КНИГА: Да им дам живот - Жануа
Работна среда на електронния архив
Проникване
Съборна беседа Четвърти съборенъ день Сжбота, 22.УШ.1936 г.
ИзгрЬвъ
ПРОНИКВАНЕ
Добрата молитва
„Въ начало бЬ Словото"
Ще прочета 16 глава отъ Евангелието на Иоана. Ще говоря върху 12 стихъ отъ прочетената глава: „Много още имамъ да ви река, но сега не можете да носите."
Ние живЪемъ въ единъ неустановенъ свЪтъ, т.е. въ единъ свЪтъ, на който не може да се разчита. Това не трЪбва да ни смущава, понеже сме пжтници. И много вие не знаете, понеже не можете да носите. Днесъ всички авторитети иматъ библиотеки. Единъ ученъ човЪкъ прави външни изследвания, но какво може да знае той? Много малко ще знае. Рекохъ, вие трЪбва да разглеждате живота така както е. ПонЪкога вие се спирате и мислите, колко много знаете. Вие можете да кажете, че знаете много. Но споредъ мене, вие знаете толкова, колкото сте изминали. Всичко, което сте извървЪли, вие го знаете. Това, което не сте извървЪли, едва сега го започвате. Вие знаете толкова, колкото децата знаятъ.
Сега другото положение, до което хората идватъ. Вие казвате: „Какъ ще ни приематъ насъ?" - Ако сте богати, ще ви приематъ добре, ако сте сиромахъ, ще отидете да вземете нЪщо. Значи има два начина за посрЪщане. Ако сте ученъ, ще ви приематъ по единъ начинъ, ако не сте учени, ще ви приематъ по другъ начинъ. И следъ това вие ще се чудите, защо понЪкога нЪщата въ живота не вървятъ така, както вие мислите. НЪщата не вървятъ така, както мислите, понеже онова, което ви трЪбва, го нЪмате. ЗапримЪръ вие мислите, че говорите това, което трЪбва. Не е така. Но въ новия животъ, въ който сте влЪзли, вие трЪбва да мислите по другъ начинъ. НЪкой човЪкъ ви иска нЪщо и ако не му дадешъ, веднага лицето му се измЪни. Сега азъ ви говоря свободно, за да придобиете и вие тази свобода, да се освободите отъ залужденията, които имате въ себе си. Заблужденията не сж въ самия животъ. Вие очаквате нЪщо, което нЪма да ви се даде, което не може да дойде. Сега азъ нЪма да се спирамъ върху това, което нЪма да дойде. Вие сами ще го тълкувате. Тъй както вие очаквате нЪщо, то нЪма да дойде по този начинъ. То ще дойде по съвсемъ другъ начинъ. Като не дойде това, което очаквате, вие ще се обезсърдчите и ще кажете: „Не струва да се живЪе." Това сж ваши заблуждения. Вие трЪбва да различавате вашата скръбь отъ вашата радость. А какъвъ ще бжде бждещия ви животъ, това не знаете.
Та рекохъ, най-първо вие трЪбва да освободите съзнанието си, душата си отъ ненужни стремежи. Прави сте да се стремите да постигнете нЪщо. Има нЪща, за които, колкото и да се стремите на Земята, нЪма да ги постигнете. Но има нЪща, които можете да постигнете. ЗапримЪръ, вие можете да имате единъ царски обЪдъ, но можете да имате и единъ обикновенъ обЪдъ. Ако пъкъ нЪмашъ царски обЪдъ, ти ще се смущавашъ, защо да нЪмашъ такъвъ обЪдъ? Питамъ: ако нЪмашъ царски обЪдъ, какво ще изгубишъ? Или можете да кажете защо да нЪмате власть? - Че каква власть можете да имате? Ти можешъ да имашъ такава власть, съ която да си създадешъ нещастие за себе си. Не мислете, че вие имате право да вършите каквото искате въ живота си.
Следователно, когато говорите за нЪщата, вие трЪбва да знаете защо ви сж тия нЪща и какъ ще ги приложите. Ако още утре направите нЪкаква погрЪшка съ това, което имате, това показва, че вие нЪмате знания. НЪкой казва, че ти не се обхождашъ добре. Това е само по отношение на тебе. Този човЪкъ, който не се отнася добре съ тебе, може да се отнася добре съ другитЪ. Когато нЪкой ти каже нЪщо, което се отнася до твоето съзнание, ти трЪбва да се справишъ съ него. Защо? - Защото то може да е нЪкаква уловка за тебе. Тъкмо въ този моментъ искатъ да ти откриятъ нЪщо, тогава именно ще дойде дяволътъ и ще ти тури нЪкаква уловка. Като про-пуснешъ този моментъ, той ще ти каже: „Сега вече си свобо-денъ." Христосъ казва: „Има единъ начинъ за говорене." Вие веднага казвате: „Кой е този Христосъ? Раждалъ ли се е, сжществувалъ ли е нЪкога на Земята?" Вие искате да знаете това, но азъ ви казвамъ: Въ свЪта сжществува единъ Христо-съ, който има много образи. Но всжщность Той е единъ. Хрис-тосъ казва: „Азъ дойдохъ въ свЪта да прославя не себе си, но Този, Който ме е проводилъ."
И тъй, вие трЪбва да се освободите. Засега вие разглеждате работитЪ отъ вашия личенъ животъ. И ако нЪщата не ставатъ така, както вие мислите, веднага се съблазнявате. Казвате тогава: „Това не е вЪрно, онова не е вЪрно." Или: „Това не е истина, онова не е истина." Това е право, но пжтьтъ, по който сте тръгнали, трЪбва да бжде правъ. Дотогава, докато твоятъ приятель седи на пжтя ти и той е една спънка. Докато твоитЪ слуги сж на пжтя ти и тЪ сж една спънка. Дотогава ти не си на правъ пжть, ти си въ преходния животъ. НЪкой си казва: „На онзи синътъ е живъ." Той се заблуждава. Утре и неговитЪ синове ще заминатъ. „Но, казва, нека израсте малко, да му се порадваме." - НЪма какво да се радвате. Какво ще се радвате на това, което ще загубите?
Та рекохъ, споредъ новото знание ние се намираме въ единъ свЪтъ на забавление. Прави каквото искашъ. И въ химията, при това преходно състояние има много преходни нЪща. Изобщо, всички науки сж преходни. Задъ тЪхъ има нЪщо по-сжществено. И апостолъ Павелъ казва: „Докато бЪхъ дете, мислихъ и разсжждавахъ по детински, но като станахъ мжжъ, напуснахъ детинскитЪ работи." Сега на васъ не казвамъ да напуснете детинскитЪ работи, но затова се изисква разбиране.
Сега азъ ви говоря за любовьта, но вие разбирате любовьта по съвсемъ другъ начинъ. Вие разбирате любовьта само за себе си. Вие не можете да влЪзете въ онова разбирателство, което ви е потрЪбно. Сега азъ ви говоря върху това, което ви е потрЪбно за разбирането и за приложението. Вие ще помислите, че трЪбва непременно да се откажете отъ много работи, но трЪбва да знаете какъ да се откажете и по ка-къвъ начинъ да се откажете.
Рекохъ, въ новата наука не трЪбва безпокойствия. Защо? - Защото докато се безпокоите, вие не можете да учите. Дойдете до едно положение, погледнете и виждате, че рабо-титЪ не вървятъ така, както трЪбва. Красивото е тамъ, че работитЪ не вървятъ, както ти мислишъ. Сега азъ мога да ви обясня това съ редъ примЪри. Седатъ две кокошки: едната я хранятъ много хубаво, угояватъ я, а другата едва на два -три деня ще у дадатъ нЪщо. Онази кокошка, която е добре гледана, добре угоена, казва: „Добъръ е животътъ, има сми-сълъ да се живЪе." Угоена е тя, но какво е спечелила съ това? Тя се самозаблуждава, защото това, което е спечелила, утре ще у се вземе. А другата кокошка казва: „Вижте колко съмъ нещастна, колко много страдамъ?" - Страдашъ, но поне нЪма да ти взематъ това, което имашъ. Споредъ мене нито едната печели, нито другата. ПонЪкога въ живота идватъ нещастия, за да освободятъ човЪка отъ по-голЪми нещастия. А понЪкога щастието иде при човЪка, за да дойде следъ него още по-голЪмото щастие.
Сега това е само начинъ за изяснение. Това още не е животътъ, който се развива. Ще дойде нЪкой при мене да ми дотЪга, че еди какво си му казалъ Христосъ, че много нЪща знае, че челъ нЪкои работи, по десеть пжти. ЗапримЪръ той челъ много пжти стиха: „Азъ съмъ пжтьтъ, истината и живо-тътъ." Че въ Царството Божие се влизало само чрезъ Христа. Че и азъ съмъ слушалъ много пжти тия нЪща. Какво има повече да се говори върху тЪхъ? ТЪ сж стари работи. - „Ама, трЪбва да знаешъ." - Че всички хора се стремятъ къмъ знанието. Но, ако ти не се освободишъ отъ това, което знаешъ, ... Ти трЪбва да се освободишъ отъ старото знание, да го ту-ришъ настрана нЪкжде, за да дойде новото, за да можешъ да го възприемешъ. За да облЪчете новитЪ си дрЪхи, непременно трЪбва да съблЪчете старитЪ си дрехи, нищо повече. Ти можешъ да облЪчешъ новитЪ си дрехи върху старитЪ, но питамъ: какво ще добиешъ отъ това? Само ще увеличишъ товара си, нищо повече. Не, хубостьта е въ новитЪ дрехи. Като съблЪчешъ старитЪ си дрехи, ти трЪбва да ги туришъ нЪкжде настрана. Кжде трЪбва да туришъ старитЪ си дрехи? Когато змията съблича кожата си, кжде я туря тя? На какво мЪсто я занася? Тя я остава нЪкжде и си носи новитЪ дрехи.
Тогава вие ще се спрете върху нЪщо. Има нЪщо, което може да ви смути. ЗапримЪръ досега азъ ви държахъ четири беседи и вие казвате: „Какъ може да обичаме всички?" Та ти още нЪмашъ идея, какво нЪщо е да обичашъ всички. Какъ трЪбва да ги обичате? ЗапримЪръ единъ е по-богатъ, а другъ е сиромахъ. Можете ли еднакво да ги обичате? Това сж служби само. Това сж отношения. Единиятъ е силенъ, а другиятъ е слабъ. Можете ли еднакво да ги обичате? Вие се спирате върху външнитЪ нЪща, които нЪматъ отношение къмъ самия животъ. Това, което е слабо, то е силно. Вие трЪбва да изучавате новия законъ. Ти си господарь само на онова, въ което ти можешъ да проникнешъ вжтре. Онова пъкъ, което прониква вжтре въ тебе, то ти е господарь, нищо повече. Малката искра на огъня, която прониква въ дървата, тя е господарь на цЪлия огънь. Изобщо, материята се прониква една въ друга. И силитЪ въ свЪта се проникватъ едни други. Това още не е сжщественото. И знанието прониква. Едно знание прониква друго знание. Онзи, който е проникналъ въ тебе, ти може да не го знаешъ. Той ще извърши това, което той знае. - „Ама, азъ съмъ свободенъ." - Това е идея, че ти си свободенъ. Сво-боденъ си, защото мислишъ, че си свободенъ. Въ сжщность ти не си свободенъ. ВсЪки, който прониква, да намЪри единъ пжть, той всЪкога има нЪкакво препятствие.
Христосъ казва: „Много работи има да ви кажа, но още не сте готови." Какво ималъ да каже Христосъ на учениците си? „Сега не можете да носите, но когато дойде Духътъ на Истината, той ще ви настави." Когато човЪкъ дойде до истинското знание, той е свободенъ вече. НЪкой пжть човЪкъ трЪбва да се радва. ТрЪбва да се радва човЪкъ, но докато е въ класъ, той трЪбва да учи. Докато учи, той не може да се радва. ЧовЪкъ може да се радва само на онова, което е при-печелилъ. А да се радвашъ на онова, което мислишъ, че си припечелилъ това е едно заблуждение. Какво ще се радвашъ?
Та рекохъ, радостьта е въ новото. Но какъ ще изра-зимъ новото сега? Пакъ съ стария езикъ. Каква идея ще турите въ това? Ще кажете, че духовното трЪбва да се обича. Какъ се обича духовното? Казвате, че човЪкъ трЪбва да се обгърне. Че какъ се обгръща човЪка? Това сж все образи, външни емблеми. Силата е въ знанието вжтре. Не е достатъчно само да обгърнешъ човЪка, но трЪбва да проникнешъ вжтре въ него, ако искашъ да го обичашъ. И хората отъ свЪта изучаватъ този законъ. Само така можете да влияете на човЪ-ка. Единъ човЪкъ може да те разбере само когато проникне въ тебе. Той разбира и всички твои слабости. Единъ човЪкъ може да е много ученъ, може да е светия за хората, но той така ще се постави отгоре ви, че ще ви излъже. Много пророци, много светии има въ свЪта, които се излъгватъ. НЪкой казва: „Азъ вървя въ правия пжть." Да, като тръгнешъ въ този пжть, не се спирай. И после, когато започнешъ да изуча-вашъ истината, ти не трЪбва отъ нищо да се смущавашъ. Хиляди работи има, които могатъ да те смутятъ. Но вЪрвай, че онова, къмъ което се стремишъ, ще го постигнешъ. Всички останали работи сж посторонни придобивки. Щомъ си тръгналъ въ новия пжть, най-после ти ще придобиешъ онова, което търсишъ.
„Много нЪща има да ви кажа, но сега не можете да носите." Питамъ: какво искалъ да каже Христосъ? Какво ималъ да имъ говори? Понеже влизате въ свободния животъ, вие трЪбва да знаете, че нЪщата тамъ не ставатъ по принужде-ние. Ако искашъ, можешъ да изпълнишъ. И ако изпълнишъ, ще имашъ придобивка, волята Божия ще дойде. Но ако не искашъ и не изпълнишъ, ти ще носишъ своитЪ стари знания, своитЪ стари разбирания и ще кажешъ, че животътъ нЪма смисълъ. Питамъ: щомъ животътъ нЪма симсълъ, какво трЪбва да се прави? Въ какво седи смисълътъ на живота? Казвате, че смисълътъ на живота седи въ това, да обичате. Кого ще обичате? - „Ще обичаме единъ грЪшникъ." - Какъвъ смисълъ има да обичате грЪшника? Не е достатъчно само да го обичате, но Христосъ дойде на Земята да покаже на хората, т.е. да ги научи, какъ да понесатъ грЪха на свЪта, на всички хора. Той самъ видЪ какво нЪщо е да носишъ грЪха на всички хора. Да понесешъ грЪха на хората това значи: безъ да си грЪшилъ, безъ да си се спъналъ нЪкжде, ще понесешъ всич-китЪ имъ грЪхове, безъ никакво роптание. Въ Писанието е казано: „Богъ бЪше въ Христа и примиряваше всички хора съ себе си. Христосъ понесе грЪховетЪ, които хората бЪха направили. Казано е още: „И ще залича грЪховетЪ имъ."
Та рекохъ, ако ти не можешъ да прониквашъ, нищо не си научилъ. Сега ще се учите да прониквате. Ако се трево-жишъ, другъ е проникналъ въ тебе. Ако не се тревожишъ, ти прониквашъ въ другитЪ. Защо не трЪбва да се тревожите. Ако се тревожите, другъ е проникналъ въ тебе и ти нищо не можешъ да научишъ. Ако не се тревожишъ, ти си проник-налъ въ другитЪ и ще имашъ всичко, каквото искашъ. Ако се гнЪвишъ и тревожишъ, други сж проникнали въ тебе. Ако работитЪ не вървятъ добре, други сж проникнали въ тебе. Но и ти можешъ да проникнешъ въ другитЪ. За да можешъ да прониквашъ въ другитЪ, въ съзнанието ти не трЪбва да има никакво пропукване. Щомъ въ съзнанието ти нЪма никакво пропукване, щомъ има единство, ти можешъ да про-никвашъ въ другитЪ хора. Когато въ съзнанието на човЪка има единство, тамъ грЪхътъ не сжществува. ГрЪхътъ седи въ пропукването на съзнанието. Ти обикнешъ една жена, а после дойде друга нЪкоя жена и ти се раздвоишъ. Това раздвояване е причина за пропукване на съзнанието ти. Понеже си се оженилъ за една жена, ти се запитвашъ: „Имамъ ли право да обичамъ друга жена?" Съ това вече се ражда грЪхътъ. Защо се ражда грЪхътъ? Защото е станало пропукване на човЪшкото съзнание. Когато адептътъ се яви при Ева, тя го посрещна и сгрЪши. ГрЪхътъ се дължи главно на непослу-шанието. Ева трЪбваше да му каже: „Ние сме достатъчно учени, ние не търсимъ знанието отвънъ. Ние търсимъ вЪра-та. Ние искаме да изучимъ живота така, както Богъ го е съз-далъ." Това е истинското знание.
Сега и вие искате да имате слабоститЪ на всички хора. СъвременнитЪ хора искатъ да бждатъ богати, понеже не сж такива, но тЪ още не сж готови за богатството. ТЪ искатъ да станатъ красиви, но не сж готови още за красотата. ТЪ трЪбва да знаятъ какъ да се ползуватъ отъ красотата. Благата, които идватъ преждевременно, тЪ носятъ нещастия за хората. Но това сж обикновенитЪ работи. Но вашето съзнание не трЪбва да се пог[лъ]ща отъ обикновенитЪ работи. Обикновениятъ животъ трЪбва да ви служи само като справка.
ЗапримЪръ нЪкой е богатъ или държи касата на нЪкой богатъ човЪкъ. Това е само за справка. „Не трЪбва ли да се радвамъ?" - Не, ти трЪбва самъ да се справишъ съ това богатство. Като разберешъ великия законъ, ти самъ ще се ос-вободишъ. Дотогава докато давашъ да те освободятъ, ти малко знаешъ. И животътъ на Христа на Земята не бЪше нищо друго, освенъ това, че Той самъ се постави въ най-трудното положение, за да види, ще може ли самъ да се освободи. Затова Христосъ казваше: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема." И следъ това Той каза: „Сега трЪбва да провЪря тЪзи идеи, да видя, така ли е всичко това, което съмъ казалъ." Той се показа предъ хората слабъ, затова Го подложиха на голЪми изтезания. И следъ това Христосъ се моли на Бога да го освободи. Освобождаването не дойде отвънъ. И сега хората плачатъ за Христа. И следъ това Хрис-тосъ каза: „Господи, въ ТвоитЪ ржце предавамъ духа си!" Тогава Богъ отвжтре Му показа, по кой начинъ може да се освободи.
Следователно, ако и вие не предадете всичко въ Божии-тЪ ржце и не престанете да мислите, какво ще стане съ васъ, вие никога нЪма да се освободите. И ако вие не се молите, нЪма да се освободите. Вие трЪбва да се молите. „Ама, азъ не се моля." - Ще се молишъ, нищо повече. И следъ това ще оставишъ да видишъ, какви сж резултатитЪ на твоята молитва. НЪма човЪкъ въ свЪта, който да не иска да се моли. НЪкой се моли и пакъ го биятъ. Силниятъ човЪкъ ще се моли, и сла-биятъ ще се моли. Това е единъ изпитъ. Сега вие трЪбва да се учите да се молите. И като се молите, въ даденъ случай пакъ нищо нЪма да ви дадатъ. Даже и като се молите най-усърдно, пакъ ще се покаже, като че ни гласъ, ни услишание на вашата молитва. И вие ще имате опитностьта на онзи китайски мждрецъ, който билъ беденъ, но се оженилъ за една красива китайка. Като живЪла петь - десеть години съ него, единъ день тя му казала: „Ти поне си уменъ човЪкъ, освободи ме. Не мога да живЪя съ тебе. Азъ обичамъ единъ богатъ търговецъ." - „Свободна си. Азъ ти желая всичкото добро." - „Добъръ човЪкъ си ти." Тогава тя казала: „Освободихъ се отъ този човЪкъ, който нЪма нищо, но ме кара да го слушамъ." Сега Китай минава презъ такава епоха, когато търси човЪкъ, който да оправи Китай. Казали на този мждрецъ: „Ти си този, който можешъ да оправишъ свЪта." Като видЪла, че той се повдигналъ въ свЪта, тя дошла при него и му казала: „Хайде да заживЪемъ както по-рано." Той взелъ едно стъкло съ нек-таръ, излива го на земята и у казва: „Ако можешъ да събе-решъ този нектаръ, ще можемъ да заживЪемъ."
Така правятъ и хората. ТЪ напущатъ Бога въ време на мжчнотии и отиватъ въ свЪта да живЪятъ. [Но] тамъ именно ти ще се измамишъ. Ти трЪбва да живЪешъ съ онзи, който е свободенъ, нищо повече. Така е, ако разбирате. Казвате: „Защо Господь ми даде тЪзи мжчнотии?" Господь, който е у васъ, по този начинъ ви изпитва. Богъ ще ви опитва много пжти. Той ще ви опитва чрезъ вашитЪ деца, чрезъ вашия мжжъ и жена, чрезъ вашитЪ приятели и т.н. Хиляди начини има, по които Богъ може да изпитва хората. Ако се смутишъ вжтрешно, ти не можешъ да възприемешъ новото. Не каз-вамъ, че си слабъ, но това сж страшни страдания. Умътъ ти презъ това време потъмнява и ти не виждашъ никакъвъ из-лазъ наникжде. Ти търсишъ излазъ отъ това положение, не можешъ да останешъ така. Казваме: „Ние трЪбва да си имаме парички, да си имаме кжщичка." Но по този начинъ, както мислите върху нЪщата, животътъ ще има такова разрешение, каквото и сега има.
Та рекохъ, когато влЪзете в Божественото учение, нито мжжътъ, нито жената ще мислятъ за старостьта. Когато влЪзете въ новия животъ, нЪма да мислите нито за богатството, нито за сиромашията, защото нито едното, нито другото разрешаватъ въпроситЪ на живота. Това сж положения, които трЪбва да се разбиратъ. Ако изпитанията въ живота не дойдатъ, вие нЪма да имате никакво разбирателство помежду си. Щомъ дойдатъ изпитанията, ще кажете: „Иде часътъ." И Христосъ е казалъ: „Иде часътъ и сега е, когато ще ме напуснете и ще остана самъ." Не, никой не е самъ. Макаръ и да е казалъ тЪзи думи, Христосъ съзнава, че Отецъ е въ Него, вжтре. Духътъ работи въ Него.
Сега казвате: „Кажете ни нЪщо друго." Вие можете да четете каквито книги искате, но ако мислите да вървите по стария начинъ, тогава пжтищата сж съвсемъ други отъ тия на новия животъ. Не, че тЪ сж криви, но ако искате сжщитЪ постижения, ще държите старитЪ пжтища. Рекохъ, въ дадения случай вие трЪбва да се справите съ старото положение. Вие нЪма да чакате да настане миръ въ душата ви, но ми-рътъ вие сами ще си го извоювате. Не очаквайте други да освободятъ вашия миръ. Ако ти самъ не можешъ да извою-вашъ това, което търсишъ, ти самъ не можешъ да го постиг-нешъ. Знанието, доброто и любовьта не сж нЪща, които ид-ватъ отвънъ. ТЪ сж нЪща, които идватъ чрезъ голЪми постижения и разбирателство.
Казвате: „Азъ не трЪбва ли да живЪя? Не трЪбва ли да обичамъ?" Онзи, когото обичашъ, той ще те следва. Той търси щастие отъ тебе. И ти търсишъ щастие отъ него. Ти мис-лишъ, че той ще те направи щастливъ. Ето де е заблуждението ти. Слугата мисли, че господарьтъ му ще го направи щас-тливъ, ще му даде голЪма заплата. И господарьтъ може да мисли, че слугата му ще върши добре работата, но и двамата могатъ да се излъжатъ. Тамъ е заблуждението. Този поря-дъкъ е като въ единъ театъръ. Ще ти дадатъ една роля, която трЪбва да изиграешъ така, както е написана. Ако актьорътъ е младъ, ще играе нЪкаква роля въ нЪкоя пиеса на старъ чо-вЪкъ, ще си тури брада и мустаци, ще се представи като старъ дЪдо. Стариятъ пъкъ може да играе роля на нЪкой младъ и т.н. Защо е всичко това? За да се покаже на хората, какъвъ е животътъ имъ, какъ живЪятъ.
Като ви говоря така, имамъ предъ видъ, че всичко трЪбва да допуснете въ ума си, за да видите доколко вашето съзнание е просветено. Казвате за нЪкого: „Той е грЪшникъ." Не, ще допуснешъ грЪха. И ако този грЪхъ не може да те окаля, това показва, че водата е силна. Както и да е, но съб-лазнитЪ не могатъ да не дойдатъ и да ти повлияятъ. Когато дойдатъ, тогава ще мислишъ. Какво хората мислятъ за тебе, то е другъ въпросъ, но какво ти мислишъ за себе си, това е право. Ти можешъ да мислишъ, че си постигналъ нЪщо. Това е хубаво. И ако не си постигналъ, пакъ е хубаво. Важно е новото, което сега иде. Най-първо ти трЪбва да проникнешъ въ себе си, нищо повече. Два начина има за проникване. НЪкой пжть ние проникваме въ Бога, нЪкой пжть Той прониква у насъ. Когато ние проникваме въ Бога, ние се изкушаваме. А когато Богъ прониква у насъ, ние се избавяме отъ всички заблуждения, ние придобиваме. НЪкой казва: "Азъ съмъ господарь." - Можешъ да си господарь, но ще се изба-вишъ отъ едно нещастие.
Наскоро ми разправяха нЪщо, което азъ знаехъ, но сега ще ви го разправя така, както и на мене го разправяха. То е следното. Една стара жена, на около 80 години, живЪла на една висока планина, на която имало само ледници. Защо сж били тЪзи ледници? Тамъ сж зъзнЪли грЪшнитЪ души. ТЪ постоянно се стискали, стЪгали отгоре надъ леда. Никой не ис-калъ да знае за тЪхъ. Този ледъ билъ само за грЪшнитЪ души. Това е единъ разказъ. Тя си мислила: „Мене никой не ме обича. Единъ день ще замина и никой нЪма да знае за това. Какъвъ смисълъ има моятъ животъ?" Никакъвъ смисълъ нЪма животътъ у. Като мислила така, тя съзнала, че иска да бжде обичана, но не съзнала, че и тя трЪбва да обича. Затова тя решила повече да работи, да си събере повече дърва, за да бжде топло въ кжщата у. По-напредъ тя затваряла вратата си, но после решила, че вратата на кжщата у трЪбва винаги да бжде отворена, за да могатъ душитЪ отъ тази ледена повърхность да влизатъ въ кжщата у. Като влЪзли тЪзи души, тя се стреснала и казала да се затвори вратата на кжщата у. Но като започнали да влизатъ и да излизатъ, тЪзи духове си казали помежду си: „Да бждемъ тихи, незабелязано да влизаме и да излизаме, да не я смущаваме."
Та рекохъ, ако и вие не сте въ състояние, като влЪзе нещастието въ вашата кжща, вие да го възприемете, нищо не сте разбрали. Нещастието, това сж леденитЪ души. Вие трЪбва да оставите нещастието да влЪзе въ вашата кжща и после спокойно да влиза и да излиза, безъ да ви смущава. Когато тЪзи души се просвЪтили и тЪ почнали тукъ тамъ да си правятъ червенъ огнецъ. Заблуждението седи въ това, че ние искаме да умремъ, безъ да сме готови за смъртьта. Ние искаме да бъдемъ щастливи, безъ да сме готови за щастието. Ти трЪбва да проникнешъ въ щастието, ти трЪбва да про-никнешъ и въ смъртьта. Ако не можешъ да проникнешъ въ смъртьта, ти нЪма защо да умирашъ. Ти ще умрешъ и ще станешъ. Само когато умре, тогава човЪкъ забелязва, че се е лишилъ отъ много блага въ живота. Това ще усЪтите сега.
Христосъ казва: „Азъ много нЪща има да ви кажа, но нЪма да ви ги кажа, защото, ако не ги разберете и ви ги кажа, ще се спънете. Когато Духътъ дойде и ви покаже пжтя, тогава именно ще си спомните това, което сега съмъ ви казалъ."
Сега въ моитЪ беседи азъ ви говоря за голЪмата свобода. Ако вие искате да разрешите въпроситЪ си, трЪбва да гледате другояче на свободата. СвЪтътъ ще гледа по единъ начинъ, а вие ще гледате по другъ начинъ. Това, което сега сжществува въ свЪта, нЪма да донесе добри резултати. Вземете какво става днесъ въ Испания. Тамъ хората, братя едни други се убиватъ. Тамъ сжществуватъ две партии, които се избиватъ на общо основание. На день се екзекутиратъ по двеста, по триста души, а нЪкога и по хиляда. Защо се биятъ? Всички търсятъ свободата. Ама защо се биятъ? ИспанцитЪ се биятъ заради васъ. ОнЪзи, които ржководятъ сждбинитЪ на човЪчеството, казватъ: „Ако и вие постжпвате като ис-панцитЪ, ако се биете като тЪхъ, нищо нЪма да постигнете."
Който търси великата Истина, той не може да постжпва по този начинъ. Той е примЪръ за всички. Ако единъ правед-никъ отиде на войната, той нЪма да спре войната, но ще застави хората да се биятъ още повече. Той ще ги остави да се биятъ дотогава, докато всички се осакатятъ, да не остане нито единъ здравъ човЪкъ. Следъ това той ще вземе списъка и единъ по единъ ще почне да ги превързва, да ги праща на работа. Ще мине тази работа.
Сега вие казвате: „Ние трЪбва да помагаме на беднитЪ." На кои бедни? - На онзи, който е раненъ. Има бедни, които всжщность не сж бедни. Тази беднотия е една сила. - „Ама, азъ насила трЪбва да взема пари отнЪкжде." - Съ това ти ще създадешъ нещастието въ свЪта. СвЪтътъ не е видЪлъ още какво нЪщо е нещастието. Ще дойде нещастието. Ние нЪма да го създадемъ, но то само ще дойде. Пжтьтъ, по който свЪтътъ може да се изправи, е пжть на страдания, пжть на болести, пжть на гладъ, на хиляди злини. Задъ този пжть седи щастието.
Сега ти вървишъ накуцвашъ малко и казвашъ: „Боленъ съмъ." Защо си боленъ? Ти трЪбва да проникнешъ вжтре въ болестьта. Ако можешъ да проникнешъ въ тази болесть, ти си силенъ човЪкъ. Ако не можешъ да проникнешъ въ нея, ти си слабъ човЪкъ. Тази болесть винаги ще те носи. Тебе ти се дава сиромашия. Защо? - За да я опиташъ. Ако можешъ да проникнешъ въ сиромашията, тогава всички богати хора ще ти дадатъ данъкъ.
Сега вие имате стари разбирания и искате съ тЪхъ да вървите напредъ. Като отидете въ небето, какъ ще ви посрещне Христосъ? Той ще каже: „Като тебе такива много е имало и още има на Земята." ВсЪки мисли, че Христосъ ще го посрещне тържествено. Има нЪщо вЪрно въ това, но всичко не е така, както си го мислите. Христосъ казва: „Верниятъ рабъ въ малкото е вЪренъ и въ многото." Доволниятъ отъ малкото е доволенъ и на многото. Казва Христосъ, че Ла-заръ отишълъ въ лоното на Аврама, а богатиятъ при кого е отишълъ? Въ лоното на кого е отишълъ богатиятъ? За да ви посрещне Христосъ, Той трЪбва да ви посрещне отвжтре. Ако бждете гостъ на Христа, Той ще ви посрещне много добре. Неговиятъ приемъ е много добъръ, но има друго едно посрещание, което не е посрещане на разбирателство.
Сега, като четете свещената книга, ще видите, че въ нея има извадени много хубави работи, върху които трЪбва да мислите. Опитностьта на хилядитЪ хора представятъ пжтища, по които тЪ сж минали, за да се домогнатъ до истинския животъ. Следователно и вие ще работите и смЪли ще бждете. ВсЪки въ себе си ще бжде смЪлъ. Тихъ и споко-енъ ще седишъ, нЪма да се смущавашъ. Ако си билъ богатъ и си осиромашалъ, ще останешъ тихъ и спокоенъ. Отъ тебе зависи да разберешъ и да проникнешъ въ всички ония нЪща, които си придобилъ въ живота си. БогатитЪ хора сж заключени каси; ученитЪ хора сж заключени каси; силнитЪ хора сж заключени каси. Ти ще намЪришъ онЪзи ключове, съ които да ги отключишъ и тогава нЪма да седишъ предъ тЪхъ и да преповтаряшъ тЪхнитЪ опитности, но ще се ползувашъ отъ тЪхнитЪ опитности, ще придобиешъ нови опитности. Защото, ако останешъ на старото, ти ще станешъ ненуженъ и за себе си. Да кажемъ, че преповтаряте стиха: „Азъ съмъ пжтьтъ, истината и животътъ." Какво разбирате подъ думитЪ „пжть, истина и животъ"?
Та рекохъ, ще дойде единъ вжтрешенъ изпитъ, да разберете докжде сте дошли. Ти може да си министъръ, да се намирашъ пред тежъкъ постъ, но нЪма да бЪгашъ отъ министерството. Ти можешъ да бждешъ воененъ, на изпитъ си - нЪма да бжгашъ отъ положението си. При разрешението на въпроситЪ, работитЪ седятъ другояче. Ти може да си уче-никъ или учитель, нЪма да напущашъ наукитЪ си. „Ама, тази наука се отличава от другитЪ." - За слабия се отличава, а за силния не се отличава. Силниятъ ще учи и въ онова, което научи, той ще се просвЪти. Какво лошо има въ това, ако раз-бирашъ нЪщо по астрономия? Или какво лошо има въ това, ако разбирашъ нЪщо по химия? Какво лошо има въ това, ако знаешъ, какъ е създаденъ свЪтътъ или какъ е създадена земята? Земята е едва въ своето начало. Какво е било първото у положение, днесъ коренно се различава отъ него. Тя много пжти се е измЪняла. И това състояние, въ което [е] сега, ще се смЪни, нЪма да бжде постоянно. Въ това отношение Земята може да се сравни съ кжщичкитЪ на беднитЪ хора, които постоянно се измЪнятъ. Значи Земята засега е още бедна. Запитвали ученицитЪ Христа: „Господь не можа ли по другъ начинъ да създаде Земята?" - „Не можа, защото сега не сте готови да възприемате." Силата на човЪка седи въ това да прониква.
Сега вие трЪбва да си прочетете цЪлата глава. ЧовЪкъ трЪбва да разбере сиромашията си и да проникне въ нея. Той трЪбва да стане ученъ човЪкъ и да проникне въ знанието си. Той трЪбва да стане добъръ човЪкъ и да проникне въ доброто. Ако ти не можешъ да проникнешъ въ доброто, ти нЪма да го знаешъ. За да проникнешъ въ доброто, трЪбва да му служишъ. Животътъ седи въ това именно, въ служене на доброто. Казвате: „Какво трЪбва да правимъ?" Азъ ви казва-мъ: ако слушате това, което ви казвамъ, вие ще придобиете нЪщо. Ако мене ме слушате, ще стане това, което сега става. Тогава всичко ще можете да придобиете, ще можете да станете богати, но каквото придобиете, ще ви го взематъ. И де-сеть пжти да се раждате, пакъ сжщи ще си останете. Не, че това е лошо. Но това е неразбиране на нЪщата. Ако живо-тътъ ви сега ви завладява, защо става така? Вие мислите, че тамъ е благото. Че има блага въ живота, това е право. Това благо, което животътъ има, вие не можете да го задържите.
Христосъ казва: „Отивамъ при Отца си и повече нЪма да ме видите." Вие ще чувствувате истината вжтрешно, а нЪма да я чувствувате отвънъ. Вие искате сега да видите нЪщата. Но разположени трЪбва да бждете. Азъ ви казвамъ, че ако искате да придобиете нЪщо въ свЪта, вие трЪбва да се молите. Това, за което сега се молите, е временно. Майката се моли да има деца, това е едно временно благо. Богатиятъ се моли за пари. Другъ нЪкой се моли за друго нЪщо. ЧовЪкъ може да се моли за много работи, но всичко това, за което се моли, е временно. Ако не се молишъ, ти не можешъ да го имашъ. И бждещето, което трЪбва да научишъ, то ще дойде по другъ начинъ. Тамъ и богатиятъ човЪкъ трЪбва да се моли, и бедниятъ трЪбва да се моли. Бедниятъ човЪкъ се моли на богатия, иска да го сметне, да изкара нЪщо отъ него. Само този ли е пжтьтъ за молитвата?
Има нЪща, които и безъ молитва идватъ. ТЪ идватъ чрезъ знанието. Когато сиромахътъ влЪзе въ кжщата на нЪкой богатъ, той нЪма да му разправя, че е сиромахъ, но ще види отъ какво се нуждае богатиятъ. Понеже този сиромахъ е майс-торъ въ известно отношение, тогава той ще услужи съ нЪщо на богатия и последниятъ веднага ще бжде на негово разположение. Следователно изучавайте отъ какво се нуждаятъ хората. Отивате въ единъ домъ и слушате родителитЪ да се оплакват отъ децата си, че не ги слушатъ. Вие веднага за-почнУте да имъ говорите. КажУте имъ, че това е едно условие да имъ помогнете. Ако пъкъ влЪзете въ единъ домъ, въ който нЪма съгласие, отъ где трЪбва да започнете: отъ майката, отъ бащата, отъ дъщерята или отъ сина? Представете си, че ви пращамъ въ единъ такъвъ домъ. Отъ где ще започнете? Или представете си, че ви пращамъ въ свЪта и ви каз-вамъ да си вземете единъ лотариенъ билетъ. Като вземете билета, ще спрете ли веднага? Не, ще чакате да видите дали билетътъ ви печели, ще се интересувате отъ него. Всеки отъ васъ има лотарийни билети. Колко отъ васъ сте спечелили? Ако не сте спечелили, това нищо не значи. ВсЪки отъ васъ е спечелилъ нЪщо, което не съзнава. Много отъ религиознитЪ, отъ вЪрващитЪ искатъ да иматъ живота на свЪтскитЪ хора. ТЪ могатъ да иматъ този животъ, но не трЪбва да очакватъ да имъ го дадатъ. ТЪ могатъ да иматъ всичко.
Мнозина питатъ: „Какъ може да се справи нашия жи-вотъ?" Да очаквате животътъ да се оправи, това е заблуждение. Щомъ си здравъ, животъ ти е пъленъ. Щомъ имашъ какво да ядешъ и да пиешъ, животътъ ти е пъленъ. Че нЪмашъ излишни работи, това е другъ въпросъ. Можешъ да имашъ и излишни работи. Докато вие не се справите съ всички нЪща въ живота, вие не можете да се ползувате правилно. Ще кажете, че еди-кой си човЪкъ е като васъ. Не, ти се самозаблужда-вашъ. Ти си предъ единъ екранъ и си представяшъ нЪщата такива, каквито въ действителность не сж. Отъ где знаешъ, че еди-кой си е като тебе? Казвашъ, че еди-кой си не е по-праведенъ отъ тебе. Това можешъ да знаешъ само за себе си. За себе си можешъ да мислишъ така, но не и за другитЪ. Даже и онова, което човЪкъ самъ разправя за себе си, половината отъ него само е вЪрно. Той не е разправилъ цЪлата истина. Когато младата мома се жени, тя изповЪдва прегрЪше-нията си. Въ случая младиятъ момъкъ е изповЪдника. Момата се изповЪдва, но тя замълчава за сжщественото. Досега азъ не съмъ срещналъ нито една мома, която да каже това, което трЪбва. Тя се изповЪдва, че писала на нЪкой момъкъ. Тя изнася такива прегрЪшения, които ни най-малко не сж прегрЪше-ния. Какво отъ това, че писала на нЪкой момъкъ? Нищо нЪма въ това. Който разбира, той не вижда въ това никакви прег-рЪшения. ПрегрЪшенията седатъ въ това, че тя престжпила Божия законъ. Понеже Богъ е казалъ: „Отъ това дърво нЪма да ядете." ГрЪхътъ не е въ яденето, но въ непослушанието.
Та рекохъ, отъ онова, което знаете, ще изучавате това, за което ви говоря. Може нЪкой да счита, че е правовЪренъ. Защо е правовЪренъ? - Защото проповЪдвалъ, както Христосъ проповЪдва. Това е заблуждение. Споредъ мене истината седи въ това, като дойде нЪкой въ свЪта и носи истината, да гледа да се прослави името Божие. Има ли най-малъкъ отенъкъ въ неговото желание, да се прослави той, а не Богъ, той носи вече прегрЪшението въ себе си. Христосъ казва: „Господи, азъ Те прославихъ на Земята. Прослави ме и Ти въ себе си." Въ свЪта прославяне има, но предъ Бога е истинското прославяне. Че правите това или онова, за него ни гласъ, ни усли-шание. Речете ли да се стремите къмъ слава, това правятъ и хиляди и милиони хора въ свЪта. Въ свЪта има голЪми състезания, но който търси Славата Божия, а не търси своята слава и своето благо, той ще дойде до правилното разрешение на въпроситЪ.
И тогава трЪбва да направите онзи опитъ, който е нап-равилъ единъ американски слЪпецъ. Единъ голЪмъ америка-нецъ милионеръ ослЪпЪлъ и обещалъ единъ милионъ долари на онзи лЪкарь, който може да върне зрението му. Явилъ се единъ виденъ лЪкарь и казалъ, че ще може да излЪкува този милионеръ. ТрЪбвало да се направи нЪкакъвъ новъ опитъ. Милионерътъ започналъ да мисли, да разпитва лЪкаря, дали опитътъ ще бжде сполучливъ. Въ това време при лЪкаря се явилъ единъ беденъ слЪпецъ и казалъ: „Докато милионерътъ се реши да направятъ съ него този опитъ, нека го направятъ съ мене и ако излЪзе сполучливъ, да се направи и съ този богатъ американецъ." ЛЪкарьтъ се съгласилъ. Той направилъ опита съ бедния слЪпецъ и очитЪ му се отворили. СлЪпецътъ прогледалъ. После милионерътъ се подложилъ на този опитъ, но не излЪзълъ сполучливъ. Следователно човЪкъ самъ трЪбва да бжде готовъ на всички опити. Това е само за изяснение. Дали наистина е ставало това нЪщо, не се знае. Важно е, че всЪки, който е готовъ на всЪкакви жертви, той всЪкога спо-лучва. Който е готовъ за всЪкаква жертва и беденъ да е, той ще сполучи. Ако не е готовъ на жертва, и богатъ да е, той всичко ще изгуби. Той не може да постигне онова, което желае.
Та рекохъ, днесъ поне ще ме слушате въ това. Ще решите въ себе си безъ страхъ да направите онова, което сте разбрали. Каквото сте разбрали, да направите единъ опитъ. Това е потрЪбно за вашето повдигане. Ако вие не се повдигнете, никакво разбирателство не очаквайте въ свЪта. Не мислете, че вие живЪете само въ този свЪтъ. Красотата на живота седи въ общението, което можете да имате съ всички души, добри и лоши. Защо? - Понеже Богъ се проявява и на дветЪ мЪста. Вие ще изучавате великото, което Богъ е съз-далъ. Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за това. Недоволството е сжществувало и преди васъ. И онова, което сега преживявате, не е лошо. Това е работа на дявола. Той ви казва: „Виж, колко си нещастенъ." Той туря своето бреме върху васъ и казвате тогава: „Действително, много нещастенъ съмъ азъ." Казвате: „Да не се изкушаваме." Въ какво седи изкушението? Другъ казва: „Да не страдаме." Въ какво седи страданието? Ако не можешъ да стра-дашъ, ти не можешъ и да се радвашъ. Това сж две страни на разбиране. Законътъ е такъвъ. Ако не можешъ да страдашъ, ти не можешъ и да се радвашъ.
Христосъ казва на ученицитЪ си: „Много има още да ви кажа." Казватъ нЪкои: „Той се прави, че е Христосъ." Че всЪки проповЪдникъ се прави, че е Христосъ. Кой проповЪ-дникъ не се прави, че е Христосъ? ВсЪки проповЪдникъ говори какво е казалъ Христосъ отъ преди две хиляди години насамъ. Питамъ този проповЪдникъ: Бил ли си ти въ времето на Христа, да знаешъ какво Той е говорилъ? Ти проповЪд-валъ ли си тогава? „Ама, азъ намЪрихъ истината." - Кжде я намЪри? Истината се намира по другъ начинъ, а не така, както ти мислишъ. Когато намЪришъ истината, ти ще почувст-вувашъ единство съ Бога. При това, трЪбва да има кой да те свърже. Хубостьта на онова, което Христосъ е проповЪд-валъ, седи въ това, че той е свързалъ свЪта съ Великото учение на Бога. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да прославя Бога." Следователно, вънъ отъ Христа, ти не можешъ да намЪришъ тази истина. Когато нЪкой казва, че вЪрва въ Христа, азъ подразбирамъ, че той не иска да се откжсне отъ истината. НЪкой казва: „Азъ вЪрвамъ въ Христа." - Че какъ вЪрвашъ? Ти вЪрвашъ, понеже нЪкой другъ човЪкъ ти е проповЪдвалъ за Христа, но той не е билъ Христосъ. „Ама, като нашия проповЪдникъ нЪма другъ." ВсЪки може да каже, че като не-говиятъ проповЪдникъ нЪма другъ. Другъ пъкъ може да каже, че и той може да проповЪдва. Где е тогава истината?
Сега вие не трЪбва да се смущавате, че не можете да намЪрите истината. Не е въпросътъ тамъ. Вие ще намЪрите истината, но дали ще можете да я разберете, тамъ е въпро-сътъ. Слънцето изгрЪва всЪки день. Една реалность е това. То изгрЪва и за мухитЪ, и за мравитЪ, и за птицитЪ, и за млЪко-питаещитЪ, и за хората, но колцина от всички тЪхъ могатъ да разбератъ какво нЪщо е Слънцето? Има сжщества, които виждатъ, че Слънцето и за тЪхъ изгрЪва, но едни го разби-ратъ, а други не го разбиратъ. Има нЪкои сжщества, за които Слънцето говори вече. Ще кажете, че това е идолопок-лонство. Може ли Слънцето да говори? Ще кажете, че Богъ е направилъ Слънцето. Това сж човЪшки предположения, но Богъ е направилъ нЪщата, за да ги разбере. Не е въпросътъ да се разбере Слънцето, както хората го разбиратъ, но така, както Богъ го е направилъ. Когато дойдемъ да разберемъ Слънцето, както трЪбва, то никога вече нЪма да залЪзва. Ние още не ме разбрали Слънцето, както трЪбва.
Казвате често: „Отидоха онЪзи, младитЪ дни." Поглед-нешъ се въ огледалото, казвашъ: „ОстарЪхъ вече." Поглед-нешъ се въ фотографията, която си ималъ въ младини, каз-вашъ: „Не съмъ вече младъ." Това е неразбиране на живота. Ако ти не можешъ да проникнешъ въ своята старость, ти не можешъ да разберешъ старостьта. Ако не можешъ да про-никнешъ въ своята младость, ти не можешъ да разберешъ и младостьта. Въ всичко трЪбва да проникнешъ, за да дойдешъ до онази реалность, въ която Богъ се проявява. И тогава, каквото ти се каже въ вжтрешния животъ, това всички ще ти говорятъ. Тогава праведнитЪ ще ти говорятъ, а ти ще слу-шашъ. ГрЪшнитЪ нЪма да ти говорятъ. Сега ти говорятъ и праведни, и грЪшни, а тогава само праведни.
Рекохъ, докато у васъ всичко не оживЪе, вие още не сте на правия пжть. Като слушате да ви се говори това, казвате: „Що ми трЪбваше тази работа? Защо трЪбваше да се занимавамъ съ нея?" Ако се занимавате съ това, то е единъ опитъ за васъ, но не мислете, че не можете безъ този опитъ. И безъ този опитъ, кога и да е въ живота си, вие пакъ ще разберете истината, която търсите.
„Много имамъ да ви кажа." Отъ две хиляди години на-самъ Христосъ е въ свЪта, но така се е скрилъ, че никой не Го вижда. Сега си представятъ, какво е билъ Той едно време. НЪкои сж казвали: „Нали Той е синъ на онзи дърводЪлецъ? Той нЪма даже 35 години, пъкъ се прави за Божественъ." Това е неразбиране на нЪщата. Имате право да мислите така, но това не сж правилни разбирания. Сега мнозина се съм-няватъ, когато трЪбваше по-рано да е съмняватъ. Когато обаче, дяволътъ влЪзе въ райската градина, първитЪ човЪци му повЪрваха. Отъ тогава, като се наплашиха хората, че и днесъ, като дойде Христосъ, тЪ пакъ не вЪрватъ и казватъ: „Оставете се, ние се излъгахме веднъжъ, повече не можемъ да вЪрваме." Не, вЪднъжъ само може човЪкъ да се лъже. Противоречието въ учението иде отъ това, че се страхувате и втори пжть да не ви излъжатъ. Тамъ е вашето заблуждение. Който разбира истината, той знае, че не може втори пжть да се излъже. Като дойде втори пжть дяволътъ при васъ и ви накара да ядете отъ нЪщо, вие му кажете той пръвъ да яде, а после вие. Нека той яде, а вие го гледайте. Вие сте предметно учение за него. Втори пжть, като дойде дяволътъ при васъ, вие трЪбва да го накарате да яде. Дойде у васъ дяволътъ, но е нЪщо недоволенъ. Кажете му: „Покажи ми, какво нЪщо е недоволството." Накарайте дявола да покаже своето недоволство.
Мнозина казвате, че еди-кой си е дявола. Не, въпро-сътъ не е за дявола. Хората сами грЪшатъ. Причината, за да грЪшатъ е тЪхната лакомия. ТЪ искатъ повече, отколкото имъ е опредЪлено. Понеже и дяволътъ поиска повече, затова и той съгрЪши. И той влЪзе въ сжщата категория. СъгрЪшени-ето въ свЪта не дойде отъ самия човЪкъ. АнгелитЪ съгрЪши-ха повече. Вие не знаете защо ангелитЪ изгубиха своята първа чистота. И понеже тЪ не устояха на първата си чистота, Богъ ги върза. Какво нЪщо е вързването? Ако питате защо е дяволътъ въ свЪта, и това не можете да разберете. Онова, което става, ще го разберете, но защо е дошълъ дяволътъ въ свЪта, това не можете да знаете. За дявола трЪбва да се мълчи. Когато запитали едного отъ старитЪ учени, отъ магитЪ въ свЪта, защо е злото, той стисналъ само устата си и нищо не отговорилъ.
Та сега и вие искате да си обясните какъ е произлЪзло злото въ свЪта. Не, дойдете ли до злото, до неговата вжтрешна сжщность, до неговата цЪлость, вие ще мълчите. Вие се намирате предъ едно положение да виждате защо Богъ е до-пусналъ злото въ свЪта, но така както вие разбирате злото, всжщность не е така. И казано е: „Понеже Адамъ стана като единъ отъ насъ, да разбира злото и доброто, нека го изпж-димъ вънъ отъ рая, да не би да яде отъ дървото на живота." МЪстото, до което сте дошли въ сегашния си животъ, показва, че животътъ ви е станалъ сносенъ. Трудно е, докато до-биемъ това положение да стане животътъ ни сносенъ. НЪкой казва: „Не мога вече да търпя." Че не можешъ да търпишъ, правъ е.
Христосъ казва: „Много има още да ви кажа, но сега не можете да носите." Сега ви трЪбва учение. И учението седи въ това, да видите кои нЪща сж погрЪшни и кои не сж. Важно е за васъ да видите своитЪ погрЪшки и следъ като ги прегледате, следъ като провЪрите всичко онова, което имате, тогава ще дойдете до новото, което ще ви се каже. Другото положение, предъ което се намирате, е това, че вие искате да се посвЪтите, да разберете истината. Но дотогава, докато сте въ едно напрегнато състояние, вие никога не можете да разберете истината. Затова, ще се научите да живЪе-те така, както сегашниятъ животъ изисква. Докато сте на Земята, вие ще живЪете като човЪкъ. Животътъ е заради васъ. Вие нЪма да бждете малодушни. Казва се за Христа: „Като се намЪри въ рабски образъ, той се смири."
Сега, като излЪзете отъ тукъ, вие ще си кажете: „Какво трЪбва да се прави?" Вие се намирате въ положението на ученици. [Били] сте въ първо отдЪление, били сте прилеженъ ученикъ, билъ си на първо мЪсто. Минавашъ въ второ отдЪ-ление, но ако искашъ да запазишъ сжщото положение, да бждешъ пръвъ ученикъ, ти трЪбва да учишъ. Иначе, ще из-губишъ първото си мЪсто. Сега се казва често, че човЪкъ може да влЪзе въ рая, но и да излЪзе. Азъ пъкъ казвамъ, че човЪкъ може да влЪзе въ рая и да не излЪзе. ЧовЪкъ дотогава ще влиза и излиза отъ рая, докато се научи да не излиза. ВлЪзе ли веднъжъ въ рая, той повече не трЪбва да излиза. Въпросъ важенъ за всички е въпросътъ за учението. Учението не трЪбва да престава. Учението подразбира приложение на Божествения животъ, защото Богъ изисква отъ човЪка да живЪе. Да живЪе човЪкъ, това не подразбира да носи цЪлото бреме на свЪта. ВсЪки човЪкъ ще носи по една малка часть отъ бремето на свЪта. Многото нЪщо, което ще се говори на човЪка, трЪбва да се разбере. И затова, когато говорите на себе си, говорете това, което е вЪрно. НЪкой казва: „Азъ седя малко по-горе отъ другитЪ, по-високо съмъ отъ другитЪ." Други пъкъ ще кажатъ, че Богъ е създалъ хората. Да оставимъ този въпросъ настрана. Знаемъ, че въ началото Богъ е създалъ свЪта. Едно е важно за васъ: не се мЪрете съ хора, които седятъ по-долу отъ васъ. „Ама, азъ не съмъ като него." - Това не може да бжде мЪрка за васъ. Много пжти съмъ ви каз-валъ: Не се мЪрете нито съ по-долустоещитЪ отъ васъ, нито съ по-горестоещитЪ, съ по-възвишенитЪ сжщества. Знаете, че и вие сте отъ възвишенитЪ сжщества и работете, за да вървите напредъ.
Та сега дохождамъ до положението, че много нЪща има да ви се кажатъ, но нЪма да ги разберете. „Ама, ще се мжчимъ да ги разберемъ." Не е въпросъ за мжчението. Вие преди две хиляди години се мжчихте, а сега нЪма защо да се мжчите. Сега ще кажете: „Господи, едно време имахме неразбиране, а сега вече разбрахме." Защото казано е въ Писанието, че когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви настави. Този е пжтьтъ. НЪма какво да се морализирате. НЪма да питате, кой е праведенъ и кой - грЪшникъ. Вашето съзнание трЪбва да се освободи отъ това. Това е привидно. Има една вжтрешна правда. Вие трЪбва да се стремите къмъ тази вжтрешна правда. Много нЪща има да ви кажа, но тЪзи нЪща, които сж казани, трЪбва да се приложатъ.
Това, което Христосъ е казалъ на ученицитЪ си, че много нЪща има да имъ каже, но сега не могатъ да носятъ, Той го е допълнилъ съ думитЪ: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви настави, Той ще ви научи на всичко." Положението, въ което трЪбва да влЪзете, е да знаете, че сте готови всичко да разберете. И като приложите знанието, което ви е дадено досега, като приложите всичко онова, което досега сте придобили, то ще съставя основа на вашия животъ. Много нЪща отъ вашия животъ, много знания сж безполезни, понеже нЪматъ основа. Когато нЪкоя майка нЪма деца, казва: „Защо ми е да живЪя безъ деца?" Наистина, майката трЪбва да има деца. Богатиятъ трЪбва да има пари. Учениятъ трЪбва да има знание. Добриятъ, светиятъ трЪбва да има необходимата доброта и светость. ЧовЪка все трЪбва да има нЪщо въ себе си, заради което трЪбва да живЪе.
И тъй, всички трЪбва да си кажете: „Дошълъ съмъ вече да разбирамъ това, което Христосъ ще ни каже." Какво ще ви каже Христосъ? Христосъ нЪма да ви каже да се откажете отъ себе си. Защо? Защото, ако отъ две хиляди години на-самъ не сте се научили да се отказвате, то е безпредметно и сега да ви се говори сжщото. Вие нЪма да мязате на онзи свещеникъ, който проповЪдвалъ на своитЪ пасоми, че Хрис-тосъ казалъ: „Ако нЪкой има две ризи, да даде едната на онзи, който нЪма нито една." Жената на свещеника била на църква и като чула проповЪдьта на мжжа си, казала: „Ще направя както е казалъ Христосъ." Като отишла у дома си, дала едната риза на мжжа си на единъ беденъ. Като се върналъ отъ църква, мжжътъ казалъ на жена си да му даде другата риза, да се преоблЪче. „Че азъ я дадохъ на единъ беденъ." -„Защо?" - „Та нали днесъ проповЪдваше въ църквата, че който има две ризи, да даде едната на онзи, който нЪма нито една." - „Слушай, жена, азъ проповЪдвахъ това нЪщо за другитЪ хора, а не за мене."
Не, така не се разрешаватъ въпроситЪ. ВсЪки трЪбва да се домогне до вжтрешната свобода на своята мисъль. ТрЪбва да дойдете до онова вжтрешно единство въ себе си и него да слушате. Вие трЪбва сами да изпитвате нЪщата и да знаете, вЪрни ли са или не. Сега нЪма да казвате, че Христосъ трЪбва да ви каже нЪщо. Ще кажете, че много нЪща сж ви казани, но още не можете да ги разберете и приложите. Колко години още ви сж нужни, за да ги приложите? Две хиляди години още ли ви сж нужни? Не, ще кажете: „Господи, ние дойдохме вече до положението да разбираме всичко." Кажете ли така, ще започнете. Досега сте учили съ неразбиране, а сега и отсега нататъкъ ще учите съ разбиране. Това е истинското знание. Знание ви трЪбва сега.
Рекохъ, сега ще останете съ мисъльта да слушате. Ще видите какво днесъ ще ви каже Христосъ. Разбрали ли сте или не? Това е важно за васъ. Тъй щото, щомъ чуете, какво Христосъ ви казва, ще кажете: „Господи, ние разбрахме вече това, което ни каза. Ние сме готови вече да служимъ. Ние сме готови на служение." Всичко друго е важно, но най-важно е служението на Бога. Следователно, каквото сега ви се каза, всичко трЪбва да го приложите по абсолютна свобода.
Добрата молитва