Утринни слова - Осма година (1938–1939)
Постоянната връзка и единствената мярка
Добрата молитва
Духът Божий
Размишление
Ще прочета 28 глава от Евангелието на Матея.
В начало бе Словото
Всичките хора страдат от еднообразие в света. Страданиeто е еднообразие. Безверието е еднообразие. Да се обезсърчава човек е еднообразие. Старостта е еднообразие. Всички отрицателни неща, които има човек, това е еднообразие. Най-първо хората, когато започнат една работа, започват я с голямо усърдие, но колкото времето минава, изгубват усърдието. Учениците, като постъпват като деца в първо отделение или в гимназията, са много усърдни, но като наближи последната година, казват: „Кога ще се освободим?“ Като не разбират вътрешната връзка между предметите, между уроците, учението им се счита за еднообразие.
Вие идвате всяка сутрин в 5 часа. Като станете, погледнете и казвате: „Пак ще се ходи.“ Считате го като едно военно задължение. Считате това, че ви е писано като задължение. Сега, питам ви, защо ще дойдете? Ще дойдете и оттатъка ще минете. Заповед е това! Наказание има, арестуване има. Някой казва: „Ние сме свободни да идем и да не идем.“ Вярно. Сега, ако дойдете, какво ще спечелите? И ако останете в дома, какво ще спечелите? Щом станете сутринта, казвате: „Като отидем, какво ще спечелим?“ Ще изгубим доста енергия. Половин, един киловат – колко киловата от тая енергия ще се похарчи? А плаща се. Тук колко плащат на киловат? Мисля, че 7 лева. Докато дойдете тук, два киловата енергия ще изхарчите – 14 лева. Аз предлагам толкоз. Това трябва да се провери. Два киловата. Аз го вземам като закон на противоречие. Може да е един, половин или повече от два. Но и един киловат да е, пак има две половинки. Единицата пак съдържа две половинки.
Вие казвате: „Кое е важното в живота?“ Вие седите и казвате: „Трябва да се живее.“ Няма по-хубаво от това да живеете. Тогаз животът има радости и страдания. Радостите – това е място на Бога, а пък страданията – това е място на човека. Щом страдате, вие сте в човешкия свят. Щом се радвате, вие сте в Божествения свят. Щом страдате, вие сте при хората. Щом се радвате, вие сте при Бога. Казвате: „Защо страдам?“ Защото сте при хората. Питаш: „Защо се радвам?“ Защото сте при Бога. Щом сте при себе си, вие страдате; щом сте във вашето Божествено, вие се радвате. По някой път вие казвате: „Защо ни са страданията?“ За да дойдете при хората. „Ама не може ли без това?“ Та и вие сте от хората! И ако се откажете от хората, трябва да се откажете от себе си. Човек може без страдания, но ще се откаже и от баща си, и от майка си, и от себе си и ще бъде без страдания. Вие искате да живеете при хората и да бъдете щастливи. Това е невъзможно. Там, дето има страдания, там има хора. Там, дето няма страдания, няма хора. Та човек трябва да живее при хора. Казват: „Да живеем при хората!“ Аз разбирам, че да живееш между хората, трябва да страдаш. И кой от вас, като е живял между хората, не е страдал? Даже между най-обичните от вас. Майката, която счита за идеал своите деца, тя била ли е така щастлива? Даже един проповедник, който е обърнал толкова хора, между своите пасоми бил ли е щастлив? Учителят при учениците си бил ли е щастлив? Съдията бил ли е щастлив при хората? Не. Всякога там, дето са хората, има едно недоразумение. Сега мен ми е целта да ви дам едно конкретно определение. Страдаш – значи си между хората. Защо и за какво – това е ваша работа, трябва да изучавате. И ако ви дотегне животът, тогаз опитайте, откажете се от хората и от себе си. Казваш: „Не може.“ Щом не може, тогаз ще живееш между хората. Щом искаш да бъдеш щастлив, тогаз трябва да се откажеш от хората. Какво значи да се откажеш от хората? Ако питате българина, той ще ви каже, българинът поддържа така: за да се ожениш, трябва да тропаш на хорото. Защото днес се хваща човек на колелото, утре се хваща и стане едно с колелото, и започва човешки свят. Значи другарката ще ви намери на хорото. Но питам: Без хоро не може ли да се намери тази другарка? Втората жена пак на хорото ли я търсиш? Първата жена я намери на хорото – красива, с хубава рокля, спретната. А пък втората е вече доста обикновена, на хорото няма да я търси той. А пък ако намери трета, къде ще я намери? Има някои старци, които се женят на 80 години. Той не може без бабичка. Тук вземам думата „женитба“ в широк смисъл. Човек за всяка работа, която върши, той все се жени за нея. Вземеш лопатата, ожениш се за нея; вземеш мотиката, ожениш се за нея; впрегнеш вола, ожениш се за него; вземеш пианото, ожениш се за него. Дотегне ти, туриш ги настрани. На български „жена“ значи работа – жънеш с паламарка и туряш настрани. Женитба значи узрялото жито да го ожънеш, да го вържеш на снопи, да го счукаш, да замесиш хляб и да ядеш. Някой ще каже: „Това женитба ли е?“ Така го разбирам аз. Сега това са ред от разсъждения. Всяко едно разсъждение е полезно дотолкоз, доколкото може да даде един правилен извод или да допринесе нещо.
Сега говоря за Христа. Кое е най-важното в Христа? Неговото възкресение показва, че вън от човешкия живот, от обикновения живот, който ние живеем и от който един ден ще се лишим, има друг един живот. Или ти си като един наемател. Наел си една къща за десет години. Взел си я под наем и след 10 години, като изтече срокът, ще ти кажат: „Напуснете къщата.“ Питаш: „Не може ли другояче?“ „Ще излезеш.“ „Ще я дам на другиго. Ще я ремонтирам.“ Ще ти кажат: „Трябва да излезеш.“ Ще ти кажат много причини. Живееш в едно тяло. Като напуснеш този живот, къде ще отидеш? Христос казва, че има друг един свят. На опит го доказва. Умира и оживява. Става видим и невидим. Значи доказва, че има друг един живот. Интересното е, че като отидоха тези, които той покани, едни повярваха, а други се усъмниха. Защо се усъмнили? Защото им се струвало, че не прилича на Него. Има нещо в смъртта. Онези, които имаха духовна светлина, виждаха образа Христов, а онези, които нямаха тази Божествена светлина, показа им се, че не е Той.
Сега да ви наведа на следюущия пример. Вие по някой път, когато сте в добро разположение, вярвате, че Христос е възкръснал, но като дойде изпитанието, помрачава се умът ви и се съмнявате дали е възкръснал Христос и да не е това някаква измама. На това ме навежда един пример. Един от най-видните български свещеници ми казваше: Какъв дявол ме изкушава? След като чета Евангелието си казвам: „Възкръснал ли е Христос? Ако не е възкръснал, какво учиш?“ И казвам: „Махни се, дяволе!“ „Какво, ще се махна, но ако не е?“ И един ден, като чета Евангелието, си казвам: „Ти вярваш ли, или не?“ „Но ако е възкръснал?“ – слушам някого вътре в себе си. Ще кажеш: „Но ако е възкръснал Христос?“ – тогаз онзи млъкна. Казва той: „Аз не зная, че е възкръснал.“ Аз го питам: „Ти там ли беше, да знаеш, че не е възкръснал? И аз, и ти не бяхме там. И аз, и ти трябва да се учим. Сега ще проверяваме кое е вярно.“ Трябва да има известни доказателства, с които може да се докаже дали нещо е реално, или не. Дали тази печка тази сутрин е била палена, или не? Как ще докажем? Щом силно е отоплена печката, тя е палена. Щом не е отоплена, не е палена. Това е най-простото доказателство. Значи щом е палена, тази енергия съществува някъде из въздуха и всеки един от вас може да направи един опит дали Христос е възкръснал, или не. Някой студен зимен ден, когато отвън има 30 градуса студ, направете опита. Ще ви дам два вида доказателство: едно физическо и едно умствено. Не зная дали първото ще може да го направите, но второто е по-лесно. Първото е много трудно. Седите вкъщи и нямате въглища. Краката ви са измръзнали и ръцете вкочанясали. Искате да знаете дали Христос е възкръснал. Ще кажете: „Ако Христос е възкръснал, да ми се стоплят краката и ръцете, а пък ако не е възкръснал, нека си седят такива, каквито са – да зная поне истината.“ Да допуснем сега, че 10 души правите опита и на петтях души се стоплят краката, а на другите – не. Излизате с две мнения. Де е погрешката? Едни казват: „Нашите крака не се стоплиха.“ Онези от вас, които сте казали и сте повярвали, на вас ще се стоплят краката ви. А пък другите, ако кажат „Аз казвам, но я се стоплят, я не се стоплят краката“ и ще останат краката им такива, каквито са били.
Сега втори опит. Първият опит е на физическото поле. Да кажем, че вие се намирате в едно вътрешно помрачение във вашия ум, дошли сте до отчаяние, не ви се живее вече и търсите да се хванете за сламка. И казвате: „Тази тъмнота, която е в мен, ако Христос е възкръснал, нека тя да изчезне в момента, а пък ако не е възкръснал, нека тъмнината да си остане!“ Сега някои искат исторически доказателства. Всеки един от вас може да провери. Реалността е нещо, което постоянно присъства. Сега, ако се обърне този ключ, можем да прекъснем течението на електрическия ток и ще изгаснат лампите. Това не показва, че няма енергия. Но като завъртим ключа, пак ще светнат. Вярата е само завъртване на ключа. Вярата само дава възможност да се проявява реалността. Завърти ключа и ще видиш дали има светлина, или не. Какво ти струва да завъртиш? Като завъртиш, нищо няма да спечелиш, но веднага във въздуха ще се яви светлина. Вярата в света е следното: само да обърнеш онзи ключ, който ще даде възможност да дойде Божествената светлина. И като дойде тя, нещата наоколо ти ще станат ясни, защото без светлина нещата не са ясни. Представете си, че има друг ключ там и като го завъртиш, ще се стопли печката. Сега, според стария начин, трябва да се изчисти печката от пепелта, после да се турят малко дърва, отдолу малко запалки, ако се пали печката отдолу. Или, ако се пали отгоре, тогаз въглища и после дърва горе. Това е старият начин. А пък по новия начин веднага ще завъртиш ключа и печката ще светне, ще се нагорещи. А най-новият начин за отопление ще бъде този. Всичкият този салон е обкръжен с жици отвън. Като пуснеш ток по тези жици и целият салон ще се отопли. Целият салон е опасан с 400–500 жици и като завъртите този ключ, за колко минути ще бъде отоплен? За половин час. Това зависи вече от човешкия ум. Това зависи от вашата инсталация. Сега вярата ви е дотолкоз, доколкото палите печката с въглища или с горно, или с долно горение. А пък с електричество още не се отоплявате. Аз виждам вашето заблуждение. Вие ще питате: „Няма ли да изгори къщата?“ Ни най-малко. Понеже къщата няма да бъде от дърво, а от стъкло. И ще пуснете ток. Ще бъде чисто. Няма да има пепел. Стане ти горещо, ще завъртиш ключа и ще имате една умерена топлина. Всичко това, което ви говоря за външния свят, ще го направят хората. Но и отвън да го направят, светът няма да се подобри. Но всичката тази инсталация можем да я направим и вътре в нашето тяло. Няма да ви трябват много въглища. Ще си имате инсталация. Отвън в бъдеще ще си носите по две жици прекарани от главата надолу под дрехите ви. И щом излезете вън, завъртете ключа. Вън има 30–40 градуса студ, но на вас е топло. През дрехите и през обущата минават токовете. Токовете текат. Краката ви и ръцете ви са топли и се чудите каква е тая работа. Инсталация има.
Сега казвате: „Това възможно ли е?“ Възможно е. Хората го правят. Ако отвън е възможно, и отвътре е възможно. Та онова, което изстудява човека, това са неговите отрицателни мисли. Студът, това е признак на едно сгъстяване на материята. Студът показва човешкия живот. Там, дето има студ, водата се втвърдява. Течната вода се втвърдява и можеш да ходиш по нея – това е едно благо, но по нея нищо не расте. Но щом се стопи водата, по водата не можеш да ходиш, но всичко расте там.
Сега във вас има противоречия. Вие искате да имате всички блага на живота и пак да бъдете близо до Бога. Ако искате да бъдете щастливи на земята, вие Божието благо не може да разберете. Ако искате да имате 100 милиона, 200 милиона или един милиард и искате да бъдете щастливи, не е възможно. Ако имате къща, няма да бъдете щастливи. Другите хора ще бъдат щастливи, но на вас ще бъде тягост вашето богатство. И най-богатият американски милиардер, един вестникар, почнал да продава, да ликвидира. Той е на 75 години. И вижда, че така както е живял, животът е безсмислен. Всички неща ги продава, иска да живее хубаво вече. Дошла нова светлина в ума му. И друг един богат американски милионер, който три пъти пропадал и три пъти се въздигал, казва: „Всичко, каквото имах, ми го взеха.“ Имал една Библия за 5000 долара. И нея му продали за дълга. На този богатия милионер не му оставили и Библията. Хората, които искат да вземат, вземат всичко. Аз не съм против богатството, но казвам, че има едно богатство, което няма основа. То ще се изгуби. Има една сиромашия, която няма основа. Има едно знание, което няма основа. Има една добродетел, която няма основа. Всички онези неща, положителни или отрицателни, без основа, ще се изгубят. То е преходно. А има едно богатство, което има основа.
Представете си, че вие знаете, че сте ясновидец и знаете къде има скъпоценни камъни, скрити в земята. Знаете всичко, каквото е скрито. И питам: Ще бъдете ли тогава беден човек? Трябват ви пари. Имате полици. Ще отидете, ще разровите и ще вземете колкото пари ви трябват. И после пак ще заринете. И навсякъде, където ходите, земята ще бъде отворена за вас. Но казвате: „Как да го имаме това?“ Вие може да искате да го имате, но от невидимия свят нямат доверие още във вас, защото, ако ви го дадат, вие ще го вземете и ще го съберете на едно място. Казвам тогаз: За кого Бог е създал златото? Какво е предназначението му? Да се избиват ли хората за него? Златото в органическия процес е проводник на чистия живот. Човек, който няма злато в своята кръв, в своите чувства, в своите постъпки, в своите мисли, той е сиромах човек. Вие ще ме попитате: „Защо Христос не е учил това?“ Защото не бяхте там. Колко души бяха при него? Някой казва: Дали аз бях ученик на Христа? Казвам: „Ти не си ли от 12-те?“ Къде са 12-те? Че ако ти си един от 12-те, как си го забравил? И за две хиляди години освен че не си прогресирал да разбереш, че си бил с Него, но си забравил.
Дохожда ми наум онзи анекдот за българите. Не зная дали е български анекдот, но минава за такъв. Защото те са анекдоти от разни народи. Млади хора отишли за войници и стояли повече от 20 години. И им израснали бради. И отиват при жените си, и ги питат: „Вашите мъже имали ли са бради?“ Жените казват: „Не, те нямаха бради.“ Те казват: „Тогаз не сме ваши мъже“ – и си заминават. Отиват до едно място и правят престъпление. И им обръсват брадите, и ги пускат. И отиват пак при жените си, и ги питат: Жени, вашите мъже имаха ли бради? – Нямаха. – И ние нямаме. Тогаз сме ваши мъже.
Какво показва брадата на човека? Човек, който има брада, показва, че не е работил. Всички животни дълго време са почивали и са брадясали. Мъжете повече са брадясали, отколкото жените. Гледам една млада сестра и ѝ казвам: „Трябва да работиш, защото гледам, че на лицето ти почна да никне брада.“ Това беше млада сестра – на 26 години и брадясала. Брадата е признак на онзи мъжки елемент, когато човек почва да става груб. Като загрубее човек, брадата му ще израсне. И по брадата, и по космите ще познаеш човека. Ако космите са по-тънки или по-дебели, ще познаеш дали принципът, който е водил човека, е мек, или груб. Мекотата е винаги женски елемент. Онези органи, които имат мекота, например сърцето, нямат никак косми. После езикът и прочие. Онези елементи, които поддържат човешките мисли, нямат косми. Отвън космите са дадени, на физическото поле. Всеки косъм представя проводник на енергия. Ако електричеството във вашата коса преобладава, косата ви ще стане остра. Ако преобладава магнетизмът, косата ви ще стане мека. Ако електричеството преобладава във вас, вие ще бъдете твърд, груб, сприхав, а пък ако преобладава магнетизмът, ще бъдете нежен, мек. Има хора, до които като се допреш, казват: „Не ме бутай.“ Той е цяла батерия. Да не стане контакт с него, стой 25 сантиметра настрани от него. Ако го бутнеш, ще стане преливане на тези енергии. Когато хората се събират на едно място, безверници и верующи, онези хора на безверието са положителни хора. Те са хора на мъжкия принцип. Всички безверници са на мъжкия принцип, а пък верующите – на женския принцип. Всички, които вярват, са все жени. Така седи въпросът. Вярата е женски принцип, а безверието е мъжки принцип. Любовта е женски принцип, а пък безлюбието е мъжки принцип. Мъдростта е женски принцип, а пък глупостта е мъжки принцип. Истината е женски принцип, а пък лъжата е мъжки принцип. Къде ще му иде тогава краят? Трябва да разгледаме този въпрос по-дълбоко. Има два вида мъже. Има едни мъже положителни, има и мъже отрицателни. Има и жени положителни, и жени отрицателни. Вас да не ви смущава думата „отрицателен“, или грубият и мекият принцип в света.
Та казвам: Ако ти съзнаваш своя пол, че си мъж, и мислиш, че ти си едно божество и можеш да направиш каквото искаш, ти непременно си от невежите. Ти тогаз не разбираш закона. Всеки човек, който мисли, че е самостоятелен, който мисли, че може да направи каквото иска, той веднага ще дойде в стълкновение с Божествения принцип. Какво ще стане, ако всеки каже „Аз мога да направя каквото искам.“? Всички хора могат да направят каквото искат. И всичките противоречия не произтичат ли оттам? Няма човек, който да не се обижда. Аз съм правил опити. Дойде някой при мене, и още като влиза казва си: „Този шмекер лъже хората.“ Аз тогаз казвам: „Аз такива лъжци като тебе не ги искам! Я навън! Ти, още като влезе ме обиди. Вън, нищо повече!“ Казвам му: „Невъзможно е да бъда такъв, какъвто ти ме мислиш. Най-първо, за да мислиш, че съм такъв, какво съм ти изял? Кажете ми! Ако съм ти направил някоя пакост, аз ще се издължа на тебе.“ И казвам му: „Аз ти давам този урок. Не ти е приятно, не го прави ти.“
Като влезеш в един дом, кажи си: „Ето един добър, отличен човек!“ Както постъпиш, и хората ще постъпят така с тебе. Вие ще отидете при Бога и мислите, че Той прави каквото иска. Мислите ли, че в такъв случай Той ще ви посрещне вас? Ще ви изхвърли навън. Кракът ви няма да стъпи там! Аз проповядвам Любов, но напуснете глупавата, неразумната любов в света. Любовта е нещо разумно. Като отидеш при Бога, ти трябва да мислиш, че няма друго същество като Него в света. И тогаз Той ще мисли ли за тебе точно така? Той твоята хубава мисъл ще я повърне на тебе. Той ще каже: „Понеже ти мислиш така за Мене, давам ти тази мисъл. Давам ти благословението Си. Бъди като Мен!“ И ти ще бъдеш радостен. А пък ти, щом мислиш, че е лош Той, тогаз Той ще ти го повърне това и ще ти каже: „Бъди и ти като Мен.“ Някой казва: „Господ ще ни прости.“ – Ако ние мислим за Него така, както трябва. За Бога трябва да имаме една определена мисъл. Никой няма право да мисли другояче. За себе си можем да мислим и за ближните си както искаме. Но за Бога, който е мислил другояче, той се е намерил в едно голямо противоречие.
Нашето нещастие произтича от това, че ние искаме да се освободим от една зависимост и не знаем как да се освободим. Преди години идва една сестра и ми казва: „Дотегна ми животът вече. Не ми се живее! Отчаяна съм!“ Аз искам да видя с какво може да бъде тя щастлива. Вземам 4 пендари по 100 лева и ги тургам в един плик, и ѝ ги давам. И след половин час тя е щастлива и казва: „Имало добри хора в света!“ Но утре, като престанат четирите пендара, пак си наведе човек главата надолу. Дадат ти един пендар – изправиш се, изхарчиш го и се наведеш. От Господа по 20 пендара ти вземаш всяка минута. Щом Господ не ти дава пендар, ти се мъчиш, не можеш да дишаш. Ако Господ ти хване гърлото, не ти дава нищо, тогава какво ще правиш? Ще се мъчиш. Ако Господ не ти дава да ядеш, ще се мъчиш. Бог задоволява всичките ни нужди в света. Ние искаме да бъдем щастливи. Нека да мислим дали окръжающите около нас са щастливи. Ние живеем в Бога, който е всеблаг, и при това, в този благия Господ, в който живеем, ние сме нещастни. Тогаз де е причината: в Бога или в нас? В нас. Та казвам сега: По този начин, както сега се ходи, новата религия не може да върви, не могат да вървят новите хора. Дотогаз, докато вие търсите щастие само за вас, вие сте на крив път. Целият свят е щастлив. Бог е вечното благо в света и ако има същества, които са нещастни, причината е в тях. Те са причината, че са станали нещастни. Онзи младият син, който е напуснал баща си, казва: „Защо не ми дадеш имането? Искам да отида в странство.“ – и се връща при баща си с една горчива опитност. Кой го направи нещастен? Баща му ли? Той си намери белята. И синът казва после: „Не съм достоен да бъда ваш син.“ Баща му му показа своята благост, и синът показва готовност за работа. Ние ядем и пием. И като не излезем на добър край, почваме да се оплакваме.
Аз забелязвам тук две сестри, вземам ги като пример. Много са добри и двете, светици са, но щом дойдат при мене, смушкат се. Нито едната има търпение, нито другата. Защо става това? Аз да ви обясня. И двете са нервни. И следователно, ако аз покажа едно предпочитание към едната, като се присъединявам към нея, то нейните токове отиват в другата и тя става недоволна. Тя не иска от тая енергия, която я възбужда. Ако едната сестра е по-търпелива, тогава минава меката енергия от нея към другата. И тогаз другата ще бъде доволна от нея.
Съберете двама нервни хора. Те са и двамата положителни. Та законът е: Вие трябва да правите смяна. Щом се търкаля някоя голяма канара отгоре по пътя ти, отстъпете вие. Не си представлявайте, че може да кажете „Ти знаеш ли кой съм?“ Ти не искай да се покажеш на канарата кой си. Бъди благоразумен. Кажи: „Моите почитания!“ Отстрани се да мине. Или иде някой трен. Ти не казвай знаеш ли кой съм аз. Отстрани се, снеми си шапката, поздрави онези в трена и не казвай да се спре тренът. Ние не можем да се спрем на Божествения път. Не! Благоразумието всякога трябва да ни накара да отстъпим пред Божествения порядък на нещата. Всякога трябва да отстъпваме другите хора да се проявяват! И ако ние отстъпим, и те ще отстъпят. И ако не отстъпим, и те няма да отстъпят. Защото Бог така е направил – да се пресичат пътищата. Например две планети се пресичат в своя път, но едната трябва да мине с пет минути по-рано. Но ако искат да минат и двете едновременно през този възел, тогаз ще се сблъскат. Може едната да мине със закъснение 5 минути, 20 минути, нищо не значи това – за да не се сблъскат. Иначе от тях нищо няма да остане. В обиколката ви вашите възгледи могат да се срещнат. Вашите възгледи може да не са намясто. Може да има различие между това, което мислиш ти и онзи за Господа. Но ако се сблъскате двамата, ще направите пакост на себе си. Умният или ще усили бързината, или ще закъснее. И ние виждаме, че земята в своето движение, в своето въртение някой път закъснява 8 минути и после усилва 8 минути. Има един прилив. Това зависи от човешката мисъл. Някой път няма да мислиш много интензивно. Някой път мислиш дали си верующ, или не. Щом вярваш, че Бог е всеблаг и искаш да бъдеш като Него, ти си верующ. Щом ти вярваш, че Бог е всеблаг, и имаш всичката готовност да изпълниш каквото Той казва, да изпълниш Волята Му, ти си верующ. Ти имаш желание да изпълниш Волята Му. Казваш: „Дали ще мога да го направя?“ Всякога трябва да имаш желание да изпълниш Волята Божия при всичките възможности и условия. Всяка работа, която я вършим, трябва да я правим много добре. За да бъдем угодни на Бога, не трябва да има еднообразие!
Една майка намира удоволствие когато детето яде. Щом го тури на своята гръд, веднага това дете започва да бозае. Ако това дете не бозае, то е болно. Обаче когато отбие това дете, тя почва да го храни по друг начин. Когато отбива детето, то плаче дълго време. Какво ли не тургат майките на гърдите си, за да го отучат да бозае. И после ѝ е приятно като яде детето. После ще го прати на училище. Условията се изменят. Ако то се учи добре в училище, тя е доволна. Ако е добро в своето поведение, тя е доволна. И Бог е доволен, ако ние се учим добре, ако се храним добре и ако изпълняваме Волята Му. Ако ние се храним със Словото, то е храна, Той е доволен. И ако се учим от всичко онова, което Той е създал, учим се и го прилагаме, Той е доволен. И ако не спъваме никого в света, Той е доволен. Това трябва да имате във вас. И погрешките не трябва да седят дълго време във вас. Всяка погрешка моментално трябва да я поправите. Всяка една негативна мисъл, негативно чувство или постъпка непременно веднага носят със себе си лоши последствия. И вие казвате: „Каква е била моята карма?“ Кармата аз считам като един търговски дълг. Вие може да имате една такава кооперация като нашата. Ще вложат десетина хиляди лева или 20 000 лева, а имат един оборот за една година – един милион. Всичкият капитал е 20 000 лева, а оборотът е един милион. Един милион по 10 на сто колко прави? Сто хиляди лева. И казвате, де са парите. Сметката е крива! Двадесетте хиляди лева са реалният капитал, другото е лотария. И в лотарията има печалба. Половината за клиентите, които вземат билетите, а половината за онези, които уреждат лотарията. Двадесет хиляди лева, ако ги вложите в банката по 10 на сто, колко приходи ще има? Две хиляди лева. Това е печалбата. И казват: „Защо не успяхме?“ Казвам: „С 20 000 лева капитал хващат едно здание, за което плащат 18 000 лева годишен наем. Плащат на служащите по 3 500 лева на месец. За година те са 42 000 лева. Значи тази кооперация трябваше да има свое здание, да не плаща наем. Това щеше да бъде печалба.“ Вие казвате: „Другите кооперации как успяват?“ Другите кооперации имат по няколко милиона, вие сте с 20 000 лева, а онези кооперации – с 2–3 милиона. Аз не считам тази бакалница за кооперация. Една кооперация трябва да започне най-малко с 300 000 лева, нищо повече! Ако пък започнеш частно, започни с три лева. Когато отиваш да работиш между хората, ти трябва да имаш един голям капитал. Ако ти си невежа, който нищо не знаеш и започнеш да ги учиш, какво ще излезе? Когато отиваш да учиш, започни с голям капитал.
Трябва да знаеш дали е възкръснал Христос и трябва да имаш връзка с Бога. Докато човек няма пряма връзка, постоянна връзка, той още няма оная истинска вяра. Не да късаш жиците, но да имаш постоянна връзка, че нищо да не е в състояние да наруши твоята вяра. Това наричам вяра. Могат да дойдат изпитания, но един параход, който устоява на всички бури и пристига на пристанището, той е силен параход! Аз не се лъжа в едно. Аз гледам дали хората вярват в Бога, Който е в тях. Някой казва: „Учителю, аз вярвам в тебе.“ Аз не вярвам в тия работи. Доколкото човек вярва в Бога, Който е в него, и е благодарен, той има вяра. Той от Бога не е доволен, че от мен ще бъде! Мярката за всичко трябва да бъде Любовта към Бога! Новото учение трябва да бъде Любовта към Бога. Изправност трябва в това. Там няма никаква лъжа! Някой път хлопат и няма ме. Бил съм някъде. Вечерно време, заминал съм, отишъл съм надалеч. Хлопа някой, не мога да го чуя.
Та казвам: Аз не казвам, че нямате любов към Бога, но любовта ви към Бога не е постоянна. Тя, като ви даде търкалета по 4–5,вие сте радостни. И като изчезнат те, и като дойдат малко мъчнотии, почвате да се съмнявате. После пазете се от друго. Всякога, когато правя явно добро, то всякога това има лоши последствия. Щом го правя да не е явно, то е добро. И Бог, Който знае това, Той, като направи нещо, гледа да не е явно. Той никога не изпъква. Той така прави доброто, че не изпъква и излиза естествено. Излиза че Той не е, а еди-кой си.
Една рускиня в Русия се молила за пари. Молила се Господ да ѝ помогне. Слушал я един болшевик и ѝ казал: „Какво се молиш в своето невежество? Няма Господ! Пари нали искаш?“ Изважда една торба и ѝ дава. И казва: „Вземи! Аз ти давам парите.“ А пък тя казва: „Господи, колко си чуден, че накара тези безверници да дадат пари, да работят за Тебе, да дават пари!“ Този болшевик сега е прав. Аз гледам от моето гледище. Той казва: „Защо търсиш Господ вън? Той го няма вън. Там няма да го намериш. В мен е Господ! Аз съм Господ!“ Господ говори: „Ето торбата!“ – и дава ѝ златото. Тя сега не разбира. Тя казва: „Господ направи и този безверник да дава.“ И тя право мисли. Това е привидно така. Всеки човек, който остави торба с пари, той е верующ. Един човек, който те мрази, казва: „Аз те мразя и не искам да те видя!“, но те хваща, когато се давиш, и те изважда от водата – в него има благородство. А пък онзи, който казва, че те обича, и като се давиш, тича и казва: „Дайте стълба и въже!“ И докато се намери въжето, ти се удавиш.
Аз гледам на Изгрева един брат дошъл тук. Намерил пари да дойде, а няма пари да се върне. Идва един брат и казва: „Какво да правим?“ Казвам му: „Съберете от братството.“ И тръгват да му събират оттук-оттам. Идва онзи брат, целува ми ръката и казва: Много благодаря! – За какво? – Че си отивам. Аз разсъждавам, че парите са събрани. Той благодари, че си отива. Къде си отива? Никъде не си отива. Най-първо в моите разсъждения аз мисля така: Ако аз дойда в София, ни най-малко няма да очаквам да ми съберат братята пари да се върна – ще дойда пеш и ще се върна пеш, няма да разчитам на билет. И като се връщам, ще вървя пеш с вяра! Няма да кажа „Нямат ли братята любов!“ Аз насилствената любов не я считам любов. Трябва да направиш доброто доброволно, без никакво насилие. Когато кажат за някого „Какво се е явил този тук?“, това не е никакво добро. Всяко нещо, което правиш, да ти е приятно. Та казвам: Доброто седи в онази хубавата мисъл, която ти изпраща един брат. Една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – те са добрите неща. Христос казва на своите ученици: „Идете в Галилея!“ И какво им даде Христос? Той показа на учениците си, че има един реален живот. И им казва: „Идете в света, и Аз ще бъда с вас до скончание на века.“ Вие сега ще ме попитате дали аз съм бил тогава. Ако Христос е с вас сега, значи били сте тогава там. Пък ако в туй не вярвате, не сте били там. Не се самозаблуждавайте. Вие видите някой човек и казвате: „Той прилича на Христа.“ Че всички хора приличат на Христа. Всичките хора приличат на Христа, но не постъпват като Христа. Всички хора приличат на Христа, но нямат сърцето на Христа. Всичките хора приличат на Христа, но никога не могат да носят кръста си като Христа. Та казвам: Всички трябва да се стремим към това. Аз не искам това да ви казвам, но казвам какъв е законът. Този закон за вас и за мен, и за ангелите е един и същ. Бог е неизменяем. Той не може да гледа към едного по един начин, а към друг – по друг начин. Той иска всички да бъдем съвършени, но не статически съвършени. Но иска Той да постъпваме във всяко нещо разумно. Защото, ако постъпя разумно, то е заради мене добре. Най-първо добре е за мен, после е добре за ближния и после е добре за Бога. Ако пък почна от Бога, то най-добре е за Бога, после за ближния и после за мене. Има две течения: едното течение от Бог към нас и другото – от нас към Бога.
Вземам две думи: „дух“ и „душа“. Духът е това, което тласка хората да вървят. А пък душата е това, което възприема нещата, което съдържа нещата. Значи духът е, който дава, а пък душата е, която възприема. Значи течението на душата е отвън навътре, а пък движението на духа е отвътре навън. Те са две течения, които се срещат едновременно – на духа и на душата. Това, което влиза в нас и което излиза от нас. Това, което влиза в нас, е течението на душата. Това, което излиза от нас, е течението на духа. И когато тези две течения са правилни, съразмерни, това е щастието! Ти ще приемаш хубаво и ще даваш хубаво. Ние ще приемаме от Бога и после ще даваме. Моето търпение е даване. Като приемеш въздуха, кажи: „Благодаря ти, Господи, за всички добрини, които си ни дал!“ Това е право! После ще издишаш и пак ще приемеш въздух.
Та благодари на Бога за всяка хубава мисъл, която прониква в ума ти; за всяко хубаво чувство, което прониква в сърцето ти; и за всяка хубава постъпка, която можеш да направиш! За всичко благодари! Това е дълбокият вътрешен смисъл на живота. Това е да живееш по закона на Любовта.
Отче наш
Новото учение в света седи в това, да благодарим за най-малката мисъл, която имаме, за най-малкото чувство и за най-малката постъпка.
Това е великото в света!
6,25 ч. с.
4. Утринно Неделно Слово, държано на 23 октомври 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев.
Небето облачно, времето ветровито, хладно.
На поляната направихме упражненията.