Утринни слова - Шеста година (1936-1937)
Първата дума
Ще прочета 16-та гл. от Евангелието на Йоан, от 16-та стр. нататък.
Размишление.
Много проповедници са тълкували и тълкуват това, което Христос е казал. Много томове са писани върху казаното от Христа. Мнозина мислят, че тълкуванията им са верни. Не е лесно да изнесеш фактите, както са. Още по-мъчно е да предадеш истината. Казваш: Аз говоря истината. — Ако говориш истината, всички, които те слушат, трябва да бъдат свободни. С други думи казано: Не можеш да угощаваш хора, които не са гладни. Не можеш да напоиш хора, които не са жадни. Не можеш да даваш концерт на глухи. Не можеш да палиш свещи на слепи.
Христос казва: "Ето, настава час, и дошъл е вече, да се раз[от]идете всеки на мястото си, а мене самичък да оставите." (— 32 стр.) Може ли да опитате това състояние на Христа? Всеки е опитал самотата. Няма човек в света, който да не познава самотата, макар и в микроскопична форма. Най-малката скръб, най-малкото разочарование се причиняват от самотата. Всички отрицателни чувства се раждат в самотата. — Как се справя човек със самотата? — Като уповава на Бога. Затова Христос казва: "Не съм сам, Отец ми е с мене." Той вярваше, че Бог няма да го остави. Ще дойде ден, когато човек ще бъде изоставен от всички. Тогава той ще изпадне в пълно разочарование. Страшно е да останеш съвършено сам. Всички, които са били около тебе, ще те изоставят. Това е последният изпит на човека. Ако може да уповава на Бога, той ще издържи изпита си.
Един от видните ученици на древността трябвало да се яви на последния си изпит. За тая цел учителят му дал следните правила, които трябвало да изпълни: Вода няма да газиш; по трева няма да ходиш; като стъпваш прах да не вдигаш; месен хляб да не ядеш вода от чаша да не пиеш; под сянка на дърво да не седиш; пари със себе си да не носиш; с тояга да не се браниш; право в слънцето да не гледаш; през светъл ден да не ходиш; в тъмна нощ да не се скиташ; въздух да не дишаш; никога да не се петниш; край воденица да не минаваш; красива жена да не гледаш: на силен мъж гръб ще обръщаш; от учен човек ще бягаш; с невежия няма да се занимаваш. Като изслушал тия правила, ученикът казал: Учителю, не мога да изпълня нищо. — Щом не можеш да изпълниш правилата, които ти давам, това показва, че има още много да учиш.
Сега и на вас казвам: Още много има да учите. Като научите всичко, ще може ли да приложите тия правила? Например, как трябва да ходиш, че да не вдигаш прах, нито да смущаваш праха. Питам: Кой кого смущава — прахът ли вас, или вие него? Това е все едно да питате: Парите ли смущават човека, или човек смущава парите? Кой не е удрял монетите една в друга? Кой не е докосвал банкнотите, кой не ги е доближавал една до друга? Въпреки това, правилото казва да не носиш пари със себе си. Като носиш парите, без да искаш, ти ги подхвърляш от едно място на друго; някои ги връзват на пакетчета. Казвате, че вие сте създали парите, следователно, имате право да се отнасяте с тях, както искате. Значи, парите, които в известно отношение те правят свободен, сами нямат свобода. Бихте ли желали да имате свободата на парите? Бихте ли желали да вършите това, което краката ви вършат? Никой не е съгласен да изпълнява службата на краката. Като знаете трудната работа, която краката вършат, постъпвайте добре с тях.
Това са философски разсъждения, които имат отношение към човека. Мухата, например, не може да се ползва от човешката философия. Какви мисли вълнуват човешката глава, това не се отнася до мухата. Тя спокойно кацва по главата на човека, оставя изверженията си и си заминава. Днес тя не съзнава, какви грешки прави, но ще отговаря в бъдеще за тях. Няма същество, което да е свободно от отговорност за своите грешки. Ако днес не е отговорно, ще отговаря в бъдеще.
Често хората се натъкват на отрицателни мисли, които наричаме умствени мухи. Те трябва да се освободят от тия странстващи мисли. Наричаме ги странстващи, защото кацват и хвръкват, не се задържат дълго време. Те оставят изверженията си в човешката глава и си заминават. Тия мисли се натрапват на човека, като неканени гости, и той започва да се обезверява, губи своето верую. Днес имаш едно верую, след време се отказваш от него. Така постъпват някои дъщери и синове. Докато са нежни и привързани към родителите си, един ден гледаш, че се отричат от тях, не искат да ги знаят. Как ще си обясните тия противоречия? Въпреки това, хората се стремят към чист и свят живот. Тъй, както днес живеят, с обикновени мисли и чувства, те не могат да отидат далеч. Ще спрат там, додето са дошли. Не можеш да вдигнеш един предмет от мястото му, ако не усилиш движението си. Всеки трябва да усили движението на своята мисъл. Ако не го усили, неговият аероплан не би могъл да се издига нагоре, нито корабът му ще може да пори водите. С обикновената човешка мисъл нищо не се постига. Мислиш за къщичката, за нивичката си. Тая мисъл нищо не допринася. С тая мисъл ще останеш на мястото, дето е твоята къщичка. — Да имам малко хлебец, нищо друго не искам! И с тоя хлебец няма да отидеш далеч.
Христос казва: "Да се не смущава сърцето ви." — Кое е онова, което днес ви смущава? Кое е онова, което ви прави недоволни? Недоволен си от самотата и търсиш близки хора. Ти не знаеш, че понякога самотата не е толкова страшна, колкото близостта с хората. Какво би било, ако слънцето дойде близо до вас? Някои учени казват, че топлината на слънцето е 6,000°, други казват, че е 10,000°, а трети — 40,000°. Да оставим настрана високите температури, които не разбираме. Ако приемем, че слънцето има 2000° топлина и простре ръцете си към нас, какво ще стане тогава? Какво ще стане с човека, ако слънцето, нагрято до 2000° помилва човека? Нищо няма да остане от него. Ако слънцето слезе на земята и обгърне България? И от нея няма да остане нищо. Ето защо, пазете се от близост, която гори и изгаря. За предпочитане е тогава самотата пред близостта.
Казано е в Писанието: "Бог е огън всепояждащ." Вие искате, Бог да ви срещне и помилва. Ако тоя огън ви помилва, какво ще стане с вас? Бог казва на Мойсея: "Никой не може да види лицето ми и да остане жив". Следователно, бъди доволен, ако отдалеч зърнеш крайчеца на Божията дреха. Някои си представят Бога като човек, искат да Го видят, да Му разкажат всичките си мъчнотии и страдания. Това било идея за Бога! Мислите ли, че Бог ще се занимава с вашите мъчнотии и страдания? Има ли човек на Земята, който да не е смачкал десет стръка трева? Има ли човек, който да не е подплашил няколко щурци? Има ли човек, който да не е развалил гнездата на няколко птички, или да не е убил десетина мухи? Имате ли право след това да се оплаквате от вашите нещастия? Може да се оплаквате, но и от вас ще се оплакват.
Една вечер седя в стаята си и гледам през прозореца навън. По едно време дойдоха два гълъба близо до прозореца и кацнаха: единият беше сив, по-едър — мъжки; другият беше пъстър, по-дребен — женски. Сивият гълъб започна да надува гушката си и да издава звук, като че се разговаря с женската. След това започна да се върти около нея: ту подскочи, хвръкне настрана, ту кацне отново. Тя стои надясно от него, а той обикаля, говори й нещо. Какво й казва, не зная — гугуца нещо. Тя гледа на изток, спокойна, с достойнство, като че не го вижда. Тя гледа пред себе си, не му обръща внимание, но й е приятно. Като обиколи няколко пъти, той искаше да си каже тя думата ще издържи ли изпита си. Той искаше да знае, как ще се произнесе комисията. Тя го поглежда и казва, че движенията му са хубави; още малко му трябва да учи, за да издържи изпита си добре. После и двата гълъба хвръкнаха, отидоха на друго място. Това беше първото действие. Той се въртеше отдясно — наляво. После ще изиграят второто действие — той ще се върти отляво—надясно. Така си гугуцаха те, така гугуцат и хората.
Някой иска да обича — това е движение отдясно-наляво. Няма по-опасно нещо от движението в посока отдясно - наляво. Така се движи само умният човек. Когато слонът върви, да му мислят ония, които попаднат под краката му. Ако стъпи върху някоя жаба, нищо няма да остане от нея. Той върви и не гледа, де стъпва. Жабата трябва да се отмести, да не стои на пътя му. Искаш да имаш силна мисъл. — Добре е това, но силната мисъл причинява големи пакости. Силната любов също причинява големи пакости. Казваш: Искам да бъда искрен, да говоря истината. Бъди искрен със султана, или с някой виден турчин, да разбереш, какво значи искреност! Влюбил си се в жена му и отиваш при него да му кажеш истината. Знаеш ли, какво ще стане? Следователно, има случаи в живота, когато човек не може да бъде искрен, не може да изкаже чувствата си. Можеш ли на всяко време и пред всички хора да изкажеш своето верую? Веруюто на човека има отношение към самия него. Аз вярвам в краката си. — Това верую важи само за мене. Когато извървя пътя, който ми е определен, мога да кажа, че вярвам в краката си. Опитал съм ги и вярвам, че могат да издържат дълъг път.
Христос казва: "Каквото попросите в мое име, ще ви се даде." Следователно, ако нищо не сте получили, не сте просили в мое име. Днес 500 милиона хора вярват в Христа. Ако всеки от тях отправи своята просба, Христос ще получава по 500 милиона заявления на ден. Колко време е нужно за тяхното разглеждане? Ако за отговора на всяка просба е нужно по една секунда, в 24 часа ще се отговори на 86,400 просби. За колко време ще се отговори на 500 милиона просби? Обаче, всеки подава заявлението си и очаква веднага отговор. Щом си подал просбата си, ще чакаш. Не е позволено да безпокоиш секретаря. Той ще преглежда една след друга просбите и ще отговаря последователно.
Един свещеник пътувал с влак от Гюргево за Букурещ. Във време на движението, той подавал главата си от прозореца, да гледа гарите и пътя, по който минавал влакът. Явил се силен вятър, който отнел шапката му — нова, хубава шапка. Без да мисли много, свещеникът дръпнал дръжката за тревога, и влакът спрял. Кондукторът веднага влязъл в купето, откъдето идела тревогата, и запитал: Какво има? Свещеникът веднага се обърнал към него с думите: Вятърът ми отнесе новата шапка. Кондукторът не казал нищо, но веднага взел лист и написал глобата, която трябвало да плати. Свещеникът платил такава глоба, с която можел да си купи още десет нови шапки, по-хубави от тая, която вятърът му задигнал. Не е позволено да спираш движението на Божествения влак за една попска шапка. Всяко човешко верую е една попска шапка. Ти туряш своето обикновено верую на главата си, но излезе силен вятър и го задигне. Ти мислиш, че твоето верую е много важно и надаваш вик, тревога, че си го изгубил. Това верую е важно за даден случай. Вън от тоя случай, то ще ти причини голяма пакост, ще платиш за него голяма глоба.
Хората на миналото, както и сегашните, нямат нещо определено и постоянно, на което всякога да разчитат. Казвате: Да се обичаме! — Добре е да се обичате, но покажете един начин за това. Дайте пример от своята опитност. Как прилагате вашата обич? Може ли да обичате един човек така, че той всякога да е доволен от вашата обич? Представи си, че имаш един беден приятел, който постоянно иска пари от тебе. Ти си богат, имаш възможност да задоволиш нуждите му. При това, казваш, че го обичаш. Колко пъти ще му дадеш пари? Той иде почти всеки ден да те безпокои. Според закона на обичта, ти си длъжен да му даваш, без да го питаш, кога ще върне парите. Ти си касиер, а той иде с чек в ръка. Ти подписваш чека и даваш пари. Ако се отегчиш и изгубиш търпение, ти не постъпваш според закона на обичта. Така постъпва и майката, когато детето я безпокои. То ходи подир нея и постоянно казва: Мамо, дай ми сладко. Майката му даде два-три пъти, и най-после изгубва търпение и казва: Иди да спиш! Няма вече сладко. Тя постъпва добре, защото знае, че сладкото ще разстрои стомаха на детето. Така трябва да постъпва и касиерът, когато вижда, че парите, които приятелят му иска, ще му причинят вреда.
Питам сегашните вярващи: Колцина от вас сте доволни от това, което Бог ви дава? Колко пъти на ден се молите за нещо и, ако не получите отговор, веднага се обезверявате! Някой иска да се ожени за своята възлюбена, моли се на Бога да му помогне, но като се ожени за нея, не е доволен.
Преди години дойде при мене една млада сестра, от Сливен, помоли ме да й дам съвет, да се ожени ли за един от братята, в когото се влюбила. Казах й: Братът е много добър, има хубава философия за живота, обича да се занимава, но не си подхождате. Той има една черта, с която не можеш да се справиш. — Нищо, ще се справя. Обичам го и само три деня да съм с него, но искам да го взема. — Аз те съветвам да не се жениш за него, но свободна си да постъпиш, както искаш. Ожениха се, и след три деня тя ми каза: Съжалявам, че не послушах, не мога да живея с него.
Казвам: Не е лесно да живееш в близост с хората. Някога човек не може да търпи и себе си. Питаш се, кое е онова, което ти пречи да бъдеш доволен от себе си? Има нещо в човека, от което и той е недоволен. Казваш: Не постъпих добре. Кой в тебе не постъпва добре? От какво си недоволен? Един ден, като бях в Търново, дойде при мене един познат, от религиозните, и започна да ми говори за любовта, за вярата в Господа и в Христа, за своето верую. Като тръгна да си отива, поиска една малка сума. Аз му дадох, каквото искаше. На другия ден пак дойде и започна да говори за любовта, за отношенията между хората. На отиване пак поиска пари. Така продължаваше няколко дена наред. Понеже ми отнемаше времето, аз се обърнах към него малко строго и му казах: Вместо да дохождаш всеки ден да искаш пари, по-добре кажи, колко ти трябват, да ти дам наведнъж, да не ме безпокоиш постоянно. Той се замисли, нищо не каза. На другия ден дойде пак и ми каза, че му трябват 2,600 лв. Извадих 2,500 лв. от джоба си и му дадох. Наблюдавах го. какво ще прави след това. Взе парите и тръгна бавно, но недоволен от себе си. Казва си: Колко съм бил глупав! Защо не поисках наведнъж 20,000 лв., но се задоволих само с 2,500 лв.? Той не знае, че и толкова можех да не му дам. Щом влезе в стаята ми, ще стана невидим. Ще дохожда няколко пъти и, като не ме намери, ще престане да ме посещава. Аз владея изкуството да ставам невидим, но ще изразходвам повече енергия, отколкото парите, които искаше от мене. В такъв случай, предпочитам да съм видим, отколкото невидим. Добре е, когато пожелаеш, да станеш невидим; когато пожелаеш, да станеш видим.
Сега, като работя между хората, виждам, че на никого не съм угодил. Както и да постъпвам, все ще обидя някого и ще ми се разсърди. Без да искам, досега съм обидил хиляди хора. Дойде някой, оплаква се, че жена му се разболяла, иска да му помогна. Помогна му, тя оздравее наполовина, а той се сърди. Друг иска много пари от мене. Дам му половината от това, което иска, но не е доволен. Трети е недоволен, че не съм го посрещнал любезно, не съм се засмял. Казва: Студен човек е, няма добра обхода. — Щом аз не мога да угодя на хората, и вие не можете да угодите. Това трябва да го знаете. Изкуство е да угодиш на хората! Аз съм дошъл до следното заключение: За да живеят добре, хората трябва да бъдат на голямо разстояние помежду си. Разстоянието между двама души трябва да бъде поне, колкото е разстоянието между Луната и Земята, Венера и Земята, Меркурий и Земята, Слънцето и Земята. Колкото по-голямо е разстоянието между хората, толкова по-добре. Не мислете, че ако сте далеч от един човек, или от една планета, можете да се освободите от тяхното влияние. Колкото и да искате, вие не можете да се освободите от влиянието на Слънцето.
Велика наука е да живееш според законите на духовния свят, който определя отношенията между хората. Като дойдете до любовта, вие трябва да знаете, как да се отнасяте с хората. Казано е: "Да възлюбиш ближния си като себе си." За да задоволиш някого, трябва да се отнасяш към него, както към себе си. И той трябва да се отнася към тебе, както към себе си. Ако и двамата не се обичат и нямат правилни отношения помежду си, те не могат да се разбират. Казваш: Той не ме обича. — Той не те обича като себе си, но и ти не го обичаш като себе си.
Сега и аз мога да ви кажа, както е казал един учител в древността на своя ученик: За да бъдеш истински ученик, трябва да изпълниш известни правила. Много от тия правила не могат да се изпълнят, но някои лесно се изпълняват. Например, силният трябва да помага на слабия, но той трябва да знае, кой е слаб. Слаб ли е оня, когото обичат хиляда души? Всеки му пише любовно писмо, изказва чувствата си. И ти го обичаш, пишеш му любовно писмо и очакваш отговор. Той е професор по любовта. Вместо да отговори на чувствата ти, той обръща вниманието ти на грешките, които си направил. Не си турил препинателните знаци на място; не си поставил думите, както трябва и, в края на краищата, той започва да те учи. Това значи, да обичаш някого като себе си, и той да те обича като себе си. Той ти дава правила, които трябва да прилагаш в живота си. Щом ги прилагаш, ти развиваш известни добродетели. — По колко пъти на ден трябва да посещавате своя учител? — Един път в десет години. — Какво ще постигнем тогава? — Да посещаваш своя учител на живота един път в десет години, това е все едно, че го посещаваш всяка минута. Десет години, това са десет минути. Ще се явиш при учителя си, когато изработиш говора си, и можеш да говориш и пишеш добре. Една добра реч представя градина, пълна със зрели, вкусни ябълки и круши. Ще набереш от своите плодове и ще ги занесеш на учителя си или на своя приятел. Той ще ги приеме и ще се произнесе, че са хубави по форма, по цвят и вкус.
И тъй, всяка дума е узрял плод. Ще туриш тоя плод в кошницата на своя учител и ще му го занесеш. Това значи, да говориш и пишеш с любов. Само здравият говори добре. Само здравата круша ражда хубави плодове. Щом загние, крушата не може да ражда. Тя започва да боледува и, докато не се излекува, нищо не може да даде. Както за дърветата, които боледуват, така и за лошите хора, се казва, че не са родени на време. Добрите и праведните хора, обаче, са родени на време. Те дават добри и здрави плодове. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които не са родени на време, не са приятели на Бога. Щом не са приятели на Бога, не са приятели и на човека. Някои казват, че като мислят, чувстват и действат, вършат Божията воля. — Вършат Божията воля, но по свой начин и разбиране, а не, както съвършените хора. Ще кажете, че това е критика. Аз не критикувам никого. Ако си позволя да критикувам хората, това значи, да критикувам Божиите постъпки, да критикувам и себе си. Да критикуваш, това значи, да създадеш по-хубаво нещо от това, което критикуваш. Ако не можеш да направиш това, по-добре мълчи. — Нямам ли право да критикувам? — Имаш право, ако можеш да направиш нещо по-хубаво.
Един наш познат разказва за едно свое изобретение — направил един малък стан за тъкане. Според него, тоя стан ще освободи човечеството от робство. Всеки може да има такъв стан и да го носи под палтото си. Дето седне, може да го извади и да тъче. Като обяснява на нашите братя и сестри принципа на своето изобретение, те бързат, искат да го разберат и приложат за няколко минути. Той се сърди и казва: Десетки години съм мислел върху това изобретение, а вие искате да го разберете в пет минути. Имайте търпение, ще ви разкажа всичко, което трябва да знаете. Сега на вас казвам: Любовта, мъдростта и истината имат такива станове. Когато всеки човек носи стана на любовта, на мъдростта и на истината под палтото си, светът ще се оправи и освободи от робство. Във времето на Мойсея такъв стан не съществуваше. И във времето на Христа не съществуваше. Христос говореше за него, поучаваше хората, даваше им методи за неговото откриване. Християнството, като учение за любовта, е новият стан за тъкане. Учете се да тъчете на новия стан, по нов начин. Вместо вътък и основа, вие ще си служите с вашите мисли, чувства и постъпки, да тъчете новото платно на живота. Някои го критикуват, казват, че той не обяснява, откъде ще вземе прежда. — Той говори първо за тъкането. После ще каже нещо и за преждата. Каквато е преждата, такова ще бъде и платното. Аз превеждам: Каквато е храната, такова ще бъде и тъкането, което става в човека. В тоя смисъл, тъкането не е нищо друго, освен процеса на храненето в човека. Новият стан опростява тъкането. Ако тъчеш със стария стан, ще употребиш много време и енергия, а с малкия стан се икономисва и време, и енергия.
Казвам: Ако тоя човек е мислил 30 години, докато изработи новия стан, колко години трябва да работите върху себе си, за да създадете права мисъл, да мислите правилно? Велико изкуство е да мислиш право! Това значи, да тъчеш на Божествения стан. Когато хората започнат да мислят право, светът ще се освободи от робството. Всички противоречия, които съществуват, ще изчезнат. Няма да остане нито един роб в света! — Възможно ли е това? — Възможно е. Желая на всички, да си направите по един модерен стан и да го носите под палтото си. Казвам на нашия познат, който измислил новия стан, да се пази от заинтересуваните, да не го пребият някъде. Ако новият стан се приложи, ще конкурира старите станове. Той каза, че се явил един фабрикант при него с предложение да купи неговия модел за голяма сума. — Какво ще правиш с него? — Ще го изгоря. — Не давам изобретението си за никакви пари.
Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т.е. от стария порядък. — В какво се заключава старият порядък? — в стария начин на мислене, на чувстване и на постъпване.
Какво е положението на сегашния човек? — Той мисли като гениален, по форма е талантлив, а има постижения на обикновен човек. Защо ти е гениална мисъл, талантлива постъпка, а обикновено постижение? И мисълта, и постъпката, и постижението трябва да бъдат гениални. Всички трябва да имате това съзнание. — Защо постиженията на хората са обикновени? — Защото тъкат по стар начин. Аз бих желал всички домове да тъкат по нов начин, с новия стан. Майката, бащата и децата трябва да научат новото изкуство, да тъкат по нов начин. Иде при мене един светски човек, иска да му услужа нещо. Гледа ме от главата до краката и ми казва: Както виждам, ти не си разположен към мене. Ако бях ваш човек, щеше да ме приемеш по-добре. Не съм чел твоето учение, не го познавам. — Какво да му отговоря? Казвам: Аз поддържам твоето учение. — Какво мнение имаш за мене? — Каквото ти имаш за мене. Аз си служа с твоята мярка. Ти си учител, аз съм ученик. Както ме учиш, така постъпвам. Ако искаш да следваш моето учение, аз ще ти дам моята мярка, да знаеш, как да постъпваш. Той ме гледа, мисли, какво да ми каже. Той мисли, че е добър човек. Всъщност, той се показва пред хората добър, без да е всякога добър. Това е користолюбие, заинтересуваност. Доброто е нещо непринудено, то се проявява естествено, свободно. И любовта е непринудена. Искаш да те обичат хората. — Защо? — Да вземеш нещо от тях. Когато много те обичат хората, много ти дават. Ако малко те обичат, малко ти дават.
Сегашните хора говорят за любовта, но малко са мислили за нея. Аз съм за оная любов, която никога не се губи, нито се изменя; аз съм за оная любов, която постоянно расте; аз съм за оная любов, която се справя с всички противоречия. Истинска любов е тая, която решава всички противоречия. Истинска добродетел е тая, която решава всички противоречия. Истинска справедливост е тая, която решава всички противоречия. Истинско знание е това, което решава всички противоречия.
Христос казва: "Всичко, каквото попросите от Отца в мое име, ще ви се даде. Просете и ще получите, за да бъде радостта ви пълна." (23-и и 24-и ст.) — Просете в мое име! — Това е първата, най-силната, свещена дума на любовта, която е изгубена вече. Тая дума трябва да се търси и да се намери. Днес няма език, в който може да се намери съответна дума на любовта. Когато дойдете до първата дума на любовта, противоречията ви веднага изчезват. Животът ви става по-светъл и по-красив. Велико нещо е да внесеш първата дума на любовта в себе си.
И тъй, пазете правата посока на своето движение. Само така ще се свържете със свещената дума на любовта, с която Бог създаде света. Той каза: "Да бъде светлина!" И стана светлина. Първата дума на любовта е творческа. В никоя свещена книга не е казано, коя е първата дума на любовта. Дадена е само посоката на движение, т.е. посоката, в която може да се търси първата дума. Тя ще се намери в бъдеще и ще се произнесе, както трябва.
— В Божията Любов е благото на човека.
21. Утринно Слово от Учителя, държано на 25-ти април, 1937 г. София — Изгрев.