Утринни слова - Осма година (1938-1939)
Новата любов 1939
Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството В начало бе Словото
Ще прочета 13 глава от Първо Послание към Коринтяните.
Да се види разликата между онова, което човек знае и онова, което е придобил.
Духът Божий
Кое е същественото в живота? Това, което остава. Човек може да бъде богат и да осиромашее. Значи богатството в дадения случай е относителна реалност – не може да остане в човека. Човек може да е учен, но и знанието – и то се изгубва. Може и това, което знаете, след време да не ви бъде полезно. Нима онова знание, което детето е имало – как да суче от майка си – това знание, което първоначално е било потребно, като възрастен мъж ще му бъде потребно? Ще му бъде ли потребно да търси майка си, че да я пита как да суче? Безпредметно е това знание вече. Не че това знание не е било потребно. То е било потребно на своето време и човек ще има само едно възпоминание заради него. И той трябва да го замести с друго нещо. Нереалните неща се заместват с реални. Заместване става.
Сега има една нова наука, която трябва да се учи. Тепърва хората има да учат науката за Любовта. Например, от хиляди години малките птички са пели, а хората сега се учат да пеят. Но ако попитате когото и да е какво е предназначението на пеенето, какво трябва да се отговори? – Едно развлечение е. Така. Запример, музиката сега в училището не е застъпена много. Имате един–два часа седмично. Не е нещо много съществено. Защото пеенето се счита само разклащане на въздуха, малко да поразбъркаш. Но то е външната страна. Ти не можеш да бъдеш музикант, докато не можеш да мислиш. А пък ти не можеш да мислиш, докато не обичаш. Човешката мисъл започва с Божествената любов и следователно, когато ние казваме, че човек трябва да започне да мисли, подразбираме, че човек трябва да изучава Божествената любов. Трябва да я приложи в живота си. Не това, което ти чувстваш в дадения случай. Това е само едно много малко преживяване. То е едно начало в сравнение с великата любов, която трябва да проявим.
Защо хората трябва да пеят? Защото в Божествения свят нещата цъфтят, като пеят. И ако не пеят, цветята не цъфтят. Нищо повече. В Божествения свят хората, които искат да се събудят, те ще запеят. Това е външната страна. Нали всеки един човек на земята трябва да се облече, както човек се облича с хубавите мисли и с хубавите желания. Сега навсякъде хората са верующи. Но ти имаш една мъчнотия в душата си и не можеш да се освободиш от нея. Мъчи те мъчнотия – съмнението. Съмняваш с в нещо. И това съмнение е като живеница. После те мъчи и безверието. Имаш вяра, но казваш: Кой го знае дали е така, не съм го виждал. Може да е така. Апостол Павел описва и казва: Ако имам всичкото знание, но любов нямам, нищо не съм. – Кои са тия християнски народи, които вярват така и които имат това разбиране? Християнските народи много малко са разбирали тогава. И тогава е имало между верующите спор. И днешните християни, които вярват в Христа, имали ли са много вяра? Не са имали. Имат ли те едно сърце? Нямат едно сърце. Знаят ли всичко, което е писано в Евангелието? Може да са го чели. Ако вземете и сегашните християни, днес те са около 500 милиона и у тях има само един общ стремеж. Всеки иска да придобие спасението. Тъй както някой човек иска да осигури живота си, за да може да се прехрани. Та християнството днес е като едно осигуряване. Всеки иска да се осигури, да не би като умре да отиде в ада и да го пекат във вечния огън. Какво подразбирате вие „да се пече човек във вечния огън“? Аз ще ви оставя да си мислите, както искате. Както на някой от вас се струва, че обича някого, а не го обича. Тогава какво е това? Че целия ден всички хора си представят, че се обичат и някъде искат да те убедят, че те обичат. Каква нужда има светлината, че тя ме обича? В какво седи любовта? Да кажем, когато светлината иска да убеди, че обича някого, в какво се изразява тази любов? Ако любовта може да ме направи да не се спъвам в живота си, да не падам и да не си пукам главата, ако светлината може да ме научи как да служа добре в живота, как да живея и ме научи да работя, тогава това е любовта на светлината. Какво повече мога да искам от нея?
Сега например, вие седите и мислите какво ще бъде днес времето. Казвате: Днес времето е много хубаво. Но аз ви казвам, че това хубавото време ще трае два, три, четири, пет дена, но след четири–пет дни може пак да се развали. Кой разваля времето? Откъде-накъде хубавото време ще се развали? И кой смее да го развали? А как се разваля? Ти имаш хубаво настроение в душата си. Казвам: Туй настроение може да се развали. Кои са причините, за да се развали то? И кои са причините за развалата на времето? Сега няма да ви отговоря на въпроса. Вие сами трябва да си отговорите. Но косвено само ще ви загатна. Коя е причината, че човек осиромашава? Ще кажете: Всеки човек, който не работи, осиромашава. И всеки, който не се учи, невежа остава. Питам: Ако малкото дете се отказва да бозае от майка си, неразположено е, какви резултати ще има тогава? Това дете ще отслабне. Но не се нуждае детето само от това да бозае от майка си. Но то има нужда и да диша. Но ако това дете се откаже да диша както трябва, то ще отслабне още повече. Следователно, когато човек се откаже от необходимата си дейност, когато престане да мисли, когато престане да чувства нещата и когато престане да прилага нещата, да прилага онова, което знае, какво ще стане с него? Той ще спре своето развитие. Човек трябва постоянно да мисли, постоянно да чувства и постоянно да прилага онова, което знае.
Вие искате да знаете какво ще правите, като отидете на небето. Вие се стремите да отидете в другия свят, за да се освободите от големите страдания, които имате тук. Защото от големите страдания хората търсят другия свят. Онези, които нямат страдания, не го търсят, а само бедните, страждующите го търсят. Здравите хора не търсят здравето. Добре. Искате да запазите своето здраве. И богатите хора имат право. Те казват: Какво ще търсим рая в онзи свят? Какво ще ни даде раят повече? И те казват: Тук е нашият рай. Вие как си представлявате, като отидете в рая, какво ново ще имате там? Аз бих желал да кажете какво ново ще имате в рая, което не знаете. Вие искате един рай точно такъв, какъвто богатият го има. Богатството, което богатият има, здравието, което човек има и щастието, което има, може ли той да ги запази? Един богат може да е щастлив до известна степен в началото, но когато богатият почне да осиромашава, когато сиромашия почне да влиза в него – и богатият почва да става недоволен. Всеки богат в началото е доволен, но после почва да става недоволен от богатството и иска повече пари. Онзи, който има малко любов и онзи, който има достатъчно – и двамата искат повече любов.
При любовта има един закон, който трябва да го изучаваме. Ако ти се влюбиш в слънцето и искаш постоянно да го гледаш, какво ще стане с тебе? Ако постоянно го гледаш, има опасност да ослепееш. Ако ти привличаш много близо до съзнанието си онзи, когото обичаш, ти ще ослепееш. Така е, ако човек обича слънцето и всеки ден го търси по небето, той ще ослепее. Това, което обичаш, не трябва да го търсиш отвън. Но туй, което обичаш, трябва да му служиш, заради него. Трябва да служиш на този, когото обичаш. Ти трябва да работиш за него. После, трябва да има мисъл в тебе. Сега, за да стане мисълта ясна, ще ви дам един пример. Ние често мислим, че знаем работите. Преди години двама наши приятели ми пишат писмо, когато аз бях тук, в София. Те ми пишат, че един наш приятел в Търново боледува. Те ми пишат писмо, че той е добър наш брат и той се е парализирал почти, не може да стане от леглото. Викат ме да го лекувам. А пък аз нямам време да го лекувам. Казах на двамата братя: Идете вие и кажете му така и така и направете така и така. Те отиват да го лекуват от болестта, но там и двамата заболяват. И те ми съобщават: Тази работа не е за нас, ела и свърши работата си сам. Искат аз да отида, защото и двамата заболели. Единия го боли кръстът, а и другият е болен. Болестта е едно благословение за човека. Това е моето схващане. Този брат е заболял, а пък те ме викат да го излекувам. Аз им казвам: Идете и вземете благословението и за себе си. Този същия пример имаме и в Евангелието. Веднъж някои ученици Христови, при които дойде страждующ от някаква си болест, и учениците се мъчеха да го излекуват, но нищо не можеха да направят. А Христос беше през това време горе на планината. И като дойде Христос, казаха му: Дойдоха учениците ти и не можеха да го излекуват. Тогава Христос го излекува. И учениците Му го попитаха: Ние не можехме ли да го излекуваме? Христос казва: „Този род не излиза вън, освен с пост и молитва.“ В дадения случай трябва да знаеш какво нещо е да постиш. Няма нещо по-хубаво от поста. Да не окалваш езика си с нечисти думи – това е пост; да не окалваш ума си, мозъка си с лоши мисли – това е пост; да не окалваш сърцето си с лоши чувства – това е пост; да не окалваш волята си с лоши постъпки – това е пост. А да се отказваш само от яденето – това не е още същински пост. Как ще разберете думите Христови „Аз съм живия хляб, който е слезнал от небето и който ме яде, има живот“? Какво е предназначението на поста? Предназначението на поста е да не окалваш ума си, сърцето си, душата си, духа си и тялото си. Има една кал, която се образува от човешките мисли. Ужасна кал е тя. Има една кал, която се образува от човешките чувства; има една кал, която се образува от човешките постъпки. Ужасна кал е това! Аз съм давал няколко пъти пример какво е калта. Каква е тази кал? Пак ще приведа онзи пример. Един пример, даден от Християнската църква. Едно лице било игумен на един манастир, но си живеел така, както той си разбирал. Той оставил паричните сметки на манастира неуредени. Той си заминава вече. И като дошъл младият игумен на манастира, намира сметките много разбъркани. И за да не го обвинят в разбойничество, той почнал да се моли да повикат от онзи свят стария игумен да уреди сметките си и да ги представи в братството. Той мислел, че този игумен е горе, в рая. А пък този старият игумен бил такъв грешник, че го турили в ада. И оттам го изпратили да дойде да уреди сметките на манастира. Той се върнал, дошъл, уредил сметките и си отишъл. Но след това манастирът запустял. Той се толкова вмирисал, че никой човек не могъл да остане там. И манастирът съвсем запустял. Защото адът дошъл в манастира.
От тази кал трябва да се освободи човек. Имаме една трудна задача в света и тази задача само любовта, само огънят на любовта е в сила да я направи. Само тя е в сила да ни освободи от калта на човешките мисли, от калта на човешките чувства и от калта на човешката воля. И Писанието казва, Бог казва: Елате да разсъждаваме какви са греховете ви и аз ще ги залича. Но тази кал как се образува? Щом човек намали своята любов, калта почва да се образува; щом увеличи своята любов, калта изчезва. Щом намалиш любовта си, умът почва да се каля, сърцето почва да се окалва и целият човек се окалва вече в тази кал. Не може да се живее в нея.
Та казвам: Винаги трябва да правите един опит. Онези, които искат да знаят дали добре пеят, трябва да правят опити. Според мен, аз по някой път правя опит дали добре пея. Отида при едно дърво, което е напъпило и е наближило да цъфне. Като му запея, то цъфне и аз намирам, че хубаво съм пял. Искам да зная по-добре дали добре пея, не искам само да видя дали ще цъфне дървото, но искам да зная дали ще дойде и втората фаза. Продължавам да пея и дървото върже хубави плодове. И като попея още половин час и плодовете узряват. И аз хапна от тях. Ако зле съм пял, плодовете не узряват. Ако във вашия живот имате страдания, коя е причината за страданията ви? Любовта ви е малка. Попейте малко и страданията ще изчезнат. Любовта ще дойде и вие ще бъдете в Божествения свят. Но ти не можеш да пееш, ако правилно не мислиш, и правилно не чувстваш, и правилно не постъпваш. Това е втората фаза. Сега вторият закон е: Ти не можеш правилно да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, ако не обичаш.
Та казвам: От всичките неща Любовта е, която дава подтик, която дава живот на всичко в света. Тя дава подтик и на човешките мисли, и на човешките чувства, и на човешките постъпки. Любовта дава подтик на всичко вътре в човека. За това казва Писанието: Любовта – това е плодът на Духа. И Писанието казва, че които служат на Бога, те ще му се покланят в Дух и Истина.
Казвам ви, в сегашния живот идат големи изпитания. Те ще дойдат и всички вие ще минете през огъня. Питам: Ако един разбойник те срещне на пътя и те обере, ти силен човек ли си? Ти казваш: Обраха ме. Ама ако ти изгубиш своята мисъл, силен човек ли си? Ако ти изгубиш своите чувства, силен човек ли си? Ако не можеш да постъпваш добре, силен човек ли си? Сега може да се зададе друг въпрос: Какво трябва да се прави?
Сега, толкова пъти сме чели тази глава, десетина пъти сте я чели. Много пъти сте я чели. Но кой от вас знае тази глава наизуст? Някой от вас я знае. Ако ви говоря, то всеки един от вас може да повтори казаното от мен. А някои ще кажат: Много хубаво говори той. Но аз не мога да го повторя. Вие, ако след като свърша своята беседа, не повторите онова, което съм казал, кога ще го повторите? Вие казвате, че много хубаво говоря, но в този ред вие не може да повторите нещата, както аз съм ги казал. Ако един певец, ако един гениален музикант, който е написал една музика и ако ти не можеш да изпееш музиката така, както той я е пял, ако не можеш да изпееш музиката като погледнеш нотите, ако не можеш да вземеш всеки тон вярно – и във възходяща, и в низходяща степен не можеш да го вземеш вярно, тогава какъв музикант си ти? В низходяща степен са бемолите, а пък във възходяща степен са диезите. Ти трябва „ре“-то да го вземеш и във възходяща, и в низходяща степен вярно. Да знаеш какво нещо е „ре“.
Ако нямаш в света идеал, ти не знаеш да пееш „ре“. Ако нямаш любов, ти не можеш да пееш „до“. „До“ дава подтик. То е първият подтик. Той е основният тон на живота. Най-малката любов, с която човек може да започне в света, това е „до“. Това е най-малката любов, при която се пробужда човешкото съзнание. Това е първият Божествен лъч, който показва пътя, по който човешката душа трябва да тръгне. И като дойде до „ми“, това е границата на физическия свят – до, ре, ми, фа, сол, ла – това е духовният свят. А при „си“ – една нота имаме от Божествения свят – това е „си“. Оттам нагоре има два тона, които съвременната музика не ги знае какви са. И понеже тези Божествените тонове не ги знаем, ние пак повтаряме отначало до..., т.е. почваме пак оттам, отгдето сме започнали. И това са хубави работи.
Онзи музикант, който е разбирал първите три тона, той е станал специалист на физическото поле. Той трябва да знае всичките начини на физическото поле, всяка работа. Той ще познае всяко изкуство на земята, ако знае трите тона и тогава всичко може да прави. И всичко ще му бъде ясно като бял ден. Окултистите ходят в Индия, за да търсят начини как да изучават окултните науки. Индусите, които са разбирали малко от тази музика, те знаят, че за змиите има един тон – змийски тон – и щом вземат този тон, всички змии се събират на едно място, само като го чуят. Те се събират както войниците, като ги викат от запаса на обучение. Като чуят този тон, всички змии тръгват като един войник. И този, който е пял този тон, ще види, че 200–300 змии са изправили главите си и казват: Какво заповядвате сега? И тези факири знаят и като им запеят друг един тон, всички змии се връщат оттам, отгдето са дошли. Ти може да ги викаш както искаш, но те идват само ако им запееш тяхната песен.
Та силата седи в човешката мисъл. Ако ти знаеш как да мислиш, доброто ще дойде при тебе. Ти търсиш доброто, но доброто иска да му пееш. И ако не пееш, то не идва. Щом му запееш неговата песенчица, то идва и казва: Какво заповядвате, аз съм на ваше разположение! Питам: Като отидете в небето, какво ще учите? Ще направите онази погрешка, която са направили двама души. Един американец се хванал на бас за 500 английски лири, че ще може да отиде при един английски милиардер и ще бъде приет от него. А неговото време било много скъпо. Веднъж отива американецът при милиардера и му казва да го приеме. Този пратил при него да му кажат, че няма време. Той казал: Моето време е много скъпо, нямам време. – И той отлага. Два–три пъти той така го изпращал. Милиардерът все казвал: Времето ми е много скъпо. Всяка минута ми струва по десет английски лири. Американецът казал: Аз искам да се срещна за пет минути и колкото искате – ще платя. Приел го милиардерът и му казал: Какво обичате? Американецът му казал: Дойдох да ви видя. И си извадил часовника, държи го и го гледа. Изтекли петтях минути. Той турил часовника си в джоба, изважда 50 английски лири и му казва: Твоето време струва 50 лири, а пък моето – 500 лири. И на него останали 450. И му казва още: Аз спечелих този бас. Ти спечели 50 лири, а пък аз – 450 лири за 5 минути. – И в живота печелят хората. Едни печелят 50, а други – 450. Само че онзи, който печели 450 и онзи, който печели 50 – дали са още в този свят, или са и двамата в онзи свят?
Същественото в света е Любовта. Казано е: „Това е живот вечен да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Това е законът: Вечният живот е в познанието на Бога. С това не искам да ви кажа, че вие не познавате Бога. Но един баща, когато има един син – как иска да го познава синът му? Бащата иска неговият син да се учи. После, иска да има обхода. Ако син му знае хубаво да се облече, после да си тури връзката и пръстените, да се разхожда с автомобил, с аероплан, ако не се учи и не разбира нищо от музика, от математика, от геометрия, от изкуствата, питам: Този баща мисли ли, че това, което знае неговият син, е достатъчно? И това знание на сина му ще го радва ли? Хубаво е това знание, но не е съществено. Апостол Павел дава едно сравнение, казва: „Ако имам всички тези външни дарби и знания, а пък любов нямам, нищо не съм.“ Защото всички тези неща са преходни, а пък Любовта е единственото реално нещо, което остава.
Та казвам сега: Търсете Любовта, която носи всички блага в живота. Любов, която не подмладява човека всеки ден, не е тази любов, която търсите. Любов, която застарява човека – напуснете я. Напуснете старата любов. Мислите ли, че тази любов, която ви е обременила, че гръбнакът ви е охлузен, и устата ви са охлузени, и ребрата ви се четат – мислите ли, че тази любов е истинската? Някой път аз, като видя някой кон, казвам: Много зле са разбирали любовта хората. А пък като видя някой човек, който го кара, казвам: Много добре си караш кончето. И на коня казвам: Много добре си носиш товара. И на себе си казвам: Аз не бих желал да бъда на мястото на коня и на мястото на онзи, който кара коня.
Едно време художниците се хвалеха, че знаят да рисуват. Но сега и малките деца знаят да рисуват. Той си носи апарата и като цъкне, цялата картина е нарисувана наведнъж. Сега се рисуват цветни картини. Той, като цъкне – и се получи картина, цветна. И това дете само в няколко часа си има една картина. А според стария метод се искат 10, 15, 20 години, за да стане човек художник. Но това цъкане не е изкуство. Много лесна е тази работа. Ако човек знае да мисли, той ще рисува. Ако знае да чувства, той може да рисува. И ако знае човек как да постъпва, той знае как да рисува.
Сега се изискват хора, които навсякъде да помагат. Често идат да ме питат, казват: Учителю, как да проповядваме Христа? Казвам: Тъй! Те казват: Знаем да пеем, разбираме нотите, пеем свещени песни. Казвам им: Ти като си пял досега, Христос идвал ли е да те слуша? Той казва: Че аз все мисля за Него. Казвам му: Досега писал ли ти е някое писмо? Колко писма си Му писал? И колко твои писма са дошли до Христа? Ако отидеш в пощата, ще видиш, че те седят в кутията. И пощаджиите имат закон, че ако не се вземат писмата навреме, те се унищожават. И от тези писма, после помен не може да се намери от тях.
Няма по-ужасно нещо в света човек да бъде измамен в онова, което вярва, в онова, към което се стреми и в онова, което той иска да постигне. Първите хора останаха излъгани в рая, изгубиха светлината, с която бяха, и останаха голи. И Писанието казва така: „Адам виде, че беше гол.“ Адам, преди да съгреши, беше царски облечен. Вземете един черен въглен. След като изгасне въгленът, как ще гори – нали е гол? Но като прекарат през него електрически ток, той светва и пак става с царска дреха. И много лампички има тогава. Като светнат те в тока – и всичките веднага са облечени. Но като съгрешат те, престават да светят – оголяват и почерняват.
Казвам сега: Дръжте връзката. Коя връзка? Едната връзка. Новата връзка. Любовта е, която спасява света от големите нещастия, които са оплели хората.
Сега ако сте в Севлиево, какво ще видите? (Това беше във времето на голямото наводнение, което стана в Севлиево.) Дошла една толкова голяма вълна, повече от 8–10–15 метра с вода. И тази вълна минава и завлича къщите. И става едно нещастие. Един ден може да дойде такова нещо и в твоята къща. Сега ние ги съжаляваме. Но Писанието казва: Гледайте и вашите къщи. Защото тази вълна ще дойде един ден и във вашата къща. Един разправя своята опитност. Тъкмо се върнал вкъщи с яденето и яли, и майката и децата легнали да спят. И той легнал да спи. И дошла вълната и задигнала цялата къща. Той се спасил, но жена му и децата се удавили. Вие казвате: Какво голямо нещастие. Но това нещастие иде върху всички. То ще дойде. Не съграждайте къщите си в низините, долините, дето водата може да дойде и да ви завлече. А съграждайте ги по високите места, та като дойде тази вълна, да не ви засегне. Да мине и да си замине.
Та сега се показва и любовта на другите. Всички проявяват съчувствие, отиват да помагат там. И така трябва да бъде. И още повече трябва да бъде. Онова, което ни отдалечава от Бога, от живота – то е безлюбието. Онова, което ни отдалечава от Бога, е неясната мисъл, неясните чувства, неясните постъпки, с които всеки ден всички хора си служат. И Писанието казва, Бог казва: Обърнете се към Мене! Бог казва: Приемете любовта, новата любов. – В старата любов младата невеста, като ѝ е турено булото отгоре, тя е много добра, по-добра от нея няма. Тя на всички целува ръката и мълчи. Тя мълчи и гласът ѝ не може да чуеш. Но щом се вдигне булото от главата ѝ, и тя вече се проявява.
Та казвам сега: Аз харесвам булото. Това показва започване с Божествената любов и свършване с човешката. Като се махне булото, тогава иде вече човешкото.
Да започнем с Божественото и да продължаваме с него, това е смисълът на живота – вечното опознаване на любовта, която носи вечния живот за всички души.
Отче наш
6,10 ч. с.
34. Утринно Неделно Слово, държано на 2 юли, 1939 г, 5 ч. с., София – Изгрев.
Небето – ясно, чисто. Времето – меко, топло, светл