От пръстите на ръцете
Сега е десет часа. Всички сте се събрали тук, да ви се говори, без да държите сметка, че това време, този час не благоприятстват. Слънцето грее силно и пече върху главите ви, вследствие на което някой може да слънчаса. Да слушате беседа при това горещо време, туй значи, да натоварите някой човек с 50 кг тежест на гърба му и да го заставите да играе. За вас слънцето е силно, но за цветята е добре. Те растат на това слънце и се радват, че могат да се ползват от благотворните му лъчи. Че някой може да слънчаса, това не ги интересува. Това показва, че щастието на някои същества се гради върху нещастието на други.
Като ученици, вие се нуждаете от практически правила за живота. За вас е важно, запример, да можете да координирате органите си. Вие трябва да знаете, как да слушате, да виждате, да отваряте и затваряте устата си и т. н. Съвременните хора имат очи и уши, но не знаят, как да ги направляват, за да могат правилно да възприемат впечатленията от външния свят. Те имат уста, но не знаят, кога колко да я отварят и затварят, вследствие на което при дъвчене на храната си, често прехапват езика или устните си. Те имат крака, но като не познават законите на правилното ходене, често изкълчват единия или другия си крак. Една от причините за падането на човека и за изкълчването на ръката или на крака му се крие в отсъствие на координация между мислите и чувствата му. Много нещастия и страдания на човека се предизвикват, именно, от липса на координация в мислите и чувствата му. Съвременните хора не разбират закона за координиране на силите, вследствие на което седят и критикуват света. Те казват, че Бог не е създал света, както трябва, и търсят начин да го изправят. За да им даде добър урок, да ги научи да не критикуват Великото, невидимият свят ги заставя да се оженят. Като им се родят няколко деца, той им казва: Хайде сега, приложете вашето знание. Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъв дом, какъвто искате. Вашият дом представя един малък свят, който ви е даден като задача, да го създадете, както намирате за добре. Като се намерят в семействата си, в своя малък свят, критиците започват да се оплакват, че не могат да го оправят. Едното дете вика на една страна, второто – на друга, жената – на трета, и светът им остава неуреден. – Защо? – Всеки говори на непознат език, никой не може да го разбере и да му помогне.
Едно двегодишно дете искало нещо от майка си. Няколко часа наред то казвало: Мамо, искам маро. Майката се чудила, какво значи думата „маро". В това време в къщата влязла една циганка и почнала да се разговаря с домакинята. Последната се обърнала към циганката с думите: Не зная, какво иска това дете от мене. От няколко часа ми говори нещо, но не го разбирам. Казва ми, че иска някакво „маро". Като чула тази дума, циганката се засмяла и казала: Хляб иска детето. Значи, детето искало хляб от майка си на цигански. Често децата говорят на майките си на непознат език. Те искат от тях „маро", но майките не разбират езика им. Трябва да дойде някоя циганка в дома им, за да каже, че децата им искат хляб. Сега, щом сте дошли на земята, вие трябва да се ползвате от благата, които ви са дадени. Природата е сложила богата трапеза пред всеки човек, пред всяко живо същество, но на никого не казва, какво трябва да яде и как да яде. Всеки сам трябва да си избира съответна храна. Някои храни са общи за всички хора, но има храни, които са специални. Всеки човек трябва да знае, коя храна е определена специално за него. Яде ли храна, която не е за него, той се натъква на страдания. Всяка храна, която не съответства за даден човек, предизвиква разстройство в неговия организъм.
Като говорим за благата, които природата предлага на човека, ние не разбираме само ония блага, които поддържат неговия организъм, но имаме предвид всички блага, които му помагат да върви напред в пътя си. Някой човек върви по полето из-мъчен, обезсърчен, не може да реши задачата си. По едно време той вижда пред себе си едно жълто цвете и се чуди, защо се изпречило на пътя му. – Много просто. Жълтото цвете иска да му каже, че той може да реши задачата си с мисъл. Като мисли право, лесно ще реши задачата си. По-нагоре вижда едно синьо цвете. Още по-нагоре – червено цвете. Синьото цвете му казва, че, за да реши задачата си правилно, той трябва да има вяра. Червеното цвете му казва, че той се нуждае не само от мисъл и вяра, но и от любов. Дребни, малки величини са цветята, но вие не трябва да ги пренебрегвате. Те представят езика на природата, който трябва да изучавате. Колкото да сте учени, не пренебрегвайте малките величини. Някой може да е свършил два факултета, но пак не може да се назначи за учител в гимназия. Какво трябва да прави този учен човек? Ако някой богат го покани да се занимава с неговото петгодишно дете, той не трябва да отхвърля това предложение. Ако пък срещне на пътя си човек, на когото кракът е счупен, също не трябва да го пренебрегва. Нека се спре при него, да го дигне на гърба си, да го занесе у дома му. Болният ще му благодари. Ако е богат, той щедро ще го възнагради. Провидението е поставило този човек на пътя му за изпитание. Чрез него той ще разреши мъчнотията по отношение на своя икономически въпрос. Никога по пропущайте случаите да помагате на хората. Каквато работа да имате, вие пак можете да услужите. Вие сте дошли на планината да разрешите някоя задача. Както търкаляте камъните, така трябва да търколите мъчнотията, която седи на пътя ви, и да се освободите от нея. Искате ли да знаете, как ще търколите мъчнотията си, нека всеки от вас търколи по десет камъка, да видите, какво ще стане. Не е лесно да търколите десет големи камъка, които седят на пътя ви.
В древността един окултен учител дал на един от мързеливите си ученици задача, да търколи от някой планински връх десет камъка. Понеже работите на този ученик не вървели добре, той си казал: Ще изпълня задачата, която учителят ми дава, дано ми провърви. Той се качил на един планински връх и започнал да търкаля камъни. В това време, именно, един богат човек се качвал на същия връх. За да не падне някой камък върху него и да го удари, той погледнал към младото момче и му казал : Момче, не търкаляй камъните. Почакай да стигна до върха и после продължи работата си. Момчето послушало богаташа и престанало да търкаля камъни. Щом богатият стигнал на върха, младото момче продължило работата си. След това богаташът му казал: Виждам, че си бедно момче, и понеже ме послуша, поемам издръжката ти през целия ти живот. – Какво показва това? – Че зад всяко противоречие се крие някакво благо. В голямо противоречие изпаднал ученикът, когато учителят му дал задачата, да търколи десет камъка, но той я изпълнил добре. Следователно, който изпълнява Божия закон на време и на място, той осмисля живота си. Всичко в природата е на място. Цветята, изворите, камъните представят писма, по които всеки може да чете. Ако разбирате написаното по тях, вие ще създадете цяла поема. Който разбира музиката в нейните естествени прояви, от търкалянето на камъните той може да създаде цяла симфония. Като ученици, вие трябва да учите, да работите съзнателно, за да се ползвате от силите, които се крият в живата природа. Запример, в пръстите на ръцетe ви се крият ред енергии, които можете да използвате навреме. Ако ви липсва благородство, погладете показалеца си, да се свържете с енергиите, които текат през него. Чрез този пръст вие ще възпримете енергии, които идат от Юпитер. Ако ви липсва справедливост, свържете се с енергиите на средния пръст.
Ако не сте разположени, погладете малко безименния си пръст. Няма да мине много време, и вие ще усетите, че ставате весел, разположен по дух. Достатъчно е да сложите няколко пъти средния си пръст, добре измит, в чиста вода, за да приеме водата енергиите, които изтичат от него. Ако изпиете тази вода, разположението ви ще се повдигне. Това са особен род лекарства, които се крият в самия човек. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, без да подозират, че щастието се крие в техните мисли, чувства и постъпки. Щастието на човека се крие в ума, в сърцето и във волята му. За да придобият това щастие, всички хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват право. За да дойдат до това положение, те трябва да се самовъзпитават. Не е лесно човек да се самовъзпита. За да се самовъзпита човек, изисква се много време. Както скулпторът дълго време работи върху една статуя, докато я извае, така и човек дълго време трябва да работи върху ума, сърцето и волята си, докато изработи нещо хубаво в себе си. Красивите, великите работи изискват дълго време и постоянство. Човек може да разчита само на своя възпитан ум, на своето възпитано сърце и на своята възпитана воля. При това положение, човек може да разчита и на тялото си, като резултат на неговите мисли, чувства и постъпки. Върху съзнателната работа на отделния човек се гради неговото лично щастие, както и щастието на семействата, на обществата, на народите и на цялото човечество.
И тъй, в задачата на самовъзпитанието на човека седи и задачата за координиране на неговите органи, както и координирането на природните сили. Запример, човек трябва да знае, как да координира топлината и светлината в себе си. Когато светлината в човека се намалява, топлината му трябва да се увеличава. Когато топлината му се намалява, светлината му трябва да се увеличава. Чрез мисълта си човек координира енергиите на светлината, чрез сърцето си енергиите на топлината, а чрез волята – резултатите, получени от светлината и топлината. Това е неразбрано за вас, защото е теория. То трябва да се приложи на практика, за да ви стане ясно. Учениците не са в състояние да разберат, как водород и кислород могат да образуват вода, докато учителят не направи опита пред тях. За да станеш учен, или музикант, ти трябва да употребиш най-малко 20 – 30 години в усилена дейност. За да постигне своя идеал, човек трябва да употреби много време. Като работи за постигане на своя идеал, той се подмладява. Който не работи за постигане на идеала си, той преждевременно остарява. Стремете се да постигнете всичко онова, което е възвишено и благородно. Стремете се да постигнете любовта, мъдростта и истината. Не е въпрос да разберете любовта, но да я постигнете. Постигнете ли я, тя ще ви учи през цялата веч-ност. Колкото време и да ви учи, вие никога няма да се отегчите от нея. Това означава стихът в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила". Същото може да се каже и за човека. Човек може да се обича за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за неговото тяло. Тялото на човека е направено по образ и подобие на Божествения свят. Следователно, разчитайте на това, което е вложено във вас. Бъдете доволни от тялото си и не казвайте, че не се харесвате. Мнозина боядисват лицата си, главно жените, да изглеждат красиви. Боядисвайте лицето си, но с боята на любовта.
Сега, желая ви напълно да се боядисате с любовта. По-безопасна боя от любовта не съществува. Човек трябва не само външно да се боядиса от любовта, но да я остави да проникне в цялото му тяло. Всеки организъм, създаден по законите на любовта, се отличава с голяма устойчивост. Умът, сърцето и волята на такъв човек функционират правилно. Няма по-велика сила в света от любовта, която твори, организира и пресъздава нещата. Когато любовта посети човека, умът, сърцето и волята му проявяват разумна дейност. Дето умът, сърцето и волята на човека не работят разумно, там никаква любов не съществува. Това, което хората наричат любов, не е никаква любов. Глава, която се изпразва от любовта, е далеч от любовта. В празната глава на човека можете да грухате жито, да чукате сол, да биете масло, но нищо повече не може да излезе от нея.
17 юли. 10 ч. с