Утринни слова - Шеста година (1936-1937)
Той създава, том 1
Ще прочета 9-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 21-ви стих. „Сам той да говори за себе си.“ (– 21-ви стих.) Като се върнете по домовете си, прочетете 32-ра глава от книгата на пророк Йеремия.
Три престъпления спъват човека. Първото престъпление е пролятата кръв на земята. Второто престъпление, което човек е направил и сам се спъва в него, е изопачаване на неговото сърце. Да изопачиш сърцето си, това значи да изопачиш чувствата си и да тръгнеш след чужди богове. Щом изопачи сърцето си, човек влиза в областта на неправдата. Той вече не служи на един бог, но на много богове. При тия условия човек неизбежно огрубява. Той мисли само за себе си и се ръководи от това, което е за него приятно. Той се ръководи само от своите лични чувства и интереси. Онова, което дава простор на човешката душа и помага за развитието ѝ, това е Божията Любов. Да дадеш място на тая Любов в себе си, това значи да бъдеш проводник на доброто. Третото престъпление, което човек прави, е изопачаването на неговата мисъл. Така той се отдалечава от Божията Мъдрост. Изопачената, кривата човешка мисъл е причина за спора и недоразуменията между хората. Детето се сърди на майка си, че не му е дала навреме да яде. Има ли право то да се сърди? Бедният се сърди на богатия, че не му дава дърва, въглища, дрехи да прекара зимата. Има ли право той да се сърди? Всеки иска да нареди първо своите работи, а после чуждите. И това е добре, но в Божествения свят всички работи са наредени. Ние не трябва да поемаме грижата за Божествените работи върху себе си. Светът не е създаден за едного; той е създаден за всички. Следователно от Божествено гледище за всеки човек е определено малко място. Той има право да се ползва от мястото и на другите. Обаче опита ли се да присвои чуждите места, той греши против Бога. Трябва ли човек да пожелава благото на своя ближен за себе си? Трябва ли да завижда, че някой има повече блага от него? Представи си, че срещаш човек, добре облечен, с нови, хубави дрехи, с нови обувки. Ти поглеждаш към него, а същевременно и към себе си и казваш: „Виж колко хубаво е облечен тоя човек! Моите дрехи са стари, износени, а обувките ми скъсани“. Това събужда завист в тебе и ти изпитваш неприятно чувство към него. Ако гледаш с примирение на нещата, ще кажеш, че тоя човек е умен, заслужава да бъде добре облечен. Същевременно ти виждаш как тоя богат човек яде хубава храна. На трапезата му са сложени няколко яденета, добре сготвени, а ти ядеш сух хляб. Питаш се защо тоя човек се храни толкова богато, а ти едва намираш сухия хлебец. Ако се примиряваш лесно, ще кажеш: „Тоя човек е умен, знае как да се храни. Аз съм глупав, затова се задоволявам със сухия хляб“. Който не разсъждава така, остава непримирен. Ако сте малко дете, имате по-големи братя и сестри, казвате, че майка ви повече обича големите си деца, затова ги облича по-хубаво. Може да е така, може и да не е така. Какво ще кажете, ако сте 25-годишен момък, работите някъде и пак не се обличате добре? Пак ли майка ви е виновна? Вината вече е във вас, във вашия характер. Обаче, ако не обичате истината, вие ще търсите вината в майка си, в своята баба и в своя дядо, от които сте наследили някои черти. Като ученици, вие трябва да бъдете искрени, всякога да говорите истината. Пътувате вечер през гора и хлътвате в една голяма локва. Чудите се как се образувала тая локва и как хлътнахте в нея. Като ви питат защо сте кален, казвате: „Хлътнах в една локва. Чудя се как не я видял някой, да я премахне от пътя“. Значи вината е пак в други, а не във вас. Вие знаете, че ще пътувате вечер.
Следователно трябваше да си носите фенерче, да осветявате пътя си. Ето защо, казвам: Не търси вината в майка си, че не те обича, както другите си деца. Не търси вината и в Господа. Не казвай, че Той обича едни хора повече, а други – по-малко. На любимите си деца дава всичко, а ония, които не обича, лишава и от насъщното. Това е криво разбиране. Въпреки това така мислят и някои вярващи. Те казват, че Бог е Любов, но като се намерят в затруднение, съмняват се в Неговата Любов. Това е бялата лъжа, от която хората сами се спъват. Отивате при една добра шивачка, искате да ви ушие дреха. Докато сте при нея и гледате как шие, тя е изправна. Тя обшива шевовете добре, даже и най-скритите. Щом си отидете, тя започва по своему. Ония места, които се виждат, са добре ушити. Тия, които са скрити, тя ги ушива набързо, отгоре-отгоре, да не губи време. И това е бяла лъжа. Външно дрехата е добре ушита, а вътрешно – лошо, едва е минала иглата. Можеш ли да бъдеш доволен от тая шивачка? Питам: Коя е причината за човешкото недоволство и неразположение? Много причини има за това. Те могат да бъдат от физичен, от сърдечен и от умствен характер. Някой те бодне с игла по ръката. Ти веднага изгубваш разположението си. Причината е физическа. Дали съзнателно или несъзнателно те е убол, това е друг въпрос. Той може да те убоде и с езика си, да ти каже една обидна дума, която да разстрои твоя чувствен свят. Най-после, той може да те убоде и с мисълта си. В който свят и да те убоде, ти губиш разположението си. Събират се десет майки и се разговарят помежду си. Петте майки се обичат и децата им се обичат. Петте майки не се обичат и децата им не се обичат. Първите пет майки говорят добре за своите деца; щом заговорят за децата на другите майки, веднага започват да ги укоряват. Ако някой слуша тия разговори отвън, ще се омъчни. Той вижда, че те са на крив път. Не е право да говориш добре за тия, които обичаш, а лошо за ония, които не обичаш. Ще кажете, че така е било всякога на земята. И да е било така, това не е право. Ще кажете, че на другия свят е така: едни са в рая, на вечно блаженство, а други в ада – на вечно мъчение. Явява се въпрос: Кой е причина за това? – Човек може сам да се мъчи, може и други да го мъчат. Ако се прободеш с нож в ръката, кой е причина за това? Ако не обичаш истината, ще кажеш, че други са те заставили да направиш това. Някой се самоубие или се удави и пише, че причината е голямото отчаяние, в което е изпаднал. Същевременно, като виновен за отчаянието си, той посочва друг някой. – Защо се самоубива човек? – За да придобие нещо, което няма. Това е атавизъм. Чрез убийство нещата не се постигат. Чрез удавяне нищо не се постига. Ако си риба, има смисъл да се хвърлиш във водата. Така се хвърля и сомът, хваща по-малки риби и задоволява глада си. Какво ще хванеш ти във водата? Не само че нищо няма да хванеш, но ще умреш, ще станеш жертва на рибите. Какво виждаме в живота на сегашните хора? – Навсякъде неправда. И светските, и религиозните хора са крайно несправедливи един към друг. Духовният гледа как се моли неговият ближен и го критикува, че не се моли, както трябва. Как трябва да се моли, и той не знае. Друг пък казва, че времето се подобрило, защото той се е молил на Господа. Това е несправедливо заключение. Не мисли, че само ти се молиш за подобряване на времето. С тебе заедно се молят стотици хора. И тяхната молитва е допринесла нещо. Казваш: „Тая къща е моя“. – Не е твоя къщата, ти си я получил в наследство. – „Аз я направих.“ – Не си я направил ти. Десетина работника са взели участие в съграждането ѝ.
Питам: Кой може да се похвали с нещо, което той сам е направил? Кажи едно добро, в което ти сам си взел участие. Не казвам, че не правите добро, но във всяко добри взимат участие много същества. Доброто е колективен процес. Казваш: „Миналата година градината ми даде много плод“. – Много си работил. Тая година имаш по-малко плодове, защото по-малко си работил. Докато дърветата ви раждат, вие всякога ги посещавате. Щом престанат да раждат, вие го напущате. Това е користолюбие. Такива са отношенията на сегашните млади. Момата обича момъка не за самия него, но за неговите качества. Щом е млад, силен, здрав, може да я пази. Той е красив, учен, работи добре, може да я храни и облича хубаво. Други са отношенията на здравия към болния. Ти обичаш болния и му помагаш, готов си на всякакви жертви за него. Тая любов е безкористна. Момата черпи от здравия и красив момък. Отиде ли при болния, там тя дава. Момата разчита на силния момък, но стане ли въпрос за неговата красота, тя губи почва под нозете си. – Защо? – Много моми се стремят към тоя момък. Всички го харесват, всички налитат на него. Момата започва да ревнува, страхува се да не го изгуби. Много моми могат да обсебят момъка, но красотата никой не може да вземе. Тя е отразена на човешкото лице, но е неуловима. Обаче момата иска да задържи красотата на момъка само за себе си.
Като говоря за момъка, който се стреми към красивата мома, имам предвид духовната страна на въпроса. Значи той се стреми към красивото чувство в човека. Момъкът хваща красивата мома под ръка и самодоволно се разхожда с нея; иска да я покаже на хората, да видят неговата възлюбена. Друг момък постъпва точно обратно. Той гледа да скрие своята възлюбена от очите на чуждите хора. Ако се жените, кого от двамата бихте предпочели? – Първия. – Наистина, първият е за предпочитане, но и в показването на възлюбената пред хората има нещо неправилно. И двете постъпки не са идеални. До излагаш своите красиви чувства на показ пред хората, това е тщеславие. Да затваряш и задържаш своите красиви чувства само за себе си, това е користолюбие, ревност.
Днес сте дошли да ме слушате. Вие приличате на оня момък, който води възлюбената си навсякъде, всички да я видят. Ония, които не са дошли да ме слушат, приличат на ревнивия момък, който държи затворена своята възлюбена, никой да не я види. Те казват: „Ние се занимаваме с Господа, затова не дойдохме на събрание“. Това не е истина; те не се занимават с Господа. Нито тия, които са дошли на събранието, се занимават с Господа, нито ония, които не са дошли. Никой не говори истината. Молитвата е вътрешен процес. Не можеш да се молиш на определено време: само сутрин, на обяд или вечер. Ще се молиш, когато душата ти пожелае. Това значи да се молиш с разположение. Можеш да се молиш и вътре, и вън. Като знаеш това, не казвай, че като се молиш вечер вкъщи, тогава отиваш при Господа. Псалмопевецът казва: „Ще те хваля, Господи, в голямо събрание“. Никъде не е казано, че ще хвалиш Господа само пред себе си.
Христос казва: „Ако искаш да ме познаеш, влез в скришната си стаичка и се помоли в тайно“. За коя стаичка се говори? За стаичката ти вкъщи? Не, ще влезеш вътре в себе си, в свещеното място. – Кое е това място? – То е мястото, което е далеч от всяко подозрение, от всяко съмнение, от всяка омраза, от всяка лъжа, от всяка тъмнина, от всяка завист. Мястото, в което сте сега, е място на лъжа, на спор и на омраза. Това са вашите къщи. Дрехите, с които се обличате, са пропити с отрицателни мисли и чувства. Какво ще кажете за това? Казват някои, че не ги обичам. Те мислят така, защото нямат Любов в сърцата си. От сутрин до вечер те се грижат само за себе си. Бог ли трябва да живее за мене, или аз за Него? Краката ли са създадени за човека, или човек за краката? Разбира се, че краката са създадени за човека. Следователно те трябва да служат на човека, а той да се грижи за тях, да им желае доброто. Иначе те не биха му служили. Питам: Кой е пътят, по който можем да бъдем благоугодни на Господа? – Пътят на служенето. Докато не се научите да служите на Бога, не можете да намерите правия път. Закон е: Бог обича всички ония, които Му служат. Който служи само на себе си, не може да бъде обичан от Бога. Да обичаш само себе си, това значи да бъдеш изложен на страдания. Да служиш на Бога, това значи да се радваш.
Служенето на Бога носи живот. Страданието подразбира, че имаш повече любов към себе си, отколкото към своя ближен. – Какво трябва да прави оня, който живее само за себе си? – Той трябва да се остави свободен, да понесе последствията на своя живот. Вие искате всички хора да бъдат добри към вас. И те искат същото. Не е лошо това, но всеки трябва да го изисква първо от себе си. Бъди добър към другите, за да бъдат и те добри към тебе. Майката е добра и снизходителна към погрешките на своето дете, но не и към погрешките на чуждите деца. Ако има една дреха, първо тя ще облече своето дете. Това е естествено. С една дреха не може да облече всички деца. Обаче тя може да направи по една дреха и на другите деца. Това е въпрос, който се отнася до всички хора. Препятствията могат да се премахнат при колективното участие на всички хора. Те трябва да се обединят, да доставят храна за всички. Бог е дал достатъчно храна, но хората не я разпределят равномерно помежду си. Благодарение на това се създават противоречия. Понеже хората не са добри проводници на Божията Любов, между тях се ражда омраза. Те не са добри проводници и на Божията Мъдрост, поради което се раждат кривите и изопачени мисли. Ето защо, казвам: Хората сами са причина за своите страдания и нещастия. Големи и много са страданията на хората, но ти не си отговорен за тях. Ти си отговорен за своите страдания и всеки момент можеш да ги премахнеш. – „Как ще ги премахна?“ – Като внесеш Божията Любов в своя ум, в своето сърце и в силата си. Умът има отношение към умствения свят, сърцето има отношение към сърдечния свят, душата – към духовния свят и силата – към причинния свят. За духа не се говори, той още не е дошъл. Затова не казваме „Да възлюбим Господа с духа си“. Ум, сърце, душа и сила – това е пътят, по който трябва да вървите. Докато изминете тоя път, ще преживеете големи страдания. Това е неизбежно. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да се освободите от връзките и желанията на тялото. Не успеете ли в това, и да заминете за другия свят, дълго време ще обикаляте гроба си. Близките ви ще мислят, че сте отишли при Господа, но вие знаете истината. Малцина знаят кой е свободен от тялото си и кой е свързан с него.
Като ученици, вие трябва да изучавате човешката и Божествената Любов, да ги различавате. Човешката любов представлява вдлъбната чиния, която всичко събира. Като я пълниш, ти се нахранваш. Речеш ли да раздадеш всичко, което си събрал, гладен ще останеш. Божествената Любов представлява изпъкнала чиния с дъно нагоре. Преди да се сипе нещо в нея, тя го е раздала вече. Та нищо не задържа за себе си. Като раздаваш всичко, което имаш, ти се нахранваш. Значи, ако живееш в човешката любов, ти постоянно ще събираш; ако живееш в Божествената Любов, постоянно ще даваш. Това, което постоянно взима, е човешко; това, което постоянно дава, е Божествено. Не са лоши тия неща, но не знаеш: Като взимаш постоянно, по човешки ще бъдеш нахранен, а по Божествено – гладен. Ако постоянно даваш, по човешки ще бъдеш гладен, а по Божествено – нахранен. Тогава ще изберете едно от двете: или гладен по човешки, или гладен по Божествено. Ако се храниш по човешки, ще изпитваш Божествен глад; ако се храниш по Божествен начин, ще изпитваш човешки глад. Кое от двете ще изберете, това е ваша работа. Според мене по-добре е човек да бъде нахранен по Божествено, а да гладува по човешки, отколкото да е нахранен по човешки, а да гладува по Божествено.
Коя храна е Божествена? Кой начин на хранене е Божествен? – Майката храни детето си с Божествена храна и по Божествен начин. Първоначално детето не знае да се храни. Майката отваря устата му и слага в нея храна. Който служи на Бога, той се храни по Божествен начин. Идат хора отвън да го хранят. Кога ще ви нахранят по човешки? Как да се храни праведният на земята? – Като говорят лошо за него. Това е Божествен обяд. Той не се огорчава. Каже ли някой, че хората го огорчават, той се храни по човешки. Бъди радостен, даже когато говорят лошо за тебе, за да се нахраниш по Божествен начин. И двата начина на хранене не разрешават въпросите на живота.
И тъй, за да разберете живота и да разрешите задачите си, вие трябва да познавате човешката и Божествената Любов и да направите човешката любов служителка на Божествената. Докато те са отделени и независими една от друга, вие всякога ще се натъквате на противоречия. Искате ли да разрешите противоречията си, сложете човешката любов да служи на Божествената. В това се крие разрешаването на всички въпроси. Не правите ли това, животът ви остава неразрешен и вие ще останете такива, каквито сте сега.
Кога ще дойде новото в света? – Когато човешката любов стане служителка на Божествената. Това трябва да стане доброволно, а не с насилие. Човек сам трябва да застави своята любов да служи на Божествената. Само така ще се махнат противоречията ви и ще влезете в новия живот. Да дойде новото във вас, това значи да се откажете от своята воля и да се проникнете от желанието да изпълнявате Божията воля. Това подразбира влизане в правия път на живота. Да подчиниш своята воля на Божията, това е правото разбиране. Това се отнася до всички царе, патриарси, владици и обикновени хора, до всичко живо в света. Всеки трябва доброволно да се подчини на Божията воля, да стане служител на Божията Любов. Да служиш на Бога – ето ключовете на живота. Вън от това служене всички ключове са празна работа. За тая цел ти трябва да бъдеш умен и добър. Умен е само оня, който е подчинил своята любов на Божията. Добър е само оня, който е подчинил своето знание на Божествената Мъдрост. Това всеки може да направи.
Казано е в Господната молитва: „Прости греховете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Ти искаш да следваш Божия път. – Как ще постигнеш това? – Като простиш дълга на своя ближен. Някой има да ти дава нещо. Прости задължението му. Забрави всичко, което ти дължи. Ако искаш да служиш на хората, ще вземеш парите от ближния си. Щом заличаваш дълговете на своите ближни, и Бог ще заличи твоите.
Сега говоря и на млади, и на стари. Първото нещо, което се иска от всички, е да заставите нашата любов да служи на Божията; вашата воля да се подчини на Божията. – Кой е млад и кой – стар? – Според мене стар е оня, който заставя Божията воля да служи на неговата. Млад е оня, който заставя своята воля да служи на Божията. – Кой е красив и кой – грозен? – Младият е грозен. – Защо? – Защото е в процес на оформяване. Красив ли е неузрелият плод? Обаче, като узрее, той става красив. Стремете се към младостта, като непреривен процес.
Бъдете вечно млади, да подчинявате своята воля на Божията, да се отказвате от старите си човешки навици, да следвате пътя на съвършенството и красотата. Младият постоянно прилага добродетелите си в служене на Божественото.
Т. м.
Утринно Слово от Учителя, държано на 10 януари 1937 г., София, Изгрев.
Книги:
Божествената храна Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003) 35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.
Божествената храна Той създава (София, 1998) 15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.
Начало: 05:00