от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Съборно слово

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

Работна среда на електронния архив

Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта

Съборна беседа, държана отъ Учителя на 29 августъ 1936г., сжбота ИзгрЬвъ

ЛЮБОВЬТА И СВОБОДАТА ЧЕТИРИТЪХЪ ПЖТИЩА ВЪ ЛЮБОВЬТА



5 часа сутринъта Небето прошарено. Времето ведро, бодро, свежо.


Добрата молитва „Въ начало бЬ Словото" 15 гл.отъ Ев. на Иоана. „Духътъ Божий"


Има една страна въ живота, която трЪбва да се разбира. Говори се за Истината. Но Истината има отношение само къмъ живота. Тамъ, дето нЪма животъ, не може да има истина. После, има нЪкои нЪща, които спъватъ вЪрующитЪ. ВЪрующитЪ иматъ една идея, че като се приближатъ при Бога, вече тЪ всичко ще знаятъ. По отношение на Любовьта -така е. Ти, като залюбишъ веднажъ, всичко имашъ. Но по отношение на знанието не е така. Следователно, развитието въ живота е съзнанието. Вземете нЪкой, царски синъ може да е, отива да учи по музика. Той въ музикалното училище не може да бжде царски синъ, ако не знае хубаво да свири и пЪе.

Сега този примЪръ всЪки може да го преведе, но чо-вЪкъ трЪбва да прилага нЪщата върху себе си. ТрЪбва да изпита какво знае и какво не знае. „Ама, хилядитЪ години, които човЪкъ ще живЪе, какво ще учи?" Той нЪма да учи едно и сжщо нЪщо. И вследствие на тази наука, той ще се подиг-не и ще се приближи до Бога. Той нЪма да се приближи до Бога само отъ една посока на знанието. Ще се приближи отъ всЪкжде. Ще опита. Тъй по човЪшки се говори. Сега онЪзи, които разправятъ нЪщо за онзи свЪтъ, тЪ го представятъ тъй както тукъ на Земята. Е, тогава ако онзи свЪтъ мяза на този свЪтъ, нЪма защо да ходимъ тамъ. НЪма нищо какво да учи-мъ. И после, когато се проповЪдва една истина, тя ни най-малко не унижава човЪка. ТрЪбва да знаешъ какво знаешъ и какво не знаешъ. И всЪкога, когато не знаешъ, трЪбва да бждешъ като малко дете, което се учи. Едно малко дете може, въ даденъ случай, да знае повече отъ единъ философъ.

Единъ знаменитъ английски списатель, който изучавал френологията, казва: „Ако всичкитЪ ми способности бЪха тъй както смЪтането у мене, едно чувство, съ което се развива математиката, азъ щЪхъ да бжда идиотъ." Той всЪкога за една малка задача е ходилъ да пита жена си. А въ друго отношение той е билъ отличенъ списатель. Та вие може да бжде-те гениални въ нЪкое отношение, а единъ първостепененъ, ще употрЪбя едно име - недоразвитъ [въ друго]. И ще кажете: „Защо Господь така ме създаде?" Не те е създалъ Гос-подь така, но Той те е турилъ на работа. Туй показва, че ти въ тази посока не си работилъ. Красиви сж числата, но числата трЪбва да оживЪятъ. Красива е музиката, но трЪбва да знаешъ да пЪешъ. Красивъ е животътъ, но ти трЪбва да го разбирашъ.

Та рекохъ сега, когато се говори за живота, за рабо-титЪ, има нЪкои работи, съ които ние се приближаваме. Ние се приближаваме отъ разни становища, отъ разни пжтища до истината. Мисля, една сестра ми разправи, пита ме тя върху миналата лекция, какво нЪщо е забраненото? (Отъ сжбо-та Словото, вчера сутринъта.) Каквото и да е, ти мисли петь минути за забраненото. Защото, като мислите за забраненото, нЪма да се натъкнете на мжчнотии. Помни, че има забранени нЪща. Ако ти не мислишъ за забраненитЪ нЪща, нЪма да има контрастъ въ ума ти. Сега, какво нЪщо е забраненото? Азъ зная, не искамъ да го обясня. Мисли за онова, което е забранено, ако Адамъ мислеше за забраненото нЪщо, за забраненото дърво, той не би направилъ погрешка. Той не мислеше и той направи погрЪшка.

Сега Христосъ казва, какъ ще изтълкувате: „Аз съмъ истинната лоза." Коя е истинната лоза? - Която може да дава грозде. Та рекохъ, всички не трЪбва да остарЪете. Защото нЪкои проповЪдватъ така: „Като идешъ въ онзи свЪтъ, ще научишъ всичко." Това донЪкжде е вЪрно, донЪкжде не е вЪрно. Защото въ онзи свЪтъ нЪма условия ти да учишъ туй, което ти искашъ да учишъ. Има много работи, които ти трЪбва да ги забравишъ. А тукъ, на Земята те пущатъ да ти припомнятъ. Ще те пратятъ на Земята да мислишъ и за забраненото. Ти можешъ да питашъ сега защо е така. Това не е наука. Защо огъньтъ смегчава желЪзото? Кои сж причинитЪ? Научно може да се обясни, но дълбокитЪ, вжтрешни причини, ако ги извадишъ въ органическия свЪтъ? Психологията, защо огъньтъ размекчава коравитЪ работи? Вие се благодарете, че ги размекчава. Ако не ги размекчава, какво ще стане? Въ нЪкое отношение вие искате нЪкое вжже да не се кжса. Хубаво е. Но въ едно отношение трЪбва да се скжса вжжето. Понеже ако не се скжса вжжето, вие свободни не може да бждете.

Та въ живота си трЪбва да изучавате живота тъй както той се проявява. И да не искате да дадете нова насока на живота. Та вие още въ пълната смисъль не знаете, какво нЪщо е животътъ. Младиятъ отъ което се интересува, стариятъ не се интересува. Стариятъ се отвращава като види туй, което младитЪ приказватъ. Пъкъ и младиятъ, като види стариятъ какво прави, и той се отвращава. Казва: „И той си има свое разбиране." И стариятъ, каквото разбира - и прави, и млади-ятъ каквото разбира - прави. Но то сж частични разбирания въ живота. При сегашнитЪ разбирания на хората, вземете каквато и да е книга, все говори за истината. Но тази истина я поставятъ като нЪщо механическо. „Азъ, казва, ти говоря истината." Но като се цитира единъ фактъ, това не е истина. Истината е нЪщо живо. Тя се показва по единъ начинъ. Де е истината? Когато истината влЪзе въ дома, ти ще почнешъ да я разбирашъ. Ти ще се освободишъ въ своята мисъль. Ми-съльта ти ще бжде свободна, чувствата ти ще бждатъ свободни и действията ти ще бждатъ свободни. По това се познава. Това сж признацитЪ, по които се познава истината.

Не мислете, може да познавате истината въ едно отношение, но още хиляди години като учите на Земята, пакъ ще учите за истината. Сега нЪкои питатъ: „Кое седи по-горе: любовьта или истината?" Добре, азъ ви отговарямъ: Кое седи по-горе майката или детето? (- Майката.) Туй дете има всичко, което майката има. И майката влиза вжтре въ детето. И питатъ: кое седи по-горе сега? Тъй на Земята е така и ако азъ ви кажа, че Истината е Любовь. Ще ви кажа тъй: че Истината е Любовь и Любовьта е Истина. Какво ще разберете? Туй е отношение. Да, отношение на нЪщата сж това сега.

Та рекохъ, за да можете да растете, не се спъвайте да казвате: „Азъ не съмъ толкова невежа." Вече единъ ученъ човЪкъ, който се занимавалъ съ психологията, може да ти каже, като дойде до тебе, религиозенъ ли си или не. Единъ ученъ човЪкъ ще ти каже, музикаленъ ли си или не. То се познава. ВсЪки си носи чертитЪ. И ако е музикаленъ човЪкъ-тъ, той си носи белЪзитЪ, пъкъ ако не е музикаленъ, пакъ ги носи. Та всичкитЪ благородни черти, които ги има човЪкъ, той се ражда съ тЪхъ и ги развива.

Та рекохъ сега, развивайте онова, което е въ васъ. И любовьта ви къмъ Бога зависи отъ онова, което вие изучавате и правите. Защото любовьта ти къмъ твоя учитель зависи отъ онова, което той предава и ти го учишъ, изучавашъ. Ако ти го изучавашъ добре, ти ще му бждешъ повече обиченъ. Една вжтрешна връзка има. И после, не се самозаблуждавай-те, че днесъ урокътъ, който си научилъ, че заради този урокъ учительтъ тебе трЪбва да те обича. Този урокъ поддържа само външната любовь. Утре този учитель ти даде другъ урокъ и ако ти не научишъ него, връзката се кжса. Тогава ти ще кажешъ: „Богъ е Любовь." Че е любовь, любовь е, но ти не мисли, че ако е любовь, тази любовь се поддържа, ако ти [не] учишъ. Има една любовь, която се поддържа отъ учението и то отъ правото учение.

Та рекохъ сега, Христосъ е говорилъ на учени[ци]тЪ, че Той е лоза и тЪ трЪбва да пребждватъ въ Него - онова, истинско отношение, което трЪбва да поддържатъ вЪрующитЪ. Защото огъньтъ трЪбва да се усилва въ васъ. Божест-вениятъ огънь не е толкова силенъ въ васъ, (сега). Да, слабъ е. Вие не можете нЪкой пжть да издържате на нЪкои външни мжчнотии и нЪкой пжть не можете да издържите на вжтреш-ни изпитания. Това показва слабость (въ разбирането). Може да имате всичкото желание, но не може да издържате. Какво трЪбва да правите? ТрЪбва да се упражнявате. И ще се упражнявате по онзи, Божествения пжть.

Сега нЪкои мислятъ, че като влЪзнатъ въ нЪкое общество, въ нЪкое благородно общество и тЪ ще станатъ благородни. Туй е право донЪкжде, но никое общество не може да направи тебе благороденъ. Ти тури вълка при най-доброто общество, той си остава вълкъ. И овцата тури при най-лошото общество и тя си остава овца. И психологически има много работи, които трЪбва да се обяснятъ. Ще кажете вие: „Условията на живота сж такива." Отъ хиляди години гълж-бътъ е живЪлъ при сжщитЪ условия, при които ти живЪешъ. И той е останалъ вегетарианецъ, и чисть вегетарианецъ, само съ зрънца се храни, а другитЪ не сж останали. Кое е онова, което е направило гължбътъ да спази идеитЪ, които той има. Гължбътъ си има идеи. Ще дойдете до онова мЪсто, дето храната трЪбва да се опредЪли. Гължбътъ нЪма да яде друга храна. Той казва: „Или ми дайте каквото азъ искамъ, или азъ ще умра!" Него не можете да накарате да яде месо. Често искате да направите едно тревопасно или една птица да яде месо и тя умира.

Та рекохъ сега, на птицитЪ много се е опорочилъ живота имъ. Понеже тЪ се поставили въ лоши условия и не сж издържали. И за бждеще, ако се проповЪдва на птицитЪ, трЪбва да имъ се проповЪдва начинъ, по който да си под-държатъ живота. Не да се извиняватъ. Тамъ не е доброто. Да допуснемъ, че единъ орелъ влЪзне въ единъ свЪтъ, дето не е позволено да се ядатъ живи сжщества. Тогава какво ще прави той? И хората сега казватъ: „Така е направилъ Господь." Не, не е направилъ Господь така. Много работи сж ги направили хората. Допусналъ е Господь хората да направятъ нЪщата. И после да се извиняватъ съ Него. И тогава казва нЪкой: „Гладенъ съмъ." - Е, защо открадна? Че си гладенъ -гладенъ, но имаше другъ начинъ, по който можеше да доби-ешъ своята храна. Не е само чрезъ кражбата. Не само чрезъ насилие. Сега тия работи влизатъ посторонно вжтре. Когато вие изгубите равновЪсието си, понЪкой пжть вие нЪмате онова постоянно равновЪсие. НЪкой пжть сте кротки като агне, а нЪкой пжть не сте. НЪмате ни най-малко желание да правите зло, но казвашъ: „Отъ вънъ дойде туй изкушение." И то си има своитЪ причини. НЪкой казва: „ВсЪко нЪщо си има своята причина." Туй нищо не обяснява. ВсЪко нЪщо има причина, но тази причина не те заставя. Гладътъ сжществу-ва въ природата. Едни хора ги накарва да крадатъ, а други накарва да работятъ. Гладътъ е единъ стимулъ въ свЪта. Този гладъ не е само за физическата храна, но и за духовната. Има единъ вжтрешенъ копнежъ.

Та сега не смЪсвайте обикновения животъ. Вие искате да се поддържа положението ви въ свЪта. По-добъръ животъ и по-добро положение отъ това, което сега имате въ вашия животъ, вие не можете да намЪрите. Та вие живЪете при най-добритЪ условия. Който разбира, е така. А, който не разбира, казва: „Да имамъ единъ милионъ сега. Да имамъ 10 милиона." Е, хубаво. Какво ще допринесатъ тия пари? „Ама, казва, това ще направя, онова ще направя." Съградилъ си сто кжщи, какво си направилъ? Нищо не си направилъ. Ако гра-дишъ кжщи за хората е едно нЪщо, а ако градишъ кжщи, за да печелишъ, е другъ въпросъ. И въ всичкитЪ отношения, ако обичашъ хората заради Бога е едно; ако обичашъ хората заради тЪхъ е друго; и ако обичашъ хората заради себе си, пакъ - друго. ТЪ сж три положения.

Не сж лоши положенията, но основа на нЪщата, това е Божията Любовь. Има четири нЪща, съ които тя се мЪри. Да възлюбишъ Господа съ сърдцето си. Значи тамъ трЪбва да има разбиране. Да възлюбишъ Господа съ ума си. Разбиране трЪбва да има. Да възлюбишъ Господа съ всичката си сила и съ всичката си душа. Това сж положения. Не е едно и сжщо нЪщо, да възлюбишъ Господа. Ти казвашъ така: „НЪкжде съ разбиране трЪбва да обичашъ Господа." И въ живота, дето хората не могатъ да живЪятъ, понеже любовьта не се проявява в тия четиритЪхъ посоки и въ тия четиритЪхъ пжтища. Ти не можешъ съ единъ да живЪешъ добре. Има едно отклонение на Божията Любовь въ тебе. А за човЪка казва: „Да обичашъ ближния си като себе си." Отъ тамъ ще започнешъ, защото себето, човЪкъ разбира себе си най-добре. И казва: „Какъ трЪбва да обичамъ?" Като себе си ще обичашъ. А, да обичашъ Бога, това ще учишъ. Учението влиза въ любовьта. Тамъ влизатъ всичкитЪ елементи, съ които трЪбва да проу-чавашъ любовьта. Не като едно чувствувание, но любовьта, която носи съ себе си Истината. И Любовьта ще те направи свободенъ. И самата любовь носи свободата, която хората търсятъ. „Азъ искамъ, казва, да бжда свободенъ." То ти е право. Ти можешъ да бждешъ свободенъ, но другитЪ хора не трЪбва да станатъ слуги за тебе. Защото и тЪ искатъ да бждатъ свободни. Значи ти ще имашъ истината, а тЪ нЪма да иматъ истината. Защото разбиране трЪбва тамъ. Значи въ туй отношение любовьта седи по-горе отъ свободата. Ако ти най-първо не може да живЪешъ за любовьта, да се жерт-вувашъ, ти не можешъ да бждешъ свободенъ.

Та рекохъ сега, какво трЪбва да правимъ? Вие искате да бждете свободни. Отлично! ВсЪки день трЪбва да знаете какво сте спечелили. Ама той казва: „Дотегна ми този зана-ятъ! ЦЪлиятъ день да продавамъ дрехи." Че то е едно бла-гословение за тебе да продавашъ дрехи. ВсЪки единъ човЪ-къ, който дойде при тебе, той ще донесе нЪщо за тебе, ти, като му поговоришъ и като му продадешъ дрехитЪ, ще стане една обмЪна. Другъ е бакалинъ, казва: „Менъ ми дотегна да бжда бакалинъ!" То е едно благословение за тебе, ако раз-бирашъ. Ти искашъ да бждешъ нЪкой високъ чиновникъ, да заповЪдвашъ. Че ти нЪма да научишъ никога какво нЪщо е живота. И ти никога нЪма да научишъ истината тамъ, ако ти заповЪдвашъ и не знаешъ какво е истината. Ти нЪма да нау-чишъ и ще се уморишъ и ще си заставишъ едно понятие, което не ти е свойствено. И единъ день, за да те вразуми Господь, ще ти даде една болЪсть, ще те положи 2 - 3 месеца на леглото и ти ще имашъ нужда нЪкой да те гледа. Ти най-първо си мислилъ: „Тия хора сж невежи, тЪ не заслужаватъ", а като се разболЪешъ, ще видишъ, че тия хора не сж невежи, знаятъ да помагатъ.

Та дръжте въ ума си едно: Въ всЪко проявление вжтре, има единъ животъ, Богъ е скритъ вжтре. Какъ е скритъ, не е важно. Но въ всЪка една постжпка, Той отвсЪкжде ще те наблюдава и ще види доколко ти си разбралъ живота. Този е проявениятъ Господь, на Когото трЪбва да изучавате Него-витЪ закони. За сега хората сж живЪли безъ законитЪ на неп-роявения Богъ. И този, непроявениятъ Богъ не сжди никого. Ама какъ ще живЪятъ хората: ще се ядатъ ли, ще се изтеза-ватъ ли, ще се избиватъ ли, Той ги оставя свободни. За Него всичко е едно. А проявениятъ Богъ иска да научи хората. Казва: „Туй, което правишъ, не е право." Той ще регулира нЪщата.

Та вие съ единъ мащабъ разрЪшавате труднитЪ задачи и въпроси. И разрЪшението не е право. Любовьта въ тебе, съ която работишъ, и не може да смекчи условията, ние казваме за нея: тази е слаба любовь. Любовь, съ която ти не можешъ да смекчишъ лошото си положение, ние казваме: тази любовь не носи истината. Защото, като дойде любовь-та, тя едновременно ще те научи най-първо какво трЪбва да направишъ. Но ще те научи, че ти трЪбва да измЪнишъ сво-итЪ възгледи съ нея. Ти можешъ да имашъ нЪкои възгледи, които сж въ разрЪзъ съ Божията Истина. Но казва: „Ти вЪр-вашъ въ Христа." - Хубаво. И цЪлиятъ християнски свЪтъ вЪрва, но вЪра ли е това? Това е вЪра, азъ мога да вЪрвамъ, че нЪкой човЪкъ е красивъ, нищо не значи. Връзката ми не е вжтрешна. Сега не трЪбва да се поставите въ едно положение, когато дойдете да изучавате живота, всЪки день онова, което вършите, вие ще знаете, че тя е една задача, дадена отъ Бога и вие трЪбва да я реализирате. Не трЪбва да се отказвате.

Да кажемъ, че срЪщнете единъ човЪкъ, който има да ви дава. Той ви е лъгалъ, лъгалъ, сега се явява единъ начинъ. Ти му казвашъ: „Ти си силенъ човЪкъ." Казвашъ му: „Азъ ще ти дамъ да се разберешъ." Защо не си плащате дълговетЪ? Е, колко начина има, съ които ти можешъ да го заставишъ да направи това? Можешъ да знаешъ да го набиешъ. Но той ще се моли: „Моля, не ме бий сега, азъ ще си платя." Но, като си заминешъ, ще каже: „Чакай, какво направихъ?" Е, какъ трЪбва да постжпвате въ дадения случай? Това сж само за изяснение, какъ трЪбва да постжпите. Този човЪкъ ти е далъ единъ добъръ урокъ. Ако си уменъ, да не бждешъ като него. Защото ако той не ти плаща, има причини, че и ти не пла-щашъ. И ти не си справедливъ спрЪмо жена си и децата си, трЪперишъ, не си такъвъ, а спрЪмо другитЪ хора и ти не пла-щашъ. Че ти имашъ да плащашъ. Господь те счита длъж-никъ. Не си плащашъ дълга на Бога. Казвашъ: „Че трЪбва да живЪя за Бога." Дължишъ нЪщо и като те срЪщне Господь сега, какво ще направи Той? Като те срЪщне, какъ ще пост-жпите?

Вие казвате: „Богъ е Любовь." Добре. Съгласенъ съмъ. Е, какъ ще обясните една война, при която краката на войни-цитЪ сж разкжсани? Въ Любовьта не трЪбва да има никакви страдания, а има страдания. Отъ какво зависи? Е, може да кажете: „Че тия работи за бждеще, когато идемъ въ другия свЪтъ при ангелитЪ, ще ги научимъ тия нЪща." Съ туй разположение, вие нЪма да припарите тамъ. Вие ще идете при ан-гелитЪ, тЪ ще ви погледнатъ и ще си заминатъ. Единъ ан-гелъ, още като ви погледне отъ далечъ, и знае. Вие мислите, че нЪкой ангелъ ще дойде при тебе, да ти говори на тебе, като майка ти. Този ангелъ е билъ на Земята, а въ небето тия ангели нЪма да те осжждатъ, но ангелитЪ иматъ работа, съ която да се занимаватъ. ТЪ иматъ свЪтове, съ които да се занимаватъ съ тЪхъ. Единъ ангелъ ще те погледне и ще си замине. Даже нЪма да обърне внимание на тебе. Питамъ, ако азъ мина нЪкжде и видя единъ умрЪлъ волъ, въ какво отношение трЪбва да обръщамъ внимание на този, умрелия волъ? И колко време трЪбва да го гледамъ? Сега има условия, които създаватъ отношение. То е цЪнното.

Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза и всЪка пръчка въ менъ, която не дава плодъ, отрЪзва се; а всЪка, която дава, се оставя." Нищо повече. Ако се случи въ живота ти това нЪщо, което ти не можешъ, ти не си отъ умнитЪ пръчки. Тогава ще станешъ отъ ония, умнитЪ пръчки, които да принесатъ плодъ. Но туй е преносно, единъ плодъ. Рекохъ, животътъ е широкъ и трЪбва да се развива всестранно. И когато разбирашъ живота, ти трЪбва да бждешъ постоянно полезенъ на себе си и полезенъ на ближнитЪ си и да рабо-тишъ за Бога. Работата за Бога каква е? За Бога трЪбва да работимъ. Понеже единствената работа, която ще остане въ живота ни, то е само работата за Бога и за себе си, ако рабо-тимъ, като единъ ученикъ въ училището вжтре, и за ближ-нитЪ, като работимъ, тЪ сж условия. Но, като работимъ за Бога, то е работа, която ще остане. Но ще остане въ живота ти, и ти нЪма сега да отхвърляшъ другата работа. Да казва-шъ: „Азъ за себе си не искамъ да работя." Не, Богъ е, Който прониква въ всички, въ всЪки единъ животъ и кара всичкитЪ сжщества да работятъ тъй, споредъ както Той е опредЪлилъ и направилъ. ТрЪбва да работимъ за Бога. Сега нЪма да зау-чишъ, да казвашъ: „Азъ съмъ истинната лоза и Отецъ ми е земледЪлецътъ." Това нищо не значи. Рекохъ, ти билъ ли си на тази лоза или не си билъ? „Ама, азъ искамъ. Азъ ще се обърна къмъ Отца." Ти изучавалъ ли си законитЪ, какъ ще се обрънешъ къмъ Отца? И ще те слуша ли Той? И Писанието казва, че Богъ слуша само праведнитЪ хора, които иматъ истинското познание. ТЪхъ слуша Господь, а другитЪ - ни гласъ, ни слушание.

И казватъ сега: „Когато този Духъ на Истината дойде въ свЪта, Той е Учительтъ, който ще ви научи." Казва нЪкой: „Азъ имамъ Духа." Какъвъ духъ имате? Ако този духъ не те учи тебе? Когато дойде Духътъ въ тебе, Той ще бжде Учи-тель отвжтре. Най-първо ще имашъ единъ Учитель отвънка и единъ учитель отвжтре. И като дойде този учитель отвжтре и те учи и ти покаже какъ трЪбва да живЪешъ, Той нЪма да ти каже, че ти си най-добрия. И казва Христосъ тогава: „Когато направите всичко, което азъ съмъ ви казалъ", и казваме: „Ние сме раби на Бога." Има много работи да учишъ. Много има да се учи. И сега неуспЪхътъ навсЪкжде, че всЪки, който е научилъ една малка истина и хубава е тази истина, но има много работи, които трЪбва да се учатъ и трЪбва да се влЪзне въ положението на всички хора. И всЪки день трЪбва да разглеждате живота. Като станете сутринь, веднага ще погледнете програмата, тамъ на вашата колегия, какво имате за днесъ. И ще се стегнете да учите. Сега има хора, той казва: „Не ми даде паритЪ тъй както трЪбва, отъ сърдце не ми ги даде." Щомъ не ти ги е далъ отъ сърдце, защо ги взе? Е, какъ искате сега, да ви даде той пари отъ сърдце, (или да ви услужи, човЬка)? И защо именно туй подозрЪ-ние иде въ твоя умъ, че той не ти е далъ отъ сърдце. Че това е едно твое заблуждение. Азъ да ви обясня, много лесна работа е тя. Ти си се разболЪлъ и твоятъ вкусъ се е изопачилъ. Давамъ ти едно ядене, казвашъ: „Яденето не струва." Де е причината, онзи, който ти е далъ яденето? Причината е вжтре въ тебе. Ти трЪбва да разбирашъ законитЪ, които регули-ратъ и тогава ще имашъ едно истинско разбиране.

Сега оставатъ две нЪща. Да кажемъ, нЪщо ти се случи. Азъ казвамъ: Има право да ти се случи. Пъкъ и азъ имамъ право и азъ да се разсърдя, имамъ и право и да не се разсърдя и имамъ право и да не обърна и никакво право [внимание]. Че ти си се разсърдилъ, то е негова работа. Тази сръдня е потрЪбна заради него. И като дойде втори пжть при менъ, не се обхождамъ добре азъ съ него, коя е причината? - Сръд-нята? Отъ кжде накжде той трЪбва да ми се разсърди? Значи, при единъ слабъ човЪкъ, ти можешъ да се сърдишъ и да го хукашъ, а при единъ силенъ човЪкъ, ти трЪбва да седишъ и да треперишъ. Ако се сърдишъ, сърдене истинско е тази сръдня, дето при всичкитЪ условия можешъ да се сърдишъ. И то е правото. Можешъ да се сърдишъ, че нЪкои нЪща не сж споредъ Божия законъ. Ще кажешъ: „Братко, туй, което ти правишъ, не е хубаво." Нищо повече. „Пъкъ нЪкой пжть е право и азъ да обиждамъ." Не е право това. „Ама какво ще ми каже той?" - Ама, говори по-меко. Единъ гвоздей, когото искашъ да го набиешъ хубаво, нЪма само туй да го удряшъ, но ще го чукашъ хубаво, тъй да се набие и да се задържи.

Та рекохъ, такива трЪбва да бждатъ сегашнитЪ ви раз-сжждения. ТрЪбва да се учите. Вие сте много добри, но не сте проявили вашата добродетель, както трЪбва. Много учени сте, но не сте проявили вашето учение както трЪбва. Много дарби имате, но не сте ги застжпили. Искате да минете по единъ лекъ пжть. Не. После, казва нЪкой : „Азъ обичамъ еди какви отношения. Но не му е дошло времето." Вие мязате като ония дъщери, и синове има, казва на майка си: „Мамо, много съмъ занятъ, имамъ, казва синътъ, много важна работа." Той има да срЪщне една млада приятелка и да поговори съ нея. Не е лошо това. НЪма нищо лошо. Да кажемъ, той работи и майка му, като се научи, че той се е срЪщалъ съ тия, младитЪ моми и си губи времето, тя казва: „Той не върви по правия пжть." Зная, въ живота сега и вие срЪщате много отъ тия, младитЪ моми. Но красива мома въ едно отношение, всЪка една идея, всЪко едно чувство, което тебе те увлича, по което ти тръгвашъ, не е ли една млада, красива мома? МладитЪ моми сж предметно учение, да покажатъ до где си достигналъ. Не е лошо да срЪщнешъ младитЪ моми. Важното е какъ сподЪляшъ, какво е разбирането въ тебе за тия идеи. И да туришъ всЪка една идея и всЪко едно чувство на неговото мЪсто.

Та рекохъ, седи една много хубава, деликатна работа въ свЪта, съ която трЪбва да се занимавате. Да има нЪщо велико въ лицето ви, съ което да се отличавате. Та каквато и мжчнотия да има въ живота ви, да не ви спжва. И вие сега ще ми кажете, нЪкои жени има, ми казватъ: „Еди коя жена има много добъръ мжжъ, а на еди коя жена мжжътъ не е такъвъ." И той е добъръ, само онази жена, на която мжжътъ у е до-бъръ, тя го е проучила и постжпва съобразно съ неговия ха-рактеръ, а ти, като не постжпвашъ така, казвашъ: „Не струва той. Малко грубичъкъ е той." Не, не е грубичъкъ той, ама ти си толкова груба, колкото и той (е грубъ).

И тогава казва: „Азъ съмъ истината лоза и който пребж-два въ мене... " Христосъ е тази лоза въ свЪта, на която хората трЪбва да бждатъ насадени и да дадатъ плодъ. Туй показва, значи, да изучавате Волята Божия и да бждете готови за Бога всичко да вършите. И тогава животътъ ще върви правилно и тукъ на Земята, и горе на Небето.


Отче нашъ

6.40 сутринъта



Слънцето грЬе.

На поляната всички съ Учителя направихме гимнастическите и евритмическитЬ упражнения.