Утринни слова - Единадесета година (1941-1942)
Радости и страдания
„Добрата молитва“
„В начало бе Словото“
Размишление.
Едно нововъведение ще внесем: няма да ви чета от Библията, но искам двайсет и един човека от вас да кажат по един стих от Библията. Стиховете да не се повтарят, но различни да бъдат. За следния път заучете нови стихове. Искам да видя какво знаете от Библията.
Вие сте певци, много знаете да чувате, но не знаете да пеете, не си струва. Много добри слушатели сте, но средни певци. Слушате хубаво.
Ето аз казвам един стих: „В начало бе Словото.“ Казвайте сега. (Братя и сестри казаха стихове от Библията.)
Разбирам, че всеки знае по един стих от Библията, но ако често ви дигат, не зная дали ще знаете. Ще заучавате по един стих. За следния път заучете повече, едно разнообразие да има. Вземете всички участие. Сетивата, които Бог ни е дал, е туй, на което ние, хората, се спираме, да изучаваме тяхното предназначение. Имате слух, но слухът ще ви запознае с думите, които съществуват в човешкия език. Силата на човека зависи от думите, които знае и разбира тяхното съдържание. Защото една дума може да произнесеш, без да разбираш нейното съдържание. Тя е малък капитал. Запример думата любов не е много силна дума, любовта е едно развлечение за младите, любовта е едно мъчение за възрастните, любовта е тягост за старите. След като си любил, народят се пет–шест деца, впрегнат те от любов да работиш, копаеш, ореш, за да им носиш хляб. Хората казват: „Не ми говори за любов.“
Сега разбирам положителната страна. Ние, съвременните хора, вървим по пътя на една култура, по който Ева вървеше. От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо. Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър. Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър. Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли? Доброто не е мазилка. Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума. Любовта трябва да се замени с какво? Дави се някой човек, идеш да го избавиш, то е любов. Гладен е някой човек, идеш да го нахраниш, това е любов. Наскърбен е, утешиш го, това е любов.
Всякога, когато направиш най-малка услуга на една скърбяща душа или човек, който има нужда, то е проявление на любовта. Не седи само в художника, който рисува с четката с една боя, с една боя картина не става. И да ги нареди седемте цвята хоризонтално, картина не става. Когато нарисуваш някой човек, да туриш краските, да знаеш къде да туриш краските. Фотографите като фотографират, черни са фотографиите. Сегашните фотографи са майстори. Като погледнеш, фотографира те; след двайсет минути или един–два часа нарисувал те такъв, какъвто си. Едва сега започнаха да фотографират с цветове. Това още не е изкуство. Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец. Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец? Гладът, нищо повече. Сиромашията. Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече. Който няма пари, ще счита, че е нещастен, че не могъл да иде да слуша. После, самите певци избират такива песни, които са класически, които публиката разбира. Трябва да разбирате тези песни.
Сега пеенето е външна страна. Да пееш, да говориш, това е външната страна на живота. Пеенето иде от преизобилието. Трябва езерото да е напълнено, за да потече. Докато не се напълни – някои от вас не може да говорите, понеже не сте се напълнили. Защо не говорите? Не сте се напълнили в себе си. Като се напълните догоре, ще потече. Като потече, започва да говори. Някой път езерото може да направи пакост някъде. Едно езеро, като потече, направи една голяма река. Оттук мине, вземе пръст, оттам мине, погледнеш, направи долина. Казвам, човек трябва да знае да говори. Ако не знае да говори, оглушава.
Правили ли сте вие опит по колко думи говорите? Да кажем, десет пъти на ден вие кажете една лоша дума, кажете думи, които са отрицателни. То не струва. „Малко съм недоволен. Тъмно е. Не съм разположен... криво ми е днес... хрема ме е хванала... кашлям... съседите ми не са добри... кираджиите не си плащат кирията... обущата ми не са хубави... шапката не е хубава... книгата не е подвързана...“ – само отрицателни думи наредиш. Казваш: „Не е красив човек. Слушах го снощи, глупаво говори... Този певец не пее хубаво.“ Все отрицателни неща, критика. После, идем до зрението. Ти виждаш червено цвете, цветето да ти проговори. Докато се е нарисувало туй цвете, колко същества са работили? Нещата в природата не са безсмислени.
Тук, когато дойдохме на Изгрева, поляната беше пълна с един вид тръне. Онези, които имаха обуща, не чувстваха, но онези, които се опитаха да се събуят, някои искаха по метода на Кнайп да се лекуват, казваха: „Много тръне има.“ Ангажирахме сестри да изтръгнат трънето. Започнаха после боси да ходят, по-малко тръне имаше. Най-първо имаше повече жълти цветя, сега има повече бели, белите са останали. Който не разбира, ще каже: „Като дойдохме на Изгрева, тогава поумняхме.“ А сега пък жълтите цветя ги няма, белите останаха: значи са по-чисти.
Говори се за примирение, мир трябва да има. Всеки, който се озарява от светлината, е бял. Да бъде бял човек. Ако остане светът да се храни от белия цвят, много ще пострадат хората. Белите хора са много добри, но ако търсиш нещо за ядене у тях, не можеш да намериш. Запазват се нещата с белия цвят. Казвам, не само това, но в червения цвят има голямо разнообразие в степените. Музикално цветовете имат степени: в зеленото цвете, в жълтото, в синьото. Онези, които проучват човешкия характер запример, по цветовете познават. Някои хора, като погледнеш, на кожата имат фина краска, като пипнеш, кожата е мека. Много приятни цветове, художниците много мъчно може да нарисуват, сложен цвят е. Тия хора показва, че са се родили при много хубави условия. Онзи, грубият, цвят на лицето и ръцете показва, че хората са родени при лоши условия. Този лош цвят човек трябва да го преобрази, да мисли.
Една англичанка, която е била родена от бял баща, има бял цвят на лицето, но чертите ѝ негърски, груби черти. Като чела деветдесет и девет пъти Библията, позамязала вече на старите пророци. Чела с внимание, изменили се чертите на лицето ѝ. Когато разбираме нещо, изменя се съдържанието. Ти ядеш храна, не оценяваш, недоволен си, не си ял хубаво. Щом има недоволство в яденето, не си разбрал смисъла на яденето. Или щом четеш, и не те интересува четенето, не се ползваш.
Та казвам, в новия начин трябва да знаем как да упражняваме очите си. Светлина трябва да имат очите, да работят. Звукът упражнява ушите, обонянието упражнява носа, яденето – устата, работата – ръцете, ходенето упражнява краката, сърцето. Всичко е в движение, но туй движение извършва работа. Сърцето извършва работа, то постоянно трябва да се свива, да изпраща кръв. Милиарди клетки се хранят от изпращането на кръвта.
Ти произнасяш думите: „Бог е любов.“ Казва: „Къде е Господ?“ Някой казва: „Бог е любов.“ Ти вървиш някъде и си изкълчиш крака, веднага дойде някой добър човек, намести ти крака, услужи ти, тури те на каруцата. Господ се е явил. Ти си сираче изоставено, намери се един човек, помага ти. Ето Господ се явил на пътя ти. Ти си беден човек, искаш да четеш една книга, нямаш пари да си купиш, един човек ти дава книгата, ето Господ се явил. Ти си дете, искаш да свириш, нямаш инструмент, види те някой, даде ти цигулка. Господ ти е дал цигулката. При това казвате: „Къде е Господ?“ Ние имаме съвсем богословски разбирания за Бога.
Запример богословското разбиране за Бога е: слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята. Може да е толкоз голямо, може да е по-малко. Кой досега от вас може да посети това, голямото, слънце? На гости може ли да ходите? Невъзможно е. „Ти, казва, видя ли слънцето?“ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е. Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо. Пък и да го увеличаваме, не може да го видим в неговата големина. Бог, Такъв, Какъвто е в Своето естество и величие, не Го знаем. Но тъй, намален, е понятен на нашия ум, ние Го знаем.
Било е време, когато хората не са знаели какво нещо е любовта. Вълкът като възлюби една овца, изяда я. Детето като възлюби една ябълка, изяда я. Паякът като възлюби една муха, изяда я. Първото правило на любовта: щом те възлюби някой, изяда те. Тогава силният всякога изяда слабия. Той сам изяда слабия, пък слабите колективно ядат силния. Силният, като умре, заровят го в земята, ще те изядат. Малките се съберат около тебе и ще те изядат, нищо повече. Всичките умрели хора ги изядат малките. Съберат се, казват: „Да го видим, той е такъв добър човек, много сладко месо, може да му видим сладчината.“ Като разровим нашите възлюблени, само костите останали, всичкото месо изядено. В смъртта има една красива страна. Ако нямаше смърт в живота, никакъв прогрес не би имало. Не може да се освободим от някого, дойде смъртта, задигне го. Той седи на пътя стражар. Да кажем, като един жив лъв седи на пътя, тебе те е страх. Ако е умрял, ти вече се престрашиш. Някоя голяма змия седи умряла, ти се престрашиш. Смъртта прави добро. Някой казва: „Аз от лъвове не се плаша.“ „Вярвам, от умрели лъвове не те е страх.“ Казва: „От умрели змии не ме е страх.“ От умрели змии не го е страх.
Казвам, има една интересна страна в живота. Запример всички минавате, искате да оправите някой човек. Знаете колко мъчно се изправя човек? Една желязна ос се изкривила, но с чук не може да се изправи, трябва да се нагорещи – тогава. Някъде има машини за изправяне. Казвам, не е лесна работа да се изправи човек. Представете си на някой човек да му изправиш езика – остро говори, не иска човекът да говори, но говори, остро говори. Остро говори, понеже баща му и майка му направили остър езика. Трябва да се смекчи езикът. За да се смекчи, трябва да се знае кои елементи смекчават.
Ако вие направите едно съединение като химик, внесете азота като съединителен елемент или пък сярата, ако три елемента съедините, ще образувате една отрова. Ако извадите сярата от тази киселина, имате едно съединение, което е безопасно. Някой път може да съедините три думи, и да образувате цяла киселина. Знаете какви не процеси стават? При възпитанието наука трябва. Да слушаме добре, да разбираме добре и да прилагаме добре. Аз в своите изследвания често съм виждал хора да плачат. Питам защо? Нейният възлюблен ѝ казал, че не я обича. Може да не я обича човекът, казва си истината. Той не иска да лицемери, казва: „Не ви обичам.“ Аз разсъждавам много естествено. Казва: „Във вашата бакалница няма да дойда. Мене ми трябват лимони. Няма лимони, не ходя в бакалницата.“ Отива там, дето има лимони или отива там, дето има захар. Защо ще ходи в бакалницата? Заради него не ходи, ходи заради захар. Ако има захар, ще иде на гости, ако няма, няма да иде.
Казва: „Не ме обича.“ Тури една запетая след не-то. Може да го накарам да обича. Като донеса най-хубавите лимони, ще дойде при мене. При всички бакали няма такива лимони, ще го накарам да ме обича. Ако вие не може да накарате един човек да влезе и да ви обича, тогава каква наука имате? Ако ви обичат заради вашите черни очи, баща ви ги турил – майка ви била синеока, баща ви черноок. Онзи, който разбира, се влюбва в очите, в черния цвят. Този, който се влюбва в черните очи, доста практичен човек е. Който се влюбва в черните очи, събира всичко той, значи: добра къщница, малко сприхава, но събира оттук-оттам. Със сините очи: нагоре гледа към небето, разточителна е малко. То са повърхностни наблюдения.
Като срещнеш един човек, ако си много стоплен, със синия цвят ще ти даде хладина; хора със сини очи, нещо лъха от тях приятно. Тези с топлите очи са горещи, надалече трябва да седиш, печката е запалена. Ако си наблизо, чувстваш голяма горещина. Ще се поставиш на известно разстояние, да бъде хладно. Тези със сините очи, ако дойдеш много близо до него, може да замръзнеш. Те са хладилници, може да замразят човека. В света електричеството замразява нещата, магнетизмът ги разтопява. На северния полюс колкото искате електричество се образува, в екватора е топло. На екватора е топло, то е място на магнетизма. Може умствено човек да живее на полюсите, може умствено да живее на екватора, може по сърце да живее на полюсите, може по сърце да живее на екватора.
Промените на човешкия характер се дължат някой път на мястото, в което живее. (Затворете лампите, да не се състезават със слънцето. Много са тщеславни.) Всичките проповедници говорят, много говорят като Христа. Каква грамадна разлика има: във всичките Му думи има съдържание, за туй, което говорил, е държал изпит. Христос казваше: „Да обичаш Бога.“ Издържа изпит. Като Го разпънаха на кръста, казва: „Прости“, съобразно с учението Си. Мнозина сега говорят Христовото учение, като дойде, не го издържат.
Сега вие в света искате да живеете без страдания. Ами знаете ли вие, че без страдания вие щяхте да станете крехки, по-крехки от най-крехкото стъкло: като се бутне, ще се схуми. Има предмети, които са изядени от термитите. Една маса седи, но като се бутне, схуми се, нищо не остане. Без страдания, термитите изядат. Не може да разберат хората, че страданието внася материал, от който радостите се образуват. Защо са тия страдания? Ако те не са – по-лошо, една полза носят.
Ние говорим за страданията. Щом говорим за страданията, щом говорим за гроба, е вече друго понятие. То е художник, който турил боите не на място: направил очите черни, носа по-широк, отколкото трябва, направил го по-дълъг отколкото трябва, направил устните по-дебели, отколкото трябва, направил лицето по-голямо. То е прегрешението на художника. Един художник трябва да рисува естествено, краските да ги туря естествени.
Прегрешението седи, когато не представяме нещата тъй, както са направени. Не пишеш тъй, както трябва. Напишеш една дума, изял си някоя буква. Някои хора имат слабост да изядат по някоя буква. Някои изядат ъ. То е за извинение, като го няма ъ, вървят работите, макар да е стражар. Някои изядат ъ. Някои заместват ж с а. Опростотворяване трябва. В английския има букви, които нямат никакво предназначение, три–четири букви не се произнасят. Туй показва, че англичаните са алчен народ, че искат да забогатеят повече, отколкото трябва. Ще тури четири–пет букви наместо една буква, алчността се явява.
Англичаните съкратяват времето, казват: „Времето е пари.“ Уж англичанинът, като дойде гост, казва: „Ще ме извините, занят съм“, ще остави госта вкъщи, той излиза. После е голям формалист. Някой път те пушат пури, и някой по невнимание оставил пурата, запалило се палтото. Като го види, няма да каже, че палтото гори. Той ще намери някой човек да го запознае с него, казва: „Може ли да ме запознаете“, препоръчва се: „Еди-кой си.“ След като поговорят, ще каже: „Извинете, палтото гори.“ Българинът ще каже: „Хей, палтото ти гори.“
Англичаните имат една добра страна, нямат лъжливи репортажи. Сега и те потребяват лъжите дипломатически. Никога във вестниците си не изнасят лъжливи сведения. Някой изял една ябълка, какво ще пишете във вестника? Ако човек е в гората и изяде една ябълка, ще има ли престъпление? Че как ще има? Хиляди животни изядат, и човек може да изяде, няма престъпление. Но ако изядеш една ябълка в градина, дето е посята от хората, туй се счита за престъпление.
Според Божествения закон гладният има право навсякъде да яде. Но има ограничения. Той няма право да вземе една ябълка от градината, ако няма вода наблизо, да я измие. Като я откъсне, да иде да я измие. Няма право да я изяде, без да си обърне очите да благодари, че Господ изпратил светлината да направи тази ябълка. Да се знае, че я изял. Всякога, когато не си се молил, и си изял един плод, си направил престъпление. Престъпление е, че си изял без позволение.
Престъплението на забранения плод е, че Ева яде от това, което е забранено. Бог им казва: „Няма да ядете.“ Тя си позволи да яде. Всякога, когато мислим за неща, които не са позволени, там е престъплението. Престъплението седи в това, че самите неща, които носят престъпление, те ни състаряват, от тях оглупяваме и болни ставаме. Всякога страдаме от забранените работи. Ти обичаш един княз. Защо го обичаш, кажете ми? Любовта безкористна ли е? Млада мома, която обича, безкористна ли е? Користолюбие има. Княза тя иска не само да го хване, но после да му чете молитви.
После, в едно религиозно общество като влязат хората, казват: „Този не е религиозен, онзи не е религиозен.“ Много смешно и безпредметно дали човек е религиозен, или не. Аз зная кои хора са религиозни. Щом свещта гори, религиозна е; щом дими, не е толкова религиозна; като не може да гори съвсем, не е религиозна. Всичките свещи, които светят добре, горят добре, са религиозни. Която не свети, не е религиозна. Религиозните работи са, които ни привързват. Хубавото ядене е религиозно. Под думата религиозен човек разбираме да мисли хубаво, да чувства хубаво, чувствата да са хубави, фини.
Сега ние сме уподобили един свят като нашия. Питат някои: „На онзи свят ще се познаваме ли?“ Ни най-малко няма да се познавате. Ще идете двама в оня свят, и там ще се разправяте. После казват: „Да се примирим.“ В оня свят като идеш, ще забравиш всичките идеи. Ще бъде смешно. Ти си се карал с двеста души на земята и като идеш в другия свят, да ги помниш? Срещаш го и кажеш: „И ти ли дойде тук?“ Ще се забравите. В оня свят ще се помнят най-хубавите работи. Като срещнеш някого, ще си спомниш, че той ти е направил най-хубавата услуга. Който ти е направил пакост, ще го видиш странник. В оня свят, колкото ти е по-чужд, толкова по-голяма пакост ти е направил. Колкото ти е по-близък, толкова по-голямо добро ти е направил. Сега казваш: „Чужд ми е.“ Чужд ти е, защото не ти правил добро. Близък ти е, който ти е правил добро. Който повече добро ти е правил, той ти е по-близък. Който повече пакости ти е правил, далечен ти е, чужд ти е, странник ти е.
Питам, какво ще правите в оня свят като идете? Ще живеете десет, двайсет, трийсет години в оня свят и след като обиколите всичките изложби, научни работи, какво ще ви интересува в оня свят? В оня свят като иде временно, ще започне да мисли за този свят. От оня свят ще слизате да помагате на този свят. Някои от вас искате да почивате. След като сте почивали, един ден ще ви кажат да слезете на земята да помагате, без да ви плащат нещо. Ще слезете да помагате.
Сега има какво да учите: науката за носа, за очите, за устата, за ръцете, за краката, за сърцето. Кой от вас би нарисувал любовта? За любовта аз имам много образи. Има една любов, която пада перпендикулярно. За силните хора има една любов, която пада на един градус. Силната любов е за силните хора. Слабата любов е за слабите. Не че любовта е слаба. Всяка любов се нагажда според степента на човешката душа.
Любовта всякога носи нещо хубаво за човешката душа. Някъде носи по-големи подаръци, някъде по-малки. Любовта никога не прави товар никому. Туй, което прави товар, то са нашите опаковки. Някой път вземаме много от любовта, направим опаковки, опаковки, мяза на тия турски часовници – такива големи часовници с капаци: един голям капак, под него втори, трети, четвърти, пети, шести капак, и като го отвориш, ще видиш малко часовниче. Ще погледне часа и пак започне да затваря капаците един след друг. Такива часовници не се събират в джоба, и във външния джоб не може да се събере. Сегашната любов мяза на тия часовници. Ние още носим любовта с тия капаци, не е дошла, тъй както си е, малката, в нейната форма.
Представете си, че имате един млад човек, един възрастен и един стар. По какво ще се отличават във време на ядене? Характерна черта на малките деца е, че като ги оставиш, нямат формалности. Възрастния трябва да му сготвиш, да му сложиш с всичките европейски приспособления: вилушки, ножове, лъжици. А пък на стария какво ще му дадеш? Ако му дадеш от лепливата халва, как ще я изяде? Ще лепнат изкуствените зъби. Гледам, на стария чукат му орехи. Защо? Зная, че е без зъби. По някой път аз искам да направя Словото много разбрано, то е чукане на Словото. Вие сте много остарели. Трябва да ви чукам орехите да ги ядете. Запример ще ви говоря за любовта, но ви е непонятна. След като ви говоря, казвате: „Не е така.“ Ако ви говоря за любовта на един светия, не знаете да слушате. Старият казва: „Зная, имаше нещо в любовта.“ Детето слуша всяка дума.
Та казвам, децата се интересуват от всичко без критика, нещата всякога приемат без критика. Щом съм критичен, значи този човек, който ми говори, не ми говори истината, може да ме излъже. Човекът няма желание да ме лъже, ще приема нещата. Щом не ме разбереш веднъж, втори път ще бъда по-внимателен. Казва: „Човек трябва да има критичен ум.“ В нашия свят, дето злото съществува, сме критични, разбира се. Но в един свят, дето злото го няма, съвсем друг характер трябва да имаш там. Често ме срещат сестри и казват: „Едно време бях много глупава.“ Не си давам мнението. Аз пт вярвам на глупавите сестри, отколкото на умните. Когато една глупава сестра ми каже, че ме обича, аз вярвам сто на сто. Когато много умната ми каже, че ме обича, вярвам петдесет процента; някой път двайсет и пет процента турям настрана, смалявам. Казва: „Много ви обичам.“ Ние говорим за любовта. Аз изучавам любовта. Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче. Спира се. Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне. Ето котката, тръгнала подир мене, ходи, и на нея ще ѝ дам. Аз вървя по пътя, кацне една муха, и тя иска нещо. Тогава, ако нося мед, зная вече: туря една малка хапчица, тя се наяде и си замине.
Та казвам, ако искаш да ядеш спокойно, да не те безпокоят кучета, котки, ще ядеш, и никой да не вижда, че като излезеш вън, нищо да не носиш в ръцете си. Когато човек има известни блага, той трябва да ги сподели. Всякога споделяйте благата, които имате. Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите. И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си. Онова благо, което имаме, да го споделим. Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни. Казал ти някой, че не те обича. Че кой ще обича празна стомна? Жадният не може да я обича.
Знаете, в турците има един обичай, почти е закон: ако жената подаде празна стомна, когато той иска да пие, той се развежда; за празната стомна, отиде вече. Никога не давайте празна стомна. Като кажете, че обичате, то е бялата лъжа. Като не обичаш, мълчи. Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа. Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш. Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам. „Вие обичате ли ме?“ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа. Сега не може да се произнеса. Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега. „Ти обичаш ли ме?“ Кажи: „Като се върна от лозето с ябълки.“ Като пита човек: „Обичаш ли ме?“ – трябва да му дадеш нещо, другояче ще иска развод.
Следователно ние в света сме дошли да разнесем Божията любов, Божиите блага. Дотолкоз, доколкото разнасяме тази любов, ставаме подобни на Бога. То е любов. Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли. Лошите хора сами се наказват. Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място. Като останат на туй място, страданието иде. Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота. Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж. Не дръжте хора в ума си, които не ви обичат. Вкъщи държите ли някоя безобразна картина, но най-хубавите картини дръжте. В ума си дръж най-хубави образи.
Ти държиш един лош образ, казваш: „Той е такъв, аз не съм доволен от него.“ Не дръж в ума си това. Правиш пакост на себе си. Ти не си доволен от него, недоволен си, постоянно дявола носиш в ума си. Никакво добро не ти е направил, целия ден мислиш заради него да не дойде отнякъде. Казва: „Къде е дяволът?“ „В празните стомни.“ „Къде е дяволът?“ „В сиромашията, в празните стомни.“ На богатия е извън стомната. Той е търговец, като напълни стомната, излиза навън и продава вода. По някой път, като сте сиромах, вие сте недоволен. Като вярвате, като се напълните с вяра, дяволът е отвън търговец, казва: „Доста си успял, голямо величие си станал, като тебе няма, ти си първият. За бъдеще хората ще те турят да те целуват, като тебе няма друг.“ Лъже-маже. Ти казваш: „Хубаво ми иде.“ Казва: „Напълни стомната, аз ще изляза навън.“
Добрата страна на дявола аз да ви кажа къде е. Ти си проповедник, дяволът те направил голям проповедник. Ти си съдия, дяволът те направил съдия. Той дал занаят на всичките хора. Той научил хората да впрягат воловете, той научил хората да впрягат конете. Всичките занаяти в света се дължат на него. По някой път трябва да бъдем благодарни, по някой път, казвам: „Аз искам да те представя такъв, какъвто си. Ти си много енергичен, рекох, знаеш да се поставиш с лошите, знаеш да се поставиш със силните, дето влезеш, те приемат.“ На другите оспорват, но той като се яви, всички вратата отварят. Той е много умен. Като дойде при сиромаха, носи пълна кошница. Когато иска да сплаши някого, отива със стражар. Всичките методи има, много е майстор.
Аз харесвам една черта на дявола – голямо постоянство има. Няма същество в света, което има по-голямо постоянство. Ако го изпъдиш през вратата, през комина влиза, през най-малките дупчици ще влезе, не се срамува да влезе през най-малката дупка. Постоянство той има в света. По някой път ние се сърдим. Онзи ловец, който целия ден линка, за да убие един заек, има ли омраза към зайците? Той ще го удари да го изяде. С пушката тук гръмне, там гръмне, наниже на врата четири–пет заека, върви, пушката на рамото, радва се. От наше гледище, на вегетарианците, не е хубаво, но от гледище на онези, които ядат месо, в реда на нещата е. Ако заекът не беше заек, щяха ли да ходят да го убиват? Ако беше жаба, ловецът ще мине, няма да му тегли куршум.
Страхливите няма да наследят Царството Божие. Дяволът го гони. Като го гони дяволът, казва: „Страхлив да не бъдеш.“ Добри желания има дяволът. На дявола добрата страна е, че той е сянка на любовта, той туря всичките сенки и любовта изпъква. Той като дойде, любовта става понятна. Без дявола любовта е непонятна. С дявола контраст има. Аз го разглеждам какъв беше дяволът по-напред. Той беше по-напред един светъл ангел, с години се разговаряше с Бога, а пък сега дошъл до положението, че Господ не го приема на рандеву. Сега Господ изпраща своите слуги и казва: „Дайте му да си върви.“
Бог е любов за онези, които Го познават. За онези, които не Го познават, е господар. За онези, които не са Го сънували, е мъчител. То са наши разбирания. Казва: „Измъчва ме.“ Ако аз ви изтеглям из някоя кал, хванал съм те за ръката, няма ли да се измъчите? Ако ви изтеглям в някое планинско място? Ако вие посетите Алпите, не е както на Мусала. Там се превързали десет–петнайсет души и вървят всичките нащрек: ако се подплъзне един, другите да го задържат. Опасна работа. Има пропасти, през които трябва да се мине. Тъй както минаваме живота, ние не сме дошли до най-големите пропасти. Някой казва: „Дотегна ми животът.“ Едва до Мусала си се качил, не си дошъл до Алпите. Колко години стана искат да идат на Еверест и не може да идат, големи препятствия и мъчнотии има. В любовта едва на Алпите сме ходили, любовта на Еверест е още идеал. Гледаме го на картина. Казва: „Да се жертва човек за другите.“
Питам, защо майките носят тази любов? Майката девет месеца носи детето в утробата си. Дошъл момъкът, той не носи момата като майката девет месеца – станала на деветнайсет години, задигне я. Той нищо не е направил за нея, какво уважение има за младата мома? Че той знае ли как е станала младата мома такава? Един ден, като не оценява момата, ще го направи Господ майка, ще тури младата мома в утробата му. Защо трябва да я ражда? Тази, младата, мома, която не я оценява, да я оцени, да види как става. Нито един няма да се освободи от своите възгледи. Щом не знаеш как да се отнасяш с младата мома, ще бъдеш майка, да я раждаш. Тогава, който не е оценявал момците, момци ще ражда. Който не е оценявал момите, моми ще ражда. Който не е оценявал старите, стар ще стане. Който не е оценявал младите, млад ще стане. Всеки човек ще стане това, което не е оценявал, за да го оцени на свят. Трябва да мине по един път.
Любовта иска да даде опит, цена на всичко. Като станеш млад, ще се радваш. Колкото повече се радваш, по-дълго време млад оставаш. Колкото по-малко се радваш, по-бързо заминаваш. Пълната възраст дойде, ще замине, дойде старостта. От старостта има по-страшно: смъртта иде. Щом не искаш стар да бъдеш, трябва да умреш. Старият предпочита да страда, отколкото да умре; после, старостта като стане непоносима, той е готов да умре. То е пътят, по който трябва да мине човек, за да се подмлади. Трябва да мине през смъртта, за да се подмлади отново. Трябва тогава да носим знанието на любовта в младини, във възраст когато сме, трябва да носим, и в старини, и в смъртта, и там да носим знанието.
Като минем през всичките фази на живота, тогава ще дойдем до онзи стих, който казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога.“ Да не се смущавате, че туй се е случило или онова се е случило. Всичко ще се превърне за добро. Като плачеш, добре; като скърбиш, добре; като се радваш е добре. Всичко в света е добре за онзи, който познава Бога.
Да се радваме на Божиите блага, с които Бог ни е заобиколил.
„Отче наш“
Деветнадесето утринно слово 26 април 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев