Утринни слова - Шеста година (1936-1937)
Силният
Ще прочета 65 гл. от Исайя. от 16 ст. нататък.
Да задоволиш човека, да задоволиш себе си – ето една от големите мъчнотии в света. Да задоволиш човека, това е най-трудната задача в живота. Каквото и да направиш, недоволството ще върви с тебе. Има едно същество в човека, което всякога остава недоволно. Имаш нови дрехи – отчасти си доволен. Един ден ще видиш някакъв недостатък, ще бъдеш недоволен. Докато си малко дете, и майка ти те носи на ръце, доволен си от нея. Щом пораснеш, и тя те пусне на земята да ходиш сам, недоволен си от нея. Турят те в количка, не си доволен; извадят те оттам, пуснат те на земята да ходиш, отчасти си доволен. След това търсиш нещо ново да те задоволи.
Някой държи сказка за човека и казва, че той е същество, което никой не може да задоволи. Щом е недоволен, той всякога е гладен. Не е въпрос да се говори за глада – важно е да се задоволи той. Един виден художник може да нарисува една картина, която да представя страдащ, измъчен човек. Всички се възхищават от картината. Вестниците пишат за художника, хвалят го. Всички намират, че той предал много сполучливо образа на страдащия, добре схванал отличителните му черти. Обаче, кой човек би желал да бъде истинският, живият образ на тоя страдалец?
Каква идея е вложил художникът в тая картина? Защо трябваше да нарисува, именно, страдащия човек? С това той иска да посочи пътя към радостта. Който иска да се домогне до радостта, трябва да мине през скръбта. Идеалната скръб е път към идеалната радост. Тая картина представя единия полюс – страданието, което води към радостта. Това са две противоположности, както негативът и позитивът във фотографията. Негативът е сянка на живота. И сянката е нещо реално, но в тая реалност няма нищо съществено. Ти си жаден, виждаш на картината как изворът блика и водата тече. Тая картина не е реална; водата в нея не може да задоволи жаждата ти. Водата тече, но ти си жаден. Слънцето грее, но не топли. Хората се радват, но радостта не е там. Хората умират, но смъртта отсъства. Навсякъде виждаш богатство, но златото не е там. Казваш: И това е реален свят. – Реален свят без реалност. Жаден си, но вода няма там. – Дотегна ми да живея. – Дотегна ти, защото си попаднал в живите картини на художника, в които реалността отсъства.
Питаш: Защо Бог създаде такъв свят? Защо дойдох на земята? Сега аз ще те питам: Ти защо си взе билет и дойде на това представление? Коя беше причината за това? Някой човек, който има жена и деца, и мисли за тяхното осигуряване, създаде театъра, за да печели пари. Той създаде представлението, да изкарва всяха вечер по 10 – 15 хиляди лева. И, ако успее да спечели тая сума, казва: Постигнах целта си. От една страна ще забавлявам хората, а от друга – ще се осигурявам.
Една наша позната ходила в Евангелската черква, та предаваше впечатлението си. Там имали обичай да говорят за любовта на Христа към хората, докато ги убедят да повярват. Тя прави аналогия между настояването на тия проповедници и на българите, когато им дойде някой гост. Те имат обичай много да канят, докато най-после гостът се пресрами и започне свободно да се храни. Поканят го един път, два пъти, три пъти, докато той сам каже: Ще задоволя желанието ви. Започва да яде и, като се нахрани добре, казва: Благодаря, че ме храниха много. Ако не бяха толкова настоявали, щях да остана гладен. Турците постъпват точно обратно: Като седнат да ядат, първо се обръщат към госта. Казват му: Буюрум! След това ме повтарят поканата. Всеки трябва да заеме мястото си и да започне да яде. Ако чака втора покана, гладен ще остане.
Природата си служи с двата обичая: някога си служи с българския обичай – по няколко пъти кани госта си да яде. Някога прилага турския обичай: Един път кани госта си, втори път не го кани. В първия случай, гостът не може да остане гладен. Във втория случай, ако е срамежлив, може да остане гладен. Вие сте българи, каните се по десет пъти едно след друго. Според мене, тоя обичай е по-добър. Българинът е практичен. Той знае, че ако го поканят няколко пъти и не чуе, поне на десетия път ще чуе. Това, което се отнася за него, се отнася и за другите. Като канят гостите си по няколко пъти наред, и него ще канят.
Често се оплаквате от болести и страдания. Казвам: Пейте на болестите и на страданията си. Ако си болен и не можеш да движиш ръцете и краката си – пей. Дойде обяд – пей. Цяла година пей на болестта си, да видиш, какъв ще бъде резултатът. Болестта обича спокойствие. Като разбере, че при тебе няма спокойствие, тя хуква да бяга и те напуща. Щом нарушаваш мира й, тя казва: Тук не се живее. Като не знаеш, как да се лекуваш, викаш лекар. Сегашните лекари угаждат на болестта. Турят болния да легне – тъкмо това иска болестта. После пипат пулса на болния, преглеждат езика и очите му. Ако очите имат жълт цвят, това показва, че болният е користолюбив. Окото задържа шестте цвята за себе си, а седмият – жълтият цвят, изпраща навън. Окото трябва да бъде бяло – да дава щедро на всички.
Отличителното качество на музиката е щедростта – тя дава на всички. Човек пее и нищо не очаква отвън. – Защо? – Защото богатството е в песента, в самото пеене. Ще пеем и ще благодариш за благото, което ти се дава. Певците, които пеят за пари, лесно губят гласа си. Така е било от памтивека, и така ще бъде. Някой певец, след като спечели много пари, казва: Не искам повече да пея. Каже ли така, гласът му го напуща. Същият закон се отнася и до музиканта, и до оратора. До известно време той говори красноречиво, задоволява публиката. Като забогатее, казва: Няма защо повече да ораторствувам. Щом каже така, красноречието му го напусне. Когато материалните блага господствуват над човека, той изгубва дарбите, които Бог му е дал. Езикът не ти е даден да печелиш пари с него. Парите трябва да вървят след тебе, като сянка на твоя живот, като средство, но не като цел. Те трябва да те търсят, а не ти тях. И да ги отблъскваш, те трябва да те следват неотклонно.
Един ден видях на улицата, как една катеричка тичаше подир господаря си. Тя се качи на единия му крак и се скри под палтото му. Той я хвана и я хвърли на земята. Тя се покатери на другия му крак и пак се скри под палтото му. Той я хвърли на земята; тя се затича след него, покатери се и се скри пак под палтото му. По-рано тая катеричка се качваше по дърветата, а сега се катери по краката му. – Защо прави така? Какво представя катеричката? – В случая, тя представя човешките желания. Ти хванеш едно свое желание, хвърлиш го на земята, но то се затичва, покатерва се по тебе и се скрива някъде, да не го видиш. Пак го хвърлиш на земята, то пак се покатерва по тебе. Между оня, който носеше катеричката, и самата катеричка има някаква връзка. Между мене и него също има известна връзка. Като го наблюдавах, казвах си: По-добре е той да носи катеричката, а аз да разсъждавам, да си правя заключения, защо катеричката се качва по него.
Като изучавате явленията в живота, казвате: Защо става това явление? – Ставането с даден човек, защото трябва да стане. Аз пък наблюдавам станалото, и разрешавам задачата. Между мене и него има някаква връзка. Ако катеричката не е свързана с господаря си, ще остане на земята, между непознати хора. Може да дойде отнякъде котка и да я изяде. Като се качва по гърба на господаря си, тя казва: Само при тебе мога да живея. Всички хора около мене са чужди, не ги познавам. – И вашите желания могат да живеят само при вас – дадено им е това право. Веднъж сте приели тая катеричка при себе си, ще я оставите да се качва по гърба ви. Ако сте оня, който наблюдава, как катеричката се катери по гърба на господаря си, идете настрана и разрешете въпроса, защо катеричката се качва по краката и гърба на господаря си, и защо той я хвърля на земята.
Питам: Защо житното зърно се хвърля на нивата? – За да израсте. Нивата крие условия за неговото покълване и развитие. Ако се хвърли вън някъде, на камениста или песъчлива почва, нищо няма да излезе от него. Нова философия е нужна на човека. Ето, и в Писанието е казано: „Бог създава нова земя и ново небе.“ Старата земя и старото небе са места, дето живее скръбта. Новата земя и новото небе са места, дето живее радостта. – Кога ще се сменят старото небе и старата земя, та заедно с тях да си отиде и скръбта? – Когато дойде новата земя и новото небе, с тях заедно ще дойде и Божествената радост. – Защо Бог създаде новата земя и новото небе? – За да си отидат старата земя и старото небе. Щом те си отидат, и скръбта ще си отиде. Да се радваме, че Бог е предвидил това. Старото отнася скръбта, а новото носи радостта. Ако остарявате, вие носите със себе си скръбта; ако се подмладявате, носите радостта. Това е правилният процес в човешкото развитие. Следователно, като ставаш сутрин от сън, отнасяй скръбта и донасяй радостта. – Как ще стане това? – С песен и музика. И вие пеете, само сутрин, когато дохождате на клас, по три пъти на ден не пеете.
Една млада сестра казва, че нямала вдъхновение да пее. – Аз мога да накарам всеки човек да пее. Ако му дам десет английски лири, няма ли да пее? Ще пее. И да не знае да пее, ще се научи. Златото дава настроение на човека. То е проводник на живота. Понеже животът на земята се изявява чрез златото, затова хората го обичат. Златото е проводник не само на човешкия живот, но и на живота в цялата природа. Според мене, среброто е филтър на живота, а златото – проводник на живота. – Вярно ли е това? – За мене е вярно, а за вас – сами ще си отговорите. Докато имам злато в джоба си, аз мога да пея. Щом извадя златото, гласът ми се загубва. Това опитвам всеки ден. Така дохождам до заключението, че между гласа ми и златото има известно отношение, известна връзка. Аз правя и други опити. Щом съм гладен, не мога да пея. Нахраня се, започвам да пея. От опита виждам, че между яденето и пеенето също има връзка. Значи, каквото е златото за материалния свят, такова са хлябът, водата, въздухът и светлината за духовния свят.
Дванадесет души адепти се събрали на едно място и се разговаряли, кой какво постигнал в живота си. Първият казал: Аз дойдох до положението, като произнеса думата „вода", веднага да дойде водата при мене. Щом съм жаден, изговоря думата „вода", и жаждата ми се утолява. Вторият казал: Аз дойдох до положението, когато огладнея и изговоря думата „хляб", да дойде хлябът при мене. Така се изредили и останалите десет адепта: всеки разказал, какво постигнал в живота си Жаждата, гладът са вътрешни процеси за познаване на Бога.
Сега, аз не искам да обяснявам думата „познаване" да не се съблазните. Христос каза на учениците си; „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Повече от 70 Негови ученици се съблазниха от тия думи и казаха: Тежки са тия думи. Тоя човек иска да ни направи человекоядци. Ако ядем плътта Му и пием кръвта Му, какво ще остане от Него? И вие, като не знаете силата на думите, казвате: Искаме да бъдем добри. Знаеш ли, какво значи да бъдеш добър? Като изговориш думата „добър", целият свят трябва да стане добър. Доброто трябва да дойде при тебе. Когато Бог произнесе думата „добър", целият свят ще стане добър. Понеже Той още не е произнесъл тая дума, светът не е станал добър. Когато Господ каже за себе си, че е добър, и ние трябва да станем добри. Той чака момента, и ние да съзнаем, че сме добри. Ти казваш, че Бог е благ, но сам не вярваш на думите си. Ако някой твой ближен умре, веднага казваш: Щом Бог е благ, защо допусна да умре тоя човек? Кое е доказателството, че тоя човек е умрял? Ако водата замръзне и не тече, умряла ли е тя? Като замръзва, водата поумнява. Тя спира движението си и казва: Само с движение работите не се нареждат. Тя се е вгълбила в себе си, иска да забогатее. Който казва, че се е смръзнал, това показва, че се е вглъбил, объркал поглед към себе си. Той иска да каже, че само с даване не се живее. Човек трябва да поживее и за себе си. Започне ли да живее за себе си, човек непременно ще замръзне. Ако не искаш да замръзнеш, ще живееш не само за себе си, но и за другите. Един познат ми казваше: Като наблюдавам хората на Изгрева, виждам, че са станали крайно положителни. Като говориш с тях, или трябва да приемеш всичко, каквото ти кажат, или трябва да бягаш. Те са крайно настойчиви. Но аз, казва той, дойдох до следното заключение : който е слаб, нека дойде на Изгрева, да види благото, което се крие в него. Който е силен, пак нека дойде на Изгрева, да опита силата си, да види, колко може да издържа. Сутринното слънце е приятно, всеки го търси. Обедното слънце е горещо; то е само за силни хора, да видят, колко могат да издържат на неговата топлина. Ако можеш от сутрин до обяд да издържаш на слънцето, ти си здрав човек Ако не можеш да издържаш дълго време на слънце, ти не си здрав човек.
Казвам: Който дойде на Изгрева, веднага го поставят на изпит, да се види, колко е силна любовта му. Щом проповядваш за любовта и кесията ти се изпразва, любовта ти е слаба. Ако любовта ти е силна и дадеш на някого една монета, веднага трябва да получиш две монети. Кажеш някъде три сладки думи – вместо тях трябва да ти кажат шест сладки думи. Няма празни думи в живота. Не е въпрос да рисуваш картини само за забава. Ние се нуждаем от живот. – Художниците рисуват хубави картини. – Това не ме интересува. За мене е важно, какво аз мога да създам. Влизам в своята градина и виждам, че всички цветя са увехнали, главичките им увиснали надолу. Веднага произнасям думата „вода" и водата потича. Казвам: Иди да полееш всички жадни, скръбни, натъжени цветя. Жажда ги мъчи. Задоволи жаждата им. След това картината се сменя: от мъртва, става жива. Цветята се ободряват, живо издигат главичките си нагоре и запяват песента на живота. Това е новата философия. Следователно, като видите тъжен, скръбен човек, не питайте защо скърби, но кажете: Вода! Водата ще потече към него, ще задоволи жаждата му и ще го освежи.
И тъй, ако не можете да носите скръбта на целия свят, вие не можете да носите и радостта на целия свят. Законът е такъв. Ако не обичате всички хора, никакво изкуство не можете да придобиете. Под „всички хора" разбирам да обичаме Бога. Трябва да обичаме всичко, което Бог е създал! В това се крие силата на човешката душа. Правете опити да обичате всички. Аз мога да ви накарам в един момент да се обикнете. Представете си, че двама души не се обичат. Давам им 25 английски лири и казвам: Разделете си ги братски. И двамата са бедни. Те се прегръщат, целуват се, всеки взима по дванадесет лири и половина и се примиряват. Така постъпва Бог. На грешните Той дава изобилно блага, за да се примирят със света. Те са богати, за да дават от изобилието си на бедните и на праведните. Бог оправя света чрез изобилието, чрез благата, а не чрез наказания и лишения. На лошите хора Бог дава и деца, да смекчи сърцата им.
Казвам: Най-жестоките същества на земята са рибите, затова те имат чрезмерно много деца – техните яйца. Без да искат, те раздават хайвера си на други същества – риби, животни и хора, и така изучават закона на жертвата. Макар и жесток, паякът отстъпва по жестокост на рибите, които се гълтат едни-други. Като жертвуват хайвера си, те смекчават своята жестокост. Рибите са студенокръвни, безмилостни същества. Горко на оня, който попадне в устата на акулата! Като с хирургичен нож тя отсича ръцете и краката му и по-нататък не се интересува. Че трупът е останал без ръце и крака, това не е важно за нея. В това отношение, смъртта е акула. Тя действува само във водата. Там е нейната сила. Ако паднеш във водата, тя отсича ръцете и краката. Ако искаш да бъдеш здрав и цял, трябва да излезеш на суша.
Коя е причината за нещастията на човека ? – Неговите желания. Многото желания са многото яйца на рибите. Желанията живеят във водата, както рибите. И в рибата има нещо хубаво – тяхната чистота. Няма по-чисто същество от рибата, но и по-жестоко от нея няма. И човек като рибата има два живота: живот на духа, т. е. на чистотата, на любовта; живот на плътта, т. е. на жестокостта. Йоан казва, че видял новото небе. В него нямало морета и реки Там е новият порядък – живот без вода, т. е. живот без желания. Във водата стават лоши, жестоки неща. Най-големите скърби са във водата.
Един познат ми разправяше една своя опитност. Един ден, като плувал, заплел краката си в една трева и потънал във водата. В един миг той прекарал през ума си целия си живот – от детинството до сегашния момент, но изпитал страшен ужас. Какво станало след това, не помнел, но като дошъл на себе си, разбрал, че е вън от всякаква опасност и изпитал небивала радост. Никога в живота си не е преживявал подобна радост и благодарност, че се спасил.
Помнете: Бог изисква от всички да бъдете весели, радостни деца. Като види, че не сте радостни, Той пита: Защо тия деца не се радват? Какво им липсва? В сегашния живот има страдания, но те са предвестници на бъдещата радост, която ви очаква. Който е страдал, има право да се радва; който не е страдал, няма право да се радва. Ако не искаш да страдаш, не можеш да се радваш. Щом приемеш страданието, ще бъдеш гражданин в царството на радостта. Това е новата философия на живота. Само така можем да примирим противоречията. Само така можем да примирим живота със смъртта. Животът е по-силен от смъртта; радостта е по-силна от скръбта. Силното е реално. Любовта е по-силна от омразата; светлината е по-силна от тъмнината.
Казвам: Дръжте се за силното. Само Бог е силен. За Него се казва, че е всесилен. Следователно, когато искате да разрешите мъчнотиите си, потърсете Бога. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скърбен, и Аз ще ви се изявя." Скръбта е денят, в който може да познаете Божията благост. Когато никой не може да ви помогне, обърнете се към Бога. Тогава ще имате такава радост, каквато никой не може да ви даде.
„Ще създам нова земя и ново небе." Всички, които са минали през скърби и страдания, ще влязат в новото небе и новата земя – в живота на радостта и веселието.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
– В Божията Любов е благото на човека.
33. Утринно Слово от Учителя, държано на 5 септември, 1937 г. София – Изгрев.