Който се учи на словото Божие

Беседи

Неделни беседи

Този е живият хляб (1934–1935)

Който се учи на словото Божие

А този, който се учи на Словото Божие. (Галатяни 6:6)

Отче наш

Бог е Любов

Ще прочета 6-та глава от Посланието към Галатяните, до 17-ти стих.

Ще се развеселя

Ще взема само няколко думи от шестия стих: „А този, който се учи от Словото Божие“. Учението е един метод за избягване ненужните страдания в живота. Учението се налага. Защо? Защото онзи, който не се учи, няма да може да се освободи от страданията на живота. Вие искате да бъдете щастливи, да живеете един добър живот, но не знаете, че добрият живот е свързан – съвпрегнат с големи мъчнотии. Даже и най-простите хора си задават въпроса, защо светът е така създаден. Този въпрос е задаван от дълго време, но не може да се отговори, не може да му се даде отговор. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита защо едни хора носят такива дрехи, защо носят такива цветове, такива обуща и т.н. Вземете запример птиците, животните, всички имат свои определени цветове, своя козина. Райската птица запример има особени пера, мечката си има своя особена козина. За това нещо има свои причини, особени условия, които не могат да се докажат. Има въпроси, на които не може да се отговори. Като разсъждаваме върху тия неща, ние влизаме в един свят с обикновени разбирания на живота.

„Който се учи на Словото Божие.“ Казвам: Човек трябва да се учи, а не да помни, за да избегне големите мъчнотии. Хората се учат само от онова, което преживяват. Това нищо не ги ползва. Какво те ползва да помниш, че си паднал някъде и си счупил крака? Важно е да знаеш условията, при които кракът ти може да се счупи и да можеш да избегнеш това счупване. Като се качваш по една планина и се катериш по една хлъзгава скала, трябва да знаеш, че можеш да паднеш и да си счупиш главата или крака и да избегнеш това падане. Мнозина казват, че може и без учение. Но всички желаят да имат един богат баща, който да им остави голямо наследство, да бъдат рентиери. – Че всички вие сте рентиери. Земята е едно заведение, на което сте изпратени и всичко е предвидено за вас, според условията. И ако страдате, то е защото не разбирате условията.

Ще ви приведа един мит. Един царски син искал да бъде щастлив, да знае как да управлява. Той влязъл в една окултна школа, дето учил цели 20 години. Като свършил училище, Учителят му го поставил на изпит. Той го завел в едно подземие, в подземен палат, дето имало много съкровища – книги, разни ценности, но там било толкова тъмно, че нищо не се виждало. Учителят му казал: „Тук ще намериш своето щастие“. Влязъл вътре и го затворил. При това Учителят му казал: „Можеш да пипаш внимателно по стените, ще намериш светлина и ще можеш да разгледаш всичко, каквото се намира в този палат“. Ученикът пипал тук, пипал там, никаква светлина не намерил. Като останал сам, царският син започнал да пипа, да рита с крака си и каквото ритнал, всичко изпочупил – нищо здраво не останало в палата, но светлина не намерил. Тогава той си казал ядосан: „Защо трябваше да остана в този палат на тъмно, като не мога да видя нищо?“ Казвам: И съвременните хора се намират в такъв един палат, дето всичко ритат и изпочупват, без да видят какви съкровища и ценности ги заобикалят. Всички хора ритат и това ритане те считат за някаква философия. Какво ще ритате? Ще ритате един, втори, трети, но най-после ще дойдете до положение и вас да ритат. Защото ако не знаете как да пипнете един ключ, и той най-после ще ви ритне. От такова ритане много хора пострадват. Най-после, като седял известно време в този тъмен палат, ученикът надал вик и казал: „Тук искам да умра. Това не е за мене. Разбирам да е нещо по-разумно, а тук си намерих белята“. Дохожда Учителят му, отваря вратата и царският син вижда пакостите, които е направил. Понякога ние говорим за пробуждане на съзнанието. Когато дойде Божественото съзнание, когато дойде Учителят и умът ни се просвети, ние виждаме хилядите пакости, които сме направили в живота си. И след това виждаме, че не сме използвали най-добрите условия. Колкото примери и да ви приведа, те са безпредметни, ако не се прилагат.

Понякога аз говоря за Соломона, но дойде някой после и ме пита защо Соломон бил такъв? Мене ни най-малко не ме интересува какъв е бил Соломон преди хиляди години, мене ме интересува какъв трябва да бъде сега. Мъдростта, която Соломон имал някога, тя е била на мястото си. Днес хората и толкова умни не са. С това, което е писал, той искал да каже на хората: „Ако сте толкова умни, като мене, ще живеете такъв живот като моя“. Да кажем, че сега някои преповтарят опитността на Соломона. Какво ново ще придобият от тази опитност? Нищо няма да придобият. При това ние не искаме такава опитност, която не можем да използваме. Ние не трябва да бъдем само едни пътници, които не можем да извървим едно място, да го видим и да го опишем, но трябва да се ползваме от това място, което сме извървели. Ако ти си минал по един път, взел си бележки и казваш, че знаеш този път, това още не е знание. Ти само си видял нещата, но не си ги разбрал. Животът трябва да се види и да се разбере. Всички твърдят, че животът е лош. – Че вие още не сте видели живота. И най-лошият човек в света има добри черти, но трябва да знаеш как да ги бутнеш, за да ги предизвикаш. Ако не знаеш как да ги бутнеш, ти можеш да предизвикаш най-лошото в този човек. Аз често ви говоря на вие, то е в множествено число, защото сте много. Питам: Вие задавали ли сте си въпроса, защо сте недоволни от живота? Малко хора, почти никак, съм срещал, които да са доволни. Малко хора съм срещал добри. „Добри“, разбирам човек да е добър в малките работи. Ако един професор отива на лекция, но види на пътя някое малко дете, че плаче, и той се спре да му услужи и после продължи пътя си, това е добър човек, според мене. Той не се спира по задължение, както някой друг може да направи това, но по вътрешно разположение. Или ако този професор се спре пред едно малко животно и си продължи пътя, след като му услужи, това показва, че той е добър човек.

Добрината на сегашните хора е често икономическа, търговска добрина. Щом някой човек е на служба, добър е той. Щом получава голяма заплата и всичките му работи вървят напред, по-добър от него няма. Докато един човек има условия да се храни богато, мазничко и той сам е мазничък, добър е той, но когато започне да яде сухия хлебец, когато дойдат лошите условия, той казва: „Не се живее вече“. И после тия добри хора проповядват за братство, за равенство, за какво ли не проповядват, но това е относителна добрина. Значи има относителна добрина. Онзи, който изяжда 5 кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда 10 кокошки. Онзи, който изяжда 10 кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда 20 кокошки. Но това е относителна добрина. Казвам: За този, който е изял 5-те кокошки, е добре, но питайте какво е положението на кокошките.

И след това религиозните хора ще казват, че Бог така е наредил. В кой кодекс е писано така? – Човек е писал това, то не е от Бога. Ето, имате закони в държавата, писани от хората. Ако някой човек открадне 100 лева, веднага ще го затворят. Друг, ако открадне стотици хиляди, ще кажат, че това е комисионна. Като вземете цялата процедура на сегашното право по отношението на Божието право, то е пълно безправие. В живота има ред заблуждения, създадени от самите хора. Ще седна да се заблуждавам, че съм щастлив, защото получавам 5,000 лева заплата. Представете си, че аз имам една проста цигулка, която нося постоянно със себе си в една кутия, и дето седна и започна да свиря, всички сърца се отварят. Сядам при един богаташ, но скъперник, и започвам да свиря. Той веднага се разширява, сърцето му се отваря и изважда кесията си. Кое е по-хубаво – цигулар да бъдеш, или чиновник с 5,000 лева месечна заплата? За предпочитане е да бъдеш цигулар-майстор, който знае да свири, да отваря сърцата на хората. Ако този цигулар попадне в затвора, той ще започне и там да свири, и тогава стражарят ще хвърли пушката си и ще излезе вън заедно със затворника. Стражарят и затворникът ще се хванат ръка за ръка и заедно ще напуснат затвора. Какво по-хубаво от това? Ще кажете: „Може ли да бъде това?“ – Може, разбира се. Някои вярват, някои не вярват. Но даже и най-големите материалисти, които казват, че в нищо не вярват, вярват, че един ден светът ще се оправи и хората ще заживеят по братски. – Как ще заживеят братски? Вземете в Русия, този нов ред на нещата, какво оправи? Какво стана там? Богатите, аристократите, князете слязоха долу, станаха сиромаси, а сиромасите станаха богати, те взеха техните места. Богатите, аристократите станаха пролетарии, а сиромасите станаха аристократи. С това поправи ли се светът? Че и едните имат душа, и другите имат душа. Богатите, които едно време бяха на власт, не разбираха живота, но и сиромасите, които сега са на власт, и те не го разбират. Те не го разбират, но не може днес животът да се нареди добре за всички. Сега аз не искам да засягам живота от социално гледище, понеже в света социална правда не съществува. Каква социална правда има, когато всеки ден ние колим с милиони животни? Ще кажете, че това е за отечеството. Ами какво ще кажете, когато един мъж затваря жена си от ревност? 5–6 години наред той я затваря. Защо? Ще кажете, че да не би като ходи, да прегрешава, да прави престъпления. Че отде е дошла тази мисъл в ума на този светия мъж, че жена му може да направи някакво престъпление? И след това вие се възмущавате. Когато Бог постави първите хора в рая, Той ги остави свободни, без ключ, без стражари, като им каза, само да не ядат от дървото за познаване доброто и злото. Сега хората съжаляват защо Господ не е поставил един ангел да пази това дърво, да не ядат от него, да не съгрешават. И те се чудят колко е бил глупав Адам, че е пуснал жена си сама из райската градина. – Че коя жена досега не е правила погрешката на Ева? И кой мъж досега не е направил погрешката на жена си? Ако разгледате живота на светиите на църквата, ще видите, че според една статистика, която няма да ви кажа, много малко светии са издържали изпита за жената. Много малко от тях са запазили при този изпит своята чистота. Толстой разправя за един такъв светия в един от своите разкази. Един светия живял в манастир, дето постигнал голяма чистота, болни лекувал вече. Един ден дохожда в монастиря при него една млада, красива княгиня, която искала да го изкушава. За да се освободи от нея, той изгорил пръста си на свещта. Един ден при този светия идва едно болно момиче, на около 19 години, да го лекува. Като го излекувал, той се съгласил с това момиче да бягат и напуснал монастиря. – Това са изключения, това не са недъзи. Както виждам тези факти, аз мога да ги обясня съвсем другояче. Аз не съдя хората за техните престъпления, защото зная причините за престъпленията, които стават в света. Ако на една кола, която може да издържа само 500 килограма тежест, турите 1,500 килограма, една от осите на тази кола непременно ще се огъне. Де е погрешката сега: у вас, или в колата? Има хора, които имат по-голям товар, отколкото могат да носят. Тези хора ще се огънат, разбира се. Но какво лошо има в това огъване? Престъплението седи на друго място. То седи там, дето хората даже и не подозират. Престъплението седи в това, че хората не са проводници на чистата мисъл. Тази е причината за престъпленията. Всички болести се дължат на това, че хората не ядат чиста храна. Вследствие на тази храна се явяват у тях разни утайки, разни излишъци, които са причина и за болезнените състояния. Всичката престъпност се дължи на нечистите мисли и желания, които оставят у хората известни нечистотии и излишъци. Ако имах време, бих изнесъл една статистика, да видите как е било в старо време и как е сега.

Ще видите как този закон варира, как не се е изменил и досега... Ако има и някакво подобрение в съвременното човечество, то е само по отношение на тяхното съзнание, но иначе почти същата е пропорцията на престъпността. Сегашните хора не правят толкова престъпления, както едно време, понеже имат повече светлина. Но ако ги поставят при същите условия, при каквито са били хората от старо време, те ще бъдат същите. Днес малко хора има добри. Знаете ли де седи добрината? Има хора, които са родени от бедни семейства, почти в калта на човечеството, но оттам те постепенно са се повдигали, докато са заели най-високото място. Те излизат от тази кал, отърсват се от нея и заемат най-високото място всред обществото. Има хора пък, които са родени при най-добри условия, но постепенно слизат от своите високи места и стигат до дъното, до калта. Първите хора, които сами излизат от калта, аз ги наричам силни хора, силни души. Онези пък, които слизат отгоре долу в калта, аз ги наричам слаби души. Сега всички хора искат добри условия. – Те са прави. Аз виждам какво искат, влизам в положението им. Това показва, че те усещат, че са слаби. Мнозина мъже са се изповядвали, като са казвали: „Господ да ме пази, да не ме туря при красиви жени. На всичко мога да издържа: да не крада, да не правя престъпления, но ако ме поставят при красиви жени, там не мога да издържам“. Не мислете, че всички мъже имат слабост към жените. Но френологически се знае кой център е слаб у тях, знае се де е слабостта им. Слабостта им е отзад, в малкия мозък. Там има два центъра, като ги бутнеш, можеш да познаеш, този човек има ли слабост към жените, или няма. Този въпрос е разрешен за френолозите. Та казвам тогава: За да не се развиват тези центрове, човек не трябва да оставя да минава много кръв в тях, но да я прекарва в предната част на мозъка си, да мисли повече. Повече мисъл е нужна. Значи не оставяйте много кръв да тече в задната част на мозъка. Ако задната част на мозъка се храни с много кръв, тогава изкушението непременно ще дойде: човек или ще заболее, или ще направи някакво престъпление. В света всичко е в движение. Това е нормално положение. И наистина, няма частица в света, която да е в покой, всичко е в постоянно движение. Всяко спиране на това движение произвежда едно анормално състояние. Всяко отклонение или изменение от пътя, в който едно тяло се движи, веднага ще произведе друго съответстващо отклонение. Сега това са обобщения, от които трябва да се изкара един закон на личния живот и то главно за тези условия, при които живеем. Запример, вие се качвате в един модерен аероплан, имате всички познания. Но въпреки това, вие трябва да бъдете много внимателни. Най-малкото невнимание, най-малката погрешка, която допуснете, ще ви коства живота.

Следователно, като знаете, че и човешкото тяло, в което днес живеете, не е толкова устойчиво, трябва да бъдете много внимателни. Нито човешкият мозък, нито човешките чувства са така устойчиви, както мислите. Ние се стремим към съвършенство, но това съвършенство подразбира едно тяло, един мозък, едно сърце съвършено преорганизирани, съвършено устойчиви, така че съвременните престъпления, които се вършат, един ден ще бъдат невъзможни. Тогава престъпленията ще бъдат така невъзможни, както пеперудата не може да прави същите престъпления, каквито гъсеницата прави. Но при сегашните условия се изискват известни предпазителни мерки. Защото престъпленията не произтичат от единичния живот на човека. Някой човек върши престъпления, защото не може да не ги върши. Той е като маша на съвсем далечни причини, които го заставят. Запример, един стражар седи, но идва заповед да застреля еди-кого си. Той трябва да изпълни заповедта, макар да казва, че няма нищо против този човек. Той е получил заповедта от някой друг. Последният я получил от някой друг и т.н. Така виждате няколко стражари на лице, които са предали заповедта един на друг.

Питам: Какви са основанията, за да се екзекутира един човек? Един човек, който не е създал човека, има ли право да го екзекутира? Бог, Който го е създал, има право да се разпорежда с неговия живот, но човекът няма никакво право. Един грънчар, който е направил гърнето, има право да го строши и пак да го направи. Той може 20–30 пъти да го троши и да го прави отново. Но онзи, който не знае да прави грънци, има ли право да ги троши? – Той няма право. Но ако строши едно гърне, карат го да плаща. Това сравнение сега нищо не допринася, колкото и да разсъждаваме, колкото да сме учени или прости, колкото идеали да имаме. Има нещо неизбежно. Каквото и да правиш, ти трябва да ядеш. При каквито условия да си, има нещо, което трябва да извършиш. Трябва да ядеш. Представи си, че ти си или окултист, или евангелист, или православен, или комунист, или каква и да е партия, или народност, например българин или англичанин, но се намериш в гората сам, без никаква храна, и останеш там 4–5 дена, гладен, без никаква храна. Какво ще правите при това положение? Ще тръгнете да просите оттук-оттам. Но никой не иска да ви даде. Какво ще правите тогава? Един англичанин разправя своя опитност, преживяна при едно корабокрушение. Успяват десетина души да се спасят в една лодка. Но остават съвсем сами, без никаква провизия. Гладували 4–5 дена, но забелязват по едно време, че в тях се събужда нещо животинско, не могат вече да понасят глада. Започнали да се гледат един-друг, докато най-после погледът се спрял върху едного. Нахвърлили се отгоре му и го изяли. След няколко деня пак огладняват. Започват пак да се поглеждат помежду си, докато погледът им се спрял върху едного от останалите. И него изяли. Благодарение че наскоро след това минал един параход, който ги спасил от престъплението. Оттук виждаме, доколко сме англичани. – Това са изключителни условия.

Има нещо ужасно при глада, човек става като звяр. Това са каиновци. И в сегашния строй казваме, че обществото трябва да се уреди. Според мене обществото може да се уреди, но когато съзнанията на хората се подигат, защото едно съзнание прониква друго. По-малките съзнания образуват по-големите и живеят в тях, Бог е едно съзнание, в което всички други съзнания живеят.

Той се стреми да урегулира всички тия съзнания в Себе Си. Бог иска да ни каже: „Когато се нуждаете от храна, обърнете се към Мене, Аз ще ви задоволя, не я търсете един от друг“. Обаче щом се нуждаете от храна, наместо да я търсите от Бога и да се обърнете към Него, вие я търсите в курника. Кокошката кречи, кречи, но ти не искаш да знаеш и казваш: „Писано е там, че кокошката е създадена за човека“. Ако Бог живее в една кокошка, ти имаш право да я ядеш. Но има кокошки, в които Господ не живее. Следователно такива кокошки нямаш право да ядеш. В някое животно Господ живее, в някое не живее. Засега Господ живее повече в плодовете. Външната страна на плода е турена като облекло, нея имаш право да изядеш. Плодът казва: „Като ме изядеш, семката посей някъде, за да може да се възстанови първото равновесие“. Ще кажете: „Какво може да се добие с такива разсъждения в света?“ Сега аз мога да направя една критика. Наистина, тези разсъждения са от памтивека, но какво е добил с тях светът? Друго възражение ще направя. Учените казват, че един ден земята ще остарее и всички хора, които живеят на нея, ще измрат. – Ако е така, питам тогава: Всички ежби, които стават между хората, как ще ги ползват? – Та животът не е там.

Земята е едно училище. И хората на земята няма да умрат, но ще се пренесат на други места, да продължат своето учение. Следователно, докато си на земята, ти трябва да се научиш на всички правила на добрия живот, защото в следващото място, дето отиваш, ще те поставят на подобаващото място. Знанието, което си придобил от хиляди години, ще определи следващата форма, която ще ти се даде. Всички животни, които сега живеят на земята, са все разумни същества. И според развитието си, всяко ще вземе съответстваща форма. Волът не може да не бъде вол; конят не може да не бъде кон; комарът не може да не бъде комар; човекът не може да не бъде човек. Всеки ще вземе такава форма, додето е дошъл. Следователно формата на всяко живо същество трябва да се измени. Тя ще се измени според степента на съзнанието. Под „съзнание“ разбирам Божиите закони, които функционират в живота. Не е въпросът да отричаме нещата или да ги твърдим. Ако отричаш реалността, ти си първокласен глупец. И ако твърдиш небитието, това, което не съществува, ти си още по-голям глупец. Не отричай реалността и не твърди това, което не съществува. Защо ще отричаш това, което съществува? И защо ще твърдиш това, което не съществува? Сегашните хора казват, че любовта е празна работа. Любовта още никой не я проверил, тя още не е опитана.

Единственото благо, което хората търсят постоянно и навсякъде, това е любовта. Навсякъде я търсят. Те не могат да я намерят, понеже искат да я материализират, да я хванат, да ѝ турят юлар, да правят с нея, каквото искат, затова казвате, че няма любов или че любовта е празна работа. Нима кравата, която дава своето мляко, няма любов? Нима ябълката, която дава плодовете си, няма любов? За дадения момент, това е любов. Така се изявява Бог във всички форми на Своето Битие. Едно същество не може да ви обича вечно, то ще ви обича само за даден момент. Пък и вие не можете да обичате целия свят в един момент.

Ако в даден момент направите добро някому, това добро е общо за всички. Ако направите добро на едно същество, което страда, това добро се разпределя за всички останали същества. И ако едно същество страда, това страдания се разпределя между всички същества. Нашите страдания засягат всички същества, вследствие на което те се стремят да ги премахнат, защото тях засягат. Наистина, тях не ги засягат като нас с тази сила, но те не искат да получават никакви сътресения. Вземете запример, когато в един трен става някаква катастрофа. Тя засяга най-силно онези, които са в първите вагони, в машината, а последните вагони усещат само едно малко сътресение. Та напредналите същества получават от нашите страдания малки сътресения, но те не искат и толкова да получават. Сега да се върнем към същественото. Аз не искам да ви кажа, че животът е едно нещастие, или че страданията са най-голямото зло. Относително е така, но от Божествено гледище, в страданията има нещо хубаво, което хората не разбират. От всички тези страдания, в които сега се намирате, ще видите, че един ден ще излезе от тях нещо добро. И в Писанието е казано, че всичко това, което се случва на онези, които любят Господа, един ден ще се превърне на тяхно добро. Ако не в този момент, това добро ще дойде в следния момент. Казвам: Мисълта е творчески принцип, и ако тя престане да функционира, както трябва, човек ще започне да се изражда. В Америка е констатиран такъв един случай. Един човек заболял отпреди 7–8 години и започнал да се превръща в маймуна. Ръцете му се удължили и той започнал да придобива форма на маймуна. Сега учените искат да обяснят този факт научно. Но важно е, че човек може да се превърне в маймуна. Казва се, че един от Вавилонските царе се превърнал на животно и след 7 години се върнал в първото си положение. По-рано това се е считало за басня, а сега тази басня се проучава. Та когато питат защо трябва да се живее добре, казвам: Ако не живеете добре, ще се превърнете в маймуни. Това значи да се върнете назад. Среден път няма. Назад или напред, но ще се движиш, на едно място няма да седиш. Това е идеалът на човечеството – да вървиш напред. Ако вървиш назад, това е връщане към миналото, към всички онези форми, които си минал някога. В миналия живот няма никакво благо.

„Който се учи на Словото Божие.“ Като говорим за човешката мисъл, трябва да знаем, че тя не е човешка мисъл. Мисълта е Божествен процес. Когато имате една канализация, през която тече водата, казвате: „Каква полза, че през тази курна тече водата?“ Ползата е за самата чешма. Ако водата изтича, и чешмата, както и цялата канализация, ще бъде здрава. Ако тази канализация се запуши някъде, напрежението ще бъде толкова голямо, че кюнците на тази канализация ще се пукнат някъде и самият извор ще изхвръкне. Следователно всеки човек е един извор, от който Божественото трябва да изтича навън. Вие казвате, че всеки има право да си живее така, както си мисли. – Вие се самоизмамвате. Като остареете утре, по ваша воля ли остарявате? И сега, като сте млади, по ваша воля ли живеете? Вие казвате, че сте свободни. Тогава аз ви питам: Като сте дошли на земята, по ваша воля ли дойдохте? И отде сте тръгнали, за да дойдете на земята? Ще кажете, че сте дошли по желание на баща си. – Да, но баща ти друг го създаде. Неговият баща друг го създаде и т.н.... Като проследите пътя на вашите бащи, ще видите, че ще се образува цяла верига от такива халки. Коя е причината, която ни тласка да дойдем на земята – ние не знаем това. И тогава казваме: „Ще ядем, ще пием, докато един ден умрем и всичко ще се свърши с нас“. Аз нямам нищо против раждането и умирането. Според мене, като се раждаш, ти си един кон, който се натоварваш, а като умираш, ти си един кон, който се разтоваряш. В този смисъл смъртта е разтоварянето на коня, а раждането – натоварянето. Когато един натоварен кон дойде в дома ти и донесе нещо, ти се радваш, но когато се разтоваря и отнася благата, които е донесъл, ти не можеш да се радваш – скърбиш тогава. Аз разглеждам въпроса икономически: понеже смъртта задига благата, ние не се радваме. А понеже животът носи благата, ние се радваме. Когато детето се ражда, то се разтоваря от блага, които носи. Защо плаче детето, когато се роди? То казва на майка си: „Уморих се от благата, които нося“. Тогава майката започва да го утешава, като му казва: „Няма нищо, ние благодарим за благата, които ни носиш“. Това е иносказателен език. Това е така. Някои майки донякъде издържат децата си, а някои не ги издържат. Казват, че майките обичали децата си. Съвременната наука опровергава донякъде това.

Има майки, които наистина много обичат децата си, но има майки, които едва ги търпят. Те оставят децата си на други да ги отглеждат. Някои майки дават децата си в различни заведения, там да ги отглеждат. Има майки, които са идеални – това не отричам, но има майки, които съвсем не са идеални, и от тези майки са се родили много неприятности в света. Каква майка е тази, която не може да научи своя син и своята дъщеря да мисли, да разбира смисъла на живота? Какъв баща е този, който не може да научи сина си и дъщеря си да мислят, да разбират смисъла на живота? Много майки са като кукувиците, оставят децата си други да ги гледат. Какъв учен е този, който не може да научи хората да мислят и да разбират смисъла на живота? Какъв проповедник е този, който като проповядва на хората, не може да ги научи да мислят и да разбират смисъла на живота? Ако е въпросът само да прекараме живота си като актьори, това е друг въпрос – тогава и аз съм съгласен. Но актьорството не разрешава въпросите, то е само едно забавление, то е само една почивка. Актьорство се допуща само като едно забавление, като едно представление, като един театър, но това е фиктивно нещо. Аз слушах един ден един мъж и една жена, актьори, се разправяха помежду си. Той ѝ казваше: „Слушай, говори ми като човек, не ми говори, като че си на сцената“. И пак продължава: „Говори ми както трябва, а не ми говори като актьор“. Този актьор сега е заминал за онзи свят, а неговата другарка е още жива. Ще кажете: „Кой е този актьор?“ – Аз ще ви дам адреса, имам го, а вие ще го намерите в онзи свят. Сега, като говорим за живота, за света, той няма да се поправи, нито като го хвалим, нито като го укоряваме. Според мене похвалите и укорите, това са странични методи. Животът изисква права мисъл, разбиране на основните положения, на които той се базира. Всеки човек, всяка душа, всяка форма, всяко животно си има закони, при които неговият живот е създаден. За да се развива правилно, трябва да му се дадат съответни правила, които съществуват в природата. Не че ние трябва да му ги дадем, те са му дадени, но ние не трябва да препятстваме на законите, които съществуват в природата. Като препятстваме на природата, ние си създаваме ред нещастия и страдания. Питате: „Как ще научим хората да постъпват правилно?“ – Няма какво да ги учите как да постъпват, но не препятствайте на естественото положение на хората. Някой си свири и пее в гората, а ти минаваш покрай него и казваш: „Какво се е разкряскал този? – Не мога да го търпя“. – Че този човек се учи, нека си пее и свири, ти няма защо да му препятстваш. Той се упражнява. Ти мини покрай него и продължи пътя си. И най-гениалните музиканти и певци са започнали така. Първоначално и те са свирили така, но след десетина или повече години те се научили да свирят добре и излизат пред голяма публика, която ги слуша. Казвате: „Гениален е този музикант“. – Да, гениален е, но първият такт, първото свирене какво е? – Търкане, триене на лъка. После ще дойде гениалността. Някой човек има слабост към музиката, свири, упражнява се! Едва свири, но елате да го видите след 20 години, той вече е цял виртуоз. Най-първо, вие трябва да се научите на онази вътрешна толерантност, да търпите хората. Оставете всеки човек свободно да се проявява. Някой има желание да прояви една своя добродетел. – Не му препятствайте. Ако пък можете да му съдействате, още по-добре. Ако не му препятствате, ще направите едно добро на себе си, защото и другите хора няма да ви препятстват. Следователно трябва да се научим да не си препятстваме в живота, да не се подпушваме. След това ще дойдем до другото положение, да си помагаме при вътрешното състояние.

Сега аз мога да ви държа една проповед като другите проповедници, да ви кажа: „Живейте според Христовите правила!“ Според мене, за да ви кажа, че не живеете както трябва, аз трябва да ви покажа как трябва да живеете, да ви покажа един образец. Непременно трябва да ви дам един образец. Всички Учители, които са идвали в света, се отличават единствено по това, че са дали един образец на хората, как трябва да живеят. Христос се отличава по това, че всичко, каквото имаше, Той го даде, Той даде един образец. Той даде все опитани неща. Той казваше: „Това, на което съм научен, това и на вас говоря“. Ако светът би тръгнал по пътя на Христа, най-малко 95 на 100 от всичките мъчнотии биха изчезнали. Всички мъчнотии щяха да изчезнат и в народите, и между религиозните, и между учените, и между държавниците, както и между партийните хора. Вие можете да поддържате каква да е идея – всяка идея е права, но всяка идея има и своите крайности. Запример, като религиозен човек вие можете да се молите по 10 часа на ден, а някой може да се моли само един час. Ако се молите с часове, вие ще замязате на проповедите и на молитвите на едни американски проповедници в Америка.

Един баща завел своето 10-годишно дете в тази американска църква, дето проповедникът обичал да започва своите проповеди от Битието и продължавал до края. По обичая, всички трябвало да коленичат – коленичило и детето. След като седяло един час на колене, то казало на баща си: „Татко, има ли още много?“ – „Той едва сега е започнал, едва е в пустинята.“ И наистина, проповедникът започнал от Адам и Ева – как създал Бог първите човеци, и следвал нататък. По едно време бащата казал на детето си – „Той сега е едва при Исая“. Тогава детето казало на баща си: „Татко, още един път да не ме водиш тук“. Питам: „Има ли нужда Господ да Му цитирате как направил света, как създал първите човеци и т.н.?“ Няма нужда Господ от много говорене. Иди при Господа и кажи: „Господи, аз имам нужда от знание, да мога добре да живея“. А тъй, ще отидеш, ще плачеш, ще се разкайваш, ще цитираш стихове от Библията, от Евангелието, а на другия ден пак ще сгрешиш, ще направиш същата погрешка. И после пак ще плачеш, пак ще се разкайваш. Всичкият ни живот седи само в плачене и в разкайване. Сега аз ви говоря за миналото, вярвам, че вие не сте от тези хора, които плачете и които се разкайвате. Има два вида каещи се хора.

Ще ви приведа един пример, станал тук в България. Съдят едного за умишлено престъпление. Адвокатът го защитава. Той започнал: „Господа съдии, моят повереник не е виновен, той по погрешка е взел 100 лева. Че това е така, ето, на същото място имало 30,000 лева, които той не е пипнал“. Като чул това, подсъдимият започнал да плаче. Съдията го попитал защо плаче, като мислил, че се разкайва за престъплението си. Той казал: „Господин съдия, плача, защото не съм видял тези 30,000 лева, а съм взел само стоте“. Аз съм срещал такива хора, които вече са станали на 60–70 години и съжаляват за своя честен живот, който са прекарали. Един познат, вече 75-годишен човек, ми казваше следното: „Чудя се на себе си защо съм бил толкова идеалист. На млади години имах какви ли не възможности да стана богат човек, да заживея един щастлив живот, но тогава имах морал, не исках да се поддам на никакво изкушение, не исках да се подхлъзна, но сега съжалявам, защо не използвах всички случаи да забогатея. Голям глупак съм бил тогава! Трябваше да бръкна в касата, да си уредя всички работи“. Отде иде сега това изкушение? Казвам: Ако вие имате любов, вратата на този свят никога няма да бъде затворена. Всички вие страдате по единствената причина, че не прилагате закона на Любовта. Вие носите този ключ със себе си, но като дойдете до една врата, казвате: „Да отворя или да не отворя?“ – Не, щом си гладен, тури ключа, отвори вратата и ще ти кажат: „Добре дошъл!“ Мнозина са дохождали при мене и са ми казвали: „Кажи ни онзи магически закон, чрез който можем да си проправяме пътя навсякъде“. Аз мога да ви кажа този магически ключ, но казвам: Ето де е магията: Обичайте ближния си, но не задавайте сега въпроса как да го обичаме.

Ще ви приведа един пример. Един богат, но фалирал вече човек, като вървял по улиците, срещнало го едно малко момиче, което простряло към него ръка. Той си казал: „Мене ли намери?“ Но като го погледнал, казал си: „Хайде, аз съм привикнал, ще се помъча по някакъв начин да му помогна“. Той го взел със себе си и тръгнал от къща в къща, докато най-после издирил рода на това момиченце. Оказало се, че то е било княжеска дъщеря, която била изгубена и бащата от няколко години я търсил, но не могъл да я намери. Като открил бащата на детето, той го завел у дома му. Как мислите, от този момент подобрило ли е е положението на този фалирал богаташ или не? – Подобрило се е, разбира се. Казвам: Ако и вие седите на тази висота на Любовта, ако седите на този морал, който Бог е вложил у вас, и вие ще срещнете на пътя си една душа, която Бог е изправил при вас, за да се подобри положението ви. Щом намерите една изгубена душа, и положението ви ще се подобри.

Ако вие намерите на пътя една страдаща душа и ѝ помогнете, и вашето положение ще се подобри. Казвате: „Еди-кой си учен така казал, така писал“. Оставете кой учен какво писал. Преди всичко вие не разбирате учените хора. За глупавите учените хора пишат по един начин, за учените – по друг начин, а за просветените – по трети начин. Учените хора не пишат глупави работи. Досега аз не съм срещнал нито един учен, който да е писал нещо глупаво. Учените казват някога, че Господ не съществува. – Те са прави, те отказват онези богове, които хората са си създали. Тези учени никога не отричат онзи Бог, Който е създал всичко в света, Който е създал цялата природа. Сега да се върнем към мекотата в природата, която може да ви ползва. Тази мекота се среща във всички хора. Седи в трена един англичанин, а срещу него един господин седи спокойно и си пуши пурата. По едно време този господин с пурата задрямал, пурата паднала върху дрехата му, която започнала да гори. В това време англичанинът се обръща към един българин, който седял до него, и му казал: „Моля ти се, познаваш ли този господин? Ако го познаваш, искам и мене да запознаеш с него“. Той казал, че го познава. По един ред на етикеции българинът запознал господина с англичанина, който пристъпва внимателно към заспалия, побутва го и му казва: „Господине, палтото ви гори“. Ако беше българинът, той направо щеше да пристъпи към заспалия, ще го бутне и ще му каже: „Виж, че палтото ти гори!“ Аз виждам дълбокия смисъл в това запознанство. То говори, че за да влезеш във връзка с човека, ти първо трябва да пробудиш съзнанието му, за да можеш да говориш на неговия език и той да те разбере. И като знаете езика му, ще кажете: „Господине, вашето палто се запали от пурата ви“. Тогава този човек ще ви благодари. Та при сегашните условия хората са длъжни да започнат да изучават езика на човешката душа.

Днес всички хора не говорят на един и същ език, на много езици говорят. Хората трябва да дойдат до Божествения език, дето всички ще се разберат. Това е езикът на Любовта, който някои не искат да учат, а някои са го знаели и сега почти са го забравили. Всички хора трябва да се заемат да изучават езика на Любовта. Аз съм правил много опити с кучетата. Срещне ме някое куче, погледне ме, не залайва. То ме гледа, очаква нещо от мене. Ако аз си кажа в себе си, че нищо няма да му дам, то ме гледа накриво. Но ако бръкна в джоба си и му дам едно парченце, то ми става приятел. Ако това се продължи няколко пъти наред, приятелските отношения се затвърдяват. Щом направите услуга на едно куче, то е готово да бъде на ваше разположение. Това всеки може да е опитал. Ако направите една услуга на човека, и той ще каже: „И аз съм готов да ви услужа“. Той казва: „Малкото благо, което имам, готов съм наполовина да разделя с вас“. Така ще образувате една връзка. Христос казва: „Обичайте ближния си като себе си! Раздели половината благо, което имаш, с ближния си“. Щом влезеш със своя ближен в този закон, идва вторият закон, според който дето са двама или трима събрани в Мое Име, там Съм и Аз. Дето е Бог, всичките работи тръгват напред. Това е първият закон, който всички хора трябва да научат. И като научат тези положения, ние ще наредим другите въпроси. Защото навсякъде се изисква Любов, и в обществата, и в народите, и в партиите, и в семействата – навсякъде Любовта трябва да влезе като мерило, защото примирява нещата. Любовта ще смекчи сърцата на господарите, да влязат в положението на работниците. Любовта ще смекчи и сърцата на работниците, да влязат в положението на господарите си. Ако Любовта влезе в съзнанието на хората като един фактор, те ще влязат в правия път на онова естествено развитие, което хората, както и всички народи, търсят. Няма друг път. Този път е опитан. Дълго време са го опитвали, докато най-после се е дошло в закона на Любовта. За да се приложи закона на Любовта в сегашните общества, изискват се нови форми, а не като сегашните. Не е лесно да се справи едно семейство. Не е лесно да се оправи света. Трябва да се разбират нуждите на децата, на синовете и на дъщерите, на майките и на бащите. Не е лесно да се оправи едно общество: трябва да се разбират нуждите му. Не е лесно да се преподава на ученици. Вземете един клас от 50–60 ученика, трябва да се образува една естествена връзка с тях, за да може да им се предаде един урок. И в религиозните общества мъчно може да се предаде идеята за Бога.

Идеята за Бога може да се предаде дотолкова, доколкото аз я прилагам сам. Не е в това, в което аз вярвам, но в това, което излиза от мене. Хората дотолкова вярват в един извор, доколкото вода излиза от него. От водата, която излиза от него, се определя и неговата цена. Всичко е според качеството на водата. Ако този извор престане да дава вода, с това той губи своята цена. Ако водата на извора се увеличава, той придобива по-голяма цена. Следователно дотолкова, доколкото ние ставаме проводници на Божията Любов да изтича от нас, дотолкова и нашата цена се увеличава. „Който се учи на Словото Божие.“ – „Да се учим на Словото Божие“ – това е, върху което трябва да работим за в бъдеще. Това е, при което ние можем да съградим нашия живот.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Неделна беседа от Учителя, държана на 31 март 1935 г., София, Изгрева.