Утринни слова - Осма година (1938-1939)
Елате да разсъждаваме 1939
Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството В начало бе Словото
Ще прочета 10 глава от Евангелието на Иоана.
Тези неща са важни, важно е миналото, понеже тия неща изразяват едно наше състояние. Божествените Истини, когато и да се изказват, имат отношение към самия човек. (Учителя прочита главата.)
Духът Божий
В живота съществува едно голямо противоречие, на което отначало досега не е дадено разяснение. Колкото и да се е разяснявало, все нещата остават неразяснени в това противоречие. И сега като се разясняват, пак ще остане неразяснено, понеже това е едно вътрешно противоречие, което съществува във всеки един човек.
Ще направя едно сравнение. В живота, както всички хора се раждат на земята, от едно становище, те се раждат при еднакви условия, понеже слънцето грее еднакво на земята. Ако попитаме хората откъде идат, никой не знае откъде иде. Казва: Родил съм се. Знае, че се е родил. Вие имате едно съзнание, че живеете на земята, но откъде идете – нямате ясна представа. Нямате такава ясна представа, както когато човек се е преселил от България в Америка и знае, че иде от България. Или когато се е преселил от Америка в България, знае, че иде от Америка. А пък всеки един от вас няма такава ясна представа откъде иде. Но да оставим въпроса откъде иде. Всички хора се раждат при еднакви условия, слънцето еднакво грее, но всички не израстват еднакво. Цветето, посадено на земята, расте всяко едно по особен начин. Всички цветя, които се садят, еднакво не израстват. Едно израсне, стане по-високо, а друго по-малко. Някое дърво е израснало 10, 15, 40, 50 метра, а пък друго някое едвам се е подигнало. Сега тези растения, ако ги попитате, и те не знаят защо са израснали толкоз, както и вие, ако ви попитат откъде сте дошли. Другият въпрос седи в това. Най-първо като се роди човешкото съзнание, човек е невежа, минава за невежа. Тогава не сте толкова учен. Най-първо сте красиво дете и от вас се изисква послушание. Майка ви ви дава наставления, почват да ви учат. Майка ви казва: Ще се молиш на Господа. Ще си го представиш като стар човек с бяла брада и бели косми. – И ти вече от детинство мислиш, че Господ е като един стар човек. Дойдеш обаче в зряла възраст. Ти вече имаш едно верую на майка си, така представено. Обаче колкото повече израстваш, ти почваш да се обезверяваш в твоето верую. Почваш да мислиш и казваш: Майка ми ме е учила, но тя ме е учила на нещо, което не е вярно. Ти ще кажеш, че майка ти те е заблудила. Че майка ти беше едно време дете, и така ѝ е било представено. И това преминава от поколение на поколение. Ти, като възрастен, проверяваш и мислиш, мислиш и заминаваш за другия свят, без да си разрешил въпроса.
Казват: Ние вярваме в Бога. Хубаво, всички вярват в Бога, обаче има едно противоречие. В религиите всички за Бога говорят и за него се карат. Колко хиляди и милиони хора са измрели за своите религиозни убеждения! Гонили са ги. Не безверници са ги гонили, но пак верующи. Гонили са ги, защото не вярват като тях. Най-първо хората са умирали за своето идолопоклонство. Ако не вярвали в този истукан, турен като божество в храма, те казвали: Той не вярва в божеството, което е турено в храма. – Това божество е направено от камък и седи там. И казвали: Как да не вярваш в това божество? И учените хора са ходили и са се покланяли пред това божество. Целували му краката, ръцете, кадили му темян. Това го правили учени хора и свещеници, облечени в одеждите си. И само да поискаш да кажеш, че това божество не е истинско – и да видиш какво ще стане!
Че и днес всички вие правите така, макар и да има различие. Ако ви попитат всеки от вас – тези божества са все във вашия храм на миналото. Всеки от вас има по едно божество. И само ако не вярва някой в това божество, да видиш какво ще стане. Сега аз искам да обясня нещата. Вземете например, човек се ражда, най-първо е здрав, весел, разположен е. Но един ден погледнеш, че той пострадал. Погледнеш, този здравият човек се разболял и умира от една много малка причина. Минава той през едно място, подухнал малко вятър и той се простудил. Ходил на екскурзия и нямал дебели дрехи. Излязъл така необлечен и мислил, че на планината е топло, както и на полето. Но там се променило течението на въздуха, валял дъжд, температурата спаднала и се простудил. И казват: Ходил е на екскурзия и голямо нещастие го е сполетяло. Валяло го дъжд и е почти на умиране. Казвам сега: Защо се измени времето? Защо дойде този дъжд, защо го измокри и защо се той простуди? Да не се спирам върху този въпрос. Ние намираме, че всичката вина е в него, че той не си е взел дебела дреха и обущата му не били такива, каквито трябва. Рядко се случва това. Или други противоречия да взема. Има хиляди противоречия. Някой път човек страда от недоимък, от малко ядене. Има хора, за които казват: Пожълтял е, сух хляб само яде, храни се само с лук и чесън. А пък друг някой ял повече и напълнял, станал като някое дърво, обемисто дърво, но пак болен. Гледаш – лицето му пълно, но има нещо в него болно.
Чета във вестниците, че френският председател на републиката, който отива в Англия, поставил англичаните в трудно положение, понеже не знаели какво да правят с лекаря му. Лекарят се грижи за председателя и му дава наставления – как ще яде, как ще пие, за да не би да пострада. Та не знаели как да го турят, че да бъде в близко отношение с председателя, та да му даде помощ в случай на нещастие. Това става в Лондон. Един човек отива и разрешава известни обществени въпроси, а пък той сам има нужда от един лекар, който да разрешава кризите, които стават вътре в неговото тяло. Един ми разправяше една своя опитност. Той ми казва: Аз се молих в една църква, но някой ми казва отвътре: Колко голям будала си, много си глупав. Ти досега от детинство си се молил толкоз пъти, и открило ли ти се е да видиш нещо? Нищо не си видял. Тук си се изтъпанил и нищо не си видял. Двадесет години се молиш, все коленичиш. Това коленичене край няма ли? – Нещо ми говори отвътре, и аз не зная какво да му кажа – казва ми той. Дойде в мене едно честолюбие и като не можах какво да отговоря, казах му: Що ти влиза в работа защо коленича? То е моя работа. – Но оттам насетне престанах да коленича. Станах честолюбив. Казах си: Как така ще седна да коленича? Аз казах на онзи, че не е негова работа, но започнах да се занимавам с тази мисъл. Онзи ми тури един бръмбар в главата. Казах му, че не е негова работа, а моя, обаче досега никога не бях повдигал този въпрос и го считах, че е в реда на нещата. И сега се питах: Какво иска Господ от мене? Защо да коленича? И тогаз си казах: Сега какво трябва да правя? По-рано мислех, че трябва да коленича, когато се моля. Но сега, като не трябва да коленича, как трябва да се моля?
Христос сега дава известно разрешение. Той казва: Истина, истина ви казвам, който не влиза в кошарата през вратата, е крадец и разбойник. – Това е вярно не само буквално, но и фигуративно. Всеки един човек е една кошара. Той казва: Истина, истина ви казвам, който не е влязъл през вратата на кошарата е крадец, а пък който е влязъл през вратата, е истински пастир. – Верующите се уподобяват на овци, заградени в една кошара. И овчар е онзи, който се грижи за тях. А крадецът го представя вън от кошарата. Но за овците не са опасни само вълците. Понеже влизат някой път в кошарата и крадци – хора. И като влезе и намери едно хубаво агне, вземе го и си отива. Вълкът взема една овца на гърба си и заминава. Същият навик имат и лъвовете. Лъвът влиза в някоя кошара и намери едно хубаво угоено теле, взема го на врата си и през оградата на кошарата си отива. Той взима не агне, но цяло теле.
Вие ще кажете: Те са животни. Но всички тези прояви стават и в човека. Да кажем, един човек най-първо е верующ, както някои хора говорят: Едно време бях много набожен, но сега съм се обезверил. Питам сега: Това какво е, откъде иде това обезверяване в самия човек? Според съвременните изследвания, ако човек дълго време седи в една стая, той сам ще се обезвери. Ще ви кажа в какво седи безверието. Дълго време ако седиш в една стая, най-първо ще ти е приятно, но ако тази стая е херметически затворена, всеки ден ще забелязваш, че с въздуха става нещо, че не е такъв, какъвто трябва, че липсва нещо в стаята. И ще казваш: Тежко е в стаята. Не се живее тук. Лошо ми е. В тебе ще има желание да излезеш вън, но не те пущат. И от ден на ден се влошава, влошава положението, докато един ден почваш да изгубваш съзнанието. Разправя един англичанин една своя опитност в Индия при едно голямо разбунтуване на индусите. Около 200–300 англичани ги хващат индусите и ги тургат в една стая, дето имало само един много малък прозорец. Набрала се много въглена киселина. Те всички имали желание да бъдат по-близо до прозореца, защото се задушавали. И този англичанин казва: Тогаз усещах колко е необходим чистият въздух за мене. Който дойде до прозореца, се освежава, а пък другите се измъчват с голямо мъчение от липса на нещо.
Та мнозина сега казват: Да пазим старото. Че ти, ако живееш в старото, какво ще спечелиш? Всички пакости в живота произтичат все от старите работи. Щом ядеш някоя стара храна, преди 5–6 дена сготвена и седяла в някой некалайдисан съд, ако ядеш стар мухлясал хляб, ще видиш колко струва. Също така, ако ядеш стара пастърма, 2–3 годишна, изсъхнала, консервирана. Казвам сега, аз искам да ви наведа на тази мисъл: Във вас често стават промени, във вашия вътрешен живот. Някой път имаш причините на тези изменения, а пък някой път нямаш никакви причини. Неразположен си духом, например. Иде ти да се караш с хората. Казваш: Не съм разположен днес. Защо съм неразположен – не зная. Някой път домашните не влизат в положението му. Ако е господар, слугата не влиза в положението му. Ако е музикант, ще намери причината в това, че салонът не бил отоплен, че инструментът не бил направен добре, че лъкът или колофонът не бил добър. Ако е шивач, ще намери причината в иглата. И като шие този ден, иглата се мушне в ръката му. Той хвърли тая игла, вземе друга, но и тя се мушне. И той казва: Тези игли! Ако е стара някоя баба, по-възрастна, тя на млади години е вдявала конеца в иглата веднага. Щом стане стара, конецът минава настрани и казва: На тази игла ушите ѝ са малки. И взема друга игла, по-голяма – пак не може. И най-сетне като вземе губерка, конецът минава. Конецът влиза, но с губерка не се шият модни дрехи. Чувал се шие, но други дрехи – не. И тя казва: Изгубихме зрението си. Кои са причините за изгубване на зрението? Някои, като изгубят зрението си, си турят очила. После турят и двойни очила. Има много причини за това, но някой път отслабването на зрението се дължи на това, че съвременните хора като че ли поставят очите в едно статическо положение. Ти държиш очите в едно и също направление, в еднообразно положение и когато искаш да погледнеш някой предмет настрани, не си движиш очите, но местиш цялата глава. Така и четеш, така и гледаш. И очите ти станат като истукани. Дойде някой, ти не движиш очите си, а си движиш главата и врата. И след 10–20 години не виждаш. Защо? Защото очите станали лениви. Като не си мърдал очите си, много малко кръв е прииждала в тях и очите ти изгубили тази пластичност, очната нерватура се е запушила и ти си почнал да ослепяваш. Някой може да направи опит и да види дали това е вярно. Достатъчни са три месеца, за да провериш дали теорията е вярна, или не. Ти седиш и ще решиш, че няма да си въртиш врата, но очите. Ти си вкъщи. Отвори се вратата, ти няма да си въртиш врата, но ще си подвижиш очите. Повика те жена ти. Няма да си мръднете главата и врата, но ще си въртиш очите и ще кажеш: Какво обичаш? Синът ти вика: Татко! Ти кажи, без да си мърдаш шията: Какво обичаш? Три месеца ще правиш така. Ще си турите едно правило. Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията. Дойде гръмотевица. Не си вдигай врата нагоре. Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш? Вървиш и си удариш крака. Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш? Очите ти трябва да се движат. Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата. Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво нещо е това. Но не знаеш, че богатството е едно статическо положение. То е само до време. Богатството – това е товар. И този товар ти имаш право да го носиш само няколко часа и след това да го снемеш от гърба си. След това какво трябва да дойде? Трябва да станеш първокласен сиромах. Ще ви обясня какво нещо е сиромашията. Ти казваш: Мен ми дотегна сиромашията! – И сиромашията дотяга, и богатството дотяга. Аз ще ви обясня научно. Да бъдеш богат – това е един процес. Да бъдеш сиромах – и това е един процес. Ти си седиш и нито си богат, нито си сиромах. Но след 4–5 часа ти ставаш сиромах. Най-първо ти седиш така, както баща ти те е родил. В заможно положение си. Но в тебе стане една промяна. Най-първо ти си индиферентен. Но в тебе после се зароди желание да ядеш. Желанието да ядеш, това е желанието на сиромашията. Ти схващаш, че трябва да ядеш нещо. Щом огладнееш до крайния предел, ти си станал сиромах и в тебе има желание да почнеш да търсиш хляб в долапа. По-рано не си искал да знаеш за долапа, но сега отваряш долапа или ще отидеш в една фурна, във втора, в трета. Има доста големи аристократи в света, които не обичат да ходят на фурна, искат да покажат, че не се подчиняват на този закон. Изпращат слугата си, но като дойде слугата, онзи вземе хляба и го къса парче по парче – гневи му се. Вие казвате: Един вълк откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна. – И в човека има същият навик – взема той от топлия хляб едно парче и го гълта, после друго парче и т.н. И след това казва: Много добър е хлябът. Ти казваш, че хлябът е много добър, но ти никога не си влизал в положението на хляба. Той, докато стане на хляб и дойде до тебе, през колко страдания е минал! И ако този хляб поседи 4–5 дена, ти, след като го ядеш, казваш: Не струва хлябът. Не си доволен. Понеже хлябът не е пресен, не е топъл, ти казваш: Не струва хлябът! Че хлябът, ако беше жив, ще каже: Колко страдания претърпях аз за тебе! Ти вземеш сухия хляб, туриш го настрани, изпратиш за топъл хляб и казваш: Старият да си върви по работата.
Когато се наядеш, ти си вече богат човек и усещаш едно разположение. И в тебе се явява желание да си починеш. И два часа след това отиваш да работиш. Някой казва: Защо трябва да сме сиромаси, защо трябва да бъдем гладни? – Че гладът осмисля богатството. Всички хора, които са яли, без да са огладнели, всякога придобиват най-лошите болести. Ти чакай да дойде гладът и да усетиш вътрешна немощ. Та като приемеш хляба, да те усили. Да го ядеш, както някой свещеник, който е извършил един свещен обред. И ако ядеш хляба с едно вътрешно хубаво чувство, ти непременно ще бъдеш здрав човек. А пък ти още не си огладнял и бързаш да ядеш. И кухнята, която имаме, не е хигиенична. Ние си правим картофена супа. Един път на седмицата картофена супа – иди-дойди. Но всеки ден да ядеш картофена супа – не струва. Между твърдата храна и течната има голяма разлика. Твърдата храна доставя едни материи, а пък течната храна доставя други вещества за строежа на човешкото тяло. Също така и въздухът доставя други частици или енергии за тялото. Във въздуха се крие една енергия, от която човек има нужда. Във водата се крие друга енергия, в хляба се крие друга енергия. Във всички вещества, които спадат към разни категории, се крият различни частици от храната, която може да задоволи човека. Природата, която е пратила човека на земята, тя желае да му даде разнообразна, богата храна. Например, ако ти никога не си вкусил портокал, липсва ти нещо от портокал. Ако ти никога не си ял сливи или грозде, ще ти липсва нещо, което сливите или гроздето могат да ти дадат. Ако никога не сте яли житен хляб, ще ти липсват тези качества, които житото носи, както е в тези народи, които не са яли житен хляб. Хигиената определя каква трябва да бъде храната и колко калории трябва да има. Но въпросът седи малко по-другояче. Всички плодни дървета са акумулатори на различни енергии, които идат от слънцето и те ги акумулират, събират. И онзи разумният човек, който знае как да яде, той ще се ползва от Божествените енергии. Той ще се ползва от въздуха, от светлината и от разните видове храни. Светлината трябва да приемем в този размер, който е необходим за нас. И ако ние не възприемем достатъчно светлина, ако не възприемем достатъчно въздух, който ни е необходим за дробовете, ако не вземем достатъчно количество течна и твърда храна, които ни са потребни, нямаме условия за здравето. Само ако ги възприемем правилно, само при тия условия човек може да бъде здрав. Освен това за здравето на човека, за неговото вътрешно състояние е необходимо следното: Той трябва да мисли, трябва да се научи да мисли! Че много малко хора има, които мислят в днешния век. Тези вестници, които пишат, те просто развиват чувствата. Някому къщата изгоряла – това не е мисъл; някой кораб потънал някъде – това не е мисъл; някой търговец фалирал. Тези неща развиват чувството. Но това не е мисъл. Ти чувстваш, това са чувствания. Четеш някоя книга, някой роман за герои, които страдат. Това не е мисъл. Този романист развива чувствата. И в съвременния свят ние сме станали много по-чувствителни, отколкото трябва. А пък много малко мислим. В мисълта се съдържа едно основно качество. Ти като почнеш да мислиш, всички тези тягости, които имаш, почват да се топят. Например ти казваш: Аз съм сиромах. – Че това не е мисъл. Ти казваш: Аз съм богат. – Това не е мисъл. Казваш: Добър съм. – Това не е мисъл. Казваш: Лош съм. – Това не е мисъл. Искаш да станеш учен човек. – Това не е мисъл. Това са придобивки. Мисълта сама по себе си е едно нещо особено. Когато дойдат хората до онази правата мисъл, ще им се отворят очите. В Писанието само на едно място Бог казва: Елате да размишляваме, да мислим сега. Не казва „елате да чувстваме“, но казва „да мислим“! Когато ти казваш „Ние имаме такива и такива грехове“ – това е чувствание. Ти чувстваш, че имаш прегрешение. Или чувстваш, че си добър. Това е чувствание. Защо си добър – не знаеш. И защо си лош – и него не знаеш. И често оставаш виновен при сегашните условия. Например, ако нямаш лична карта. Всеки трябва да си я носи при сегашните условия. Забравил си личната карта. И ако отидеш в някой град, ще те турят в участъка. И ако те питат какво ти е прегрешението, ще кажеш, че нямаш лична карта. Най-важната карта е самият човек. Но тази лична карта не я считат за достатъчна и ще трябва да носиш и друга лична карта, в която пише какви са веждите, какво е лицето, какъв е носът – продълговат, гръцки или широк. Какви са устните, какви са устата и прочее. Той вярва в онова, което е писано на картата, а пък в онова, което нося аз, не вярва. Там пише, че аз нося дебели вежди. Защо той иска да се осведомява от онова, което е писано в личната карта и защо не чете по самия мене?
Ценното в живота е в мисълта! Сегашните чувства, които имаме, са резултат на една минала мисъл, но тя не е наша. Тя е чужда. Ние имаме само резултатите на тая мисъл. Следователно, ние трябва да мислим. В споменатия по-рано пример на онзи му се казва отвътре: Двадесет години ти коленичиш. Защо коленичиш? – Така е писано. В личната карта е писано така: вежди дебели, очите му кафяви, носът му такъв и прочее. Онзи не ме гледа. И ми казва: Дайте си личната карта. На картата има портрет. Онзи чете в картата: вежди такива и такива. Той никак не иска да види дали съм такъв. Само ще те погледне донякъде. Понякога казва: Има малко разлика между личната карта и тебе. На личната карта изглеждаш по-млад, а ти си по-стар. И сега си брадясал. Ти си извадил личната карта без брада. Тогава трябва да обръснеш брадата си, за да бъдат подобни знаците, както са описани на картата.
Да се повърнем сега към онзи пример. На онзи му било казано: Ти защо коленичиш 20 години? И в него се създава една мисъл. Той казва: Оттам насетне почнах да мисля. – Ако вие коленичите пред някого, защо коленичите? Защо коленичиш пред вашия цар? С това ти казваш: Каквото ми заповядваш, ще изпълня. Ти, като даваш това обещание, знаеш ли на какво изкушение се излагаш? Че право ли е да изпълниш това, което ти заповядват хората? И кой от вас е господар на себе си? Кой ни заповядва? Заповядва ли ни всякога нашият ум? Не. Заповядва ни сърцето. Ти чувстваш неразположение към когото и да е.
Привеждал съм следующия пример. В Америка в църквата назначават всяка година проповедници да им проповядват. И съобщили веднъж в църквата, че бил назначен един проповедник, който си вчесвал така косата, че оставял път по средата на главата, както жените правят такъв път. Всички в църквата казали: Ние не искаме проповедник с дълги коси и път на главата си. И какво е било учудването им: когато дошъл проповедникът видели, че главата му е гола не само на пътя, но навсякъде; само отстрани на главата има малки космички. Когато космите по цялата глава са окапали, коя е причината? Казват, че хората с голи глави мислят повече. Съгласен съм, че хората с голи глави мислят, но за ненужни неща. Хората с голи глави толкоз се безпокоят, колкото и онези, които имат косми на главата. Но космите на главата окапват от големите тревоги. При мен дойде една млада сестра на 21 години и ми казва: Почна да ми окапва косата. Какво да правя? – Аз зная причината, но какво да ѝ кажа? Някой път не можеш да кажеш. Само се влюби в някого и той да не ти пише или пък да ти пише така: За тебе нищо не искам да зная, ти си такъв, онакъв – и няма да се минат 4–5 месеца и ще почне да ти окапва косата. Това са вътрешни тревоги. Или да вземем друг пример. Вложил си 800 хиляди в банката и мислиш, че животът ти е осигурен. Но краката на банката са разколебани. И тя е в ликвидация. И ти мислиш, че едва ли ще можеш да вземеш 10 хиляди лева. И ако живееш в тези тревоги известно време, след 5–6 месеца ще почне да ти капе косата. Ти казваш: На стари години какво ще правя без пари? Как няма да ти падат косите при тия тревоги? Ти си вложил капитал. Отиде капиталът. Говеда си купил, те измират. Овците ти измират. Къщата изгаря. Чиновник си, уволняват те. И ще почнат да ти падат косите от тези тревоги. И религиозните хора, като се съберат, казват кой е праведен, кой не е, кой как се е молил, дали коленичи и кой как разбира Писанието.
И после, искат да знаят кой е пратил Учителя. Кой ме е пратил, само аз зная. И вас кой ви е пратил, само вие знаете за себе си. Чудни сте някой път. Искате да знаете това. Никога няма да знаете, само аз го зная. И Христос казва: „Никой не познава Сина, тъкмо Отец. И никой не познава Отца, тъкмо Сина“. – И може да си представите, че съм който и да е. Може да повишавате моите акции или да ги намалявате – то е ваша работа. И мислите ли, че ако повишавате моите акции, те ще се повишат, или че ако ги намалявате, те ще се намалят? Това нищо не значи. Във всеки човек Бог е вложил нещо. Вашата ценност седи във вашата душа; вашата ценност седи във вашия дух, във вашето сърце, във вашия ум и във вашето тяло. Всички онези работи отвън, те са второстепенни. Ти най-първо ще се запознаеш със своя дух, със своята душа, със своя ум и със своето сърце. Те са все светове вътре в тебе. Умът, сърцето, душата и духът са цели светове. А пък ти, самият човек, който изучаваш, ти си един пришелец, който ще ги изучаваш. И твоето бъдеще зависи от това, доколко познаваш духа си. И доколкото го познаваш, той ще ти гарантира. Също и душата, доколкото я познаваш, ще ти гарантира. Под „познаване“ разбираме следующето. Казано е: „И това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил.“ В какво седи ученият човек? Законът е същият по отношение на езика, на науката и прочие. Учен човек е онзи, който познава езика и го познава добре. Тук всеки мисли, че произнася добре френски. Ако знаеш френски хубаво, отлично, ще бъдеш ценен. Но за този език трябва време да посветиш. А не само да произнасяш както и да е. Аз съм слушал да ми говорят и на руски, и на френски, и на английски, и на германски, но колко малко французи има, които говорят меко, като че ли е музика. И колко малко руси има, които говорят добре руски. И колко малко българи има, които говорят добре български. И казвам: Ако един ден с този език бихте се пренесли в невидимия свят, в света на музиката, още като кажеш няколко думи, ще те снемат от сцената и ще те изпратят на земята.
Преди няколко дена на един млад момък му говоря нещо, а пък той си свива веждите. Казвам му: Защо си сви веждите? Свиването на веждите не е мисъл. Някой мисли, че като си свие веждите, той мисли. Не. Това не е мисъл. Някой стане сериозен. Сериозността не е мисъл. Тебе те безпокои нещо. Имаш мазол на крака си. И си станал сериозен. В сериозността няма никаква мисъл. Човекът на мисълта е отворен. Лицето му е спокойно. Лицето му е така спокойно, че изразява: Светът е уреден. Всичко му е уредено, няма какво да го безпокои. Може да гърми отвън. Когато гърми, той си казва: Надявам се, времето си прави своите представления. Това е работа на времето. Задухало е вятър, този човек казва: Това е работа на вятъра, радвам се. Слънцето грее, той казва: Това е работа на слънцето. Залезе слънцето и настане тъмнина, той казва: Това е работа на тъмнината, сега ще си почивам. – Защо мръкна? – Това не е твоя работа. Единственото нещо, което ни трябва, е да мислим. Ти мислиш ли? Щом се безпокоиш, ти не мислиш. Ти можеш да се безпокоиш колкото искаш. Ти казваш: Дали аз ще бъда спасен? Това не е мисъл, това е безпокойствие. Ти казваш: Ти си голям грешник. Това не е мисъл, това е старо нещо. От хиляди години казват: Грешник си.
Бог казва: „Елате сега да разсъждаваме“. Казвам на вас: Бог изисква от всинца ни да почнем да мислим. И често когато аз говоря за Любовта, за Любовта ви говоря да я мислим, а не да я чувстваме. Ти казваш: Аз не я чувствам. Няма какво да я чувстваш. Чувстванията не дават верността на нещата. Не мислете, че това, което чувствате, е вярно. Всички заблуждения произтичат от нашите чувствания. Срещнеш някой човек, който не е красив. Ти не си разположен към него. Но видиш след време, че в този човек има хубави качества, има сериозна мисъл, услужлив е. А пък друг срещнеш, красив е, приятен ти е, хубави вежди има, но не е готов да ти направи никаква услуга. Питам: Единият, като те срещне, не ти е приятен, но ти прави услуги. А пък друг като срещнеш, приятен ти е, но не ти прави услуги. Някой е красив. Какво от това, че е красив? Красивият ти произвежда само приятно впечатление. Нам ни е приятно, че някой е красив. И ви е неприятно, че някой е грозен. Погледнеш се сам в огледалото и виждаш, че си красив или грозен. За да стане човек красив, трябва да мисли! Мисъл без тревоги, без подозрение, без съмнение. Тя трябва да бъде свободна от всички противоречия. Че си сиромах, че си богат, че си учен и прочие – всичко това остави настрана. А да остане, че ти си пратен на земята да мислиш! Целият свят е едно предметно учение. Всеки трябва да учи. Ти минаваш през реката, но не само да чувствате, че тя е студена, но тази река трябва да стане за тебе обект на мисъл. Тази река трябва да произведе в тебе мисъл. Слънцето изгрява. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш дърво. То трябва да произведе в тебе мисъл. Виждаш човек. Той трябва да произведе в тебе мисъл. Всяко нещо, което виждаш, трябва да произведе мисъл в тебе без каквото и да е посторонно безпокойство. И за това трябва една особена школа, защото сега мнозина чувстват, че са много учени. Ти се самозаблуждаваш като мислиш, че знаеш.
Ти си чел една книга. Някой казва: Аз съм чел, да ти кажа какво съм чел. Какво е чел? Той казва: Да ви кажа какво е казал Виктор Хюго за Жан Валжан. В какво седи всичката идея на Виктор Хюго? Жан Валжан при лошите условия в затвора се озлобява. Но после става един преврат в него. И откъде е станала тази промяна в него? Той отива на гости при един владика. Основната идея е тая. Владиката имал два златни светилника. Той го приел на гости. И вечерта, като заспал владиката, онзи му взел светилниците и си излезнал. Хващат го. Властта пита владиката: Тези светилници твои ли са? – Мои са. – Виктор Хюго показва, че за един хляб 17 години лежал в затвора, за едно малко престъпление. Когато властта питала епископа за светилниците, той знаел, че ако каже, че тия светилници са крадени, още много години ще лежи в затвора Жан Валжан и затова казва: Аз му ги дадох даром. Той казал така, за да го избави. Това е идеята. Виктор Хюго иска да каже: Този Жан Валжан е бил в затвора, понеже не е знаел как да мисли. Седемнадесет години не се е научил да мисли. А пък като му дава той светилниците, в Жан Валжан влиза едно ново чувство, една нова мисъл. Жан Валжан си казва: Той казва, че ми ги е дал, а пък аз зная, че не ми ги даде. Какво иска да каже? – И почва той да мисли. И оттам насетне той мисли върху добрия пример. Той си казва: Ти 17 години лежа в затвора за един хляб. Но ако ти се научиш да мислиш, животът ти няма да бъде такъв. – Така иска да каже епископ Мариел на Жан Валжан със своята постъпка. И оттам насетне Жан Валжан се променя.
Ти защо се тревожиш? Защото си задигнал някой светилник. Няма някой от вас, който да не е задигнал някой светилник. Например, ти си задигнал един светилник на Господа – взел си една жена. Тя е един светилник. И този светилник не го чистиш, но го хукаш и мислиш, че тя трябва да те пере, да ти готви. И жената взела някой светилник. И тя го хлуска. И децата са светилници. И тях хлускаш. Тези деца, ако Бог ти ги даде, той иска да те накара да мислиш. А пък ти казваш: Като остарея аз, това дете ще ме гледа. Аз не зная, срещал съм добри синове, но повечето бащи и майки са се оплаквали от синовете.
Казвам сега, напуснете вашите идоли. Считай сина си за едно благо от Бога. Господ да благослови този светилник! Считай, че синът ти е едно благо, ако той мисли. Но ако синът ти не мисли, той ще ти създаде най-голямо страдание. И в бъдеще, ако избираш светилник, ще го питаш: Мога ли да туря на тебе една свещ? И светилникът ще ти отговори. Ще му кажеш: Някой път ще ме извиниш, като туря на тебе една лоена свещ, от нея ще капнат капки и ще те оцапат. Ще кажеш на светилника: Ако не почнеш да мислиш както трябва, аз никакъв светилник не искам.
Днес от всинца ви се изисква следното. Коя е онази жена, която да влиза в положението на своя мъж при лошите условия, при които той се намира? И мъжът трябва да влиза в лошите условия, при които жена му се намира. И родителите трябва да влизат в лошото положение, при които децата се намират. И децата трябва да влизат в положението на баща си и майка си, трябва да почнат да мислят. Те трябва да мислят, че баща им и майка им са направили много за тях. Сега мъжът не мисли, жената не мисли, децата не мислят. Жената мисли мъжът да донесе нещо. И мъжът мисли същото.
Всеки ден трябва да имаш един бюджет от Бога. Като станеш сутринта, мисли. И ти ще приемеш Божието благословение – Божията мисъл! Като станеш сутринта, ще знаеш какво трябва да правиш – да мислиш! Това, което сутринта приемеш за половин час отгоре, то ще ти донесе благословение да свършиш всичко онова, което е добро през деня. Половин час ще мислиш. Ще седнеш да мислиш като един княжески син, ще мислиш, че всичко ти е уредено. И като излезеш от този половин час и влезнеш при лошите условия, ще кажеш: При благоприятни условия съм, както някой царски син е пратен. Защото и царските синове ги тургат на дисциплина. Пак ще мислиш! Ще срещнеш 1, 2, 3, 4 противоречия и навсякъде ще виждаш хубавата страна. Ще кажеш: Учителя каза „Всичко е за добро!“ Че това е мисъл! Умира някой – ще кажеш: За добро е. Ражда се. – За добро е. Осиромашал. – За добро е. Оженва се. – За добро е. Напуска жена си. – За добро е. Изгубва си децата. – За добро е. Изгубва си шапката. – За добро е. Какво лошо има в това, че си изгубил шапката? Някой друг човек я е намерил. И казвам си: Колко се радвам, че някой носи моята шапка! Ние не сме ли от онези, които ядем от тази старата земя и които оставяме на нея после всички стари дрехи и шапки? Земята е приела старите дрехи на безброй същества, които са живели досега. И тези стари дрехи земята ги трансформира и ги превръща в материята на плодовете, на вълната на овцете и прочие. Също така и ти от това, което си опитал, тая стара материя вземи, че я обнови и я превърни в по-хубава материя. И като нямаме ние по-хубава материя, ние страдаме.
Та казвам сега, аз ви препоръчвам на всинца ви: Ако искате да се обнови вашата сила, мислете! Ако не мислите, ще остареете, ще страдате и ще умрете. И никой не може да ви помогне. Нищо повече! Ако мислите, ще оживеете, ще възкръснете и при Бога ще отидете. Ако не мислите, ще остареете и ще умрете. И не зная – светът да ви е на помощ тогава! Христос казва: „Аз дойдох в света да им дам живот.“ Аз дойдох в света да науча хората да мислят! Да изпълняват Волята Божия с онази трезвата мисъл. И тогава те ще бъдат тъй, както съм и аз. И като почнете да мислите всички, тогава всички ще бъдете такива, каквито трябва. А пък ако не мислите, тогава ще бъдете такива, каквито сте сега.
Отче наш
6,30 ч. с.
23. Утринно Неделно Слово, държано на 26 март 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.
Меко, приятно време.
На поляната направихме упражненията.