Утринни слова - Пета година (1935-1936)
Слуги на доброто
Размишление.
Какви са съществените неща? – Кратки, ясни и съдържателни. На гладния и на болния не говори много. Те не обичат дълги наставления и много съвети. Слабият пък не обича да се бори. Следователно, за да знаеш, как да постъпваш при различни случаи в живота, нужно е разбиране, напредничавост и будно съзнание. Човек не е всякога еднакво буден. Някога съзнанието му е будно и светло, а някога – едва мъждее. Често човек е непостоянен в своите убеждения, вярвания и разбирания. Някога той е непостоянен и в любовта си, и в обичта си към истината, както и в изпълняването на Божията воля.
Още първите християни са говорили за непостоянството на човека. Те са имали опитност от него. Затова апостол Петър казва: „Бъдете трезви, бодри, защото съперникът ви, дяволът, като лъв рикае и обхожда да търси, кого да погълне; комуто се съпротивявайте, стоящи твърди във вярата, понеже знаете, че истите страдания се случват на братята ви, които са на света.“ (– 8 и 9 ст.). Хората се страхуват от дявола, като от звяр, да не ги срещне на пътя им. Дяволът е много учен, познава законите на човешката мисъл и майсторски напада. Той се приготвя предварително и отдалеч още стреля, и то на слаби, лесно-уязвими места. Той е голям дипломат.. Когато изкушава, той започва с любовта. Достатъчно е да заговори на някого за любов, за да отвори сърцето му. След това лесно постига целта си. Всички спорове стават все от любов и за любов. Първо той ще те накара да обикнеш живота и за едно парче хляб, ще те скара и с най-близките ти. Ти мислиш, че без това парче хляб няма живот. И за да живееш по-дълго време на земята, ще се караш и биеш с хората.
Съществуват два живота: висш живот – на доброто и нисш живот – на злото. В добрия живот слабият е господар, а силният слуга. При злото силният е господар и заповядва, а слабият слугува. Следователно, който иска да заповядва на хората да му слугуват, той е в пътя на злото. Който иска да слугува на слабите, той е в пътя на доброто. Ще кажете, че е унижение за силния да се подчинява на слабия. Това не е унижение, защото силният лесно може да се освободи от заповедите на слабия. Каквото да прави, слабият никога не може да подчини силния. Друг е въпросът, ако силният доброволно се подчинява. Страшно е положението на слабия, попаднал под влиянието на силния. Той не може лесно да се освободи от неговото влияние. Както слабият не може да заповядва на силния, така и глупавият не може да заповядва на умния, нито лошият – на добрия. Доброто е по-силно от злото. Следователно, ако се случи да попаднеш под влиянието на злото, не се страхувай. Призови доброто на помощ, и то ще те освободи. Щом изпълняваш Божията воля, и да попаднеш в пътя на злото, доброто ще те освободи.
Изучавайте живота, за да го познавате във всичките му форми. Дали ще влезете между хората, животните или растенията, навсякъде ще видите проявите на доброто и злото. Дето има добро и зло, там съществуват спорове и недоразумения. Срещате две наежени кучета, ръмжат, борят се за една кост. От човешко гледище, костта струва едва един лев, но от гледището на кучетата тя е голямо богатство. Обаче, това, което за кучето струва нещо, за човека е нищо. И това, което за човека е нещо, за ангела е нищо. Ангелът се чуди, защо хората се карат, спорят, бият се за къщи, направени от тухли и камъни, или за един-два метра земя, или за една малка нива. Ангелът се чуди, как хората не могат да живеят добре. Много естествено. Добрият живот зависи от ред условия. Искаш да пееш, но не взимаш вярно тоновете: с половин тон по-високо или по-ниско. Който не е музикален, ще каже, че няма нищо лошо в неправилното взимане на тоновете. Той казва, че половин тон по-високо или по-ниско, не играе важна роля в музиката. Не е така. За да вървят работите ви добре, тоновете на вашия физически и духовен живот трябва да бъдат точни, ясни и определени. Какъв е този живот, в който тонът на любовта е колеблив, неверен и неясен?
Като се говори за музика и тонове в материалния и духовния живот, имаме предвид вътрешната музика в човека. В това отношение, всеки човек пее и свири, понякога доброволно, понякога чрез насилие. Доброволно пее човек, когато му се плаща. Колкото повече му се плаща, толкова по-верни тонове взима. Тогава духът му е повдигнат, и той си служи повече с диези. Когато го бият, духът му е понижен, и той не пее доброволно. Тоновете са повече миньорни, с големи понижения. Музика има и в мислите, и в чувствата. Когато мислите и чувствата на човека са от нисш характер, тоновете са мъртви, сухи. Сухота има и в проявите на човека. Някой говори за любовта, за доброто, за истината, но от него вее хладина. Казват: Този човек е сух и студен.
Понякога сухотата е на място; но ако се увеличи повече, отколкото трябва, тя произвежда изсушаване на цялата растителност в човека. При тези условия, той не може да расте и да се развива. Щом се намали сухотата, растенето започва. С това се обяснява процесът на растенето във всички живи същества: хора, животни и растения. Някои растения едва се издигат от земята, а други достигат голяма височина. Има дървета, които израстват много високо, до сто метра височина. Те поглеждат на останалите растения отвисоко и ги считат за дребни, нищожни. Това показва, че и растенията, като хората, биват горди и тщеславни. Пред тях и човек е малък, дребен, но същият този човек взима брадвата и ги отсича. След време той ще си направи къща от тях и ще й се радва. Но при голяма буря, къщата на горделивия човек се събаря. Затова е казано в Писанието: „Който стои, да гледа да не падне.“ Значи, има опасност за всеки човек да падне. И праведният, и грешният еднакво могат да паднат. Всяка гордост трябва да се сломи. Няма човек, животно, дърво или камък, на които гордостта да не се е сломила.
Съвременните хора се нуждаят от положителна философия, а не от философията на камъните, растенията и дърветата. С тяхната философия не можеш да отидеш далеч. Какво са постигнали камъните? – С тях постилат улиците. Какво са постигнали дърветата? – С тях правят къщи, огради и др. Като вижда, че те се стремят нависоко и се борят помежду си, кой да излезе над всички, човек взима брадвата и започва да сече. Така дърветата научават урока си и придобиват смирение. Те започват да се жертват, дават плодовете си, без да очакват нещо. Смирение е нужно на човека. Ако е горделив като дървото, трябва да се жертва за другите, безкористно да дава плодовете си. Така ще се избави от брадвата на своя господар. Ако е горделив като камъка, трябва да се смали, да се зарови дълбоко в земята и да се превърне в скъпоценен камък. Хиляди години трябва да стои той там, докато човекът го извади, шлифова и тури на себе си, като украшение. Само така, камъкът ще се избави от чука на своя господар. Докато гледате отвисоко на по-долностоящите, брадвата и чукът дълго време ще играят върху гърба ви. Докато мислите само за себе си, за своите лични нужди, вие ще падате и ставате, ще печелите и губите и ще се чудите, защо нямате успех в живота се. Много естествено. Гордостта и тщеславието събарят човека, а не го повдигат. Ще кажете, че се молите на Бога, че правите големи добрини. И това не е достатъчно. Колко малко са добрините на човека, в сравнение с тези на Бога, Който никога не казва, какво прави за живите същества. Никъде не е писано, какво е направил и прави Той за човека. Достатъчно е някой да ви направи едно добро, за да го впише в книгата на своя актив. След това хората ще четат, колко добрини е направил той и ще го произведат светия.
Много светии имало в миналото; много светии има и днес. Навсякъде четат за техните добри дела, без да се споменава нещо за погрешките им. Ще кажете, че светиите нямат погрешки. Има светии без погрешки, но тях малцина познават. Онези, които хората са признали за светии, имат поне една погрeшка. Такъв светия е еврейският цар Давид, погрeшката на когото е записана в книгата на Царете и до днес се чете от хората. Той се влюбил в жената на един от своите поданици и, за да се освободи от него, изпратил го на война, на първата линия, дето бил убит. Обаче, намерил се друг светия, пророк Натан, който го изобличил за престъплението му по отношение към Урия Хетееца, на когото взел жената. Натан изобличил Давида с един пример. Той му казал: Царю, твоите закони не се зачитат в царството ти. – Кой смее да не ги зачита? Пророкът продължил: В едно царство живял един беден, добър човек, който имал само една овчица, която много обичал. Друг, богат човек, който разполагал с много стада, овце и говеда, поканил гости и пожелал овчицата на бедния, с нея да ги угости. Той убил бедния човек и взел овчицата му. – Кой посмя да направи това? Смърт на неговата глава! – извикал царят. – Ти си този човек – казал пророкът.
Като четете историята на Давида, и вие казвате, че това е голямо престъпление, но нека всеки се запита, не е ли направил същото престъпление. Колко хора – вярващи, учени, духовни, са убивали и продължават да убиват красиви мисли и чувства в своята душа, както и в душата на своите близки. Какво от това, че си вярващ, учен, виден музикант, художник или философ? Това са временни положения, през които минаваш. Това е временна дреха, с която си облечен. Днес облечеш една, на другия ден – друга. Важно е да учиш, да придобиваш нещо ценно, което да прилагаш в живота си.
Често на хората се говори със сравнения. Добре е да си служите със сравнения, но те трябва да изясняват мисълта, а не да я замъгляват. Иначе, ще изгубите интерес към онова, което ви се говори. Някой пее една песен, но вие се отегчавате от нея и искате да ви изпее една народна песен. Ако сте българин, ще запеете песента „Стоян мами си думаше“, или „Заплакала е гората, гората и планината“. Какво особено направил Стоян? Впрегнал биволите си и тръгнал на работа. На пътя си срещнал девет красиви моми, които погледнал. Хубави и охранени били биволите на Стояна, но той не бил добър, имал остен в ръката и с него бодял биволите. Той искал да се покаже пред момите, как с мръдването на десния и левия крак, и биволите му тръгвали. Той върви, и те вървят с него. Ще кажат, че Стоян е майстор, знае, как да върви. Той, знае да върви напред, но питайте биволите колко им струва това движение – остенът дупчи кожата им.
И тъй, момите се въртят на хорото от ляво към дясно, а момците – отдясно към ляво. Момите и момците се въртят, но горко на биволите! Няма защо да се въртиш нито наляво, нито надясно – направо ще вървиш. Не извъртай мислите и чувствата си! Те трябва да вървят в права посока – нито наляво, нито надясно. Ти нямаш право да впрягаш биволите си и да ги бодеш с остен. Така не се заповядва. Ако искаш да те харесат за знанието, красотата и силата ти, трябва да се откажеш от остена. Обаче, нито красотата е нещо съществено, нито знанието и силата. Те са мазилки, с които човек украсява къщата си. Ще дойде ден, когато мазилката пада, и къщата погрознява. Значи има красота, знание и сила, които никога не отпадат. Те са съществени и неизменни. Младост и старост, които се губят, не са съществени. – Защо не са съществени? – Защото са вън от любовта. Знание, сила и красота, които се проявяват в любовта, са съществени. Младост и старост, проявени в любовта, са съществени. Когато младостта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на любовта; когато старостта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на мъдростта. Следователно, който не разбира младостта, която живее в любовта, и старостта, която живее в мъдростта, той е на крив път и преждевременно оглупява и остарява.
Какво трябва да прави човек, за да разбере любовта и мъдростта? – Докато е млад, ще слугува на любовта; като стар, ще слугува на мъдростта. – Как ще разбере човек себе си? – Като слугува на истината. Любовта, мъдростта и истината са единствените пътища, по които човек върви свободно, без да заповядва и да му заповядват. Който се опитал да им заповядва, той сам се натъкнал на големи мъчнотии и противоречия. По отношение на любовта, мъдростта и истината, можеш да бъдеш техен слуга, но в никой случай господар. Ти ще им служиш доброволно, без никакво външно насилие. Ако не можеш да служиш така, никога няма да влезеш в Царството Божие. Това подразбира стихът: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Да станеш дете, това значи, да се смириш. Само смиреният служи на любовта, мъдростта и истината. Само смиреният може да влезе в Царството Божие.
Какво означава смирението? Според някои, смирява се онзи, който може да се огъва като дървото; смирява се онзи, който се търкаля като камъка, от планината до долината. Това не е смирение. Истинското смирение подразбира служене на любовта, на мъдростта и на истината, при което човек изпитва щастие и доволство. Той разбира живота, възприеме знанието и светлината и се чувствува свободен. Няма по-голямо щастие за човека да служи на великите добродетели. Така той служи на Бога и става едно с Него.
Кой се смирява? – Който е способен да се огъва, т. е. да служи на Бога и да Му се подчинява. Само зеленото, живото дърво се огъва и расте. Сухото дърво, обаче, не се поддава на огъване. Речеш ли да го огънеш, ще го счупиш. Следователно, докато расте и се развива, докато живее, човек може да се справи с гордостта си. Пресъхне ли животът в него, той се превръща в сухо дърво, което лесно се чупи и гори. За да огънете сухото дърво, трябва да го намокрите, т. е. да го прекарате отново през живота. Най-горделивото дърво в живота е човекът. Той постоянно се обижда. Някой му казал нещо, той се обижда. Че обущата, дрехите и шапката му са скъсани, пак се обижда. Че не го погледнали, както трябва, или не го оценили правилно, пак се обижда. Светът е пълен с горделиви дървета, които постоянно се търкат едни в други. Кой кого трябва да успокоява, и кой на кого да каже добра дума, не се знае.
Като се уподобяват горделивите хора на сухи дървета, това не значи, че човек е най-лошото същество на земята. Той е лош, докато не се очистил, докато лежи в калта. За да прояви доброто в себе си, трябва да стане, да се изправи на краката си и да се очисти. Докато не престанеш да вдигаш и слагаш ръката си върху гърба на своя ближен, ти всякога ще бъдеш лош; докато не престанеш да упражняваш езика си като остър камък, да чупи главите на хората, ти всякога ще бъдеш лош. Употреби ръката си, за да повдигнеш падналия си брат. Употреби езика си за благото на човечеството. Защо да не излизат от устата ти благи думи? Да бъдем благи и съвършени като Бога. – Можем ли да постигнем това? – То е друг въпрос. Това трябва да бъде идеал на нашата душа.
Следователно, да бъдем благи, съвършени, мъдри, любящи и силни като Бога! Постигнем ли това, няма вече състезание с Бога, но ще се сливаме с Него, да станем едно с Него. Всеки орган на тялото трябва да бъде силен, да придобие качествата на цялото, без да пожелае да излезе вън от тялото. Ако органите пожелаят да бъдат свободни и напуснат тялото, смърт ги очаква. Това е животът на сатаната, който се отделил от Цялото. Той се опитал да влезе в борба и състезание с Бога, но се провалил. Той иска да бъде господар на земята, но краят му е дошъл. За да запази положението си, и той се моли, но молитвата му не се чува. Да вдигаш ръцете си нагоре и да коленичиш, това не е молитва. Такава молитва отегчава човека. Истинската молитва е разговор. Като се моли, човек изучава правилата на говоренето. В този смисъл, молитвата не е нищо друго, освен духовна граматика. Ако не можеш да се молиш правилно, не можеш и да говориш правилно. Човек се нуждае не само от материална граматика, но и от духовна, да разбира вътрешния смисъл на нещата. Само така той се свързва с Бога и с възвишения свят.
Едно се иска от човека: да отвори сърцето си за Божията Любов и да разчита на нея. Очаква ли хората да го обичат, той е на крив път. За какво ще го обичат хората? Ако го обичат за красотата му, тя лесно може да се загуби; ако го обичат за знанието му, и то изчезва; ако го обичат за силата му, и тя намалява. Любовта произлиза от нещо постоянно и неизменно. Следователно, не очаквай да те обичат, но пръв ти обичай. – Кого ще обичаш? – Бога. – Защо трябва да Го обичаш? – За да бъдеш щастлив. Щастието е път към съвършенство. Не можеш да влезеш в съвършения живот, докато си в тъмнина и нещастие. Затова е казано в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“
Днес всички хора решават въпроса за любовта. Това е труден въпрос, но трябва да се реши правилно. Не го ли решат, както трябва, ще пропаднат на изпита. Досега всички хора са пропадали, важно е днес да не пропаднат. Комисията, която ги изпитва, е строга и взискателна, не прави никакви отстъпки. За нея е безразлично, дали светия, или обикновен човек се явява на изпита. Тя е еднакво строга и към светията, и към обикновения човек. Щом не учат, те непременно ще пропаднат. При това, не е достатъчно само да учи човек, но той трябва да прилага наученото. Какъв светия е този, който не е минал през изпитания? Той се мисли за светия, а като срещне красива мома, не може да издържи изпита си. В какво се заключава пропадането му? Първоначално той се усмихва на младата мома, разговаря с нея. Но щом дойде друг момък, той се безпокои, смущава се, да не би момата да спре вниманието си на него – става строг и навъсен. Това показва, че светията не издържал изпита си. Смирение се иска от човека. Докато светията се представя пред момата като човек с устойчив морал, веднага се натъква на изкушение, сам да се изпита. Има нещо, което се крие в човешкото сърце. То става причина за неговото падане. В сърцето се крият слабостите на човека. Докато ги преодолее, всякога ще среща на пътя си съблазни, които ще му служат като предметно учение. Много професори и професорки ще срещате, докато научите уроците на живота и издържите изпита си. Изкушенията и изпитанията са професорите и професорките. През много светли и тъмни места ще мине човек, докато научи уроците си. – Не може ли без тъмните места? – Не може. Както сенките са необходими в картините на художниците, така и в пътя на човешкото развитие са необходими тъмните места.
Като се говори за изпитания и изкушения, явява се опасност, да не се попарят листата на вашето дърво. За какво трябва тогава да се говори на съвременните хора? Ще кажете, че за да не се попарят листата им трябва да се говори за морал. За кой морал? От гледището на Божествения живот, съвременният морал е безморалие, а чистотата им – нечистота. Може да се говори на хората за велик морал, но след като пречистят живота си. Това се постига само когато го прекарат през няколко филтри, да се пречисти. Това е неизбежен процес, свързан с развитието на човека. – Как се познава, че животът на хората е нечист? – По страданията. Няма човек на земята, който да не страда. Следователно, страданията показват, че човешкият живот съдържа много утайки от миналото, които трябва да се премахнат. Чуждите неща в организма причиняват страдания. Чуждите неща в живота също причиняват страдания. Недоволството показва, че има нещо чуждо в тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всякога произвежда неразположение, недоволство, страдание. Щом се освободиш от него, радостта иде. Тя показва, че си видял една чиста капчица на слънцето, в която се отразяват слънчевите лъчи. Всеки човек се радва на малките неща в живота, защото те отразяват чистотата и светлината. Кой не се радва на малкото дете? И кой не скърби, когато види, как чистите, росни капки постоянно се калят?
Съществуват три филтъра, чрез които можете да пречистите живота си: филтърът на любовта, на мъдростта и на истината. – Как ще си служим с тях? – Както разбирате. Щом ви се дадат филтрите, дава ви се и нужната свобода, да разполагате с тях, както искате. Само така ще бъдете благоугодни на Бога. Не мислете, че с молитвите си можете да Го разположите към себе си, да Го умилостивите. Бог е с вас, когато вършите Неговата воля, когато имате предвид Неговата слава. Така Той ще ви повдигне. Само Бог е в сила да повдигне човека – никой друг. Сам човек може да слиза, но не и да се качва. Качването, повдигането, възлизането е от Бога. Кой възраства семето? – Слънцето. Без светлината и топлината на слънцето, семето би останало в земята за вечни времена. Помнете тогава: Без Божията Любов и Мъдрост няма растене. Те повдигат човека, водят го към висините на живота. Без тях той ще се намери в долината, отдето никой не може да го извади.
Казано е в Писанието: „Синовете Божии служат на Господа.“ Така те вървят от сила в сила и от слава в слава. Попаднат ли в ръцете на дявола, очакват ги страдания и смърт. Будни трябва да бъдете. Може да се разговаряте с дявола, да слушате лекциите му, но никога да не му служите. Каквито обещания да ви дава, не му вярвайте. Ще гледате свободно навсякъде, но съюз с него няма да правите. Ако искате да служите на Бога, ще се откажете от дявола. На една фотографна плоча не може да отпечатате едновременно два образа. Само един образ ще отпечатате на плочата – образът на Бога. Фотографната плоча е човешкото съзнание. Носете Бога в съзнанието си, ако искате да не грешите. Човек греши, когато обича себе си повече от Бога и от своя ближен. Бога ще обичаш със сърцето, с ума, с душата и със силата си, а ближния си като себе си. Не обичаш ли така, ще попаднеш в областта на изкушенията. Обичайте хората, без да им създавате изкушения. Правете им добрини, без да ги поставяте в противоречия.
И тъй, ще обичате първо Бога, после себе си и своя ближен. Когато правите добро, ще имате предвид последствията от това, което сте направили. Какво добро е това, да качиш на колата си един беден човек и да разтърсиш цялата му вътрешност? Ти искаш да го улесниш, да не ходи пеш, но нямаш предвид, че колата ти е без пружини и ще го разтърси. В такъв случай, по-добре да върви пеш, отколкото да се вози на колата ти. Друг е въпросът, ако срещнеш човек, на когото двата крака са счупени. Ще го качиш на колата си и ще караш бавно, спокойно, да не го разтърсиш много. В този случай, ти си направил, едно добро. И при това положение ще го разтърсиш, но за предпочитане е да се качи на колата ти, отколкото да остане на пътя, без никаква помощ. Той се намира в положението на човек, който не може да прави добро. Следователно, който не може да прави добро, краката му са счупени; който е несправедлив, ръцете му са счупени; който не обича и не може правилно да говори, езикът му е повреден; който не знае, как да гледа на нещата и не вижда правилно, той не обича истината; който не разбира нещата, мисълта му е изопачена.
Знание е нужно на човека. То се постига чрез наблюдения и опити. Наблюдавайте хората и се учете от тях. Наблюдавайте и себе си. Така ще дойдете до правилното разбиране на нещата. Така ще разберете, какво представя жертвата и за кого трябва да се жертвате. Ще кажете, че трябва да се жертвате за ближния си. Тази жертва е безпредметна. Трябва да се жертвате за себе си. И тази жертва е безпредметна. Това е все едно да се жертвате за пияницата, който по цели дни пие, или за младия момък и мома, които мислят само за едно – да се харесат един на друг. Истинската жертва подразбира служене на Бога, готовност да се изпълнява Неговата воля. Момата въздиша за момъка, момъкът – за момата и мислят, че с това се жертват един за друг. Въздишането не е жертва. При това, те така въздишат, че всички ги чуват и разбират. Изкуство е да въздишаш и скърбиш за някого, без да те чуват другите. В тази скръб има нещо музикално. Повечето хора въздишат, толкова силно, че всички ги чуват. Даже става нужда да турят памук в ушите си, да не се пукне тъпанчето им. В това въздишане има шум, но не и музика. Изкуство е да плаче човек така, че окръжаващите да се веселят. Или така да плаче, че никой да не го вижда. Защо плаче човек? – Да измива прозорците на своята душа. Ако плачът е на място, прозорците се измиват добре и, който погледне през тях, вижда нещата ясно. – Защо скърби човек? – Да произведе топлина. Той е в зимата на своя живот и непременно трябва да скърби, за да стопли стаята си. Щом мине зимата, иде пролетта, и тогава скръбта се превръща в радост.
Сега ще ви дам няколко правила за живота, които трябва да спазвате. Често хората се запитват, колко трябва да ядат. Яж толкова, колкото ти е приятно, но никога не преяждай. Преядеш ли, ще страдаш.
Учи с постоянство и любов, без да претоварваш ума си.
Всякога бъди доволен на малкото, което ти се дава. Не желай да имаш големи богатства. Желай толкова богатство, колкото ти е потребно. Нека всеки ден да придобиваш по нещо ново, от което да изтича по малко и навън.
Не задържай придобитото за дълго време в себе си. Ако задържаш дълго време храната в стомаха си, ще заболееш; ако задържаш дълго време светлината в очите си, ще ги повредиш; ако задържаш дълго време топлината в сърцето си, и то ще се повреди. Дойде ли любовта в тебе, не я задържай за дълго време. Остави я да мине и замине. Бъди благодарен на това, което ти е оставила тя. Грехът на хората произтича от желанието им да задържат нещата за дълго време в себе си. Благодари за това, което любовта ти дава в един момент, не желай повече. Този момент носи щастие за цял живот.
Като не разбират законите на любовта, хората искат да я задържат само за себе си, да бъдат щастливи. Те не знаят, че това щастие им носи двойно по-голямо нещастие. Следователно, срещнеш ли любовта, бъди доволен, че си я видял. Усмихни й се, поздрави я и продължи пътя си. Ако се опиташ да я хванеш и задържиш при себе си, ще получиш такъв удар, че ще паднеш на земята. Любовта не се пипа. Тя се гледа само отдалеч. Тя не търпи никакво докосване. Няма човек в света, който да не е опитвал ударите на любовта. Въпреки това, всеки се опитва да я пипне. Казано е в Писанието: „Не пожелавай!“ – Какво не трябва да пожелаваш? – Да пипаш любовта и да я задържаш само за себе си. Желай само онова, което е потребно за душата ти. Това значи, да влезеш във връзка с любовта, мъдростта и истината и да им служиш. Само така ти ще бъдеш щастлив. Ще придобиеш красота, знание и сила. Само така ще създадеш правилни отношения между своята душа и Бога, между себе си и своя ближен. Обаче, останете ли в стария живот, със сегашните си разбирания, нищо нима да постигнете. Ще работите и ще се трудите, ще учите и ще се молите, ще образувате общества и ще ги разваляте, но, в края на краищата, каквото постигнете днес, на другия ден ще го изгубите. Станете слуги на Божията Любов, Мъдрост и Истина, да се радвате на усилията си и на резултатите, които придобивате.
И тъй, съществуват два живота: висш живот – на доброто, и нисш живот – на злото. Животът на доброто се изявява в слугуване, а животът на злото – в господаруване. Откажете се от живота на господаруването и приемете живота на слугуването. Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че, като слуги, ще изгубят достойнството си. Не се страхувайте от това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност. Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи, гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота. Тя представя Разумното начало, което излиза от Бога. Който яде хляб, направен от камъни, умира; който се храни с живия хляб, със Словото Божие, той вечно живее.
Желая ви да станете слуги на доброто и господари на злото. Думата „слуга“ е щастливо число, а „господар“ – нещастно. Ще превърнете нещастното число в щастливо, като слугувате на доброто, на единицата или на Бога. – Как ще слугувате? – По методата на любовта, по методата на мъдростта и по методата на истината. Като приложите тези методи в живота си, ще слугувате на любовта, на мъдростта и на истината. Този е пътят, по който можете да станете Синове Божии. Този е пътят, по който можете да превръщате нещастните числа в щастливи. Който иска да стане господар, първо трябва да слугува на доброто, т. е. на числото едно. Дойде ли до числото две, да стои далеч от него. Числото две е злото. Не слугувайте на злото. Така ще запазите живота си.
Станете слуги на доброто! Станете Синове Божии и работете с методите на любовта, мъдростта и истината! Това изисква новото учение от всички хора на земята.
– Божият Дух носи всичките блага на живота.
19. Утринно Слово от Учителя, държано на 26 януари, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.
- ) Послание Петрово, гл. 5.