще дойде, като го видите, да се зарадвате. Какво ще бъде, няма да ви кажа. Но ви казвам туй, което ще стане наскоро. Ще ме питате колко скоро. Наскоро. Разбирайте го. Като го видите, да се зарадвате.

„Имам, казва Христос, чаша да пия. Колко се утеснява сърцето Ми дали може да изпия чашата.“ Та казвам, ако вие не можете да изпиете чашата на любовта, какви герои ще бъдете?

„Отче наш“

Двадесет и осмо утринно слово 26 юли 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев