Младежки окултен клас - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934-1935)
КНИГА: Господар и слуга - т.1
МЕТОДИ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ
„Отче наш”
Чете се темата: „Старите и новите методи за самовъзпитание”.
Вторият път пишете върху темата: „Краченето като процес” и втора тема: „Връзката между органическия и неорганическия свят”.
Вие разглеждате въпроса като някой диалектик – де трябва да се тури запетайка, точка и запетайка, две точки, точка. Много пъти тези, които четат, не се спират на точката, не се спират и на запетаята. Мислите ли, че всяка една точка е турена на място? Някой път туряте запетая и мислите, че навсякъде, дето е турена, е на място. Запример, защо се туря запетая? – Тези, които са изучавали езика, разбрали, че е необходимо една малка почивка. Та казвам: В българския език защо туряте запетая? – /”За отдих”./ – Дайте едно предложение с точка и запетая. Ние се връщаме към елементарни работи, но от запетаята ще извадим малко вода. Туриш някъде някоя сонда и извадиш вода. Проста работа е, не всеки може да копае кладенец.
Въпросът бе за старите и новите методи. В какво куцат старите методи? Старият метод за ядене в какво куца? Старият метод и новият метод по какво се различават? Кой е по-стар метод? Вегетарианството е един от най-старите методи. Тревопасните са по-стари, месоядците са по-нов метод. Тревопасните имат два стомаха, най-първо събират храната, после я преживят. Месоядците, за да се освободят от двойния стомах и за да се съкрати процесът, са внесли месоядството. Не само това, но има едно съкращение на труда. Например, ако ви се даде една тема да я разработите: „Кое е онова в природата, което заставило тия животни да станат месоядци?” Отначало допуснете, че всичките животни са вегетарианци. Нали всички били във водата. Значи, храната там лесно се добивала, разтворена във водата, но след като излезли на сушата, условията се изменят. Но във водата именно, при най-благоприятните условия, там се зародило месоядството. При най-хубавите условия се зародило месоядството. Учените биолози казват, че животът се явил във водата, понеже има най-добри условия. Но и при най-добрите условия се родило месоядството. Значи, най-нисшите животни с какво се хранят? Първоначалните клетки, според естествениците, с каква храна се хранят? – И между нисшите животни има месоядци. В зародиша на едно животно не можем да познаем, дали е месоядно или вегетарианско. Тези, паразитните растения, какви са? Паразитните са месоядни, теглят от соковете. Ако разгледате кристалите, растенията изядат кристалите. Какво ще кажат кристалите за растенията, които разрушават кристалите? Растенията се ползуват, прилепват необходимата материя, изваждат всичките жизнени сокове. Сега, трябва да различавате: Тия процеси в природата имат съвсем друго предназначение и вземат специфичен характер. С този въпрос – дали животинска или вегетарианска храна трябва да се яде, то е частично разрешение на въпроса. Запример, ако вие искате да продължите живота, у растенията намирате най-дългия живот. Има растения, които живеят толкова много, че Матусал [* Матусал – син на Енох и дядо на Ной; според Бит. 5:27 живял 969 г]. е нищо при тях. Има растения, които живеят 7 - 8 хиляди години. Матусал, колко години е живял? – 969.
Сега да се спрем на въпроса: Какво разбрахте под един стар метод. Стар метод е, че бият малките деца. Най-първо ги бият, после ги милват, после ги бият, а след това пак престават да ги бият. Запример, де е лошото в биенето? В биенето няма никаква лошавина. Да кажем, вие отивате на баня. Имате един теляк. Лошо ли е да имате теляк? Не. Но, ако той протрие кожата, е лошо. Значи, много малко трябва да вземе. Или вие се миете със сапун? Защо се миете със сапун? Миенето със сапун, нов или стар начин е? Какви са вашите съображения? - „Човек мисли така”. – Или, някой път се бръснете, туряте сапун, или перете някоя дреха, сапунисвате я. – „Научно се обяснява”. – Добре, сапунът, който е добър за дрехата, добър ли е за лицето? Водата е най-доброто средство. Човек трябва да си мие лицето с най-хубавата, фина вода, която няма никакви примеси. Много по-здравословно действува. Добре, свикнал си ти.
Щом едно дете е упорито, да го биеш с пръчица, има резултати. Децата са упорити, защо? Има причини. Може да се намери тази причина в мозъка, към задната част, над темето. Дълго време трябва да употребявате пръчката, и пак не разбира. Някой път, както бият малките деца, така бият и големите. Във всички затвори някой път употребяват стари методи.
Да допуснем, ти отвън може да се справиш, но дойде вътре едно чувство, в тебе се яви нещо, което е упорито, какво ще правиш със себе си? Какво наказание ще употребиш? Сам не искаш, направиш нещо, раздвоиш се. По някой път човек е двоен. Трябва да знаете, че едновременно сте две същества в съдружие, имате общи интереси. Човек не е една личност. Казват, че човек е личност. Една двойна личност е човек. Някой път правиш неща, не ги искаш, пак ги правиш. Как ще си обясниш сега? Запример, някои хора имат желание да станат големи; други нямат желание да станат големи. Едни хора имат желание да станат богати; други нямат желание да станат богати. Едни хора имат желание да станат силни; други хора нямат желание да станат силни. Все са хора. От какво произтича желанието у едните? Някои искат да бъдат добри, други казват: „С добро не става тази работа”. Значи, в човешкото съзнание, човек има разни елементи. Запример, ти искаш да станеш голям човек – не си ти туй желание, не е само твое, то не се е явило само в твоя ум. Съществува и на друго място. Ако вземете всички хора, не сте всички на един бой, различавате се. Някой път съжалявате, че не сте израснали. Не можеш да растеш повече. Някой израснал 150, някой 160, 170, 180 см, два метра и спира. У някои растения, запример, растенето е много по-голямо, процесът на растенето е много по-голям у някои растения. Вземете една тиква, колко голяма израства тя? Мерили ли сте колко дълги стават тиквите? Каква амбиция има да направи един такъв голям плод? Казва: „Това е ум”. Тя иска да се прояви. Какво мислиш? Ти седиш и се смееш на тиквата. Защо българите са взели този символ, от де [от де (нар.) – откъде] им дошло на ум да казват: „Тиква глава – голяма, не мисли”. Тиквата, значи, не мисли много. Голяма станала, не мисли; понеже всичко това наесен ще повехне, но тиквата след шест месеца нищо не вижда. Дойде някой, започне някоя работа. Казва: „Тиквешка работа, с големи перспективи, с малки резултати”. Ами защо не казват „динена работа”, ами „тиквена работа”?
Запример, някой път вие сте възбудени. Възбудил си се, можеш да имаш някакво възбуждение. Може някой път да си скърбен [** скърбен (нар.) – скръбен], може да си гневен, тъжен си станал, не знаеш как да си помогнеш. Ти казваш: „Той е дървеняк *[*** дървеняк (разг., руг.) – глупав, прост, тъп човек]”. Но в дадения случай, ако ти си възбуден, този дървеняк може да ти помогне. Възбудил си се, не знаеш къде да туриш гнева. Ако идеш при дървеняка, туриш си гърба при него, той казва: „Няма какво да се тревожиш, ще мине, ще се успокоиш; много работи ми са се случавали, както не искам”. – Дървото ти казва това, дървенякът. – „Някой се разположил при мене, и аз сега искам хубаво време, не зимно време, студено, но нищо. По мене се качват, идват при мене, ядат и пият, пък нищо не плашат”. Дървеняк е той. – Та казвам: В известно отношение туй дърво може да ти помогне. Ако ти мислиш за дървото, може да се успокоиш. Ако си се разфучал, знаеш какво нещо е фученето, не може да не знаеш. Разфучал си се, вятърът фучи. И човек фучи. Не е лошо да фучиш. Искаш да фучиш. Какво трябва да правиш? Представи си един хубав бор, започни да мислиш, фученето ще престане. Или, може да си представиш един динен бостан. Представи си един динен бостан с дини, започни да ги гледаш, веднага ще мине туй неразположение. Или, представи си някакво плодно дърво, веднага ще се смени това разтревожено състояние. При съвременното възпитание трябва да се върнем назад, да вземем всичките методи, които природата е употребявала. За себе си растенията може да ги употребите като един възпитателен метод при известни условия. Запример, някъде си много пасивен, искаш да бъдеш по-активен малко. Мързелив си, искаш да работиш. Започнеш една работа, отлагаш, отлагаш една работа, протакаш. Студент си, има да държиш изпит, първата сесия отложиш, втората отложиш, така мине година, две, три, четири, и най-после мине срокът, пропуснеш срока. Щом си мързелив, иди при някой кошер, седни да го слушаш. При кошера послушай пчелите като жужнат. При туй жужене в тебе ще се породи един малък подтик. Няма да станеш трудолюбив, но една-две години, в тебе ще се яви един резултат. Ако си пасивен, искаш да станеш малко по-енергичен, иди при някой водопад, при някоя река, и гледай как водата припка по камъните. След четири-пет месеца ще се роди желание и ти да търкаляш, като водата камъните. Ти седиш и казваш: „Аз не съм роден за нищо”. – Че ти тогава какво нямаш? Ти нямаш наклон, скорост нямаш. Искаш да бъдеш активен - ще имаш голям наклон; искаш да бъдеш малко по-пасивен – намали наклона. Някой път толкова си намалил наклона, че станал хоризонтален, всичката вода останала в застой - пасивен си: „Това не трябва да правя, онова не трябва да правя”. Най-после, човек трябва да бъде силен. Злото е един метод – да стане човек активен. Лошото е метод -да направи хората активни, доброто прави хората пасивни. Дълго време трябва да мине, за да може добрият човек да направи нещо. Лошият човек не му мисли за последствията. Добрият ще мисли, ще каже една дума, ще мисли какви резултати ще произведе. Лошият казва: „Да му мислят каквото искат”. Той ще каже една дума, после ще го съдят. Добрият го мисли дълго време. Та, всеки човек, който мълчи, добър ли е? Всякога не е, то не е правилно. Но Соломон казва: „Глупавият като мълчи, минава за умен, а пък умният, когато, много дърдори, минава за глупав”. Ти си даваш мнението навсякъде като умен човек, но твоето мнение не е валидно. Свършил си преди десет-петнадесет години, поддържаш някаква теория, която била нова за времето. Ти не вървиш със съвременната наука. Ти си даваш мнението – според теорията преди петнадесет години какво говори науката. Но тази теория, от преди петнадесет години, е опровергана; ти лансираш известни идеи, другите хора казват: „Не си прав”. Веднага ще апострофират.
Казвам: В окултната наука има един метод, който трябва да се прилага [* в оригинала има половин празен ред]. Допуснете, че това е един такъв терен. Как ще го обясните научно? Може да го обясните, но предполагаме, че и светлината има такъв терен. Светлината не минава по една плоскост. Изкусни [** искусни – подходящи, приспособени, удобни] малки колебания има. Значи, за да се нагъва етерът, трябва да зависи от нещо друго, се има причина. Туй нагъване не произтича от неговото собствено желание, не е неговото естество. Има по-голяма причина от етера, тя го нагъва. Нагънат е етера. Да обясня. Когато времето е тихо, водата е хоризонтална; когато има вятър, има едно леко люлеене на водата. Ако една лодка пътува по морето, какво ще забележите? Тя върви нагоре, надолу, люлее се. От движението на лодката, която върви по този начин - дига се и се слага [*** слага се (нар.) – снишава се, навежда се] – аз вадя заключение, че има едно малко вълнение. Ако лодката няма туй движение, считам, че времето е тихо. Значи, когато светлината върви така, има нещо, което вълнува етера. Следователно, тя, като лодката, достига до нас чрез вълнение. Някой път има нещо в светлината, което вас ви дразни. Светлината е силна. Движението на този етер е някой път повече. Не всякога тия вълни са отмерени, както учените хора мислят. Не са прави. Някой път тия междини са по-дълбоки, някой път са плитки. Нагъването на етера не е еднакво. Различават се. Следователно, светлината, която ни се предава, която идва, и тя се различава. Туй движение на етера придава тласък на светлината – има едно усилване на движението на светлината. То има съвсем друго предназначение. Ние ще се отклоним. Какво е предназначението? Казвам: Има нещо в етера отвън. Етерът не запазва своето хоризонтално положение, той се вълнува. Това не може да се забележи с око; как са го забелязали учените хора? Голяма проницателност има в тях. Да допуснем, че вие се вълнувате. Има нещо, което не зависи от вас. Има нещо в природата, което ви кара да се вълнувате. Казва: „Вълнувам се”. – Де е лошото, че се вълнуваш? Не може да не се вълнуваш. Някой път няма да се вълнуваш, но някой път, въпреки желанието ти, пак ще се вълнуваш. Един прост пример. Допуснете, че имате приятел, вие сте богат търговец, намирате се в критическо положение. Имате да изплащате няколко полици, но нямате средства; имате стока, но не е продадена. Дойде приятелят ви, от него мислите да вземете – богат е, вие се вълнувате, дали ще ви даде или не. Защо се вълнувате в дадения случай? Имате нещо, което ви кара да се вълнувате. Или, вие отивате при един министър, да ви назначи за учител в една гимназия. Завършили сте, отивате да искате служба. Защо се вълнувате? Вълнувате се, как ще се обходи [* обходи – отнесе се] министърът, дали ще ви назначи? Вълнението от кого произтича, от вас или от него? Да допуснем, ти си министър, срещнеш една мечка, пак се вълнуваш. Обаче, тук сравнението е от един характер, а при мечката е от друг. Но пак почти произходът на вълнението е един и същ. И тогава не знаете какво ще стане от срещата ви с мечката. За нея си слушал какви не истории, какви не лоши приказки – че плюла, че нападала, ще се върне някъде да тъпче. Като видиш мечката, вълнува се сърцето. Може да замине на друго място; като замине, озърташ се навсякъде, да не би друга да дойде. Ако за тази мечка майка ти, баща ти бяха ти говорили хубави работи, като видиш мечката, сърцето ще трепне ли? Като те погледне тя, между твоето състояние и нейното ще се образува една връзка, ти веднага ще трепнеш. Мечката, по психология, има много по-дълбоки чувства. Тя като обича, много дълбоко обича. Като те обикне, на свят ще те обикне. Тя като обикне, много се привързва. Но като те намрази, и 20 години да се минат, тя не те забравя, да се пазиш. Тя, докато не си отмъсти, не й минава. Онези, които са проучвали психологията на мечката, са констатирали ред факти. Ако вие сте студен, веднага ви трепне сърцето, защото мечката много не обича студените хора, плюе ги. Но ако човек е с топло сърце, добър човек, тя е разположена. Понеже тя е същество на сърцето, разбира. Тъй като погледна, ще се позасмее, но мъчно се засмива. Ако ти се засмее, значи те е харесала. Щом те плюе мечката, трябва да знаеш, че в характера имаш нещо, което трябва да се измени. Тези, които ги е плюла мечка, се по три месеца ги е тресло. Аз лансирам един възглед за мечката, не съм констатирал. Мен всякога са ми разправяли, че мечката назад не се връща по пътя си. Човек на пътя й не трябва да се поставя. Така са ми разправяли.
Може би преди 30 години ходих на Мусала и проверих, че мечката се връща по пътя си, по който е дошла. Така аз констатирах. Ние слизаме по Маричината долина, пътеката криволи, по същата пътека гледам: една мечка иде, слиза към Марица. Аз я наблюдавам: тя иде, навела глава, замислила се нещо, някакво приятно чувство има в себе си. Тя върви, аз я наблюдавам. За пръв път ми се случи да я видя в естествено положение. Тя върви така, харесва ми, иде, ще ни пресече пътя. До мене върви един евангелски проповедник, той приказва. Виждам, че мечката приближава, наблюдавам всичката й психология. Гледам, почти ще се срещнем, какво ще каже мечката. Тя вече наближава, иде до 10 – 20 метра, ние вървим и тя върви, не си дига [* дига (разг.) – вдига] главата. Замислила се, за вода отива. Казвам: „Слушай, една мечка иде насреща, да се поспрем малко, да мине”. Исках да вземем позиция. Този се хлъзна, имало едно дърво, падна, обърна се и си дигна двата крака срещу мечката. Аз спрях, гледам: мечката отвори очи – като фенери, една светлина излезе. Тя се обиди, никога не е виждала такова нещо – краката насреща. Тя се върна назад, отдето идеше, тръгна в обратна посока. Назад не се обърна да погледне, наблюдавахме я. Казвам на проповедника: „Ти с речта си не можа да уплашиш хората, но с дигането на краката уплаши мечката”. Казвам: Трябва присъствие на духа. Аз спрях, гледам: тази мечка бяга, по-бързо от кон бяга. Нагоре бяга и гледам, че има особено психическо състояние. Казвам: Не се страхувайте, мечката ще се върне. Като дойде някое голямо противоречие, тази мечка е дошла. Закъсал си, не се страхувай, ще се намери някой проповедник да си дигне краката нагоре, ще се намери малка причина, която да премахне мъчнотията. Имаш известни малки мъчнотии в живота си, не можеш да ги разрешиш по обикновения начин. Да кажем, дойде мечката у тебе – едно чувство се подига. Вълнуваш се. Какво ще правиш?
При изучаването на съвременната зоология, при изучаването на разните животни – вълци, мечки, – от чисто психологическо гледище, много пъти у децата може да се създадат много добри, но и много лоши последици. Като не знаем как да изучаваме животните, може да създадат лоши последствия. Ако аз бих преподавал естествената наука, щях да ги наредя в преподаването по съвсем друг начин. Ако искаме да имаме наука за възпитание, трябва да познаваме научните методи. Защото, когато изучаваме едно животно, все-таки [* все-таки (разг.) – също така, дано тъй], някое негово качество ще те засегне. Когато проучаваш вълка, все таки, ще остане нещо у тебе. Когато изучаваш другите видове животни и растения, все ще бъдат за или против, все ще оставят нещо у тебе. Та казвам: Когато се намирате в едно голямо противоречие, растенията и животните като ги изучаваш, може да ти помогнат. Да кажем, един човек се намира в едно болезнено състояние: проучвай, чети за растенията! Имаш някои трудности в живота: чети за растенията! Това е като един вътрешен възпитателен метод. Някои мислят за някои добри хора. Трябва да знаеш за кого да мислиш. Тогава, в историята като се проучава живота на великите хора във всичките отрасли на науката, които историята ни дава, те ще допринесат нещо.
Та, при сегашните условия ние оставаме сами. Тогава, ти искаш да се самовъзпиташ. Как ще се самовъзпитаваш? Ти от сутрин до вечер мислиш за себе си. Пакостта е там. Не мисли само за себе си. По някой път излез, погледни небето, помисли за онези хиляди звезди – те са параходи, които носят хиляди и милиарди същества – с каква бързина се движат. Погледни ги малко. – „Ще се отдалеча от пътя”. – То е влияние. Колкото и далеч да е тази звезда – светлината й до нас достига за три години, за десет години, за сто години, за хиляда години – но тя може да упражни влияние. Има движения, много по-бързи от движенията на светлината. Като погледнеш, ако се свържеш с една звезда, тя ще упражни влияние върху тебе. Разбира се, звездите трябва да ги свържеш с разумни същества; тези, които светят, са разумни. Светлината е израз на разумност. Тогава избери според състоянието си една светла звезда. Да допуснем, че някой от вас е музикант. Той трябва да знае кой ще му помогне. В музиката трябва един стимул. Откъде иде стимулът? Музикантите често трябва да гледат звездите, защото музиката иде от звездите. Всяка една звезда има тон. Всичките като се движат из пространството, има една симфония - бетховеновата симфония е нищо пред симфонията на звездите. Пеенето на сферите, свиренето на сферите – то е от „Хиляда и една нощ”. Някой казва: „Докажи го”. Стига човек да има тънко ухо, мога да му докажа. Но когато е глух, мъчно може да се докаже. Сега, забележете, това са наблюдения, моите научни изследвания. Онези хора, които са музикални, одарени, имат музикални дарби, са всякога по-търпеливи от онези, които не са музикални. Кой човек е търпелив? Търпеливият човек е всякога музикален. Може да каже, че нищо не разбира, но той е музикален. Който е търпелив, той е музикален; който не е търпелив, той не е музикален. Сега, някои хора са чувствителни. Не смесвайте чувствителността с нетърпението. Чувствителният не че няма търпение, той има търпение. Търпеливият издържа, издържливост има, с голяма издържливост се отличава. Човек, който не мисли, не може да бъде търпелив. Търпеливият човек мисли, разсъждава нещо. В него умът работи. Та казвам: За търпението е необходимо човек да бъде малко музикален. Не да излиза да пее и да свири пред хората, но на себе си да пее най-първо. Най-добрата публика за пеенето в човека е човекът. По-добра публика от него няма. Всички се стремете, като пеете, да се слушате. Като пееш, да не питаш дали другите хора го харесват. Ти, като пееш, се вслушвай в себе си. Ако всеки, като пее, се слуша, по-добре може да се научи да пее, отколкото, ако пита дали другите го харесват или го слушат. Ако преподавате някой път по пеене, карайте да се вслушват в това, което пеят. По някой път вас ви е страх, да не би да вземете някой фалшив тон. Тоновете не могат да бъдат фалшиви. Фалшивият тон е в определена гама. Имате вие определен тон, основен тон. Вземете фалшив тон, когато минавате от една гама в друга. Но за да вземете фалшив тон, трябва да има противоречие във вашите чувства. Ако чувствата ви са във възходяща степен, вие тогава бемолите [* бемол (муз) – знак, който се поставя пред нотата, за да означи понижаване на звука с 1/2 тон] няма да можете да ги вземете на свят. Диезите [** диез (муз.) – знак, който се поставя пред нотата, за да означи повишаване на звука с 1/2 тон] може да ги вземете. Като дойде повишение – върви, но като дойде понижение – не върви. Като сте неразположени, пониженията може да вземете добре, много хубаво, но повишенията не можете. По някой път гледам певците, които пеят - тъжните песни пеят много хубаво, щом дойде до веселите песни – не може, има известна сухота. Живите песни не могат да пеят хубаво, не могат да вземат вярно. Вземете един тъжен човек, дайте му една весела песен, той никога не може да я изпее. Вземете един, който е тъжно настроен, бемолите хубаво взема, като дойде до диезите, не върви. Някой път диезите взема вярно, бемолите не може. Това са посторонни работи, специфични работи.
Когато доктор Гал [*** Франц Йозеф Гал (1758 – 1828) – австрийски лекар, невроморфолог, създател на френологията] изучавал центровете на мозъка, открил центъра на разрушителността – грамадна енергия има. Един, който се занимавал с петлите – ония петли, които са силни, бойци – забелязал, че у смелите петли главата при ушите е широка, и още намерил, че у миролюбивите петли е по-тясна. Намерил едно различие в главата на миролюбивите петли и хубавите бойци. Като сравнил с хората, намерил пак същото различие. Онези хора, които са миролюбиви, главата не е широка; онези, които не са миролюбиви, главата е широка между ушите. И други центрове вземат участие в това. Та казвам: Човек сам по себе си представлява една област, която трябва да проучва.
Има много външни влияния, с които човек трябва да се справи. Трябва да разбере законите и тогава да се съобразява. Онзи лодкарин, който влиза в бурното море, той трябва да бъде майстор, защото е изложен на опасност. Тия вълни могат някъде да го завлекат и той трябва да върви да ги пресече. Ако дойдат встрани, веднага ще го прекатурят. Някой път вие в живота падате. Тогава не сте вървели по съшия закон, така да пресечете вълните. Като вървите, така да пресечете вълните, да не удрят отстрани – ще ви прекатурят. Тогава, мъчнотиите гледайте право в лицето, но и гърба няма да си обърнеш. Опасно е да вървиш успоредно с мъчнотиите – да те ударят в ребро. Върви насреща на мъчнотиите, или бягай – в гръб да те бият. Щом вървиш успоредно с мъчнотиите, непременно ще се обърнеш. Никога не върви успоредно с мъчнотиите. Какво се разбира сега „успоредно с мъчнотиите”? – Не се примирявай с мъчнотиите. Щом искаш да се примириш с една мъчнотия, тя ще те обърне. Не се примирявай, никакво примиряване с мъчнотиите! Щом искаш да се примириш с една мъчнотия, тя ще те обърне. Не се примирявай, никакво примиряване с мъчнотиите. Или вярвай, или върви смело напред. Но с нея паралелно да вървиш, не! Онези мореплаватели почти употребяват същия метод. Следователно, с противоречиви мисли и желания не върви паралелно. Ние сега се отклонихме малко. То е нещо, което може да приложите. В мъчнотиите направо вървете, напред!
Как започнахме, каква беше основната мисъл? – Старите методи. Запример, старите баби употребяват старите методи, които са много благоприятни за тях. Детето е непослушно, тя му казала, че майка му е крива, баща му е крив и детето обича баба си, която го настройва политически против бащата и майката. Майката възпитава по един начин, старата баба по друг начин. Тази стара баба на младини възпитаваше както дъщеря си. Сега, като остаряла, дъщерята възпитава като нея, а тя прилага меките методи. Бабата прилага Христовия метод, майката прилага Мойсеевия метод. Майката казва: „Пръчица!” Бабата казва: „Не!” Сега, кой е по-прав? Бабата ли е права или майката? При децата да започнеш с Мойсеевия закон е право, но не само с Мойсеевия. Най-първо трябва да започнем с Христовия закон, после да влезем в Мойсеевия закон, и пак с Христовия. Може да ви приведа примери, може да ви аргументирам. Вие всякога започвате с Христовия закон, после ще дойде Мойсеевият закон. После пак трябва да влезете във фазата на мекия закон. Че така трябва да имате една баба, когато майка ви и баща ви ви набият, да има кой да ви утеши. Не е лошо човек да има една баба. Едно дете, затуй е хубаво да има освен баща, майка, да има един стар дядо и една стара баба. Децата лесно да ги утешават. Ти съвсем си загазил, хванал те онзи кредитор, който има да взема от тебе. Той е баща ти и майка ти. Дойде някой, казва: „Той е лош човек, кожодер”. – „Остави, ти ще намериш оттук-оттам пари, ще се уреди тази работа”. То е баба ти. Не е ли по-хубаво да имаш една баба, която да те утешава. Трябва да знаеш за себе си, кога да идеш при баща си, майка си и баба си. Вие имате две майки, двама бащи и по две баби. Едната майка е много строга, другата майка е мека. Имате и двама бащи. Някой път ще се срещнат меката майка със строгия баща, строгият баща с меката майка. Сега, бабата аз я вземам в дадения случай за меката майка. Тя е стара, умна. Казва: „Едно време и аз правех тия работи, дете е, защо ще го бия?” Младата майка не разсъждава така. Старата баба казва: „Дете е то, не разбира. И аз като бях като тебе, не знаех тия работи”. Веднага ще се роди спор между бабата и майката. Кой е на правата страна? Бабата е на правата страна, майката е на кривата страна. Не искате да приучите детето, другояче не може, тя го обича, влиза в положението му. Казвам сега: Обичайте майка си, обичайте и баща си, обичайте и баба си, обичайте и дядо си.
БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.
3. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 11. X. 1935 год., петък, 5 ч.с, София – Изгрев