КНИГА: Да им дам живот - Жануа
Работна среда на електронния архив
Външна и вътрешна любов
Вторий денъ отъ Събора 20 августъ 1936г.
ИзгрЬвъ
Отче нашъ
Ще прочета 15 глава отъ Ев. на Иоана.
Въ какво седи сега истината? Най-реалното нЪщо въ свЪта най-мжчно го изпълняватъ хората. Въпросътъ е за наука. ТрЪбва да се учи човЪкъ. И като се учи, това, което трЪбва, да даде плодъ.
Вие си поставяте нЪкой пжть въпроса: „Кжде ли ще бжда азъ въ оня свЪтъ?" - Ще бждешъ тамъ, дето си сега. После, вие искате да знаете колко сте добри. Доброто това е плодъ. Ще прочетешъ на една ябълка, колко плодъ има: една, двЪ, три, четири, петь, десеть, петнадесеть, двадесеть. Ще видишъ по количество колко сж и по качество какви сж.
Та рекохъ, кое е онова, което Богъ обича? Хората се противятъ, тЪ поставятъ единъ свой планъ, едно свое разбиране. ВсЪки казва: „Азъ тъй обичамъ, азъ тъй разбирамъ." Много добре. Като направишъ тъй, както ти разбирашъ, въ своето разбиране ти ще опиташъ себе си. Ти ще опиташъ, доколко ти обичашъ Бога. Не е въпросъ сега да знаете колко Богъ ви обича. Въпросътъ не седи тамъ. Ти колко обичашъ е въпросътъ. Животътъ седи въ това, което имашъ. Ти имашъ единъ приятель и не зависи отъ приятеля ти, колко той те обича и ти да знаешъ това. Това ще ползува него. Любовьта, която имашъ, е важна за тебе. Писанието казва тъй: „ОнЪзи, които обичатъ Господа, Той [е] приготвилъ най-хубавитЪ работи за тЪхъ."
Ако нЪкой пжть ви е тежъкъ животътъ, кой ви е кривъ? Никой не е кривъ. Сега животътъ върви по два начина, по две разбирания. Едно външно разбиране: вие искате да имате всички удобства. Та вие ги имате сега, да бждете само умни. Единъ милионеръ печели милионъ, два, три, четири, петь, десеть, да забогатЪе, че иска да живЪе щастливо. И утре този милионеръ остави своето имане на своитЪ деца, казва: „Децата да живЪятъ." Питамъ: този, който остави имането на децата, какво добро има? Не оставяй нищо на децата си. Ще оставишъ на умнитЪ, на глупавитЪ нищо нЪма да оставишъ. ГлупавитЪ нека работятъ. Сега това е вжтрешно-то състояние, което вие имате. ТрЪбва да се справите сега.
Казвате: „Азъ не трЪбва да се уча." - Ще се учишъ. И нЪма да седишъ и да казвашъ: „Азъ съмъ челъ Писанието." Челъ си, какво знаешъ при това. Ти не знаешъ толкова, колкото знаятъ онЪзи, умнитЪ, каквото знаятъ мждритЪ, светитЪ хора, ти не знаешъ това. Знанието е нЪщо вжтрешно. Ако ти имашъ вЪра и ако ти знаешъ, после нЪма какво хората да ти бждатъ законъ. Азъ нЪма да водя два живота. Сега има редъ такива представления. Ние искаме да се покажемъ, че не ядемъ много. Ти ще ядешъ хубаво, само нЪма да преядашъ. Ти ще се обличашъ хубаво, не да се обличашъ така, да се покажешъ скроменъ. Ако Богъ облича птицитЪ и цвЪтята съ най-хубавитЪ дрехи, съ каквито и царетЪ не сж облЪчени, ти ще туришъ като нЪкой грЪшникъ нЪкоя вехта, забутана дреха. То не е разбиране на живота.
Та рекохъ, Христосъ преди две хиляди години идва въ свЪта. Христосъ може да дойде още десеть пжти, споредъ нашето разбиране. „Ама азъ да видя Христа!" - Може да го видишъ десеть пжти и двадесеть пжти и тридесеть пжти. Но ти носишъ само въ душата си едно недоволство и кореги-рашъ онова, което Богъ е направилъ, не си доволенъ. Пи-тамъ сега: ако васъ ви попитатъ, какво бихте искали? Сега поставя се тъй въпросътъ. „Ама да постя, това-онова." Много добре, много хубаво е да постишъ. Но въпросътъ не е въ постенето. Постенето е единъ методъ. При постенето ис-кашъ да се освободишъ отъ излишенъ товаръ. Защото, които постятъ, не искатъ да работятъ. Хората, които постятъ, много малко работятъ. Той съзерцава и казва: „Азъ съзерца-вамъ." Какво съзерцавашъ? Онова, което знаете, знаете го. Но онова, за което ти искашъ да те любять и да те обичатъ, кое е? Животътъ ти зависи отъ любовьта, която имашъ къмъ Бога. Отъ тази любовь зависи твоето бждаще.
Сега, ако вие идете въ другия свЪтъ, то е ваше разбиране, ваше съзнание. Онзи свЪтъ и той си има форма отвънъ. Ако влЪзете между ангелитЪ, ще видите, че тЪ сж облЪчени както никога не сте виждали. Отлично сж облЪчени. Вие сега какво се стЪснявате? Казвате: „Азъ нЪмамъ много работа." Защо ги нЪмашъ? Материалътъ, който е туренъ въ програмата, може Учительтъ да предаде, но всичкитЪ ученици не разбиратъ еднакво. Защо? Въ дадения случай не слушатъ. На разни мЪста сж умоветЪ на ученицитЪ. Когато нЪкой про-фесоръ преподава, нЪкой студентъ, той не разбралъ въпроса, защото на нЪкои паритЪ седятъ въ ума. Казва: „Да имамъ пари." На нЪкой човЪкъ въ ума седятъ кжщи, да има хубава кжща. Но ти си дошълъ въ училището не да придобивашъ кжщи. НЪкой казва: „Да имамъ повече пари." Ти въ училището не си отишълъ за пари. За много работи може да мис-лишъ. Когато на тебе преподава професорътъ, умътъ не трЪбва да бжде на никжде. Кжде трЪбва да бжде умътъ, който разбира?
Сега по този начинъ вие отъ миналото знаете много. Но какво има да ви се преподава за бждеще, това не ви [е] извЪстно. ГрЪхътъ седи въ неизпълнението. Що е грЪхътъ? Що е грЪшенето? Щомъ не изпълнявашъ онова, което ти зна-ешъ, ти грЪшишъ. Защото въ свЪта сжществува грЪхътъ. Не мислете, че вие като живЪете, нЪма да грЪшите. Вие, спо-редъ вашето разбиране, какъ мислите? Ако нЪма законъ, не ви държатъ отговорни, но понеже има законъ, законътъ ви държи отговорни.
Сега отъ тия вжтрешни ограничения трЪбва да се освободите. Въ какво седи прегрЪшението на момъка, като обича младата мома? ПрегрЪшението седи въ това, че той обича тази мома, която нищо не му дала. Той я обича, за да вземе нЪщо отъ нея. Това е вжтрешна работа. Казвашъ: „Ти мене не обичашъ." Това сж човЪшки разбирания. И въ Евангелието е казано, че Христосъ обичалъ Иоана повече. То е единъ законъ: Ти не можешъ да не обичашъ нЪкого, който те обича. И после тази обичъ нЪма да бжде такава, по този начинъ, по който сега разбирате. Никой не може да задържи любовьта въ себе си, тъй както той я разбира. Казвате: „Азъ го обичамъ." Но онзи твой познайникъ не е постжпилъ както ти искашъ, ти казвашъ: „Малко поохладе любовьта ми къмъ него." Въпросътъ не е за охладЪването на любовьта. Една любовь, която е охладЪла, каква любовь е тя? Писанието казва: „Ще охладЪе любовьта ви." Догогава докато човЪкъ не се научи да обича, неговата любовь всЪкога ще охладЪва.
Та рекохъ, онова, което сега знаете, вие сте на изпитание. НЪкой казва: „Какво мисли свЪтътъ заради насъ?" - Да мисли каквото иска свЪтътъ. Когато дойде сега Христосъ въ свЪта, какво ще мисли свЪтътъ заради Него? И преди две хиляди години, и сега Христосъ като живЪе между хората, тЪ нЪматъ правилно понятие заради Него. Ти си пожертву-валъ живота, нЪма да го покажешъ отвънъ. Но ти си пожерт-вувалъ живота не въ постъ. Да допуснемъ, че ти се отре-чешъ, учишъ се хубаво. НЪкой, като се обърне къмъ Бога, казва: „Насъ наука не ни трЪбва." Когато се обърне къмъ Бога, казва: „Насъ жени не ни трЪбватъ." Това сж детински работи. Не ви трЪбватъ предмети, които отдалечаватъ сърд-цето ви и умътъ ви отъ Онзи, отъ Когото иде всичко. Защото Богъ иска всички хора да се обичатъ не тъй, както хората разбиратъ. Има единъ вжтрЪшенъ законъ на любовьта.
Рекохъ сега, вие се смущавате отъ онова, което не е въ вашитЪ ржце. Отъ това се смущавате. Най-първо ще бждете свободни. Свободата седи въ любовьта. Да го знаете. Ще знаешъ, че си свободенъ, когато говорятъ за тебе лошо. Всичко това да е на повръхностьта на твоя животъ, да минава, да не те смущава. Казва: „Тебе не те обичатъ." Въпросътъ не е сега насъ да ни обичатъ. Ние да обичаме, сега това е въпро-сътъ. И силата на човЪка е тамъ. Сега не ви го давамъ това заповЪдь, но е казано: „Да имате любовь." Ще кажете вие: „Че ние нЪмаме любовь." И този въпросъ е изключенъ, ще считате, че имате всичко. Вие имате всичко, само че материята е предадена и не е заучена сега. Казва: „Азъ малко зная." - Малко си училъ. „Азъ съмъ сиромахъ." - Малко си работилъ. „Не съмъ силенъ човЪкъ." - Малко си се упражнявалъ. Всичко зависи отъ тебе, ако разбирашъ, отъ тебе зависи. Ти живЪешъ въ единъ разуменъ свЪтъ, дето всичко зависи отъ онова, което ти си заучилъ.
На едно мЪсто хората се дЪлятъ. Казва: „ТЪ не се спо-разумяватъ." Защо не се споразумяватъ? - Защото всЪки ту-рилъ единъ свой свЪтъ. ВсЪки отъ васъ направилъ единъ свой свЪтъ и мисли тъй, както той нагласилъ да живЪе. Хубаво, опитайте онова, което знаете, което сте научили, доколко може да живЪете. Тия работи сте дошли да опитате. Що е изпитанието въ свЪта. Изпитва се вашата любовь, нищо повече. Вашата любовь се изпитва, всичко друго да имате, изпитва се вашата любовь, доколко онзи конецъ, на който се държите, е силенъ. Щомъ се скжса този конецъ, любовьта ви е слаба, щомъ не се кжса, любовьта ви е силна.
Сега понЪкой пжть, нЪкой проповЪдникъ иска да даде тежесть въ свЪта и той проповЪдва тъй както не е. Силата на моята проповЪдь живЪе въ моя животъ. Силата на вашия жи-вотъ седи въ онова, което вие чувствувате въ даденъ моментъ. Сега това не ви го давамъ за осъждане. Ние не живЪемъ както трЪбва. То е вашъ животъ. Щомъ не живЪете, [въ] кой моментъ може да изправите живота си. Казва: „Азъ не може да направя това." Ще направишъ това, което можешъ. Какво имаше да направи първиятъ човЪкъ? ТрЪбваше да се въздържа. Първиятъ човЪкъ се е училъ на въздържание. Много ядене въ райската градина [можеше] да яде. Казва: „Има едно дърво, отъ което нЪма да ядешъ." Но той казва: „Това искамъ да опитамъ." Вие ще се учите на въздържание, нищо повече. Туй, което първиятъ човЪкъ не можа да направи, ще го направите вие. Сега вЪрващитЪ ще се учатъ на въздържание. Не да гладуватъ, но нЪма да преядатъ. Ако ти ядешъ и ако не се въздържашъ, ще те сполети това, което никога не си очаквалъ. Въздържание трЪбва. Казва имъ: „Защо не ядете отъ това дърво?" - „Не съмъ гладенъ."
Ще кажешъ въ себе си: „Въ какво седи сега Божията любовь?" Ти ще се научишъ, въ даденъ случай като обичашъ, ти ще видишъ доколко обичашъ Бога. ВсЪки единъ човЪкъ, когото ти обичашъ, ти ще опиташъ себе си, него ли обича-шъ или Бога въ него. И може да го обичашъ за две причини. ПонЪкой пжть може да обичашъ нЪкого, защото е хубаво облЪченъ, понеже е богатъ, понеже е силенъ, за всичко туй го обичашъ. Хубаво е, отлично е. Но това е външната страна на любовьта. НЪкой пжть може да е оцапанъ, да не е бога-тъ. Пакъ ще го обичашъ. По човЪшки така се говори. Въ себе си, като го срещнешъ, ще видишъ, че неговата външ-ность не те спира. Вие тогава ще дойдете до онова начало, да видите, доколко обичате Бога. И азъ ви казвамъ, много лесно е да познаете колко обичате Бога. Два начина има да познаешъ любовьта си къмъ Бога. Ако обичашъ Бога, всич-киятъ животъ отвънъ ще се измЪни, всичко ще потече като вода, всичко ще ти върви. То е сега единъ начинъ, по който свЪтътъ сега го прави. Но любовьта не седи въ външната страна. Другата страна, за да познаешъ обичашъ ли Бога, коя е? Ако се подобрятъ външнитЪ условия на живота, то ти ще знаешъ, че обичашъ Бога. Другъ начинъ, по който може да познаешъ, дали обичашъ Бога: ако, като обичашъ Бога, всичко ще се измЪни. То е разбиране само.
Сега вие търсите. Може да търсишъ, учитель си, високо мЪсто заемашъ, хубаво е, отлично е. Тогава ще дойдешъ до втората страна на любовьта: всичко трЪбва да изгубишъ. Ще ви изгонятъ хора[та]. Хората ще ви изгонятъ, но Богъ нЪма да ви изгони. Вие ще опитате вашата любовь, доколко вие обичате Бога. Въ живота има две разбирания: сиромашия и богатство. Богатството е едната страна на любовьта, сиромашията - другата страна. Ако ти си сиромахъ, ти ще се радвашъ. Ако ти си станалъ богатъ, пакъ ще се радвашъ. Защото въ богатството ще опиташъ едната страна на лю-бовьта, въ сиромашията - другата. Тъй щото сиромашията да не ти служи за едно препятствие. Има нЪкжде ще изгуби-шъ знанието. Едно знание ще изгубишъ, друго ще придоби-ешъ. Всички нЪмате еднакво знание. НЪкои хора има, които заучаватъ езици много лесно. Отлични сж. Въ дълбокото разбиране - тамъ ги нЪма.
Та рекохъ сега, да опитате вашата любовь. Небето е мЪсто на опитъ. Като влЪзете въ Небето, вие ще опитате вашата любовь, колко обичате Бога. И като сте въ свЪта, пакъ ще опите вашата любовь. Ще ви хулятъ. Христосъ е казалъ: „Васъ ще ви гонятъ." Защото ако не ви изгонятъ, вие имате външна любовь. Ако онази красивата мома, васъ не ви изгони, вие нЪма да идете въ кжщи. Ако кръчмарьтъ васъ не ви изгони, вие нЪма да си идете въ кжщи. Ще кажете: „Не съмъ ли азъ свободенъ?" Свободата седи въ това, което ти самъ правишъ. Тамъ е свободата. Туй, което самъ не правишъ, тамъ не е свободата. То е външната страна. Та рекохъ сега, Христосъ турилъ вжтрешната страна: „Онзи, който прЪбждва въ мене, него Отецъ ми го пречиства." Защото онЪзи дървета, които не даватъ плодъ, отрЪзватъ ги, не ги оставятъ да си губятъ времето.
Та рекохъ, ще дойдете да разбирате. Искате да бждете богати и станете богати. Туй всички го желаете, но нито единъ отъ васъ не желае да стане сиромахъ. Тъй както разбирате, не е хубаво. Защото ще станете сиромахъ, ще изгубите богатството и онова, което отвънъ имашъ, и отвжтре имашъ. НЪма никакъвъ смисълъ да изгубишъ. Сиромашията трЪбва да дойде, за да опиташъ хубавото на вжтрешния животъ. Ще дадешъ богатството на другитЪ и доброволно ще прие-мешъ сиромашията. Дойде нЪкой, казва: „Дайте ми богатството си!"
Тогава ще ви приведа онзи примЪръ. Отива единъ анг-личанинъ между езичницитЪ въ островитЪ нЪкжде. Той свър-шилъ университетъ, съ голЪми познания, 20 години училъ каквото казалъ Христосъ. ПроповЪдва имъ, но не го разби-ратъ езичницитЪ. Единъ день той си казва на себе си: „Господи, азъ не съмъ проповЪдвалъ. Азъ досега проповЪдвахъ по човЪшки: тъй ще живЪете, ще обичате Бога." ДругитЪ хора да обичатъ, но тЪ не обичатъ. Той казва: „Азъ не съмъ проповЪдникъ. Христосъ казва: Ако имашъ две ризи да да-дешъ едната, ако имашъ два чифта обуща, да дадешъ ед-нитЪ." И каквото ималъ, той всичко имъ раздалъ. ОнЪзи езичници, като чули, дошли и казватъ: „Сега ти имашъ, раздай на насъ." Той раздалъ всичко, не оставилъ нищо за себе си. Той усЪтилъ, че изпълнилъ волята Божия. Нека тЪ живЪятъ, да благуватъ.
То е едната страна. Казва: „Какво ще стане съ насъ? Ще умремъ." - Че и [сега тЪ] умиратъ.* „Ама, да си пожи-вЪемъ малко." - Ами че това не е животъ. Онзи, истинскиятъ животъ не е. Вие сте дошли да научите истинския животъ. Като научите истинския животъ въ себе си, ще се образува едно общество на светии. Какво нЪщо сж светиитЪ? Любовьта имъ е явна на всички. Никой светия не могатъ да го осждятъ, че не е направилъ тъй. Той навсЪкжде е изправенъ. Той, отъ себе си каквото има, раздава. „СвЪти" значи.
Та вие сега нЪма да мислите какво ще правите. - „Ние между грЪшни хора живЪемъ." Ще оставите грЪшнитЪ хора настрана. ТЪ въ ума ви нЪма да бждатъ. Ще оставите грЪшнитЪ хора отъ сърдцето си. И съ туй нЪма да се смущавате, не е ваша работа. Че този не се учи, онзи не се учи, то не е ваша работа. Ако се учи - за него, и ако не се учи - за него. Ако се учи, ще стане ученъ, ако не се учи, ще остане невежа. Вие ще кажете: „Азъ много говоря." ТурцитЪ каз-ватъ: „Многото говорене на воденица." Воденицата цЪлия день най-хубавата речь държи. Какво остава за воденицата? -Нищо. Искашъ да обърнешъ нЪкого. Какво ще го обърнешъ? Ти трЪбва да дадешъ единъ примЪръ вжтре въ себе си. Ако този човЪкъ не се обръща, ти ще знаешъ, че има нЪщо, което препятствува. Не си виновенъ, ще измЪнишъ начина. Втори, трети, четвърти, пети, ще измЪнишъ начинитЪ.
- зачеркнато и поправено на: че и при това пакъ ще умрете.
Та рекохъ, днесъ е петъкъ, день въ който човЪкъ е съз-даденъ, за да опита или външната или вжтрешната любовь къмъ Бога. Ще опиташъ, че обичашъ Бога, понеже Той дава. Рекохъ, кога турили Иова на голЪмото изпитание? Господь казва на сатаната, на дявола: „ВидЪлъ ли си ти Иова, като него нЪма." - „Ама, защо нЪма? Далъ си му всичко, разбира се, кой нЪма да те обича. Но я вземи тия работи отъ него, да видимъ ще остане ли [пакъ] същиятъ?" То е външната страна. Вие сега казвате: „Да нЪмаме Иововото изпитание." Ако Богъ обърне внимание на тебе, че много си напредналъ, че го обичашъ, дяволътъ ще каже: „Закачи го малко!" Сега разбира се, Иововото изпитание закачи ви малко. Взематъ ви кжщата, приятелитЪ ви взематъ, децата ви взематъ, всичко туй. И вие въ свЪтъ мислите, че свЪтътъ е създаденъ заради васъ. ДонЪкжде сте прави. Но свЪтътъ Богъ създалъ за себе си. Казва тамъ Писанието: „Богъ толкозъ възлюби свЪта, че даде своя синъ, за да го изкупи." Ти мислишъ защо ли е съз-даденъ свЪтътъ. Ако мислишъ, че е създаденъ заради тебе, трЪбва да пратишъ своя синъ. Като умре детето ти, да бла-годаришъ, че е заминалъ за другия свЪтъ. Ти го държишъ вжтрешно тукъ на Земята. Остави го да си върви откждето е дошло. Ако изгубите своето дете, радвайте се на това. „Азъ, казва, не искамъ да изгубя приятеля си." Ти ще гледашъ само едно нЪщо: да не изгубишъ любовьта си къмъ Бога, нищо повече.
Сега, азъ като ви говоря, това е едно представление. Вие сега сте на едно представление, на театъръ, гледате нЪщо, какъ е станало, защо актьоритЪ играятъ. Докато ти самъ не станешъ актьоръ, ти не си разбралъ истината. Докато ти самъ идвашъ съ билетъ и слушашъ тази драма и онази драма, ти още не разбирашъ. Ще станешъ единъ първокласенъ актьоръ. Като станете актьоръ, казвате: „Дотегна ми." - Ти не си раз-бралъ живота. Дотогава докато ти дотЪга да свиришъ, ти още не разбирашъ. Казва: „Това парче не мога да свиря." Всички парчета ще свиришъ. Докато не се научишъ така да разби-рашъ живота, твоята любовь къмъ Бога е слаба. Не, че Богъ ще те сжди. Хората разбиратъ: Богъ вЪчно ще ви отхвърля отъ лицето си. Ама Господь не е казалъ такова нЪщо. То е негово разбиране. Не ще мине една, две, десеть години и казва: „Израилю, обърни се." Богъ изпитва нашата любовь. НЪкой пжть, когато се оплаквашъ, Господь те погледне и ще се усмихне. На свЪтскитЪ хора, усмихва се. ГнЪва на Бога седи въ това. Въ какво седи гнЪва? Ако нЪмаше гнЪвъ, нЪмаше да има огънь, на какво да си варимъ яденето. Имаме едно криво разбиране за Божия гнЪвъ.
Дотогава докато не си се научилъ да носишъ, да тър-пишъ, ти не си силенъ. Търпението въ какво седи? То показва доколко ти си силенъ. Щомъ не можешъ да търпишъ, силата ти е малка. Азъ гледамъ тукъ има сестри и братя, които казватъ: „Днесъ съмъ много добре." - Хубаво. Далъ ти Богъ нЪщо отвънъ, добре си. Утре Господь ти вземе онова, което ти далъ, гледа ти любовьта. Ти казвашъ: „Не съмъ добре днесъ." Неразбиране на въпроса е това. Ти слушашъ учителя си, разбирашъ го. Казва: „Стани Драганчо!" Станешъ, не си разбралъ. Ти мислишъ отвжтре, че си разбралъ, а отвънъ, въ приложението, въ проявяването на онова, което е говори-лъ, ти не си разбралъ.
- заради - за (бел.ред.)
Сега ще ме попитате: „Ние отъ кои сме, отъ вжтреш-нитЪ или отъ външнитЪ." Едновременно, ако ти не разби-рашъ външната любовь и вжтрешната си любовь, ако ти не показвашъ любовьта си къмъ Бога отвънъ, за онова, което ти е далъ и ако не показвашъ любовьта си къмъ Бога за онова, което ти е взелъ отъ тебе, ти не си разбралъ любовьта. Защото ако Богъ ни вземе едно нЪщо, Той ще ни даде друго. Тази опитность имаха рибитЪ, които въ своята лакомия раждаха много риби - по триста, четиристотинъ хиляди. Кой отъ тЪхъ ще обича по-напредъ. Даже и птицитЪ, които иматъ по 5 - 6 деца, не обичатъ еднакво децата си. Дето казватъ, че майката да обича всичкитЪ. Вие изучавайте живота на птицитЪ, наблюдавайте ги, ще видите, че майката, когато обича едно пиленце, че винаги го туря до нея. Второто, което обича по-малко, до него и така се нареждатъ. ОнЪзи, които майката не обича, казватъ, че тЪ седятъ на края. Като казвамъ: само едно може да се обича, казвате, нЪкой пжть: „Той не ме обича." Рекохъ, той има вече кого да обича. Не търси този, който обича другъ. Кого да търсите. Търсете нЪкого, който нЪма кого да обича. Дойде нЪкой, казва: „Много нещастенъ чо-вЪкъ съмъ." ТЪзи, нещастнитЪ хора сж заради* мене. За да обичашъ нЪкого, ти трЪбва да направишъ този човЪкъ щас-тливъ. Ще му покажешъ своята външна любовь. Като дойде, ще му дадешъ кжща, ще му дадешъ дрехи, ще му дадешъ обуща, ще му дадешъ всичко туй. Казва: „Сега благодаренъ съмъ вече."
Туй е сега животътъ. Туй е само за да се опита любовь-та. Тъй, както сега се проповЪдва, както хората проповЪд-ватъ, то не е лошо. Това учение нЪма да даде никакъв резул-татъ. РезултатитЪ, които търсишъ, нЪма да ги намЪришъ. Сега за земята говоря. Представете си една мома, подиръ която ти си тръгналъ. Тя не може да ти каже, че не те обича, ама не може да ти каже истината. Ти усЪщашъ, че нейнитЪ чувства не сж такива, каквито ти искашъ, защото въ ума у седи друго нЪщо. Какво ще правишъ тогава, я ми кажете? „Ние, казва, сме отъ вЪрващитЪ." Отъ кои? - Отъ вЪрващитЪ, които вЪрватъ въ онова, което ви се даде, а не вЪрвате въ онова, което не ви се дава. Ще дойдете до положението да изучавате пълната истина: да вЪрвашъ и въ онова, което не е.
За мждрия човЪкъ въпросътъ другояче седи. За любящия човЪкъ въпросътъ другояче седи. Сега нЪкои отъ васъ сте деца. Казвате: „Чудна работа." Сега туй е представление. Ако ви харесва представлението, може втори пжть да идете. Казвате: „Еди коя си пиеса не ми хареса." Не си разб-ралъ, не била за тебе. Има нЪкои работи, които не харесваме. Не харесвашъ, нЪкой човЪкъ е много разточителенъ. Богъ е далъ въ свЪта. И кой е, дяволътъ е, който изкушава въ свЪта хората. Въ какво седи? НЪкои хора преядатъ. Започналъ ли си да ядешъ отъ последното дърво на твоята райска градина, ти си закжсалъ вече.
Та рекохъ, онЪзи отъ васъ, които още изучавате външната любовь, сте недоволни всички. Когато дойде да изучавате вжтрешната любовь, вие ще се освободите отъ тЪзи несгоди на свЪта. Защото като нЪмате нищо, всички ще ви на-пуснатъ. И онзи, който остане последенъ, на който не се скжса неговата любовь къмъ тебе, той е онзи, който ви обича безкористно. Може да се преведатъ примЪри. Не е въ превождането на примЪритЪ. Рекохъ, помнете: въ живота е хубаво да бждете богати. То е външната страна. Но ти си нау-чилъ половината отъ любовьта. Ти, докато си на земята, ти ще бждешъ много добре, като отидешъ въ другия свЪтъ ще бжде много зле заради* тебе. ОнЪзи, които не разбиратъ живота, ще кажете, че ще се мжчите тамъ. Не, че ще се мжчите, понеже нЪмашъ благата на земята. ГорЪше огъня на богатия, не че горЪше, но тази любовь, която той трЪбваше да разбира, да образува цЪлъ единъ свЪтъ, остана за учение. Тогава ще дойде до положението, Христосъ казва, ще дойдете до онова вжтрЪшно разбиране, дето Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нЪмате жи-вотъ въ себе си." То е едно разбиране.
Та рекохъ, нЪкои отъ васъ може да попитамъ. Не зная колцина отъ васъ има, които казватъ: „Азъ съмъ решилъ да служа на Бога." Ти си решилъ да служишъ на Бога. Право е. Но дали ще можешъ да служишъ по този начинъ, по който Богъ иска? Богъ никога нЪма да ти каже: „Ти не ме обичашъ." Той ще те погледне и ще каже: „Това е дете, което търси любовьта отвънъ." Като дойдатъ умнитЪ деца, тогава ще каже: „Това е дете, което търси любовьта отвжтре."
Та тукъ азъ съмъ следилъ. Много приятни работи сж станали за първитЪ мЪста. Право иматъ. Искашъ ли да нЪма скандалъ, да нЪма много хора, повикай само едного, че му дай първото мЪсто. Въпросътъ е разрешенъ. Щомъ повикашъ 10 - 20 души, ще има споръ. Кой кжде седналъ - отлЪво, от-дЪсно. Така ни изпитватъ. ПонЪкой пжть задъ себе си виж-дамъ, че хората не сж свикнали, понеже търсятъ външната любовь. Рекохъ, отстжпи! „Какъ ще отстжпя, че азъ ли все трЪбва да отстжпвамъ?" Все таки трЪбва да има нЪкой да отстжпи. Всички на едно мЪсто не могатъ да бждатъ, не мо-гатъ да се събератъ. Все ще има нЪкой да отстжпи.
- заради - за (бел.ред.)
„Ако можете да пржбждете въ любовьта ми, казва Хрис-тосъ, каквото поискате ще ви бжде." Когато човЪкъ опитва Божията Любовь, той трЪбва да пребжде. Ако изпълнява, ще пребжде. Тогава ще знае какъ да направи нЪщата. Та рекохъ, нЪкои отъ васъ вече трЪбва да минете да опитате любовьта. НЪкои вече сж минали да опитатъ Божията любовь. „Не, казвате, съвсемъ закъсахме: жена, кжща, всичко сж взели въ свЪта." Сега за вЪрващитЪ този въпросъ трЪбва да се разреши. Ако не го разрешите по този начинъ, вие ще се раждате и прераждате съ сегашнитЪ разбирания. Казвате: „Втория пжть като дойда, не искамъ да бжда сиромахъ." Ще видишъ, колко си училъ. Ти, ако не знаешъ какъ да говоришъ, ти имашъ 10 - 20 слуги, не знаешъ какъ да се отнасяшъ съ тЪхъ, ще си създадешъ цЪло едно нещастие съ себе си. Казва: „Искамъ да бжда щастливъ, искамъ да има нЪкой да ме обича." За да те обичатъ, ти трЪбва да оценявашъ. И ти трЪбва да оби-чашъ. Ние сега искаме другитЪ хора да бждатъ изправни. ВсичкитЪ хора сж методи и начини, които показватъ докжде ние сме достигнали. Много трудна работа е.
Сега азъ не ви казвамъ да не правите. Туй, което правите, много добре правите. Сега азъ говоря за единъ животъ, дето хората сж много умни. Туришъ нЪщо подъ микроскопа - виждашъ го, но нЪмашъ микроскопъ - нЪма го. Когато гово-римъ за любовьта, говоримъ за невидимата любовь, съ която отвсЪкжде може да минете. Рекохъ, ще правите всичко въ свЪта. Само едно нЪщо нЪма да правите. Всичко може да правите, само отъ последното дърво нЪма да ядете. Въздържание трЪбва на всички. Може да го направите, но ще поне-сешъ последствията. Всичко ще правите, само едно ще се учите: ще се учите на въздържание. Казва: „Ще се въздър-жашъ!" Казва: „Не мога да се въздържамъ." - Защо? Неразбиране на въпроса е това. Ще се въздържашъ, да не ядешъ отъ последното дърво на твоята райска градина, за да мо-жешъ да опиташъ вжтрешната страна на любовьта. Ако това не можешъ да направишъ, ще останешъ такъвъ, какъвто си, съ сегашното разбиране.
Преди две хиляди години хората не бЪха готови и сега не сж готови. Затова сега ще дойдатъ да страдатъ. Сега ще дойдатъ страдания. Казва: „НЪма ли да дойде Царството Божие на земята?" Ще дойде Царството Божие въ деня Господенъ. Деньтъ Господенъ не е отъ свЪтлитЪ дни. Той е отъ тъмнитЪ дни, ще покаже дали имашъ свЪщь. Всичко ще изгасне, нито Слънцето, нито звездитЪ, тъмнота ще бжде. Ако не можешъ да запалишъ самъ да свЪ-тишъ, въ тъмнота ще бждешъ. Тъменъ е деньтъ Господенъ. СегашнитЪ дни сж хубави, но Божиятъ день, който ще дойде съ буря, съ тъмнина, съ всичко туй, трЪбва да имашъ разби-рания, да имашъ тази свЪщь въ тази тъмнина. Да седишъ при голЪмата буря, при голЪмитЪ несгоди на живота и да четешъ. Понеже не си учи-лъ досега, въ тази буря, като нЪма съ какво да се занимава умътъ ти, ти ще седнешъ да учишъ. Онова, което научишъ, дълбоко ще остане въ душата ти. Когато дой-датъ страданията въ живота, не да страдашъ, ами да се учишъ.
Сега ще ви попитамъ: разбрахте ли? Не казвамъ, че трЪбва да го кажете, ни най-малко нЪмамъ това въ ума си. Разбрахте ли? Като дойдете, на всЪки да му дадете правото въ душата си вжтре, да го не осжждате. Затова сте дошли, да раздавате правото. Като отдадешъ правото на всЪки чо-вЪкъ, ти давашъ право на Бога да се прояви въ него. ПрегрЪ-шението седи, че ти, като не давашъ право, ти ограничава-шъ Бога и тогава идатъ нещастия. Защото ти ограничавашъ едного, втори, другитЪ ще ограничатъ тебе. Вследствие на това, всичкитЪ ограничения идватъ отъ ограничението. Бжде-те свободни въ себе си, дайте свобода. Дайте свобода и на външната любовь, дайте свобода и на вжтрешната любовь. Сега това, което има да учите: да давате свобода на външната любовь и да давате свобода и на вжтрешната любовь. Следъ туй ще дойде онова изяснение. Може да ви говоря за много работи. Имате хиляди външни работи, за които може да се говори, има и хиляди вжтрешни работи, за които може да се говори. Но и за външната любовь вие още не сте готови и за вжтрешната любовь вие още не сте готови.
Като казвамъ: не сте готови, вие не можете да изнасяте. Вие искате васъ да не ви смущаватъ хората. Когато нЪкой човЪкъ, който васъ ви обича винаги се върти около васъ, това е за изяснение, казвате: „Дотегна ми!" Младата мома иска нЪкой момъкъ, казва: „Безъ него не мога да живЪя." Утре, като се ожени за този момъкъ, казва: „Дотегна ми, като кюпъ стои въ кжщи, не излиза да работи." Той ако седи въ кжщи, ти ще излЪзешъ да работишъ заради него, нЪма да правишъ въпросъ. Когато ти дойдешъ да изучавашъ истинската лю-бовь, ти въпросъ нЪма да правишъ, ще го оставишъ той самъ да се пробуди вжтре въ себе си. Тамъ е силата. То е една вжтрешна наука. То е една душевна наука. Красотата е тамъ, че ти ще го оставишъ така нищо да не работи. НЪма да говорите, че не работи нищо. При сегашнитЪ условия, дойде ли да изучавате вжтрешната любовь, ще кажете: „Много добре прави." Отлично. Той цЪлъ день седи до огнището и размишлява. НЪщата трЪбва да станатъ живи, сега трЪбва да станатъ живи. Колко трудно може да се живЪе, като нЪмашъ туй разбиране, тогава две зли[ни] идатъ отвънъ (и отвжт-ре). Дали ти едно богатство, но ти не знаешъ, че е богатството. Казвашъ: „Що ли го нося това?"
Ще изучавате, ще прилагате сега. Ще изучавате сега доколко вие обичате Бога, и доколко обичате хората. Съ това ще провЪрявате доколко вашата любовь къмъ Бога е из-мЪнила. Какво може да направите за Бога. НЪкой пжть и онзи, който дава и него не искашъ и отъ него не си доволенъ. Тогава ще се научите на този законъ, да бждете доволни, като даватъ много, да даватъ и на другитЪ.
Четете 15 глава отъ Ев. на Иоана и сами ще си извадите вашето заключение, вашето съзнание до где е достигнало. Отъ това ще зависи вашето щастие. Щастието ви ще зависи отъ външната любовь и отъ вжтрешната любовь. Може да се превърне външната и вжтрешната любовь. Защото лю-бовьта изисква само смЪна. Ти, като ядешъ, наяждашъ се и казвашъ: „Вече не искамъ да ямъ." Като дойде въ любовьта, постоянно ще ядешъ. Като искашъ да си почивашъ, ще смЪнишъ любовьта си. Въ любовьта не можешъ да кажешъ: „Азъ не искамъ да обичамъ." Ще смЪнишъ любовьта си. Сега това е предметно учение, за да бжде живота ви лекъ. Не правете живота си тежъкъ. Ако си богатъ, радвай се на външната любовь. Ако си сиромахъ, радвай се на вжтрешната любовь. Пъкъ, ако си недоволенъ, показва, че търсишъ методи и начини да разбирашъ любовьта.
Азъ, като ви говоря за любовьта, виждамъ външнитЪ мжчнотии, които срЪщате. Не ви казвамъ, че работата е лесна. СмЪната е мжчна. Казва: „Не може да дамъ тия работи." Имашъ скжпоценности, не може да ги дадешъ, утре умирашъ, оставишъ всичко следъ тебе въ свЪта. ТрЪбва да се научишъ да обичашъ вжтрешната смЪна на живота. Не, че по законъ. По законъ нЪма да стане тази работа. Ще дойдатъ, ще те опитатъ. Богъ, като види, че не си отъ ония деца, които раз-биратъ, ще каже: „Хайде, синко, изъ рая навънъ." Господь, който създалъ човЪка, защо го изпжди? Казва: „Понеже, синко, ти искашъ единъ широкъ свЪтъ, азъ те пращамъ въ широкия рай." Казвате: „ИзлЪзе изъ рая." Понеже искате придобивки. Понеже останаха въ рая и видЪха, че сж голи - нЪма-ха разбиране. Виждатъ, че тЪ се нуждаятъ отъ дрехи, отъ обуща. Казва: „Хайде вънъ въ широкия свЪтъ."
Сега всинца сте дошли въ широкия свЪтъ, какво трЪбва да правите? Ще се учите отъ онова доволство, отъ което вие се нуждаете. Рекохъ сега, какво сте разбрали? Толкова хиляди години сте учили два предмета: външна и вжтрешна лю-бовь. Та рекохъ, онЪзи отъ васъ ще изучавате какво училъ Христосъ. Онова, което Христосъ учи, Той направи единъ опитъ. Защо така направи? Той искаше да предаде това учение. Казва: „Предавамъ това учение, чакай да видя, какъ седи." ТрЪбваше да го измжчватъ, да го турятъ на кръста и се моли, ако може да мине. Но ни гласъ, ни слушание. Казва: „Въ твоитЪ ржце предавамъ духа си." Първата любовь лесно, но втората любовь, вжтрешната - много мжчно се усвоява. Не е лесна работа, трЪбва човЪкъ да е много добре за-познатъ.
Най-първо ще познаете дали обичате Бога, ако всичко ви е далъ. Ако не ви дава всичко, любовьта е малка. Втората любовь, като изгубите всичко, тогава ще познаете. Като ви вземе Господь всичко, Той ще покаже. Много мжчно, е като ви вземе Господь всичко, да мислите, че то е пакъ любовь. Радвай се на онЪзи хора, които другитЪ хора иматъ. Ще учите, кой докжде е дошълъ. Който не е завършилъ своята външна любовь, да я задържи. Ако има нЪкой, който не е завър-шилъ своята външна любовь, да приеме туй. Туй е сега за предупреждение. Казвате: „Единъ день нЪма какво да пра-вимъ." - Има, има какво да правишъ. Като изгубишъ всичко, ще придобиешъ повече животъ. Когато Иовъ издържа изпита, дадоха му по-хубави дъщери, по-красиви синове, богатства двойно. Ти, като завършишъ изпитанията си, ще имашъ двойно. Вие сега разрешавате въпроса, вие мислите за дру-гитЪ хора. Оставете другитЪ хора. ВсЪки единъ човЪкъ трЪбва да оправи свЪта. Ти не спъвай своето развитие. Дойде нЪкой при тебе, направи онова, което си длъженъ. Онова, което става въ свЪта, не си ти отговоренъ, защото ти не си само в свЪта, който живЪешъ и който мислишъ. Ще кажешъ: „Тъй, както сега свЪтътъ е направенъ, тъй както върви, много добре върви." Не [е] напълно така, но той върви къмъ онази цель, която Богъ турилъ.
Сега разбрахте ли? Да разбрали сте. ТрЪбва да бждете богати, станете богати. Най-хубавото нЪщо, всички тия нанизи, пръстени. Знание ви трЪбва, всичкото знание, доколкото на Земята може да се придобие, ви трЪбва. Като нЪма друго какво да правите, тогава за бждаще ще изучавате вжтрешната любовь. Защото, ако външната любовь не може да научите, и вжтрешната не можете. Законътъ е все сжщия.
Утре, като дойдете, може да не ви се говори. Ще седите като на празни ясли. Може нищо да не се говори. Утре е почивка, день за почивка. Казвате: „Въ недЪля какво ще има?" За недЪля ще се събере нЪщо ново.
Само Божията Любовь носи пълния животъ!