Утринни слова - Седма година (1937-1938)
Сърцето и умът
Размишление.
Ще прочета 150 псалом.
Какво се иска от човека? – Да бъде добър ученик. Значи, той трябва да се учи и добре да се учи. Същевременно, той трябва да цени учението, а за това му е нужно добро сърце. Без любов и мъдростта не може да се оцени. Но и любовта не може да се оцени без мъдрост.
Казват за някого, че е религиозен. Какво нещо е религията? – Религията е богословие, философия и метафизика. Значи между философия, богословие и метафизика има нещо общо. Съществени ли са тези неща? Философията изнася нещата такива, каквито не са. Метафизиката е отвлечено учение. Метафизикът, без да е бил някъде, предполага, как са се развили фактите. Има гадатели метафизици. Между циганите често се срещат гадатели. Срещне те някоя циганка и ти каже: Ти си много късметлия, имаш девет ока [оки?] късмет. Как го измери? Щастието не се тегли, то няма тегло. То е крайната цел, към която човек се стреми. Религията е наука за сърцето, а философията – за ума.
Днес повечето хора имат богословски разбирания. – Защо? – Няма да отговоря защо, но казвам, че всяко нещо си има своя причина. Например, гладният се стреми към хляба. Кой го заставя да яде? – Гладът. – Не, ни най-малко не е гладът. Засега вие още не знаете, какво нещо е гладът. Не искам да спирам вниманието ви върху това. Освен глада, има много неща, за които нищо не знаете. Обаче, може да мислите, какво представя гладът и страданието. Вие само ги чувствате, но не знаете, какво са те. Казваш: Много страдам. – Ти мислиш, че страдаш. Всъщност, има страдания, които не могат да се теглят. Например, ти тежиш 70 – 80 кг. Щом се натъкнеш на голямо страдание, изгубваш 20 – 30 кг. Казваш, че страданието те е стопило, олекнал си 30 кг. Значи, страданието отнема нещо от човека. Ако кажеш, че си страдал много, а нищо не си изгубил от теглото си, можеш ли да кажеш, че си страдал? Ти предполагаш, че си страдал. Твоето страдание е въображаемо. Друг е въпросът, ако си изгубил няколко килограма от теглото си. В радостта е обратно, тя придава нещо на човека, теглото му се увеличава. Радостта работи върху човека по един начин, а страданието – по друг начин.
В турско време, когато казвали за някого, че е чорбаджия, подразбирали дебел, охранен човек. В началото, преди да стане чорбаджия, той бил слаб, сух като кука, с посърнало лице, с хлътнали очи. След година-две, като стане чорбаджия, започва да надебелява, теглото му се увеличава. Като се претегли, вижда, че спечелил десетина килограма от чорбаджилъка. Защо ви привеждам този пример? Казвате: Ние не се интересуваме от българските чорбаджии. – Не се интересувате, но кой от вас не иска да бъде угледен, добре облечен? Има една естествена дреха, с която човек е облечел. Следователно, пазете чиста тази дреха. Тя ви е дадена от Бога.
Човешката дреха се цапа от мислите, чувствата и постъпките на човека. Както досега сте постъпвали, не можете да постъпвате и в бъдеще. Тепърва трябва да се учите да постъпвате. Може ли 21 годишният момък да постъпва като детето? Казваш: Така съм се учил. – Ако мислиш, че ще постъпваш като дете, лъжеш се. Ще напуснеш детинството си и ще влезеш в младенчеството, във възрастта на пълнолетието. Има нещо ценно в детинството – желанието на детето да учи. Има ли нещо ценно във възрастта на малкото дете? С плача си то събужда майка си по няколко пъти през нощта. Че тя е уморена, че е неразположена, то не иска да знае и казва: Трябва да ми служиш – нищо повече!
Сегашните хора са религиозни деца които безпокоят себе си, безпокоят и окръжаващите. Не се обиждайте. Това се отнася до онези, които не разбират Божиите пътища. Не мислете, че като плачете, работата ви ще се оправи. Плачът е зов за помощ; той нищо не допринася. – Кога плаче човек? – Когато сам не може да направи нещо. Той плаче, вика, дано му дойде някой на помощ. Има ученици, които, щом не знаят урока си, плачат. Някога учителят е снизходителен към тях, а някога е строг, не обръща внимание на плача им. Въпреки всичко, учителят погледне ученика си, подскаже му малко, да се досети. Ако е схватлив, ученикът веднага се сеща, как да реши задачата си. Той престава да плаче, усмихва се и пристъпва към задачата. В това отношение, всеки човек има опитност, всеки е бил ученик, знае какво нещо е ученичеството.
Казвам: Всеки сам трябва да решава задачите си. Ако остане другите хора да го учат, какво нещо е Бог, неговата работа е загубена. В човека има едно вътрешно чувство, което го учи. То му подсказва, какво трябва да прави. Чрез това чувство човек се домогва до вътрешната страна на живота. То не е еднакво развито във всички. Онзи, в когото това чувство не е проявено, остава чужд за любовта. Когато вътрешното чувство в човека се развива, с него заедно се развиват всички останали чувства, и то по естествен, правилен път. Когато любовта към Бога не е развита в някого, той няма правилно разбиране за живота. Да имаш любов към Бога, това не значи, ако си майка, да задържаш децата си цял живот около себе си. Ако майката постъпва така, това е криво възпитание. Как постъпва кокошката? Докато пиленцата са малки, тя ги топли под крилата си, кътка ги около себе си. Щом започват да израстват, едно по едно тя ги кълве, да ги отдалечи от себе си. Ако не ги напусне, те никога няма да станат самостоятелни. Как трябва да постъпва майката със своите деца?
Много от съвременните хора имат повърхностно разбиране за живота. Ако разбиранията им не се разширят, тези хора са осъдени на изчезване. Те ще се намерят в положението на предпотопните животни, от които днес имаме само останки. Някои от тях са живели преди човека, били са дълги 30 – 40 м., но главата им била малка. Благодарение на това, те само яли и пили, за нищо друго не мислили. Тези животни се отличавали със слаба, почти никаква интелигентност, поради което не могли да се справят с условията на живота и изчезнали. От тях са останали на земята само големите им желания. Те са влезли в чувствения живот на човека. Природата спазва закона за икономията. Като видяла, че поддържането на такива големи тела е свързано с чрезмерно изразходване на енергия, тя ги унищожила. Не може малка глава да управлява голямо тяло. Днес повечето хора имат грандиозни желания: да бъдат богати, да разполагат с имоти, с фабрики, с големи къщи; да бъдат учени, да имат много знания. Слушате някой да казва: Да стана цар! – Какво ще придобиеш с това? – Ще заповядвам, ще управлявам цял народ. – Какво ще постигнеш, като станеш цар? Ще се товариш, ще се товариш, докато претовариш парахода си и, като пътуваш по морето, ще се яви буря, и ти ще се намериш на дъното на морето. Какво ще остане от твоя параход?
Един български моряк разказваше, доколко може да се товари един кораб или параход. Всеки параход има една линия, наречена водна, която определя мястото, додето той може да се товари. Ако товарът мине линията, параходът е осъден на потъване. Ето защо, когато се яви буря, и морето се развълнува, веднага вадят част от товара му, да дойде по-долу от водната линия, да олекне малко. Казвате: Да вярваме ли на всичко, което ни се говори? – Това е ваша работа. Важно е, че вярата има отношение към ума. Значи, за да приемеш нещата чрез вяра, трябва да се отнесеш до своя ум.
И тъй, за да се ползвате от знанието, което ви се преподава, вие трябва да приложите ума и сърцето си. Преди това, трябва да знаете, какво е предназначението на човешкия ум и сърце. Аз нямам предвид само материалното сърце и ум. Материята, материалното е реалност, но относителна. Единствената реалност в света е живият ум и живото сърце. Под „сърце“ разбирам живота, а под „ум“ – светлината. Следователно, не е сърце онова, в което животът не действа; не е ум онзи, в който светлината не действа. Като изхождаш от живота и светлината, ти искаш да бъдеш знатен, да те обичат и ценят хората. Това е Божествено желание. Обаче, за да те обичат и ценят, ти трябва да дадеш път на Божественото начало в себе си. Две начала има в човека: Божествено и човешко, т. е. вечно и преходно. Докато си в човешкото начало, ти мислиш, че много знаеш. Един ден сам ще видиш, че твоето знание не почива на здрава основа. Мислиш, че обичаш хората, но твоята любов не е в сила да подобри живота ти. Каква любов е тази? – Човешка. За да разбереш, какво е знанието ти и каква – любовта, ти трябва да минеш през изпитания. Сърцето се изпитва чрез страдания, а умът – чрез противоречия. Любовта се справя със страданията, а знанието и светлината с противоречията.
Казваш: Господи, готов съм на всякакви жертви за Тебе. Щом е така, Бог те поставя на изпит, да опита любовта ти. Така постъпиха и с Йов. В един от съветите на Бога, дето присъствали мнозина учени от невидимия свят, Бог казал: Обърнали ли сте внимание на моя верен раб Йов? На земята няма подобен на него. Един от присъстващите казал: Аз съм на особено мнение. За да се убедя в тези думи, нужно ми е съществено доказателство. Ти си поставил този човек при благоприятни условия: дал си му ниви, говеда, камили, добри синове и дъщери. Той живее в голямо изобилие, естествено, че ще бъде верен и добър. Отнеми, всичкото му богатство, здравето, синовете и дъщерите му, тогава ще видиш, колко е верен. Остави го на мене, аз да го изпитам. Наистина, докато Божието благословение е върху нас, казваме, че Бог е с нас. Щом отнеме благословението си, казваме, че Бог не е с нас. Къде е тогава Той? Докато щастието е с нас, и Бог е с нас. Като ни напусне щастието, и Бог не е с нас. В първия случай, Бог е пред лицето ни, а във втория случай – зад гърба ни. Казваш: Аз сам ще наредя живота си; зная, какво трябва да направя. Щом кажеш така, Бог се оттегля и те наблюдава, какво можеш да направиш.
Слушах един ден, как проповядваше една сестра. Тя казваше на другите: Бог иска това от вас, иска онова. Питам я: Ти говорила ли си с Господа, да знаеш, какво иска Той? – С тебе съм говорила. – Да, но аз говоря елементарни работи, които ти още не си приложила. Аз не съм казал още последната си дума. За да говориш за мене, ти трябва да ме опиташ. Това ще стане, само когато умреш. И ако аз дойда до гроба ти и кажа да станеш, и ти възкръснеш, тогава ще говориш за мене. Ти умирала ли си? Не си умирала. И аз не съм дохождал до твоя гроб, да ти кажа: Стани! Не е достатъчно само да вярваш, но трябва да ме опиташ, да знаеш, кой съм. Това, което говоря, може да е вярно, може и да не е вярно.
Един ден иде една сестра при мене и ми казва: Учителю, детето ми е тежко болно, ти можеш да го спасиш. Аз й дадох известни наставления, но, въпреки това, детето умря. Тя се разочаровала и казвала: Чудно нещо, Учителят ни даде някакви съвети за лекуване на детето, но не можа да го спаси. Според мене, сестрата е на крив път. Преди всичко, детето й не е умряло. То напуща земното училище, заради неблагоприятните условия, и отива в друго училище. Аз виждам нейното дете влязло в друго дете. – Къде е то? – В къщичката на едно бедно дете. – Аз искам да видя своето дете, което съм родила. – Всъщност, ти само си създала къщичката на твоето дете, но не си го родила. Ако малкото момиченце счупи крака на своята кукла, станало ли е нещо особено? – Кракът й е счупен, нищо повече. Следователно, като умира, човек променя мястото си, без да е изчезнал.
И тъй, докато човек мисли, че умира, че жена му, децата му, родителите и приятелите му умират, той живее в човешкия свят, дето нещата са временни, преходни, не могат да се разрешат. Щом влезете в Божествения свят, нещата веднага се изменят, взимат друг образ. Те стават сигурни. Там всички въпроси се решават лесно. Като не мислите много, вие казвате: Толкова усилия направихме, нищо ли не сме постигнали? – Какви усилия направихте? Че десет години сте правили усилия, много ли е това? Друг е въпросът, ако 10 хиляди години сте правили усилия. Какво представят пет-шест хиляди години търсене на Господа? Ако мислите, че за няколко хиляди години ще Го намерите, вие се заблуждавате. Още повече, ако мислите, че в 10 – 20 години можете да намерите и познаете Господа. Ангелите, толкова интелигентни и способни, още не познават Господа. Техните познания хиляди пъти надминават човешките, но, въпреки това, и днес още не са познали величието на Бога. Ето защо, на каквато степен на развитие да се намират хората и ангелите, всеки се запитва, що е Бог. Всички говорят за вяра, но и при най-голямата вяра човек изпада в област, с която не може да се справи. Може ли да се справиш с бедността? Можете ли да се справите с дома си? – Не можете. Вие се тревожите за най-малките работи. Например, детето ви умряло, вие скърбите. Кой не умира? Човек е умирал хиляди пъти. Казано е: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ 120 годишният човек има фотографии от ранна възраст до дълбока старост. Това са образи на един и същ човек, претърпял много промени. Защо се изменил той? Защо не запазил своята младост? – Защото е живял в човешкия порядък на нещата.
Мнозина говорят за Бога, но още не живеят в Него. Следователно, докато остарявате, вие сте далеч от Бога. Обаче, има начин да се подмладите, да измените формата си. В 24 часа може да станете красиви. – Възможно ли е? – Това зависи от бързината, с която се движите. За една секунда светлината изминава 300,000 км. път. За колко секунди човек ще измине същия път, ако извървява на ден по 100 км.?
Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето.“ – Защо? – Защото, в която банка и да вложите съкровищата си, в края на краищата, ще ви ги вземат. Дето и да оставите парите си на земята, ще ги изгубите. Обаче, богатство, внесено в Божествената банка, остава за вечни времена. Христос дава начин как може да се пренесе богатството от земята на небето. Тези дни дойде при мене един млад човек да иска някакъв съвет. Аз му казах: Не се опитвай да палиш сурови дървета. Сухото дърво можеш да запалиш с една клечка, но за суровото се иска силен огън, жарава. Хората грешат, именно, в това, че искат да запалят сурови дървета на слаб огън. И вие грешите, като очаквате Царството Божие да дойде първо вън, в света, а после във вас. Законът е точно обратен. Царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после – в света. И растението първо възприема светлината от слънцето, а после извлича соковете от земята. На приетото количество светлина отговаря количеството сокове, които растението извлича от земята.
Първата работа на ученика е да изучава сърцето си. Желая в сърцата ви да стават промени. После ще изучавате своя ум. Ако в сърцето ви се яви едно горчиво чувство, а в ума ви една тъмна мисъл, трябва ли да се смущавате от това? Те са външни неща. – Условията на живота ни са тежки. – Един ден ще станат още по-тежки. Като умреш, ще те заровят в земята и ще си отидат. Ти ще викаш, ще плачеш отдолу, но никой няма да влезе в твоето положение – не те разбират. Хората ще ядат и пият около тебе, а ти ще страдаш. От хиляди години хората търсят щастието там, дето го няма. Обаче, казано е в Писанието: „Няма да оставя преподобния си да види изтлението си.“ Това се отнася до онзи, който искрено търси Бога. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота. То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията. – Оставете дявола настрана. Ако го търсите, ще го намерите в себе си. Когато не изпълнява Божията воля, човек дава място на дявола в себе си. Кой е виновен за това?
Какво представя дяволът? Той е светъл ангел, който е живял около престола на Бога. Един ден той пожелал да стане като Бога и престанал да Му се подчинява. Непослушанието му станало причина за неговото падане. Бог го изпратил на земята, между хората, там да работи. И до днес, дяволът нашепва на хората: Живейте само за себе си! Който го слуша, той се отдалечава от Господа. Като знаете това, казвам ви да не мислите за дявола. Знайте, че Бог царува навсякъде. Той живее в човешките умове и в човешките сърца. Следователно, ако търсиш светлината на живота, ще я намериш в Бога. Смешно е да запалиш една малка свещица и да мислиш, че това е слънцето. И свещицата свети, но не е слънце. Ти, малкият човек на земята, си въобразяваш, че си божество. Свещица си, но не си слънце. Не само ти, но и философите на земята са малки свещици. Цялото човечество представя сбор от малки свещици. Не си правете илюзии! Вие сте още малки деца, за които Бог създаде великия свят, да го изучавате. Божиите блага тепърва идат. Хубаво е това, което досега сте опитали, но то не е истинското ви предназначение. Докато си в морето, неизбежно ще се возиш на лодка; щом стигнеш на брега, на суша ще живееш. Лодката не ти е потребна вече. На сушата те чака кола, железница и други превозни средства. Можеш ли с тях да влезеш в морето? На същото основание, един ден ще влезете в нов свят, другояче устроен, не като сегашния. Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат вдигнати на въздуха, дето ще посрещнат Господа.“ Мислите ли, че с тия тела ще се качите на облаците? Какво ще правите там с вашите глави, с вашите разбирания? Облаците, въздухът, за който се говори, представят умствения свят – там ще ви занесат. Ще ви вдигнат в света на великата Божия мъдрост. Само така ще разберете истинския живот. На земята, дето постоянно се раждате и умирате, дето страдате и се радвате, ще бъдете далеч от истинския живот. Човешкото тяло е подобно на гъсеницата. Както тя са завива в какавида и излиза, като пеперуда, за нов живот, така и човек трябва да излезе от своето тяло и да влезе в новия живот. И гъсеницата ще смени своите крачка с няколко крилца. Тя трябва да се превърне на пеперуда.
Кое е същественото за вас: религията, философията или науката? Религията е наука за живота; философията е наука за ума. А коя наука е за сърцето? Сърцето е неорганизирана област, която сега се организира. Една от големите задачи на сегашния свят е да организира човешкото сърце. Тази е причината, поради която и до днес човешкото сърце не функционира правилно. Колко пъти в минутата трябва да пулсира сърцето? Природата е определила ритъма и ударите на сърцето. За всяко жива същество тя е определила специален ритъм и брой удари. Ритъмът на сърцето на котката, на вола, на човека се различават коренно. Не само това, но има разлика в сърцето на добрия и на лошия човек, на умния и на глупавия. Изучавайте сърцето на човека, да се уверите в това. Колко удари прави нормалното сърце? – 72 удара. Значи, 7 + 2 = 9 – резултат. В ударите, които прави сърцето на светията, има нещо музикално. В него се забелязва особено преливане в ударите. В ударите на сърцето на престъпника има едно забавяне, прекъсване. В него се отразява нисшият, земният живот.
Аз съм правил опит с животните и съм намерил начин да ги укротявам. Среща ме лошо куче, погледне ме заканително, готви се да се хвърли върху мене. Аз го погледна в очите и следя движенията му. То клекне на известно разстояние и чака да тръгна, за да ме подгони. Аз го гледам в очите, мисля за него и постепенно се отдалечавам. То остава назад и престава да лае. Преди години бях в едно варненско село. Всяка сутрин излизах на разходка, на север от селото. По едно време, едно голямо, лошо куче се спусна след мене и ме гони цял километър. Аз си продължих пътя, не се обърнах и не се занимавах с него. На другата сутрин, гледам: чака ме и тръгва след мене от лявата ми страна и лае. Това продължи няколко сутрини. На петата сутрин виждам същото куче, гледа ме с широко отворени очи, в които се чете усмивка. То пак тръгна след мене, но вече не лае. Маха опашката си доволно, приятелски. След това кучето не се мярна вече. Защо ме лаеше това куче? – Аз зная причината, но няма да я кажа. То беше женско куче. Друг път ме лаеше мъжко куче. То вървеше от дясната ми страна и искаше да ме ухапе. Аз го погледнах в очите и му казах: Откажи се от това желание. Обаче, кучето ме дебнеше цели десет дена. Един ден аз го заставих да тръгне пред мене, а аз след него. То върви; обръща се, тегли се назад, страх го е да не го ударя. Въпреки това, аз го заставих да върви напред. Така то вървя половин километър и почна да скимти, не можа да издържи. Аз го оставих да се върне назад. И това куче не видях повече.
Какво представя лошото куче? – Лош навик. Такива навици имат и хората. Не се докачайте от това. Аз предавам думите на кучетата, които ме лаеха. Те ми казваха: Един ден някои хора ще вярват в тебе, но други няма да вярват и ще те лаят, като нас. Какво ще правиш тогава? Те ще се вглеждат и в най-малката ти погрешка. Мъжкото куче ми казваше: Много мъже ще обикалят около тебе, и някои от тях ще искат да те хапят. Как ще се справиш с тях? – Това, което е вярно за мене, е вярно и за вас. Някой се влюби в тебе. Какво ще правиш с него? Дохождали са при мене хора и ми казват: Ти можеш да направиш всичко, каквото пожелаеш. Ние сме слушали, че ти помагаш на хората. – Това са материални работи. Какво ще им помагам? Аз зная, какво искат те. Искат да им кажа, къде има заровени пари. – Ако пък не искаш да ни кажеш, ти ги изкопай и на нас дай. – Сега нямам време. Като остана свободен, ще ги изкопая и ще изпратя и на вас. Те и досега ме чакат. С този пример искам да ви покажа, от какво се интересуват хората. Този, който иска пари, е нещастен. Не му вървят работите. Той иска, аз да поправя работите му, да подобря неговите условия. Няма какво да му оправям работите. Той не е работил според Божия закон. Той е способен човек, но не е развил своите дарби. И днес не иска да работи; живее с особени разбирания. Той очаква да дойде партията му на власт, че да го назначат на висока служба. Много ще чака! И в това има нещо хубаво. Ако през тези десет години не чакаше, а работеше, сам щеше да подобри условията на живота си.
Преди години, при мене дойде един иманяр от Старозагорско. Той ми каза: Чувал съм за тебе, че имаш големи знания. Знаеш, къде има пари. – Някои неща зная, някои не зная. – Не, и това знаеш. Ето, цели 25 години се занимавам с иманярство. Досега съм изкопал един ров, два километра дълъг. – Какво намери там? – Почти нищо, не си струва труда. – Ако през тези 25 години беше посял толкова декара лозе, досега щеше да имаш най-малко 500,000 лева в банка. А ти цели 25 години гони Михаля. Ти търсиш щастието по пътя на мързела, а не по пътя на честния труд. И това не е лошо, но мързелът влиза в човешкия порядък. Той, обаче, пак си държи на своето и ми казва: Да бях на твоето място, щях да изкопая много злато. – Аз не пипам земната банка. Заровените пари са в специални шишета, които аз по никой начин не докосвам. Някога, в краен случай, когато нямам отникъде нищо, позволявам си да взема само една златна монета. Останалите отново заравям. И веднага пиша върху шишето, че съм взел една златна монета. Някои мислят, че са господари на земното богатство, но те се лъжат. Знаете ли, какво нещастие донесоха въглищата на човечеството? И добрият, и лошият живот на предпотопните животни, превърнали се вече във въглища, се внесе в човешкия живот. Лошите духове, които бяха във въглищата, чрез изгарянето им, се освободиха, и днес хората се намират в чудо – не знаят, как да се справят с тях. Спасението им е в растенията. Те трябва да се умножат, за да погълнат излишната въглена киселина от въздуха. Само така, животът ще се нормализира. В бъдеще хората трябва да заместят въглищата с електрическа енергия.
И тъй, вземете поука от сегашния живот и работете за заместването на въглищата с електричество. Ако не успеете, завинаги ще останете в стария живот. Сега хората се оплакват, че животът им е изложен на големи опасности. И на фронта, и вън от фронта, с нищо не са сигурни. При едно нападение с аероплани се убиват хиляди мъже, жени и деца, все от мирното население. Страшно е това нападение, но поне е видимо. Каква човещина има в това разрушение и убийство на невинни хора? Днес всички хора са на фронта. Атакуват ги от видимия и невидимия свят. Много същества от невидимия свят, със своите аероплани, обстрелват хората. На техните стрели се дължат различните болести. Като не знаете причината на болестите, казвате: Това е Божия работа. Не е така. Да се бият хората, това не е от Бога; да боледуват хората, и това не е от Бога. – Нали сме създадени от Бога? – Така е, но грехът не е от Бога. Щом грешиш, ще си признаеш, че това се дължи на твоето неразбиране, на отричането на Божия закон. Грехът е резултат на човешките слабости. Те пък са резултат на леността. Като не иска да работи честно, човек прибягва към лесния път на живота – кражбата, измамата, лъжата. Откраднеш пари отнякъде и си казваш: Тези пари не са само за богатия, и аз имам право на тях. Не, ново разбиране е нужно на човека. Животът е ценност, дадена ни от Бога, и ние по никой начин нямаме право да злоупотребяваме с него. Други ценности, дадени от Бога, са умът и сърцето. Като знаеш това, никога не цапай живота си; никога не цапай своя ум; никога не цапай своето сърце. – Не мога да живея в такава чистота. – Можеш, можеш, от тебе зависи. – Ще се помоля, и греховете ми ще се простят. – Можеш да се помолиш, но знаеш ли, как се изкупуват греховете? Помни: Само Бог е в сила да заличи твоите грехове. Сам не можеш да ги заличиш. Сега, аз говоря за онова, което спъва човешкия живот; спъва човешкото развитие; спъва неговия ум и сърце.
Моята цел не е да ви убеждавам, че вие сте грешни, а аз – праведен. Първоначално, Бог е създал човека чист и разумен. Впоследствие, той е оглупял и изгубил своята чистота. Така, той изопачил сърцето си, изкривил своя ум. Това означава неразбиране законите на ума и на сърцето. Следователно, не питай, защо грешиш, не се оправдавай, но си кажи: Трябва да изучавам законите на живота, да не греша. Влезеш в едно общество, искаш да си пробиеш път, да заемеш първо място. – Не се бутай, не мисли, че лесно ще се справиш с тълпата. Ако се бориш с тълпата, ще заприличаш на нея. Не ви съветвам да се борите с дявола. Той е месоядец, не можеш лесно да го задоволиш. Ти ще му предложиш вегетарианска храна – боб, леща, картофи, но той ще ти откаже. Обаче, дяволът не остава гладен. Днес-утре ще реже парченца от твоето сърце, докато те осакати. Колкото и да плачеш и страдаш, той не иска да знае. Щом те осакати и няма какво повече да взима от тебе, ще отиде при твоя брат, от него да взима. Никога не спори с дявола. Като го видиш, кажи му: И аз желая да бъда трудолюбив като тебе. Ти си свършил много неща, направил си много открития. Наистина, дяволът започва с доброто и свършва със злото. Той кара човека да стане религиозен, а после го обезверява. Той ще го издигне на високо място, ще го направи цар, владика и после ще му каже: Като си толкова набожен, толкова силен, хвърли се от тази височина. Какво придоби с твоята набожност? Какво спечели с твоята сила? Откажи се от Бога, от царуването си. Той ще те кара да се храниш хубаво, да затлъстееш, после ще ти изпрати някоя болест, да изгубиш силата си. И съвременната наука препоръчва на човека да се храни добре, да внесе в организма си известно количество калории, витамини, мазнини и, като се научи да преяжда, тя ще започне да го лекува. Това не е правилен начин на хранене.
Сега, аз не говоря за външния дявол, но за онзи, който всеки си е родил. Аз често опитвам този дявол, познавам го във всичките му прояви. Някой тръгне след мене и бърбори: Ти си много добър човек, само ти можеш да ми помогнеш. Разбирам, че той иска нещо от мене. Мисля си, какво да направя с него, какво да му дам. Преди всичко, той не говори истината, не е убеден в това, което говори. Казвам му: Махни се оттук. Иди да работиш. Обаче, това не е разрешение на задачата. То е само отлагане на делото. Казвам: Сега нямам пет пари в джоба си. Един приятел обеща да ми даде 10,000 лева. Ако ги донесе, ще ти дам 1000 лева. Ако нищо не ми даде, не ме дръж отговорен. Той си отива. Но този ден не ми донесоха 10,000 лева. На втория ден той пак иде и казва: Дай обещаните пари! – Не донесоха и на мене нищо. – Друг няма ли да ти донесе 10,000 лева? – Не зная, и днес може да не получа. – Не ме обезсърчавай! Кажи, че някой ден ще ти донесат тази сума. Най-после, бръквам в джоба си и намирам 25 лева. – Вземи тези пари да си купиш един лотариен билет и ще спечелиш. Не ти казвам, колко ще спечелиш, но по-малко от 25 лева няма да спечелиш. Най-малко 50 лева ще спечелиш. – Да опитам. – Опитай, да видиш, че непременно ще спечелиш – поне парите за билета, които си дал. Веднъж той се връща от града и ми казва, че спечелил 200 лева. Пита ме: Като ми помогна да спечеля, защо не нареди да спечеля 15 – 20 хиляди лева? Не съм доволен от тази печалба.
Аз привеждам фактите. Защо е недоволен човек? Щом не е доволен от малкото, той ще бъде недоволен и от многото. Който не е доволен от 150 – 200 лева, той трябва да усили вярата си. Ако втори път вземе билет по същия закон, и вярата му е по-силна, ще спечели 1000 лева. Колкото повече се усилва вярата му, толкова повече ще печели. Най-после може да спечели и милиона. Печалбата, придобивката са възможности, които се крият във вярата. В света няма случайности. Лотарията влиза в човешкия порядък. Ако знаеш законите, лесно можеш да спечелиш. Достатъчно е да пипнеш един билет, за да знаеш, дали ще спечели, или не. Но това е изкуство. Разказват за един англичанин, който спечелил 500,000 лева на рулетка в Монте Карло. Той имал само 150 лева, които вложил в играта. Като спечелил изведнъж 500,000 лева, той толкова се насърчил, че искал да продължи играта. Един негов приятел, като видял увлечението му, извел го от залата и му казал: Достатъчно ти е това, което спечели. Всяко нещо има своя краен предел.
Питам: Какво сте направили за Господа? Той ви е дал отличен ум, отлично сърце. Той ви е дал добри условия, въвел ви е в безграничен свят, в безгранични условия и възможности. Какво искате повече? Защо роптаете и сте неблагодарни? – Искаме да учим. – От вас зависи. – Ама хората ни безпокоят. – Аз съм разрешил този въпрос. Никой не може да ме безпокои. Щом дойде някой да ме безпокои, веднага ставам невидим. Ако имаш да даваш на някого, и той иде ненавреме, стани невидим. Кой ще те безпокои тогава? Какво значи да станеш невидим? – Това значи, да отправиш мисълта си към Бога; да благодариш за всичко, което ти е дал, и да си кажеш: Няма да се безпокоя. Моят кредитор е човек с непробудено съзнание. Помогни му, Господи, да се пробуди съзнанието му. Сега той е подобен на сомнамбул, който нищо не вижда. Сомнамбулът ходи със затворени или отворени очи по покривите, но нищо не съзнава. Ако някой го стресне ненадейно, той може да падне и да се убие. Значи, има физически и духовни сомнамбули.
Казваш: Искам да се повдигна, да стана виден човек. – Ти си духовен сомнамбул. Искаш да ходиш по покривите, всички да те видят. Или искаш да пееш хубаво, всички да говорят за твоето пеене. И това не е лошо, но целта на пеенето не се заключава в това. Пеенето е ритъм, движение, трептене. То регулира живота. Ако твоят ум и твоето сърце не трептят в хармония, ти нищо няма да постигнеш. Едно добро, хармонично сърце влиза в положението на всеки страдащ. Кажи на страдащия, защо се мъчи и скърби, и страданията му ще изчезнат. Срещам едного, хванал се за главата, плаче и се вайка. Защо? – Изгубил последните си 100 лева. Струва ли си за 100 лева да се плаче? Давам му 150 лева. Те не са изгубени. Аз ги влагам в неговата банка. Един ден, като забогатее, той ще ми ги върне. Не искам никакви лихви от него. Ако не забогатее, не искам нищо. С други думи казано: Докато си лош човек, можеш да правиш, каквото искаш; щом станеш добър, ще изплатиш всичките си дългове. Днес, понеже всички сте добри, призвани сте на земята, да изплатите всичките си дългове. Ще плащате по малко, по пет-десет лева на ден. Речено-казано в мисли, чувства и постъпки, всичко трябва да се изплати. След това можете да се върнете на небето, но вече чисти, освободени от всичко старо. Облечете се в чиста, нова дреха, та като ви видят в онзи свят, да останат доволни от вас. Не е въпрос, колко имате да давате. Важно е, че сте вече добре, че имате достатъчно приход и можете да се издължите. Някои от вас имат по 5,000 лева месечен приход, други имат 10,000 лева, трети – 20,000 лева месечен приход. Важно е, че всички сте вътрешно богати. Така виждам аз цялата работа. И тъй, вложете мисълта си във вашия добър ум, и чувствата си – във вашето добро сърце. Кажете си: Господи, благодаря Ти за доброто сърце и за добрия ум, които си ми дал. Отсега нататък, аз ще изпълнявам волята Ти, както е на Тебе угодно.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
4. Утринно Слово от Учителя, държано на 17 октомври, 1937 г. София. – Изгрев.