Утринни слова - Единадесета година (1941-1942)
Добрият път
„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
„В начало бе Словото“
Ще прочета десета глава от евангелието на Йоана.
„Мога да кажа“
Има една опасност: болните хора да станат еднообразни. Когато хората станат еднообразни, в тях се заражда желание да бягат. Една млада булка, щом като стане еднообразно вкъщи, няма какво да я интересува, иска да бяга. Дъщерята, като няма какво да я интересува, иска да бяга. Слугата бяга, всички бягат. Казва: „Кои са причините?“ Много естествено, причините са много прости. Всички животни бягат от безводните места. Там, дето престане водата, бягат, отиват на сочните места. Често религиозните, като разискват за Бога, изсъхнат местата, няма нищо да ги интересува, говорят за оня свят празни работи. Говорят за оня свят, и все този свят описват. Колкото са ми разправяли, нито един не е разправял за оня свят, разправят за този свят. Оня свят око не е видяло и ухо не е чувало, и никой насън не е видял. Казва, че ходил в онзи свят, той пак в този свят ходил. За да иде в оня свят, трябва да излезе из тялото, сърцето му трябва да престане да бие. Дотогава, докато сърцето бие, кракът му не е стъпил в оня свят, на кино е ходил. На кино виждате войната. Война ли е това? То е сянка.
Има разни неща, които трябва да се учат. Много мъчно е да извадиш хората от едно затворено вързано състояние. Гледам, някой човек дойде при мене. Гледам, той има най-малко сто нишки вързани, прилича на ония бръмбари, които децата вързват за крака: хвръкне и падне долу, конецът не го пуща да хвърчи; пак хвръкне, пак падне. Той иска в оня свят да иде, за Господа говори, но е вързан за децата си, за жената, за всичко е вързан. Рече да хвръкне нагоре, потеглят го долу. Децата казват: „Слушай, отгледай ни, че тогава мислѝ за Господа. Мислѝ първо за нас, тия работи остави.“
Хубаво, отхраните едно дете, до двайсет години върви добре, от двайсет години нагоре започва да става един гамен. Дъщерята обичала майка си, баща си до двайсет години, с двете очи гледала баща си; като стане на двайсет години, започне с едното око да гледа баща си, с другото гледа другиго. Бащата забелязва, станала някаква промяна, има раздвояване на съзнанието. Човек, като хвърли око на богатството, с едното око гледа на земята, с другото око гледа на небето. Един български свещеник ми разправяше една своя опитност. Стар седемдесет и пет годишен благочестив човек, казва: „По едно време усещам, че охладя сърцето ми. В младини бях свещеник с горещо сърце, после започнаха да ми идат мисли: дали има оня свят, дали някой е ходил в оня свят. Една вечер сънувам, иде един старец с бяла брада и ми казва: „Едното ти око гледа надолу, другото нагоре. По този начин ти в оня свят не може да идеш.“ Бутна ме по челото. Цял един месец носих белег на челото: едно черно петно, дето ме бутна.“ Казва: „Внимавай, или двете очи нагоре, или двете надолу.“
Раздвоението разваля живота, седиш раздвоен в ума си. По някой път има психологически състояния, седиш, някой човек го държиш в ума си, не си разположен, гледаш го като икона, но не си доволен. Иван или Драган седи като икона. Ти не го харесваш: или те обидил, или ти направил нещо, държиш го в ума си. Забелязали ли сте къде го държиш? Държиш го в ума си. После пак го извадиш, пак го туриш, пак го извадиш, пак го гледаш. Когато обичаш е същото. Когото не обичаш, и него държиш наляво, на четирийсет и пет градуса. Този, когото обичаш, ти е приятен на сърцето – надясно го държиш. Наблюдавайте.
Трябва да имате едно понятие за духовния свят. Тези работи са от духовния свят, с друго измерение. Ако много мислите на земята, не знаете къде да го постигнете. Държиш го някъде в ума си. Виждаш, че ако го обичаш, малко е светъл, светлина излиза. Ако не го обичаш, тъмен е човекът, обикновен човек. Колкото го гледаш, от ден на ден става по-грозен, искаш да се освободиш от него, пък не можеш да се освободиш. За този, когото не обичаш, то е вече един тип, седи цяла група: не е един, не са двама, то са хиляди и милиони, които вървят по една и съща линия като една река, като езеро, като море – ти нямаш работа само с един човек.
Вие по някой път мислите за дявола. Оставете, не мислете за дявола. Искаш да знаеш какъв е дяволът. Опасно е. Някои искат някой път да се борят с дявола. Не се борете с него. Пехливанлък не може да става с него. Той е юнак. Той се е борил с Господа, ти искаш да се бориш с него. Като те бутне, ще те простре на гърба ти, тогава ти видиш, че тази работа не е лесна. Той ще ти тури един бръмбар в ума, каже ти: „Ти си особен човек, ти не си направен както другите хора, ти си гениален, особено същество. Като тебе няма друго.“ Дига те, дига те, че като те обърне, започва после да ти се смее. Казва: „Как си? Много гениален си.“ После ти каже: „Какво говедо си.“ Най-първо насърчава религиозните, казва: „Молете се, много хубаво се молите, какъв е сладък гласът ви.“ Но после обърне другото, имаш най-големите разправии с него. Той обича да прави шеги.
Знаеш какво нещо е шегата? Шегата е един хлъзгав път. Човек трябва да бъде много внимателен, защото всяко нещо, с което може да подиграеш другите, може да засегне и тебе, защото опетнява и тебе. Всяка мисъл, която се образува, оставя отпечатъци. Вие трябва да знаете при изучаването на хората, че всяка една мисъл, всяко едно чувство, то са безбройни мисли и желания, и не само вашите мисли и желания, но мислите и желанията на целия свят имат влияние върху тялото, върху мозъка, върху дробовете, върху стомаха. Някои мисли продължават ръцете, някои мисли удебеляват ръцете, някои мисли подигат главата нагоре – главата расте нагоре, някои съкратяват главата.
В разни направления действат мислите, желанията и постъпките. Те нямат еднакви направления. Някои се движат по права линия, някои се движат по плоскост, някои се движат в дебелина, някои във височина. Вземете хиляди поколения, които са били любопитни в живота. Това крайно любопитство е обърнало носа нагоре. Тия хора са били много любопитни, обичали да се занимават с чужди работи. Той се вслушва в нещо. Какво ще научи? Каква тайна има в света да скрием, я ми кажете? Той иска или богат да стане, или учен да стане, или някоя мома се влюбила в някой момък – иска да го вземе, друг или къща, или говеда иска да купи, или война иска да отвори. Каква тайна има, кажете ми? Каква тайна има в човешкия живот, да се не знае? Съвременните хора, които изучават шпионажа, са станали виртуози. Още като те погледне, знае какво мислиш.
Сега каква е чертата на любовта? Най-първо, в любовта има една линия, която се проявява. Накъде е тази линия? Една линия има, която се проявява в челото, една линия има, която се проявява във веждите, в очите, вътре в гледеца, зеницата, после, в бялото се проявява; една линия има, вътре в носа се проявява, отстрани в устата се проявява. Най-първо, правите линии на любовта трябва да се проявят. То е тъй, както едно растение най-първо израства. Най-първо, ще го видиш, че малко покълнало. Радваш се, че от туй, малкото, ще излезе нещо велико.
После, любовта си има свое ухание. Най-големите космически ухания излизат от любовта. Няма в света по-голяма сила, която дава такава козметика, която дава такива красиви линии. Човек, който иска да бъде красив, жените, които искат да бъдат красиви, то е любовта, която ще ги направи красиви. Любовта като влезе, може да имат красота, каквато искат, може да имат най-хубавото ухание. Сега турят какво ли не ухание. В тия работи вие не вярвате. Че как ще вярвате, кажете ми? Уж все за любовта говорим, и наместо да станем по-красиви, по-грозни ставаме. Това показва, че безпокойство има в нас, едно вътрешно безпокойство. Ти седиш, и не вярваш ще бъдеш ли спасен, или няма да бъдеш спасен, дали ще идеш в рая, или няма да идеш в рая, дали ще бъдеш богат, дали ще имаш знание. Ние не сме положителни в нашата мисъл.
Запример често казвате тъй: образ. Но какво представя образът? Образът е една пространствена форма, проектирана в една плоскост. Човек, тъй както е проектиран, той трябва да е проектиран отнякъде. Вие запример тъй седите, но едновременно живеете в три свята, имате три тела, в които живеете. Вашето съзнание е будно само за физическото поле. Вие имате едно духовно тяло, което живее в другия свят, малко с по-рядка материя. Има друг, Божествен, свят. Сега, каквото да ви говоря, то е фиктивно казано. Едновременно всеки един от вас има трима души. Един живее в небето – туй дето казват, че всеки има по един ангел – един живее в небето, един живее в духовния свят, единият живее на земята. Този, който живее в Божествения свят, е бащата. Този, който живее в духовния свят, е майката. Този, който живее във физическия свят, е синът. Вие тук сте синове на вашите бащи и майки горе, изпратени сте, те се интересуват от вас, баща ви и майка ви. Вие съставяте едно цяло, без тях не може да се проявите. Вие по някой път искате да се освободите от тях, да станете самостоятелни. Вие искате да станете баща, да станете майка. Не знаете какви са законите на бащата и майката. Те са съвсем отвлечени работи.
Христос говори за една врата, говори за крадци. Всички мисли, които отнемат от човека, те не са реални, сенки на нещата са. Туй, което внася тревога в човешката душа, то не е реално, то не е духовният свят, нито е Божественият свят, нито е човешкият свят. Всяка мисъл, която смущава човешката душа, вие оставете отвън. Влезе в окото една малка песъчинка, то не съставя част от вас. То е твърда материя, дошла отвън. Често човек трябва да плаче дълго време, за да може чрез сълзите да я изхвърли. Скръбта иде, защото някоя прашинка е влязла от външния свят в духовния свят и целия ден вие страдате, за да се освободите. Та казвам, има три пътя, по които ние може да влезем и да се ориентираме добре в живота. Аз говоря за любовта като врата, през която може да влезем в Божествения свят, говоря за вратата на мъдростта, през която може да влезем в духовния свят и за вратата на истината, през която може да влезете във физическия свят, да се изучава физическият свят.
Хората тепърва има да изучават физическия свят. Всеки един от вас трябва да има знание, да се подмлади. В една година отгоре можем да се подмладим, не е мъчна работа. Щом обикнем всичките хора, няма да виждаш никаква погрешка: каквато погрешка има, ще я поправиш. Какво прави художникът? Дойде, види, че ученикът не е направил картината, поправи тази картина на ученика и тя замяза на нещо. Иде при друг ученик, и на него пак поправи. Ако учениците са оставени сами на себе си, те не могат да се поправят. Онези, напредналите от вас, трябва да поправят другите. Като идете на картината, ще поправиш ухото на картината, ще поправиш и в мозъка вътре. Съвременните хора се объркваме, казваме: „Не си добър човек.“ Че не съм, и аз зная, но как да стана добър, кажете ми? Казва: „Тази вода не е чиста.“ Аз зная, но как да поправим, не само да констатираме? Тази вода трябва да се прекара през филтър, да се прекара през пясък или чрез изпарение. Човек може да се филтрира чрез любовта. Любовта е филтър, и мъдростта е филтър, и истината е филтър. Те са три филтри.
Докато човек не мине през филтъра на любовта, през филтъра на мъдростта и на истината, той не може да с пречисти. Ще се филтрира неговата мисъл. Като се филтрира, за него всичко в света ще стане ясно, не само ясно, но ще добие смисъл. Нему всичко ще му стане мило. Дето минава, ще вижда, че всичко му помага. Той на всичко ще се радва. Сега гледам мнозина от вас седите по някой път тука, като ви говоря, но умът ви не е тук. Аз говоря, той казва: „Пари нямам, обуща трябват, това-онова.“ Няма по-лесно нещо: обуща да ви дам, колкото искате. Да се създаде една любовна мисъл е трудно, да се създаде едно оформено знание е трудно, да се създаде една форма на истината е трудна работа. Другите работи: хляб, пари – те са играчки. Въздухът е пълен с хляб. Благодарение, че хората не знаят, защото те ще започнат да го събират, да го складират и ще го развалят. Всяка година иде хлябът. Събран иде в земята, изваждат го житните зърна, спомагат.
Да се роди едно желание във вас да слугувате на Бога, да бъдете добри слуги. Не да излезем, да напуснем този свят – тепърва има да го учим, да го поправим. Тогава ще напуснем земята, че когато поправим тази земя хубаво, онези, които дойдат подир нас, да намерят свят уреден, че да са доволни. Ние ще влезем в друг един свят, който са приготвили заради нас. Христос казва: „Отивам, за да ви приготвя място.“ Този свят, в който отиваме ние, другите го приготвили, ние наготово отиваме. Земята както е построена, един ден като влезем, ще ни е приятно да живеем. Къщата, която ще оставите, да я уредите хубаво. Сега мислим да напуснем земята и казваме: „Да става, каквото ще.“ Няма никакво учение в това, то не е законът на любовта, нито е законът на Божествената мъдрост, нито е законът на Божествената истина.
Този живот, докато не го уредим хубаво, ние не можем да го напуснем. Ти, след като свършиш училището, тогава ще излезеш от него. Като влезеш в Божествения свят, в училището, не можеш да излезеш навън, трябва да го свършиш. Ако не го свършиш, с хиляди години ще седиш вътре, ще забравиш, не те пущат, докато не научиш всичко, не може да минеш. Тук в едно отделение може да седиш по две години. Там и сто години може да стоиш в едно отделение, докато дойде да се научиш, няма да се намери нито един учител да те прекара.
Вие учите първата буква. Какво означава първата буква А? В старите езици, в египетските йероглифи, буквата А означавала движение на мисълта, но в съвременния език означава товар. Който изучава А-то, изучава как да се товари. А значи кой товар може да туриш на ума си, на сърцето си, на тялото си. То е цяла наука – сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Казва: „Лесна работа.“ Ти трябва да знаеш да товариш и да разтоварваш ума си, да знаеш да товариш и да разтоварваш сърцето си, да знаеш да товариш и да разтоварваш тялото си. То е буквата А. Буквата Б значи да знаеш как да обновяваш ума си, как да обновяваш сърцето си. Б, туй значи как да обновяваш тялото си. Ето значението на две букви. А е да се товариш и да се разтоварваш, Б е да се обновяваш. За другите букви не казвам. Сега вие всички знаете буквите, но какво означават, не знаете.
Аз веднъж посетих един евангелист. Беше направил една вечеря, поканил и мене. Доста набожен човек беше. Като отивам вкъщи, подула му се страната, неразположен, зъб го заболял. Рекох: „Ти, праведен човек, как те заболял зъбът?“ „Не зная какво ме е наказал Господ.“ Рекох: „Какво те наказва Господ? Господ ни най-малко не иска да те наказва, но ти казва, че нещо не си постъпил добре.“ Зная от какво произтича зъбоболието. Нали Христос казва: „Ако някой е болен, да го намажат със зехтин, да се помолят презвитерите, и ще оздравее.“ Или лекар трябва. Казва: „Лекар има, но боли.“ Рекох: „Сега мога тъй да направя, и да мине.“ „Че как ще оздравея?“ Рекох, ако му кажа как, с думи казва ли се тази работа? Рекох: „Може.“ Казва: „Искаш да ме извадиш от моето верую.“ Какво казва Христос? „Да ти бъде според вярата.“ Ако вярваш, ще мине. „Но не само да кажа, чакай да си туря ръката.“ Турям ръката си на зъба. Казва: „Изчезна болката от зъба.“ След половин час пак го боли. Рекох: „Ти си се усъмнил, помислил си, че съм те хипнотизирал.“ Рекох: „Хипнотизирането и магнетизирането, то са два процеса.“
В хипнотизирането загасват всички свещи в човешкия мозък, остава само една свещ да гори. Човек в хипнотизирането изстива. Да се магнетизира човек, увеличава се топлината на тялото. Духовно когато се лекува човек, трябва да се внесе хармония между ума и сърцето, и човешката душа. За да го лекуваш, трябва да внесеш хармония. Той трябва да влезе в хармония със законите на битието. Аз не го лекувам от себе си. Както един художник знае как да тури боите, как да направи ония криви линии, и един човек, който лекува, трябва да знае законите.
Та му казвах: „Ако ти обикнеш Господа и Исуса Христа, веднага зъбът ще мине. Ти не Го обичаш, нямаш любов към Него, направил си някаква погрешка. Ти онзи ден, като минаваше на едно място, един човек искаше да му направиш една услуга. Ти каза една бяла лъжа, каза: „Аз съм занят, нямам време.“ Казва: „Кой ти каза това?“ „Аз го зная, болестта ми казва, ти не му услужи и зъбът е резултат. Ако тази вечер решиш туй да поправиш, сега може да спадне зъбът.“ Казва: „Виж това ще го направя, Господ го иска. Искаше да му направя една услуга, можех, но го излъгах.“ Веднага спадна зъбът. Туй са подпушвания. Лъжата в много случаи подпушва кръвообращението, бент слага, образува се едно наслояване. Някой път се случва на зъба, някой път на ухото, на корема, навсякъде.
Та казвам, ако ние бихме живели по закона на любовта, на Божията любов, ако бихме живели по законите на Божията мъдрост и на истината, ние щяхме да имаме здрави тела, здрави умове. Тия кризи, които сега минаваме, те се дължат на миналото.
В цялата глава става един религиозен спор с евреите. Фанатици до немай къде, искат да знаят от Бога ли е, или не е, казват: „Вятърничав човек, който дошъл, иска да ни донесе заблуда.“ Хората, които не живеят добре, те не са ли заблудени? Аз считам правоверни хората, в сърцата на които оперира Божията любов. Аз считам правоверни, в умовете на които оперира Божията мъдрост и знание. Аз считам правоверни, които са свободни, действа истината. Знаеш колко приятна е истината? Когато човек е свободен навсякъде, няма никакъв страх. Усещаш, че всичките хора любиш, виждаш Господа навсякъде, и в малките бръмбарчета Го виждаш. Аз може да уподобя туй знание като сладките плодове. Познанието на Господа е както когато влезеш в някоя градина, дето има узрели плодове: грозде, череши, сливи, портокали. Всеки плод вземаш, вкусваш, приятно ти е.
Та казвам, докато ние дойдем до това положение да опитваме нещата. В старо време Господ казва: „Опитвайте, и вижте, че съм благ.“ Целият свят е в този свят, в който виждаш, във всички образи се е проявило Божественото. Един художник, който рисува една картина, не е негово изобретение. Ако рисува нещо гениално, то е Божествено. Един човек, който живее, животът не е негов, Той се проявява. Ние се радваме на това, и то е вътрешен подтик.
Та казвам, новото учение в света е да слугуваме на тази, обширната, любов, любовта на безсмъртието; да слугуваме на мъдростта, на знанието, на безсмъртието; да слугуваме на истината, на свободата, на безсмъртието. Този, безсмъртния, живот трябва да го добием още тук, на земята, не като умрем. Не е въпрос за умиране. Ако е за умиране – ние сега сме мъртви. Не може да стават скокове. Трябва да се започне с микроскопическото подобрение. Най-първо, ще знаеш как да туриш една малка точица.
Като пише човек, се познава какъв е. Ако е много щедър, едри са буквите, ако е скържав, буквичките са дребни, пише така, в малко пространство. Човек се показва. Ако човек е духовен, в писмото има особени кривини, ако е щедър има други кривини. Някой започва отгоре остро, после свършва меко; някой започва тънко, после дебело свършва; започва мекичко, свършва остро. Мислите ли, че аз, който започвам писмото дебело и го свършвам тънко, че имам равновесие? Нямам равновесие. Ако започвам дебело и свършвам тънко, то не е равновесие. Писмото ти като го четеш, да ти е приятно. Аз съм гледал в сегашните хора много смачкани подписи. Рядко ще видиш някое писмо да е приятно. Смачкани писма показват смачкани идеи. Една буква по-голяма, друга по-малка, изядени букви. Гледаш буквата М: първата част вдигната като рог, другата по-малка. Букви разпокъсани. Казва: „Туй не е важно.“ Как не е важно? Не само това, но някои са нащръкнали, не са гладки. На някои са гладки, показват мекота, на някои са остри, щръкнали, дебели. Всичко туй показва характерът какъв е.
На земята сме пратени да си образуваме едно тяло от фина материя. Ние искаме хубави дрехи. Трябва да си направим дрехи от най-хубавата материя. Когато сте раздразнени, неспокойни, направете един опит: вземете молив и правете криви линии така, десет, петнайсет, двайсет минути, и да не се отегчите, да има едно отношение в тия криви линии. Ти, най-първо, ще започнеш много добре, към края започваш да ставаш нетърпелив. Когато правиш този опит, да започнеш и да свършиш еднакво, без да се притесняваш. Казваш: „С такива работи да се занимавам?“ Че по колко часа вие се занимавате, че някой ви обидил? Седиш и казваш: „Чакай, ще му кажа аз, ще му натрия носа.“ Седиш, седиш и пак казваш: „Ще му натрия носа.“ Колко часа мислиш как да му натриеш носа? Че как ще го натриеш, кажете ми? Той по-силен, а искаш да го набиеш.
Тогава ще мязаш на онзи индуски ученик, когото учителят му пратил, казва: „Там има един военен, ще му удариш една плесница; на един брамин и на един адепт.“ Като отишъл при военния и му ударил една плесница, той му ударил две, че ученикът се търколил, преобърнал се. На силния човек, на умния човек, не се трие носът. Ти не ходи да триеш носа, той е огън. Откажи се от тази работа, да му натриеш носа. Силните оставете да им натривате носа. Онзи човек, на когото ти може да натриеш носа, той е една баба. Казвам, оставете идеята да натривате носа. Наместо да натриваш носа, кажи: „Ще му поправя носа.“ За триене да не става дума.
Ако ние не се интересуваме защо Господ ни направил, ако не знаем защо Господ ни създал носа, ако не знаем защо ни създал ухото, окото, веждите, устата, брадата, пръстите, всичко туй, ако не знаем, тия елементарни работи, от които зависи нашият живот, какво е нашето знание? Ако не знаеш да поправиш ръцете си, ще съкратиш живота си. Ако не знаеш как да оглаждаш веждите, ще съкратиш живота си. Ти някой път с известни движения създаваш цяло нещастие на себе си. Знаете, че ако вие погладите вашите вежди, туй е отражение на милиони хора да създадете една форма; образува се едно течение, което, ако е хармонично, ще се повърне към вас и ще принесе благословение, но ако вие сте отворени. Ако вие сте турили един бент, то ще се върне към вас, ще ви заглади.
Вчера седя аз на пианото и импровизирам една песничка: малко изворче, което слиза от планината и се блъска в една канара. Оплаква се, че не го приела канарата добре и то като се блъснало в канарата, подскочило, казва: „Канарата е по-твърда.“ Като слезна туй малко изворче при едно цветенце, кокиче, отгоре премина, натисна цветето и то казва: „Сестра, счупи ми гърба, така не се натиска.“ Първо, изворчето се блъсна в канарата, отскочи. Като дойде при кокичето, натисна го. Ние в канарата се блъскаме, кокичето натискаме. Питам: „Де е нашият разумен живот?“ Туй изворче трябва да заобиколи канарата и като дойде до цветето, да му не натиска гърба. Ние всеки ден обременяваме ненужно ума си с непотребни мисли, обременяваме сърцето си с непотребни чувства и тялото си обременяваме. Туй не е волята Божия. Има нещо хубаво, с което ние трябва да се занимаваме.
Христос казва: „Аз и Отец Ми, едно сме.“ Казва: „Отец Ми Ме люби, понеже Аз дойдох да помогна на онези, които Той е създал, на Неговите овце да помогна. По пътя на любовта да извърша волята Божия.“ По пътя на мъдростта е дошъл да предаде туй знание и по пътя на истината да предаде онази свобода, от която ние се нуждаем. Ние, съвременните хора, се нуждаем от голяма свобода. Ние нямаме свобода. Седнеш на леглото, не си свободен, мъчи те нещо. Храната те мъчи, желанията те мъчат, мислите те мъчат.
Сега пипнете веждите си внимателно, пипнете носа си, не да го дърпате, но да го хванете деликатно. Бъдете така деликатни, не пипайте грубо, но деликатно, нежно. Всичките груби движения са харчене на излишна енергия. Трябва да съкратим бюджета си, да имаме едни фини движения, с малко сила да извършим много работа. Ако се отнесеш грубо със себе си, ще туриш хиляди хора да се отнесат зле с другите. Аз, ако се отнеса зле със себе си, хиляди хора ще подтикна да се отнасят зле със себе си и с другите да се отнасят зле.
Затуй потребно е на духовните хора да имат една трезва мисъл, нищо в света да не е в състояние да ги извади из релсите. Каквото да се случи, да бъдат спокойни. Да знаят, че в света съществува един закон на вечната хармония, който не може да се наруши. Онова, което Бог е намислил да го направи, никой не е в състояние да измени. Може хиляди години да минат, Божиите пътища може да се изменят, онова, което Той е начертал, ще стане, само че ще стане с много блъсканица. Дошло е времето да се не плашим какво ще стане. По-добри времена от тия не са наставали. Всичко в миналото, което е ставало, не може да се сравни със сегашното. Целият свят, виждам, е пълен с ангели, светии, идват отгоре. Казват: „Какво ще стане с нас?“ Тинята ще изтече, бистрата вода иде сега. Аз виждам вече злото вързано. Виждам, лошите хора са вързани, дяволът е вързан. Всичко туй се чисти, не го виждам, но тъй е. Ако вашите очи бяха отворени, ще видите, ще кажете, че сте се сащисали, някаква илюзия виждате.
Вижте, тази година цветът на растенията е по-весел. Миналата и другите години имаме една болест, тази година цветът е по-свеж. Бог е решил да поправи света и е решил всички онези, които Го познават, да вършат волята Божия. Всичките блага идат за тях. Настават хубави времена да учите. Ще вземате букварите да учите. Старите да учат най-много. Не да казвате, че сте стари, но време е да учите.
Искате да идете в оня свят. Оня свят не е курорт. Там, дето има курорт, то не е оня свят. Оня свят е свят за занимание, не на почивка, но един свещен труд. Като влезете в него, ще ви олекне, че има с какво да се занимавате. Ние тук, на земята, сме на почивка. Всички сте дошли, понеже в духовния свят сте много работили, дойдохте за развлечение на земята. Земният живот е за развлечение, тук е курорт. Вие сте сега на курорт. В другия свят курорт няма, там има работа. Там, като влезете, учение има. Всяка една минута ще работите, не може да дремете, както тук. Такова дремане няма, всички на работа, свещен труд. Тук седите и дремете, на курорт сте. Казвам, сега вече престава курортът. Досега на курорт, сега свещена работа.
Казва: „Аз и Отец Ми, едно сме.“ Всички трябва да изучаваме закона на единството, на любовта. Отец и Христос, и ние, да бъдем едно вече. Като започнете да работите, слънцето ще изгрее по друг начин, месечината ще изгрее по друг начин, растенията, всичко по друг начин ще се покаже. Като започнете работа, всяко дърво ще ви поздрави. Ще видите, като че ли дърветата се покланят и ви казват: „Тръгнали сте в добър път.“ Това е свещеният път на любовта, който Бог е определил за онези, които Го любят.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
Двадесет и четвърто утринно слово 7 юни 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев На 31 май Учителят не дойде.