Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)
Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод
15 март 1936 г., 5 ч сутринта.
(Небето облачно. Времето: вятър духа, хладно е.)
Нарядът:
„Добрата молитва“
91-ви псалом
„Отче наш“
„Молитвата на Царството“
Ще прочета 6-а глава от Второ послание към Коринтяном.
„В начало бе Словото“
Има една опасност в живота – човек да очаква наготово всичко. Една от големите опасности. Очаква да му сготвят; той ще направи една малка работа – ще сдъвчи храната и след туй ще очаква друг да свърши работата. Човек често очаква други да му направят всичко, а той да се ползува от благата, които другите ще направят за него.
И верующите много пъти се отегчават от работата. Верующите хора са много лениви. И забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат да работят вече. И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават да работят. Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за Себе Си, няма за тебе. А те мислят, Господ като нареди Неговите работи, ще нареди и вашите. Но тогава вашите работи няма да бъдат ваши, а Негови. И вие няма да съществувате. Ако искате да съществувате, трябва да работите. Ако не работите, вие ще се обезличите. Вие искате, без да работите, да имате слава. Вие направите една малка работа и искате голямо възнаграждение. Запример всеки един от вас иска да бъде щастлив, да бъде богат, да има знание. Но всичко туй наготово да му дойде. И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно. То е чуждо. Щом му дотрябва нещо, той иде в някоя енциклопедия, намери някоя книга, прочете я, дойде и го каже. Иска да каже, че той знае нещо.
Та, апостол Павел в тази глава се спира върху отрицателните състояния, наброява ги. По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той. (5 ст., 6 гл. II посл. Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“. Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет. Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той. Състояния, които идат едно с друго. (9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“
Да допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми да шия дрехи!“ Щом ти е дотегнало, ти не си научил занаята. Туй, което дотяга на човека, показва, че е профан. (Брат и сестра се спречкват за място.) Дотегнало му. Или какво казва – някой може да каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна. Писанието казва: сега всинца сте на утеснение. В нас вие не сте на утеснение, но във вас вътре сте на утеснение. Друг път ще направим по-голям салон.
Сега, да дойдем до предмета. Шивачът казва, че му дотегнало. Дотогава, докато му дотяга, той не е научил още изкуството. Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че да се отървеш да шиеш. Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума. Щом малко ти плащат, показва, че още не си се научил. Да кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева. Казва: „Дотегна ми да свиря.“ Казвам: Не си научил изкуството. Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека да му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева. Това наричам цигулар. Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми да говоря.“ Не сте научили говоренето. Същият закон. След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат да свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“. Какъвто е човек в този свят, такъв е и в онзи свят. В оня свят ще бъде още по-лошо. Защото богатият човек, който в този свят яде, пие и се весели, като иде в оня свят, засъхнало му гърлото. Положението ви тук мяза на този, богатия човек. Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада. Като викате, в Небето ще ви чуват. Както е този пример за богатия, който отиде в рая и се разговарял, казва: „Отче Аврааме...“
Сега оставете настрана ада, не е предмет да ви описвам външната страна на ада. Но адът, то е едно отношение. Христос изнася едно положение, че богатият човек, който в този свят ял и пил, той не е учен. Той е учил да яде, но не е учил как да яде. Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как да яде. Аз наричам правилно ядене: когато ядеш, да не умираш. Тъй седи въпросът. Тогава, всички, които умират, не са се научили да ядат правилно.
Сега аз не искам да ви занимавам с преповторение на едни и същи работи. Казваме: „Ти трябва да бъдеш праведен.“ Какво нещо [е] да бъдеш праведен? „Ти трябва да бъдеш добър.“ Какво нещо е да бъдеш добър? „Ти трябва да свириш добре.“ Сега, израз трябва да има в музиката. Казваме: това трябва, онова трябва. Как ще дадем израз на музиката? Има едно правило. Трябва учение. Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие. Чрез онзи, скъпоценния камък светлината другояче се пречупва. Ако аз имам един скъпоценен камък и неговата светлина насоча към вашата рана, тази, пречупената светлина ще излекува раната. Но ако насоча един обикновен камък, неговата светлина няма да направи това.
Сега, като ви говоря, вие може да се обезсърчите. Когато се говори, че трябва да се учат, хората винаги се обезсърчават. Казваш някому да работи, той казва: „Дотегна ми да работя.“ Щом тебе ти дотегна да работиш, ти не си се научил да работиш. Щом тебе ти дотяга животът, ти не си научил да живееш. Казва: „Дотегна ми вече, искам почивка.“ Знаете ли какво нещо е почивка? Мислите ли, че един дирек, който стои, си почива? Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той си почива? Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде да почиват. Казват: „Да се спрем да си починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете си почиват. Не, това не е почивка. Почивка е ти да разтовариш коня. Той не иска да го разтовари, казва: „После пак трябва да го товаря.“ Поспре го, казва: „Нека си почине конят.“ Това не е почивка. Ако конят върви, по-добре е за него, отколкото да го спре.
Пък и вие искате да си почивате натоварени. Кой ви кара? Защото и вас ви карат. Свободният човек се отличава по това, че него никой не кара. А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой да го кара. Щом ви карат, не сте свободни. Това е една диагноза. Щом си недоволен, има някой да те кара. Нима онзи затворник, когото карат по пътя, е доволен човек? Подир всеки затворник върви един войник с пушка. Ако спре, казва: „Върви!“ И той ще говори за свобода. Казвам: Никаква свобода няма тук. Ами човещина? Никаква човещина няма тук. Направо върви!
Тогава иде възражението: защо Господ така е създал света? Не го е създал Господ така света, хората го направиха така, те създадоха този свят. Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал да го кара? Не. И двамата вършат една работа, която не са обмислили. Онзи, когото карат, иска да уреди работите си – понеже нямал пари, нямал работа, отишъл да краде някъде, хванали го. Този пък, за да покаже, че ред и порядък трябва да има, кара го. Но и него карат, и на него заповядват. И той не е свободен. Казва: „Заповядва ми се на мене, трябва да те карам.“ Че войникът го кара, той с това изкарва своята прехрана. „Ако тебе – казва – не те карам, ще ме уволнят.“ Те го насърчават да служи на отечеството.
Та, в живота се изисква онова вътрешно разбиране, да се освободи човек. Всички искате свободата. Запример двама братя и две сестри са ученици от първо отделение. Този брат пт не знае, той е от първо отделение. Онази сестра е от второ отделение. И тя не знае, и тя разбира както в първо отделение. И двамата разбират еднакво. Предметно учение е то. Пък и двамата мислят, че много знаят. Братът мисли, че много знае.
Аз като говоря така, те се докачат, нали? Аз да ви кажа как обяснявам. Философия има в мене, има разбиране на нещата. Аз се отличавам, че аз разбирам нещата, в какво седи разбирането. Когато аз разтривам един болен човек, той не може да бъде доволен. Аз разтривам и двамата сега. Аз зная, че те са недоволни. Нему кракът счупен, разтривам счупения крак. Казва: „Така разтрива ли се?“ Аз сега най-първо пристъпвам да ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви. Вие ще кажете: „Някой друг няма ли? Нас ли намери?“ Аз всякога намирам хора със счупени крака. Какво ще търся здрави? Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен, да му помогна. Не съм виновен аз, че вашите крака са счупени. Не сте били внимателни. Този терен, по който сте ходили, предполагали сте това, което не е, не сте проучили хубаво терена, подхлъзнали сте се, изкривили сте крака, счупил се, необмислено сте направили движението. Аз минавам, мене законът ме задължава, аз съм войник, карам ви. Моралният закон казва: Помогни на онзи, на когото кракът е счупен. Постъпката е без разлика. Аз се смея на войника, но аз съм в същото положение – отивам, помагам. Ето къде е идеята на моя ум. Аз, за да бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав“ и заминавам. Той оздравее. Това е знание. Без да пипна крака, да му направя крака. Щом остана два–три часа да го разтривам и той да ми мърмори, уча се, занаят правя.
Сега, за мене, онова, което вие правите, аз може да ви съчиня цяла една песен, може да образувам една ария за това. И тази песен може за двамата 100 години да пеят хората. Ще кажат: „Кои са тия двамата герои?“ Тъй е поставено. Аз ако бях на мястото на брата, щях да кажа: „Сестра, колко си любезна, тури по-високо тетрадката си.“ Ще наредя, нали има такива столове. Виждал съм братя, които турят блока на гърба на приятеля си и пишат. Сега, тия работи са изключителни.
Представете си, че ти умираш. Не искаш да умираш, но умрял си, нали тъй. И не обичаш да те хващат за главата и за краката. Но умрял си, един за главата те хване, други – за краката, ти не може да говориш. Но ти си още в тялото, но не можеш да кажеш. Седиш вътре в тялото, един те хване за главата, друг – за краката. Дойде попът, чете упокоителни молитви. Казваш: „Махай се ти с твоите молитви!“ Попът казва: „Хвърлете за упокоение пръст.“ Какво ти упокоение? Хвърлят пръст за упокоение, един за упокоение, друг за упокоение. Благодарим за такова упокоение. Аз не бих желал да ме хване един за главата, друг – за краката. Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не си научил изкуството да живееш. Не трябваше да те хващат един за главата, друг – за краката. „Господи, върни ми живота, да науча урока, да ме не хващат хората за главата и за краката!“ Вие казвате, друго заблуждение: „Аз като умра...“ Не, не е така. Ти излизаш от една къща, трябва да оставиш къщата чиста. Да е чиста къщата, че кой как дойде в къщата, да може да живее в къщата.
Но – на предмета, да оставим това. Сега говорим за вашите слуги. Сега ще говорим за господарите. Вие слушахте учението на слугите. А за да се освободи човек, трябва да има знание. Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат. Туй, което имате, ще живеете. Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни. Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете. Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място. Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра. Аз не искам да ви обезсърчавам. На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите. Не е лесна работа да се качи човек. На качването има опасности, но и на слизането има опасности. И като се качваш, може да платиш с живота си, и като слизаш, може да платиш с живота си.
[Може] да каже някой: да не ходи. Човек ако не ходи, ще остане невежа, а ако идеш, ще придобиеш знание. Та казвам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай – да придобием цена. Хиляди несгоди има човек да мине. Човек, който иска да придобие знание, ще има несгоди. Няма изключение. Всички, които са минали, са придобили знание. И на Христа Му трябваше малко знание. Имаше някои работи, които не знаеше. Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората. Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни. Трябваше да слезе на Земята и да направи един опит. В Невидимия свят разискваха, слезе да направи един опит. Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми?“ Най-после никой не му благодари. Какви ли не работи по Негов адрес не туриха отгоре Му. Ако с Христа се случи така, мислите ли, че с Вас ще се случи другояче? Най-първо, онези като вас не ви обичат, те ще ви турят най-лошите неща отгоре ви. Аз може да ви докажа това. Не искам да ви цитирам. Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат. Онези, които не те обичат, ти си нащрек, ти се пазиш. Онези, които те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещастия. Най-големите нещастия се образуват не от злото. Най-големите нещастия се образуват от доброто.
Аз няма да обяснявам дълбоката страна, но само един малък пример ще ви приведа, да мислите. Имате две приятелки, имате двама приятели. Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие. Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича. След като го обикнат, започне тяхната любов да охладнява. Един ден те се намразят. За кого? За младия момък. Между ония братя дойде младата мома. Младата мома, която дошла, няма лошо намерение. Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома. И двете моми се разделиха заради момъка. Питам тогава: кой е виновният? От какво произтича това вътрешно намразяване? То е неразбиране на въпроса. Вие мислите, че ако ти си по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен. Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш. Вие в любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение. Ти когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. Всички вие страдате, че искате да се приближите при любовта. Мислите, че не сте близо. За да се приближиш, трябва да знаеш. Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае да свири, който познава знаците. Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма да помогнат. Ти може да си далеч от тях – ти като знаеш да свириш, ти си близо. Като не знаеш, и близо да си, не разбираш. Това е обикновена философия на нещата. Ама, казва, философия трябва. Знание трябва на нещата. Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам. Аз разглеждам един човек като животно, като птица, като риба, в Първата раса, във Втората, Третата, Петата раса, разглеждам като ангел, разглеждам го тъй, първоначално Бог как го е създал.
Сега вие се спирате и по някой път казвате тъй: „Защо трябва да каже тази дума?“ Че какво е лошото в думата? В какво седи една лоша дума? То е в разбирането на думата. Онзи магически език вие трябва да знаете, как да произнасяте думите. Вижте един гладен човек как произнася думата „гладен съм“. Дойде някоя сестра, казва: „Гладна съм.“ Гладният казва: „Гладен съм.“ Но в произношението на единия и на другия има грамадна разлика. Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития. Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават. Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може да стане. Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може да стане. Праведникът може да стане грешник и грешникът може да стане праведник. Те са възможности в моя ум. Грешникът, и той може да се оправи. Защо е така? Онзи, който казва: „Защо е така?“, той разглежда въпроса от друго становище. Но за него даден въпрос няма разрешение. Защо е така, то спада към друга категория. Казвам: В дадения случай има две възможности. Ако сте праведен, да паднете. Ще се пазите да не паднете, ще се въздържате назад. Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може да станете праведник. Може да станете. Ще турите два различни импулса във вас. Невежият трябва да премахне невежеството. А пък ученият трябва да се пази да не го заблудят с някой факт. Че може да се заблудите. Вие мислите, че някои може да ви заблудят.
Един от знаменитите професори в Европа... Няма да ви кажа името, но факт е. Дали е вярно или не, за мене това е безразлично. Къде е станало, е пак безразлично, фактът като факт е верен. Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда. Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал да става разсеян. Защо? Защото тази, младата студентка отивала при професора да благодари и влязла в ума на професора. Не може да учи. Като рече да учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може да влиза. Вие ще кажете: защо той бил толкова слабохарактерен? Не е слабохарактерен, но в нея има една материя, която прониква, той отвсякъде е затворен, но в непроницаемите места прониква. Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне. И професорът става разсеян. Един ден професорът казва: „Днес професорът е неразположен, не може да държи лекция.“ И на втория ден – същото.
Сега всички вие сте неразположени, защото вие сте на мястото на професора. Вие ще кажете: как? Всеки от вас е този професор – нещо влязло в ума ни, някакъв бръмбар. Аз намирам много хора невежи, като професора, много добре държат лекции. Дойде той, моли се, радва се. Един ден казва: „Дотегнаха ми тия работи. Да се молиш по три пъти на ден, това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, при хората не можеш да идеш, туй грешно, онова грешно“ – да излезе малко. Като излезе, отслабва това желание. Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос. Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина си. Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах да си поживея. Решавам за една година да ударя нашироко, да си поживея както разбирам.“ С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с другарите си, да ядат, пият и да се веселят, както източните народи знаят. Неговите другари след една година всичко изпиват, той няма вече какво да плаща, всичките го напущат, не искат да знаят нищо заради него. Той казва: „Тия хора аз ги храних, нито един не е благодарен.“
Казвам: Като влезете в света, мислите, че този свят ще бъде благодарен. Каквото и да направите – искате да напишете книга, да свирите и т.н., вие се заблуждавате във всичко. Вие свирите една плоча или аз може да ви свиря, утре дойде цигулар, който свири по-добре от вас, [от] мене – него ще предпочете светът. Дойде някой, казва: „Нищо не е твоето свирене, неговото свирене.“ Ще дойде трети, четвърти. В света признателност няма. Ако мислите, че за нещо, което вие направите, ще ви бъдат признателни, вие сте излъгани. Ако вие не сте признателни за онова, което вие сами правите, как ще бъдат другите признателни?
Навождам ви на една философия на един градеж, който трябва да поставите. Не ви проповядвам да не ходите в света. Изучавайте всичко, но не мислете, че в науката или във всичките изкуства вие ще намерите разрешение на живота. Това са условия само. Защото за бъдещия живот има нещо, което първо ще се развие. Като деца ще имате приятели. Но тия деца до края на вашия живот няма да бъдат, те ще се изменят. Вашите другари от първо отделение може би по едно стичане на обстоятелствата са в първо отделение. Минавате във второ отделение. По стичане на обстоятелствата тия приятели останаха. Всяка една година имате приятели и по същото стичане на обстоятелствата менят се приятелите. Ако вас ви е мъчно за приятелите, защо не вървят с вас, как ще ги повикате? Не може. Има друг закон, който регулира нещата. Извън отделението може да ви бъдат приятели, но в отделението вие с тях не може да идете.
Аз сега говоря за известни приятели. Но в живота истинските приятели са онези, които учат с вас. Те са ваши приятели. Има приятели, които ядат с вас. Те са приятели на яденето. Има приятели, които се разхождат с вас. Те са приятели на разхождането. Има приятели, които плачат с вас. Те са приятели на плача. То са разни. Не мислете, че който ви е приятел в плаченето... Може да разчитате само за плаченето, но не и за ученето.
Но сега, да направим предмета по-ясен. Онова, което е достъпно в дадения случай. Всякога дръжте в ума си мисълта, че захарта има една възможност да се стопи. Не е лошо това стопяване. Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата да я приемете. Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може да я намерите. Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли да я извадите оттам, бучката? Каквото и да правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена. Има неща, които са отишли от вас, вие не може да ги държите, стопиха се в морето. Ще бъдете внимателни, втора бучка да не туряте. И да се тревожите, и да плачете, каквото и да правите, отиде, изгубено е. Не е изгубено, може би някога да се намери, но тази захар е загубена заради вас. Когато моята бучка се стопи в Божието море, аз се радвам. Казвам: Дадох една бучка в морето. Вие може да плачете, аз се радвам. Казва: „Защо гледаш в морето?“ Вложих си малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал. Следователно математически правя изчисления: за 2000 години той поставя 25 стотинки със сложна лихва, изкарва едно грамадно число. Казва: 25 стотинки, сложени със сложна лихва, за 2000 години дават такова голямо число, че ако цялата Земя беше златна, тази сума не можеше да се изплати. Аз казвам: Като вложа една бучка захар в морето, след 2000 години ще имам толкова захар, та с милиони коли не може да се дигне.
Но, да се повърнем към същественото. Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма. Онзи, който се учи, е интересен за Бога. И на вас ви препоръчвам да се учите. Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един непреривен процес. Не искам да бъда добър, [но] да правя добро. Непреривен процес е да правя добро, но не да съм добър. Защото човек на Земята не може да бъде добър. Но в този смисъл, както хората разбират, е невъзможно. Доброто, то е разбиране на човека. Злото, по някой път и вие, които сте добри, го правите. Даже най-добрите майки набиват децата си. Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва да бие децата си. А тя ги бие. Следователно има нещо. Погрешката е или в майката, или в детето. Умното дете никога не трябва да даде една възможност да го бият. Щом го бият, туй дете не е умно. Щом майката бие, и тя не е добра.
Има работи, има въпроси, ще си вървят както сега. Вижте светът какво казва. Много вече. Един е дете, друг е майка. Сега, за мене и двамата са актьори на сцената. Единият играе ролята на майка, другият играе ролята на дете. Тъй е писано, понеже ще ви плащат, тъй ще играете. Нали се плаща на актьорите. Актьорите не играят за черни очи. Актьорите нямат никакъв идеал. Той има идеал пари да му дадат, да му ръкопляскат. Не че няма идеал, има идеал, но той очаква да му се плати нещо. Прав е, че трябва да се плати, трябва да се плаща. Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието. Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте. Нямаш право да даваш даром това, което не си взел даром. Вие мислите, че всичко даром може да се дава. Съгласен съм даром да се дава, но даром взетото. Даром което не е дадено, даром не се взема. Което с труд се е придобило, с труд се дава. Което без труд се придобива, без труд се дава.
Сега не искам да ви говоря, защото проповедниците... Някой път и в говорителите, и в проповедниците има едно желание да се покажат, че знаят. Какво ще се ползувам аз да се покажа, че зная? Какво ще ви интересува моето знание? Моето знание може да ви интересува дотолкоз, моето богатство може да ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате. Вас едно угощение може да ви интересува доколкото можете да участвувате. Щом не участвувате, това знание не ви е потребно. Нито вашето знание, нито вашето разположение е потребно, щом вие не участвувате. Дотолкоз, доколкото мога да се ползувам от него, дотолкова ме интересува. Там, дето не може да се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи. Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може да го меря. С каква мярка да го меря? Много обичам. Казвам: Много съм дал. Той е много висок. Каква е мярката много висок? Казвам: като някое дърво? Не. Много висок човек. Като някоя топола? Не. Думата „висок“ човек – колко висок? На физическото поле високият човек има мярка. За щастливия живот, за онова, което знаете и за онова, което имате, се изисква едно знание не като сегашното знание. Какво знание? Много лесна работа. Да ви обясня с един много прост пример. Казвам: Трябва да разбираш закона на топлината. Ти искаш да измътиш пилци, нямаш квачка. Искаш с инкубатор, изкуствено. Трябва да разбираш каква да бъде топлината. Ако туриш по-голяма топлина, ще ги обвариш; ако туриш слаба, нищо няма да се излюпи. Значи трябва да разбираш онази топлина, при която яйцата могат да се излюпят.
Казвам: Трябва да бъдеш добродетелен. Ето каква е моята идея. Онази идея, при която можеш да растеш, онази добродетел, при която можеш да добиеш знание, то е добродетел. Добродетел, при която не можеш да добиеш знание и при която не можеш да растеш, не е добродетел. Ти не разбираш законите на доброто. Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва да знаеш. Знанието, което пази, е потребно. Ако в тебе няма знание да запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко. Ако нямаш знание да запазиш своята младост, малко е знанието ти. Ако мислиш, че имаш знание, и умираш, нямаш знание. Същество, което умира, няма знание. Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание. Когато се нарушава мирът ти, нямаш знание. Не да мислят, че „аз всичко зная“. Може да ме гледат хората. Другояче аз гледам. Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения. Аз трябва да го увелича 25 000 пъти. Вас ви трябват 1000 години да го намерите, пък аз го виждам. Малка работа е. Двадесет и пет милиона пъти трябва да го увелича, прави такива пакости, та съм страдал. Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси. Всяка една погрешка винаги се обръща на добродетел. Нали вие ще кажете: как тъй да се превръща в добродетел? Като извадиш черупката на ореха, остава нещо, което е за ядене. То е добродетелта. Значи злото е онова, което е обвило, черупката. Като извадиш черупката, обвивката, остава доброто. И в злото има добро, и в доброто има зло. Който разбира. И в доброто има зло, и в злото има добро. Не че са смесени, но така са направени, че има вътрешно съчетание. Как на ореха тази черупка отвън е необходима за неговата ядка вътре? Има едно подразделение. Ти ще извадиш само ядката и нея ще употребиш за ядене.
Казвам сега: Пазете се. В начина, по който може да се предаде една истина, има една опасност. Всичката опасност е в предаването на истината. Може онзи човек, който говори, да има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може да ви повреди. Пазете се от методите на онова, което може да ви повреди. Снемете тези черупки. Хубавото, което е за работа, извадете го навън. Пазете се вие от методите, които употребявате. Вие често употребявате много стари методи. Казва: „Дотегна ми някой да ме безпокои.“ То е много стар метод. Този метод ето как трябва да го лекувам. Аз по някой път минавам, нося си хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета да лаят, аз хвърля от симида. Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат да махат опашка. Като мина два–три пъти, казват: „Няма ли нещо в джоба?“ Казвам: Има. Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш да кажеш?“, той вземе камък, хвърли и цялата махала знае, че минава някой знаменит човек. Щом намерих симида, казвам: Не искам да бъда знаменит човек, искам да ми дадете от вашия симид. Като туря симида в джоба, казвам на кучетата, като минавам през селото, че минава някой знаменит човек.
Туй е за изяснение. Не употребявайте старите методи към онзи човек, който ви безпокои, дайте му малко симид. Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпокояло така, че той иска да каже: „Не ме безпокой.“ Детето разбирало да чете. Той го праща на книжарницата да купи една книга за себе и друга – за господина. Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го да купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела да ми разправиш.“ Постарайте се да сте знаменити, не да минавате през селото и пак да сме знаменити. Има неща, които трябва да престанат да ни безпокоят. Направете кучетата ваши приятели. Мисля, че вие имате такъв пример. Ние като минавахме през Драгалевци, много кучета се сприятелиха, идваха горе с нас на Бивака по едно–две, прекарваха с нас и вечер те в Драгалевци, ние в София. Казвате: „Какво тогава ни обикнаха тия кучета?“ Сега изнасям закона. Нека кучетата станат ваши приятели и вие научете урока от тях. Новият метод е това.
Какви бяха последните думи на главата? Ето какво казва Писанието: „„И ще ви бъда Отец, ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщий Господ.“ Значи: „ако тъй постъпвате, ако се учите и изпълнявате, тогава значи ще ви бъда Отец. Аз ще ви дам всичко и всичко ще имате; тогава Аз ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери.“
Та сега, учете се всички, за да бъде Господ ваш Отец и да ви даде всичко, тъй щото да бъдете задоволени в себе си.
Божият Дух носи всичките блага на живота.
(На поляната – гимнастическите упражнения.)
24-то неделно утринно слово, държано от Учителя на 15.III.1936 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев